№ 1988
гр. София, 26.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 99 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ
при участието на секретаря СТАНИСЛАВА ИЛ. ЧЕРВЕНЯКОВА
като разгледа докладваното от ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ Административно
наказателно дело № 20241110202706 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, вр. чл. 59 и сл.
от ЗАНН.
Образувано е по повод депозирана жалба от И. Н. К., ЕГН **********
срещу електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство серия К № 8622142, издаден от СДВР, с
който за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от Закона за движението по
пътищата (ЗДвП), на жалбоподателя е наложено административно наказание
„Глоба“ в размер на 100 лева на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4, вр.
ал. 1, т. 2 от ЗДвП.
С жалбата се изразява недоволство от атакувания електронен фиш и се
иска неговата отмяна. Твърди се, че жалбоподателят не бил нито собственик,
нито ползвател на заснетото МПС. Претендират се разноски.
В откритото съдебно заседание процесуалният представител на
жалбоподателя поддържа изцяло депозираната жалба и изложените в нея
аргументи за отмяна на издадения електронен фиш. Акцентира на това, че
жалбоподателят не бил нито собственик, нито ползвател на заснетото МПС, а
освен това не бил приложен толерансът от 3 процента при засичането на
1
скоростта. Претендира адвокатско възнаграждение.
За АНО, редовно уведомен, не се явява представител в откритото
съдебно заседание. Депозирани са писмени бележки от юрисконсулт С., с
които се иска обжалваният електронен фиш да бъде потвърден като правилен
и законосъобразен, претендира се юрисконсултско възнаграждение и се прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата
страна.
Съдът счита, че жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от
легитимирано лице, подадена е в законоустановения срок, срещу подлежащ
на обжалване акт, съдържа необходимите реквизити и производството по
делото е редовно образувано пред РС-София.
Софийският районен съд, след съвкупна преценка на събраните по
делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено от
фактическа страна следното:
Жалбоподателят И. Н. К. бил наказван за шофиране с превишена
скорост с електронен фиш Серия К № 4817635 на СДВР, влязъл в сила на
23.02.2023 г., за извършено на 27.04.2021 г. нарушение по чл. 21, ал. 1 от
ЗДвП, като наказанието е било наложено на основание чл. 182, ал. 1, т. 2 от
ЗДвП.
На 08.01.2024 г. в 13:49 часа, мобилна система за видеоконтрол „ATCC
CORDON M2“ № MD1196 заснела лек автомобил марка „******“, *********
с рег. № ******, собственост на непълнолетното лице М. И. К.а (на 15 години
към датата на нарушението), движещ се в град София, по бул. „*******“ до
номер 200, в посока от ул. „******“ към бул. „*****“, с превишена скорост –
65 км/ч, при максимално разрешена за движение в населено място – 50 км/ч,
въведена с пътен знак „В-26“.
Въз основа на тези данни и проверка за собственост на заснетия
автомобил, впоследствие бил издаден от СДВР и обжалваният понастоящем
електронен фиш серия К № 8622142 за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство, с който за нарушение на
чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4,
вр. ал. 1, т. 2 от ЗДвП, на жалбоподателя И. Н. К., в качеството му на родител
(баща) и законен представител на непълнолетния собственик на автомобила
М. И. К.а (на 15 години към датата на нарушението), е наложено
2
административно наказание глоба в размер на 100 лева, като било отбелязано,
че нарушението е повторно, понеже било извършено в едногодишен срок от
влизане в сила на електронен фиш Серия К № 4817635 на СДВР, издаден
отново за шофиране с превишена скорост.
Описаната фактическа обстановка се установява по категоричен начин
от събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства,
които преценени поотделно и в тяхната съвкупност не водят до различни
фактически изводи.
При така установените факти, съдът намира следното от правна
страна:
Законодателят е предвидил възможността нарушенията по ЗДвП да се
санкционират освен с наказателно постановление и с „електронен фиш“, като
по този начин се гарантира бързина на процеса по установяване и налагане на
наказанията. Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, при нарушение, установено и
заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е
предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно
средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в
отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в
размер, определен за съответното нарушение. Посоченото отсъствие на
контролен орган касае издаването на електронния фиш, а не както понякога се
тълкуваше преди изменението на закона, че контролният орган трябвало да
отсъства от мястото, на което е било монтирано автоматизираното техническо
средство при заснемане на нарушението.
