Р Е Ш Е Н И Е
№ 1548
гр. Пловдив, 28
септември 2023 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХІІІ-ти състав, в открито заседание на петнадесети
септември, две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,
ЧЛЕНОВЕ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ,
НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ,
при
секретаря П.П.и с участието на прокурора Мирослав Йосифов, като разгледа докладваното
от съдия Н. Бекиров административно, касационно дело №1874 по описа на съда за
2023г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.96г,
ал.1, пр.2 от Закона за автомобилните превози (ЗАвП) и чл.33, т.3 от Наредба №2
от 15.03.2002г. за условията и реда за утвърждаване на транспортни схеми и за
осъществяване на обществени превози на пътници с автобуси (Наредба
№2/15.03.2002г.).
“ДЕТЕЛИНА-ДРИТА“ ЕООД,
със седалище и адрес на управление: ***, ЕИК *********, представлявано от
адвокат К.А. от Адвокатско дружество “Л.и партньори“, БУЛСТАТ *********, пълномощник,
обжалва Решение №1935 от 17.10.2022г., изтълкувано с Определение №3395 от
18.05.2023г., по Н.А.Х дело №20225330204142 (4142) по описа на Районен съд-
Пловдив за 2022г., ХХІІІ-ти наказателен състав, с което е потвърдено
наказателно постановление (НП) с №36-0000301 от 17.05.2022г., издадено от
изпълняващ длъжността (и.д.) директор на Регионална дирекция “Автомобилна администрация-
Пловдив“ (РД“АА- Пловдив“), при Изпълнителна агенция “Автомобилна
администрация” (ИА”АА”), с което на жалбоподателя е наложена имуществена санкция
в размер на 3 000,00 лева.
Претендира се отмяна на
решението поради неправилност и незаконосъобразност; постановяване на решение
по същество, с което да се отмени изцяло процесното НП; както и присъждане на
направените разноски в развилите се производства. На 24.08.2023г. по делото
постъпва молба с Вх.№16983 от адвокат А., с която заявява, че поддържа
касационната жалба; претендира присъждане на направените по делото разноски, за
което е представен списък с разноски и договор за правна помощ от 02.12.2022г.
Ответникът по делото- РД“АА-
Пловдив“ при ИА“АА“- не се представлява и не изразява становище по жалбата.
Окръжна прокуратура-
Пловдив, чрез прокурор Мирослав Йосифов, изразява становище за неоснователност
на жалбата.
Касационният съд, като
извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във връзка с касационните
основания по чл.348, ал.1 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), констатира
следното:
Касационната жалба е
подадена в предвидения законен срок и от страна по първоинстанционното
производство, за която решението е неблагоприятно, поради което се явява
допустима.
Разгледана по същество, касационната
жалба е основателна.
Съдът приема за
установено по делото, въз основа на фактическите констатации на първоинстанционния
съд и събраните по делото доказателства, в рамките на извършена проверка на
касатора от служители на РД“АА- Пловдив“ на 12.02.2022г., е прието за
установено, че дружеството жалбоподател, като превозвач, притежаващ лиценз на
Общността №1169/28.07.2015г., допуска извършването на обществен превоз на пътници
по редовна автобусна линия гр. Пловдив – гр. Куклен, с автобус “Мерцедес“
/категория М3/, с Рег.№***, включен в списъка към лиценза, с водач И.Г.П., ЕГН **********,
видно от пътен лист №180212 от 12.02.2022г. Прието е за установено, че водачът П.не
отговаря на изискванията за психологическа годност и не притежава валидно
удостоверение за психологическа годност. П.притежава удостоверение за психологическа
годност №433422, валидно до 17.03.2021г., според направена справка в единна
информационна система на ИА“АА“, раздел “Психологическо изследване на
водачите“. След датата 17.03.2021г. П.не е преминал друго такова психологическо
изследване.
За установеното в
рамките на проверката И.Д.М.- главен инспектор в РД“АА- Пловдив“, съставя акт
за установяване на административно нарушение (АУАН) с №316385 от 29.04.2022г., с
който деянието на касатора, изразяващо се в допускане извършване на обществен превоз
на пътници с автобус на 12.02.2022г., с водач И.Г.П., който водач не притежава
валидно удостоверение за психологическа годност, се квалифицира като
административно нарушение по смисъла на чл.96г, ал.1, пр.2, във връзка с чл.33,
т.3 от Наредба №2/15.03.2002г.
