Решение по адм. дело №457/2025 на Административен съд - Шумен

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба от А. О. И. от [населено място], общ.Венец, действащ чрез пълномощник и процесуален представител адв. Ф. Л. против отказ № РД-00-81/19.09.2025г. на кмета на община Венец за издаване на скица за имот, представляващ [УПИ], в кв.10 по плана на [населено място], общ.Венец, обл.Шумен.

Оспорващият твърди, че заявлението за издаване на скица е надлежно подадено, като са заплатени дължимите такси. Счита, че липса законова норма, която да регламентира издаване на скица само на собственика на имота, поради което при всеки казус следва да се изхожда от правния интерес на заявителя. В случая исканата скица е необходима на жалбоподателя във връзка със завеждане на дело и това е отразено в подадените заявления, поради което ответният орган не разполага с правомощие да преценява основателността на претенцията. Същият е следвало да извърши проверка дали процесният УПИ е нанесен и съществува като обект в ПУП на [населено място] и да издаде исканата скица като материализира на писмен носител извадка от плана. В скицата органът може да удостовери всички данни за имота, които ще се преценяват от съда или нотариуса, но не и да откаже издаването й. По изложените в жалбата аргументи настоява за отмяна на постановения отказ и връщане на преписката с указание извършване в срок на исканата административна услуга чрез издаване на скица. Претендира присъждане на разноски.

В съдебно заседание оспорващият се представлява от пълномощник и процесуален представител адв.Ф.Л., който от името на своя доверител заявява, че поддържа жалбата и по съображения, аналогични на изложените в нея, моли обективираният в писмо изх. № РД-91-00-81/19.09.2025г. отказ да бъде отменен и кметът на община Венец да бъде задължен да извърши административната услуга по заявление вх. № АР-2027-190/15.09.2025г. за издаване на скица за имот, представляващ [УПИ], в кв.10 по плана на [населено място], общ.Венец, обл.Шумен. Претендира присъждане на деловодни разноски в размер на 1010,00 лева съгласно представен списък.

Ответната страна – кмет на община Венец, представляван в съдебно заседание от адв. М. Д., оспорва жалбата. Сочи, че писмо изх. № РД-00-81/19.09.2025г. има уведомителен характер. Предвид регистриран нов собственик на имота, с въпросното писмо административният орган е указал на заявителя, че скица за имота ще му бъде издадена след представяне на съдебно удостоверение. Заявява, че жалбоподателят се явява трето лице по отношение на имота, поради което може да получи скица на имота само след представяне на надлежни доказателства за наличие на образувано съдебно производство. По изложените съображения ответната страна настоява оспорването да бъде отхвърлено като неоснователно. Претендира разноски в размер на 720,00 лева, представляващи договорено и заплатено адвокатско възнаграждение. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя възнаграждение.

Съдът като съобрази аргументите изложени от страните, представените по делото писмени доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Административното производство е започнало въз основа на заявление № АР-2027-190/15.09.2025г. за издаване на скица за имот, представляващ [УПИ], в кв.10 по плана на [населено място], общ.Венец, обл.Шумен, депозирано от А. О. И. пред кмета на община Венец. Към искането били приложени нотариален акт за собственост на недвижим имот, удостоверение за наследници и доказателства за платена такса за исканата услуга. Заявителят отразил, че исканата скица е необходима за завеждане на дело.

С писмо изх. № РД-91-00-81/19.09.2025г. кметът на община Венец отказал издаването на исканата скица, като посочил, че след извършена проверка в регистрите на общинска администрация за този имот било установено, че е регистриран нов собственик съгласно Нотариален акт № 18, том 10, дело 1288/2016г. на нотариус с рег. № 024 с район на действие РС – Шумен, вписан в Служба по вписванията под вх. рег. № 9131, том 24, акт 150, дело 4915/2016г. С оглед на това ответният орган счел, че заявителят се явява трето лице при регистриран нов собственик, поради което отказва издаване на скица.

По делото липсват данни досежно датата на съобщаване на въпросното писмо на неговия адрес.

На 30.09.2025г. А. О. И. депозира настоящата жалба с искане съдът да отмени отказа на административния орган за издаване на скица, обективиран в писмо изх. № № РД-91-00-81/19.09.2025г.

Като част от административната преписка по делото са представени приложените към заявлението Нотариален акт №92, том 2, дело № 519/1972г. на ШРС; Нотариален акт №93, том 2, дело № 520/1972г. на ШРС; извадка от разписната книга на [населено място]; извадка от регулационния план на селото; удостоверение за наследници и удостоверение за идентичност на лице с различни имена.

