РЕШЕНИЕ
№ 94
гр. гр. Хасково, 03.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, Х НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Георгиев
при участието на секретаря Цветелина Хр. Станчева
като разгледа докладваното от Пламен Ст. Георгиев Административно
наказателно дело № 20235640200156 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от „Петрол“ АД, град Ловеч срещу Наказателно
постановление № 682150 – F665006 от 15.12.2022 г. издадено от Началник на
Отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив, Дирекция „Оперативни дейности“
в ГД „Фискален контрол“, с което на дружеството - жалбоподател е наложена,
на основание чл. 185, ал. 2, вр. чл. 185, ал. 1 от Закона за данък върху
добавената стойност, имуществена санкция в размер на 500 лева за
нарушение на състава на чл. 16а, ал. 1 от Наредба № Н – 18/13.12.2006 г. на
МФ, вр. чл. 118, ал. 4, т. 1 ЗДДС. В жалбата се релевират оплаквания за
неправилност и незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно
постановление, като се твърди, че в хода на административно наказателното
производство било допуснато нарушение на чл. 34 ЗАНН, като срокът по чл.
34, ал. 3 от ЗАНН бил само привидно спазен. При издаване на наказателното
постановление бил нарушен и материалният закон, като се излагат конкретни
съображения в подкрепа наведените доводи. При условията на евентуалност,
1
се навеждат подробни съображения и за наличие на хипотеза по чл. 28 от
ЗАНН. Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло, като
незаконосъобразно и неправилно, атакуваното наказателно постановление.
Претендира се и присъждане на направените по делото разноски
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят,
редовно призовано, не изпраща представител.
Административнонаказващият орган - Началникът на Отдел
„Оперативни дейности“ – Пловдив, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД
„Фискален контрол“, редовно призован, не се явява. Чрез упълномощения по
делото представител – юрисконсулт М. К., оспорва жалба и в хода по
същество моли същата да бъде оставена без уважение а атакуваното с нея
наказателно постановление – потвърдено, по съображения, подробно
аргументирани в съдебно заседание и в представени писмени бележки.
Претендира се и присъждане на разноски в производството за
възнаграждение за юрисконсулт.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на
обжалване акт, от субект, легитимиран да атакува наказателното
постановление, поради което е процесуално допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по
основателността й, и след като се запозна и прецени събраните доказателства
при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление,
намира за установено следното:
Установено в хода на производството пред съда е, че на 21.04.2022г.,
била извършена от свидетелите И. К. Б. и К. Г. Б., двете на длъжност „ст.
инспектор“ в Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при
НАП проверка на търговски обект - бензиностанция 8203, находящ се в град
Хасково, бул. „България“, стопанисвана от „Петрол“ АД с ЕИК по Булстат
*********. В хода на проверката било установено, че в посочения обект била
налична 1 бр. ЕСФП модел „Nexus 10“, с ЦРУ „ MF-TH230QR“, одобрена от
БИМ със Свидетелство M79FS от 28.10.2019 г. и нивомерна система тип
,,OPW iTouch“, която била регистрирана в НАП на 12.04.2022 г. с peг. №
4554114, но за същата преди датата на регистрацията й - 12.04.2022 г., не било
подадено заявление за първоначална проверка на ЕСФП в БИМ по образец за
извършване на проверка на място в обекта. Такова заявление било
2
установено, че е подадено на 13.04.2022 г. с № 29-20214/13.04.2022 г. Тези
констатации били обективирани в съставения Протокол за извършване на
проверка, сер. АА №0470716/21.04.2022 г., а след като били изискани
допълнително документи от дружеството, на 29.04.2022 г., такива били
представени и описани с ПИП № 0470761/29.04.2022 г. Въз основа на тези
констатации и преценката относно субекта на извършваната дейност, и след
достигнат от контролните органи извод за допуснато нарушение по чл. 16а,
ал. 1 от Наредба № Н – 18/13.12.2006 г. на МФ, вр. чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС,
на 24.06.2022 г., срещу „Петрол“ АД, град Ловеч, бил съставен от свид. И. К.
