Решение по дело №2060/2022 на Административен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

 

№670/10.4.2023г..

 

гр. Пловдив, 10 април 2023 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд- Пловдив, VІІІ-ми състав, в открито заседание на шестнадесети февруари, две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                      НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,

 при секретаря Станка Журналова, като разгледа административно дело №2060 по описа на съда за 2022г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.156 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

“КАМЕНИЦА” АД, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. “Източен“ №69, ЕИК *********, представлявано от адвокати Т.Т. и В.В.- пълномощници, обжалва Ревизионен акт (РА) с №Р-29002919008230-091-001 от 30.12.2021г., издаден от М.В.С.- началник на сектор в Териториална дирекция “Големи данъкоплатци и осигурители“ (ТД“ГДО“), гр. София, на Националната агенция за приходите (НАП), възложила ревизията; и Р.Г.Т.- главен инспектор по приходите в ТД“ГДО“- София на НАП, ръководител на ревизията, потвърден с Решение №1009 от 27.06.2022г. на заместник-директор на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” (Д”ОДОП”), гр. София, при Централно управление (ЦУ) на НАП, с който на жалбоподателя е установен корпоративен данък по Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) за 2014г. в размер на 58 261,09 лв. и са начислени законни лихви върху тази сума в размер на 39 922,17 лв.; установен е корпоративен данък по ЗКПО за 2015г. в размер на 196 106,86 лв. и са начислени законни лихви върху тази сума в размер на 114 410,17 лв.; установен е корпоративен данък по ЗКПО за 2016г. в размер на 205 786,89 лв. и са начислени законни лихви върху тази сума в размер на 99 071,45 лв.; установен е данък върху доходите на чуждестранни юридически лица по ЗКПО за 2014г. в общ размер на 492,87 лв. и са начислени законни лихви върху тази сума в общ размер на 347,16 лв.; установен е данък върху доходите на чуждестранни юридически лица по ЗКПО за 2015г. в общ размер на 3 119,39 лв. и са начислени законни лихви върху тази сума в общ размер на 1 979,91 лв.

Претендира се отмяна изцяло на акта поради незаконосъобразност и присъждане на направените по делото разноски, съгласно списък с разноските (листи 1750-1751) и доказателства (листи 1752-1755), че същите са действително направени. На 28.02.2023г. по електронна поща постъпват писмен бележки с Вх.№4693 (листи 1785-1800), а на 02.03.2023г. с обикновена поща постъпват същите бележки с Вх.№4874 (листи 1802-1830) от адвокат Т. и адвокат В., подкрепящи изразеното в жалбата.

Ответникът- директор на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика“, гр. София, при ЦУ на НАП, чрез юрисконсулт В.М.- пълномощник (лист 1514, 1716, 1718), изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. На 27.02.2023г. по делото постъпват писмени бележки с Вх.№4577 (листи 1763-1783) от юрисконсулт М. и М.М.-Р.- правоспособен юрист (лист 1784), пълномощник (лист 1749), в които се излагат допълнителни съображения в подкрепа на изразеното становище за неоснователността на жалбата.

Окръжна прокуратура- Пловдив, чрез прокурор Светослава Пенчева, изразява становище за неоснователност на жалбата.

Със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) с №Р-29002919008230-020-001 от 13.12.2019г. (листи 71-72) на М.В.С.- началник на сектор в ТД“ГДО“ на НАП, е възложена ревизия на жалбоподателя относно задължения за корпоративен данък по ЗКПО за периода 01.01.2014г. – 31.12.2016г.; задължения за данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на юридически лица по ЗКПО (чл.194 от ЗКПО) за периода 01.01.2014г. – 31.12.2016г.; задължения за данък върху доходите на чуждестранни юридически лица по ЗКПО (чл.195 от ЗКПО) за периода 01.01.2014г. – 31.12.2016г. За ревизиращи органи са определени Р.Г.Т.- главен инспектор по приходите (ръководител на ревизията), В.Т.Т.- главен инспектор по приходите, И.Г.Н.- старши инспектор на приходите, и М.И.Д.- главен инспектор по приходите. При извършване на ревизията следва да участва и П.М.В.- държавен експерт по приходите в Дирекция “Спогодби за избягване на двойно данъчно облагане“ (Д“СИДДО“), при ЦУ на НАП. Заповедта е получена по електронна поща от жалбоподателя на 23.12.2019г., според нарочна разписка, обективирана в заповедта (лист 72), и при липсата на доказателства по делото, че това е така. Със Заповед №Р-29002919008230-023-001 от 13.03.2020г. (листи 77-78) на М.В.С.- началник на сектор в ТД“ГДО“ на НАП, производството по извършване на ревизията е спряно, считано от 13.03.2020г. за срок до 13.11.2020г. Заповедта е получена по електронна поща от жалбоподателя на 13.03.2020г., според нарочна разписка, обективирана в заповедта (лист 78), и при липсата на доказателства по делото, че това е така. Със Заповед №Р-29002919008230-143-001 от 16.11.2020г. (листи 79-80) на М.В.С.- началник на сектор в ТД“ГДО“ на НАП, производството по извършване на ревизията е възобновено, считано от 16.11.2020г. и е определен срок на ревизията до 26.11.2020г. Заповедта е получена по електронна поща от жалбоподателя на 16.11.2020г., според нарочна разписка, обективирана в заповедта (лист 80), и при липсата на доказателства по делото, че това е така. Със Заповед за изменение на заповед за възлагане на ревизия (ЗИЗВР) с №Р-29002919008230-020-002 от 18.11.2020г. (листи 73-74) на М.В.С.- началник на сектор в ТД“ГДО“ на НАП, срокът на ревизията е продължен до 26.01.2021г., като ревизорите, участникът в ревизията, ревизираните периоди и задължения не са променени. Заповедта е получена по електронна поща от жалбоподателя на 18.11.2020г., според нарочна разписка, обективирана в заповедта (лист 74), и при липсата на доказателства по делото, че това е така. Със Заповед №Р-29002919008230-023-002 от 18.11.2020г. (листи 81-82) на М.В.С.- началник на сектор в ТД“ГДО“ на НАП, производството по извършване на ревизията е спряно, считано от 18.11.2020г. за срок до 18.02.2021г. Заповедта е получена по електронна поща от жалбоподателя на 18.11.2020г., според нарочна разписка, обективирана в заповедта (лист 82), и при липсата на доказателства по делото, че това е така. Със Заповед №Р-29002919008230-143-002 от 19.02.2021г. (листи 83-84) на М.В.С.- началник на сектор в ТД“ГДО“ на НАП, производството по извършване на ревизията е възобновено, считано от 19.02.2021г. и е определен срок на ревизията до 27.04.2021г. Заповедта е получена по електронна поща от жалбоподателя на 19.02.2021г., според нарочна разписка, обективирана в заповедта (лист 84), и при липсата на доказателства по делото, че това е така. Със ЗИЗВР с №Р-29002919008230-020-003 от 23.04.2021г. (листи 75-76) на М.В.С.- началник на сектор в ТД“ГДО“ на НАП, срокът на ревизията е продължен до 27.10.2021г., като ревизорите, ревизираните периоди и задължения не са променени, а на мястото на П.М.В. като участник в ревизията е определен И.П.М.- старши експерт по приходите в Д“СИДДО“, в ЦУ на НАП. Заповедта е получена по електронна поща от жалбоподателя на 23.04.2021, според нарочна разписка, обективирана в заповедта (лист 76а), и при липсата на доказателства по делото, че това е така.

Ревизионният доклад (РД) с №Р-29002919008230-092-001 (листи 107-139) е съставен на 11.11.2021г., респективно извън срока по чл.117, ал.1 от ДОПК, и получен по електронна поща от жалбоподателя на 11.11.2021г., според нарочна разписка, обективирана в доклада (лист 139а), и при липсата на доказателства по делото, че това е така.

Против съставения РД постъпва възражение (листи 140-149), което според РА (лист 85), е Р-29002919008230-001-И от 08.12.2021г., към което са приложени множество доказателства (листи 150-218).

Ревизионният акт (листи 85-106), предмет на настоящето производство, е издаден на 30.12.2021г. и получен по електронна поща от жалбоподателя на 04.01.2022г., според нарочна разписка, обективирана в акта (лист 106), и при липсата на доказателства поделото, че това е така.

Посочените по-горе ЗВР с №Р-29002919008230-020-001 от 13.12.2019г.; Заповед №Р-29002919008230-023-001 от 13.03.2020г.; Заповед №Р-29002919008230-143-001 от 16.11.2020г.; ЗИЗВР с №Р-29002919008230-020-002 от 18.11.2020г.; Заповед №Р-29002919008230-023-002 от 18.11.2020г.; Заповед №Р-29002919008230-143-002 от 19.02.2021г.; ЗИЗВР с №Р-29002919008230-020-003 от 23.04.2021г.; РД с №Р-29002919008230-092-001 от 11.11.2021г., както и РА с №Р-29002919008230-091-001 от 30.12.2021г. са приети по делото като електронни файлове, записани върху оптичен диск (CD, лист 66).

По делото са приети и нарочни разпечатки (листи 66а-66ж), удостоверяващи притежаването на валидни електронни подписи от органите по приходите, провели ревизионното производство.

При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда намира ревизионното производство за проведено при липсата на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

По делото е прието заверено копие на Заповед №ГДО-31 от 13.03.2018г. (лист 65) на директора на ТД“ГДО“, с която заповед на М.В.С. е делегирано правомощието да издава заповеди за възлагане на ревизии.

Прието е заверено копие на Заповед №ЗЦУ-1891 от 21.05.2021г. (лист 44) на изпълнителния директор на НАП, с която заповед Е.С.П.- заместник-директор на Д“ОДОП“- София, при ЦУ на НАП, е оправомощена да изпълнява правомощията на директор на Д“ОДОП“- София, при отсъствие на титуляра Т. Й. Т., поради използване на законоустановен отпуск, командировка или друга уважителна причина.

Прието е заверено копие на Заповед №-6793 от 15.06.2022г. (лист 45) на изпълнителния директор на НАП, с която заповед на Т. Й. Т.-***, при ЦУ на НАП, е разрешено ползването на платен годишен отпуск в периода от 24.06.2022г. до 28.06.2022г. включително.

Посочените делегиране на правомощия и определяне на заместващ орган, настоящият състав на съда намира за надлежно направени, поради което процесният РА, както и Решение №1009 от 27.06.2022г. (листи 16-43) се явяват издадени от компетентни за целта органи, което обстоятелство не е спорно и между страните.

Против процесния РА е подадена жалба с Вх.№26-12-631 от 18.01.2022г. (листи 52-62), адресирана до ответника по делото, с която е заявено искане за отмяна изцяло на акта, като издаден при съществени нарушения на приложимите материално- и процесуалноправни разпоредби и при неспазване на изискванията на общностното данъчно законодателство.

Като доказателство по делото е прието заверено копие на Споразумение от 23.03.2022г. (лист 47) между Т. Й. Т.-***, при ЦУ на НАП, и адвокат Т.Т.- пълномощник на “КАМЕНИЦА“ АД (листи 48-50, 1746-1748), с което споразумение срокът по чл.155, ал.1 от ДОПК за произнасяне на ответника по жалбата на “КАМЕНИЦА“ АД се удължава до три месеца, считано от датата на изтичане на законоустановения срок по чл.155, ал.1 от ДОПК.

С Решение №1009 от 27.06.2022г. жалбата е оставена без разглеждане в частите ѝ относно задължения за данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на юридически лица по ЗКПО (чл.194 от ЗКПО) за периода 01.01.2014г. – 31.12.2016г., тъй като за посочения период не са установени задължения за внасяне на данък по чл.194 от ЗКПО; както и в частите ѝ относно задължения за данък върху доходите на чуждестранни юридически лица по ЗКПО (чл.195 от ЗКПО) за периодите 01.01.2014г. – 30.06.2014г., 01.10.2015г. – 31.12.2015г. и 01.01.2016г. – 31.12.2016г., тъй като за посочените периоди не са установени задължения за внасяне на данък по чл.195 от ЗКПО.

Според настоящия състав на съда, обстоятелството, че жалбата, адресирана до ответника по делото, е оставена без разглеждане в посочените ѝ части, не изменя обхвата на заявеното съдебно оспорване на процесния РА, а именно, че същият се обжалва изцяло и за всички установени с него задължения за данъци и лихви по отношение на жалбоподателя.

Решение №1009 от 27.06.2022г. е получено по електронна поща от жалбоподателя на 27.06.2022г., според приетото по делото заверено копие на Удостоверение за извършено връчване по електронен път (лист 46).

От своя страна, жалбата (листи 3-14) е подадена чрез ответника на 08.07.2022г. или в рамките на законоустановения срок. Също така, жалбата е подадена при наличието на правен интерес и след като РА е обжалван по административен, поради което се явява допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.  

На първо място, предмет на спора е допълнително установен корпоративен данък по ЗКПО за 2014г., 2015г. и 2016г. в общ размер на 460 154,84 лв. (58 261,09 лв. + 196 106,86 лв. + 205 786,89 лв.) и начислени законни лихви върху тази сума в общ размер на 253 403,79 лв. (39 922,17 лв. + 114 410,17 лв. + 99 071,45 лв.).

В рамките на ревизията е прието за установено, че през 2014г. “КАМЕНИЦА“ АД придобива от свързаното си лице STARBEV NETHERLANDS B.V. (СТАРБЕВ НИДЕРЛАНДИЯ Б.В.) собствеността върху търговска марка “КАМЕНИЦА“ по силата на Споразумение за закупуване на търговска марка от 10.09.2014г. (листи 471-476, 1686-1696). Съгласно дадените в споразумението определения, „Прехвърляни марки“ са търговските марки и индустриални проекти, посочени в приложения График А, както и приложената към него клиентела, в това число пълното право, собственост и участие, всички права, произтичащи от предходно нарушение или друга неразрешена употреба на такива търговски марки и индустриални проекти, и всички права като страна по противопоставяне или подобни процедури, нерегистрираните търговски марки и индустриални проекти, свързани с такива търговски марки и индустриални проекти, както и рецептите, търговските тайни, формули и ноу-хау, свързани с такива търговски марки и индустриални проекти, но с изключение на всякакви претенции срещу продавача, отнасящи се до прехвърляните търговски марки или всякакви претенции, задължения или други отговорности, независимо дали договорни или други, срещу или понесени от Продавача преди времето на закриване, независимо дали такива задължения или отговорности са били изпълнени преди или след времето на закриване.

Според Ръководството на ОИСР (Организация за икономическо сътрудничество и развитие), по-конкретно в т.6.6, думата “нематериален“ е предназначена да се отнася до нещо, което не е физически актив или финансов актив, което може да бъде притежавано или контролирано за използване в търговски дейности и чието използване или прехвърляне би било компенсирано, ако се беше осъществило при сделка между независими страни при сравними обстоятелства. Вместо да се съсредоточава върху счетоводните или правните определения, целта на анализа на трансферното ценообразуване в случай на нематериални активи следва да бъде определянето на условията, които биха били договорени между независимите страни за сравнима сделка.

Предвид изложеното, прехвърляните по споразумението марки “КАМЕНИЦА“ попадат изцяло в обхвата на определението за нематериално благо/актив. Посочените свързани лица осъществяват прехвърляне на търговската марка на цена от 40 100 000,00 евро (€), чиято левова равностойност е сумата от 78 428 783,00 лв. (при фиксиран курс €/лев от 1,85583).

Според споразумението, покупната цена следва да се заплаща от “КАМЕНИЦА“ АД чрез 15 (петнадесет) годишни плащания, дължими на или преди датата на навършване на период от една година от датата на влизане в сила. При така приетите условия по сделката дружеството е определило настоящата стойност на марка “КАМЕНИЦА“ в размер на 56 153 000,00 лв., като използва дисконтов фактор 4,5%, и бъдещи разходи за лихви в размер на 22 276 000,00 лв. Продажбата, според предоставени от задълженото лице писмени обяснения, е във връзка с взето от групата решение след като през юни 2012г. компанията Molson Coors Brewing Company (“МСВС“) придобива групата StarBev, включително и “КАМЕНИЦА“ АД. До този момент всички местни пивоварни притежават правата върху собствените си търговски марки, с изключение на “КАМЕНИЦА“ АД и Bergenbier S.A. (“Bergenbier“) – техните основни търговски марки (българската “КАМЕНИЦА“ и румънските – “BERGENBIER“ и “NOROC“) са собственост на StarBev NL.