Видно от приобщените по делото доказателства с Нотариален акт №92, том 2, дело № 519/1972г. на ШРС и Нотариален акт №93, том 2, дело № 520/1972г. на ШРС О. И. К. и Г. И. К. са придобили по наследство и давност собственост върху следните недвижими имоти: застроено и незастроено дворно място от общо 8900 кв. метра, за което по регулационния план на селото са отредени парцели III-195 и VII-195 в кв. 10 по плана на [населено място], общ.Венец, ведно с построените в тях жилищни и стопански сгради.

А. О. И. е син на О. И. К. и негов наследник.

С Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност №18, том 10, дело 1288/2016г. на нотариус с рег. № 024 с район на действие РС – Шумен Х. О. Х. е призната за собственик по давностно владение на следния недвижим имот: дворно място с площ от 3200 кв.м., представляващо [УПИ], кв.10 по плана на [населено място], заедно с построените в него жилище и навес.

При така очертаната фактическа обстановка съдът приема, че жалбата е допустима, поради следните съображения:

Предмет на оспорване е отказ на кмета на община Венец да издаде скица на недвижим имот по заявление вх. № АР-2027-190/15.09.2025г., подадено от А. И. О.. Същият съставлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.3 от АПК, доколкото съдържа изрично властническо волеизявление на административен орган, с което по същество се отказва издаване на документ от значение за признаване и упражняване на права, поради което подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. Съдът намира за неоснователно становището на ответната страна досежно липса на отказ, аргументирано с твърдение, че въпросното писмо има уведомителен характер. Видно от съдържанието на акта заявителят е уведомен, че исканата от него услуга няма да бъде извършена, като са изложени конкретните мотиви, въз основа на които органът е счел, че са налице пречки за издаване на скицата. Жалбоподателят изразява несъгласие именно с мотивите на ответния орган, като твърди, че са налице предпоставките за издаване на исканата скица. Постановеният отказ се засяга правната сфера на жалбоподателя – заявител на отказана административна услуга и за него е налице правен интерес от оспорването му.

Актът е издаден на 19.09.2025г., и независимо от липсата на данни за датата на съобщаването му, доколкото жалбата е подадена в рамките на 14-дневния срок, считано от датата на издаване акта, същата се преценява като подадена в срок. Предвид изложеното съдът приема, че жалбата е допустима като подадена в срок, при наличие на правен интерес и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.

Съгласно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК съдът следва да се произнесе по законосъобразността на обжалвания административен акт към момента на издаването му, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материално правните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът.

Преценявайки фактическите обстоятелства, релевантни за правния спор, както и след проверка на административния акт, съобразно критериите, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, административният съд формира следните правни изводи:

Съдът приема, че оспорваният отказ е издаден от компетентен орган, доколкото поисканата от жалбоподателя административна услуга попада в правомощията на кмета на общината, при липса на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и в изискуемата от чл.59 от АПК писмена форма.

При извършената преценка за съответствие на отказа на кмета на община Венец с материалния закон и неговата цел, съдът намира следното:

Заявлението за издаване на скица представлява искане да бъде извършена административна услуга. За извършването на административна услуга не е достатъчно подаване на искане от страна на гражданин или организация. Издаването на административен акт е свързан с проверка за наличие на правен интерес, а след това и с наличие на материално правните предпоставки, визирани в специалния закон. Т.е. следва да се извърши преценка на правния интерес на заявителя, основан от заявената необходимост от удостоверяване, признаване, предявяване или погасяване на неговите права или задължения.

В случая по делото няма спор, а и се установява от приложените писмени доказателства, че след издаване на документите за собственост на недвижим имот на наследодателя на настоящия оспорващ, е налице нотариален акт, с който друго лице е признато за собственик на същия имот. Т.е. към датата на исканата услуга заявителят не се легитимира като собственик на имота. Всъщност това обстоятелство се извлича и от съдържанието на подаденото заявление, тъй като в същото е отразено, че исканата скица е необходима за завеждане на дело. Манифестирайки желанието си да заведе дело, с което обосновава необходимостта от получаване на скица на имота, заявителят е обосновал своя правен интерес в административното производство.

Налице са и материалноправните предпоставки за издаване на исканата скица на имота по следните съображения:

Скицата на недвижим имот по своя характер представлява извадка от плана, своеобразно копие на съответната част от плана, и има удостоверяващ характер. Скицата не удостоверява право на собственост върху имота, а само констатира съществуването на конкретен имот по плана, отразява границите на имота, на чие име е записан, настъпили ли са регулационни промени и други. Поради това спорът за собственост за определен имот и дори наличието на висящ процес не са основание административният орган да откаже исканата административна услуга. Отказът за издаване на скица за даден имот не следва да се обвързва с превантивна защита на правото на собственост на трети лица и да се отказа с евентуално засягане на чужди права. Скицата следва да удостоверява фактическото положение на имота съгласно действащ кадастрален или регулационен план. В конкретния случай кметът на община Венец е наясно с номера на квартала, в който се намира имотът, посочен в заявлението, поради което и дължи произнасяне, тъй като исканата със заявлението услуга е от значение за удостоверяване, признаване или предявяване на права на заявителя.

