№ 390
гр. Варна, 28.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Николай Св. Стоянов
мл.с. Александър В. Цветков
при участието на секретаря Галина Г. Славова
като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско
дело № 20233100500109 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на К. Х., роден на **********г., гражданин на
Германия, със съдебен адресат адв. М. Д. срещу Решение № 260239 от 15.04.2022г. по гр.д.
№ 16630/2015г. по описа на ВРС, XXV-ти състав, В ЧАСТТА МУ , с която на основание
чл. 247 от ГПК са оставени без уважение молба вх. № 1303417/06.12.2021г. и молба вх. №
303393/06.12.2021г. на въззивника за допускане поправка на очевидна фактическа грешка в
Решение № 426 от 6.02.2018г. постановено по същото дело посредством заличаване в текста
на решението, че е постановено при участието на трето лице помагач на страната на
ответника, както и посредством добавяне на текст „гражданин на Германия“ на местата след
посочване на имената на въззивника.
Въззивната жалба е основана на оплаквания за недопустимост, очевидна
необоснованост, неправилност поради нарушение на материалния закон и допуснати
съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Оплакванията са обосновани с
доводи за липса на мотиви и несъобразяване на задължителна съдебна практика. Отправено
е искане решението да се обезсили в обжалваната част, евентуално да се отмени като след
обстоен нов преглед на доказателствата да се установи действителното „участие“ или
„неучастие“ на третото лице помагач, като се изходи и от обстоятелството, че в решението
на ВКС по к.гр.д. № 1562/2019г. по описа на ВКС липсват мотиви относно конституирането
на третото лице помагач, като е налице отбелязването „гражданин на Германия“ за
ответника в диспозитива на съдебния акт. Отправя искане за присъждане на разноски, а при
евентуален неблагоприятен за него изход, моли разноските да се възложат в тежест на
1
третото лице помагач поради недобросъвестното му поведение в процеса, изразяващо се във
виновно бездействие във вреда на ответника.
В писмени отговори на жалбата С. Д. Л. Х., родена на ********** в гр. ********,
гражданин на Великобритания и Д. Д. Х., роден на ********* в гр. ********, гражданин на
Великобритания оспорват доводите в нея и излагат други, с които обосновават правилност и
законосъобразност на решението. Позовават се на недопустимост по реда на поправката на
ОФГ да се замества неправилно формирана или липсваща воля на съдебния състав.
Конкретно по искането за добавяне на текст „гражданин на Германия“ на всяко от
посочените в молбата места, изразяват становище, че никъде в данните на ответника не е
посочено това обстоятелство, което не е задължителен реквизит от идентификацията на
страната. Посочването или не на гражданството на ответника няма отношение към
формираната от съда воля и не може да бъде прието за погрешно отразяване на
идентификационни данни на страната. В частта по искането за заличаване на отбелязването
за третото лице помагач сочат, че не е налице правен интерес от искането. Същото е
конституирано по искане на самия ответник и е без значение дали и доколко е участвало по
делото. Отправят искане в тази връзка решението да се потвърди, както и за присъждане на
разноски на всеки.
Постъпила е също частна жалба /молба вх. № 265293/17.05.2022г. по чл. 248, ал. 1 от
ГПК/ от С. и Д. Х. срещу Решение № 260239 от 15.04.2022г. по гр.д. № 16630/2015г. по
описа на ВРС, XXV-ти състав, В ЧАСТТА МУ, имаща характер на определение, с която на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК са оставени без разглеждане като недопустими исканията на
страните, обективирани в отговор на молбата по чл. 247, ал. 1 от ГПК подадена по
електронен път на 21.01.2022г. за присъждане на съдебни разноски в производството по
поправка на очевидна фактическа грешка.
Жалбата е основана на оплаквания за неправилност на произнасянето с аргумент, че
отговорите на молбата по чл. 247 от ГПК са постъпили в електронната система на съда на
20.01.2022г. в 23:55 часа, независимо, че са входирани на следващия работен ден –
21.01.2022г. В този смисъл становището е постъпило в срок, като исканията за присъждане
на разноски са допустими и следва да се разгледат по същество. Молят решението в
обжалваната част да се отмени, като делото се върне на ВРС за произнасяне по искането за
присъждане на разноски.
Отговор на частната жалба не е постъпил от другата страна.
В хода на проведеното по делото съдебно заседание, страните в писмени становища
поддържат изразените позиции по спора, като всяка претендира присъждане на разноски за
въззивното производство.