При анализа доколко сделката по продажбата отговаря на принципа на НПО (независими пазарни отношения) на транзакцията, ревизиращият екип се ръководи от принципите, заложени в: разпоредбите на Наредба №Н-9 от 14.08.2006г. за реда и начина за прилагане на методите за определяне на пазарните цени (Наредба №Н-9), която определя реда и начина за прилагане на трансферно ценообразуване; Наръчник по трансферно ценообразуване на НАП, който утвърждава обща административна практика и подпомага служителите на НАП при осъществяване на контрол и обезпечава предвидимост за данъкоплатците, както и в Ръководство на ОИСР по трансферно ценообразуване за мултинационални предприятия и данъчни администрации (Ръководството на ОИСР). Съгласно разпоредбата на чл.62, ал.1 от Наредба №Н-9, ревизиращият екип извършва анализ на определените цени, като следва избрания от задълженото лице метод.

С цел доказване пазарния характер на транзакцията, от жалбоподателя, като приложение към придружително писмо за представяне на документи с Вх.№Р-29002918004152-ПРД-011-И от 21.01.2019г. (представено в хода на предходно ревизионно производство и цитирано в Протокол за присъединяване на доказателства №Р-29002919008230-ППД-006 от 26.10.2021г. (листи 875-878)), е представен документ, съдържащ писмени обяснения за избора на най-подходящ метод за трансферно ценообразуване, чрез който е прието, че сделката отговаря на принципа на независимите пазарни отношения. Съгласно съдържанието на писмените обяснения, методът на сравнимите неконтролирани цени е отхвърлен, тъй като според анализа търговската марка “КАМЕНИЦА“ е уникално високо ценно нематериално имущество и не са идентифицирани нито вътрешни, нито външни сходни неконтролирани сделки между независими субекти. Въпреки това, в същия анализ се признава, че марка “КАМЕНИЦА“ е била обект на сделка между несвързани лица през декември 2009г., когато е продадена от ABI (предишен собственик) на StarBev NL през 2009г. за сумата от 12 750 000,00 €. Според анализа, сделката е договорена в период, когато стойностите на пивоварните компании са били много ниски и постепенно са се увеличили в следващите години. Освен това, историческата продажба на търговската марка “КАМЕНИЦА“ е неделима част от изключително сложна продажба на бизнес операции в девет централноевропейски страни, включваща акции, права, заеми и др., притежавани от няколко юридически лица от групата ABI на CVC Capital Partners на стойност над 2,2 млрд. долара ($). По тази причина, според анализа, не може да се изключи, че някои компоненти на общата цена на сделката са били коригирани и че тези корекции са били компенсирани чрез балансиране на корекциите на други компоненти за оптимизиране на резултата от цялата сделка. Също така, продажната цена на марката “КАМЕНИЦА“ е определена като незначителна в сравнение с общата стойност на сделката. В допълнение ABI е бил под натиск да продаде дружествата от Централна Европа поради публичния си ангажимент да освободи определена част от дейността си. CVC Capital Partners са единствените, които подават оферта за продажбата на операциите в Централна Европа. С оглед на това, би могло разумно да се очаква, че продажната цена е по-ниска от цената, която би била постигната, в случай че участват повече купувачи за операциите в Централна Европа, както и ако ABI не беше под натиск да направи продажбата.

По отношение на метода на пазарните цени в анализа се посочва, че марката не е закупена с цел последваща препродажба. StarBev NL притежава търговската марка “КАМЕНИЦА“ в продължение на четири години, като стойността на марката постепенно се е повишила. Тъй като е добавена определена стойност за търговската марка, методът не може да се използва надеждно. Според анализа, за да може да се приложи надеждно методът на разпределената печалба от решаващо значение е да се определи (i) печалбата, която ще се разпределя и (ii) как ще се разделят печалбите. Предвид характера на разглежданото нематериалното имущество (търговска марка с много дълъг период на живот), би било необходимо анализът на разпределението на печалбата да се основава на очакваните приходи и разходи за доста дълъг период. Докато по принцип би било възможно да се предвиди приходите, свързани с продажбата на бира с търговска марка “КАМЕНИЦА“, би било много трудно (почти невъзможно) да се направи надеждна прогноза на фактическите разходи (особено маркетинговите разходи) през целия жизнен период и по този начин да се получат надеждни данни за печалбите. Дори теоретично да се получат надеждни данни за печалбите, в анализа се приема, че не може да бъде определено надеждно разпределение на печалбите. Пояснено е, че не е установена съпоставима сделка (нито външна, нито вътрешна), която да покаже как ще се разпределят печалбите между независими страни. В такъв случай Ръководството на ОИСР гласи, че разпределението на печалбите може да се основава на разпределение на функции между съответните свързани лица.

Тъй като това е еднократна транзакция, трябва да се направи оценка на функциите извършвани от StarBev NL в миналото, когато е била собственик на търговската марка, а също и функциите които ще се извършват от “КАМЕНИЦА“ АД през периода, когато ще бъде собственик на търговската марка (много дълъг период). Би било практически невъзможно да се оценят функциите, които “КАМЕНИЦА“ АД ще изпълнява в бъдеще, във връзка с притежанието на търговската марка, и да се сравняват с функциите, изпълнявани от StarBev NL в миналото. Като се вземат предвид горните пречки и несигурности, методът на разпределяне на печалбата не е избран като най-подходящ метод за проверка на справедливата цена за продажба на марката “КАМЕНИЦА“.

Методът на транзакционната нетна печалба (МТНП) не е разгледан изобщо като потенциална възможност. Посочено е, че преди продажбата търговската марка “КАМЕНИЦА“ е предоставяна по лиценз от StarBev NL на “КАМЕНИЦА“ АД. Възнагражденията за авторски права са установени в рамките на ставките за тях, определени въз основа на проведено търсене на сравними споразумения между неконтролирани страни.

Поради тези причини, методът за оценка, основан на пазарен подход и анализ на лицензионната стойност на нематериален актив от същия характер е избран като най-подходящ метод за определяне на справедливата цена за търговската марка “КАМЕНИЦА“. Представени са, както доклад за оценка на бранд, така и сравнителен анализ на междуфирмен кредит, чрез който да се обоснове използвания процент на дисконтиране, Въз основа на горните съображения, ревизираното лице е приело, че методите за определяне на пазарните цени, изброени в §1, т.10 от ДР на ДОПК, са неприложими за оценка на пазарните условия по сделката от 10.09.2014г. В тази връзка, като доказателство за пазарните условия на сделката е представен документ – Valuation of certain Brands as of 1 July 2014 (Оценка на някои търговски марки към 01.07.2014г.), изготвен на 16.09.2014г. от Ernst & Young LLP по поръчка на MCBC (листи 573-598, 1567-1651). От съдържанието на документа може да се направи извод, че консултантското дружество е ангажирано в изготвянето на оценка, която да подпомогне ръководството на MCBC при спазването на холандското данъчно законодателство във връзка с прехвърляне на юридическата собственост върху търговските марки “КАМЕНИЦА“, “BERGENBIER“ и “NOROC“ от StarbevNL (понастоящем MOLSON COORS NETHERLANDS B.V.) към съответните оперативни дружества в България и Румъния, които произвеждат и продават продукция под съответните марки. Оценката е направена чрез прилагане на метода на спестените роялти (relief-from-royalty method).

От друга страна, на 15.06.2012г. групата с крайно предприятие майка MCBC, придобива групата от пивоварни StarBev Group (включително и “КАМЕНИЦА“ АД), която до този момент е притежавана от CVC Capital Partners, като се касае за сделка между несвързани лица. Във връзка с тази сделка, на 27.04.2012г. MCBC е отправило искане към консултантското дружество Ernst & Young LLP (изготвило и посочената по-горе оценка) за оказването на услуги, чиято цел е да се определи справедливата стойност към датата на оценката на някои идентифицирани материални и нематериални активи, които ще станат собственост на MCBC в резултат на сделката. Оценката е изготвена на 09.08.2013г. и е обективирана в следния документ: Valuation analysis of certain identified tangible and intangible assets of StarBev Group as of 15.06.2012 (Оценка на някои идентифицирани материални и нематериални активи към 15.06.2012г.).

Съгласно съдържанието на оценката от 2013г., общата справедлива стойност на активите на StarBev Group, свързани с търговски марки (brand assets), разглеждани като съвкупност от различни нематериални блага (права на собственост, търговски наименования/марки, производствени рецепти, дизайн на опаковки и т.н.) е 1 953 600 000,00 евро, като само марката “КАМЕНИЦА“ е оценена на 113 400 000,00 евро. Оценката се основава на прогнози на ръководството на MCBC относно очакваните обеми на продажби, ценови равнища и разходи за периода 2012г. – 2016г., свързани с реализацията на продукция под различните марки на StarBev Group на всеки географски пазар (във всяка държава, в която групата развива дейност) поотделно. Приложен е multi-period excess earnings method, като е оценен прогнозният свободен паричен поток, причислим към всяка марка, след изключване на сумите, представляващи очакваната възвръщаемост за останалите материални и нематериални активи, използвани при генерирането на приходи от продажби на съответната продукция. Притежатели на някои от оценяваните марки са дружества от групата StarBev Group, различни от дружествата, които произвеждат и продават продукция под съответните марки. В оценката на Ernst & Young LLP от 2013г. изрично е отбелязано, че поради планирана промяна в структурата на юридическата собственост върху търговските марки след придобиването на групата StarBev Group в предвижданията на ръководството на MCBC за прогнозния период не са включени разходи за авторски и лицензионни възнаграждения, плащани до този момент на дружествата, притежаващи съответните търговски марки. В тази връзка, въз основа на relief-from-royalty method (който е използван и в оценката от 2014г.) е направена допълнителна оценка единствено на юридическата собственост върху въпросните марки, в резултат на която справедливата стойност на юридическата собственост върху марката “КАМЕНИЦА“ при неограничен полезен живот, ставка на авторските и лицензионни възнаграждения от 4,39% и ставка на корпоративния данък в Холандия (Нидерландия) от 26% е определена на 25 500 000,00 евро, т.е. наблюдава се съществена разлика между двете оценки на Ernst & Young LLP, изготвени при използване на един и същ метод (справедлива стойност към 15.06.2012г. в размер на 25 500 000,00 евро и справедлива стойност към 01.07.2014г. в размер на 40 100 000,00 евро), в порядъка на 57%. Това дава основание на ревизиращия екип да направи извод, че съществуват съществени различия между направените основни допускания относно очакваните бъдещи стойности на финансовите показатели, използвани при прилагането на метода на спестените роялти (relief-from-royalty method).

Доколкото резултатите от оценката от 2014г. са съобразени преди всичко с изискванията на холандското данъчно законодателство, съществуват основания да се приеме, че тези резултати не се основават на напълно обективни и коректни допускания, които биха били възприети при определянето на цената в съпоставими сделки между несвързани лица. В тази връзка, не се гарантира в достатъчна степен фискалния интерес на юрисдикциите, на които придобиващите марките дружества са местни лица за данъчни цели и по-конкретно на България, доколкото данъчната основа на “КАМЕНИЦА“ АД е най-засегната в негативен аспект от изводите, съдържащи се в оценката от 2014г. Това означава, че за да оцени доколко Споразумението за закупуване на търговска марка “КАМЕНИЦА“ от 10.09.2014г. е сключено при условия, които съответстват на целта по чл.4 от Наредба №Н-9 – постигане на резултат, който би бил постигнат в обичайни търговски или финансови взаимоотношения между независими лица при съпоставими условия, ревизиращият екип е извършил сравнителен анализ на приложената от Ernst & Young LLP през 2013г. и 2014г. Методология. При анализа е извършено позоваване на предоставени от ревизираното лице данни, включително такива, съдържащи се в 5-годишен стратегически план за развитие на “КАМЕНИЦА“ АД от месец май 2014г., които според българското дружество са използвани от Ernst & Young LLP за целите на оценката на справедливата стойност на юридическата собственост върху марката “КАМЕНИЦА“ към 01.07.2014г.

В резултат на анализа са направени следните констатации: при прилагането на relief-from-royalty method (метод на спестените роялти) от ключово значение са допусканията, засягащи следните основни въпроси:

а) продължителност на полезния живот на марката – при двете оценки на Ernst & Young LLP е прието, че марката “КАМЕНИЦА“ е с неограничен полезен живот. Не са налице достатъчно основания да се счита, че това допускане е некоректно;

б) норма на дисконтиране (discount rate) – в оценката от 2013г. е използвана норма на дисконтиране от 10,5%, определена като среднопретеглена цена на капитала (weighted average cost of capital – WACC) на “КАМЕНИЦА“ АД – 9,5% плюс премия от 1%, която е добавена, след като са анализирани резултатите от приложените допълнителни подходи за изчисляване на нормата на дисконтиране, основаващи се на вътрешна норма на възвръщаемост на инвестицията (internal rate of return – IRR) и среднопретеглена възвръщаемост на активите (weighted average return on assets – WARA), като е съобразен и специфичният рисков профил на търговските марки спрямо останалите активи на StarBev Group. Съответно, в оценката от 2014г. е приложена норма на дисконтиране от 10%, определена като среднопретеглена цена на капитала на “КАМЕНИЦА“ АД. При изчисляването на WACC на българското дружество през 2013г. и 2014г. са използвани данни за едни и същи съпоставими дружества, останалите финансови показатели, които са заложени в избрания модел също са идентични (единствената съществена разлика е свързана с приложената ставка на корпоративния данък). В тази връзка, от ревизиращия екип е направен извод, че и в двата случая определянето на нормата на дисконтиране е добре обосновано;

в) ставка на авторските и лицензионни възнаграждения (royalty rate) – съгласно бележка (b) в Приложения (Exhibit) E.3b и E.3c към оценката от 2013г. ставката на авторските и лицензионни възнаграждения е определена като по-ниската от двете стойности: 1/ пазарна ставка на авторски и лицензионни възнаграждения, определена в проучване на съпоставими сделки, изготвено от PwC (което не е представено) и 2/ 25% от средноаритметичната стойност на маржа на оперативна печалба (EBIT margin) за периода 2012г. – 2015г. според прогнозите на ръководството на MCBC за финансовото представяне на “КАМЕНИЦА“ АД, във връзка с производството и продажбата на продукция под търговската марка “КАМЕНИЦА“. Съгласно тези прогнози, EBIT margin на българското дружество е определен по години, както следва: за 2012г. – 15,22%; за 2013г. – 19,44%; за 2014г. – 21,22%; за 2015г. – 22,62%, при което 25% от средноаритметичната на горните стойности е равна на 4,91%.

В оценката от 2013г. е използвана ставка на авторските и лицензионни възнаграждения в размер на 4,39%, която най-вероятно е изведена от посоченото проучване на PwC. В оценката от 2014г. е посочено, че използваната ставка на авторските и лицензионни възнаграждения в размер на 5,5% е определена като средата между една трета и една четвърт от стойността на EBIT margin на “КАМЕНИЦА“ АД, без да е конкретизирано дали става въпрос за историческа или прогнозна стойност. Съгласно прогнозите на ръководството на MCBC за финансовото представяне на българското дружество във връзка с производството и продажбата на продукция под търговската марка “КАМЕНИЦА“ за периода 2014г. – 2017г. EBIT margin по години е, както следва: за 2014г. – 15,50%; за 2015г. – 17,00%; за 2016г. – 18,80%; за 2017г. – 18,80%, при което след прилагането на горепосочения подход може да се направи извод, че при определянето на ставката на авторските и лицензионни възнаграждения от 5,50% са използвани единствено прогнозните стойности на EBIT margin за 2016г. и 2017г., като тези за 2014г. и 2015г. са игнорирани. В тази връзка, е направен извод, че това решение е неправилно и необосновано, тъй като с отдалечаването във времето се увеличава несигурността относно реализирането на заложените в прогнозната оценка резултати и прогнозните стойности на EBIT margin за 2014г. и 2015г. би следвало да са по-надеждни от тези за следващите периоди.