По делото няма ангажирани
доказателства за подадено възражение против съставения АУАН, след което е
издадено процесното НП.
Според чл.96г, ал.1,
пр.2 от ЗАвП, който допусне водач, който не отговаря на някое от изискванията,
определени с този закон и с подзаконовите нормативни актове по прилагането му,
да управлява превозно средство за обществен превоз или превоз за собствена сметка
на пътници или товари, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер 3000
лв.
Според чл.33, т.3 от
Наредба №2/15.03.2002г. (редакция към 12.02.2022г.), водачът на автобус за обществен
превоз на пътници трябва да притежава валидно удостоверение за психологическа
годност по смисъла на наредбата по чл.152, ал.1, т.2 от Закона за движението по
пътищата (ЗДвП), каквато наредба представлява Наредба №36 от 15.05.2006г. за
изискванията за психологическа годност и условията и реда за провеждане на психологическите
изследвания на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на
МПС, на водачи на МПС и на председатели на изпитни комисии и за издаване на удостоверения
за регистрация за извършване на психологически изследвания (Наредба №36/15.05.2006г.)
Според чл.8, ал.2 от Наредба №36/15.05.2006г.
(редакция към 12.02.2022г.), удостоверението за психологическа годност е
валидно за срок три години от датата на неговото издаване с изключение на случаите,
в които се издава след навършване на 65-годишна възраст на лицето, и на
случаите по чл.1, ал.1, т.2, 5, 6 и 7, в които удостоверението е валидно за срок една
година.
На следващо място, съгласно съображение 9 от
Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006
година относно свидетелства за управление на превозни средства (Директива
2006/126/ЕО), транспонирана в ЗДвП, съгласно §35, т.3 от ДР към Закон за
изменение и допълнение на ЗДвП (ЗИДЗДвП, ДВ, бр.54 от 16.07.2010г.), доказателство
за наличие на съответствие на водачите на превозни средства, които се използват
за транспорт на пътници или стоки с минималните стандарти за физическа и
умствена годност за управление на превозно средство, следва да се предоставя,
когато свидетелството се издава и периодично след това.
Въпреки че директивите са
нормативни актове, които не се прилагат пряко в националното законодателство, в
Тълкувателно решение по съединени дела С-6/1990 и С-9/1990, Съдът на
Европейския съюз (СЕС) признава възможността, лицата да се позоват на права,
пряко произтичащи от Директива, като в параграф 4 от резюмето на решението е
постановено, че: “В случаите, когато Страна - Членка не е изпълнила задължението
си по параграф 3 от чл.189 от Договора за ЕС да вземе всички мерки, необходими
за постигане на резултатите, предвидени от директива, за да се изпълни ефективно
целта на предвиденото в тази директива, Общностното право изисква наличието на
начин за поправяне на това неизпълнение при три условия: първо - резултатът, предвиден
от директивата трябва да създава права; второ - следва тези права да могат ясно
да се идентифицират от текста на директивата и трето - трябва да има пряка
връзка между нарушението на задължението на държавата и загубите или вредите
понесени от страната. Директива 126/2006/ЕО определя правната рамка, която
трябва да бъде привнесена във всяко национално законодателство по отношение на
издаването и подновяването на свидетелствата за управление на МПС, а като
рамков нормативен акт, от прочита на Директивата ясно се вижда, че тя делегира
извършването на физически и психологически прегледи на водачи на МПС, на
страната членка - издател на свидетелството за управление на МПС.
Съгласно разпоредбата на чл.7, §2, буква “б“ от
Директива 126/2006/ЕО, считано от 19 януари 2013г. свидетелства, издадени от
държави-членки за категории C, CE, C1, C1E, D, DE, D1, D1E имат срок на административна
валидност 5 години.
А съгласно разпоредбата на чл.7, §3, буква “б“,
абзаци втори, четвърти и пети от Директива 126/2006/ЕО, Държавите-членки могат
да ограничат срока на административна валидност, постановен в параграф 2, на
свидетелства за управление на превозно средство за нови водачи от всички
категории, за да прилагат специфични мерки към такива водачи с цел подобряване
на пътната безопасност. Държавите-членки могат да ограничат срока на
административна валидност, постановен в параграф 2, на индивидуалните
свидетелства за управление на превозно средство за всички категории, ако счетат
за необходимо да прилагат увеличена честота на медицински проверки или други
специфични мерки, като ограничения за нарушители на пътното движение.