Задължително условие за санкционирането с електронен фиш е
нарушението да е установено и заснето с автоматизирано техническо
средство, т.е. да няма човешка намеса при установяване на нарушението, за
да се избегне субективният човешки фактор. В процеса по издаването на ел.
фиш не участват двете страни, характерни за първата фаза на
административнонаказателното производство.
С измененията на ЗДвП, публикувани в ДВ бр. 19 от 13.03.2015 г.,
законът беше съобразен с изложените в Тълкувателно решение № 1 от
26.02.2014 г. на ВАС становища относно използването на мобилни камери за
установяване на нарушенията на ограниченията на скоростта. В разпоредбата
на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП беше добавен терминът „автоматизирано“
3
техническо средство, а съгласно § 6, т. 65 от допълнителните разпоредби на
ЗДвП - „Автоматизирани технически средства и системи са уреди за контрол
работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени
съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат
нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат:
а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от
контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или
временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния
процес“, тоест контролният орган не се намесва в работата на мобилното
автоматизирано техническо средство, а само го позиционира, включва и
задава ограничението на скоростта, а след преустановяване на контрола го
изключва и демонтира. Именно в това се изразява поставянето на начало и
край на работния процес от контролния орган.
В мотивите към проекта на Закона за изменение и допълнение на ЗДвП
се посочва, че една от причините за въведените изменения е именно
Тълкувателно решение № 1 от 2014 г. на Върховния административен съд, с
което реализирането на административнонаказателната отговорност за
нарушения на Закона за движението по пътищата чрез издаване на електронен
фиш при осъществяване на контрол с мобилни системи за контрол било
преустановено и това рефлектирало пряко върху дисциплината на водачите.
Посочва се, че използването на мобилни технически средства е
автоматизиран процес, при който единствената намеса на контролния орган
се свежда до позиционирането и настройката на автоматизираното
техническо средство. Същите установяват нарушенията по аналогичен със
стационарните средства способ. Всички автоматизирани технически средства
- мобилни и стационарни, са преминали метрологична проверка съгласно
Закона за измерванията, в това число и софтуера за обработка на
доказателствения материал и са въведени в експлоатация при стриктно
спазване на нормативните предписания. При въвеждането в експлоатация на
всяко техническо средство, сертифициращият орган - Български институт по
метрология, осъществява проверка и на софтуерната програмата, генерираща
снимковия материал, което е отразено и в сертификата и първоначалната
метрологична проверка. Принципът на действие, както на стационарните,
така и на мобилните системи е един и същ: измерване на скоростта от
4
сертифициран измерител и задействане на камера, визуализираща
измерването, респективно превозното средство. Обработката и издаването на
електронен фиш и за двата вида системи е от централизирана информационна
система.
Към датата на нарушението вече е било отменено изискването на чл.
165, ал. 2, т. 8 от ЗДвП да се обозначават чрез поставяне на пътни знаци,
оповестяват в средствата за масово осведомяване или на интернет страницата
на Министерството на вътрешните работи участъка от пътя, на който се
осъществява контрол по спазването на правилата за движение чрез
автоматизирани технически средства или системи. След като това изискване е
отпаднало и то изрично е отменено с последвалата редакция на закона, то не е
необходимо участъкът, в който се е извършвал контрол на скоростта с
автоматизирано техническо средство, да е бил обозначен с поставянето на
пътен знак Е-24, каквото задължение имаха преди това контролните органи.
Именно поради тази причина и след отпадането на посоченото законово
изискване, не е необходимо да бъдат събирани доказателства за поставен
пътен знак, указващ на водачите за извършвания видеоконтрол.
В съответствие с разпоредбата на чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, АНО е
изпратил на съда цялата преписка с информация за участъка от пътя, на който
се извършва контрол на скоростта с автоматизирано техническо средство, с
описание на мястото и географските координати, действащото ограничение
на скоростта по чл. 21, посоката на движение на автомобила, разположението
на автоматизираното техническо средство, неговия вид и данни за извършена
метрологична проверка. Писмени доказателства относно всички тези
обстоятелства се съдържат в кориците на делото.