На следващо място, доколкото в периода 2013г. – 2014г. не са настъпили съществени промени в пазарните позиции и стратегията на “КАМЕНИЦА“ АД по отношение на реализацията на продукция под търговската марка “КАМЕНИЦА“, които да предполагат евентуална значима промяна в потенциала на тази марка да генерира икономически ползи, правилно е прието и в оценката от 2013г., че ставката на авторските и лицензионни възнаграждения не би следвало да е по-висока от 25% от средноаритметичната стойност на EBIT margin за прогнозните периоди. Именно поради тази причина, че ставката на авторските и лицензионните възнаграждения е завишена в оценката от 2014г. и същата следва да бъде в размер на 4,38%, т.е. в много близка стойност на тази, използвана в оценката от 2013г.

Преди продажбата търговската марка “КАМЕНИЦА“ е предоставяна по лиценз от холандското дружество на българското дружество, като в периода от 2011г. до 2013г. ставката на авторските и лицензионните възнаграждения, заплащани на първото дружество за използването ѝ не надвишава 3,5% от брутните и 4,7% от нетните приходи от продажба на продукция под тази марка.

г) темп на нарастване на приходите от продажби (growth rate) – това е един от факторите с най-съществено значение за резултатите от оценката. Основните допускания, свързани с неговото определяне, обхващат три отделни прогнозни периода: краткосрочен период: както в оценката от 2013г., така и в тази от 2014г. прогнозите относно темпа на нарастване на приходите от продажби в краткосрочен план (за периода 2013г. – 2016г. при първата оценка и за периода 2014г. – 2017г. при втората оценка) се основават изцяло на преценките на ръководството на MCBC. В оценката от 2013г. е определен 4-годишен средносрочен период (от 2017г. до 2020г.), в който е предвидено, че приходите от продажби на продукция под търговската марка “КАМЕНИЦА“ ще нарастват с намаляващ темп (от 6,9% през 2016г., 5% през 2017г., 4% през 2018г., 3% през 2019г. до 2,2% през 2020г.), т.е. growth rate ще намалява с около 1% всяка година до достигане на прогнозния дългосрочен темп на растеж от 2,2%. В оценката от 2014г. е определен значително по-дълъг 7-годишен средносрочен период (от 2018г. до 2024г.), в който отново е предвидено плавно намаляване на темпа на нарастване на приходите от продажби на продукция под търговската марка “КАМЕНИЦА“ с около 0,55% всяка година – от 7,79% през 2017г. до прогнозния дългосрочен темп на растеж от 3,95% през 2024г.

Ревизионният екип приема за установено, че в оценката от 2014г. са направени необосновани допускания, поради следните причини: Съгласно прогнозата на Business Monitor International (BMI), посочена в оценката от 2014г., очакванията по отношение на българския пазар са за силно увеличение на продажбите на алкохолни напитки в стойностно изражение от 2013г. до 2018г., като същите ще нараснат за този период с 23,90% до 2 316 млн. лв. Съществуват фактори, които работят срещу по-голямо увеличение на продажбите като липсата на голяма потенциална потребителска база, негативните демографски тенденции и предизвикателната икономическа среда, включително повишени равнища на безработица. От посочените данни може да се направи извод, че очакванията по отношение на българския пазар на алкохолни напитки, включително на бира, са за общ средногодишен темп на растеж (compound annual growth rate – CAGR) за периода 2013г. – 2018г. от 3,64%. Същевременно, въз основа на прогнозните приходи от продажби, залегнали в оценката от 2014г., очакванията по отношение на приходите от продажби на продукция под търговската марка “КАМЕНИЦА“ за периода 2014г. – 2018г. са за CAGR от 5,77%. Постигането на такъв резултат би бил възможен, единствено ако в указания период “КАМЕНИЦА“ АД разполага със значителни конкурентни предимства спрямо останалите два основни участника на пазара на бира в България – “ЗАГОРКА“ АД и “КАРЛСБЕРГ БЪЛГАРИЯ“ АД. Според оценката от 2014г. трите дружества имат приблизително еднакви пазарни дялове и общо осигуряват около 95% от продажбите на бира в страната. Съгласно данните в представените документи, в периода 2011г. – 2013г. приходите от продажби на продукция под търговската марка “КАМЕНИЦА“ бележат ръст с CAGR от 9,28%, за който допринасят, както увеличението на реализираните обеми, така и нарастването на единичните продажни цени.

От друга страна, към датата на оценката от 2014г. “КАМЕНИЦА“ АД е утвърдено като пазарен лидер в България, което силно ограничава възможността дружеството да поддържа толкова висок темп на растеж и в следващите години, включително с оглед на очакваните по-неблагоприятни макроикономически условия (дефлация, относително висока безработица и т.н.). На следващо място, бирата, като тази продавана под търговската марка “КАМЕНИЦА“, може да бъде причислена към групата на т.нар. бързооборотни потребителски стоки. Повечето такива стоки не позволяват многократна употреба, поради което разходите на клиентите, за да преминат от потреблението на една такава стока към потреблението на друга конкурентна на нея стока, в случая от консумацията на една марка бира към консумацията на друга марка бира от същия клас, са ниски или не съществуват. Поради тази причина трудно може да се изгради и поддържа лоялността на потребителите към определена марка бира. Освен това цените на бързооборотните стоки представляват относително малка част от разполагаемия доход на потребителите. Това означава, че закупуването на грешен продукт няма да има дълготрайни последици за потребителя и следователно покупките могат да се правят импулсивно. Търговците могат да оказват влияние върху импулсивните покупки чрез похвати като специални промоции, нови опаковки или интензивна реклама.

За да поддържа пазарните си позиции по отношение на продукцията под марка “КАМЕНИЦА“ жалбоподателят следва да прави значителни инвестиции в маркетингови активности, но също така в развитие на визията на продуктите чрез промяна в дизайна, размера и материала на опаковките, което поражда необходимостта от подобрения в други фази от веригата на стойността (например в бутилиращите системи и логистиката, свързана с доставката на опаковъчни суровини и дистрибуцията на готова продукция, в процесите и инсталациите за гарантиране на качеството, включително в точките за продажби и др.). Още по-интензивни следва да бъдат тези инвестиции, когато очакванията са за представяне на пазара, което е значително по-добро от това на основните му конкуренти. Инвестициите могат да повлияят на маржа на оперативна печалба чрез оптимизация на разходите (като в това отношение не без значение са и определени счетоводни решения например по отношение на амортизацията на ДМА), но в много по-малка степен и с много по-несигурен резултат същите могат да въздействат върху потребителското търсене и крайните цени особено в дългосрочен аспект.

От данните в представения стратегически план на “КАМЕНИЦА“ АД за периода 2012г. – 2017г. е видно, че за 2013г. и 2014г. дружеството е планирало значителни капиталови разходи, свързани с развитието на веригата за доставки, които през следващите три години съществено спадат. Същото се отнася и за капиталовите разходи за развитие в сферата на маркетинга и продажбите – такива са предвидени само за 2013г. и 2014г., но не и за периода 2015г. – 2017г. Въз основа на тези данни може да се направи извод, че е малко вероятно “КАМЕНИЦА“ АД да запази за продължителен период от време определени конкурентни предимства, осигуряващи на дружеството ръст на приходите от продажби, който да бъде много по-висок от този на останалите участници на пазара на бира в България.

В тази връзка, ревизиращият екип прави извод, че в оценката от 2014г. следва да бъде определен по-кратък 4-годишен средносрочен прогнозен период (от 2018г. до 2021г.), както е процедирано в оценката от 2013г., в който резултатите на “КАМЕНИЦА“ АД могат да бъдат прогнозирани с по-голяма точност;

- дългосрочен период: в оценката от 2013г. е заложен темп на нарастване на приходите от продажби в дългосрочен план от 2,2%, докато в оценката от 2014г. този процент е много по-висок – 3,9%. Трудно може да бъде прогнозирано развитието на определен стопански отрасъл в дълг период от време, както е в случая 20 години. В тази връзка, като правило при определянето на дългосрочен growth rate се залага стойност, която съответства на очакванията за дългосрочното развитие на икономиката като цяло. Ревизиращият екип прави извод, че към датата на изготвяне на оценката от 2014г. използваният в оценката от 2013г. дългосрочен темп на нарастване на приходите от продажби от 2,2% в много по-голяма степен се доближава до очакванията по отношение на дългосрочното развитие на българската икономика. Този извод се подкрепя и от данните в Годишните финансови отчети (ГФО) на жалбоподателя за 2013г. и за 2014г., съгласно които ревизираното лице е извършвало годишни тестове за обезценка на репутация, при които в следпрогнозния (дългосрочен) период е използван процент на растеж на паричните потоци в размер на 2%.;

д) настояща стойност на данъчните облекчения – както в оценката от 2013г., така и в оценката от 2014г. изрично е отбелязано, че при прилагането на концепцията за данъчните ползи от амортизацията на нематериалния актив, който се оценява (tax amortization benefits – TAB), следва да бъдат отчетени конкретните разпоредби относно размера, до който разходите за амортизация биха били признати за данъчни цели в съответната юрисдикция. Това следва да са разпоредбите, приложими спрямо тази страна по прехвърлителната сделка, която евентуално би реализирала въпросните ползи, т.е. придобиващата страна, а не разпоредбите в юрисдикцията на прехвърлителя. TAB се изчислява като коефициент, с който се коригира справедливата стойност на нематериалния актив, получена към датата на оценката без отчитане на данъчните ефекти от разходите за амортизация. Тази концепция по никакъв начин не засяга разходите и ползите на прехвърлителя, свързани с придобиването и държането на нематериалния актив, както преди датата на оценката, така и в случай че продажбата на актива не се състои. В двете оценки обаче изчисляването на TAB се основава на допусканията, че спрямо марката “КАМЕНИЦА“ ще се прилага линеен метод за амортизация за срок от 20 години, както и че размерът на ставката за корпоративен данък е 25%, т.е. по никакъв начин например не е съобразено, че данъчната ставка на корпоративния данък в България е много по-ниска – 10%. Това обстоятелство дава основание да се направи извод, че и в двете оценки настоящата стойност на данъчните облекчения не е изчислена коректно.

Освен сериозните разминавания в допусканията, ползвани в оценките към 2012г. и 2014г., допълнителни съмнения относно надеждността на оценката предизвикват и развитията около придобиването, третирането и последващата продажба на други две марки в портфолиото на StarbevNL, чийто справедливи стойности също са определени в документа Valuation of certain Brands as of 1 July 2014г., а именно румънските марки Bergenbier и Noroc. Според данни от осъществения обмен с Нидерландия резултатът от продажбата на трите марки се изразява в нетна печалба (net gain) в размер на 3 650 000 евро, отразена в счетоводството на Molson Coors Netherlands BV. На самостоятелна основа, печалбата от прехвърлянето на марката “КАМЕНИЦА“ е около 28 000 000 евро, но това не променя факта, че нивото на печалба е екстремно и че е необходим допълнителен анализ доколко цялата тази възвръщаемост се полага на нидерландското дружество от гледна точка на правилата за трансферно ценообразуване. Следва да се отбележи и факта, че за придобиването на марките “BERGENBIER“ и “NOROC“ румънското дружество не извършва ефективни плащания, а със стойността на марките е увеличено участието на StarbevNL в капитала на дружеството.

От изложеното може да се направи извод, че при връщането на търговските марки при производителите, холандската група най-вероятно е търсила възможност в най-голяма степен да възстанови съвкупните разходи, които е направила за закупуването им, като е взет предвид и факта, че българската компания отчита печалби, докато компанията от Румъния реализира загуби. Това означава, че оценката от 2014г. има съществени недостатъци, поради което избраният от жалбоподателя метод за определяне на пазарна цена по сделката от 10.09.2014г. не води до резултат, който би бил постигнат в обичайни търговски или финансови взаимоотношения между независими лица при съпоставими условия.

Направен е извод, че на основание разпоредбата на чл.62, ал.2 от Наредба №Н-9 следва да се приложи метод за оценка, който съответства на целта по чл.4 от наредбата. След подробен анализ, обективран в РД (листи 116-123) е прието, че пазарната цена на нематериалния актив търговска марка по сключената на 10.09.2014г. сделка, с която нидерландското дружество Старбев Недерландс Б.В. прехвърля собствеността на търговската марка “КАМЕНИЦА“ на българското дружество “КАМЕНИЦА“ АД, следва да бъде в размер на 12 750 000,00 €, с левова равностойност от 24 963 832,50 лв., или стойността, на която е придобита през 2009г., в резултат на сделка между несвързани лица. Приетата оценка от ревизиращия екип е обоснована със следните аргументи: за периода, в който е било притежател на търговската марка, нидерландското дружество не е изпълнявало функции, свързани с разработване, подобряване, поддръжка, защита и експлоатация, нито е възлагало такива дейности на трети лица и/или е осъществявало контрол при извършването им. Същевременно, при продажбата е реализирана печалба в размер на 27 350 000,00 евро вследствие на завишената стойност на оценката от 2014г., без да е налице никакъв принос в евентуалното покачване на стойността на марката за периода от закупуването ѝ до продажбата ѝ. В този смисъл, нидерландското дружество следва да получи минимална компенсация единствено за факта, че държи собствеността на актива.

На следващо място, като собственик на търговската марка за период от около 5 години нидерландското дружество реализира значителни по размер приходи от авторски и лицензионни възнаграждения – 16 425 531,76 лв. За този доход е прилагана разпоредбата на чл.202а от ЗКПО и е преизчислен дължимият данък при източника, като при преизчисляването дружеството е признало намаление с размера на данъчните амортизации на нематериалния актив, въпреки че активът е заведен като такъв с неограничен полезен живот. Това означава, че чуждестранното лице, като собственик на търговската марка “КАМЕНИЦА“, е получило и компенсация за периода под формата на авторски и лицензионни възнаграждения и чрез преизчисляване на дължимия данък при източника.

При ревизията е направен анализ на взетите от жалбоподателя счетоводни операции по споразумението от 10.09.2014г., като са направени следните констатации: придобиването на търговската марка е намерило отражение по дебита на сметка 1240002 “Нематериални активи с неопределен полезен живот“ със сумата в размер на 56 152 633,42 лв., при съобразяване на изискванията на МСС (международен счетоводен стандарт) 38 “Нематериални активи“. Съгласно МСС 38 ако плащането на нематериалния актив е отсрочено извън обичайните кредитни срокове (в настоящия случай купувачът се задължава да заплати цената на покупката чрез 15 годишни плащания), неговата стойност е равна на паричната цена. В резултат на това, цената на придобиване в размер на 40 100 000,00 €, с левова равностойност 78 428 783,00 лв., е дисконтирана и е определена настояща стойност на търговската марка в размер на 55 152 633,42 лв. и бъдещи разходи за лихви в размер на 22 276 149,58 лв., като е използван дисконтов фактор от 4,5%. Съответно, задължението за лихви е намерило счетоводно отражение по дебита на сметка 40400002 “Нетекущи заеми“, а разходите за лихви – по дебита на сметка 6501000 “Разходи за лихви“.

Съгласно съдържанието на изготвения от купувача погасителен план, за всяка една от 15-те години е заложено плащане на равни вноски от по 5 228 585,53 лв. годишно. Предвид спецификата на погасителния план, е предвидено в началото на 15-годишния период да се погасява по-малка част от главницата и по-голяма част от лихвата. Така, за 2014г. са отчетени разходи за лихви в размер на 793 155,95 лв., които са признати за данъчни цели. През следващата 2015г. е изплатена вноска в размер на 10 457 171,06 лв., която е по-голяма от предвидената в първоначалния погасителен план 1/15 част от цената или 5 228 585,53 лв. Поради тази причина е изготвен нов погасителен план, в който е извършено ново дисконтиране на сделката и през годината са признати разходи за лихви в размер на 2 552 404,85 лв., отчетени по сметка 6501000. Възникналите в резултат на промяната в погасителния план на заема разлики също се осчетоводяват като разходи по сметка 6521000 “Други финансови разходи“, съобразно изискванията на МСС 39. Взетите счетоводни операции при извършени извънредни плащания, какъвто е случаят през 2015г., са посочени в нарочна таблица (лист 124а). Тъй като за 2016г. е заплатена сумата в размер на 5 228 585,53 лв., която не надвишава 1/15 от задължението, са взети аналогични счетоводни операции като тези за 2014г., съответно от дружеството е признат за данъчни цели разход за лихви в размер на 2 236 569,41 лв.