Б., Акт за установяване на административно нарушение № F665006. Актът за
установяване на административно нарушение бил съставен в отсъствие на
законния представител на дружеството – жалбоподател, след като още със
съставения ПИП серия АА№ 0470761/29.04.2022г. законният представител
бил поканен да се яви на 12.05.2022г. за съставяне и връчване на АУАН и с
покана №ВхК-3181/27.05.2022г. получена на 02.06.2022г. видно от обратна
разписка на пощенски оператор „МиБМ Експрес“ ООД, във връзка със
съставяне и връчване на АУАН, но същият не се явил. Съставеният АУАН
впоследствие бил предявен и подписан от упълномощено лице – Л. В. И.,
който в графата за възражения и обяснения по него вписал, че възражения ще
бъдат подадени в 3 – дневен срок. Такива възражения в посочения срок от
връчване на екземпляр от съставения акт за установяване на административно
нарушение, станало на 29.07.2022 г. чрез упълномощеното лице, не са
постъпили.
Въз основа на съставения АУАН е издадено и атакуваното наказателно
постановление, в което административнонаказващият орган изцяло възприел
описаната фактическа обстановка, като е приел, че извършеното нарушение е
за пръв път, но не били налице предпоставките за прилагане на чл. 28 ЗАНН,
поради което наложил процесната административна санкция.
Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от
представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното
място по-горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото
свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетелите И. К. Б. и К. Г. Б.
относно обстоятелствата, свързани с начина на извършване на проверката и с
констатациите, до които достигнали в хода на същата, както и за
обстоятелствата, свързани със съставяне на АУАН, като еднопосочни с
3
останалия събран доказателствен материал, обективно и безпристрастно
дадени. За последната група факти, свързани с процедурата по съставяне на
акта за установяване на административно нарушение, съдът дава вяра на
изложеното от свид. Д. Т. Д..
При така установените факти съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 16а, ал. 1 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин, издадена от министъра на финансите, обн., ДВ, бр. 106
от 27.12.2006 г., в сила от деня на влизане в сила на Договора за
присъединяване на Република България към Европейския съюз - 01.01.2007 г.,
преди регистрацията на ЕСФП лицата по чл. 3 подават заявление за
първоначална проверка на ЕСФП в БИМ по образец, утвърден от неговия
председател и публикуван на интернет страницата на института, за
извършване на проверка на място в обекта. Българският институт по
метрология препраща по електронен път заявлението в НАП. По силата на чл.
118, ал. 4, т. 1 от Закона за данък върху добавената стойност, министърът на
финансите издава наредба, с която се определят 1. условията, редът и начинът
за одобряване или отмяна на типа, за въвеждане/извеждане във/от
експлоатация, регистрация/дерегистрация, отчитане, съхраняване на
документи, издавани от/във връзка с фискално устройство и интегрирана
автоматизирана система за управление на търговската дейност. Според чл.
185, ал. 1 ЗДДС, на лице, което не издаде документ по чл. 118, ал. 1, се налага
глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 100 до 500 лв.,
или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в
размер от 500 до 2000 лв. Според ал. 2 на чл. 185 ЗДДС, извън случаите по ал.
1 на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118
или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за
физическите лица, които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лв., или
имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в
размер от 3000 до 10 000 лв. Когато нарушението не води до неотразяване на
приходи, се налагат санкциите по ал. 1. Следователно, деянието, за което е
4
наложена на дружеството - жалбоподател административна санкция е обявено
от закона за наказуемо.