При проверка валидността на обжалваното решение в пределите на въззивното
производство, съобразно нормата на чл. 269, пр. I от ГПК, съдът не открива пороци,
водещи до неговата нищожност и недопустимост. По останалите въпроси, ВОС
съобрази следното:
2
Производството пред ВРС се развива след постановено Решение № 426 от
06.02.2018г. по гр.д. № 16630/2015г. по описа на ВРС, XXV-ти състав, с което на основание
чл. 108 от ЗС е прието за установено по отношение на ответника К. Х., роден на
**********г. в Германия, че ищците Д. Д. Х., роден на ********* в гр. ******** и С. Д. Л.
Х., родена на ********** в гр. ********, граждани на Великобритания са собственици на
Апартамент № 189, находящ се в гр. Варна, к.к. „Златни пясъци“, в сграда 2, вх. Б в ПИ с ид.
10135.513.520, съставляващ самостоятелен обект с ид. 10135.513.520.2.60 с площ от 78.39
кв.м., като К. Х., роден на **********г. в Германия е осъден да предаде на Д. и С. Х.
владението върху така описания апартамент № 189. Съгласно отразеното в решението,
същото е постановено при участието на Д. Р. И. с ЕГН **********, в качеството й на трето
лице помагач на страната на ответника К. Х..
Третото лице помагач на страната на ответника е конституирано в това качество в
производството по негово искане с Определение от 02.11.2016г.
С Определение от 22.03.2018г. на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК по молба на
ищците решението е изменено в частта относно присъдените разноски.
Решението е влязло в сила на 10.10.2019г.
На 06.12.2021г. по делото постъпили две молби от К. Х., обективиращи искане за
допускане поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на съдебното решение от
06.02.2018г. посредством заличаване в същия на текста указващ, че решението е
постановено при участието на трето лице помагач на страната на ответника – Д. Р. И., както
и посредством добавяне на текст „гражданин на Германия“ на всички места, след датата и
мястото на раждане на ответника. Искането е мотивирано с твърдения, че конституираното
трето лице помагач не е участвало в процеса, не е било представлявано; призовката за
съдебно заседание за 11.10.2017г. е връчена на основание чл. 47, ал. 5 от ГПК; а съобщение
за постановено решение не му е връчено изобщо. Ето защо посочил, че следва да се
коригира положението с „участието“ на третото лице, тъй като такова участие в
действителност не е имало, което от своя страна нарушава правото на защита на въззивника
на справедлив съдебен процес и ефективни правни средства за защита, както и правото му
на равенство пред закона и недискриминация. При това е изтъкнато, че е налице
ненадлежно произнасяне на съда при некоректно прилагане на чл. 6, ал. 2 от КРБ, както и в
нарушение на гарантираните от ПЕС – ХОПЕС основни права на К. Х..
В отговор на искане Д. и С. Х. изразили становище за неоснователност на молбите.
Посочили, че никъде в данните на ответника по делото не е посочено обстоятелството, че е
гражданин на Германия. Ответникът е идентифициран пред съда с ЛНЧ, адрес, на който е
регистриран в Р България, удостоверение за продължително пребиваване на гражданин на
ЕС. За неравнопоставеност на страните извод не може да бъде направен. Няма правно и
фактическо основание да се добавя „гражданин на Германия“ в диспозитива на решението.
По отношение на искането за заличаване на текста относим за участието на третото лице
изразили становище за недопустимост. Навели, че липсата на ефективно участие на третото
лице не означава, че същото не е участвало в това качество в производството. А съгласно
3
чл. 47, ал. 6 от ГПК на третото лице не се следва назначава на особен представител за
разлика от положението на главните страни. В този смисъл отправили искане молбата да се
остави без уважение, а на всеки от тях да се присъдят разноски в производството.
В обжалваното решение ВРС приел, че не е установено наличие на несъответствие
между мотивите и диспозитива на решението, като липсва разминаване между формираната
от него воля в мотивите и отразената такава в диспозитива на акта. Ето защо оставил
исканията по реда на чл. 247 от ГПК без уважение. Искането на Д. и С. Х. за присъждане на
разноски приел за недопустимо, като обективирано в молби депозирани извън срока за
отговор по реда на чл. 247, ал. 2 от ГПК, поради което оставил исканията без разглеждане.