В случая нарушението е установено от мобилна система за
видеоконтрол „ATCC CORDON M2“ № MD1196, надлежно калибрована, при
която измерването, регистрирането и записът на нарушенията се извършва от
система радар-камера-компютър, като единствената роля на оператора на
системата е да позиционира техническото средство, като го насочи към
определения за наблюдение участък от пътя и да въведе ограниченията за
скоростта на този участък. Ето защо, съдът намира, че процесната система за
контрол на скоростта отговаря на изискването на ЗДвП, техническото
средство, с което е установено и заснето нарушението, да бъде
5
автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при установяването и
заснемането на всяко едно конкретно нарушение. Именно по тази причина в
електронния фиш липсва посочване на конкретен издател, тъй като
операторът на системата за видеоконтрол няма това качество.
Съдът приема за доказано авторството на деянието, тъй като
автомобилът е заснет с мобилна камера за превишена скорост и снимката е
приложена по делото, като върху нея са посочени датата и часът на
нарушението. От представените в административната преписка данни за
регистрацията на автомобила се установява, че заснетият автомобил е бил
регистриран на 07.12.2021 г. в СДВР-ОПП на малолетното към онзи момент
лице М. И. К.а. Заявлението за регистрация на превозното средство било
подадено и свидетелството за регистрация било получено от жалбоподателя
И. Н. К.. Съгласно разпоредбата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП, собственикът или
този, на когото е предоставено моторното превозно средство, отговаря за
извършеното с него нарушение, като собственикът се наказва с наказанието,
предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил
моторното превозно средство. В случай, че различно от собственика лице е
управлявало автомобила, разпоредбата на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, предоставя
на жалбоподателя възможност в 14-дневен срок след получаване на
електронния фиш, да подаде писмена декларация до териториалната
структура на МВР с данни за лицето, извършило нарушението и копие на
свидетелството му за управление на моторно превозно средство. С
разпоредбата на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП законодателят е въвел законова
презумпция, че при неподаването на писмена декларация с данни за лицето,
извършило нарушението в 14-дневен срок от получаването на електронния
фиш от собственика, същият се смята за извършител на констатираното с
електронния фиш нарушение. Предвид тази презумпция, за
административнонаказващия орган не съществува задължение да издирва
лицето, управлявало засечения с техническо средство лек автомобил. В
изпълнение на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП наказващият орган е изпратил
електронния фиш на лицето по чл. 188, ал. 1 от ЗДвП, като в него изрично е
указана възможността за подаване на посочената по-горе декларация. В
случая жалбоподателят И. Н. К. не се е възползвал от предоставената му с чл.
189, ал. 5 от ЗДвП възможност да обори пред административнонаказващия
орган законовата презумпция, поради което правилно е била ангажирана
6
отговорността му. От друга страна, в конкретния случай, видно от Справка за
собственост на МПС, автомобилът е собственост на М. И. К.а, която към
момента на констатиране на нарушението е била на 15 години и няма как да
попълни декларация, понеже и съгласно чл. 26, ал. 2 от ЗАНН,
административнонаказателно отговорни може да са само лица, които са
навършили 16 години. В разпоредбата на чл. 26, ал. 3 от ЗАНН е посочено, че
за административни нарушения, извършени от малолетни, непълнолетни на
възраст от 14 до 16 години и поставени под пълно запрещение, отговарят
съответно родителите, попечителите или настойниците, които съзнателно са
допуснали извършването им. Съгласно разпоредбата на чл. 129 от Семейния
кодекс, всеки от родителите може сам да представлява малолетното си дете и
да дава съгласие за правните действия на непълнолетното си дете в негов
интерес, поради което съдът намира, че правилно е определен субектът на
отговорност, предвид възрастта на детето. В случая жалбоподателят И. Н. К. е
разполагал с възможността, дадена му с разпоредбата на чл. 189, ал. 5 от
ЗДвП, но не се е възползвал от нея, поради което се счита за извършител на
нарушението. В справката за регистрацията, част от преписката, в графата
„Собственици на превозното средство“, като собственик е записана
непълнолетната М. И. К.а, но в същата графа с отбелязване, че е подал и
получил свидетелството за регистрация е записан жалбоподателят И. Н. К..
