Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 2556 22.07.2020 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XVIІІ гр.с., в открито съдебно заседание на първи юли две хиляди и
двадесета година, в състав
Председател: НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
секретар: Радка Цекова
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 803 по описа на съда за
2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правна квалификация чл. 383, ал. 3 вр. чл. 382, ал. 1 КЗ.
Постъпила е искова молба от Г.С.Г., ЕГН **********, с адрес: *** против
Застрахователна Компания „Уника живот“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, район „Възраждане“, бул. „Тодор Александров“ № 18,
представлявано от Н. Г. И. и Г. А. Г.. В исковата молба се твърди, че ищецът е
наследник на С.П.Г., която била сключила Договор за потребителски кредит №
............./15.06.2016г. с „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, обезпечен с
поръчителството на Д.Т.А.. За
гарантиране изпълнението на задълженията на наследодателят на ищеца, в качеството
му на кредитополучател по посочения договор била сключена застраховка „Живот“
със ЗК „Уника Живот“ АД. Застраховката
била сключена в полза на трето лице – Райфайзенбанк (България) ЕАД, като спрямо
застрахователното правоотношение приложение намирал и Рамков договор № **** –
подписан между „Райфайзенбанк (България) ЕАД и ЗК Уника Живот АД, който обаче
се твърди да не е представен на кредитополучателя. Твърди се, че договорът имал
за предмет застрахователен риск „смърт“ на застрахованото лице по силата на
т.4.1 от ОУ на застрахователя. На ****г. кредитополучателят починал. Ищецът, в
качеството си на наследник на кредитполучателя, встъпил в неговите права на
застраховано лице по застрахователния договор. Застрахователят бил уведомен за настъпилото
застрахователно събитие, като било предявено и искане за заплащане на
застрахователно обезщетение в срока и по реда на т.19-20 от ОУ. Банката също била уведомена за смъртта на
кредитополучателя, като впоследствие предявила искане за изплащане на
застрахователно обезщетение. С писмо от
03.01.2017г. банката поканила наследника на кредитополучателя да заплати
дължимите суми по договор за потребителски кредит от 15.06.2016г. В отговор ищецът заявил, че главницата
вземанията за главница били обезпечени с горепосочената застраховка „Живот“,
като впоследствие банката съобщила, че има заведена претенция, но липсвало
произнасяне от застрахователя. С писмо от 17.10.2017г. застрахователят заявил,
че на осн. т. 17 от ОУ няма основание да удовлетвори претенцията, тъй като се
касаело за смърт, причинена от настъпили усложнения в развитие на съществуващо
заболяване преди подписването на договора за кредит. Ищецът счита, че отказът на застрахователя е
необоснован и незаконосъобразен, както че същият бил извън законоустановените
срокове съгласно чл. 108, ал. 1 от КЗ. По изложените съображения моли да бъде
постановено решение с което ответника Застрахователна компания „Уника Живот“ АД
да бъде осъдено да заплати на „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, в изпълнение на
договор за застраховка „Живот“ обективирана в Сертификат за застраховка на ЗК
„Уника Живот“ АД и Общи условия към него, в полза на трето лице, сключена със С.
П. Г.- наследодателка на ищеца Г.С.Г., сумата от 19500 лева - главница,
представляваща неизплатено застрахователно обезщетение, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното й изплащане. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който
оспорва иска като неоснователен. Посочва, че на 04.11.2016г. ищецът предявил
искане пред застрахователя за изплащане на обезщетение. Впоследствие
застрахователят стигнал до извод, че следва да бъде отказана предявената
претенция, поради следните съображения: от медицинските документи било видно,
че застрахованото лице е починало на ****г., вследствие на „хеморагичен мозъчен
инсулт в мозъчния ствол“, като състоянието довело до летален изход се дължало
на „артериална хипертония“ и „полиглобулия“. Посочено било, че лицето има
придружаващо заболяване „артериална хипертония гр. III от години“. Освен това лицето имало рецептурна книжка,
по която са изписвани лекарства във връзка с установена „есенциална хипертония“
с дата 21.03.2013г. В попълнения формуляр за застраховане наследодателят на
ищеца отбелязал, че не страда от изброените заболявания, сред които и
„хипертония“, въпреки че знаела за своето заболяване. Ответникът се
позовава на чл. 362, ал. 1 от КЗ и чл.