Предвид значителната разлика в пазарната цена на търговската марка “КАМЕНИЦА“, определена от ревизиращия екип, и тази по оценката от 2014г. е направен извод, че е извършено скрито разпределение на печалбата по смисъла на §1, т.5, б.“а“ от ДР на ЗКПО. Именно платените суми за придобиване на търговската марка в размер, превишаващ сбора на сумите от 24 936 832,50 лв. и размера на дължимата лихва за разсрочено плащане на търговската марка от 4,5% имат характер на скрито разпределение на печалбата. Отчитайки факта, че в споразумението е уговорено отложено плащане на пазарната цена на търговската марка и същата е определена в намален размер, от ревизиращия екип е направен извод, че следва да се признаят разходи за лихви в размери в зависимост от действително направените плащания и прилагайки годишен лихвен процент от 4,5%. Така, за 2014г. е извършено изчисление на дължимата лихва върху цялата стойност на търговската марка, изчислена от ревизиращия екип, за периода от 10.09.2014г. до 31.12.2014г., тъй като през годината не са правени плащания. За 2015г. и за следващите години е прието, че всяко от направените плащания погасява най-напред дължимата до момента на плащането лихва, изчислена въз основа на пазарна цена на сделката от 24 936 832,50 лв., съответно непогасения от нея остатък. С разликата се погасява т.нар. остатък от главницата или от първоначалната цена на търговската марка, определена от ревизиращия екип. Към 31.12 на съответната година и към датата на всяко ново плащане се изчислява лихва върху остатъка от главницата, като това е онагледено в нарочна таблица (листи 125а-126). При така направените изчисления, за данъчни цели са признати разходи за лихви в намален размер, съответно в размер на 347 407,65 лв. за 2014г., 1 039 989,84 лв. за 2015г. и 651 101,45 лв. за 2016г. (ред 1, 2 и 3 от колона 5 в таблицата на лист 126а). Тъй като ревизираното лице е признало за данъчни цели разходи за лихви в по-големи размери за 2014г., 2015г. и 2016г., посочени на ред 1, 2 и 3 в колона 6 от таблицата на лист 126а, с разликата между разходите за лихви, начислени от дружеството, и разходите за лихви, признати за данъчни цели при ревизията, на основание разпоредбата на чл.15 от ЗКПО, е извършено преобразуване на декларирания счетоводен финансов резултат (СФР) за 2014г., 2015г. и 2016г. При преобразуване на декларирания СФР за 2014г. със сумата в размер на 445 748,29 лв., за 2015г. със сумата в размер на 1 512 415,01 лв. и за 2016г. със сумата в размер на 1 585 467,95 лв., са определени допълнително дължими суми за довнасяне за корпоративен данък и прилежащите лихви, посочени в таблици (листи 127-128).

В оспорения РА са обсъдени всички направени от жалбоподателя възражения и са изложени подробни аргументи за тяхната неоснователност. Същевременно е направен извод, че следва да бъдат извършени допълнителни корекции в приетата от ревизиращия екип пазарна цена на търговската марка “КАМЕНИЦА“, като се вземат предвид лицата, страни по сделката от 2014г., и изпълняваните от тях функции. По-конкретно, в РД е направен извод, че с оглед липсата на изпълнявани функции и поети рискове от юридическия собственик на марката, на същия не му се полага допълнителна възвръщаемост от продажбата на актива. Той би могъл да претендира за минимална компенсация, която да бъде изчислена под формата на безрискова възвръщаемост за инвестиция на стойност 12,75 млн. евро. Същевременно, тъй като е реализирал съществени приходи от лицензионни възнаграждения, е счетено, че те го компенсират за дължимата му се норма на възвращаемост за безрискова инвестиция и не е извършвана допълнителна корекция на цената по съпоставимата неконтролирана сделка от 2009г. При това не е взето предвид обстоятелството, доколко размерът на изплатените лицензионни възнаграждения в съвкупност с признаването на полагаем се приход в размер на 12 750 000,00 евро, при разход в размер на 12 750 000,00 евро или 24 936 832,50 лв. не би довело до средна годишна норма на възвръщаемост, която е много по-висока от полагаемата се съобразно изпълняваните функции безрискова норма на печалба.

Съгласно изводите в §1.103 и в пример 16 от Приложението към Глава 6 на Ръководството на ОИСР, както и с оглед на насоките, съдържащи се в доклада “Насоки за трансферно ценообразуване на финансови сделки“, приет въз основа на консенсус от 137 членове (вкл. България) на Приобщаващата рамка за въвеждане на мерките от “Плана за действия срещу намаляване на данъчната основа и прехвърляне на печалбите“ (BEPS) и публикуван през февруари 2020г. като допълнение (Глава X) към Ръководството на ОИСР, когато въз основа на икономически значимите характеристики на сделката се установи, че лицето, предоставящо финансиране, няма способността и не взема решения, свързани с упражняването на контрол върху значимите рискове, произтичащи от инвестицията в определен актив (в случая в марката “КАМЕНИЦА“), това лице ще има право на не повече от безрискова възвръщаемост като подходяща норма на печалба за своя принос.

В РД е направена констатация, че през 2009г., когато придобива марката “КАМЕНИЦА“, Старбев Недерландс Б.В. е новосъздадено дружество без персонал, което не разполага с необходимия финансов ресурс (такъв е осигурен от StarBev S.a.r.l.) и капацитет да оцени съответните финансови рискове, свързани с тази сделка. Съгласно посочените принципи, възнаграждението, което нидерландското дружество следва да получи за своята роля като финансиращо лице, не би следвало да е по-високо от безрискова норма на възвръщаемост.

Въз основа на паричните потоци, генерирани от нидерландското дружество във връзка с търговската марка “КАМЕНИЦА“, а именно: изходящ паричен поток: сумата, платена при придобиването на търговската марка през 12.2009г. и входящ паричен поток, включващ получените от “КАМЕНИЦА“ АД авторски и лицензионни възнаграждения, намалени с евентуално платения в Нидерландия корпоративен данък за тези доходи при ставка от 25%, и приходите от продажбата на търговка марка “КАМЕНИЦА“ през 09.2014г. може да се изчисли, че при продажна цена от 12 750 000,00 евро за периода 12.2009г. – 09.2014г. дружеството би реализирало годишна норма на възвръщаемост от приблизително 10,32% (таблица в РА (листи 96а-97)). Тя е много по-висока от полагащата му се съобразно изпълняваните функции безрискова норма на печалба, която е изчислена приблизително на 2,576% (таблица в РА (листи 98-99)). От този факт може да се направи извод, че за да се постигне пазарен резултат, който съответства на функциите и приноса на страните по сделката, с предмет прехвърляне на търговската марка “КАМЕНИЦА“ през м. 09.2014г., продажната цена не би следвало да е по-висока от 7 727 088,00 евро, с левова равностойност 15 112 870,52 лв.

При използване на начина на изчисление на екипа от ревизори, за данъчни цели са признати разходи за лихви в намален размер, съответно в размер на 210 545,06 лв. за 2014г., 591 336,22 лв. за 2015г. и 178 700,52 лв. за 2016г. (ред 1, 2 и 3 от колона 2 в таблица втора (лист 100)). Тъй като жалбоподателят е признал за данъчни цели разходи за лихви в по-големи размери за 2014г., 2015г. и 2016г., посочени на ред 1, 2 и 3 в колона 3 от таблица втора (лист 100), с разликата между разходите за лихви, начислени от дружеството, и разходите за лихви, признати за данъчни цели при ревизията, на основание разпоредбата на чл.15 от ЗКПО е извършено преобразуване на декларирания СФР за 2014г., 2015г. и 2016г. При преобразуване на декларирания СФР за 2014г. със сумата в размер на 582 610,89 лв., за 2015г. със сумата в размер на 1 961 068,63 лв. и за 2016г. със сумата в размер на 2 057 868,88 лв. са определени допълнително дължими суми за довнасяне за корпоративен данък и прилежащите лихви, посочени в нарочни таблици (листи 100а-101).

На следващо място, при ревизията е установено, че жалбоподателят е удържал данък върху доходите от авторски и лицензионни възнаграждения по чл.12, ал.5, т.3 от ЗКПО, подлежащи на облагане по чл.195, ал.1 и ал.2 от ЗКПО. Подадени са тримесечни декларации по чл.201 от ЗКПО, като декларираните задължения са внесени в срок. За доходи на чуждестранни лица в годишен размер до 500 000,00 лв. са подадени годишни декларации по чл.142, ал.5 от ДОПК.

При анализ на представените документи, свързани с изплатени възнаграждения на чуждестранни юридически лица, ревизиращият екип констатира, че за част от тях не е удържан, деклариран и внесен данък по чл.195 от ЗКПО. Отнася се до изплатени доходи, с характер на технически услуги по смисъла на §1, т.9 от ДР на ЗКПО, облагаеми по чл.12, ал.5, т.4 от ЗКПО, изплатени на лицата Technoplan Engineering SA (Швейцария) в размер на 10 400,00 евро (левова равностойност 20 340,63 лв.) за монтаж и инсталация на оборудване; Ицо Стойковски, Република Северна Македония, за адвокатски услуги и Адвокатско дружество “Поленак“, Република Северна Македония за адвокатски услуги. Доходът, изплатен на първото чуждестранно лице, е начислен през м. 07.2015г., когато е подписан протокол за приемане на оборудването. В тази връзка, жалбоподателят е следвало да включи дължимия данък в декларацията по чл.201 от ЗКПО за третото тримесечие на 2015г. Върху данъчната основа в размер на 20 340,63 лв. е дължим данък по чл.195 от ЗКПО в размер на 2 034,06 лв., считано от 31.10.2015г.

В полза на второто чуждестранно лице е изплатен доход в общ размер на 8 742,56 лв. по 5 броя фактури, посочени в таблица първа (лист 131а). В таблицата са посочени стойностите на начисления доход, съответно размер на дължимия данък по чл.195 от ЗКПО и период на дължимост. Идентична е ситуацията и по отношение на третото чуждестранно лице, като данните за начисления доход, размера на дължимия данък по чл.195 от ЗКПО и периодът на дължимост са обобщени в таблица втора (лист 131а).

В таблица трета (лист 131а) са посочени стойности на дължимия данък по чл.195 от ЗКПО за съответното тримесечие на 2014г. и 2015г. и размер на дължимите лихви. В таблица в РА (лист 101а) са доначислени лихви за дължимия данък по чл.195 от ЗКПО за периода между издаване на РД и РА.

В хода на съдебното производство са приети писмени доказателства (листи 1567-1706), представени от пълномощниците на жалбоподателя, описани в нарочна молба (листи 1565-1566).

Като доказателство по делото е прието заключение (листи 1719-1743) по съдебно-икономическа експертиза (СИЕ), изготвено от вещото лице П.Д.Т., с направено възражение за необоснованост от процесуалните представители на ответника. При изготвяне на заключението вещото лице цитира разпоредби от Международни стандарти за оценяване (МСО) Стандарти за оценяване на активи, както следва: т.20.2 Общи изисквания, б.“б“ и б.“з“; т.30 База за стойност, дефинирана в МСО – Пазарна стойност; 210 Нематериални активи; Обхват на оценката (МСО 101); Подходи за оценяване – пазарен подход, приходен подход и основни методи за оценка, използвани при оценяването на нематериални активи по приходния подход – метод на спестените роялти, метод на премийните печалби и метод на допълнителните приходи. Съгласно т.30.1 Пазарната стойност е оценената сума, срещу която даден актив или пасив би трябвало да се прехвърли към датата на оценката чрез сделка при пазарни условия между желаещ купувач и желаещ продавач, след подходящ маркетинг, при което всяка от страните е действала информирано, благоразумно и без принуда. Съгласно т.30.2, б.“е“ приема се, че сделката по пазарна стойност е между несвързани лица, всяко от които действа независимо. Принципите, заложени в Общите стандарти, посочени на стр.2 от заключението (лист 1720), се прилагат за оценките на нематериални активи, като МСО 101 включва само изменения, допълнителни изисквания или примери за прилагането на Общите стандарти към оценките, извършвани по него. Основните видове нематериални активи и техните типични характеристики са разгледани в §§С1 – С13 от коментара към стандарта. Така, съгласно §С1 Нематериален актив е непаричен актив, който се проявява чрез своите икономически качества, лишен е от физическа субстанция, но носи права и икономически ползи на притежателя си. Съгласно §С2 Оценяване на нематериални активи се изисква за различни цели, включително придобивания, сливания или продажби на предприятия или части от предприятия, покупко-продажби на нематериални активи, отчитане пред данъчните органи, съдебни дела, производства по несъстоятелност и финансово отчитане. Съгласно §С5 Основните класове идентифицируеми нематериални активи са, както следва: свързани с маркетинг, свързани с клиенти и доставчици, свързани с технологии и свързани с художествено творчество. Съгласно §С7 Свързаните с маркетинг нематериални активи се използват основно за пазарна реализация или популяризация на продукти и услуги. Примери за такива активи са търговски марки, търговски наименования, уникални търговски дизайни, имена на интернет домейни и споразумения за недопускане на конкуренция.

Съгласно §С16 за оценяване на нематериални активи могат да се прилагат и трите основни оценителски метода, очертани в Рамката на МСО. Съгласно §С17 всички методи за оценяване на нематериални активи изискват да се направи експертна оценка на остатъчния полезен живот. Оценката на остатъчния полезен живот включва разглеждане на правни, технологични, функционални и икономически фактори. В настоящия случай, оценката към 2014г. е извършена по приходния метод, с подметод метод на спестените роялти.

Съгласно §С22 при приходния метод стойността на нематериалния актив се определя на база на сегашната стойност на приходите, паричните потоци или икономиите, създадени от нематериалния актив. Съгласно §С24 по метода на спестените роялти стойността на нематериалния актив се определя въз основа на хипотетичните разходи за роялти, които могат да бъдат спестени чрез притежаването на активи в сравнение с получаването на лиценз за недвижими активи от трето лице. Хипотетичните разходи за роялти през живота на нематериалния актив се коригират за данъчни цели и сконтират към сегашната им стойност към датата на оценката. Съгласно §С25 за извеждане на процента (ставката) на хипотетичните роялти могат да се използват два метода. Първият метод се основава на пазарните процентни роялти за съпоставими или аналогични сделки, а вторият е базиран на частта от печалбата, която един желаещ лицензополучател хипотетично ще изплаща на желаещ лицензодател за използването на съответния нематериален актив в сделка при пазарни условия. Съгласно §С26 при метода на спестените роялти се вземат предвид някои или всички изходни данни за оценката, както следва: прогнози за финансовия параметър, напр. приходите, върху които процентат роялти ще се прилага през живота на нематериалния актив – размерът (ставката) на данъчните облекчения върху хипотетичните разходи за роялти; разходите за маркетинг и всякакви други разходи, които би извършил лизингополучателят при използването на актива; подходяща сконтова ставка или норма на капитализация за привеждане на хипотетичните разходи за роялти по актива към сегашната им стойност. Тъй като са възможни разлики върху процентите (ставките) роялти на пазари за активи, които на пръв поглед изглеждат аналогични, е благоприятно възприетият процент роялти да бъде сверен с оперативната печалба, която един типичен оператор би очаквал от продажбите, реализирани чрез използването на актива.

При така дефинираните понятия, характерни за стандарт МСО 101, вещото лице дава следните отговори на поставените задачи (листи 1515-1516):

- задача 1: оценката на някои търговски марки към 01.07.2014г. е изготвена на 16.09.2014г. от оценителя Ernst and Young LLP по поръчка на възложителя Molson Coors Brewing Company /MCBC/. Целта на оценката е определяне на справедлива пазарна цена, съгласно изискванията на холандското (нидерландското) данъчно законодателство във връзка с прехвърляне на юридическата собственост върху търговски марки, включително “КАМЕНИЦА“ към съответните оперативни дружества, които притежават и продават продукция под съответните марки. Оценката е изготвена чрез прилагане на метода на спестените роялти /relief-from-royalty method/.

При изготвяне на оценката са направени следните допускания: полезен живот на марката – за неопределено време; размер на авторските и лицензионни възнаграждения – прогнозни очаквания за нарастване на приходите, дължащи се на използваните марки, на годишна база, за периода от 2015г. до 2024г. включително; анализ на рентабилността - размер на авторските и лицензионни възнаграждения 5,5% и размер на корпоративния данък в Нидерландия 25%; определяне на дисконтов процент.