В конкретния случай, при преценка законосъобразността на
обжалваното НП, съдът намира, че не са допуснати нарушения на чл. 40 от
ЗАНН, във връзка с процедурата по съставянето и връчването на АУАН в
отсъствие на представляващия по закон дружеството - жалбоподател, след
като са установени предпоставките по чл. 40, ал. 2 от ЗАНН за това. Актът е
предявен чрез надлежно упълномощено лице и чрез това лице е запознат с
неговото съдържание и на същия е била предоставена възможност да направи
възражения при самото съставяне, респ. в законоустановения срок след
връчване на акта, от която не се е възползвал. Съставеният акт за
установяване на административно нарушение отговаря на изискванията на чл.
42 от ЗАНН относно необходимите реквизити, които следва да съдържа и
конкретно на т. 3 на цитираната норма - да се впишат датата и мястото на
извършване на деянието, влияещо от своя страна на преценката налице ли е
надлежно описание на нарушението откъм основните му съставомерни
белези: дата, място, начин на осъществяване. При отпочване на
административно наказателното производство и повдигането на
административно наказателното обвинение със съставяне на акта за
установяване на административно нарушение не е допуснато процесуално
нарушение, което да може да се квалифицира като съществено, поради това,
че в резултат на допускането му е накърнено правото на защита на
жалбоподателя, включващо възможността да разбере за какви факти се
привлича към административнонаказателна отговорност, респ. препятства се
съдебният контрол. В конкретната хипотеза по изложените по – горе доводи,
тези, изтъкнати от пълномощника на жалбоподателя във връзка с правната
квалификация и препращането към чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС в обратна
насока, се явяват неоснователни.
На следващо място, обжалваното наказателно постановление е издадено
в шестмесечния преклузивен срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, като доводите в
обратна насока от жалбоподателя, включително за евентуално антидатиране
на санкционния акт, остават изцяло необосновани. Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган, а по съдържанието си то
формално отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН, установяващ
изискуемите реквизити, като дадената правна квалификация по чл. 16а, ал. 1
5
от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ и чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС се
явява релевантната в случая, с оглед въведените фактически твърдения, а
санкционната норма е правилно дефинирана и приложена. Липсва визираната
в жалбата неяснота относно изписването на санкционната норма, като ясно се
съдържат твърдения, че вследствие допуснатото нарушение не се е стигнало
до неотразяване на приходи, с оглед на което не е допуснато визираното
процесуално нарушение при реализиране на отговорността и конкретно при
индивидуализиране на санкцията.
От материалноправна страна обстоятелствата, изложени в акта и
наказателното постановление, проверени от съда с допустими по закон
доказателствени средства, се установяват по недвусмислен и категоричен
начин. Доказан е фактът, а и не се спори, че жалбоподателят е лице,
извършващо продажби в търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на
ЗДДС - бензиностанция 8203, находящ се в град Хасково, бул. „България“,
стопанисвана от „Петрол“ АД с ЕИК по Булстат *********, в който била
налична 1 бр. ЕСФП модел „Nexus 10“, с ЦРУ „ MF-TH230QR“, одобрена от
БИМ със Свидетелство M79FS от 28.10.2019г. и нивомерна система тип
,,OPW iTouch“, регистрирана в НАП на 12.04.2022 г. с peг. № 4554114, без
преди датата на регистрацията й - 12.04.2022 г., да е било подадено заявление
за първоначална проверка на ЕСФП в БИМ по образец за извършване на
проверка на място в обекта. Такова заявление било установено, че е подадено
едва на 13.04.2022 г. с № 29-20214/13.04.2022 г.
Изложеното обосновава извод за осъществяване от обективна страна
признаците на състава на административно нарушение по чл. 16а, ал. 1 от
Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални
устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват
продажби чрез електронен магазин, издадена от министъра на финансите,
обн., ДВ, бр. 106 от 27.12.2006 г., в сила от деня на влизане в сила на
Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз -
01.01.2007 г., с изм. и доп., вр. чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС, както правилно
деянието е квалифицирано от административнонаказващия орган, наказуемо
по 185, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДДС с оглед изричните твърдения, че не се стигнало
до неотразяване на приходи.
