№ 1594
гр. Варна, 27.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IVА СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Мая Недкова
мл.с. Ивалена Орл. Димитрова
при участието на секретаря Петя П. Петрова
като разгледа докладваното от мл.с. Ивалена Орл. Димитрова Въззивно
гражданско дело № 20213100501758 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по Глава Двадесета от ГПК. Развива се по реда на чл. 294 от ГПК,
след като с Решение № 60141 от 02.07.2021 г. по гр.д. № 3262/2020 г., III г.о. на ВКС, е
отменено въззивно Решение № 260143 от 17.07.2020 г. по в. гр. д. № 489/2020 г. на ВОС и
делото е върнато на въззивния съд за ново разглеждане със задължителни указания.
С Решение № 5681/12.12.2019 г., постановено по гр. д. № 13902/2019 г. по описа на
ВРС, XXVI състав, е прието за установено в отношенията между страните, че М. Г. СТ.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, не дължи на „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Вл. Варненчик” № 258, „Варна Тауърс
- Г”, сумата в размер на 6470,62 лева, представляваща корекция на потребена, неотчетена и
неплатена стойност на ел. енергия за периода от 25.07.2017 г. до 24.07.2018 г. за обект,
находящ се в ***, с аб.№ ********** и кл. № **********, по фактура №
**********/02.08.2019 г., на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Срещу първоинстанционното решение е подадена въззивна жалба от „Енерго-Про
Продажби” АД. В жалбата се излага, че решението на ВРС е неправилно, незаконообразно
и необосновано като постановено в разрез със събраните по делото доказателства. Сочи се,
че е налице правно основание за съществуването на вземането на ответника–въззивник, а
именно чл. 50 от ПИКЕЕ, вр. чл. 200, ал. 1 от ЗЗД. Абонатът дължи заплащане на
потребеното количество електроенергия, различно от отчетеното, и на основание
договорното правоотношение между страните и установената неправомерна намеса в СТИ.
Вземането на „Енерго-Про Продажби” АД е за реално доставена и потребена ел. енергия,
количеството на която е било отчетено от СТИ, но при месечното отчитане на показанията
1
на електромера не е било фактурирано вследствие на софтуерно претарифиране на същия.
Ето защо предявеният иск за установяване на недължимост на исковата сума е
неоснователен. Моли в тази връзка да се отмени решението на ВРС и вместо него да се
постанови друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира разноски.
В отговор на жалбата в срока по чл. 263 от ГПК въззиваемата страна оспорва същата
като неоснователна. Моли решението да се потвърди като правилно и законосъобразно.
Претендира разноските по делото.
В съдебно заседание въззивната страна „Енерго-Про Продажби“ АД, редовно
призована, се представлява от адвокат Н. Н.. Поддържа въззивната жалба.
В съдебно заседание въззиваемата М. Г. СТ., редовно призована, не се явява лично,
представлява се от адвокат Ц.Д.. Оспорва въззивната жалба, поддържа отговора на същата.
Оспорва изцяло изготвената пред въззивна инстанция Съдебно-техническа експертиза.
Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Първоинстанционното производство е образувано по предявен от ищцата М. Г. СТ.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, срещу ответника „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Вл. Варненчик” № 258,
„Варна Тауърс - Г”, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК
за признаване за установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи на
ответника сумата в размер на 6470,62 лева, начислена по фактура № **********/02.08.2019
г. в резултат на извършена корекция на сметката за ел. енергия на потребителя за периода от
25.07.2017 г. до 24.07.2018 г., за обект, находящ се в ***, с аб. № ********** и кл. №