От вещото лице е направен експертен извод, че оценката към 2014г. е изготвена за конкретна сделка, третираща прехвърляне на юридическа собственост върху търговски марки, в т.ч. “КАМЕНИЦА“, към съответните оперативни дружества, които произвеждат и продават продукция под съответните марки. В съответствие с общите правила за извършване на оценка на нематериални активи (интелектуална собственост) и международните стандарти за оценяване МСО 210, приложими към 2014г., пазарните и икономическите условия (състояние на индустрията) в България са анализирани към период, близък до датата на оценяване на марката. Определената стойност е позиционирана във времето към датата на изготвяне на оценката. Същата не се отнася за минала или бъдеща дата и отразява обстоятелствата на пазара към датата на оценката. Извършен е преглед на всеки един от допустимите методи за извършване на пазарна оценка на интелектуална собственост (търговска марка), като за конкретния случай е избран и приложен метода на спестените роялти /relief-from-royalty method/. Направен е краен извод, че оценката към 2014г. съответства на общите правила за извършване на оценка на нематериални активи (интелектуална собственост) съгласно Международните стандарти за оценяване /International Valuation Standarts/ на Съвета на международните стандарти за оценяване /CMCO/ в съответната редакция и на Европейските стандарти за оценяване /EVS/, издавани от Европейската асоциация на оценителите, в редакцията им, действаща към момента на изготвяне на оценката.

- задача 2: допускането за определяне ръст (нарастване) на обема на производството и продажбите на бира с марка “КАМЕНИЦА“ е изведено въз основа на данните в подробен и детайлен бизнес план за развитие на българското дружество (таблици 1.1.1 и 1.1.2 (листи 1728-1733). В бизнес плана и прогнозния модел за определяне на пазарната цена на оценяваната интелектуална собственост са включени всички икономически и пазарни елементи, влияещи на базата на стойността. По-конкретно, това са приходи – база на доходите; разходи по икономически елементи; маркетингови, капиталови (инвестиционни) разходи; промяна на оборотния капитал.

-задача 3: за да бъде даден отговор на въпроса съществува ли в Стандартите възможност за преразглеждане на оценката, ако след реализиране на сделката реалните резултати от експлоатиране на нематериалния актив се различават от заложените в оценката очаквания, вещото лице прави историческа справка за динамиката и обемите и оборота на продажбите на бира с търговска марка “КАМЕНИЦА“ за периода от 2002г. до 2013г. включително (лист 1734). Независимо от това, е посочено, че в приложимите МСО 210 не е предвидена възможност за преразглеждане на оценката на нематериалния актив, дори при установяване на различия между заложените по оценка прогнозни очаквания и изведени резултати спрямо реалните резултати от експлоатация на нематериалния актив, обект на оценка. В случаите, в които в период, следващ датата на пазарната оценка, по преценка на собственика на актива е необходима проверка (актуализация, преоценка, обезценка) на пазарната стойност на актива, следва да се възложи нова оценка. След извършването на новата оценка се определя нова пазарна стойност на нематериалния актив, съобразена с променените условия (икономически, финансови, пазарни, корпоративни, правни). В настоящия случай, е изготвен тест за обезценка на търговска марка “КАМЕНИЦА“ към 31.12.2016г. и към 15.03.2017г. и е извършено тестване за обезценка, съгласно изискванията на МСС 36 Обезценка на активи;

- задача 4: за да бъде даден отговор на въпроса за допустимост на метода за оценка към 2014г., а именно метод на спестените роялти, вещото лице отново анализира методите, включени в обхвата на пазарния подход и приходния подход (листи 1735-1736), както и основните характеристики на метода на спестените роялти (листи 1736-1737). Направен е извод, че избраният от оценителя метод към датата на оценката от 2014г. е методологично обоснован;

- задача 5: след анализ на параметрите на сделките по закупуване на търговската марка “КАМЕНИЦА“ от нидерландското дружество Старбев Недерландс Б.В. през 2009г. и продажбата ѝ на дружеството от САЩ през 2014г. (листи 1737-1741) са направени следните експертни изводи: сделката, извършена през 2009г. може да се характеризира като продажба на оперативна дейност, представляваща съвкупност от множество елементи (работещ бизнес, цяло предприятие, няколко предприятия, базирани на различни територии) в Централна и Източна Европа. При сделката от 2009г. нидерландкото дружество придобита съвкупност от права и активи, сред които и правото върху търговската марка “КАМЕНИЦА“. През 2009г. не е извършена оценка за определяне на пазарна цена с цел прехвърляне на права на интелектуална собственост. При сделката от 2014г., предмет е единствено собствеността върху търговската марка “КАМЕНИЦА“.

При определяне на пазарната цена на търговската марка “КАМЕНИЦА“, с оглед историческите и фактическите характеристики на марката към декември 2009г. и към септември 2014г., допускането за полезен живот би останало непроменено, т.е. прието е, че марката има неограничен полезен живот. При допускането на темп (ръст) на нарастване на приходите от продажби на продукти с марка “КАМЕНИЦА“ следва да бъдат съобразени пазарните и икономическите условия към датата на прогнозните допускания.

При съобразяване на МСО и техническите указания по прилагането им, критериите и допусканията при оценка на самостоятелен нематериален актив се различават от критериите и допусканията при оценка нематериален актив, прехвърлен като част от глобална комплексна сделка за прехвърляне на работещ бизнес, който включва и други нематериални активи и акции;

- задача 6: глобалната икономическа криза от 2008г. оказва силно влияние върху световната икономика и финансовите пазари. По-конкретно, стойността на компаниите от пивоварния сектор са силно подценени и към втората половина на 2009г. и началото на 2010г. достигат критично ниски пазарни стойности. Стойността на компаниите започва да нараства в периода 2010г. – 2015г., като в края на периода достига максимални стойности. На тази база може да се направи извод, че не са налице икономически предпоставки за разглеждане на идентични или сходни икономически условия и идентична стойност на активите за 2009г. и 2014г. Обусловените от последствията от глобалната финансова криза различия в икономическите условия между 2009г. и 2014г. оказват съществено влияние върху определяне на пазарната стойност на търговската марка “КАМЕНИЦА“.

В съдебното заседание (листи 1756-1762) вещото лице прави следните уточнения и пояснения: при изготвяне на заключението не са правени собствени и независими проучвания за издирване на източници на информация за изготвяне на самостоятелна оценка, тъй като се касае за значително отдалечени във времето събития и обстоятелства. Направено е сравнение между приетата от ревизиращия екип в ревизионния доклад пазарна стойност на търговската марка, определена при сделката, сключена през 2009г. и пазарната оценка към 2014г. Не е извършвано сравнение между двете оценки на оценителя “Ърнст енд Янг“, направени към 15.06.2012г. и към 01.07.2014г., в които пазарната стойност на нематериалния актив търговска марка е на различни стойности.

По-конкретно, на стр.15 от заключението, под “основни източници на информация“ и “друга обществено достъпна пазарна и финансова информация“ не могат да се посочат конкретни източници. По-скоро се касае за “натрупани“ експертни знания по повод изготвяне на други заключения, които се основават на информация, която може да се приеме за достоверна. На стр.6 от заключението, под “справедлива пазарна стойност“ следва да се има предвид идентичното по съдържание понятие “пазарна стойност“, в смисъла му съгласно “европейските стандарти“. Под “пазарна стойност“ следва да се разбира оценената сума, срещу която даден актив или пасив би трябвало да се прехвърли към датата на оценката чрез сделка при пазарни условия между желаещ купувач и желаещ продавач, след подходящ маркетинг, при което всяка от страните е предварително информирана.

Вещото лице не дава конкретен отговор на въпроса за целта на оценката, изготвена към 2014г. и съобразяването ѝ с правни норми на българското законодателство, при определяне пазарната стойност на търговската марка, както и доколко е обвързана с краен получател, ситуиран на територията на България. Основно, в заключението е направен анализ на 4-те метода на оценка и е обоснован извод за неприложимост на метода на пазарните сравнения. По-конкретно, не може да се даде отговор на въпроса дали при изготвяне на оценката за 2014г. е взета предвид стойността на приноса на всяка една от страните по сделката при разработването, одобряването, защитата и експлоатацията на търговската марка. Въпросът е изключително теоретичен и без да се използват “цифри“ не може да се даде конкретен отговор. Може да се каже, че са изследвани влиянието и приносът в участието в пазарните елементи, включително в маркетинга и поддръжката на търговската марка.

По отношение допусканията за темп на растежа, същите са допустими при изготвяне на оценка по метода на дисконтираните парични потоци. Подходът е един и същ – въз основа на анализ на “някакъв“ минал период се изгражда някакъв среден коефициент, “някакъв среден темп на развитие“, който следва да се приеме за базов.

Впоследствие, въз основа на вижданията на управляващия дружеството за визията за неговото развитие, се изгражда прогнозен модел за т.нар. “терминален период“, в който е определен темпът на нарастване на производството, съответно оборота и печалбата на дружеството. След това има вече безкраен, наречен “извънтерминален“ период, при който се определя друг темп на нарастване, който “отива в безкрайността“ при съответната форма. По отношение отговора на въпроса се посочва, че например за 2014г., въз основа на управленското виждане на ръководния екип на дружеството, е предвиден “някакъв“ период на развитие, който е прогнозен и не може да се каже с положителност с какви данни следва да бъде извършено сравнение за следващите 3, 5 и 10 години.

На стр.18 от заключението, под “използване на два метода“ следва да се разбира, че при оценката към 2014г. не е използвана комбинация от два метода, а единствено метод на спестените роялти. Вещото лице, на база на опита си като оценител, използва и втори контролен метод за оценка, с цел проверка на достоверността и точността на първия метод. В случая, двата методи са свързани, като се тръгва от една и съща база, но накрая се използва различен подход за получаване на крайния резултат. Посоченият метод на проверената печалба се използва от оценителите като метод за контролна проверка.

На стр.9 от заключението, под ставка на лицензионното възнаграждение на оценявания нематериален актив следва да се има предвид, че е направено сравнително изследване в оценката на 5 – 6 търговски марки, което е обобщено в таблица в ревизионния доклад. По този начин е изведен среден процент на роялти от 5,5%, който няма нищо общо с пазарните сравнения, по-конкретно метод, регламентиран в Наредба №Н-9. Не е извършено пазарно сравнение между показателите на сделки между несвързани лица, а е извършено вътрешно извличане на среден коефициент на пазарни такси за определянето му на някаква обективна основа.

На стр.10 от заключението, в МСО 210 и техническия документ към него не съществува изискване за определяне на хипотетична печалба, която да е в размер на повече от 25%. В стандарта се определят общи правила, към които следва да се придържа даденият изпълнител. По-конкретно, при прилагане на метода от оценителя са взети предвид данъчните облекчения, които българското дружество би могло да ползва, но при ставка от 25%, която е регламентирана в нидерландското законодателство.

По така направените пояснения и уточнения от вещото лице се направи възражение от процесуалните представители на ответника за необоснованост, тъй като се потвърждава неправилното приложение на метода на спестените роялти от оценителя “Ърнст енд Янг“. По-конкретно, в оценката са взети предвид не данъчните облекчения, които “КАМЕНИЦА“ АД ползва в Холандия, а данъчната ставка на корпоративния данък в Нидерландия, която е 25%.

При така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи:

Възраженията на жалбоподателя се концентрират около обстоятелството за достоверност на изготвената оценка към 2014г. на търговската марка “КАМЕНИЦА“, която е предмет на сделка за прехвърлянето ѝ (споразумение от 10.09.2014г.) между свързани лица. По-конкретно, изразено е несъгласие с оспорването от ревизиращия екип на тази оценка, сравняването ѝ с оценката, изготвена от същия оценител към 2012г., констатираните съществени различия, които се дължат на разминавания в допусканията, ползвани в оценките към 2012г. и 2014г. и използването за база на определяне на задълженията в РД на оценката на търговската марка при придобиването ѝ от холандското дружество през 2009г. Според жалбоподателя, при несъгласие с направената оценка към 2014г., при ревизията е следвало да бъде ангажирано изготвяне на нова оценка от вещо лице оценител, като вместо това органите по приходите, издали ревизионния акт, са извършили корекция в намаление на оценката, приета от органите по приходите, съставили РД. Вследствие на тази извършена корекция, същата е необосновано е намалена от 12 750 000,00 евро на 7 727 088,00 евро (левовата равностойност е намалена от 24 936 832,50 лв. на 15 112 870,52 лв.). Настоящият съдебен състав констатира, че аналогични възражения са направени в хода на административното обжалване и на същите е даден подробен отговор в решението на ответника по делото.

В хода на настоящото съдебно производство се ангажира като доказателство единствено изготвянето на заключение по СИЕ, което е оспорено като необосновано от процесуалните представители на ответника по аргументи, изложени при приемането му и допълнителни аргументи, изложени в депозираните по делото писмени бележки (листи 1764-1783).

Настоящият съдебен състав намира направените от процесуалните представители на ответника възражения за необоснованост на експертните изводи в заключението на СИЕ за основателни. По начина, по който са поставени задачите на вещото лице, се цели единствено да се обосноват причините за завишената оценка на търговската марка “КАМЕНИЦА“ към 2014г., спрямо направена такава от същия оценител, при използване на същия метод за оценка (метод на спестените роялти). Вследствие на експертната оценка към 2014г. българското дружество е осчетоводявало текущи разходи за лихви в големи размери, съобразно споразумението от 10.09.2014г., съответно ги е признавало за данъчни цели.

При анализ на направените от вещото лице експертни изводи и поясненията му по заключението, направени в съдебното заседание на 16.02.2023г., може да се направи извод, че единствено е направен анализ на оценката към 2014г., съобразно съответствието ѝ с изискванията на общите правила за извършване на оценка на нематериални активи (в редакцията им към 2014г.), съответно съобразно изискванията на международните стандарти за оценяване (по-конкретно МСО 210) и европейските стандарти за оценяване. Този въпрос изобщо не е спорен между страните в хода на ревизионното производство, административното и съдебното обжалване на РА. В РД е извършена съпоставка между оценката към 2012г. и 2014г., изготвени от един и същ оценител, при използване на един и същ метод за оценка (метод на спестените роялти) и въз основа на подробен анализ (възпроизведен и по-горе в настоящото решение) е направен извод за необосновано завишаване на пазарната стойност на търговска марка “КАМЕНИЦА“ (със сумата в порядъка на около 15 000 000,00 евро) за сравнително кратък времеви период. Именно въз основа на този подробен анализ, ревизорите, съставили РД, приемат за достоверна пазарната оценка на търговската марка към 2009г., когато е осъществена сделката по придобиването ѝ. Впоследствие, в оспорения РА е отразен допълнителен анализ на изводите на органите по приходите, съставили РД, съответно са определили нова пазарна стойност на търговската марка, при подробна обосновка за това. В случай на несъгласие с изводите на ревизиращите органи по приходите, жалбоподателят разполага с възможността, включително в хода на съдебното производство, да ангажира доказателства за “справедливата“ пазарна стойност на търговската марка “КАМЕНИЦА“ към 2014г., включително при сравнителен анализ с пазарната оценка, изготвена от същия оценител към 2012г. Вместо да ангажира такива доказателства, от една страна жалбоподателят, съобразно защитната си теза, се позовава на направената оценка към 2012г., която според него може да се приеме за обективна и претендира определянето на данъчните задължения за корпоративен данък да се извърши въз основа на нея, но без да ангажира съдебно-счетоводна експертиза. От друга страна, без да се посочват конкретни причини за разликата в пазарната стойност на търговската марка към 2012г. и 2014г., на вещото лице са поставени задачи единствено отнасящи се до оценката, извършена към 2014г., като отговорите на задачите са дадени принципно, без да са направени собствени и независими проучвания и посочване на източници. В заключението и в обясненията си вещото лице посочва, че са използвани източници на информация, които са приети за достоверни, с оглед професионалния му опит като вещо лице и изготвянето на други оценки. Посочва се дори използването на “контролен метод“, без друга конкретизация за проверка на получените стойности на оценката „по друг метод“, но отново това обстоятелство не може да се приеме за използване на експертни знания и изготвяне на самостоятелна оценка. В този смисъл, може да се направи извод, че дори да се приеме, че вещото лице е ангажирано с цел проверка обективността на оценката към 2014г. по нейните параметри и допускания, не може да се приеме, че тази проверка е извършена посредством използване на експертни знания и потвърдена именно въз основа на тях. Посредством изготвеното заключение не се опровергават констатациите в РД и РА за необосновано завишаване на пазарната стойност на търговската марка, неправилно приложение на метода на спестените роялти и неправилни допускания във връзка с прилагането на метода, подробно описани от ревизиращия екип. Другите възражения в жалбата се отнасят до неправилно позоваване на разпоредби на Ръководството на ОИСР в редакцията му от 2017г. По-конкретно, същите се концентрират около обстоятелството, че изводите относно правото на “КАМЕНИЦА“ АД да получи всички ползи, свързани с повишената стойност на марката над цената на придобиването и през 2009г. от СтарБев Недерландс Б.В., респективно, че последното доколкото не е изпълнявало функции по разработването, подобряването, поддръжката, защитата и експлоатацията на марката може да получи единствено минимална компенсация на държането на актива, която да бъде начислявана под формата на безрискова норма на възвращаемост на инвестицията, се обосновавала с аргументи от част Б на Глава VI, нематериални активи на Ръководството на ОИСР в редакцията им от 2017г., а транзакцията по обратното придобиване на марката от “КАМЕНИЦА“ АД е реализирана през 2014г.