6
На следващо място, в контекста на отправеното конкретно възражение,
следва да бъде изтъкнато, че не се установяват обстоятелства, въз основа на
които извършеното административно нарушение да може да се квалифицира
като маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. В чл. 93, т. 9 от НК,
приложим по силата на препращащата разпоредба на чл. 11 от ЗАНН е дадено
определение на понятието „маловажен случай”. Такъв е налице, когато, с
оглед липсата или незначителността на вредни последици или с оглед на
други смекчаващи обстоятелства, деянието представлява по-ниска степен на
обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи от съответния вид.
Предвид характера на нарушението и обществените отношения, които то
засяга, както и липсата на такива смекчаващи отговорността обстоятелства,
които да сочат, че деянието представлява по-ниска степен на обществена
опасност, в сравнение с обикновените случаи от съответния вид, съдът счита,
че не се касае за маловажен случай. За да се прецени приложението на чл. 28
от ЗАНН, която преценка е по същество и може да се направи при
упражняване на съдебния контрол за законосъобразност, релевантни са
всички обстоятелства, които могат да обосноват извод в тази насока.
Безспорно, в конкретната хипотеза, липсват доказателства за предходни
нарушения, като процесното, както и други отегчаващи отговорността
обстоятелства, но същите не са от естество да доведат до извод за наличието
на основание за квалифициране на деянието като маловажен случай. Същите,
обаче, са от значение за преценката по отношение размера на наложеното
административна санкция. Включително, факта на предприетите действия за
отстраняване на нарушението, което е станало обаче след и за целите на вече
предприетата от контролните органи проверка. С индивидуализирането на
санкцията в размер на 500 лева, тоест съобразно установения специален
минимум, съдът намира, че наказващият орган е действал обосновано от
гледна точка изискванията на чл. 27 ЗАНН, като е отчел обществената
опасност на деянието, както и че то е осъществено за пръв път и липсват
доказателства за отегчаващи отговорността обстоятелства, които да
обосноват извод за необходимост от налагане на административната санкция
в размер, по – висок от минималния. Или, не е допуснат пропуск и в този
аспект от дейността на наказващия орган.
По отношение на разноските по направеното искане от наказващия
орган, чрез процесуалния му представител, следва да се отбележи, че предвид
7
изхода на спора и новелата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, ДВ, бр. 94 от 2019 г.,
според която, в производствата пред районния и административния съд, както
и в касационното производство страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс, а в полза на
учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование,
както предвижда ал. 4, то в тежест на жалбоподателя следва да бъдат
възложени направените по делото разноски за възнаграждение на
упълномощен юрисконсулт. Същото бе определено в размер в рамките на
цитираната норма, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ
по отношение на деянието, описано в наказателното постановление,
доколкото процесуалният представител се явява и пледира в съдебно
заседание. Съгласно чл. 144 от АПК, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37, ал. 1
от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ
минималното възнаграждение за процесуално представителство в
производства по реда на ЗАНН е 80 лв. и тъй като липсва фактическа и правна
сложност на случая, изискваща специални и по - значими процесуални усилия
по поддържане на обвинителната теза, в полза на издателя на наказателното
постановление в съдебно заседание и предвид преценката при
индивидуализацията на санкцията, ще следва да бъдат присъдени, съответно в
тежест на жалбоподателя - възложени разноски на основание чл. 63д от ЗАНН
именно в такъв размер.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 682150 – F665006 от
15.12.2022 г. издадено от Началник на Отдел „Оперативни дейности“ –
Пловдив, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“.
ОСЪЖДА “Петрол” АД, със седалище и адрес на управление: град
Ловеч, хотел „Ловеч“, ул. „Търговска” № 12, ЕИК: ********* да заплати на
НАП сумата в размер на 80 лева, представляваща направени по делото
разноски за заплащане на възнаграждение за упълномощен по делото
юрисконсулт.
8
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково
в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково:/п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: Г.А.
9