**********.
В исковата молба се излага, че при проверка на текущото си задължение в
електронната страница на „Енерго-Про Продажби“ АД ищцата установила, че по партидата
й е начислена сума в размер на 6470,62 лева, като при справка в Център за обслужване на
клиенти служители на ответника я уведомили, че сумата е начислена в резултат на корекция
на сметка за минал период от време – от 25.07.2017 г. до 24.07.2018 г. Няколко дни по-късно
получила и писмо от „Електроразпределение Север“ АД, с което я уведомявали, че
корекцията на сметката й е извършена след техническа проверка на СТИ на процесния
обект, за което бил съставен Констативен протокол № 1104804/24.07.2018 г. Оспорва
Констативен протокол № 1104804/24.07.2018 г. от процесната проверка като частен
свидетелстващ документ, неподписан от ищцата или неин представител. Оспорва
количеството електроенергия, за което процесната сума е начислена, да е потребено от
абоната за посочения период. Счита, че към датата на извършване на проверката от
служители на „Електроразпределение Север“ АД – 24.07.2018 г., не е съществувал
нормативно установен ред за коригиране на сметката на потребителя при неточно измерване
на СТИ поради отмяната на чл. 1 – 47 и чл. 52 – 56 от ПИКЕЕ. Изразява становище, че
отговорността на абоната може да бъде ангажирана чрез еднострана корекция на сметка
само при доказано виновно поведение на същия. Оспорва дължимостта на сумата, като
излага подробни съображения за незаконосъобразност на корекционната процедура.
Настоява искът да бъде уважен. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на ответното дружество чрез
адвокат Н. Г. - ВАК, преупълномощен от Адвокатско дружество „Величков, Желязков и
партньори“, в който се излагат подробни доводи, че искът е неоснователен. Излага, че
между страните е налице облигационно правоотношение по договор за пренос на ел. енергия
през електроразпределителните мрежи на „Електроразпределение Север“ АД, като
ответното дружество изпълнява задълженията си по договора добросъвестно и точно. Сочи,
че на 24.07.2018 г. от служители на „Електроразпределение Север“ АД е извършена
2
техническа проверка на СТИ в процесния обект в присъствието на двама свидетели, като в
невизуализирания регистър 1.8.3 на същото е установено наличие на електроенергия в
размер на 34639 кВтч, в регистър 1.8.1 – 5465 кВтч, в регистър 1.8.2 – 8841 кВтч, в сумарния
регистър 1.8.0 – 48945 кВтч., за което е съставен констативен протокол. Излага, че след
проверката процесният електромер е демонтиран, подменен с нов такъв и изпратен в
Български институт по метрология, Регионален отдел – Варна, за експертиза, при която е
установена намеса в тарифната схема на електромера и наличие на преминала енергия в
невизуализираната на дисплея тарифа Т3 в размер на 34639,1 кВтч. Сочи, че установеното
количество електроенергия е реално доставено и потребено от абоната и се дължи на
основание чл. 50 от ПИКЕЕ, вр. чл. 200, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, както и на основание чл. 183
от ЗЗД. Настоява предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира присъждане на съдебно-
деловодни разноски.
Настоящият съдебен състав, като прецени доводите на страните и събраните по
делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
Безспорно по делото е обстоятелството, че страните са обвързани от валидно
договорно правоотношение, по силата на което ищецът е потребител на електроенергия за
битови нужди и клиент на ответното дружеството за описания в исковата молба обект на
потребление.
Видно от Констативен протокол № 11160005, на 22.12.2015 г. на обекта на ищцата от
служители на „Енерго-Про Мрежи“ АД е монтиран електромер с фабричен № 1114 0215
6607 8111 с нулеви показания по нощна и дневна тарифа. В протокола не е отразено какви
са били показанията на електромера при неговия монтаж по отчетен регистър 1.8.3.
От приложен към делото Констативен протокол № 1104804 се установява, че на
24.07.2018 г. служители на „Електроразпределение Север“ АД са извършили техническа
проверка на електромер със същия фабричен номер на обекта на ищцата, при която, при
замерване с еталонен прибор, са отчетени следните показания: по регистър 1.8.1 (нощна
тарифа) – 005465 кВтч; по регистър 1.8.2 (дневна тарифа) – 008841 кВтч, по регистър 1.8.3 –
034639 кВтч, по регистър 1.8.0 (сумарен) – 048945 кВтч. Отбелязано е, че електромерът е
демонтиран и подменен с нов, изправен, както и че демонтираният електромер е поставен в
индивидуална опаковка, запечатана с пломба № 507902, за изпращане за експертиза в БИМ.
Протоколът е подписан от двама независими свидетели.
Видно от Констативен протокол № 1767/27.07.2019 г. – АУ – Е – 000029-
41807/25.07.2018 г. на БИМ – Варна, от метрологичната експертиза на електромера, при
извършените проверки на точността на отчитане на СТИ не са констатирани грешки извън
допустимите. Отбелязано е, че електромерът съответства на метрологичните
характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерването на електроенергия.
