Р Е Ш Е Н И Е
№…........../09.01.2019 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 51-ви състав,
в открито съдебно заседание, проведено на шестнадесети декември през две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНТОНИЯ СВЕТЛИНОВА
при участието на
секретаря Дияна Димитрова,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 11197 по описа на съда за 2019 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявен от Ж.М.Ж.,
ЕГН **********, с адрес: ***, срещу
Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ към Министерство
на вътрешните работи с адрес: ***, осъдителен иск с правно основание чл. 178,
ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР за осъждане
ответника да заплати на ищеца сумата от
884,52 лв. (след допуснато изменение на предявения иск чрез увеличаване на
неговия размер), представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен
извънреден труд в размер на 121 часа за периода от 01.12.2017 г. до 31.03.2019
г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд с коефициент
1,143, ведно със законната лихва,
считано от датата на депозиране на исковата молба – 17.07.2019 г., до
окончателното изплащане на задължението.
По твърдения в исковата молба, в
периода от 01.12.2017 г. до 31.03.2019 г. ищецът е полагал труд на длъжността
„водач на специализиран автомобил“ в Регионална дирекция „Пожарна безопасност и
защита на населението” – Варна, структурно подчинена на Главна дирекция
„Пожарна безопасност и защита на населението” към МВР, като е бил със статут на
държавен служител. За посочения период ищецът е положил общо 832 часа нощен
труд, който, преизчислен с коефициент 1,143, възлиза на 950,98 часа.
Преизчисляването на нощния към дневен труд води до извънреден труд от 118,98
часа, който ищецът счита, че следва да му бъде допълнително заплатен от
ответника в размер на сумата от 823,68 лв.
В съответствие с изложените твърдения е и формулираното искане по същество
– за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 823,68 лв. като
допълнително възнаграждение за положения извънреден труд, ведно със законната
лихва. Претендира и сторените по делото разноски, включително адвокатско
възнаграждение.
В открито съдебно
заседание ищецът, чрез процесуалния му представител адв.
В.С., поддържа наведените твърдения и предприема изменение на иска чрез
увеличаване на неговия размер до сумата от 884,52 лв. Представя списък на
разноските по чл. 80 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК
ответникът депозира отговор на исковата молба, в който излага
становище за неоснователност на предявения иск. Не оспорва, че ищецът е държавен служител по служебно правоотношение в МВР. Поддържа, че
общите разпоредби на КТ и ЗДСл са неприложими за процесното правоотношение,
доколкото е налице специална уредба в ЗМВР и Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г.
В тази връзка излага, че няма основание за преизчисляване на нощния труд в
дневен такъв с посочения в исковата молба коефициент от 1,143, тъй като
нормалната продължителност на дневното работно време на държавните служители в
МВР е 8 часа и положеният труд през нощта е също 8 часа за всеки 24-часов
период. Излага, че размерът на възнаграждението за нощен труд е установен в
заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. на министъра на вътрешните работи, в т. 1 от
която е предвидено, че за всеки отработен нощен час или част от него между
22.00 ч. и 6.00 ч. на държавните служители се изплаща допълнително
възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25 лв. Поддържа, че положеният от
ищеца в процесния период нощен труд е правилно отчетен и полагащото му се
допълнително възнаграждение е правилно определено, съобразно действащите
специални правила, както и че същото е заплатено в пълен размер.
По изложените аргументи по същество моли за отхвърляне на предявения иск и
претендира разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.
В открито съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния му представител
ст. юрк. С.П., поддържа депозирания отговор и
формулираното искане по същество. В представена писмена защита излага подробни
правни аргументи, с които обосновава становището за неоснователност на
предявения иск.
След като съобрази
доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, настоящият съдебен състав намира за установено от фактическа страна
следното:
С обявения за окончателен доклад по делото като безспорно и ненуждаещо се
от доказване е отделено обстоятелството, че в периода от 01.12.2017 г. до
31.03.2019 г. страните са били в служебно правоотношение, по което ищецът е заемал
длъжността „водач на специализиран автомобил“ в Регионална дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението” – Варна, която е структурно подчинена на
Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” към МВР. Същото
се потвърждава и от приложената кадрова справка с рег. № 833000/1486 от
30.08.2019 г. (л. 18).
От приложените протоколи за отчитане на отработеното време между 22.00 ч. и
6.00 ч., времето на разположение и положен труд по време на официални празници (л.
