Р Е Ш Е Н И Е
София,
16.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I-3 СЪСТАВ, в
открито заседание на четиринадесети ноември две хиляди и двадесет
и втора година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА
ЖЕЛЯВСКА
при
участието на секретаря Ели Гигова, като разгледа докладваното от съдията гр. д.
№ 461 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе пред вид
Производството е образувано по предявен иск от Н.А.Н.,
ЕГН **********, чрез адв. Р.П. - САК и адв. Л.Г. – АК, Перник, съдебен адрес:***, ж. к. „*****против
З. „Б.И.“ АД, *** с правно основание чл.
432, ал.1 КЗ за сумата 100 000 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени
вреди направо от застрахователя, вследствие смъртта на сестрата на ищеца при
ПТП от 23.10.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума считано от 09.12.2020
г. до окончателното й изплащане. Претендират се сторените разноски.
В исковата молба се твърди, че на 23.10.2019 г. около 15,50 ч. в
село Владо Тричков, на ул. „52-ра“ е настъпило ПТП между л. а. Хонда Сивик, Рег. № СО ***ВТ,
управляван от А.Г.Х. и пешеходката Е.А.Н.. В резултат на ПТП пострадалата е
получила тежки телесни увреждания: контузия на мозъка, контузионни
огнища в ляво слепоочно на мозъка, травматичен кръвоизлив под меките мозъчни
обвивки, счупване на черепна в областта на предна и средна черепни ямки в ляво, тотално счупване на горната челюст в дясно и в
ляво, счупване на предната и задната стени на горночелюстния
синус, счупване на 8-ми гръден прешлен, травматична спондилолистеза
на нивото на седми, осми гръдни прешлени, контузия и разкъсно
- контузна рана на челото в дясно, кръвонасядания на двете гърди и др. Въпреки проведеното
интензивно лечение, са настъпили следните усложнения: двустранна пневмония, изливи на двете гръдни половини и коремната кухина, ерозии
по лигавицата на стомаха, тънките и дебелите
черва, като, в резултат на тежките и несъвместими с живота травми, получени при
удара от описания автомобил и в пряка причинна връзка от тях и последващите усложнения, Николова е починала на 12.12.2019 г.
За изясняване причините за ПТП било образувано ДП №
223/2019 г. по описа на РУП-Своге, пр. пр. № 3691/2019 г. по описа на ОС-София.
След приключването му на водача на увреждащото МПС било повдигнато обвинение и
с присъда на наказателния съд той бил признат за виновен за причиняване на ПТП.
Към датата на ПТП ищецът твърди, че увреждащото МПС е било
снабдено със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ съгласно полица,
издадена от ответника З. „Б.И.“ АД на 29.03.2019 г. с покритие до 28.03.2020 г.
– прекратена на 13.01.2020 г.
Ищецът заявява, че от смъртта на починалата са
последвали неимуществени вреди за него, като неин брат, тъй като приживе
отношенията им били основани на взаимна обич, привързаност и доверие, грижа
един за друг. Пострадалата не е имала друго семейство и най-близки били двамата
с брат си.
Сочи още, че с писмена застрахователна претенция с вх.
№ ОК-539042/04.09.2020 г. съгласно реда по чл. 380 КЗ, е поискал от ответника
изплащане на застрахователно обезщетение, като до момента последният не е изпълнил
задължението си да определи и изплати обезщетение за претърпени неимуществени
вреди по образуваната щета.
В тази връзка моли
съда да осъди ответника З. „Б.И.“ АД да му заплати сумата 100 000 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
настъпили в резултат на ПТП от 23.10.2019 г., при което е пострадала неговата
сестра Елена Аспарухова Николова, починала на 12.12.2019
г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 09.12.2020 г. до
окончателно плащане.
Ответната страна З. „Б.И.“ АД оспорва иска изцяло по основание и по
размер.
Не оспорва наличието на валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“, сключена по отношение
на л. а. Хонда Сивик с рег.
№ СО ***ВТ.
Оспорва описаното ПТП да е настъпило по посочения от
ищеца механизъм , оспорва то да е причинено виновно от водача на л. а. Хонда Сивик с рег. № СО ***ВТ – А.Г.Х..