След като е получил свидетелството за регистрация и липсват данни друг да е
ползвател, като родител правилно е санкциониран за ползвател на
автомобила. Съгласно § 1 от ДР на ЗАНН, по смисъла на този закон
„електронен фиш“ е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен
или друг носител, създадено чрез административно-информационна система
въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от
автоматизирани технически средства или системи. Електронният фиш
съдържа предвидените от закона реквизити. В нормата на чл. 189, ал. 4 от
ЗДвП, законодателят е определил изчерпателно реквизитите, които следва да
съдържа електронният фиш - данни за: териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на
когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението,
нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за
7
доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от
министъра на вътрешните работи. Посочената норма е специална спрямо
нормите в ЗАНН, отнасящи се до реквизитите на наказателното
постановление. В случая във фиша е посочено „собственик…ползвател“ и
обстоятелството, че не е записано правното основание за ползване на
автомобила (качеството на родител на жалбоподателя по чл. 26, ал. 3 от
ЗАНН), не води до неговата незаконосъобразност. От друга страна не следва
да се позволява на гражданите и да се превръща в порочна практика
избягването на наказания за превишена скорост, чрез регистриране на
превозните средства на малолетни и непълнолетни лица, тоест трябва да се
покаже както на жалбоподателя, така и на останалите членове на обществото,
че не могат по този начин да заобикалят закона и да избягват наказания за
извършените нарушения. В този смисъл е и практиката на касационната
инстанция, която е постановена по идентичен казус със същия жалбоподател
и то отново по дело на настоящия състав, като в предходния случай
автомобилът беше друга марка и беше регистриран на другото малолетно
дете на жалбоподателя И. К., а именно Решение № 900 от 13.02.2023 г.,
постановено по КНАХД № 10736/2022 г. по описа на АССГ, XXVI –
касационен състав.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 11 от ЗДвП, влезлият в сила
електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно постановление.
Самият електронен фиш е приравнен от законодателя на наказателно
постановление, тъй като с него освен, че се установява нарушението, се
налага и конкретно наказание за това нарушение. Тоест тук процедурата е
различна от тази по ЗАНН, като нямаме отделен АУАН и НП, а двата акта са
инкорпорирани в електронния фиш. Следователно не може да се приложи
разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН, относно сроковете за издаване на АУАН и
НП, тъй като ел. фиш е приравнен на наказателно постановление, а за дата на
издаването му се счита датата на извършеното нарушение. Електронният фиш
съдържа всички необходими реквизити във връзка с извършеното нарушение,
а именно: дата, място, начин на извършване на нарушението и самоличност на
нарушителя. Разликата в засечената скорост от 68 км/ч и посочената в ел.
фиш скорост от 65 км/ч се дължи на така наречения „толеранс“, който
представлява възможната процентна грешка при засичането на скоростта.
Този толеранс е 3% от засечената скорост и се отчита в полза на нарушителя,
8
като засечената от радара скорост се намалява именно с тези 3%. Точно
заради това не може да се говори за нарушаване правата на жалбоподателя,
поради неяснота или протИ.речия в издадения ел. фиш. Напротив, правата му
са напълно защитени, тъй като евентуално възможната грешка при
отчитането на скоростта е изчислена в негова полза, като в тази връзка са
неоснователни възраженията на адвоката, че не бил приложен толерансът от 3
процента при засичането на скоростта.
Следва да се отбележи, че от приложените по делото Протокол № 145-
СГ-ИСИС от проверка на мобилна система за видеоконтрол „ATCC CORDON
M2“ № MD1196 от 06.12.2023 г. и приложеното Удостоверение за вписан тип
средство за измерване се установява, че система за видеоконтрол „ATCC
CORDON M2“ № MD1196 е мобилна такава, одобрена да служи за
видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение, надлежно
калибрована и технически годна към датата на нарушението за осъществяване
на посочения видеоконтрол.
