РЕШЕНИЕ
№ 204
гр. Бургас, 01.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на шестнадесети
октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Румяна Ст. Калошева Манкова
Членове:Кирил Гр. Стоянов
Даниела Д. Михова
при участието на секретаря Марина Д. Димова
като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно гражданско дело
№ 20242000500365 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК и е образувано по
въззивната жалба на „Застрахователно Акционерно Дружество
ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК: *********, против решение № 120 от
18.04.2024 г. по гр.д.50/2023 г. по описа на Окръжен съд – Сливен, в частта му,
с която въззивното дружество е осъдено да заплати на въззиваемия Н. И. С.
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 26 000 лв за претърпените
неимуществени вреди /болки и страдания/ по повод получените травми при
ПТП настъпило на 22.06.2022 г. в гр. Н. З., както и законната лихва върху
главницата, считано от 19.12.2022 г. до окончателното изплащане на
задължението, както и да заплати на адв.Р. М. от АК С., адв.възнаграждение в
размер на 2 730 лв, както и по сметка на СлОС държавна такса в размер на
1040 лв и сумата в размер на 268 лв - възнаграждение на вещо лице.
Твърди се, че решението на първоинстанционния съд в обжалваната
част е неправилно – постановено в нарушение на материалния закон (чл.52
ЗЗД), при допуснати съществени процесуални нарушения, както и
необосновано.
1
По-конкретно се твърди, че съдът е приложил неправилно
материалния закон - чл.52 от ЗЗД, като е присъдил обезщетение в завишен
размер, неотговарящ на застрахователната и съдебна практика по аналогични
случаи за процесния период, с оглед критериите за справедливост по смисъла
на чл.52 от ЗЗД, както и с оглед характера и степента на причинените от
процесното ПТП увреждания, съотв.интензитета и продължителността на
търпените болки от ищеца. На следващо място се твърди, че съдът не е отчел
факта, че ищецът се е възстановил бързо и в нормален срок.
На следващо място се твърди, че съдът не е съобразил, че
непълнолетният пострадал се е движил с електрическа тротинетка по местата
отредени за пешеходци, без обезопасителна каска и светлоотразителна
жилетка; преминал е по пешеходната пътека, без да слиза от електрическото
ППС и то със скорост над 10 км/ч., съгласно съдебно автотехническата
експертиза; навлязъл е внезапно на пътното платно, без да се увери, че
приближават други пътни преводни средства.
Твърди се, че самият ищец е допуснал редицата нарушения на Закона
за движение по пътищата и правилника за неговото прилагане, които са
основна причина за настъпване на пътнотранспортното произшествие, поради
което следва да се приеме размер на съпричиняването - поне 50%, а не
определеният от първоинстанционния съд процент на съпричиняване - малко
под 13%.
На следващо място се твърди, че съдът е допуснал нарушения на
процесуалния закон, като не е обсъдил всички събрани по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, а тези на които се е позовал в
решението си, е обсъдил едностранчиво и в полза на ищцовата страна, като е
игнорирал част от установените по делото обстоятелства.
Изложено е и оплакване, че в съдебното решение липсва
задължително посочване на банковата сметка, по която ответникът може да
преведе присъдените по делото суми - задължителен реквизит, съгласно
чл.236, ал.1, т.7 от ГПК, което прави решението неправилно. Твърди се, че
липсата на посочена банкова сметка на ищеца и в исковата молба води до
извод, че първоинстанционният съд е разгледал нередовна искова молба.
Претендира се съдът да отмени първоинстанционното съдебно
решение „в цялост“. В условията на евентуалност, се претендира съдът да
2
намали значително присъдения от първоинстанционния съд размер на
обезщетението, тъй като същото е постановено в нарушение на критерия за
справедливост по чл.52 ЗЗД, както и предвид наличието на значителен
процент съпричиняване от страна на пострадалото лице. Претендират се
съдебни разноски.
Не са ангажирани нови доказателства.
В законовия срок от въззиваемия Н. И. С., действащ лично и със
съгласието на своя баща И. П. С., чрез адв.Р. М. от *АК, е постъпил писмен
отговор на въззивната жалба, с който тя е оспорена като неоснователна.
Посочва се, че първоинстанционният съд е уважил само частично предявените
от ищеца искове, а ответното дружество заявява във въззивната си жалба, че
обжалва решението изцяло, с искане да бъде отменен постановения
осъдителен диспозитив като релевира оплаквания за неправилност, които не
кореспондират от една страна с установеното от фактическа страна по делото,
а от друга страна с предпоставките и възникването на правото на обезвреда.
Заявените във въззивната жалба на ответника оплаквания, свързани с
неправилно приложение на материалния закон, са оспорени като произволни
и неоснователни. Твърди се, че получените от ищеца травматични увреждания
вследствие на ПТП са доказани от изслушаната по делото съдебно-
медицинска експертиза, установено е, че са с подчертано травматичен
характер, намират се в непосредствена връзка с пътнотранспортното
произшествие и не са свързани с други предхождащи травми на ищеца. Сочи
се, че вещото лице е посочило периода на лечение и възстановяване, както и
актуалното здравословно състояние на ищеца, което е свързано с проведената
рехабилитация по раздвижване и възстановяване функцията на ръката. Твърди
се, че понесените от ищеца болки и страдания, както и обстоятелството, че
преживеният инцидент се е отразил неблагоприятно на емоционалното
състояние на ищеца, са доказани и от събраните по делото гласни
доказателства.
Възражението на ответника, че вина за настъпване на
произшествието има ищецът, а не водачът на лекия автомобил, е оспорено по
съображения, че противоречи на събраните доказателства, както и на
обстоятелството, че образуваното наказателно производство във връзка c
процесното ПТП е приключило с одобрено от съда споразумение по НОХД №
3
582/2022 г. на РС Нова Загора, установяващо вината на водача на лекия
автомобил и обвързващо гражданския съд на основание чл.300 от ГПК.