Посочено е, че при софтуерно четене е установена намеса в тарифната схема на
електромера, която за типа електромери ISKRA ME 162 трябва да се състои от две тарифи
Т1 и Т2, като действително потребената енергия се разпределя и върху невизуализираната
тарифа Т3 – 034639,1 кВтч. Уточнено е, че не е осъществяван достъп до вътрешността на
електромера. Отразено е, че експертизата е извършена въз основа на заявление от 25.07.2018
г. от „Електроразпределение Север“ АД, като при огледа на електромера е установено
съответствие с КП № 1104804/24.07.2018 г., както и че няма механични дефекти на кутията,
на клемите и клемния блок и че необходимите означения на табелата на електромера и
пломбите против неправомерен достъп до вътрешната конструкция на същия са налични. В
графа „Допълнителна метрологична маркировка и идентификационен номер на
нотифицирания орган, извършил оценяването“ е отразено: СЕ М16 1304.
От Становище за начисление на електрическа енергия на „Електроразпределение
Север“ АД е видно, че същото е издадено на 29.07.2019 г. въз основа на горецитирания
протокол, като с него е одобрено начисляването на допълнително количество ел. енергия
3
общо в размер на 34639 кВтч, от които 32361 кВтч за периода 25.07.2017 г. – 30.06.2018 г., и
2278 кВтч за периода 01.07.2018 г. – 24.07.2018 г. За одобреното количество ел. енергия е
издадена фактура № ********** от 02.08.2019 г. за сумата от 6470,62 лева с вкл. ДДС.
От заключението на изготвената пред първа инстанция съдебно-електротехническа
експертиза се установява, че електромерът тип МЕ162 с фабричен № 1114021566078111,
монтиран на процесния обект, е от одобрен тип, преминал първоначална метрологична
проверка през 2015 г., като срокът му на метрологична годност е 6 години, т. е. изтича през
2021 г., а уредът е демонтиран през 2018 г. Вещото лице излага, че е налице несъответствие
между данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната
база данни, а именно: в базата данни е въведено измерваната ел. енергия да се отчита по две
тарифи, а не по три, като горното се явява техническа предпоставка за извършване на
допълнително начисляване на електрическа енергия. Изтъква, че натрупаното количество
ел. енергия в регистър 1.8.3 е вследствие на установеното при експертизата на БИМ - Варна,
неправомерно софтуерно вмешателство в програмата за параметризация на СТИ, по-точно –
в тарифната схема. Прави заключение, че количеството електрическа енергия, натрупано в
регистър 1.8.3, е преминало през измервателната система на процесното СТИ, както е
установено и при експертизата на БИМ. В съдебно заседание на 26.11.2019 г. вещото лице
поддържа, че когато електромерът при монтажа е с нулеви показания по първа и втора
тарифа, това означава, че е нов, от което следва, че и показанията по останалите тарифи са
нулеви. Обосновава горното, като излага, че производителят не допуска в търговската
мрежа електромер, без той да е преминал техническа и метрологична проверка. Сочи, че
количеството ел. енергия, натрупано в невизуализирания регистър, се съдържа и в сумарния
регистър. Заявява, че не е възможно да се установи откога е започнало натрупването в
регистър 1.8.3, поради което периодът от една година е определен служебно.
В изпълнение на задължителните указания на ВКС, пред въззивната инстанция е
допусната повторна съдебно-техническа експертиза с вещо лице – софтуерен специалист.