СЪДЪТ, въз основа на така установеното от фактическа страна, прави следните
правни изводи:
Очевидна фактическа грешка е налице при липса на съответствие между
формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на
решението. При противоречие между формираната воля на съда и изразената такава в
диспозитива на решението е налице очевидна фактическа грешка, като изразената воля
подлежи на поправка в съответствие с формираната воля на съда. В съдебната практика се
приема още, че очевидна фактическа грешка е налице и в случаите на технически пропуск,
както и на грешка в аритметическото пресмятане.
Привличането на трето лице в гражданския процес е обусловено от наличието на
правен интерес за страната, която иска привличането. Интересът се състои от постановеното
в чл. 223, ал. 2 от ГПК действие на решението по отношение на третото лице. Интерес е
налице в случай, че страната, искаща привличането има регресни права против третото
лице, спрямо които правата, предмет на първоначалния иск са преюдициални, т.е. са в
причинна връзка. Правният интерес се определя от материалноправните отношения между
привличащия и привлечения, които позволяват при неблагоприятно решение по главния иск,
първият да предяви иск против втория, в който процес, по силата на чл. 223, ал. 2 от ГПК,
третото лице ще бъде подчинено на мотивите на постановеното решение. Именно за целите
на защитата на ответника в един бъдещ исков процес служи фигурата на третото лице-
помагач. Правният интерес от привличане на третото лице е обусловен още от наличието на
правна възможност чрез участието си в процеса по делото, същото да съдейства за
постановяване в полза на привличащата го страна благоприятно съдебно решение, което да
въздейства и върху неговото правно положение, като предотврати евентуалната му регресна
отговорност. Определението, с което се допуска трето лице помагач не подлежи на
обжалване по арг. от чл. 220, изр. 2 от ГПК, а законосъобразността му подлежи на въззивен
контрол по повод обжалване на постановеното по делото решение при участието на трето
лице. Въззивният съд е длъжен служебно да следи за процесуалните предпоставки за
привличане на трети лица - помагачи, които са условия за допустимост на акцесорното
процесуално правоотношение. Въззивният съд има правомощия и може да отмени
определението на първоинстанционния съд, с което е допуснато привличането на третите
лица – помагачи по повод оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила.
4
Процесуално недопустимо е обаче да се „коригира положението с участието на третото
лице“ /каквото е искането в случая/ по реда на поправяне на очевидна фактическа грешка в
решението, след като третото лице е допустимо конституирано в процеса, а решението е
стабилизирано, независимо от това дали е участвало реално или формално в процеса.
В конкретния случай постановеното решение при участие на трето лице е било обект,
както на въззивна, така и на касационна проверка, в резултат от които е било потвърдено.
Следователно, въпросът за допустимостта на участието на привлеченото трето лице е
преклудиран. Недопустимо е по реда на поправката на очевидна фактическа грешка в
диспозитива на влязлото в сила решение да се заличава с обратна сила участието на третото
лице. Без значение в тази връзка е дали привлеченото лице е взело ефективно или недотам
ефективно участие в процеса, в който е било привлечено по волята на ответника.
Призоваването на това лице в процеса няма отношение към изхода на производството по чл.
247 от ГПК. Ето защо молбата за поправка на ОФГ в диспозитива на решението в този
смисъл е неоснователна.
Неоснователна е молба и в частта й, претендираща вписване на израза „гражданин на
Германия“ на всички места в диспозитива на решението, на които са изписани имената на
молителя. Гражданството на физическите лица е относителен индивидуализиращ белег на
същите и непосочването му след имената и единния граждански номер/единен номер на
чужденец, не осуетява възможността за идентифициране на същите. В диспозитива на
решението ответникът К. Х. е описан с дата и място на раждане, както и с посочен адрес в
страната, съгласно представено удостоверение за пребиваване в страната /л. 118/, като не е
налице неяснота относно лицето поради непосочване на неговото гражданство. Ето защо не
е налице допусната ОФГ в диспозитива на решението в този смисъл, поради което правилно
с обжалваното решение молбата е оставена без уважение от ВРС. Неоснователно е
позоваването на нарушаване на правото на защита на въззивника на справедлив съдебен
процес и ефективни правни средства за защита, както и правото му на равенство пред закона
и недискриминация.
По частната жалба:
Както съдът вече посочи, производството пред ВРС се е развило след влязло в сила
решение, чието поправяне по реда на чл. 247, ал. 1 от ГПК е поискано.