363, ал. 4 от КЗ. Съгласно „списък на заболяванията водещи до отказ или
увеличаване на риска при застраховки живот“, т. 3 при случаи на хипертония
застрахователя отказвал сключването на договора или сключвал, но при завишаване
на премията с 50 %, като в настоящия случай била налице първата хипотеза. В
условията на евентуалност възразява, че обезщетението следва да се намали на
осн. чл. 363, ал. 4 от КЗ. Възразява
срещу определеният размер на мораторната лихва. Застрахователят изпадал в забава
едва след изтичане на 15 дни от представяне на всички доказателства необходими
за произнасянето му съгласно чл. 108, ал. 1 от КЗ. Необходимият за произнасяне
документ бил справка от НЗОК, която постъпила на 29.09.2017г, от който момент
започнали да текат 15 дни. По изложените съображения моли за отхвърляне на
иска.
С определение от 03.04.2018г. по
делото е конституирана Д.Т.А. като трето лице-помагач на страната на ищеца Г.С.Г..
С определение от 27.04.2018г. по делото е конституиран като ищец „Райфайзенбанк
(България)“ ЕАД.
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 вр.
чл. 12 ГПК, намира следното:
От
представения по делото договор
за потребителски кредит № .............
от 15.06.2016 г. се установява, че същият е
сключен между С.П.Г. и „Райфайзенбанк
(България)“ ЕАД, като кредитът е обезпечен с поръчителството на Д.Т.А..
По силата на този договор „Райфайзенбанк
(България)“ ЕАД , като
кредитодател, е опуснал на С.П.Г.,
като кредитополучател, сумата от 22 495
лв., представляваща кредит за потребителски нужди. Сумата по кредита е била
усвоена от С.П.Г..
Видно от приетия
по делото сертификат
на застраховано лице по застрахователен договор за застраховка "Живот на
кредитополучатели за обезпечаване на кредитни вноски към банка в сила от
20,07,2015 г. и при условията на Рамков договор № ****, се установява, че лицето С. Г. /П./ е застраховано при
ответника, като покритите рискове са живот.
Установява се още, че ползващи се лица от сключения договор с ответника е Райфайзенбанк
(България) ЕАД.
Видно от представения по
делото въпросник – формуляр за застраховане застраховки за необезпечени с
ипотека креди застраховка „живот плюс“, свързан с банков кредит, С. Г. е отговорила отрицателно на следния въпрос: "през последните
3 години дали е имала заболяване хипертония“.
Видно от препис – извлечение
от акт за смърт на С. П. П. ,
лицето е починало на **** г.
Установява се от
представеното по делото удостоверение за наследници, че ищецът Г.С.Г. е наследник на С. Г. /П./.
Видно от уведомление до
наследници, оставащата главница по кредита е
22 179,16 лева.
По делото е представено
заключение по допуснатата СМЕ, като от него се установява следното: от представените по гражданско дело № 803 / 2018
год. медицински документи е видно, че починалата С.П.Г. на 58 год. от гр. П. е страдала от следните
придружаващи заболявания: полицитемия
вера, артериална хипертония III степен и розацея. Артериалната
хипертония е диагностицирана през 2011 год. и е дадена терапия. Розацеята е
диагностицирана през 2013 год. Полицетемия вера е диагностицирана едва при
постъпването и в нервно
отделение преди да почине на ****г.
Поради факта, че на
починалата С.П.Г. не е извършена аутопсия не може с категоричност да се каже
каква е пряката причина за смъртта и. Като се има в предвид представената
Епикриза от МБАЛ „Св. П.”
ЕООД гр. П. на С.П.Г.,
то най-вероятната причина за смъртта е: хеморагичен инсулт на мозъчния свтол, който е довел до мозъчен
оток и сърдечно - съдова и дихателна
недостатъчност.
Ако се приеме,
че пряката и непосредствена причина за смъртта е ХЕМОРАГИЧНИЯТ ИНСУЛТ НА
СТВОЛА, то той може да се причини, както от високо кръвно налягане, така и от
разкъсана съдова аневризма. Диагностицираната Полицетемия вера в Нервно
отделение на МБАЛ „Св. П.”