Твърденията, че единствено ищецът е станал причина за настъпване
на ПТП са оспорени по съображения, че са оборени от приобщените гласни
доказателства - показанията на Т. Н. И., както и от изслушаната САТЕ,
съгласно заключението по която водачката на автомобила не е възприела
пострадалия преди удара, въпреки че е имала възможност за това, могла е да
спре преди мястото на удара, но е предприела спиране едва след като е
настъпил удар. Посочено е, че обстоятелството, че видимостта на водача на
автомобила е била временно ограничена от преминаващ лек автомобил, не
може да се третира като обстоятелство във вреда на ищеца, тъй като след като
водачката на автомобила не е имала видимост към цялото пространство пред
себе си по протежението на пешеходната пътека, то е следвало при
приближаване на пешеходната пътека да управлява автомобила със скорост,
която да й позволи да спре с оглед спазване на правилото за предимство на
пешеходеца, стъпил на пешеходната пътека.
Относно приетата от експерта по САТЕ скорост на движение на
ищеца - 10 км/ч, се твърди, че тя е усреднена скорост, и в съдебното заседание
експертът е разяснил, че приема усреднена скорост на придвижване, тъй като
тротинетката е задвижвана физически с бутане с крак.
Оспорено е като неоснователно твърдението на ответника, че
ищецът не се е уверил, че приближават пътни превозни средства, преди на
навлезе на пешеходната пътека, с което е станал причина за настъпване на
произшествието. Посочва се, че към момента на предприемане на пресичане
от страна на ищеца на пешеходната пътека, успоредно на пешеходната пътека
е преминал неизвестен автомобил, който е ограничил видимостта както на
водача на лекия автомобил „Ситроен ЦЗ“ към тротинетката, така и на ищеца
към лек автомобил „Ситроен ЦЗ“, който в този момент е спрял за изчакване на
успоредната пешеходната пътека от другата страна на кръстовището.
Оплакванията на въззивника, че обжалваното решение не е
достатъчно мотивирано, както и че съдът не е обсъдил всички приобщени
доказателства и заявените от страните фактически твърдения и възражения, са
оспорени като неоснователни.
Възраженията, касаещи банковата сметка на ищеца са оспорени като
4
неотносими, а и неоснователни с твърдението, че по делото е представено
копие на удостоверение за актуална банкова сметка, открита на ищеца при
„********“ АД, с което са спазени изискванията на специалната разпоредба на
чл.17 от Наредба № 49 от 16.10.2014 г. за задължителното застраховане по
застраховки „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и „Злополука“ на
пътниците в средствата за обществен транспорт.
Претендира се потвърждаване на първоинстанционното решение в
обжалваната от ответника част. Също няма искания по доказателствата.
Претендира се осъждане на въззивника да заплати на адв.М. адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна помощ на ищеца на основание чл.38 от
ЗА в размер по Наредбата за минимални размери на адвокатските
възнаграждения, ведно с начислен ДДС.
В срока по чл.263, ал.2 ГПК въззиваемият-ищец е подал и насрещна
въззивна жалба – против решението на ОС Сливен в частта му, с която са
отхвърлени предявените искове над сумата от 26 000 лв до претендирания
размер от 40 000 лв, ведно със законна лихва от 19.09.2022 г. до окончателното
изплащане, както и в частта относно отхвърляне на претенцията за законна
лихва за периода от 19.09.2022 г. до 19.12.2022 г.
Изложени са оплаквания, че в обжалваната от ищеца отхвърлителна
част, решението е неправилно поради неправилно приложение на
материалния закон - чл.52 от ЗЗД и чл.51, ал.2 от ЗЗД, и неправилно
определено на ищеца явно занижено и несправедливо обезщетение за
неимуществени вреди, което не съответства на причинените му вреди.
Твърди се, че в тази му част решението е немотивирано, тъй като не
се установява поради какви причини съдът приема, че исковите претенции са
неоснователни и недоказани в претендираните размери, както и поради какви
причини съдът приема, че ищецът е допринесъл с поведението си за
настъпване на вредоносния резултат.
Сочи се, че решението е неправилно и в частта относно произнасяне
по акцесорната искова претенция, доколкото не кореспондира с относимата
материалноправна уредба, регламентираща отговорност на застраховател в
условия на застрахован риск от причиняване на вреди към трети лица по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност нa автомобилистите.
Изложени са твърдения по фактите, посочено е по кои от тях
5
страните не спорят.
По отношение на вината на водачката на лекия автомобил Т. Н. И. се
посочва, че тя е установена по силата на одобрено от PC Нова Загора
споразумение по НОХД № 582/2022 г., имащо задължителен характер в
настоящето производство по смисъла на чл.300 от ГПК относно деянието,
дееца и неговата противоправност. Излагат се твърдения относно механизма
на настъпване на процесното ПТП, и се твърди, че произшествието е
настъпило тъй като водачката на лекия автомобил не е била внимателна към
уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците, като не е
следила внимателно пътната обстановка пред себе си, не е отдала предимство
на движещия се по пешеходната пътека. Повторени са изложените и в
отговора на исковата молба твърдения относно механизма на настъпване на
ПТП и евентуалното съпричиняване на пострадалия ищец.
Твърди се, че при установените по делото получени от ищеца телесни
увреждания, връзката им с ПТП, естеството и продължителността на
лечението и възстановителния процес на ищеца, претърпените от него
неудобства в този период, както и неблагоприятното отражение на
преживяното върху емоционалното състояние на ищеца, съдът неправилно е
определил занижен размер на обезщетение за търпените от ищеца вреди, като
се е стигнало до неправите приложение на материалния закон - чл.52 от ЗЗД.
Твърди се, че възприетият от съда като справедлив размер на парична сума за
обезвреди на неимуществени вреди от 30 000 лв е недостатъчен да репарира
търпените вреди от ищеца в техния пълен обем.
Подробни съображения са изложени и във връзка с оплакването за
неправилно и необосновано приложение на разпоредбата на чл.51, ал.2 от
ЗЗД. Признава се, че ищецът действително не е носел каска и наколенки
докато е управлявал тротинетката, но се твърди, че нито законът, нито
производителят на тротинетката, са въвели изискване за обезопасяване с каска
и наколенки при управление на тротинетка, доколкото в случая се касае за
детска тротинетка, която се задвижва с отбутване с крак, т.е. не е
индивидуално електрическо превозно средство, за което законът е предвидил
определени правила. На второ място се твърди, че ищецът няма наранявания в
частите, които евентуално биха били предпазени от каската и наколенките.
Оспорва се и изводът на съда, че ищецът е допринесъл за настъпване на ПТП,
6
тъй като не бил се огледал при пресичане на пешеходната пътека. Като извод
се твърди, че ищецът субективно по никакъв начин не е способствал за
настъпване, както на произшествието, така и на вредоносния резултат, поради
което неправилно съдът е намалил обезщетението с възприет от съда процент
на принос от 13%.
Произнасянето на първоинстанционния съд по акцесорния иск за
законна лихва върху претендираната главница е оспорено по съображения, че
неправилно съдът е приел, че застрахователят дължи законна лихва за забава,
след изтичане на тримесечния срок за произнасяне, регламентиран в чл.409 от
КЗ. Посочено е, че в трайната съдебна практика е възприето, че съгласно
чл.429, ал.2, т.2 от КЗ в застрахователното обезщетение, което застрахователят
е длъжен да покрие, се включват и лихви за забава, когато застрахованият
отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на ал.3, а
съгласно чл.429, ал.3, изр.2 от КЗ от застрахователя се плащат само лихвите за
забава, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от
застрахования за нестъпването на застрахователното събитие по реда на
чл.430, ал.1, т.2 от КЗ или от датата на уведомяването или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна.
Претендира се съдът да отмени решението на ОС Сливен в
отхвърлителните му части и вместо него да постанови осъждане на ответното
дружество да заплати на ищеца допълнителна парична сума от още 14 000 лв
като застрахователно обезщетение за репариране на неимуществени вреди,
ведно със законна лихва от 19.09.2022 г. до окончателното изплащане, както и
да заплати на ищеца законна лихва върху присъдената главница от 26 000 лв за
периода от 19.09.2022 г. до 19.12.2022 г.
В законовия срок ответникът „Застрахователно Акционерно
Дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД е оспорил като неоснователна
насрещната въззивна жалба от ищеца Н. И. С. с писмен отговор. Изложени са
съображения, че претендираното обезщетение, а и присъденото от
първоинстанционния съд, е прекомерно по смисъла на чл.52 ЗЗД. Посочва се,
че установяването на вината за ПТП на водача на МПС с одобреното
споразумение, не изключва съпричиняването на вредоносния резултат от
пострадалото лице. В този смисъл се твърди, че независимо от вида на
тротинетката, след като ищецът не я е бутал по пешеходната пътека, каквото е
7
изискването на закона, той не може да бъде квалифициран като пешеходец по
см.на чл.107 ЗДвП, поради което са неоснователни твърденията в насрещната
въззивна жалба, че водачката на МПС не е била внимателна към уязвимите
участници в движението, каквито са пешеходците. Оспорва се и твърдението,
че водачката на автомобила е имала възможност да възприеме тротинетката и
да предотврати удара. Твърди се още, че възстановителния период на
физическите травми на ищеца е приключил, а по делото няма данни за
настъпили усложнения в емоционалното или психическото състояние на
ищеца. Оспорва се твърдението в насрещната въззивна жалба, че липсата на
каска и наколенници не е допринесло за степента на уврежданията. На
последно място се твърди, че произнасянето на първоинстанционния съд по
акцесорния иск е законосъобразно.
Претендира се съдът да остави без уважение насрещната въззивна
жалба, евентуално – да приеме съпричиняване в размер на поне 50%. Няма
искания по доказателствата.
Въззивната жалба и насрещната въззивна жалба са подадени в
законовия срок, от легитимирани лица. Въззивната жалба на ответника и
насрещната въззивна жалба на ищеца, в частта й, против отхвърлянето на иска
за неимуществени вреди над уважения до предявения размер, са подадени,
против акт на съда, подлежащ на обжалване, поради което съдът ги намира за
допустими.
За пълнота следва да се посочи, че с оглед изрично заявеното във
въззивната жалба, че първоинстанционното решение се обжалва в неговата
осъдителна част, съдът намира за неоснователно възражението в отговора от
въззиваемия-ищец на въззивната жалба на ответника, че тя е насочена към
целия съдебен акт, за което липсва правен интерес за въззивника.
Насрещната въззивна жалба, в частта й, изразяваща недоволство от
приетия от първоинстанционния съд начален момента, от който се дължи
законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди, съдът намира за
недопустима, тъй като присъждайки лихва за забава върху обезщетението за
неимуществени вреди считано от 19.12.2022 г., първоинстанционният съд не е
произнесъл отхвърлителен диспозитив относно обезщетението за забава за
периода от претендирания в исковата молба начален момент - 19.09.2022 г. до
момента, от който съдът е приел, че е дължимо това обезщетение – 19.12.2022
8
г. Поради липсата и на мотиви за неоснователност на иска за обезщетение за
забава за периода от 19.09.2022 г. до 19.12.2022 г., съдът намира, че се касае не
за допусната очевидна фактическа грешка, а за липса на произнасяне от съда
по част от спорното право, която е следвало да бъде отстранена по реда на
чл.250 ГПК, а не чрез обжалване на решението с оплаквания по отношение на
началния момент, от който според ищцовата страна, е дължимо обезщетение
за забава.
При липсата на произнасяне на съда за отхвърляне на исковата
претенция в тази й част, липсва годен предмет на обжалване, поради което
насрещната жалба в тази й част съдът намира за недопустима.
С оглед твърденията на страните и ангажираните по делото
доказателства, съдът приема от фактическа и правна страна, следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по
исковата молба на Н. И. С., действащ лично и със съгласието на своя баща И.
П. С., за осъждане на ответника ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД да
заплати на ищец обезщетение в размер на 40 000 лв за претърпените
неимуществени вреди, изразяващи се в болки страдания и психически стрес в
резултат на ПТП, настъпило на 22.06.2022 г. вгр.Нова Загора, ведно със
законната лихва върху претендираната главница, считано от датата на
уведомяване на застрахователя за настъпилото произшествието, посредством
молба-претенция от 19.09.2022 г., до датата на окончателното изплащане на
обезщетението. Твърди се, че на посочената дата ищецът е бил блъснат на
пешеходна пътека от Т. Н. И., която при управление на лек автомобил
„Ситроен ЦЗ“, с рег.№ СВ *******, нарушила правилата за движение по
пътищата, като не контролира непрекъснато автомобила и не е била
внимателна и предпазлива към уязвим участник в движението. Твърди се, че
при инцидента е пострадал ищецът Н. С., като е получил: охлузване в лява
максиларна и мандибуларна част на лицето; оточни устни; охлузване
периорбитално в дясно; изразени охлузвания в лумбална област двустранно;
болезнена спонтанно и палпаторно лява гривнена става; изразен лек оток;
изразено охлузване в лява подбедрица; фрактура на костите на лява
предмишница в областта на дистални метафизи; охлузвания и кръвонасядания
в лицевочелюстната област; охлузвания по ляв крак и ръка; охлузвания по
лицето; открита рана на долна устна интраоралногингивата и множество
9
малки ранички външно и вътрешно около устата; невъзможност да се отвори
добре устата, които телесни увреждания са били установени в МБАЛ „Д-р И.
Селимински“ АД гр.Сливен, където ищецът е бил приет в Клиниката по
ортопедия и травматология.
Изложени са твърдения, че на 22.06.2022 г. ищецът е бил опериран
под обща венозна анестезия, при която била извършена закрита репозиция под
рентгенов контрол, като била поставена имобилизация с ръкавна гипсова
лонгета и била извършена ПХО на охлузванията. Поставена му била
окончателна диагноза: Фрактура антебрахии синистри патрис дисталис, с
придружаващи заболявалия: Контузио ет екскорационем фацией. Вулнус
лацеро контузум орис. Изписан бил на 23.06.2022 г. с препоръки за ХДР и срок
за гипсова имобилизация за 35-37 дни. На 23.06.2022 г. бил приет за
уточняване и допълнително лечение в Отделение по лицево-челюстна
хирургия към МБАЛ „Д-р И. Селимински“ АД, където на 24.06.2022 г. под
местна инфилтрационна анестезия било извършено почистване дебримент на
рана и др. възстановяване на кожа и подкожна тъкан, раната е изкюретирана от
замърсяванията с неясен произход и е почистена от голямо количество
некротични тъкани, размачкани от силата на травмиращия агент, след което
ръбовете са опреснени и адаптирани. Поставена е окончателна диагноза:
Открита рана на устните и устната кухина, с придружаващи заболявания:
Съчетано счупване на долните краища на лакътната и лъчевата кост, закрито.
Ищецът бил изписан на 25.06.2022 г. с препоръки за подходящ ХД режим и
сваляне на конците на 7-8 ден.
Твърди се, че пътният инцидент причинил на ищеца увреждане на
здравето и множество болки и страдания, които променили начина му на
живот - трудно се справял в ежедневието си самостоятелно; изпитваните
силни болки в областта на челюстта, лявата предмишница и лява подбедрица
му пречели да извършва физическа активност - не е можел да спортува и
трябвало да се пази от всякакво натоварване, не можел да дъвче и да говори
нормално, не е можел да спи на лявата си страна, често се е будил, което
влияело и на емоционалното му състояние. Наложило се след злополуката да
лежи продължително и бил изцяло зависим от грижата на близките си. Станал
затворен и тревожен, силно ограничил социалните си контакти, чувствал се
изолиран, изпитвал притеснение и срам от раните си. Отказвал да играе с деца
на неговата възраст, тъй като травмите нарушили комуникацията му с
10
околните. Изживеният стрес повлиял негативно върху психиката му.
Сочи се, че за произшествието бил съставен Констативен протокол за
ПТП с пострадали лица № 42 от 22.06.2022 г. и било образувано досъдебно
производство ЗМ № 342/2022 г. по описа на РУ- Нова Загора.
Заявено е, че на 19.09.2022 г. ищецът е отправил молба-претенция до
ответното дружество като застраховател на виновния за ПТП водач, за
определяне и изплащане на застрахователно обезщетение, но до момента на
завеждане на иска, въпреки изтеклия законоустановен срок, застрахователят
не е определил и изплатил застрахователно обезщетение по заявената
извънсъдебна претенция.
Предявени са при условията на обективно съединяване искове с
правно основание чл.432 КЗ и чл.86 от ЗЗД, вр.чл.429, ал.2 и ал.3 КЗ.
Ответникът е оспорил исковете като в законовия срок е депозиран
писмен отговор. Оспорен е описаният от ищеца механизъм на настъпване на
ПТП, както и твърдението на ищеца, че водачът Т. Н. И. е нарушила ЗДвП и
Правилника за неговото прилагане. Заявено е, че поради липсата на
противоправно поведение у застрахования, не следва да се ангажира неговата
отговорност за заплащане на обезщетение за настъпилите вреди, съотв.не
следва да се ангажира отговорността на застрахователя по застраховката
„Гражданска отговорност“ на водача. Претендираният размер на
обезщетението за неимуществени вреди е оспорен като необосновано
прекомерно завишен. Неимуществените вреди са оспорени като обем и
интензитет, оспорено е и наличието на причинно следствена връзка между
претендираните вреди и твърдяното деяние. Заявено е възражение за наличие
на съпричиняване от страна на ищеца, изразяващо се в това, че ищецът е
управлявал тротинетката без каста, наколенки и налакътници, като по този
начин сам е допринесъл за степента на получените от него увреждания;
излязъл е внезапно на платното за движение без да се съобрази с
наближаващите пътни превозни средства. Претенцията за лихви е оспорена
като неоснователна поради неоснователност на главния иск.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е осъдил
ответното дружество да заплати на ищеца със съгласието на неговия баща и
законен представител, сумата от 26 000 лв, представляваща обезщетение за
претърпените неимуществени вреди /болки и страдания/ при ПТП настъпило
11
на 22.06.2022 г. в гр. Н. З., както и законната лихва върху главницата, считано
от 19.12.2022 г. до окончателното изплащане на задължението, като искът за
главницата е отхвърлен в останалата част– над сумата от 26 000 лв до
претендирания размер от 40 000 лв. Както се посочи по-горе, по отношение на
иска за обезщетение за забава за периода от 19.09.2022 г. до 19.12.2022 г. съдът
не е произнесъл отхвърлителен диспозитив. Ответникът „ЗАД ДаллБогг :
Живот и Здраве“ АД е осъден да заплати на адв.Р. М. на основание чл.38 ЗА
адвокатско възнаграждение в размер на 2 730 лв,както и да заплати по сметка
на СлОС държавна такса в размер на 1 040 лв и 268 лв - възнаграждение на
вещо лице.
Първоинстанционното решение е обжалвано и от двете страни – от
ответника – в осъдителните му части, и от ищеца – с допустима насрещна
въззивна жалба – в частта, с която са отхвърлени исковете на ищеца за
неимуществени вреди до предявения размер, ведно със законна лихва върху
разликата, поради което спорът е висящ пред настоящата инстанция, в тези му
части.
При извършената проверка по реда на чл.269 ГПК съдът констатира,
че първоинстанционното решение е валидно, в обжалваната част, подлежаща
на проверка за допустимост - и допустимо.
По наведените във въззивните жалби оплаквания за неправилност на
решението, по които въззивният съд дължи произнасяне, съдът намира
следното:
По делото не е спорно, а се установява и от събраните доказателства,
че на 22.06.2022 г. в гр.Н. З. на кръстовището между ул.“В. Л.“ и ул.“С. С. К.
М.“ е настъпило ПТП, при което ищецът Н. С., пресичайки ул. “С. С. К. М.“ на
пешеходна пътека тих „зебра“, управлявайки тротинетка, е бил блъснат от лек
автомобил „Ситроен С3“ с рег.№ СВ*******, управляван от Т. Н. И..
Не е спорно, а е видно и от приложеното НОХД № 582/2022 г. по
описа на РС Нова Загора, че съгласно одобрено от съда Споразумение от
23.12.2022 г. Т. Н. И е виновна в това, че на 22.06.2022 г. в гр. Н. З. на
кръстовището между ул. “В. Л.“ и ул. “С. С. К. М.“ на пешеходна пътека тип
„зебра“, при управление на лек автомобил „Ситроен С3“ с рег.№ СВ****** е
нарушила правилата за движение по пътищата, а именно – чл.5 ЗДвП,чл.20
ЗДвП и чл.119 ЗДвП, и по непредпазливост е причинила средна телесна
12
повреда на ищеца Н. И. С., изразяваща се във фрактура на лява предмишница
– дистална част (съчетано счупване на долните краища на лакътна и лъчева
кост), довело до трайно затрудняване на движенията на левия горен крайник,
престъпление по чл.343, ал.3, б.“а“, вр.чл.343, ал.1, б.“б“, предл.второ,
вр.чл.342, ал.1, предл.трето от НК.
Не е спорно, че към момента на настъпване на процесното ПТП, за
управлявания от виновния водач Т. И. лек автомобил „Ситроен С3“ с рег. №
СВ****** е била налице валидна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“, сключена с ответното дружество (застрахователна полица
№ BG**********).
Не е спорно, че на 19.09.2022 г. ищецът е депозирал при ответното
дружество молба-претенция (вх.№ 3740/19.09.2022 г.) с искане за определяне
и изплащане на застрахователно обезщетение, както и, че до завеждането на
иска такова обезщетение не е определено и изплатено от ответното дружество
на ищеца.
След представянето по делото на НОХД № 582/2022 г. по описа на
РС Нова Загора, спорно по делото е налице ли е съпричиняване от страна на
пострадалия ищец, на настъпването на вредоносните последици и в какъв
обем. На второ място е спорно какъв е интензитетът на претърпените от
ищеца вреди – телесни увреждания, болки и страдания, съотв.какъв е
размерът на справедливото обезщетение за репарирането им.
По отношение на понесените от ищеца вреди съдът намира, че те са
правилно и обосновано установени и приети от първоинстанционния съд
съобразно представените по делото доказателства – писмени, гласни и
експертно заключение по приетата съдебно-медицинска експертиза,
неоспорено от страните.
Установено е, че в резултат от пътния инцидент, ищецът е получил
следните телесни увреждания: Охлузване на кожата на лицето в левите
максиларна (горночелюстна) и мандибуларна (долночелюстна) област;
Охлузване и кръвонасядане в дясна периорбитална област; Контузия в
областта на устата с наличие на изразен оток и кръвонасядане на меките
тъкани на устните и разкъсно-контузна рана на долната устна, разположена по
медианната линия и преминаваща по лигавичната й повърхност, достигайки
до гингивата (венеца), наложила прилагането на оперативно лечение с
13
налагане на хирургични шевове; Разкъсно-контузна рана на носа, върхово,
леко в ляво; Контузия на гръдния кош, изразяваща се в съобщена от
пострадалия болезненост по неговата лява странична повърхност; Изразени
охлузвания на кожата в лявата лумбална (поясна) област с размери 3/5 см;
Контузия на десния крак с изразени охлузвания на кожата; Контузия на левия
крак с обширно охлузване на кожата на неговата подбедрица, по страничната
повърхност на горната й трета с размери 8/5 см; Контузия на лявата ръка с
наличие на изразени охлузвания на кожата, оток и болезнени движения в
областта на гривнената й става с клинични и от образните изследвания данни
за счупване на двете кости - лъчева и лакътна в дисталните (долните) им
трети, в близост до гривнената става, наложило имобилизирането на ръката с
мобилизираща гипсова превръзка за продължителен период от време.
Установено е, че счупването на двете кости от предмишницата на
лявата ръка в техните дистални трети е наложило имобилизирането на ръката
с гипсова имобилизираща превръзка е довело до затрудняване движенията и
осъществяването на основната функция на ръката за срок не по-малък от 2
месеца при нормален ход на оздравителните процеси. Разкъсно-контузните
рани на носа и долната устна заздравяват напълно в рамките на 15-20-25 дни
при нормален ход на оздравителните процеси. Масивните охлузвания на
кожата в лявата лицева половина, левия крак, в областта на неговата
подбедрица, десния крак и поясната област отзвучават напълно в рамките на
1520-25 дни при нормален ход на оздравителните процеси.
Според св. Л. С., майка на ищеца и св. П. С. - брат на ищеца,
имобилизацията на ръката на ищеца с гипс е продължила месец, след което
гипсът е бил свален и е била поставена шина. Свидетелите сочат, че в
началото ищецът не е могъл нищо да прави сам с една ръка, което е наложило
родителите му да го обслужват за всичко. Затрудненията на ищеца при
хранене също са продължили около месец – хранел се предимно с течна храна
– супи, пюрета. Нараняването му при инцидента наложило да отсъства за
известно време от училище, както и да преустанови за известно време
заниманията си с музика (свирел на саксофон, пиано и барабани), заради
нараняването му бил отложен концерт. Наложило се също да отложат изпити
за есента. Преживеният стрес променил ищеца – имал проблеми със съня,
изпитвал страх на улицата, срамувал се от подутото си лице и носел маска
когато е с приятели, притеснявал се дали ще може да учи в музикалното
14
училище, в което е щял да кандидатства. Според майката на ищеца, 3-4 месеца
след инцидента е продължавал да изпитва болки по тялото (таз, ребро), а към
момента, въпреки, че е възстановен, на моменти му е трудно да си извърти
ръката.
Според вещото лице по СМЕ, телесните увреждания на ищеца са в
пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с настъпилото на
22.06.2022 г. ПТП.
Съгласно чл.52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди от
непозволено увреждане се присъжда по справедливост, като съдебната
практика е установила обстоятелствата, въз основа на които съдът следва да
съобрази и прецени при определяне на интензитета на вредите и съответното
им обезщетение. Според разясненията, дадени в задължителната практика на
ВКС по приложението на чл.52 ЗЗД, на обезщетяване на посоченото
основание подлежат всички „неимуществени вреди“, включващи всички онези
телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от него
болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни емоционални
изживявания на лицето, намиращи отражение върху психиката, и/или
създаващи социален дискомфорт за определен период от време. За да се
определи справедлив размер на обезщетението за претърпени от деликт болки
и страдания при телесни увреждания, е необходимо да се съобразят следните
общи критерии: характер и тежест на увредите, обстоятелства, при които са
настъпили, интензитет и продължителност на болките и страданията,
получени физически и психически последици от уврежданията, както и
общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитие на
самото общество, отчитане на конкретните икономически условия в страната,
като помощен критерий, израз на които условия са нивата на застрахователно
покритие към момента на увреждането.
За да определи справедливо обезщетение за неимуществени вреди в
конкретния случай, настоящият състав взе предвид следното:
При така установените телесни увреждания, нанесени на ищеца –
една средна телесна повреда и леки телесни повреди, при установената по
делото продължителност на възстановяването на ищеца от телесните
увреждания – в рамките на нормалната за такива увреждания (около 30 дни) и
липсата на данни за настъпили усложнения, свързани с получените в резултат
15
от ПТП увреждания, както и при установеното в рамките на обичайното
негативно отражение на получените увреждания и преживения стрес от
инцидента върху психиката на ищеца, съдът намира, че определеният от
първоинстанционния съд размер на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди (общо 30 000 лв) отговаря на интензитета на вредите.
Съдът намира, че така определеният размер на обезщетението е съобразен и с
определяните от съдилищата размери на обезщетенията за сходни по вид,
интензитет и продължителност увреждания за същия период от време, като
разбира се, при определяне размера на обезщетението за неимуществени
вреди съдът отчита, че дължи преценка на всички конкретни обстоятелства,
които ги обуславят (вкл.начин на настъпване на вредата, конкретно
претърпените доказани болки и страдания, отражението върху начина на
живот на пострадалия, неговата възраст и пр.), които обстоятелства са
различни във всеки отделен случай.
По отношение на наличието на основание за ангажиране на
отговорността на ответника, както и по възражението му за наличие на
съпричиняване на вредите от страна на пострадалия ищец, съдът намира
следното:
На основание чл. 300 от ГПК, одобреното от съда споразумение се
ползва със задължителна сила за гражданския съд относно това дали е
извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
Както се посочи по-горе, страните не спорят относно наличието на
валидно към момента на настъпване на процесното ПТП, застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“, сключена с ответното дружество за управлявания от
виновния водач автомобил, поради което съдът намира, че е налице основание
за ангажиране на отговорността на ответника като застраховател на виновния
водач, за причинените от последния на ищеца вреди.
Съдебната практика, в т.ч.практиката на Върховния касационен съд
(Решение № 431 от 2.07.2024 г. на ВКС по к.гр.д.№ 2452/2023 г. I г.о.; Решение
№ 46 от 19.05.2022 г. по т.д.№ 408/2021 г. на І т.о.; Решение № 7 от 09.03.2022
г. по г.д.№ 2000/2021 г. на III гр.о.; Решение № 85 от 03.08.2016 г. по т.д.№
1047/2015 г. на ІІ т.о.; Решение № 127 от 29.10.2015 г. по т.д.№ 1882/2014 г. на
ІІ т.о., Решение № 117 от 08.07.2014 г. по т.д.№ 3540/2013 г. на І т.о. и др.)
16
приема, че съгласно разпоредбата на чл.300 ГПК, влязлата в сила присъда на
наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданскоправните последици от деянието, относно това дали то е
извършено, дали е противоправно и дали деецът е виновен - това разпорежда.
Всички останали факти, които имат отношение към гражданските последици
от деянието, включително и съпричиняването на вредоносния резултат,
подлежат на установяване със съответните доказателствени средства в
рамките на производството по разглеждане на гражданското дело, с
изключение на случаите, в които се касае за съпричиняване, което е елемент от
състава на престъплението.
Ето защо в случая не е налице пречка в гражданския процес да се
установи дали пострадалият при ПТП ищец не е допринесъл с поведението си
за настъпване на вредоносния резултат, т.е.налице ли е съпричиняване по
смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД от страна на ищеца.
Според константната практика на ВКС (Решение № 160 от 15.10.2024
г. на ВКС по т. д. № 1946/2023 г., I т.о., ТК; решение № 137/6.01.2021 г. по т.д.
№ 1308/2019 г., I т.о.; решение № 60117/1.02.2022 г. по т.д.№ 667/2020 на II т.о.
и др. постановени по реда на чл. 290 от ГПК), за да бъде намалено на
основание чл.51, ал.2 от ЗЗД дължимото обезщетение, приносът на
пострадалия следва да бъде доказан по категоричен начин при условията на
пълно и главно доказване от страната, която го е въвела. Изрично е посочено,
че изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 от ЗЗД не
може да почива на предположения, а следва да се основава на доказани по
несъмнен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които
той обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал условия
или е улеснил неговото настъпване. Принос за настъпване на увреждането е
налице, когато пострадалото лице със своето поведение е създало
предпоставки за настъпването на вредите или е допринесло за механизма на
увреждането, като тежестта за установяване на тези обстоятелства е върху
страната, която твърди, че е налице съпричиняване.
Първоинстанционният съд е приел наличие на съпричиняване от
страна на ищеца, изразяващо се в това, че той не се е огледал при преминаване
на пешеходната пътека, не е ползвал каска и наколенки при управление на
тротинетката.
17
Настоящият състав не споделя изводите на първоинстанционния съд,
че липсата на каска и наколенки при управлението на тротинетката от страна
на ищеца, е допринесло за настъпването на вредите или за техния обем.
Травмите на ищеца по главата са в областта на лицето (охлузване на лява
максиларна и мандибуларна част на лицето и оточни устни) и по делото няма
доказателства, че носенето на каска би предотвратило или ограничило именно
тези увреждания. По същите съображения липсата на наколенки съдът
намира, че не е допринесло за настъпване на вредите или за техния
интензитет, тъй като при удара и падането ищецът не е получил травми в
коленете, а само охлузване в лява подбедрица в проксимална трета –
латерално с площ около 8х5 см.
Съдът споделя обаче изводите на първоинстанционния съд, че
ищецът е допринесъл за настъпването на вредите с поведението си,
изразяващо се в неспазване на правилата за движение по пътищата, и по-
конкретно - че преди да предприеме пресичане на пътното платно на
пешеходната пътека не е спрял и не се е огледал, както и – че при преминаване
по пешеходната пътека не е слязъл от тротинетката, а е преминал по
пешеходната пътека управлявайки тротинетката си.
Установява се от събраните доказателства, вкл.от приетото
заключение по назначената по делото Съдебно автотехническа експертиза и от
приложеното НОХД № 582/2022 г. на РС Нова Загора и ДП № 342/2022 г. на
РУ на МВР Нова Загора, че процесното ПТП е настъпило в гр. Н. З., на
кръстовището между ул. В. Л. и ул. С. С. К. и М., като ударът между
управлявания от св.Та. И. автомобил и ищеца, се е случил на пешеходната
пътека тип „Зебра“. Видно е от представените доказателства, че при
преминаването на пешеходната пътека, ищецът е управлявал тротинетка.
Според вещото лице по САТЕ, максимално достигнатата скорост на
движение на автомобила Ситроен след потегляне от място е около 19 km/h,
като ударът между тротинетката и автомобила е реализиран преди
закъснителния режим на движение. Скоростта в момента на удара е била
около 19 km/h (отговор на въпрос № 1). В момента на потегляне на
автомобила от място и от лявата граница на ул. С. С. К. М., тротинетката е
била на около 15 m преди мястото на удара и е била извън видимата за
водачката на Ситроена зона поради ограничена видимост от напречно
18
движещи се автомобили и обратно на посоката на движение на тротинетката
(отговор на въпрос № 5). Според вещото лице, преминалият пред св. Т. И.
неизвестен автомобил временно е ограничил видимостта на свидетелката И.
към тротинетката, в момента на потегляне на управлявания от нея автомобил.
Водачката на автомобила е имала техническата възможност да възприеме
тротинетката, когато е изминала разстояние от 4,3 m след потегляне и да спре
преди мястото на удара (отговор на въпрос № 7).
Съдът кредитира заключението на вещото лице по САТЕ, че в
момента на навлизане на тротинетката на платното за движение напречно и по
пешеходната пътека, скоростта на движение на тротинетката е около 10 km/h.
Както е посочило самото вещо лице, скоростта на движение на тротинетката е
изчислена след анализ на видеорегистратора. Съдът кредитира и
заключението на вещото лице инж. У. (неоспорено от страните) и в частта, в
която е посочено, че ищецът не е спрял и не се е огледал за приближаващи
автомобили преди да навлезе на пътното платно (отговори на въпрос № 8 и №
10).
При така установеното от фактическа страна, съдът приема, че по
делото е установено поведение от страна на пострадалия-ищец, с което той е
допринесъл за настъпването на вредите.
На първо място, предприемайки пресичане на пътното платно на
пешеходна пътека тип „зебра“, управлявайки тротинетката си, ищецът няма
качеството на пешеходец по смисъла на чл.107, т.1 от ЗДвП, тъй като в
момента на пресичане не бута или тегли пътно превозно средство без двигател
и с широчина, по-малка от 1 метър, а го управлява. На второ място,
пресичането от ищеца на пътното платно на пешеходна пътека тип „зебра“
докато управлява тротинетката си, според съда, представлява нарушение на
забраната по чл.81, т.5 от ЗДвП. От заключението на вещото лице (отговори на
въпрос № 8 и № 10), съдът приема, че ищецът не е спазил и изискването по
чл.113, ал.1, т.1 от ЗДвП, при пресичане на платното за движение по
пешеходните пътеки, преди да навлезе на платното за движение, да се
съобрази с приближаващите се пътни превозни средства, както и, че е
нарушил забраната по чл.114, т.1 и т.2 от ЗДвП - да не навлиза внезапно на
платното за движение и да не пресича платното за движение при ограничена
видимост.
19
Така установените допуснати от ищеца нарушения на правилата за
движение по пътищата, според настоящия съдебен състав, в конкретния
случай са допринесли за настъпване на произшествието, тъй като, независимо,
че преминалият по ул. С. С. К. М. неизвестен автомобил временно е ограничил
видимостта както на водачката на л.а.Ситроен – св. И. към ищеца, така и на
ищеца към първоначално спрелия, а впоследствие – и потеглящ л.к.Ситроен,
ако ищецът не бе излязъл на пътното платно без преди това да спре и да се
огледа, и без да слезе от тротинетката си, съотв.със скорост на движение около
10 km/h, водачката на л.а.Ситроен би имала възможност в по-ранен момент да
възприеме пресичащия пешеходец и да предприеме действия по спиране на
автомобила или за извършване на маневра за избягване на удара. Самият ищец
би имал възможност да възприеме приближаващия автомобил. При
отговорите си на въпроси № 8 и № 10 вещото лице инж.Узунов е категоричен,
че водачът на тротинетката е имал техническата възможност да предотврати
ПТП спрямо момента на открИ.е на видимостта на автомобила, поради което
техническа причина за настъпилото ПТП е и технически неправилното
поведение на ищеца, който при управление на тротинетка е навлязъл на
платното без да спре преди това и се огледа за положението и скоростта на
приближаващия автомобил.
