Определение по дело №29/2024 на Административен съд - Разград

Производството е по реда на глава ХІІ от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на директора на Национално ТОЛ управление при АПИ против Решение № 191/ 15.11.2023 г., постановено по АНД № 483/ 2023 г. по описа на Разградския районен съд. С оспореното решение въззивният съд е отменил издаденото от касатора Наказателно постановление (НП) № BG11122022/2000/Р8-449/17.05.2023 г., с което на основание чл. 179, ал. 3а от ЗДвП на Д.М. *** е наложена глоба в размер на 1800 лв. за това, че на посочените там дата и място е управлявал описаното пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, без да е закупил маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа, които ще ползват, или да е заплатил дължимата ТОЛ такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата.

Съдът намира, че са налице предпоставките по чл. 229, ал. 1, т. 7 във вр. чл. 631, ал. 1 ГПК във вр. чл. 144 АПК да се спре настоящето производство до произнасянето на Съда на Европейските общности (СЕС) по дело С-61/2023. Същото е образувано по преюдициално запитване на Административен съд – Хасково с искане за тълкуване на чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО Европейският парламент и на Съвета от 17.06.1999 г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури (Директива 1999/62/ ЕО). Поставеният пред СЕС въпрос е дали предвиденото в този член изискване за съразмерност на установените наказания за нарушения на националните разпоредби, приети по тази директива, не допускат национална правна уредба, като разглежданата в главното производство, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция във фиксиран размер за нарушенията на правилата относно задължението за предварително установяване и заплащане на размера на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, при положение, че е предвидена възможност за освобождаване от административно-наказателна отговорност при заплащане на т. нар. „компенсаторна такса“. С отговора на така поставения въпрос ще се определи дали предвиденото в чл. 179, ал. 3а ЗДвП административно наказание, каквото е наложено с процесното НП, съответства на изискванията на чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета.

С оглед на това настоящият състав приема, че въпросите, поставени в преюдициалното запитване са пряко относими към разглеждания правен спор, поради което решението на СЕС е от съществено значение за правилното му решаване. Същото се явява задължително за всички съдилища и учреждения в Република България (по арг. на чл. 633 от ГПК).

Въз основа на така изложените съображения и на основание чл. 631, ал. 1 от ГПК, приложим във връзка с препращащите норми на чл. 63в от ЗАНН и чл. 144 от АПК, Разградският административен съд

СПИРА производството по касационно дело № 29/ 2024 г. по описа на Административен съд- Разград до произнасяне по дело С-61/2023 на Съда на Европейския съюз.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 631, ал. 1 , изр. 2 от ГПК.