ЕООД гр. П. е
хронично миелопролиферативно заболяване, причинено от автономна пролиферация на
трите миелоидни реда, с превалиране на еритропоезата. Характеризира се с
повишаване на еритроцитите, хемоглобина и общия обем на кръвта. Повишава се
вискозитета на кръвта, забавя се кръвния ток, има склонност към
хиперкоагулация, особено при увеличаване и на тромбоцитите. Настъпва
хипертензивен синдром, обемно обременяване на сърцето. Болните се оплакват от
отпадналост, главоболие, виене на свят, шум в ушите, зрителни нарушения,
сърцебиене, кръвотечения от носа. Болните се оплакват от отпадналост,
главоболие, виене на свят, шум в ушите, зрителни нарушения. сърцебиене.
кръвотечения от носа.
При
прегледа се установява зачервяване на лицето с ливиден оттенък, по-
силно изразен около
скулите, устните, върха на носа. Зачервени са още очите, езика,
кожата на дланите на ръцете, пръстите и врага. Слезката е увеличена в 75-90% от
случаите. Артериалното налягане при част от болните е повишено. Може да има
рецидивиращи тромбофлебити. Тя може да доведе до следните усложнения. Тромбоемболични инпиденти те са причина за смъртта при 40%
от болните. Кръвоизливи поради нарушената функция на тромбоцитите. Развитие на
миелофиброза с костно-мозъчна недостатъчност. Трансформация в
хронична миелогенна левкемия (XMЛ). От
казаното по-горе може да се приеме че ХЕМОРАГИЧНИЯ ИНСУЛТ НА СТВОЛА може да се
дължи настъпилите усложненията в резултат на не лекуваната и не диагностицирана
Полицетемия вера. Най-вероятно тя е старо заболяване което не е диагностицирано
и същата е довела до Есенциалната хипертония през 2011год. и до неправилно
поставената диагноза Розацея през 2013г. Въпреки това не е поставена диагнозата
„Полицетемия вера.” Накрая същото заболяване е довело до ХЕМОРАГИЧНИЯ ИНСУЛТ НА
СТВОЛА.
Възможно е и
хора които не страдат от артериална хипертония да получат хеморагичен мозъчен
инсулт. Хеморагичният мозъчен инсулт се получава, когато кръвоносен съд в
мозъка се разкъса и се появи кръвоизлив. Той може да е причинен от различни
фактори, например високо кръвно налягане (хипертония), прекалена употреба на
антикоагуланти (вещества, които разреждат кръвта) или наличие на по- слаби и уязвими
места в стените на кръвоносните съдове (аневризми). Много
неща могат да доведат до хеморагичен мозъчен инсулт. Кръвното може да се покачи
инцидентно в резултат на някакъв психо-емоционален стрес или нещо друго и да
доведе до разкъсване на кръвоносен съд в мозъка, който може да е с по-слаби
стени, което се обосновава генетично, както и полицитемия вера.
От
показанията на свидетеля Й. Д., която е
приятелка на С. П. от 2000 година, се
установява, че С. имала много тежка розацея. Освен от това заболяване, от друго
не се е оплаквала. От главоболие не се е оплаквала. Розацеята е кожно
заболяване, което е по-скоро козметичен проблем. Лицето изглежда много силно
червено до лилаво. От високо кръвно или от главоболие, не се е оплаквала.
Никога не се е оплаквала да страда от
високо кръвно или да страда от главоболие. Ходили са заедно на профилактични
прегледи. Спомня си, че два дни преди да почине, помни датата, било е 25.08.2016 г., С. е била в отпуск. Обадила се
на свидетелката. Била много разстроена. Плачела по телефона. Помолила спешно да
се видят. Видели се същия ден, следобед, привечер. Помолила свидетелката да й даде на сума пари. Била притеснена,
защото имала проблем с единия си син. Никога не я била виждала толкова да не е на себе си. Не взимала
лекарства.
Съдът
кредитира изцяло свидетелските показания на Й. Д.,
като ги намира са последователни, житейски логични и непротиворечащи на
останалия доказателствен материал.