Твърди се също така, че неправилно, съгласно изложеното в параграф 1.103 и в пример 16 от Приложенията към Глава VI на Ръководството на ОИСР (в редакцията му от 2017г.), както и с оглед Насоките за трансферно ценообразуване на финансови сделки, публикувани през февруари 2020г. за български данъчни цели, цената на сделката от 2009г. е допълнително коригирана с мотива, че СтарБев Недерландс Б.В. е получавало приходи от лицензионни възнаграждения в периода 2009г. - 2014г. и по този начин е реализирало норма на възвращаемост, която е много по-висока от дължимата му се такава за извършена безрискова инвестиция.

Настоящият състав на съда намира, че на тези възражения е даден подробен и обоснован отговор в решението на ответника по делото, който следва да бъде споделен и се свежда до следното:

Ръководството на ОИСР съставлява само индикативно указание за приходната администрация без каквато и да е задължителна сила за последната. Към момента на извършване на транзакцията през 2014г. действащата нормативна уредба в България е Наредба №Н-9. Съгласно чл.56, т.2 от Наредба №Н-9, при определянето на пазарните цени при сделки с нематериални блага следва да се вземат предвид два фактора, единият от които е възможността на прехвърлителя по сделката да възстанови разходите, свързани с придобиването или създаването на нематериалното благо, и да реализира обоснована норма на възвръщаемост. Това означава, че в българското законодателство има позитивна правна норма, която предвижда при определяне на пазарната цена да се отчете какви са разходите на продавача, свързани с придобиване на нематериалното благо, и кой е извършвал последващите такива, за да бъде то развивано и поддържано, така че да не загуби пазарната си стойност. Нещо повече, в чл.59, ал.3 от Наредба №Н-9 изрично се предвижда при определяне на цената размерът на разходите за разработване и поддържане на нематериалното благо да може да се използва при измерване на приноса на всяка от страните по сделката. Това е нормативен израз на разбирането, че за част от нематериалните блага като търговската марка, за разлика от патента, самото създаване не е свързано със съществени разходи, а стойността на нематериалния актив зависи от вложените усилия и направените разходи за реклама, маркетингови проучвания, поддържане на качеството на продукта, който се продава с тази търговска марка, поради което и ако лице, различно от юридическия собственик, е поело ангажимент за извършването им и в резултат на това се е увеличила стойността на последната, то именно то има право на съответния справедлив дял от цената при продажбата на актива.

Наред с това, видно от разпоредбата на т.6.32 в раздел Б от глава VI на Насоките на ОИСР (редакция действаща през 2017г.) се потвърждава разбирането, че крайното разпределение на възвръщаемостта, получена от многонационална група от предприятия (МГП) от експлоатацията на нематериални активи, и окончателното разпределение на разходите и другите тежести, свързани с нематериалните активи, между членовете на МГП, се извършва чрез компенсиране на членовете на МГП за изпълняваните функции, използваните активи и рисковете, поети при разработването, подобряването, поддръжката, защитата и експлоатацията на нематериални активи съгласно принципите, описани в глави I - III. Съгласно същият, въпреки че законният собственик на нематериален актив може да получи постъпленията от експлоатацията на нематериалните активи, други членове на МГП, различни от законния собственик, може да са изпълнявали функции, използвали активи или да са поели рискове, които се очаква да допринесат за стойността на нематериалните активи. Затова и членовете на МГП, изпълняващи такива функции, като използват такива активи и поемат такива рискове, трябва да бъдат компенсирани за вноските си съгласно принципа на сделката между несвързани лица.

На второ място, изводът, че и Ръководството на ОИСР в редакцията му от 2010г. е предвиждало не юридическият собственик на нематериалния актив да получи всички приходи от използването му, а това да стане въз основа на анализ на изпълняваните от членовете на МГП функции, се потвърждава от текстовете на самото Ръководство на ОИСР от 2010г. В т.6.1 е посочено, че се прави коментар на особените трудности, които възникват, когато предприятията, извършващи маркетингова дейност, не са юридически собственици на маркетинговите нематериални активи, като търговски марки и търговски имена. По-нататък в т.6.4. се уточнява, че стойността на маркетинговите нематериални продукти, какъвто е търговската марка, зависи от много фактори, включително репутация и доверие към търговското име или търговската марка, изградени на базата на качеството на стоките и услугите, доставяни под това име или марка в миналото. То зависи също от степента на контрол върху качеството и текущата научна и развойна дейност; от дистрибуцията и наличността на търгуваните стоки или услуги; от равнището и успеха на понесените разходи за насърчаване на продажбите с цел популяризиране на продукта или услугата сред потенциални клиенти (особено рекламни и маркетингови разходи, извършени за развитие на мрежа от връзки с дистрибутори, посредници или други подпомагащи институции); от значимостта на пазара, до който маркетинговите нематериални продукти ще осигурят достъп, както и от характера на всяко право възникнало във връзка с нематериалното имущество по силата на закон. Признава се, че юридическото създаване на нова търговска марка (или въвеждането на такава на нов пазар) не изисква обикновено големи разходи. Уточнява се, че точно обратното, често превръщането на търговската марка в ценност и поддържането (или увеличаването) на нейната стойност е скъпоструваща дейност. За целта ще са необходими активни и скъпи рекламни кампании и други маркетингови дейности, както и извършването на разходи за контрол върху качеството на защитения с търговска марка продукт. Стойността на марката и всяка нейна промяна ще зависи до известна степен от това доколко ефективно се промотира търговската марка на пазарите и от качеството на произвежданите продукти и предоставяните услуги (т.6.9). Затова и в т.6.27 се сочи, че при оценката на това дали условията по една сделка с нематериално имущество отразяват пазарни отношения, може да се изследват размерът, характерът и обхватът на разходите за разработване или поддържане на нематериалното имущество като средство за определяне на съпоставимостта или относителната стойност на приноса на всяка страна, а по-нататък в т.6.36 и т.6.38 се приема, че когато маркетингови дейности се извършват от предприятия, които не притежават търговските марки или имена, съществуват случаи, в които дистрибуторът трябва да има дял във всички допълнителни приходи, причислими към маркетинговото нематериално имущество.

В жалбата са изложени твърдения, че неправомерно е отхвърлен избраният от “КАМЕНИЦА“ АД метод за определяне на цената на придобиване на търговска марка “КАМЕНИЦА“ през 2014г. По-конкретно, при извършване на ревизията не е взето предвид, че договорената цена за прехвърлянето на търговската марка “КАМЕНИЦА“ (78 429 000,00 лв.) отчита ефекта на разсрочване на задължението към СтарБев Недерландс Б.В. за период от 15 години, поради което дружеството е определило настояща стойност на нематериалния актив в размер на 56 153 000,00 лв., а остатъкът от цената в размер на 22 276 000,00 лв. е разпределен към позиция бъдещи разходи за лихви.

Изложените в жалбата твърдения са неоснователни по следните аргументи: съгласно чл.62, ал.1 от Наредба №Н-9, органът по приходите е длъжен да започне анализ на определените цени, като следва избрания от задълженото лице метод. По аргумент от разпоредбата на ал.2, само когато органът по приходите установи, че избраният от задълженото лице метод не води до резултат, който би бил постигнат в обичайни търговски или финансови взаимоотношения между независими лица при съпоставими условия, той прилага метод, който да гарантира определянето на цена, която би била договорена между независими лица. В този смисъл, за законосъобразността на извършеното облагане на първо място релевантен е въпросът, доколко ревизиращият екип е спазил изискванията на цитираната разпоредба от Наредба №Н-9, като е отхвърлил приложения от дружеството приходен метод и е приложил метод на сравнимите неконтролирани цени (МСНЦ).

В случая, с цел доказване пазарния характер на сделката по прехвърляне собствеността на търговската марка “КАМЕНИЦА“, ревизираното дружеството е представило документ, съдържащ обяснения за избора на най-подходящ метод за трансферно ценообразуване. В същия МСНЦ е отхвърлен, тъй като според анализа търговската марка “КАМЕНИЦА“ е уникално високо ценно нематериално имущество и не са идентифицирани нито вътрешни, нито външни сходни неконтролирани сделки между независими субекти. Въпреки това в него се признава, че марка “КАМЕНИЦА“ е била обект на сделка между несвързани лица през декември 2009г., когато е продадена от Анхойзер-Буш Инбев СА. (Белгия) (предишен собственик) за 12,75 млн. евро. По отношение на метода на пазарните цени в анализа се посочва, че марката не е закупена с цел последваща препродажба. Акцентира се на факта, че нидерландското дружество, първоначален купувач, притежава търговската марка “КАМЕНИЦА“ в продължение на четири години и тъй като е добавена определена стойност за търговската марка, методът не може да се използва надеждно. Според анализа не може да се приложи надеждно методът на разпределената печалба, тъй като предвид характера на разглежданото нематериалното имущество (търговска марка с много дълъг период на живот), би било необходимо анализът на разпределението на печалбата да се основава на очакваните приходи и разходи за доста дълъг период, а е невъзможно да се направи надеждна прогноза на фактическите разходи (особено маркетинговите разходи) през целия жизнен период и по този начин да се получат надеждни данни за печалбите. Методът на транзакционната нетна печалба не е разгледан изобщо като потенциална възможност. Предвид това, като най-подходящ метод за определяне на справедливата цена за търговската марка “КАМЕНИЦА“ е избран методът на спестените авторски и лицензионни възнаграждения. Като доказателство за пазарните условия на сделката е представен документ, наименован Valuation of certain Brands as of 1 July 2014 (Оценка на някои търговски марки към 01.07.2014г.), изготвен на 16.09.2014г. от “Ърнст енд Янг“ по поръчка на Molson Coors Brewing Company (МСВС).

Това означава, че ревизиращият екип, изготвил РД, е спазил изискването на чл.62, ал.1 от Наредба №Н-9, тъй като не е приложил друг метод без да извърши необходимия анализ. Напротив, приемайки изготвянето на оценка на база прилагане на метода на спестените авторски и лицензионни възнаграждения за допустимо съгласно нормата на чл.65 от наредбата, съгласно която за целите на определяне на пазарните цени по смисъла на тази наредба при необходимост могат да се ползват и оценки на лицензирани оценители и заключения на вещи лица, ревизиращият екип е извършил анализ доколко така използваният метод води до резултат, който би бил постигнат в обичайни търговски или финансови взаимоотношения между независими лица при съпоставими условия. В частност, след като установява, че на 15.06.2012г. групата с крайно предприятие майка МСВС придобива групата от пивоварни StarBev Group (включително и “КАМЕНИЦА“ АД), която до този момент е притежавана от CVC Capital Partners, и тази сделка е между несвързани лица и не е съществено отдалечена от сделката по прехвърляне на търговската марка “КАМЕНИЦА“ от 10.09.2014г.; във връзка с тази сделка на 09.08.2013г. от същото консултантско дружество, изготвило на 16.09.2014г. и оценката на търговските марки към 01.07.2014г. по метода на спестените авторски и лицензионни възнаграждения е направена оценка единствено на юридическата собственост на марките, в това число на марката “КАМЕНИЦА“ към 15.06.2012г., ревизиращият екип е направил съпоставка между крайните заключения от двете оценки.

Съпоставката е продиктувана и от факта, че в оценката, изготвена към 10.07.2014г., цената на търговската марка “КАМЕНИЦА“ е определена на 40 100 000,00 евро или 78 428 783,00 лв., а в оценката, изготвена към 15.06.2012г. същата е в размер на 25 500 000,00 евро. Тоест резултатите се разминават съществено, въпреки че двете оценки са направени в рамките на около една година от един и същи консултант, въз основа на една и съща методология, като разликата между двете дати, към които е определена съответната справедлива стойност, е само две години. За да извърши съпоставката между двете оценки, ревизиращият екип е приел, че при прилагането на метода на спестените авторски и лицензионни възнаграждения от ключово значение са допусканията, засягащи: продължителност на полезния живот на марката; норма на дисконтиране; ставка на авторските и лицензионни възнаграждения; темп на нарастване на приходите от продажби; настояща стойност на данъчните облекчения. По отношение на допусканията по последните три показатели органите по приходите са установили различия при изготвяне на оценките, които водят до съществено увеличаване на определената пазарна стойност на марката “КАМЕНИЦА“ за целите на сделката от 2014г., реализирана между свързани лица, в сравнение с тази от 2012г., която е между независими лица, като анализът е възпроизведен по-горе в настоящото решение.

Освен сериозните разминавания в допусканията, ползвани в оценките към 2012г. и 2014г., допълнителни съмнения относно надеждността на оценката предизвикват и развитията около придобиването, третирането и последващата продажба на други две марки в портфолиото на Старбев Недерландс, чийто справедливи стойности също са определени в документа, наименован Valuation of certain Brands as of 1 July 2014 (Оценка на някои търговски марки към 01.07.2014г.), изготвен на 16.09.2014г., а именно две румънски търговски марки. В РД е направено сравнение на ставките на лицензионните възнаграждения, изплащани за българската и румънските търговски марки за периода 2011г. – 2014г., като е направена констатация, че тези, изплащани за румънските, надвишават тези за “КАМЕНИЦА“. Според данни от осъществения обмен с Нидерландия, резултатът от продажбата на трите марки се изразява в нетна печалба в размер на 3 650 000 евро, отразена в счетоводството на Molson Coors Netherlands BV. На самостоятелна основа, печалбата от прехвърлянето на марката “КАМЕНИЦА“ е 28 700 000 евро.

Това обстоятелство дава основание на органите по приходите да направят извод, че при връщането на търговските марки при производителите, групата Molson Coors е търсила възможност в най-голяма степен да възстанови съвкупните разходи, които е направила за закупуването им, като е взет предвид и факта, че българската компания отчита печалби, които ще бъдат намалени при по-висока цена на сделката по прехвърляне на юридическата и собственост, респективно ще се намали дължимия данък, докато компанията от Румъния реализира загуби и по-високата цена по сделката не би довела до реално намаляване на дължимите от нея данъци.

На базата на всичко гореизложено е прието, че оценката от 2014г. има съществени недостатъци, поради което избраният от задълженото лице метод за определяне на пазарна цена по сделката от 10.09.2014г. не води до резултат, който би бил постигнат в обичайни търговски или финансови взаимоотношения между независими лица при съпоставими условия. Тези недостатъци не са предмет на анализ в заключението на вещото лице Т., според което направената оценка е обективна.

Според експерта, оценката от 2014г. е изготвена съобразно общите правила за извършване на оценка на нематериални активи/интелектуална собственост в редакцията им, приложима към 2014г., както и съобразно Международните стандарти за оценяване на Съвета на Международните стандарти за оценяване в съответната им редакция, и Европейските стандарти за оценяване.

В Оценката към 01.07.2014г. (ОЦЕНКАТА) целта е дефинирана като определяне на “справедлива пазарна цена“, съгласно изискванията на холандското данъчно законодателство във връзка с прехвърляне на юридическата собственост върху търговските марки към съответните оперативни дружества в България и Румъния, които притежават и продават продукция под съответните марки. В същата е посочено, че за целите на анализа определението за “пазарна стойност“ на МСО отговаря на определението за “справедлива пазарна стойност“, съгласно Нидерландския данъчен кодекс. В заключението на вещото лице няма анализ на разпоредбите на нидерландското данъчно законодателство, за да се приеме, че то реферира към МСО за целите на определяне на “справедлива пазарна стойност“. Следователно, необосновано в заключението се приема, че оценката отговаря на всички правила на МСО, след като самите стандарти предвиждат разписаните в тях бази на стойността да се прилагат само ако има позоваване на тях в съответния закон или договор, въз основа на които се изготвя оценката.

