№ 98
гр. В., 11.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., V СЪСТАВ НО, в публично заседание на
дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Даниел Ив. Цветков
при участието на секретаря М.Г.Л.
като разгледа докладваното от Даниел Ив. Цветков Административно
наказателно дело № 20241320201777 по описа за 2024 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба, подадена от „В. 2002
В.“ ЕООД с ЕИК **** със седалище и адрес на управление гр.В., ул. „Хр. Б.“
№2, вх.Б, ет.5, ап.23, представлявано от управителя си И. П. Б., против
Наказателно постановление № 05 – 2400176/09.12.2024 г. на Директор на
Дирекция „Инспекция по труда“ със седалище гр. В., с което на
жалбоподателя е наложено административно наказание на основание чл. 79,
ал.4 , във вр. с чл. 75а, ал.2 от Закона за трудовата миграция и трудовата
мобилност/ЗТМТМ/ - „имуществена санкция“ в размер на 2000.00 лв. за
извършено нарушение по чл.75а, ал.2 от същия Закон.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован се представлява
от договорен защитник. Последният по същество моли Съда да отмени
издаденото наказателно постановление като и незаконосъобразно. Релевират
се съображения относно липсата на оправомощаване на актосъставителя да
извършва проверки и да съставя АУАН. В жалбата са развити и съображения
за допуснати проц. нарушения при издаването на НП, като същото съдържало
несъответствия в обстоятелствената и диспозитивната си част.
Процесуалният представител на ответната страна в съдебно заседание
оспорва жалбата, като иска потвърждение на процесното наказателно
постановление като правилно и законосъобразно. Поддържа, че не са налице
съществени нарушения на процесуалните правила по установяване на
нарушението, неговото авторство, вината на нарушителя и налагане на
наказанието.
От събраните по делото доказателства, взети поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът прие за установено следното:
На 11.09.2024 г служители на Дирекция „Инспекция по труда“ – В. в
1
изпълнение на служебните си задължения извършили проверка в обект:
Кулинарна къща „В.“, находяща се на бул.“Панония“ №21 в гр.В. и
стопанисвана от жалбоподателя. В хода на проверката било установено, че в
кухнята на обекта се намирало лицето Умархонали Зийойидин Угли Обидов с
ЛНЧ **********, роден на 15.04.2000 г. гражданин на Узбекистан.Според
проверяващите, лицето извършвало трудова дейност, поради и което се
наложило извършването на последваща проверка по документи на
дружеството- жалбоподател.
При документалната проверка, състояла се в Д „ИТ“ – В. е и от
представените документи на 25.09.2025 г. било установено, че Обидов няма
сключен договор с жалбоподателя, като освен това, съобразно изразено
положително становище от Агенцията по заетостта, както и от изпратени
документи от Дирекция „Миграция“ при МВР на лицето Обидов било
разрешено да пребивава на територията на страната за срок от три години,
считано от 24.09.2024г. видно от представено Удостоверение издадено на
жалбоподателя.
С оглед констатираното, свид. Г. извел извод за наличие на
административно нарушение на чл. 75а, ал.2 от ЗТМТМ , като съставил АУАН
срещу жалбоподателя. При предявяването на АУАН от страна на
жалбоподателя е постъпило възражение, което не е било взето предвид от
страна на АНО .
Въз основа на съставения АУАН е издадено и процесното наказателно
постановление , в което е пресъздадено съдържанието на акта във връзка с
констатираното нарушение, като на жалбоподателя било наложено
посоченото по-горе административно наказание.
Изложената фактическа обстановка Съдът прие за установена въз
основа на събраните по делото писмени доказателства – приложената АНП,
както и от събраните гласни такива - показанията на свид. Р. Г. съставил АУАН.
Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно
възраженията и доводите в жалбата, както и като съобрази задължението си в
качеството си на въззивна инстанция да проверява изцяло правилността на
наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от
страните, съгласно разпоредбата на чл. 84, ал.1 ЗАНН вр. с чл. 314, ал.1 НПК,
намира от правна страна следното:
Жалбата е допустима – подадена е от надлежно легитимирано за това
действие лице (срещу, което е издадено атакуваното НП/, при наличие на
правен интерес. Деянието, за което е издадено наказателното постановление, е
извършено на територията на гр.В., област В., при което положение
териториалната компетентност принадлежи на В.ски районен съд, който е
родово компетентен по смисъла на чл.59, ал. 1 ЗАНН. НП и АУАН са издадени
от компетентни органи. Съгласно чл. 399 от КТ цялостният контрол за
спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности се
осъществява от Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" към
министъра на труда и социалната политика. Съгласно чл. 416, ал. 5 от КТ НП
се издават от ръководителя на органа по чл. 399 или оправомощени от него
2
длъжностни лица съобразно ведомствената принадлежност на
актосъставителите. Видно от цитираните по горе разпоредби органът, който
може да налага административни наказания свързани с нарушения на
трудовото ни законодателство е ИД на ИА "Главна инспекция по труда" или
оправомощено от него длъжностно лице. В случая НП е било издадено от
директора на Дирекция "ИТ" В., който е бил надлежно оправомощен от ИД на
ИА "ГИТ. Издаденото наказателно постановление се явява обаче
незаконосъобразно, тъй като при реализиране на
администриатинонаказателната отговорност на нарушителя е допуснато
съществено процесуално нарушение.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е
ангажирана за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 75а, ал.2 от
ЗТМТМ. Съгласно същата разпоредба „работодател - физическо лице, за
което чужденец предоставя работна сила или е приело законно пребиваващи
чужденци - граждани на трети държави, без съответното разрешение или
регистрация в Агенцията по заетостта, а на работодател - юридическо лице, се
налага имуществена санкция в размер от 2000 до 20 000 лв., освен ако не
подлежи на по-тежко наказание“. От обстоятелствената част на атакуваното
НП обаче е видно, че нарушението за което е наказан жалбоподателя му е
вменено в качеството му на „местен работодател“, съобразно Параграф 1, т.11
от ДР на ЗТМТМ. Видно е, че така описано качеството на жалбоподателя се
припокрива с посочената правно норма, съобразно която това би могло да
бъде всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и
всяко друго организационно и икономически обособено образувание, което
самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение,
осъществяващо дейност на територията на Република България, регистрирано
по българското законодателство или по законодателството на друга държава -
членка на Европейския съюз, на държава - страна по Споразумението за
Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария.
Видно обаче от описателната част на посочената за нарушена правно -
материална норма – чл. 75а, ал.2 от ЗТМТМ нарушители могат да бъдат само
работодателите, чиято правна квалификация е намерила изражение не в
посочения Закон, а в Параграф 1, т.1 от ДР на Кодекса на труда, в която правна
норма се съдържат индивидуализиращи признаци, отличаващи се по своята
същност от съдържащите се в хипотезата на Параграф 1, т.11 от ЗТМТМ.
Отделно от горното, освен изтъкнатите процесуални нарушения, Съдът
намери и административното обвинение за недоказано. Действително, че на
посочената по- горе дата е заварено лицето Обидов в кухнята на проверявания
обект – „Кулинарна къща В.“ в гр.В., но не са събрани достатъчно
доказателства, че това лице е упражнявало трудова дейност. Подадените
възражения от страна на жалбоподателя не са били взети предвид от страна на
АНО, като по този начин се е пренебрегнала разпоредбата на чл. 52, ал.4 от
ЗАНН, според която преди да се произнесе по преписката, наказващият орган
проверява акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост и
преценява възраженията и събраните доказателства, а когато е необходимо,
извършва и разследване на спорните обстоятелства. Не са проверени в случая
3
и твърденията на жалбоподателя, че лицето Обидов се е намирало в обекта на
жалбоподателя, тъй като последният се е задължил доброволно да му
подсигури подслон и храна до получаването на нужните документи за
пребиваването на лицето и сключването на трудов договор, какъвто
междувпрочем е бил сключен от 24.09.24г.
С оглед на гореизложеното, Съдът намира, че така наложеното
наказание не съответства на повдигнатото административно обвинение.
Допуснато е от наказващия орган процесуално нарушение при издаване на
наказателното постановление, което е по своята същност е съществено, тъй
като. води до нарушаване правото на защита на лицето а имено, да разбере по
един недвусмислен начин обвинението, като единство между факти,
обстоятелства и правна квалификация, за да се изгради една адекватна срещу
него.
В чл.57 ЗАНН са дадени задължителните реквизити на едно наказателно
постановление, които се явяват като гаранция за неговата законност и които са
предпоставка НП да породи съответните материалноправни и
процесуалноправни последици, т.е. да може да предизвика ефект на
правораздавателен акт за налагане на едно административно наказание,
съобразено с целите визирани в чл. 12 ЗАНН.
Предвид констатираните нарушения на материалния и процесуалния закон
Съдът не намира за нужно да обсъжда приложението на чл. 28 от ЗАНН.
С оглед изложеното до момента и след оглед приложените по делото
писмени и гласни доказателства, обсъдени по – горе, настоящият съдебен
състав намери подадената жалба за основателна, а атакуваното наказателно
постановление – незаконосъобразно, поради и което същото следва да бъде
отменено.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 05 – 2400176/09.12.2024 г. на Директор на Дирекция
„Инспекция по труда“ със седалище гр. В., с което на жалбоподателя „В. 2002
В.“ ЕООД с ЕИК **** със седалище и адрес на управление гр.В., ул. „Хр. Б.“
№2, вх.Б, ет.5, ап.23, представлявано от управителя си И. П. Б. и съдебен адрес
гр. Бургас, ул. „Любен Каравелов“, №5, вх.А, ет.1, ап.2 е наложено
административно наказание на основание чл. 79, ал.4 , във вр. с чл. 75а, ал.2
от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност/ЗТМТМ/ -
„имуществена санкция“ в размер на 2000.00 лв. за извършено нарушение по
чл.75а, ал.2 от същия Закон.
Решението подлежи на касационно обжалване пред В.ски
Административен съд по реда на АПК, в четиринадесет дневен срок от
съобщението му на страните.
4
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
5