При
така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира
следното:
В действащия Кодекс за
застраховането е
уредено правото на пряк иск на кредитополучателя или неговите наследници срещу
застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение: "В правната
норма, уредена в чл. 382, ал. 1, изр. последно КЗ (в сила от 01.01.2016 г.),
е регламентирано субективното право на длъжника по договор за банков кредит да
иска непосредствено от застрахователя заплащане на застрахователно обезщетение
дори и когато не той, а банката е страна по сключен договор за застраховка като
обезпечение на породените по кредитното правоотношение парични задължения на
кредитополучателя. Изрично по силата на тази законова разпоредба на длъжника е
признато качеството на страна – застрахован, по учреденото застрахователно
правоотношение, т. е. той на самостоятелно правно основание е носител на
паричното притезание за заплащане на застрахователно обезщетение при настъпване
на покрит застрахователен риск по сключен договор за застраховка с предмет
негови неимуществени блага, чийто размер възлиза на сбора от остатъчните
задължения по договора за банков кредит – "по повод изплащането на
обезщетение по застраховка длъжникът има всички права на застрахован, освен
правото да получи обезщетението до размера на непогасената част от
задължението".
С нормата на чл. 382, ал. 3 КЗ (в
сила от 01.01.2016 г.) е уредено правното задължение на кредитора при смърт на
длъжника-застраховано лице по застрахователен договор по повод негово
неимуществено благо да предприеме с грижата на добър стопанин, всички
необходими действия относно претендирането и изплащането от страна на
застрахователя на застрахователното обезщетение. " С последното изречение
на ал. 3 изрично се предвижда, че по повод изплащането на обезщетение по
застраховка по ал. 1 наследниците на длъжника, както и неговите съдлъжници или
поръчители по кредита, имат права на застрахован, освен правото да получат
обезщетението до размера на непогасената част от задължението. С тази
разпоредба се защитава интересът на наследниците и съдлъжниците на
застрахования кредитополучател при настъпване на застрахователно събитие, като
се въвежда възможността същите да предявят иск за заплащане на застрахователно
обезщетение, дължимо в полза на трето лице (кредитора).
Систематичното тълкуване на
разпоредбите на чл. 382, ал. 3, изр. последно КЗ и чл. 382, ал. 3, ирз. първо от КЗ води до извод, че при
неизпълнение на задължението на кредитора да предяви иск срещу застрахователя
за изплащане на обезщетението при настъпило застрахователно събитие,
наследниците на починалия длъжник по договора за кредит, както и всяко
задължено по договора за кредит лице, имат право на иск срещу застрахователя.
Допустимото искане е за осъждане на застрахователя да заплати в полза на
кредитора дължимото застрахователно обезщетение до размера на непогасената част
от задължението по кредита.
Разпоредбата на чл. 383, ал.
1 КЗ, предвижда следното: При застраховка,
сключена в полза на кредитор, между застраховател и застраховащ, който е
длъжник, или трето лице, което е заложен или ипотекарен длъжник, при настъпване
на застрахователното събитие застрахователят отговаря пред кредитора до размера
на застрахователната сума за непогасената част от задължението, за обезпечение
на което е сключен застрахователният договор, включващо главници, лихвите и
разноските към датата на настъпване на застрахователното събитие.
Основателността на
предявения иск е поставена в зависимост от това по делото да се установи при
условията на пълно и главно доказване сключване на договор за застраховка
"Живот
" в полза на банката – кредитор, който покрива рискове, свързани със
живота, здравето и телесната неприкосновеност на наследодателя на ищеца, настъпване на
застрахователно събитие при действието на застрахователния договор, както и
плащане на задължения по обезпечения със застраховка "Живот" договор за кредит и
размер на платените суми.
От събрания доказателствен
материал безспорно се установи, че между С.П.Г. и „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД е сключен договор за потребителски кредит № ............. от 15.06.2016 г., като по силата
на този договор „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, като кредитодател, е опуснала на С.П.Г., като кредитополучател,
сумата от 22 495 лв.,
представляваща кредит за потребителски нужди. Безспорно се установи и, че между С.П.Г. в качеството и на кредитополучател и ЗК „Уника Живот“
АД е сключен
договор за застраховка "живот" на кредитополучателя, в полза на Райфайзенбанк
(България) ЕАД , който договор за застраховка покрива застрахователния риск смърт или трайна
неработоспособност над 70 %.