В ОЦЕНКАТА изрично е отбелязано, че оценката на марката “КАМЕНИЦА“ е съобразена с изискванията на българското законодателство в областта на трансферното ценообразуване. Тоест, целта на оценката и изискванията на МСО, които предвиждат стойността да се определя на база целта на оценката, налагат при изготвянето на същата да бъдат съобразени българските норми в областта на трансферното ценообразуване.

Съгласно чл.5 и чл.6 от Наредба №Н-9, методите за определяне на пазарните цени се прилагат въз основа на анализ на съпоставимостта между контролирана и неконтролирана сделка на базата на четири фактора, включително функции, които всяко от лицата, участващи в сравняваните сделки, изпълнява, като се отчитат използваните активи и поети рискове, както и условията по сравняваните сделки. Разпоредбата на чл.56 от Наредба №Н-9 установява, че при определянето на пазарните цени при сделки с нематериални блага се вземат предвид два фактора, като единият от тях е възможността на прехвърлителя по сделката да възстанови разходите, свързани с придобиването или създаването на нематериалното благо, и да реализира обоснована норма на възвръщаемост (допълнителен фактор). По смисъла на чл.59 от Наредба №Н-9, оценката на характера, размера и равнището на разходите за разработване и поддържане на нематериалното благо може да се използва за измерване на относителната стойност на приноса на всяка от страните. Следователно, ако е спазено българското законодателство в областта на трансферното ценообразуване, то при определяне на цената на марката “КАМЕНИЦА“, би следвало да се изследват функциите на страните по сделката и по-конкретно тези, които допринасят за разработването, подобряването, защитата, поддържането и експлоатацията на марката, както и поетите от тях рискове и разходи във връзка със създаването и развитието на марката. В заключението на вещото лице липсва анализ на това как в ОЦЕНКАТА на търговската марка “КАМЕНИЦА“ е отчетен приносът на всяка една от страните по сделката. Не може да се даде отговор, дали при изготвянето на ОЦЕНКАТА е съобразено българското законодателство в областта на трансферното ценообразуване, нито дали е изследвано какви функции е изпълнявала всяка една от страните по сделката при формирането на стойността на марката.

При изготвяне на заключението не е съобразено и обстоятелството, че ревизиращият екип, изготвил РД, обосновава несъгласие с допусканията за темп на растеж в оценката към 2014г. само по отношение на направените такива за средносрочен период с обхват 2018г. - 2024г. и за дългосрочен период след 2024г. След като в заключението на вещото лице няма анализ на допусканията за темп на растеж за средносрочен и дългосрочен период, то изводът на експерта, че направените допускания за темп на растеж на приходите отговарят на изискванията на МСО, се явява необоснован. Този извод не почива на конкретен анализ на поток входящи данни, въз основа на които в ОЦЕНКАТА е прогнозирана нормата на растеж на приходите след 2017г., както и на съпоставка с други данни, извлечени от пазара.

В тази връзка, следва да бъде съобразено и следното: в Техническия информационен документ (ТИД 3) към МСО 210 подробно са описани изискванията към прогнозната финансова информация (ПФИ), които се използват в рамките на приходния подход, какъвто е и методът на спестените авторски и лицензионни възнаграждения (§6.2 и §6.12). Съгласно §6.4 от същия, допусканията в основата на ПФИ трябва да бъдат документирани в доклада за оценката заедно с източниците им. Съгласно §6.6 ПФИ, получена от различни източници, трябва да се съпоставя, за да се прецени доколко е подходящо тя да бъде използвана в оценката. Съпоставянето е процесът на осъществяване на проверки относно последователността на допусканията във връзка с ПФИ. Когато се извършват оценки за определяне на пазарната стойност, то се включва съпоставяне на входящите данни с данни, извлечени от пазара, за да се оцени и повиши тяхната точност и надеждност. Съгласно §6.7 при ПФИ, използвана за определяне на пазарната стойност на нематериални активи, нормите на растеж, печалбите, данъчните ставки, оборотният капитал и капиталовите разходи, съпоставянето трябва да включва сравнение със съответни данни от пазарни участници, когато това е възможно.

В случая, видно от съдържанието на ОЦЕНКАТА, източниците на информация, въз основа на които са прогнозирани темповете на растеж са прогнози на ръководството, информация и финансови данни, представени от ръководството. Към същата няма приложени документи, от които да е видно кои са данните, извлечени от пазара, с които са съпоставени допусканията на ръководството. Посочени са основните източници на информация: тригодишен бизнес план на “КАМЕНИЦА“ АД, одобрен от Управителния съвет и представен от ръководството; управленски отчети на “КАМЕНИЦА“ АД на ниво дружество и марка за 2012г., 2013г. и 2014г.; финансови отчети по МСФО (международен стандарт за финансово отчитане) на жалбоподателя за 2012г. и 2013г.; интервю с ръководството по отношение на бизнес стратегията, ключови развития, финансови резултати и други; друга обществено достъпна пазарна и финансова информация. В рамките на съдебното производство също не е представена друга обществено достъпна и пазарна информация, която (както и според вещото лице) е използвана при изготвяне на ОЦЕНКАТА. Данни от такава друга, обществено достъпна и пазарна информация, не са възпроизведени в самата оценка. Тоест липсва надлежно документиране на допусканията, въз основа на които е определен темпът на нарастване на приходите от продажби за периода след 2017г. Липсват данни за извършено съпоставяне на така определените темпове за растеж с данни, извлечени от пазара, съответно и доказателства за това, че прогнозирана норма на растеж на приходите след 2017г., е резултат от извършено проучване от оценителя, а не възпроизвеждане на предоставени от ръководството на дружеството данни, които са използвани без специални проверки, като такива доказателства не са представени и в хода на ревизията, въпреки че са изискани изрично от ревизорите. По-специално, изискани са “доказателства относно това как е определена цената по споразумението за закупуване на търговската марка и нейното съответствие с пазарната цена, която би се приложила между независими лица“. В отговор на направеното искане е заявено, че “цената на ТМ КАМЕНИЦА е определена на база оценка, направена от одиторска компания Ърнс енд Янг“.

Съгласно §С26 от МСО 210, при метода на спестените роялти се вземат предвид някои или всички изходни данни за оценката, включително размерът на данъчните облекчения върху хипотетичните разходи за роялти. В този смисъл е и §6.17 от ТИД 3, съгласно която при определяне на цената следва да се вземат предвид и полагащите се амортизации за актива, който е обект на сделката, тъй като приходите, получавани от даден актив, включват не само приходите от използването му, но и намаляването на дължимия данък от купувача. Тази корекция следва се прилага само ако данъчният режим, при който действа купувачът, предвижда начисляване на данъчни амортизации. Това означава, че съгласно МСО 210 и ТИД 3 при определяне на стойността на търговската марка “КАМЕНИЦА“ е следвало да се вземе предвид размерът на данъчните амортизации, които “КАМЕНИЦА“ АД може, в качеството си на купувач, и прилагайки българското данъчно законодателство, да начисли при ползването на марката. В тази връзка, търговската марка “КАМЕНИЦА“ е определена като актив с неограничен полезен живот от жалбоподателя и тази класификация не е спорна. Съгласно чл.51, ал.1, б.“в“ от ЗКПО данъчни дълготрайни нематериални активи са тези, които имат ограничен полезен живот. По смисъла на чл.52 и чл.54 от ЗКПО, в данъчния амортизационен план се включват, съответно данъчни амортизации се начисляват, само върху данъчни дълготрайни нематериални активи. При условие, че марката “КАМЕНИЦА“ няма характер на дълготраен нематериален актив, то за същата не се следват данъчни амортизации. Такива не са и начислявани от дружеството жалбоподател. Отделно от това, дори и да можеше, съгласно българското данъчно законодателство да се ползва намаление на данъчния финансов резултат с размера на данъчните амортизации, то приложимата данъчна ставка към така определения данъчен финансов резултат би била 10%, тъй като съгласно чл.20 от ЗКПО размерът на корпоративния данък е 10%.

Същевременно, в ОЦЕНКАТА, в съответствие с дефинираната цел “Определяне на справедлива пазарна цена съгласно изискванията на холандското данъчно законодателство...“ е използвана ставката на корпоративния данък в Холандия от 25%. Съответно, ефектът от признаване на разходи от данъчни амортизации е базиран на виждането, че марката би била амортизирана в период от 20 години за данъчни цели в Холандия.

Нужно е да бъде съобразено, че съгласно §6.20 на ТИД 3, когато за определянето на ставката на хипотетичните лицензионни възнаграждения се прилага методът на разпределяне на печалбата, разумното процентно разпределение на печалбата следва да бъде съобразено с фактите в конкретния случай. Видно от съдържанието на ОЦЕНКАТА, както и от заключението на вещото лице Т., в тях няма анализ на изпълняваните от страните по сделката функции и на конкретния им принос към формирането на стойността от 40 100 000,00 € (78 429 000,00 лв.) за търговската марка “КАМЕНИЦА“, която е приета за справедлива пазарна стойност при сделка именно между тези две страни.

Според жалбоподателя, неправилно от ревизорите не са приети резултатите от последващите оценки, направени от независими оценители. Посредством тези последващи оценки се потвърждава фактът, че цената, по която търговската марка е заведена в счетоводството на дружеството, не се различава съществено от стойността, определена с оценката към 2014г. Неправилно е игнориран и фактът, че договорената цена за прехвърлянето на търговската марка от 78 429 000,00 лв. отчита ефекта от разсрочване на задължението за плащане на същата за период от 15 години.

Между страните по делото не се формира спор, че след покупката на марката “КАМЕНИЦА“, дружеството ежегодно тества актива за обезценка в съответствие с МСС (счетоводен стандарт) 36 “Обезценка на активи“. В резултат на това, към 31.12.2016г. жалбоподателят е осчетоводил обезценка в размер на 2 815 000,00 лв. Към 31.12.2017г. отново е правен тест за обезценка на търговската марка и ръководството на “КАМЕНИЦА“ АД идентифицира нужда от възстановяване на обезценка на стойност 2 815 000,00 лв., призната през 2016г. Това води до увеличаване на балансовата стойност на марката към 31.12.2017г. от 53 338 000,00 лв. към 31.12.2016г. до първоначално признатата стойност от 56 153 000,00 лв. Към 31.12.2018г. е идентифицирана нужда от обезценка на стойност 5 887 000,00 лв., съответно към 31.12.2019г. е идентифицирана нужда от обезценка на стойност 1 623 000,00 лв. Разходът от обезценка е осчетоводен, което води до намаляване на балансовата стойност на марката на 50 266 000,00 лв. към 31.12.2018г. и на 48 643 000,00 лв. към 31.12.2019г. Към 31.12.2020г., съгласно теста за обезценка на марката “КАМЕНИЦА“, е идентифицирана нужда от обезценка на стойност 2 050 000,00 лв. Разходът е осчетоводен, което води до намаляване на балансовата стойност от 48 643 000,00 лв. към 31.12.2019г. до 46 593 000,00 лв. към 31.12.2020г. Това означава, че за периода от покупката на актива до 31.12.2020г., същият е обезценен с 9 560 000,00 лв., което само по себе си е индиция, че стойността, по която е придобита марката през 2014г., не е пазарна.

При извършване на тестове за обезценка по реда на МСС 36 се съпоставя балансовата стойност на актива с възстановимата му стойност към датата на извършване на теста. Съгласно определенията в т.2 от МСС 36 “балансова (преносна) стойност“ е стойността, по която един актив се посочва в баланса на предприятието след приспадане на натрупаната амортизация и натрупаните към момента загуби от обезценка, а “възстановима стойност“ е по-високата от справедливата стойност, намалена с разходите по продажба на даден актив и неговата стойност в употреба. На свой ред, “справедливата стойност“ се дефинира като сумата, която би могла да бъде получена при продажбата на даден актив или единица, генерираща парични потоци, в пряка сделка между информирани и желаещи осъществяването на сделката страни, след приспадане на разходите по продажбата, а стойността в употреба е сегашната стойност на бъдещите парични потоци, очаквани да бъдат получени от актива или единицата, генерираща парични потоци. Следователно, извършените от жалбоподателя обезценки сред придобиване правото на собственост върху търговската марка “КАМЕНИЦА“ отразяват корекциите в балансовата стойност, по която активът е заведен след придобиването му през 2014г., спрямо възстановимата стойност на същия този актив. Това, от своя страна означава, че могат да послужат като доказателство, че пазарната цена, по която дружеството може да реализира марката “КАМЕНИЦА“ не се отличава съществено от платената по сделката от 2014г. Те обаче по никакъв начин не отчитат чий е приносът, за да бъде възстановимата стойност на този нематериален актив такава- дали на законния собственик на марката преди сделката от 2014г., или на “КАМЕНИЦА“ АД, което е поемало рисковете и изпълнявало функциите, които имат значение за нарастване пазарната стойност на марката.

Настоящият състав на съда намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, че при определяне на пазарната цена по смисъла на Наредба №Н-9 не е взет предвид факта, че договорената цена за прехвърлянето на търговската марка “КАМЕНИЦА“ от 78 429 000,00 лв. отчита ефекта от разсрочване на задължението към СтарБев Недерландс Б.В. за период от 15 години. (От 78 428 783,00 лв. сума в размер на 56 152 633,22 лв. е осчетоводена като стойност на марката, а 22 276 149,58 лв. като бъдещи разходи за лихви.). Точно обратното, съгласно констатациите в РА е съобразено, че в споразумението е уговорено отложено плащане на продажната цена. Приет е и годишен лихвен процент от 4,5%, приложен от дружеството при извършеното дисконтиране на цената за целите на МСС 38 “Нематериални активи“, като е отбелязано, че същият съответства на пазарните нива на лихвата съгласно представен документ “Анализ на междуфирмен заем“, изготвен от “Ърнст енд Янг“. Съответно, като отчитат стойността на парите във времето, органите по приходите приемат за законосъобразно и отчитането на разход за лихви в размер на приложения от дружеството годишен лихвен процент от 4,5%. Затова и само с размера на лихвите, които надвишават дължимите такива при определената в ревизията пазарна цена на търговската марка от 15 112 870,52 лв. е преобразуван в увеличение СФР на жалбоподателя.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че незаконосъобразно органите по приходите прилагат МСНЦ, тъй като за съпоставима е избрана сделката, по която СтарБев Недерландс Б.В. придобива ноу-хау, име на домейн и права върху търговската марка “КАМЕНИЦА“ по силата на договор от декември 2009г. за прехвърляне между Интербрю Сентръл Юропиан Холдинг Б.В. (Холандия) и Анхойзер-Буш Инбев СА. (Белгия), в качеството си на “прехвърлители“, и СтарБев Недерландс Б.В. като “приобретател“, но не е отчетено, че е налице съществено различие между сделката от 2014г. и тази от 2009г. В тази връзка, продажбата на търговската марка “КАМЕНИЦА“ през 2009г. е част от изключително сложна продажба на бизнес операции в девет централно- и източноевропейски страни, включваща акции, права, заеми и други. От тук и допускането, че някои компоненти от общата цена на сделката са коригирани и тази корекция е компенсирана чрез балансиране на корекциите на други компоненти.

Настоящият съдебен състав споделя изводите на ответника, че съгласно Ръководството на ОИСР по трансферно ценообразуване, в редакция действаща към 2014г., методът на сравнимите неконтролирани цени сравнява цената, определена за продукти или услуги, предмет на продажба в контролирана сделка, с цената, определена за продукти или услуги, предмет на продажба в съпоставима неконтролирана сделка при съпоставими условия. Неконтролирана сделка е съпоставима с контролирана сделка (т.е. налице е съпоставима неконтролирана сделка) за целите на МСНЦ, ако е изпълнено едното от двете условия: а) нито едно от различията (ако съществуват такива) между сравняваните сделки или между предприятията, осъществяващи сделките, не би могло да повлияе съществено върху цената на свободния пазар; или б) могат да бъдат извършени достатъчно точни корекции за елиминиране на същественото влияние на такива различия. Отново съгласно ръководството на ОИСР, когато е възможно да се установят съпоставими неконтролирани сделки, МСНЦ е най-директният и надежден начин за прилагането на принципа на независимите пазарни отношения.