Оспорва, че е налице влязла в законна сила присъда с
оглед липсата на представени доказателства за това.
В условията на евентуалност твърди, че ПТП е реализирано
изцяло по вина на починалата, която с действията си допринесла в голяма степен
за настъпване на вредоносния резултат – пешеходката пресичала на необозначено
за целта място, без да се увери в собствената си безопасност като не съобразила
разстоянието до приближаващото се МПС, така и неговата скорост на движение.
Оспорва твърденията за изживян стрес и душевни
страдания на ищеца и в случай, че такива се установяват, счита, че са резултат
от лабилната му психика.
По - нататък заявява, че ищецът не е от кръга на
лицата, които имат право на обезщетение тъй като ТР № 1/2016 г. на ОСНГТК на
ВКС не се прилага за събития, настъпили преди датата на постановяването му и
отмяната на действащото до тогава ТР № 2/81 г. Оспорва да е налице „особено
близка връзка с починалата и действително претърпени от смъртта й вреди“ по см.
на ТР № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС. Оспорва да е налице изключение, което да е
основано на установена трайна и дълбока емоционална връзка между ищеца и
починалата.
Доколкото ищецът живее в гр. София, а починалата е
живяла в с. Владо Тричков, счита, че връзката им не надвишавала общоприетите
отношения между съребрени роднини.
Оспорва иска и по размер, като твърди, че претендираната искова сума от 100 000 лв. е силно
завишена и не отговаря на трайно установената съдебна практика за обезщетяване
на подобен род вреди като влиза в противоречие с принципа за справедливостта по
чл. 52 ЗЗД.
По същество
моли съда да отхвърли предявения иск, а, в условията на евентуалност, счита, че,
дори да бъде приет за основателен, то сумата която следва да бъде присъдена не
следва да надвишава 5 000 лв.
Съдът, като взе пред вид представените и приети по
делото доказателства и становища на страните, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Настоящото производство е инициирано по допустима
искова молба, намираща своето основание в разпоредбата на чл.4326, ал.1 КЗ. Спазена е процедурата по чл. 380 КЗ, като, преди да отнесе спора към съда, увреденият е предявил писмена
застрахователна претенция към застрахователя – видно от застрахователна
претенция с вх. № ОК-539042/04.09.2020 г. С оглед липсата на определено и
изплатено обезщетение от страна на застрахователя в рамките на законния срок по
чл. 469, ал.1 КЗ увреденото лице се явява процесуално легитимирано да сезира
съда с осъдителен иск за търсеното обезщетение – аргумент от чл. 498, ал.3 КЗ.
По заявените от страните основания и възражения:
От представения по делото Констативен протокол за
ПТП с пострадали лица под № 11/23.10.2019 г. по описа на РУП - Своге се
установява фактът на настъпване на процесното
увреждащо събитие на 23.10.2019 г. с посочените в него участници
– л. а. Хинда Сивик, Рег.
№ СО ***ВТ, управляван А.Г.Х. с ЕГН ********** и пешеходката Е.А.Н., ЕГН **********.
Документът не се ползва с установителна
сила в частта „Обстоятелства и причини за ПТП“, като такива не са и посочени, поради
което, за да бъдат направени фактически и правни изводи за начина на настъпване
на ПТП, съответно за противоправното му причиняване
от някои от участниците в него, съдът следва да се позове на събраните по
делото други допустими доказателствени средства.
В тази връзка се установява още, че, по повод на процесния инцидент е водено наказателно производство,
приключило с влязла в сила Присъда № 33 от 04.11.2020 г. по НОХД № 237/2020 г.
по описа на Софийски окръжен съд, с която водачът на МПС е признат за виновен
за това, че поради нарушаване на правилата за движение по чл.20, ал.2 изр. 2 ЗДвП
е причинил по непредпазливост смъртта на Е.А.Н.. Актът на съда е влязъл в
законна сила на 20.11.2020 г. и на основание чл. 300 ГПК се явява със
задължителна сила за съда, разглеждащ гражданските последици от престъплението
относно това дали деянието е извършено, неговата противправност
и вината на дееца. В този смисъл, настоящият съдебен състав не може да
преразглежда изводите на наказателният съд относно посочените в чл.300 ГПК
обстоятелства, като намира за установен деликтния
фактически състав. Приетата без оспорвания съдебна
автотехническа експертиза установява като
съществени следните факти: ПТП настъпва в с. Владо Тричков непосредствено след
като л. а. се е движил по ул. 52-ра с посока от гр. Мездра към гр. Своге. Средната
скорост на движение на МПС, определена по експертен път е била около 55 км/ч.