Установява се, че при действието на договора е настъпило и застрахователно
събитие – смърт на застрахованото лице, което съгласно уговореното от страните
в общата хипотеза представлява покрит риск по договора за застраховка
"живот". От приетите
по делото писмени доказателства се установява, че към момента на настъпване на
застрахователното събитие – ****
г. размерът на задължението по договора за кредит е в общ размер на 22179,16 лева.
Спорът между
страните е в това дали е налице изключен риск по смисъла на условията по
застрахователния договор, тъй като ответникът сочи, че наследодателят на ищеца е починал по причина на
заболявания, за които С.П.Г.
е била
диагностициран преди датата на сключване на договора за застраховка – артериална
хипертония“ и „полиглобулия“,
които, според изложеното в отговора, са основна причина за състоянието „хеморагичен
мозъчен инсулт в мозъчния ствол“ , посочено
като причина за смъртта на наследодателя на ищците.
Съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК в тежест на ответното
застрахователно дружество е да установи при условията на пълно и главно
доказване, че е налице обстоятелство, което изключва отговорността му за
плащане на застрахователната сума.
В т. 18 от
ОУ е посочено, че освен в слуаите по т.
17 не се покриват и събития причинени от заболяванеия, диагносцирани в период
до три години преди началото на застраховката и причинили смърт или трайна
нерабодоспособност на застрахования през срока на застраховката, както следва:
мозъчен инсулт…
Разпоредбата на чл.
362. КЗ предвижда
следното: " (1) При сключването на застрахователния договор, когато
застрахователят е поставил въпроси, застраховащият, неговият пълномощник или
неговият застрахователен брокер е длъжен да обяви точно и изчерпателно
съществените обстоятелства, които са му известни и са от значение за риска. Изречение
първо се прилага и за застрахования, когато при сключването на договора е била
поискана информация и от него.
(2) За съществени за риска
обстоятелства по ал. 1 се смятат само тези, за които застрахователят изрично и
писмено е поставил въпрос. Когато застрахователят е поставил въпроси, той не
може да откаже плащане по претенция въз основа на обстоятелства, които са били
налице преди датата на сключване на застрахователния договор и за които не е
поставил писмено въпрос.
(3) Когато застрахователят
е сключил договор, въпреки че предварително е поставил на застраховащия въпроси
и на тях не е отговорено или е отговорено неясно, застрахователят няма право да
прекрати едностранно застрахователния договор, да откаже плащане или да намали
неговия размер на основание, че не е отговорено или е отговорено неясно.
(4) Когато застраховащият е
разкрил обстоятелствата по ал. 2 и застрахователят е сключил застрахователния
договор, застрахователят не може да се позовава на разкритите обстоятелства, за
да прекрати едностранно договора, да откаже плащане или да намали неговия
размер.
(5) Застрахователят не може
да се позовава на неточно обявяване на съществени за риска обстоятелства, които
са били проверени от него при сключване на застрахователния договор.
(6) Неотговарянето на въпрос или неясен отговор на въпрос, без да има
укриване на съществено за риска обстоятелство, не е основание за едностранно
прекратяване на застрахователния договор, за искане на неговото изменяне или за
отказ за плащане на безщетение по чл.
363.
С тълкуване на разпоредбите
на чл. 362 КЗ налага изводът, че
застрахователят, който предвижда, че едно обстоятелство е съществено за
застрахователния риск, следва писмено да постави пред застрахованото лице
въпрос дали това обстоятелство е налице към сключването на договора за
застраховка.
В случая на наследодателя
на ищеца Г.Г. не е дадена възможност да
посочи едно или няколко заболявания, ако има такива. Предвид изложеното съдът
намира, че субективното отношение на лицето за непосочване на предхождащите
сключване на договора за застраховка заболявания, следва да бъде установено от
застрахователя – ответник при позоваване на тази разпоредба, тъй като
несъзнаваното неточно деклариране не води до възможност за отказ от
застрахователно плащане (чл. 364 от КЗ), като установяването на
такова обстоятелство може да доведе до изменение или прекратяване на договора,
а в случай, че застрахователното събитие е настъпило преди изменението,
приложима е ал. 4 от чл. 364, ал.