При определяне на степента на съпричиняване от страна на
пострадалия ищец, съдът отчита, че поради обстоятелството, че
произшествието е настъпило на пешеходна пътека на кръстовище, св. И. като
водач на МПС е следвало да предполага, че е възможно да има пешеходци и да
съобрази поведението си на пътя, респ. скоростта на движение с това
обстоятелство, така че да може във всеки един момент да предприеме спиране
на автомобила, особено при ограничена видимост (какъвто е бил и настоящия
случай). Ето защо съдът намира, че отговорността на водача на МПС за
настъпилото ПТП е значително по-голяма от тази на пешеходеца, тъй като
водачите на МПС са длъжни да пазят по-уязвимите участници в движението,
каквито са пешеходците, децата и т.н. По изложените съображения съдът
намира, че степента на съпричиняване от страна на ищеца за настъпването на
ПТП следва да се приеме в приетия и от първоинстанционния съд процент –
13%.
Поради съвпадането на крайните изводи на двете инстанции,
20
обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
По разноските съдът приема следното:
Предвид потвърждаването на първоинстанционното решение,
съдебните разноски на страните за първоинстанционното производство
остават, така, както са присъдени от първоинстанционния съд.
Ищецът е освободен от заплащане на държавна такса и е
представляван във въззивното производство от адв. Р. М. съгласно
представено пред първоинстанционния съд пълномощно за всички инстанции
(л.11 от първоинстанционното дело). Във въззивната жалба, подадена от
адв.М., както и в подадените впоследствие молби от името на ищеца се
твърди, че той е представляван от адв.М. по реда на чл.38 ЗА. Няма
доказателства за заплатено от ищеца на адв.М. адв.възнаграждение, няма и
искане за присъждане на ищеца на разноски за такова възнаграждение. Ето
защо, независимо от потвърждаването на решението на ОС Сливен в
осъдителната му част, на ищеца-въззивник по насрещна жалба, съдебни
разноски за въззивното производство не се дължат.
Заявено е искане за присъждане на адв.възнаграждение на адв.М. за
осъществено от нея процесуално представителство на ищеца във въззивното
производство по реда на чл.38 ЗА.
За да упражни правото си да получи възнаграждение в определен от
съда размер за оказана адвокатска помощ и съдействие при условията на
чл.38, ал.1 и ал.2 от ЗА, адвокатът следва да представи сключен със страната
договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че договореното
възнаграждение е безплатно на основание изрично посочена хипотеза по
чл.38, ал.1 ЗА (без да е необходимо да я доказва), или поне по делото да е
налице заявление, че предоставената правна помощ е договорена като
безвъзмездна и да липсват данни, които да го опровергават (Определение №
327 от 18.06.2018 г. на ВКС по гр.д.4988/2017 г., I г.о., ГК).
По делото, както в първоинстанционното производство, така и във
въззивното производство, ищцовата страна не е представила договор между
ищеца и адв.М. за предоставяне на безплатна адвокатска помощ, но предвид
изложените такива твърдения в депозираните в двете инстанции молби от
името на ищеца, подадени от адв.М., съдът приема, че по делото е установено,
че ищецът е бил представляван от адв.М. по реда на чл.38 ЗА.
21
Предвид потвърдената осъдителна част на първоинстанционното
решение, на основание чл.38 ЗА, на процесуалния представител на ищеца –
адв.М., която го е представлявала безплатно на основание чл.38 ЗА, следва да
се присъди адв.възнаграждение за осъществено представителство на ищеца
във въззивното производство в размер на 2730 лв.
На ответника, на основание чл.78, ал.3 ГПК, съразмерно с
отхвърлената част от иска, в която част първоинстанционното решение е
потвърдено, ищецът дължи на ответното дружество съдебни разноски в
размер общо на 1 060 лв, от които 540 лв - разноски за юрисконсултско
възнаграждение за въззивната инстанция и 520 лв за заплатена държавна
такса.
Предвид потвърждаването на първоинстанционното решение в
обжалваната от ищеца с насрещна жалба отхвърлителна част, ответникът не
дължи държавна такса на основание чл.78, ал.6 ГПК за въззивното
производство.
Мотивиран от изложеното, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима насрещната
въззивна жалба, подадена от Н. И. С. с ЕГН **********, действащ лично и със
съгласието на своя баща И. П. С., против решение № 120 от 18.04.2024 г. по
гр.д.50/2023 г. по описа на Окръжен съд – Сливен, частта му, с която законна
лихва е присъдена, считано от 19.12.2022 г., вместо от 19.09.2022 г. и
прекратявана производството по в.гр.д.365/2024 г. по описа на Бургаски
апелативен съд в тази част.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 120 от 18.04.2024 г. по гр.д.50/2023 г.
по описа на Окръжен съд – Сливен, в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА „ЗАД ДаллБогг : Живот и Здраве“ АД с ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „Г.М.Димитров“ № 1 да
заплати на адв. Р. И. М. с ЕГН **********, адвокат при Адвокатска колегия
С., с личен номер от единния адвокатски регистър при Висшия адвокатски
съвет № ********** и адрес на дейност гр. С., ул. “Ц. А.“ № *, ет. *,
адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ЗА за въззивното производство в
22
размер на 2 730 лв (две хиляди седемстотин и тридесет лева).
ОСЪЖДА Н. И. С. с ЕГН **********, действащ лично и със
съгласието на своя баща И. П. С. да заплати на „ЗАД ДаллБогг : Живот и
Здраве“ АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София,
бул. „Г.М.Димитров“ № 1, съдебни разноски за въззивното производство в
размер на 1 060 лв (хиляда и шестдесет лева).
В частта, с която е оставена без разглеждане насрещната въззивна
жалба против акцесорния иск за законна лихва и производството в тази част е
прекратено, решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд
с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните.
В останалата му част решението подлежи на касационно обжалване
пред Върховен касационен съд с касационна жалба в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
23