В този смисъл е и уредбата, регламентирана с Наредба № РД-02-20-4 от 11.10.2016г. за предоставяне на услуги от кадастралната карта и кадастралните регистри (ДВ, бр.83/2016г.), издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройство. Разпоредбата на чл.4 от наредбата сочи, че услугите, които се предоставят по реда на тази наредба се изпълняват с данни от кадастралната карта, кадастралните регистри, специализирани данни, карти и регистри, предоставяни или приети от АГКК, респективно, за да бъде издадена скица за конкретен поземлен имот е необходимо в кадастралните регистри и кадастралните карти да се съдържа достатъчно индивидуализираща информация. Съгласно чл.41 от наредбата услугите за предоставяне на данни от източниците по чл.4 са публични. Според чл.16, ал.1, т.3 от наредбата заявлението за услуга трябва да съдържа данни за заявителя на услугата: име/наименование, единен граждански номер / БУЛСТАТ, качество (заинтересовано или упълномощено от него лице, или трето лице), адрес, телефон за връзка и адрес на електронна поща. Така разписани общите правила за предоставяне на услуги допускат заявител на исканата услуга да е лице, различно от собственика на недвижимия имот, в това число – трето лице. Конкретните условия и процедура по предоставяне на услугата „издаване на скица за поземлен имот“ съгласно Таблица 1 към Приложение №2 също не поставят такова изискване. От съдържанието на посочената таблица е видно, че заявителят на този вид услуга следва да представи пред органа само следните документи: 1.Заявление; 2.Документ за самоличност - при заявление на място и 3.Документ/данни за платена такса. Други доказателства не се изискват, в това число не се поставя изискване заявителят да е собственик на недвижимия имот по отношение, на който се изисква услугата. Компетентният орган следва да предостави исканата услуга без данни за единен граждански номер и адрес на собствениците и носители на други вещни права в унисон с правилото на чл.42, ал.2 от наредбата.

Видно от приложеното към преписката заявление, конкретният недвижим имот е посочен по начин, позволяващ неговата идентификация, като е приложен документ, удостоверяващ внесена такса за изпълнение на услугата. Към съпроводителното писмо, с което ответният орган е изпратил административната преписка в съда, са приложени удостоверение за наследници и удостоверение за идентичност на лице с различни имена, което индикира липсата на съмнение в самоличността на заявителя. При тези обстоятелства са били налице всички необходими предпоставки, за да бъде издадена исканата скица, поради което съдът намира, че отказът на кмета на община Венец е издаден в нарушение на материалния закон и при несъответствие с целта на закона, което обосновава извода за неговата незаконосъобразност и се явява основание за отмяната му.

В обобщение на гореизложеното съдът приема за безспорно, че е налице незаконосъобразен отказ, който следва да се отмени, като преписката се върне на кмета на община Венец, който в определен на основание чл.174 от АПК седемдневен срок, считано от влизане в сила на настоящото решение се произнесе по заявление вх. № АР-2027-190/15.09.2025г. като издаде исканата скица на недвижим имот.

При този изход на спора съдът намира за основателно направеното от оспорващия искане за присъждане на разноските по делото. Съгласно разпоредбата на чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал акта. В случая претендираните от оспорващия разноски в размер на 1010,00 лева, от които 10,00 лева платена държавна такса и 1000,00 лева договорено и заплатено адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействие, следва да се възложат в тежест на община Венец. Възражението за прекомерност на размера на договорения адвокатски хонорар се приема за неоснователно, доколкото същият е договорен и заплатен в минимален размер съобразно разпоредбата на чл.8, ал.3 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа.

Водим от горното Шуменският административен съд

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалба на А. О. И. от [населено място], общ.Венец отказ № РД-00-81/19.09.2025г. на кмета на община Венец да издаде скица на недвижим имот, представляващ [УПИ] в кв.10 по плана на [населено място], общ.Венец.

ИЗПРАЩА преписката на административния орган – кмет на община Венец за ново произнасяне по Заявление с вх. № АР-2027-190/15.09.2025г. относно издаване на скица на недвижим имот, представляващ [УПИ] в кв. 10 по плана на [населено място], общ.Венец, подадено от А. О. И., при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите към настоящото решение, като на основание чл.174 от АПК ОПРЕДЕЛЯ седемдневен срок за извършване на исканата услуга, считано от датата на влизане в сила на настоящото решение.

ОСЪЖДА община Венец да заплати на А. О. И. с [ЕГН], с адрес [населено място], общ.Венец, [улица], сумата от 1010,00 (хиляда и десет) лева, представляваща направени по делото разноски.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България - [населено място] в 14-дневен срок от съобщаването чрез изпращане на препис по реда на чл.137 от АПК. Касационната жалба се подава чрез Административен съд – Шумен.