4 КЗ,
и застрахователно обезщетение се дължи. В контекста на разпоредбата на чл.
362 КЗ,
съзнателно неточно обявяване или премълчаване на обстоятелство от посочените
в чл. 362 КЗ, има две разновидности -
първа, когато застрахователят писмено е поставил въпрос, на който
застрахованото лице е отговорило неверно, знаейки за наличието на такова
обстоятелство / "съзнателно неточно обявяване"/ и втора - когато
застрахованото лице знае, че обстоятелството е съществено за интереса на
застрахователя, но не го обявява /"Съзнателно неточно премълчаване"/.
По делото липсват доказателства, че застрахователят - ответник е поставил на
застрахованото лице въпрос за наличието на заболявания, за които е лекуван,
поставена му е диагноза, или са му били изписвани лекарства. Поради което и не
може да се приеме, че е налице съзнателно неточно обявяване от страна на
наследодателя на ищеца Г.. Ответникът не е доказал
да е налице и съзнателно неточно премълчаване от страна на застрахованото лице.
От приетата по делото комплексна експертиза се установи, че С. Г. е страдала
от заоболяването полицетемия вера, диагностицирано
няколко дни преди да почине, което води до повишаване на кръвното налягане,
което пък от своя страна може да доведе до разкъсване на съдовед и хеморагичен
инсулт, поради
което и не може да се приеме, че застрахованото лице съзнателно е премълчал
наличието на тези обстоятелства при сключването на договора за застраховка.
Овен това от в. л.
Б. по изслушаваната СМЕ, която съдът кредитира изцяло като пълна, обективна и
компетентно дадена, се установява, че не
артериалната хипертония е причинила хеморагичен инсулт на мозъчния свтол, който е довел до мозъчен
оток и сърдечно - съдова и дихателна
недостатъчност.
Т. е. ответникът, чиято доказателствена тежест беше да установи наличието на
причинна връзка между заболяването на С. Г. –артериална хипертония,
която се сочеше, че е скрита от застрахователя, и настъпилата нейна смърт, не успя в условията
на пълно и главно доказване да установи наличието на такава връзка.
Предвид изложеното
предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен изцяло.
С оглед изричната претенция
на страните съдът приема, че на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да
заплати на ищеца Г.Г. сторените
в производството разноски- 780 лева за държавна такса, депозит за вещо лице – 80
лева.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА
по иск, предявен по реда на чл. 383 КЗ, от Г.С.Г.,
ЕГН **********, с адрес: *** Застрахователна Компания „Уника живот“ АД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр. София, район „Възраждане“, бул.
„Тодор Александров“ № 18, представлявано от Н. Г. И. и Г. А. Г., да заплати на “Райфайзенбанк /България/” ЕАД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление гр. София, район Средец, бул. ”Никола Вапцаров” № 55, Експо
2000, представлявано от А.В. А.а – Из. д. и М. Т. П.– П., сумата от 19 500 лева, представляваща застрахователна сума по договор за застраховка
„Живот“ на кредитополучатели за обезпечаване на кредитни вноски към банка в
сила от 20,07,2015 г., сключена между С.П.Г., ЕГН ********** и Застрахователна Компания „Уника живот“
АД при ползващо се лице “Райфайзенбанк /България/”
ЕАД,
който договор за застраховка „Живот“ е сключен за обезпечение на задълженията
на С.П.Г., ЕГН ********** по договор за
за потребителски кредит № ............./15.06.2016г., ведно със законна
лихва от 12,12,2017 г. до изплащане на
сумата.
ОСЪЖДА Застрахователна Компания „Уника живот“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес
на управление: гр. София, район „Възраждане“, бул. „Тодор Александров“ № 18,
представлявано от Н. Г. И. и Г. А. Г., да заплати на Г.С.Г., ЕГН **********, с адрес: ***,
направените по делото разноски в размер на 860 лева, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението
е постановено при участието на Д.Т.А., ЕГН ********** ***
като трето лице-помагач на страната на Г.С.Г., ЕГН **********.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ :/п/ Николай Стоянов
Вярно с оригинала!
РЦ