63-110) и платежни бележки за периода 01.12.2017 г. до
31.03.2019 г. (л. 19-34) , се установява, че ищецът е положил нощен труд, както
следва: за м. 12.2017 г. – 64 ч., за м. 01.2018 г. – 56 ч., за м. 02.2018 г. –
2 ч., за м. 03.2018 г. – 70 ч., за м. 04.2018 г. – 56 ч., за м. 05.2018 г. – 58
ч., за м. 06.2018 г. – 62 ч., за м. 07.2018 г. – 48 ч., за м. 08.2018 г. – 58 ч.,
за м. 09.2018 г. – 30 ч., за м. 10.2018 г. – 64 ч., за м. 11.2018 г. – 56 ч.,
за м. 12.2018 г. – 64 ч., за м. 01.2019 г. – 48 ч., за м. 02.2019 г. – 48 ч. и
за м. 03.2019 г. – 58 ч.
Приобщени към доказателствения материал по делото са и Заповед № 8121з-791
от 28.10.2014 г. на министъра на вътрешните работи за определяне размерите на
допълнителните възнаграждения за полагане на труд през нощта между 22.00 ч. и
06.00 ч., за полагане на труд на официални празници и за времето на
разположение, условията и редът за тяхното изплащане на държавните служители в
МВР (л. 17), графици за работните смени (л. 111-142) и протоколи за положен
труд извън работното време на ищеца за процесния период (л. 51-62).
От приетото и неоспорено от страните заключение по допуснатата
съдебно-счетоводна експертиза (л. 42-49), което съдът кредитира напълно като
правилно и обосновано, се установява, че за периода от 01.12.2017 г. до 31.03.2019 г. ищецът е положил общо 842
ч. нощен труд, които, преизчислени с коефициент 1.143 за превръщането им в
дневен труд, възлизат общо на 962 ч. Установява се, че ответникът не е
преобразувал нощния труд към дневен, при което на ищеца не са заплати 121 ч. положен
извънреден труд. Дължимото възнаграждение за последните вещото лице определя
общо в размер на 884,52 лв.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Безспорно е между страните, а и от събраните доказателства се установява,
че ищецът е бил назначен на работа в ГД „Пожарна безопасност и защита на
населението” на длъжността „водач на специализиран автомобил” и като такъв е
държавен служител по смисъла на чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР. Не се спори още, че
за процесния период от 01.12.2017 г. до 31.03.2019 г. ищецът е полагал труд на
24-часови смени, включващи и нощен труд.
Правният спор се съсредоточава върху въпроса дали е приложимо превръщането
на часовете положен нощен в дневен, респ. върху дължимостта на възнаграждението
за извънреден труд, получен в резултат от така преобразуваните часове.
Съгласно чл. 142, ал. 2 ЗМВР статутът на държавните служители в МВР се
урежда от Закона за Министерство на вътрешните работи. Разпоредбата на чл. 178,
ал. 1, т. 3 ЗМВР предвижда, че към основното месечно възнаграждение на държавните
служители се изплаща допълнително възнаграждение за извънреден труд. Според бланкетната норма на чл. 187, ал. 9 ЗМВР редът за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън работното време,
режимът на дежурства, времето за отдих и почивките за държавните служители се
определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
По силата на тази законова делегация е издадена Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г., обн. ДВ, бр. 60, от 2.8.2016
г., влязла в сила от деня на обнародването й съгласно § 6 от ЗР на Наредбата и
действаща в процесния период от 01.12.2017 г. до
31.03.2019 г.
Според чл. 3, ал. 3 във вр. ал. 1 от Наредбата за
дейностите, чието изпълнение изисква непрекъсваемост
на работния процес, работното време се организира в 8-, 12- или 24-часови смени,
като за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта
между 22,00 и 6,00 ч., но работните часове не следва да надвишават средно 8
часа за всеки 24-часов период. В Наредбата липсва изрична норма, предвиждаща
превръщане на часовете положен нощен труд в дневен, каквато възможност е била
налице в действащата до 31.03.2015 г. Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г. - чл.
31, ал. 2, според която разпоредба при сумирано отчитане на отработеното време
общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се
умножава по 0,143 и полученото число се сумира с общия брой отработени часове
за отчетния период. Липсата на такава норма в приложимия подзаконов нормативен
акт не следва да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на
положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а представлява
празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи. Същата следва да бъде
преодоляна чрез субсидиарното приложение на Наредбата
за структурата и организацията на работната заплата (обн.