Пешеходката се е намирала на средната на лента, предназначена за движение с
посока от гр. Мездра към София, като при тези данни тя е била видима за водача
на л.а. като опасност на пътя от 55 метра. При сравнение с опасната му зона за
спиране от 38 метра се обосновава изводът, че водачът на л. а. е имал
възможност да спре преди местоудара. В района на местонастъпването на ПТП не е установена пътна сигнализация
за преминаване на пешеходци.
Предвид липсата на спор относно застрахователното
покритие, осигурено от ответника по силата на застрахователна полица „Гражданска
отговорност“, се налага извод за доказаност на
фактическия състав за ангажиране отговорността на застрахователя, доколкото
същата е функция от пораждането на гражданска отговорност за застрахования
водач на МПС.
Не се спори между страните и се установява от
представените писмени доказателства, че ищецът е брат на починалата Е.А.Н..
По
спорния по делото въпрос за активната материалноправна
легитимация на ищеца да претендира обезщетение в качеството си на
брат на починалата, съдът следва да съобрази приетото в Тълкувателно решение №
1/2016 г. от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС. В т. 1 от цитираното ТР е посочено, че
материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от
причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от
25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което
е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата
смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо
да бъдат обезщетени; Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка
с починалия и действително претърпени от смъртта му неимуществени
вреди.
При изясняване смисъла,
вложен в понятието „особено близка връзка“, в тълкувателните мотиви на
решението е посочено, че в традиционните за българското общество семейни
отношения братята и сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците, са част от
най - близкия родствен и семеен кръг, както и че връзките помежду им се
характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост.
Изтъкнато е, че, когато поради конкретни житейски обстоятелства, привързаността
е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците
е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и
времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е
да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия
родственик. В тези
случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната
връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек
преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в
достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от
разрешението, залегнало в Постановления № 4/61 г. и № 5/69г. на Пленума на ВС -
че в случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на починалия.
Тези съображения обосновават
извод, че обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техни близки
на лица, извън кръга на лицата, очертан в ППВС № 4/61 г. и № 5/69 г., се присъжда само по изключение, при
кумулативното наличие на две предпоставки – 1/. да е създадена особено
близка връзка между починалия и претендиращия обезщетението и 2/. претърпените от ищеца неимуществени вреди да
надхвърлят по интензитет и времетраене вредите, нормално присъщи за
съответната връзка. Особено
близка, трайна и дълбока емоционална връзка е налице, когато, поради конкретни
житейски обстоятелства, привързаността между починалия и претендиращия
обезщетението е станала изключително силна, т. е. такава, каквато се
предполага, че е привързаността между починалия и най-близките му, активно
легитимирани да претендират обезщетение за неимуществени вреди съгласно
Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969г. на
Пленума на Върховния съд. Както е
посочено в постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 60131 от 13.12.2021г.
по т. д. № 1700/2020 г. на ВКС, II т. о. и решение № 34 от 08.06.2022г. по т.д.
№ 531/2021г. на ВКС, II т. о., отстъпването от последователно прилагания в
годините ограничителен подход, възприет в Постановление № 5/84 г. на Пленума на
ВС, няма за цел да разшири кръга на правоимащите по
отношение на всички близки на починалия, които търпят неимуществени вреди по
повод на смъртта му и, според общоприетото разбиране за справедливост, би
следвало да имат право на обезщетение, като разширяването на кръга на правоимащите е продиктувано от регулацията на обществените
отношения в материята на задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите в Европейския съюз, обвързваща Република България като
държава-членка на Съюза, и от необходимостта, поради отсъствие на изрична
уредба в националното законодателство /към момента на приемане на
тълкувателното решение по тълк. д. № 1/2016 г. на
ОСНГТК на ВКС/, да се даде възможност на съдилищата да присъждат обезщетения за
неимуществени вреди на други лица, извън изчерпателно изброените в
Постановленията на Пленума на ВС от 1961 г. и 1969 г., когато случаят е
изключителен - както от гледна точка на съдържанието на създадената житейска
връзка между починалия и претендиращия обезщетение, така и от гледна точка на
интензитета и продължителността на понесените неимуществени вреди.
В конкретиката
на казуса такава изключителност не се установи. В показанията си разпитаната
по делото свидетелка Е.Н., дъщеря на
ищеца, заявява, че отношенията между баща й и починалата при процесното произшествие негова сестра приживе са били много
близки, били всеотдайни и грижовни един към друг. След смъртта на своята сестра
ищецът изпаднал в скръбно състояние. Установява се още от показанията, че ищецът
живее в апартамент в София, докато сестра му живяла в с. Владо Тричков. Тези обстоятелства, обаче,
съдът намира, че не могат да обосноват извод, че между ищеца и починалата е
съществувала особено силна връзка и че поради това той е понесъл от смъртта й морални
болки и страдания, по-интензивни и продължителни от нормалните за братя
отношения. Безспорно,
изброените обстоятелства и реакцията скръб на ищеца сочат за привързаност между
брат и сестра, но подобни отношения обаче не могат да се преценят като
изключителни и нетипични за българския бит и душевност. Точно обратното, по
правило децата в едно семейство се възпитават в отношения на обич,
разбирателство, взаимно уважение и готовност да си помагат, които отношения
обикновено се запазват за цял живот. Традиционно за българското общество,
братята и сестрите са едни от най-близките членове на роднинския кръг –
подкрепят се морално и материално, споделят радости и трудности и представляват
своеобразна общност, устойчива на времето и житейските събития. Поради това, връзката
между ищеца и сестра му, починала при процесното
произшествие, не може да бъде определена като изключително силна в смисъла,
разяснен в цитирания тълкувателен акт и в създадената след него практика на
касационната инстанция по реда на чл. 290 ГПК, обективирана
напр. в цитираните решение № 60131 от 13.12.2021г. по т. д. № 1700/2020 г. на
ВКС, II т. о. и решение № 34 от 08.06.2022г. по т.д. № 531/2021г. на ВКС, II т.
о. Мотивиран от изложеното съдът
намира предявения иск за неоснователен, поради което същият следва да бъде
отхвърлен.
По
разноските:
При този изход на делото, на
основание чл. 78, ал.3 ГПК право на разноски има ответникът. Той претендира
такива за процесуалното представителство от адвокат, както и за платени
депозити за експертизи и свидетел, в общ размер 4 300 лв., от които
4 000 лв. адвокатско възнаграждение по Договор за правна защита от
05.02.2021 г. Относно възражението за прекомерност, наведено от ответника срещу
размера на разноските за защита на ответника, съдът съобрази, че, при
действието на Наредбата № 1 за минималните адвокатски възнаграждения на ВАдвС, действаща към датата на уговаряне и плащане на
хонорара, както при съобразяване на цената на иска и липсата на особена
фактическа и правна сложност на делото, адвокатското възнаграждение следва да
бъде намалено до сумата 3 600 лева.
Мотивиран от горното, съдът:
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н.А.Н., ЕГН **********, чрез адв. Р.П. - САК и адв. Л.Г. – АК,
Перник, съдебен адрес:***, ж. к. „*****иск против З. „Б.И.“ АД, *** иск с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ за сумата 100 000 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, вследствие смъртта на сестрата на ищеца при ПТП от 23.10.2019 г., претендирано направо от застрахователя, ведно със законната
лихва върху тази сума считано от 09.12.2020 г. до окончателното й изплащане. И
сторените по делото разноски
ОСЪЖДА Н.А.Н. да заплати на З. „Б.И.“ АД на
основание чл. 78, ал.3 ГПК съдебни разноски в размер 3 900 лв., от които
3 600 лв. адвокатско възнаграждение и 300 лв. депозит за свидетел и вещо
лице.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски
Апелативен Съд в 14-четиринадесетдневен срок от съобщението за изготвянето му
пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: