РЕШЕНИЕ
№ 201
гр. Пловдив , 09.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ в публично заседание на седми
юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Членове:Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
Таня Б. Георгиева
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно
гражданско дело № 20215300501274 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от А. А. Д. против Решение №
260264/28.01.2021г., пост. по гр.д.№ 6729/2019, ПРС, в частта, в която е признато за
установено по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че А. А. Д. дължи на основание чл. 74 ЗЗД на
„Лайт кредит консулт” ЕООД сумата от 550лв., представляваща дължимото вземане –
правата, в които се суброгирал ищецът чрез изпълнение на вземанията по сключения
между А. А. Д. и „Лайт Кредит“ ООД договор за потребителски заем
№10590/01.02.2017 г., обезпечен със сключения между страните договор за гаранция от
01.02.2017 г., въз онова на който е извършено плащане от ищеца в полза на кредитора
по договора за заем размер на 933,15лв., ведно със законната лихва върху присъдената
сума, считано от 30.11.2018 г. до окончателното изплащане, като за процесната сума
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 10827 от
06.12.2018 г. по ч.гр.д. 19175/2018 г. на РС-Пловдив, като са присъдени и разноски.
Жалбоподателят А.Д. поддържа, че решението е неправилно. Сочи, че не е
налице суброгиране в правата на кредитора, т.к. ищецът не е доказал по делото да е
платил задължението. Няма доказателства заемодателят да е претендирал плащане от
длъжника и едва след неудовлетворяването си да е искал плащане от гаранта. На
1
следващо място счита, че след като договорът за кредит е обявен за недейсвителен то
тристранното споразумение за гаранция не може да породи действие по
недействителния договор, респ. не може да се претендира връщане на платеното по
това споразумение задължение за главница. Позовава се и на съдебна практика в
изложения смисъл. Моли за отмяна на обжалваната част на решението и посатновяване
на ново такова, с което се отхвърли изцяло предявения иск.
Въззиваемата страна „Гарант кредит консулт“ ЕООД не е подала отговор на
въззивната жалба.
Жалбата е подадена в срока по чл.259 от ГПК, изхожда от легитимирано лице –
ответник, останал недоволен от част от постановеното съдебно решение, откъм
съдържание е редовна, поради което и се явява допустима.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, намери за установено следното :
Съгл. нормата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно само по
въпроса относно валидността на решението и допустимостта в обжалваната му част.
Правилността на решението се проверява с оглед наведените доводи във въззивната
жалба.
По отношение на валидността и допустимостта на постановеното решение,
съдът намира, че същото е постановено от родово и местно компетентен съд, по иск,
който му е подсъден, произнесъл се е в законен състав.
Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл.422 от
ГПК - установяване на дължимост на суми, за които е издадена заповед по реда на
чл.417 от ГПК. Предвид приложеното ч.гр.д.№ 19175/18, ПРС, по което е издадена
заповед за изпълнение въз основа на заявление на „Лайт кредит консулт” ЕООД
против А. А. Д. се доказва допустимостта на предявения установителен иск по чл.422
от ГПК.
В обжалваната част първоинстанционният съд е уважил предявения
установителен иск, като е приел, че ищецът „Лайт кредит консулт“ ЕООД е бил
поръчител по договор за кредит между ответника Д. и „Лайт кредит“ ООД за сумата от
800лв. Прието е, че договорът за кредит е недействителен, като противоречащ на ЗЗП,
поради наличие на скрити плащания. Установено е, че длъжникът е платил 250лв.
Приел е, че се дължи връщане на главницата и е приспаднал платената сума от 250лв.,
при което е признат за дължим остатъка от 550лв.
Пред въззивната инстанция не се оспорва установената от първоинстанционния
2
съд фактическа обстановка – за сключен договор за кредит между страните , който е
обезпечен с процесния запис на заповед. Оплакванията на жалбоподателя са
изключително правни – дължи ли се връщане на главницата по недействителен
договор за заем.
Настоящата инстанция намира, че по този въпрос отговор дава нормата на
чл. 23 от ЗПК, в която е предвидено, че когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита и не
дължи лихва или други разходи по него. В случая безспорно е установено, че
договорът за заем е недействителен, от договорът се установява дадената в заем сума.
Приетата по делото ССЕ непротиворечило установява размера на платените по този
недействителен договор суми. При това положение въпрос на математическо
пресмятане е определяне размера на остатъка от главницата, която следва да се върне.
В случая това е сумата от 550лв. Именно това е постановил и пъвоинстанционния съд.
Неоснователно е позоваването на жалбоподателя на съдебна практика с различно
разрешаване на въпроса, т.к. в сочените решения е установено, че не може да се
определи размера на платените от кредитополучателя суми, за да се определи и
остатъка от невърнатата главница, т.е. същите са постановени при различна
фактическа обстановка.
Без правно значение е и въпроса дали кредиторът първо е искал плащане от
поръчителя , а не от длъжника, т.к. в случая е дължим единствено остатъка от
главницата, без допълнителните плащания по лихви и разноски, като в случая гарантът
е платил тази сума.
Предвид изложеното съдът намира, че предявеният иск за установяване на
дължимост на остатъка от главницата от 550лв. е основателен и доказан и следва да
бъде уважен. Като постановено в същия смисъл първоинстанционното решение като
правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
По разноските
Съдът е определи възнаграждение за особения представител адв. Т. в размер на
300лв., като е задължил „Лайт кредит консулт“ ЕООД да внесе същото. До
постановяване на решението тази сума не е внесена , поради което и следва
дружеството да бъде осъдено да я заплати на особения представител.
С оглед на изложеното съдът
РЕШИ:
3
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260264/28.01.2021г., пост. по гр.д.№ 6729/2019,
ПРС в обжалваната част.
В необжалваната част решението е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА „Лайт кредит консулт“ ЕООД, ЕИК *****, да заплати на адв. Е.Б. Т.,
АК-****, със служебен адрес гр. *****, сумата от 300лв., възнаграждение в качеството
й на усоен представител на А.А. Тошев, ЕГН **********.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4