Доколкото при МСНЦ се сравнява директно цената на продукта или услугата, предмет по контролираната и неконтролираната сделка, най-важно е наличието на сходство в характеристиката на продукта или услугата, предмет на сделките. В случая няма спор, че сделката през 2009г. и тази през 2014г. води до прехвърляне на търговската марка “КАМЕНИЦА“, поради което е налице пълна идентичност на нематериалното благо, предмет на сделките. Същевременно, тъй като въпреки продуктовата идентичност, върху цената на сделките може да окажат въздействие ред фактори, то изрично, както Ръководството на ОИСР, така и Наредба №Н-9 (чл.5, чл.6, чл.57 и чл.58) изискват да е налице съпоставимост между контролираната и неконтролираната сделка.

Спорно в случая е доколко е налице съпоставимост между контролираната сделка от 2014 г. и тази от 2009г. В тази връзка, следва да бъде съобразено следното: в края на 2009г. CVC Capital Parthers закупува активите на Анхойзер-Буш ИнБев в Източна Европа. Българските дружества “КАМЕНИЦА“ АД и “ДАРУ ИНВЕСТ“ ЕАД са част от сделката заедно с пивоварните на Анхойзер-Буш ИнБев в Босна и Херцеговина, Румъния, Сърбия, Словакия, Унгария, Хърватия, Черна гора и Чехия. Във връзка с тази сделка новосъздаденото дружество СтарБев Недерландс Б.В. придобива ноу-хау, име на домейн и права върху търговска марка “КАМЕНИЦА“ (ТМ “КАМЕНИЦА“) по силата на договор от декември 2009г. за прехвърляне във връзка с търговските марки “КАМЕНИЦА“ между Интербрю Сентръл Юропиън Холдинг Б.В. (Нидерландия) и Анхойзер-Буш ИнБев СА. (Белгия), в качеството си на “прехвърлители“ и СтарБев Недерландс Б.В. – “приобретател“. Съгласно чл.2 от договора, двете дружества Интербрю Сентръл Юропиън Холдинг Б.В. (Нидерландия) и Анхойзер-Буш ИнБев СА. (Белгия) предоставят правата върху “КАМЕНИЦА“ срещу сумата от 12 750 000,00 евро, която купувачът дължи на продавача. От изложеното може да се направи извод, че покупката на марката “КАМЕНИЦА“ през 2009г. става в рамките на сложна продажба на бизнес операции в девет европейски страни, докато покупката ѝ от жалбоподателя през 2014г. се извършва в рамките на сделка, която има за предмет прехвърляне на собствеността само на нематериалното благо търговска марка. Същевременно обаче следва да бъде съобразено, че прехвърлянето ѝ през 2009г. е в резултат на отделен договор между дружествата Интербрю Сентръл Юропиън Холдинг Б.В. и Анхойзер-Буш ИнБев СА. (Белгия), в качеството си на прехвърлители и СтарБев Недерландс Б.В. като приобретател. Този договор има за предмет единствено прехвърлянето на ноу-хау, име на домейн и права върху търговска марка “КАМЕНИЦА“ и в него изрично е посочена цена за прехвърлянето на марката. Тоест, същата е оценена на самостоятелна база, а не като част от сделка по прехвърляне на акции, заеми, права и други, за да се твърди липса на съпоставимост на сделката от 2014г. с тази от 2009г.

Отделно от това, не са представени доказателства за коригиране на размера на цената и в резултат на “съзнателни прихващания“, каквито според жалбоподателя било възможно да са извършени. Съгласно §3.13 от Ръководството на ОИСР за трансферно ценообразуване от 2010г. умишленото прихващане е това, което свързаните предприятия съзнателно включват в условията на контролираните сделки. Това се случва, когато едно свързано предприятие е предоставило полза на друго свързано предприятие в рамките на групата, която е балансирана до известна степен от различни ползи, получени от това предприятие в замяна. Тези предприятия могат да посочат, че ползата, която всяко от тях е получило, следва да бъде приспадната от ползата, която всяко от тях е предоставило като пълно или частично плащане, така че само нетната печалба или загуба (ако има такава) от сделките трябва да бъде взета предвид за целите на оценката на данъчните задължения. ОИСР не отрича, че такива договорености понякога могат да бъдат срещани между независими предприятия и следва да бъдат оценявани в съответствие с принципа на сделката между несвързани лица, за да се определи количествено стойността на съответните ползи, представени като прихващания. По аргумент от §3.15 обаче, признаването на умишлено прихващане не променя основното изискване, че за данъчни цели трансферните цени за контролираните сделки трябва да съответстват на принципа на сделката между несвързани лица. Именно затова и препоръката в Ръководството е данъкоплатците да оповестяват съществуването на прихващания, умишлено включени в две или повече сделки между свързани предприятия, и да докажат (или да признаят, че разполагат с подходяща подкрепяща информация и са предприели достатъчен анализ, за да докажат), че след отчитане на прихващанията условията, уреждащи сделките, са в съответствие с принципа на сделката между несвързани лица.

При липсата на доказателства, че определената при продажбата между Интербрю Сентръл Юропиан Холдинг Б.В. (Холандия) и Анхойзер-Буш Инбев СА. (Белгия), в качеството си на прехвърлители и Старбев Недерландс Б.В. - приобретател цена от 12 750 000,00 евро (24 937 000,00 лв.) не отразява реалната стойност на марката, а е коригирана в посока намаление за сметка на други придобити от CVC Capital Partners активи, не може да се приеме за установено, че е налице разпределена към марката по-ниска цена въз основа на съзнателни прихващания.

Що се касае до сочената в жалбата т.3.10 от глава III на Ръководството на ОИСР за 2010г., то същата действително допуска така наречените “портфолио подходи", които представляват обединяването на определени сделки от данъкоплатеца с цел реализиране на адекватна доходност от това портфолио, вместо от всеки индивидуален продукт, участващ в портфолиото. (Някои продукти, от които се реализират ниски печалби или дори загуби, могат да бъдат предлагани на пазара от данъкоплатеца, тъй като те създават търсене за други продукти и/или свързани услуги, осигурени от същия данъкоплатец, които впоследствие се продават или предоставят с по-високи печалби). Прилагането на портфолио подхода съгласно Ръководството на ОИСР обаче не означава, че би било приемливо едно лице в рамките на мултинационалната група да реализира печалби, по-ниски от пазарните, за да предостави изгоди на друго лице в мултинационалната група.

По делото няма доказателства, че при прехвърляне на активите на Анхойзер-Буш Инбев СА. в Източна Европа на CVC Capital Partners е приложен въпросният портфолио подход и той е засегнал именно цената на търговската марка “КАМЕНИЦА“. Дори и да се приеме твърдението на жалбоподателя, че при сделката от 2009г. цената на търговската марка “КАМЕНИЦА“ е намалена, тъй като на много по-висока са продадени други активи, при условие, че не е доказано, че тази компенсация е по отношение на активи, придобити от СтарБев Недерландс Б.В., а не от някое друго дружество в рамките на CVC Capital Partners, би означавало, че съзнателно на нидерландското дружество е дадена възможност да реализира печалби за сметка на други дружества от групата на CVC Capital Partners, което е в противоречие с горецитираната т.3.10.

Нещо повече, ако цената, по която СтарБев Недерландс Б.В. придобива марката, не отразяваше нейната справедлива стойност заради извършени умишлени прихващания, то след първоначалното ѝ признаване по цена на придобиване нидерландското дружество би следвало в съответствие с МСФО, които са общи и приложими и в Нидерландия, да извърши съответните преоценки, така че на датата на баланса балансовата стойност на актива да не се различава съществено от неговата справедлива стойност, а данни за така извършени преоценки в ГФО на СтарБев Недерландс Б.В. за периода от 26.10.2009г. до 31.12.2010г. липсват.

Най-сетне, настоящият състав на съда намира за неоснователно и възражението за липса на съпоставимост в икономическите условия, при които се извършват сделките през 2009г. и 2014г. В тази връзка, дори и да се приеме за вярно твърдението на жалбоподателя, че принципно консумацията на бира е пряко свързана с разполагаемия доход и в този смисъл неблагоприятните тенденции като глобална финансова криза през 2009г., темпове на инфлация и др. биха повлияли на приходите на пивоварната индустрия, респективно на стойността на търговската марка, то конкретните данни, предоставени от дружеството във връзка с извършени продажби на бира с марката “КАМЕНИЦА“ не отразяват тази зависимост. Вярно е, че действително през 2009г. и 2010г. е отчетено свиване на пазара, а през 2011г. застой (продадени 862 хил. хектолитра), ръст през 2012г. - 984 хил. хектолитра и отново намаляване през 2013г. - 946 хил. хектолитра. Тази тенденция на намаляващи приходи обаче се запазва и за периода след 2014г. Същите са в размер на 903 хил. хектолитра за 2014г., 838 хил. хектолитра за 2015г. и 762 хил. хектолитра за 2016г. При тези данни следва да се приеме за обоснована констатацията на ревизорите, че пивоварната индустрия в много по-малка степен се влияе от икономическите условия, при които е реализирана сделката, за разлика от други отрасли като автомобилостроене, металургия или строителство, поради което и не е необходимо да се извършва корекция на цената от 2009г., за да се постигне съпоставимост.

Отделно от това, тезата, че глобалната финансова криза от 2009г. е повлияла в посока намаление на цените, не кореспондира с установения факт, че търговските марки, използвани от румънските пивоварни дружества, са закупени на много по-висока цена през 2009г. от тези, които се определят при оценката към 2014г. Така марката Bergenbier е закупена през 2009г. от Анхойзер – Буш ИнБев през 2009г. за 42 000 000,00  евро, като при провеждането на ежегодните тестове за обезценка не са откривани причини за обезценяване на материалния актив. В резултат на оценката от 2014г. на пазарната стойност на румънската марка е определена в размер на 11 900 000,00 евро. В тази връзка, правилно и законосъобразно органите по приходите примат, че сделката от месец 12.2009г. по прехвърляне на търговската марка “КАМЕНИЦА“ от Инетрбрю Сентръл Юропийн Холдинг Б.В. (Холандия) и Анхойзер-Буш Инбев СА. (Белгия) на Старбев Недерландс Б.В., е сделка, извършена между независими лица, която е съпоставима по смисъла на чл.5, чл.6 и чл.19 от Наредба №Н-9 със сделката, в която по силата на сключено Споразумение от 10.09.2014г. “КАМЕНИЦА“ АД придобива от свързаното си лице СтарБев Недерландс собствеността върху търговска марка “КАМЕНИЦА“. Съответно, че определената по нея цена на търговската марка, може да служи за основа за определяне на пазарната цена на сделката от 2014г. съгласно МСНЦ.

Също така, неоснователно се твърди от жалбоподателя, че ако стойността на актива търговска марка се е увеличил на база външни фактори (по-благоприятна икономическа среда през 2014г. спрямо 2009г.), то ползите от това увеличение следва да рефлектират в патримониума на юридическия собственик на актива, тъй като той е поел финансовия риск при инвестирането. Както бе посочено вече, съгласно чл.56 от Наредба №Н-9, при определянето на пазарните цени при сделки с нематериални блага се вземат предвид два фактора, единият от които е възможността на прехвърлителя по сделката да възстанови разходите, свързани с придобиването или създаването на нематериалното благо, и да реализира обоснована норма на възвръщаемост (допълнителен фактор). Равнището на разходите за разработване и поддържане на нематериалното благо може да се използва за измерване на относителната стойност на приноса на всяка от страните. Съгласно българското законодателство, в сила към момента на сделката, цената по прехвърляне на нематериален актив е пазарна, ако се покриват разходите на продавача за придобиването му, както и му се гарантира норма на възвращаемост на инвестицията. Тази норма на възвращаемост обаче е поставена в зависимост не само от това чия е първоначалната инвестициията в актива, а от приноса на всяка една страна в разработването и поддържането на тази му стойност.

При положение, че всички функции и рискове във връзка с търговската марка се поемат от “КАМЕНИЦА“ АД, който факт не е спорен между страните по делото, на българското дружество се полага реализираната от продажбата възвръщаемост, включително ако има такава, която е в резултат на външни непредвидени обстоятелства. Нидерландското дружество няма никакъв принос в евентуалното покачване на стойността на марката за периода, в който е било юридически собственик, съответно не му се полага допълнителна възвръщаемост от продажбата на актива, включително и такава, свързана с повишаване на стойността на марката в резултат на външни непредвидени обстоятелства.

Предвид изложеното до тук, настоящият състав намира частта от оспорения РА, с която на жалбоподателя допълнително е установен корпоративен данък по ЗКПО за 2014г., 2015г. и 2016г. в общ размер на 460 154,84 лв. и са начислени законни лихви върху тази сума в общ размер на 253 403,79 лв., за законосъобразна, поради което жалбата е неоснователна в тази си част и като такава не следва да бъде уважена.

На второ място, предмет на спора е частта от РА, с която на жалбоподателя е установен данък върху доходите на чуждестранни юридически лица по ЗКПО за 2014г. в общ размер на 492,87 лв. и са начислени законни лихви върху тази сума в общ размер на 347,16 лв.; установен е данък върху доходите на чуждестранни юридически лица по ЗКПО за 2015г. в общ размер на 3 119,39 лв. и са начислени законни лихви върху тази сума в общ размер на 1 979,91 лв.

Написа се по-горе, че в табличен вид в РА са отразени установени задължения спрямо жалбоподателя относно данък върху доходите на чуждестранни юридически лица по чл.195 от ЗКПО, които не са заплатени.

От една страна, в жалбата няма конкретно изложени съображения за незаконосъобразността на РА в тази му част, а от друга страна, при служебно изследване на въпроса за законосъобразността на тази част от РА, настоящият състав на съда не констатира наличие на основание за отмяна и/или изменение на акта. Следователно, жалбата е неоснователна и в тази си част и не следва да бъде уважена.

С оглед очерталия се изход на делото, искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя е неоснователно и не следва да бъде уважено. В полза на ответната администрация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, съобразно отхвърлената част от жалбата (719 947,86 лв.), в минимален размер, определен по реда на чл.8, ал.1, респективно по реда на чл.7, ал.2, т.6 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредба №1/09.07.2004г.).

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на “КАМЕНИЦА” АД, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. “Източен“ №69, ЕИК *********, против Ревизионен акт с №Р-29002919008230-091-001 от 30.12.2021г., издаден от М.В.С.- началник на сектор в ТД“ГДО“- София на НАП, възложила ревизията; и Р.Г.Т.- главен инспектор по приходите в ТД“ГДО“- София на НАП, ръководител на ревизията, потвърден с Решение №1009 от 27.06.2022г. на заместник-директор на Д”ОДОП”- София, при ЦУ на НАП, с който на жалбоподателя е установен корпоративен данък по ЗКПО за 2014г. в размер на 58 261,09 лв. и са начислени законни лихви върху тази сума в размер на 39 922,17 лв.; установен е корпоративен данък по ЗКПО за 2015г. в размер на 196 106,86 лв. и са начислени законни лихви върху тази сума в размер на 114 410,17 лв.; установен е корпоративен данък по ЗКПО за 2016г. в размер на 205 786,89 лв. и са начислени законни лихви върху тази сума в размер на 99 071,45 лв.; установен е данък върху доходите на чуждестранни юридически лица по ЗКПО за 2014г. в общ размер на 492,87 лв. и са начислени законни лихви върху тази сума в общ размер на 347,16 лв.; установен е данък върху доходите на чуждестранни юридически лица по ЗКПО за 2015г. в общ размер на 3 119,39 лв. и са начислени законни лихви върху тази сума в общ размер на 1 979,91 лв.

ОСЪЖДА “КАМЕНИЦА” АД, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. “Източен“ №69, ЕИК *********, да заплати на Националната агенция за приходите, ЕИК/БУЛСТАТ *********, сумата от 31 234,94 (тридесет и една хиляди двеста тридесет и четири цяло и деветдесет и четири стотни) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, съобразно отхвърлената част от жалбата.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Адм. съдия:.........................

/Н.Бекиров/