Обстоятелството, че в ел. фиш не са посочени начинът на обжалването
му и органът, пред който се обжалва, по никакъв начин не е довело до
ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Фактът, че делото се
разглежда от настоящия състав и производството е редовно образувано пред
СРС е достатъчно показателен, че са напълно защитени правата му и същият
се е възползвал от дадената законова възможност да обжалва, и да иска
отмяна на наложената му глоба пред съда.
Според чл. 21, ал. 1 от ЗДвП при избиране скоростта на движение на
водача на пътно превозно средство е забранено да превишава стойностите на
скоростта в км/ч, посочени изчерпателно в тази алинея, а според чл. 21, ал. 2
от ЗДвП, когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е
различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак. В
конкретния случай жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 21, ал. 2,
вр. ал. 1 от ЗДвП, понеже се е движил с по-висока от максимално
разрешената скорост за движение в населено място от 50 км/ч, указана с
пътен знак „В-26“. Касае се за скорост, която се сигнализира с пътен знак по
смисъла на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП. Водачът на автомобила се е намирал в
населено място и е следвало да спазва ограничението на скоростта, указано с
пътния знак. Писмено доказателство за цитираното ограничение на скоростта
9
е и приложеният по делото Протокол за използване на автоматизирано
техническо средство или система от 08.01.2024 г. В него ясно е описано
мястото, където се е осъществявал контрол на скоростта и това, че
ограничението е било въведено с пътен знак. Съставителят на протокола –
длъжностното лице Станимир Атанасов се е подписал, че автоматизираното
техническо средство е разположено и настроено съгласно изискванията за
обслужване на производителя и нормативните предписания, а наличните
пътни знаци са проверени преди и след измерването. Това е официален
документ по смисъла на чл. 93, т. 5 от НК - съставен по предвидения ред от
длъжностно лице в кръга на службата му и има доказателствена сила за
описаните в него обстоятелства, едно от които е и ограничението на
скоростта в процесния участък. Не само това, но по делото е приложена и
снимка на пътния знак, която отново потвърждава ограничението на
скоростта от 50 км/ч, въведено с пътен знак „В-26“. Снимката изцяло
подкрепя описаното в протокола за използване на автоматизирано техническо
средство или система от 08.01.2024 г. Предвид на това са налице годни
доказателства за действащото ограничение на скоростта в процесния участък.
Санкционната норма на чл. 182, ал. 1 от ЗДвП предвижда, че водач,
който превиши разрешената максимална скорост в населено място, се
наказва, както следва: т. 2 - за превишаване от 11 до 20 км/ч - с глоба 50 лева.
Съдът е съгласен с правните изводи на наказващия орган, че
нарушението е повторно по смисъла на чл. 182, ал. 4 от ЗДвП, понеже
съгласно дефиницията на § 6, т. 33 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП,
настоящото нарушение се явява извършено в едногодишен срок от влизането
в сила на електронен фиш Серия К № 4817635 на СДВР, влязъл в сила на
23.02.2023 г. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 11 от ЗДвП, влезлият в
сила електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно постановление,
тоест самият електронен фиш е приравнен от законодателя на наказателно
постановление, поради което също може да обосновава повторност по
смисъла на § 6, т. 33 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП. Освен това
превишаването на скоростта с до 50 км/ч вече се наказва основно с
електронни фишове, а НП се издава само при по-голямо превишение. Щом
става въпрос за нарушение по чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, което се явява
повторно, то съгласно чл. 182, ал. 4 от ЗДвП правилно е била наложена
предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер, а именно 100
10
лева. Няма значение за какво превишение на скоростта е бил наказан водачът
предходния път. За да е налице повторност, то трябва извършеното второ
нарушение да е от същия вид като предходното, тоест отново да се касае за
управление с превишена скорост по смисъла на чл. 21 от ЗДвП. Това е
единственото изискване на закона, поради което е без абсолютно никакво
значение, коя е била санкционната разпоредба първия път, след като се касае
за нарушения от един и същ вид. Трябва да се отбележи, че производството
се разглежда по реда на НПК, а съгласно чл. 14, ал. 2 от НПК, доказателствата
и средствата за тяхното установяване не могат да имат предварително
определена сила, което означава, че за разлика от ГПК, то в наказателния
процес всички обстоятелства могат да се установяват с всички допустими по
НПК доказателства и доказателствени средства. В тази връзка, представената
от ОПП-СДВР справка от информационната им система, за това, кога е бил
връчен и влязъл в сила електронен фиш Серия К № 4817635, представлява
годно по смисъла на НПК писмено доказателство и съдът няма основания да
не го кредитира, понеже то не се оборва по никакъв начин от останалите
събрани по делото доказателства. Дори напротив, по делото е представена
такава справка и за обжалвания електронен фиш серия К № 8622142, в която е
отбелязано, че същият е бил връчен на нарушителя на 01.02.2024 г., както и че
същият се обжалва с жалба от 13.02.2024 г., което отговаря на истината, тоест
няма основание да се приема, че изложената в тези справки информация е
невярна.