ДВ, бр. 9 от 26.01.2007
г.). Обратното разбиране би поставило в неравностойно положение държавните
служители в МВР спрямо работниците и служителите по трудови правоотношения, за
които е приложима посочената наредба. В този смисъл са и мотивите към т. 23 от
Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк.д.
№ 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, които, макар да са изложени по друг въпрос и да
нямат задължителен характер, изразяват принципно разбиране, основано на
основния гражданскоправен принцип на справедливостта,
който следва да бъде съобразен и в настоящия случай.
Така, според приложимата норма на чл. 9 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата при сумирано изчисляване на работното време
нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението
между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени
за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място.
От събраните по делото доказателства се установява, че за периода от 01.12.2017 г. до 31.03.2019 г. е положил 842 ч. нощен
труд, които, преизчислени с коефициент 1.143 за превръщането им в дневен труд,
възлизат общо на 962 ч. Следователно положеният от ищеца извънреден труд след
преобразуване на часовете нощен труд в дневен е 121 ч., като дължимото
възнаграждение съобразно експертното заключение възлиза в размер на
претендираната сума от 884,52 лв. Макар в протоколното определение от
16.12.2019 г. да е отразено, че изменения иск е за 118,98 часа извънреден труд,
видно от депозираното от ищеца становище от 13.12.2019 г. (л. 143), което
процесуалният му представител поддържа в о.с.з., изчислените суми по отчетни
периоди, формиращи увеличената претенция от 884,52 лв., се отнасят за
определените в заключението общо 121 ч. труд (л. 46), респ. и измененият иск е
за допълнително възнаграждение за тези 121 ч. извънреден труд, а не за първоначално
заявените 118,98 ч.
С оглед на изложеното, съдът намира, че предявеният иск е основателен и следва да бъде изцяло уважен, като ответникът бъде осъден
да заплати на ищеца сумата от 884,52 лв. като допълнително възнаграждение за
положения извънреден труд от 121 часа в периода 01.12.2017 г. - 31.03.2019 г., ведно
със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда –
17.07.2019 г., до окончателното изплащане на задължението.
По разноските:
На основание чл.
78, ал. 1 ГПК и с оглед изхода на делото, в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени направените пред настоящата инстанция разноски за адвокатско
възнаграждение от 360 лв. с ДДС (300 лв. без ДДС), доказателства за заплащането
на което са представени по делото - договор за правна защита и съдействие от
10.07.2019 г. (л. 148), фактура от 02.10.2019 г. (л. 149) и разписка от
29.11.2019 г. (л. 150). Приложени са и доказателства за регистрацията на
процесуалния представител по ЗДДС (л. 146). Съдът намира направеното от
процесуалния представител на ответника възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за неоснователно,
тъй като минималният размер на адвокатското възнаграждение, изчислено съобразно
чл. 7, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, т. 1, предл. последно от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, възлиза
в размер на заплатеното такова от 300 лв. без ДДС.
Доколкото делото е решено в полза на лице, освободено от държавна такса и
разноски, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответното дружество следва да бъде
осъдено да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен
съд – Варна, всички дължащи се такси и разноски в общ размер на 200 лв., от
които общо 50 лв. за държава такса по уважения иск, дължима на основание чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК, и 150 лв. за разноски за възнаграждение на вещото
лице по проведената съдебно-счетоводна експертиза.
Съобразно изхода на спора, разноски в полза на ответника не следва да се
присъждат.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ към
Министерство на вътрешните работи с адрес: ***, да заплати на Ж.М.Ж., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 884,52 лв. (осемстотин осемдесет и четири лева и
петдесет и две стотинки), представляваща дължимо допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 121 часа за периода от
01.12.2017 г. до 31.03.2019 г., получен в резултат на преизчисляване на положен
нощен труд с коефициент 1,143, ведно със
законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда –
17.07.2019 г., до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.
178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР;
ОСЪЖДА Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ към
Министерство на вътрешните работи с адрес: ***, да заплати на Ж.М.Ж., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 360 лв. (триста и шестдесет лева)
за сторените по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК;
ОСЪЖДА Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ към Министерство
на вътрешните работи с адрес: ***, да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд –
Варна, сумата от 200 лв. (двеста лева) за дължимата държавна
такса и разноски по производството, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК;
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок от
връчването му на страните;
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: