Р Е
Ш Е Н
И Е № 122
гр. Шумен, 10.07.2020 год.
Шуменският окръжен съд, в закрито
заседание на десети юли, през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател:
Азадухи Карагьозян
Членове: 1. Теодора Димитрова
2. Соня Стефанова
като разгледа докладваното от съдия Азадухи
Карагьозян в.гр. д. № 508 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Постъпила е молба от „Шумен“ АД гр. Шумен, действащо чрез
пълномощника си адв. С.Д. от ШАК, с която излага, че в постановеното по делото въззивно
решение била допусната очевидна фактическа грешка. Претенцията на ищеца за присъждане
на законна лихва била формулирана по следния начин: „законна лихва от датата на
завеждане на исковата молба до изплащане на вземането, както и мораторна лихва
от датата на събитието – 05.12.2015 г. до датата на завеждане на исковата
молба“, а в решението било постановено, законната лихва да бъде заплатена „от
датата на събитието – 05.12.2015 г. до окончателното плащане на сумата“, което
не било поискано с исковата молба и било недопустимо.
В срока по чл.247, ал.2 ГПК въззиваемата страна и ищец в
първоинстанционното производство е депозирала становище по молбата, в което
счита същата за неоснователна.
Съдът като съобрази така депозираната молба, както и
доказателствата по делото, установи от фактическа и правна страна следното:
С решение № 70/11.03.2020 г. по в.гр.д. № 508/2019 г., ШОС
е отменил, решение №894/3.10.2019г. по гр.д.№2300/2018г. на ШРС, в частта му, с която съдът е отхвърлил
предявеният от К.Н.Д., срещу “Шумен” АД, гр. Ш. иск, с правно основание чл.
200, ал. 1 от КТ, в останалата му част, до пълния предявен размер, за сумата от
38 773,27 лева, като неоснователен
и в частта му, с която е осъдил К.Н.Д., да заплати на “Шумен” АД, сумата
от 2165,31 лева разноски в производството, като вместо това е постановил друго
решение, с което е осъдил “Шумен” АД, да заплати на К.Н.Д., на основание чл.
200, ал.1, във вр. с ал.4 от КТ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД, сумата от още
38 773.27лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди претърпени
от трудова злополука настъпила на 05.12.2015г., в едно със законната лихва
върху нея от 05.12.2015г., до окончателното плащане на сумата. Потвърдил
решението на ШРС в останалата му обжалвана част. Произнесъл се е и по
отговорността на страните за разноските по делото.
Съгласно чл.247, ал.1 ГПК съдът по своя инициатива или по
молба на страните може да поправи допуснатите в решението очевидни фактически
грешки. По смисъла на чл.247 ГПК очевидната фактическа грешка е всяко
несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно
изразяване в писмения текст на решението. Такива грешки могат да бъдат напр.
погрешно посочване имената на страните, граници на имот, погрешни пресмятания на
суми, пропускания да се отрази в решението формираната налична воля на съда,
личаща от мотивите на решението и др.
В случая съдът счита, че не е налице несъответствие в изразеното
в мотивите на решението и неговия диспозитив, нито е налице грешка в
пресмятането. В мотивите си въззивният съд е приел, че съгласно чл.84 ал.3 ЗЗД
при задължение от непозволено увреждане длъжникът е в забава и без покана, считано
от датата на деликта, поради което ответникът следва да бъде осъден да заплати
върху обезщетението за неимуществени вреди, в резултат на трудова злополука,
станала на 05.12.2015 г., и обезщетение за забавено изпълнение в размер на
законната лихва, считано от 05.12.2015 г. до окончателното й заплащане. Същото
е постановено и в диспозитива на решението.
Само за пълнота следва да се посочи, че според чл.86 ЗЗД
при забава в изпълнението на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в
размер на законната лихва. С оглед нормата на чл.84, ал.3 ЗЗД при задължение за
непозволено увреждане, каквото е настоящото, длъжникът се смята в забава и без
покана, т.е. лихвата се дължи от датата на деликта /05.12.2015 г./, до
окончателното изплащане на сумата. Законна е лихвата, която се дължи при
настъпване на определени от закона юридически факти, при които страните не
изразяват воля относно лихвата. Мораторната лихва, която се дължи при
неизпълнение на парично задължение е само законна и паричният й предмет е
легално установен в чл.86, ал.1 ЗЗД. Ето защо обезщетението за мораторна лихва
/която е законна лихва/ и законната лихва
е едно и също, както по размер, така и по период. В случая не е
присъдено нито нещо по-вече, нито нещо по-малко от поисканото с исковата молба.
Ако страната счита, че решението е неправилно или е недопустимо, то би могла да
релевира тези възражения по пътя на обжалването.
Предвид изложените мотиви и доколкото не е налице
хипотезата на чл.247 ГПК, настоящата
молба се явява неоснователна и следва да се остави без уважение.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 1942/18.05.2020 г., депозирана от „Шумен“ АД
гр. Шумен, действащо чрез пълномощника си адв. С.Д. от ШАК, с правно основание
чл.247 ГПК, да бъде поправена очевидна фактическа грешка в решение №
70/11.03.2020 г. по в.гр.д. № 508/2019 г. на ШОС, в частта, с която е присъдено
обезщетение за законна лихва върху претенцията за неимуществени вреди в
резултат на трудова злополука настъпила на 05.12.2015 г., считано от датата на
деликта - 05.12.2015г., до окончателното плащане на сумата.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от
връчването му на страните пред ВКС на Р. България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.