С оглед на цитираната нормативна уредба и предвид установените по
делото факти, съдът приема, че в случая жалбоподателят е нарушил забраната
на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП, тъй като от събраните по делото
доказателства се установи, че на 08.01.2024 г. в 13:49 часа, лек автомобил
марка „******“, ********* с рег. № ******, собственост на 15 годишната
дъщеря на жалбоподателя И. Н. К., се е движил в град София, по бул.
„*******“ до номер 200, в посока от ул. „******“ към бул. „*****“ с
превишена скорост – 65 км/ч, при разрешена максимална скорост за
движение в населено място от 50 км/ч, въведена с пътен знак „В-26“, като
нарушението е извършено повторно. Разрешената скорост е била превишена
от жалбоподателя с 15 км/ч, а размерът на глобата при повторно нарушение в
този случай е точно 100 лева. Наказанието е фиксирано, поради което съдът
не може да изменя неговия размер.
11
В последно време изключително много зачестиха пътнотранспортните
произшествия, които се дължат именно на шофиране с превишена скорост, а в
населено място това поведение е особено опасно, поради наличието на
пешеходци, сред които деца, възрастни хора и майки с бебета. В немалко
случаи тези произшествия завършват със смърт или сериозни телесни
увреждания. Поради тази причина следва да се обърне сериозно внимание на
водачите, които си позволяват такова неправомерно поведение и според
настоящия състав единствено ефективни наказания биха могли да осъществят
както индивидуалната, така и генералната превенция (цел) на наказанието по
смисъла на чл. 12 от ЗАНН, тоест не само да предупредят и превъзпитат
нарушителя към спазване на установения правен ред, но и да имат възпиращо,
възпитателно и предупредително действие по отношение на останалите
членове на обществото. Нашата държава е на едно от челните места по
смъртност вследствие на пътнотранспортни произшествия, а най-честата
причина за тези произшествия е именно движението с превишена или
несъобразена скорост. Освен това превишението на скоростта не е
пренебрежимо малко, а и в крайна сметка се касае за повторно нарушение.
Предвид на това, случаят не може да бъде приет за маловажен по смисъла на
чл. 28 от ЗАНН.
С оглед на гореизложеното, съдът прие, че правилно и законосъобразно
е издаден обжалваният електронен фиш за реализиране
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя във връзка с
извършването на това нарушение и същият следва да бъде потвърден.
При този изход на спора и предвид направеното искане от процесуалния
представител на наказващия орган за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, съдът намира същото за основателно. Съгласно чл. 63д, ал. 4
от ЗАНН, в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал
акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда,
ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо
образование. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ. На основание чл. 27е от Наредбата за заплащането
на правната помощ, възнаграждението за защита в производства по Закона за
административните нарушения и наказания е от 80 до 150 лв., поради което
12
съдът намира, че следва да се присъди такова в определения от закона
минимум от 80 лева, тъй като делото не се отличава с фактическа и правна
сложност, беше проведено само едно открито съдебно заседание, не бяха
разпитвани свидетели, а юрисконсултът не се яви в съдебна зала, като
единствено е изготвил и депозирал писмени бележки по делото.
Предвид изложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 и чл. 63д, ал. 4 от
ЗАНН, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство серия К № 8622142,
издаден от СДВР, с който за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП), на И. Н. К., ЕГН ********** е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 100 /сто/ лева на основание
чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от ЗДвП.
ОСЪЖДА жалбоподателя И. Н. К., ЕГН ********** да заплати на
Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) сумата от 80 /осемдесет/
лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – София град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13