От заключението по същата, което настоящият състав кредитира като компетентно
изготвено, се установява, че отчетеното в невизуализирания регистър 1.8.3 количество
електроенергия в размер на 34639,148 кВтч е реално преминало през процесното СТИ и
потребено. Уточнено е, че не може да се установи точно откога е започнало неправомерното
натрупване на електроенергия в посочения регистър, но това е станало след монтажа на
СТИ на процесния обект, тъй като електромерът е монтиран нов, с нулеви показания по
нощна и дневна тарифа, при което показанията и в останалите му регистри не могат да
бъдат различни от нула. Излага се, че съгласно Закона за енергетиката, КЕВР определя
тарифирането за битови абонати по две тарифи – регистри 1.8.1 и 1.8.2. В отделна част от
паметта на СТИ се записва времевата схема на отчитане на потребената електроенергия,
като при нормално използване същата се разпределя между двата регистъра. Наличието на
показания в регистър 1.8.3, който не е предвиден за битови абонати, се дължи на
неправомерно вмешателство в тарифната схема, извършена през инфрачервения порт на
електромера. Изтъква се, че посоченото претарифиране определено е човешко дело - не е
възможно да се касае за софтуерна грешка, като с осъществяването му се постига скриване
на част от потребената енергия в неправилно активирана тарифа и съответно незаплащането
й.
Експертът излага, че съгласно презентацията на производителя на процесното СТИ,
се предлагат два вида клиентски софтуер за работа със същото – MeterView (Iskraemeko
software) и MeterRead (Iskraemeko software). Сочи, че при проверка на място е установил, че
„Електроразпределение Север“ АД разполага със софтуер MeterView, версия 4.5.1, защитен
с пароли, осигуряващи различен достъп до функционалностите му: параметризиране,
отчитане, сверяване на часовника, смяна на паролите за вход в програмата и за достъп до
електромера, като промяна в показанията за преминалата електроенергия в регистрите по
софтуерен път не е възможна. Изтъква, че видно от Констативния протокол на БИМ, СТИ не
е отваряно с цел неправомерен достъп.
4
Вещото лице потвърждава, че процесното СТИ е измерило правилно отчетеното
количество електроенергия в невизуализирания регистър, като обосновава това с подробно
описаните проверки за точност при експертизата в БИМ и липсата на отклонения от
максимално допустимите грешки при всички режими на работа и зададени стойности.
Потвърждава и че фактурираната от въззивното дружество стойност от 6470,62 лева с вкл.
ДДС отговаря на цените, определени от КЕВР за посочения във фактурата период.
При така изложената фактическа обстановка, въззивният съд достига до следните
правни изводи:
Служебното начисляване на допълнителни количества ел. енергия по партидата на
ищцата е извършено по реда и условията на обнародваните в ДВ бр. 98 от 12.11.2013 г.
Правила за измерване на количеството електрическа енергия, в сила от 16.11.2013 г., изм.
ДВ, бр. 15 от 14.05.2017 г. Съгласно нормата на чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ, ПИКЕЕ
регламентират принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда
за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно
и/или неточно измерена електрическа енергия и за извършване на корекция на сметките за
предоставената електроенергия. Цитираните правила имат правната характеристика на
подзаконов нормативен акт към ЗЕ, който е задължителен за страните. Към датата на
проверката на процесния електромер (24.07.2018 г.) нормите на чл. 1 – 47 и чл. 52 – 56 от
ПИКЕЕ са отменени с Решение № 1500 от 6.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г., 5-
членен състав, обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017 г., и не са част от действащото право. По силата
на чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ, въпреки че чл. 48-51 ПИКЕЕ от 2013 г. са все
още част от действащото право, това прави последните неприложими към посочената дата -
съответно хипотезата на чл. 50 ПИКЕЕ, на която въззивното дружество се позовава като
правно основание за дължимост на вземането му, не се явява годно такова.
Горното обаче не отменя задължението за заплащане на цената на потребена, но
неотчетена при редовен месечен отчет електроенергия, доколкото предвидените в ЗЕ
специални норми, регулиращи отношенията между доставчиците на електроенергия и
крайните потребители, не изключват общото правило, че купувачът дължи заплащане на
цената на доставената стока. В случая налице е продажбено правоотношение, за което на
общо основание са приложими правилата на ЗЗД. В този смисъл е и най-новата практика на
ВКС, обективирана в Решение № 75 от 13.04.2021 г. по гр. д. № 2206/2020 г., ВКС, IV г. о.,
Решение № 76 от 8.04.2021 г. по гр. д. № 2209/2020 г., ВКС, IV г. о., и др.