Принципно е положението, че след като обяви решението по делото, съдът не може
сам да го отмени или измени. Изключения от правилото за неоттегляемост на решението са
уредени в Раздел III на Глава XVIII от ГПК, озаглавен „Поправяне на решението“. Тези
изключения са: поправка на очевидна фактическа грешка по чл. 247 от ГПК; изменение на
решението в частта за разноските по чл. 248 от ГПК; допълване на решението по чл. 250 от
ГПК и тълкуване на решението по чл. 251 от ГПК. Всички тези производства имат
несамостоятелен характер и не приключват делото в съответната инстанция, което вече е
приключило с постановяване на решението. С постановените в тези производства актове не
се разрешава самостоятелен правен спор по същество, а те стават неразделна част от
основния акт, като го поправят, изменят, допълват или тълкуват. Ето защо развитието на
5
всяко от описаните и възможни производства за поправяне на решението, което е
продължение на съдопроизводството по конкретното дело, не може самостоятелно да
породи задължение за страната, неоснователно предизвикала спора да заплаща разноски за
молбата. Да се приеме обратното означава, че за всяка молба по чл. 247 и чл. 251 от ГПК,
които могат да се предявяват без ограничение във времето, основанието и броя от всяка от
страните, да се присъждат множество пъти съдебни разноски с оглед изхода на
производствата в производството. Целта на уредбата в ГПК не е многократно приложение
на правилото на чл. 81 от ГПК в рамките на едно и също производство, а поправка на
решението, така че то да не страда от грешки; да съдържа произнасяне по разноските, чийто
размер да е коректно определен; да е пълно като обхваща целия спорен предмет; както и
волята на съда да е обективирана по ясен и разбираем начин, позволяващ изпълнението на
решението. Упражняването на всички тези възможности не означава създаване на
самостоятелни производства в рамките на едно гражданско дело, пораждащи самостоятелни
права и задължения за съдебни разноски за всички тях дължащи се поотделно. В тези
производства спорът не е предизвикан от ответната страна по молбата и с оглед на това
същата не дължи разноски на молителя. И обратно – молителят в същото производство не
дължи разноски на ответника по молбата, при неоснователност на исканията му по чл. 247,
248, 251 от ГПК. В този смисъл е и съдебната практика /О по ч.гр.д. № 1847/2016г. на ВКС,
II ГО; О по ч.гр.д. № 696/2014г. на ВКС, III ГО; О по гр.д. № 4088/2016г. на ВКС, IV ГО и
др./.
По тези съображения, решаващият състав приема, че правилно с обжалваното
определение ВРС е оставил без разглеждане искането на ответниците по молбата по чл. 247
от ГПК за присъждане на разноски, като процесуално недопустимо. Решението в
обжалваната част следва да се потвърди.
Разноски в настоящето производство не следва да се присъждат, въпреки исканията
на страните в тази насока. Съображенията за този извод се извеждат отново от същността му
като несамостоятелно производство, с предмет произнасяне по искане на страна за поправка
на очевидна грешка на вече постановен и влязъл в сила акт като уважаването, респ.
отхвърлянето на това искане не обосновава ново основание за присъждане на разноски,
поради което интересът на страните изключва осъществяването на нови разноски, респ.
присъждането им.
По изложените съображенията и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Варненски
окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260239 от 15.04.2022г. по гр.д. № 16630/2015г. по
описа на ВРС, XXV-ти състав, В ЧАСТТА МУ , с която на основание чл. 247 от ГПК са
оставени без уважение молба вх. № 1303417/06.12.2021г. и молба вх. № 303393/06.12.2021г.
на К. Х., гражданин на Германия, роден на **********г. в Германия, личен номер на
6
гражданин на ЕС **********, с постоянен адрес: ************* за допускане поправка на
очевидна фактическа грешка в Решение № 426 от 6.02.2018г. постановено по същото дело
посредством заличаване в текста на решението, че е постановено при участието на трето
лице помагач на страната на ответника, както и посредством добавяне на текст „гражданин
на Германия“ на местата след посочване на имената на въззивника, както и В ЧАСТТА
МУ, имаща характер на определение, с която на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК са оставени
без разглеждане като процесуално недопустими исканията на Д. Д. Х., роден на ********* в
гр. ******** и С. Д. Л. Х., родена на ********** в гр. ********, граждани на
Великобритания, обективирани в отговор на молбата по чл. 247, ал. 1 от ГПК подадена по
електронен път на 21.01.2022г. за присъждане на съдебни разноски в производството по
поправка на очевидна фактическа грешка.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен
срок, който за страните започва да тече от връчването му по аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 1 от
ГПК.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със
съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7