Съгласно чл. 183, ал.1 от ЗЗД, с договора за продажба продавачът се задължава да
прехвърли на купувача собствеността на една вещ или друго право срещу цена, която
купувачът се задължава да му заплати. Основание за заплащането на дадено количество
електроенергия по договора за покупко-продажба между страните е доставката на същото. В
конкретния казус, за да бъде дължима стойността на констатираното в невизуализирания
регистър 1.8.3 на процесния електромер количество електроенергия в размер на 34639 кВтч,
в тежест на ответното дружество е да докаже, че то действително е доставено и потребено от
абоната.
Съгласно чл. 38 от Закона за измерванията (Изм. ДВ, бр. 95 от 2005 г., в сила от
01.03.2006 г.), първоначалните и последващите проверки на средства за измерване се
извършват от Българския институт по метрология или от лица, оправомощени от
председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор. В дадения
случай наличието на процесното количество електроенергия в невизуализирания регистър
1.8.3 на електромер с фабричен № 1114 0215 6607 8111 е установено именно с Констативен
протокол № 1767/27.07.2019 г. – АУ – Е – 000029-41807/25.07.2018 г. на БИМ, Регионален
отдел – Варна, от метрологичната експертиза на СТИ, който е официален свидетелстващ
документ и съгласно който при софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната
схема на електромера, като действително потребената енергия се разпределя и върху
5
невизуализираната тарифа Т3 – 034639,1 кВтч.
Констативен протокол № 1104804/24.07.2018 г. от техническата проверка, извършена
от „Електроразпределение Север“ АД, съдържа същите данни, а подписът на двама
независими свидетели удостоверява релевантните за самата проверка обстоятелства: че
показанията, отразени в протокола, са снетите от СТИ към момента на демонтирането му; че
СТИ е поставено в безшевна торба и запечатано с пломба в състоянието, в което е
демонтирано, и в момента на демонтажа; че номерът на пломбата е отразен правилно в
протокола; че самият протокол е съставен в момента на демонтирането. В подкрепа на
твърдението на процесуалния представител на ищцата, че свидетелите не са присъствали на
самата проверка, а протоколът им е предоставен за подпис едва след демонтажа на
електромера, не бяха ангажирани доказателства в хода на процеса.
Натрупването на съответното количество електроенергия в регистър 1.8.3 вследствие
на констатирано неправомерно софтуерно вмешателство в тарифната схема на електромера
е потвърдено и от заключенията на вещите лица по изготвените пред двете инстанции
експеризи: съдебно-електротехническа – пред първа инстанция, и съдебно-техническа с
вещо лице софтуерен специалист – пред настоящата инстанция. И двамата експерти са
категорични, че процесното количество електроенергия е реално преминало през
измервателната система на СТИ, съответно потребено. В подкрепа на горното вещото лице
по електротехническата експертиза привежда довода, че количеството ел. енергия,
натрупано в невизуализирания регистър, се съдържа и в сумарния регистър. Софтуерният
специалист изтъква, че по софтуерен път промяна в показанията за преминалата
електроенергия в регистрите не е възможно, а данните от КП на БИМ сочат, че процесният
електромер не е отварян с цел неправомерен достъп до вътрешността му.
Както КП на БИМ, така и изготвените пред двете инстанции експертизи установяват,
че наличното количеството ел. енергия в регистър 1.8.3 е отчетено точно, тъй като към
датата на проверката – 24.07.2018 г., процесното СТИ е било в метрологична годност и при
проверките за точност на отчитане на същото не са констатирани грешки извън
допустимите.
Невъзможността да се определи точният момент, от който е започнало натрупването
в невизуализирания регистър, няма отношение към валидността на задължението за
заплащане на стойността на потребената ел. енергия, тъй като за периода от монтажа до
демонтажа на процесния електромер не е имало смяна на абоната, а заключенията и по
двете изготвени експертизи сочат, че електромерът е монтиран на обекта на ищцата с нулеви
показания по регистър 1.8.3.
В конкретния казус ирелевантно е дали част от процесното количество ел. енергия не
е натрупано преди периода от 25.07.2017 г. до 24.07.2018 г., посочен в Становището за
начисление на електрическа енергия на „Електроразпределение Север“ АД и фактура №
**********/02.08.2019 г. Горният период, съгласно заключението на вещото лице по
допуснатата от първа инстанция съдебно-електротехническа експертиза, е определен
служебно. Същият е съобразен с изискванията на чл. 50 ПИКЕЕ (ДВ бр. 98 от 12.11.2013 г.),
чиято разпоредба гласи, че в случаите на установяване на несъответствие между данните за
параметрите на измервателната група и въведените в информационната база данни за нея,
водещо до неправилно изчисляване на използваните от клиента количества електрическа
енергия, операторът на съответната мрежа коригира количествата електрическа енергия като
разлика между отчетеното количество електрическа енергия и преминалите количества
електрическа енергия за времето от допускане на грешката до установяването й, но за
период не по-дълъг от една година. При обосноватата по-горе неприложимост на чл. 50
ПИКЕЕ в настоящия случай, последното изискване отпада (така Решение № 150 от
26.06.2019 г. по гр. д. № 4160/2018 г., ВКС, III г. о.). Съобразно нормата на чл. 183, ал.1 от
ЗЗД, дължима е стойността на цялото доставено и потребено от абоната, но останало
6
незаплатено от последния количество електроенергия, независимо от периода на
потреблението.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че М. Г. СТ., ЕГН:
**********, с адрес: ***, дължи на „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Вл. Варненчик” № 258, „Варна Тауърс - Г”,
сумата в размер на 6470,62 лева, начислена по фактура № **********/02.08.2019 г. в
резултат на извършена корекция на сметката за ел. енергия на потребителя за обект,
находящ се в ***, с аб. № ********** и кл. № **********.
Предявеният отрицателен установителен иск следва да се отхвърли, а решението на
първоинстанционния съд - да се отмени, включително в частта за разноските.
Относно съдебно-деловодните разноски:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, право на разноски за
трите съдебни инстанции има ответното, сега въззивно дружество. Същото претендира,
съгласно представени списъци по чл. 80 от ГПК, договори за правна защита и съдействие,
фактури и платежни нареждания за Б.и преводи, сторени по делото разноски за всички
инстанции в размер на 6928,82 лева, от които 129,41 лева – държавна такса за въззивното
производство, 129,41 лева – държавна такса за касационното обжалване, 30,00 лева –
държавна такса за допускане до касационно обжалване, 150,00 лева - депозит за изготвяне
на съдебно-електротехническа експертиза пред първа инстанция, 250,00 лева – депозит за
изготвяне на съдебно-техническа експертиза с вещо лице софтуерен специалист пред
настоящата инстанция, и 6240,00 лева – адвокатски хонорари, всеки в размер на 1560,00
лева с вкл. ДДС, за гр. д. № 13902/2019 г. по описа на ВРС, в. гр. д. №№ 489/2020 г. и
1758/2021 г. по описа на Окръжен съд - Варна, и гр. д. № 3262/2020 г. по описа на ВКС.
По възражението за прекомерност:
Съдът намира направеното от процесуалния представител на ищцата възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар на насрещната страна за всяка от инстанциите за
основателно, тъй като делото не се отличава с фактическа и правна сложност. В
съответствие с Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, на „Енерго-Про Продажби“ АД за всяка от инстанциите следва да бъде
присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 653,53 лева без вкл. ДДС, съответно
784,24 лева с вкл. ДДС.
Водим от горното, на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, настоящият състав на въззивния съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 5681 от 12.12.2019 г. по гр. д. № 13902/2019 г. по описа на
РС - Варна, XXVI състав, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. Г. СТ., ЕГН: **********, с адрес: ***, срещу
ответника „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, бул. „Вл. Варненчик” № 258, „Варна Тауърс - Г”, отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено в
отношенията между страните, че ищцата не дължи на ответника сумата в размер на
6470,62 лева (Шест хиляди четиристотин и седемдесет лева 62 ст.), начислена по фактура №
**********/02.08.2019 г. в резултат на извършена корекция на сметката за ел. енергия на
потребителя за обект, находящ се в ***, с аб. № ********** и кл. № **********.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, М. Г. СТ., ЕГН: **********, с адрес: ***,
7
ДА ЗАПЛАТИ на „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, бул. „Вл. Варненчик” № 258, „Варна Тауърс – Г“, сумата в размер на
3825,78 лева (Три хиляди осемстотин двадесет и пет лева и 78 ст.), представляваща сторени
пред трите инстанции съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Република
България в едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на чл. 280, ал. 1
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8