Държавите-членки могат да намалят срока на валидност, постановен в параграф 2,
на свидетелства за управление на превозно средство на притежатели, които
пребивават на тяхна територия и са достигнали 50-годишна възраст, за да
прилагат увеличена честота на медицински проверки или други специфични мерки,
като опреснителни курсове. Този намален срок на валидност може да се прилага
само при подновяване на свидетелство за управление на превозно средство.
При това положение, предвид посочената
регламентация, дадена в Директива 126/2006/ЕО, следва да се приеме за
установено, че от страна на европейския законодател е установено, че прегледите
за физическа и психологическа годност следва да се правят само в два случая: 1)
при издаване на свидетелство за управление на МПС и 2) при последващо
подновяване на свидетелството за управление на МПС.
Разпоредбата на чл.7, §2, буква “б“ от Директива
126/2006/ЕО е транспонирана в българското законодателство, съгласно §2 от ПЗР
на Закона за българските лични документи (ЗБЛД), като разпоредбата на чл.51,
ал.4 от ЗБЛД установява, че срокът на валидност на свидетелството за управление
на моторно превозно средство за категории С, СЕ, С1, С1Е, D, DE, D1, D1E и Т е
5 години.
При това положение и съобразно правната
регламентация, съдържаща се в разпоредбите на Директива 126/2006/ЕО, настоящият
състав на съда намира, че след като водач на МПС има валидно свидетелство за
управление на МПС за съответната категория, той следва да се счита за
психологически и физически годен да управлява МПС от тази категория, за срока
на валидност на същото това свидетелство за управление на МПС, който за
посочените по-горе категории е пет години и съответно не следва да се явява на
преглед за физическа и психологическа годност в този срок.
Извод за това следва именно от ясно посоченото в
последното изречение на Параграф 9 от Преамбюла на Директива 126/2006/ЕО, а
именно, че “Поради причини, свързани с прозрачността, тези прегледи следва да
съвпадат с подновяването на свидетелствата за управление и поради това да се
определят от срока на валидност на свидетелството“.
Съответно, предвиденият в чл.8, ал.2 от Наредба
№36/15.05.2006г. (редакция към 12.02.2022г.) тригодишен срок на валидност на
удостоверението за психологическа годност, което удостоверение се издава при
положително заключение от психологическото изследване на изследваното лице, не
съвпада със срока на валидност на свидетелството за управление на моторно
превозно средство – в конкретния случай за категориите С, СЕ, С1, С1Е, D, DE,
D1, D1E и Т, който срок е пет години. В тази връзка, настоящият състав на съда
намира, че предвидената в Наредба №36/15.05.2006г. (редакция към 12.02.2022г.) тригодишна
валидност на удостоверенията за психологическа годност в страната, която
валидност не съвпада със срока на валидност на свидетелството за управление на
МПС, респективно със срока за подновяване на свидетелството за управление, не
следва да се прилага, тъй като противоречи на регламентацията, дадена в
Директива 126/2006/ЕО.
Казано с други думи, след като срокът за валидност
на свидетелство за управление на МПС (СУМПС) от категориите С, СЕ, С1, С1Е, D,
DE, D1, D1E и Т (каквото притежава И.Г.П., съгласно наличното по делото
заверено копие на СУМПС) е пет години, то срокът за валидност на издадено на П.удостоверение
за психологическа годност също следва да е пет години.
Според посоченото заверено копие от СУМПС на И.П.,
същото е издадено на 24.07.2019г. и е валидно до 24.07.2024г. А според посочената
по-горе справка в единна информационна система на ИА“АА“, раздел
“Психологическо изследване на водачите“, на И.П.е издадено удостоверение за
психологическа годност №433422 от 17.03.2018г., чийто срок на валидност, предвид
изложените вече съображения, е петгодишен или до 17.03.2023г.
Следователно към 12.02.2022г., на която дата се
твърди да е осъществено вмененото на дружеството касатор административно
нарушение, притежаваното от И.П.удостоверение за психологическа годност е
валидно.
Ето защо, касаторът не е
осъществил от обективна страна състава на вмененото му нарушение по чл.96г,
ал.1, пр.2 от ЗАвП. Липсата на съставомерно деяние обуславя
незаконосъобразността на процесното НП и представлява достатъчно и
самостоятелно основание за неговата отмяна.
За пълнота на изложението следва да се напише, че според
чл.3, ал.1 от ЗАНН, За всяко административно нарушение
се прилага нормативният акт, който е бил в сила по време на извършването му. А
според чл.3, ал.2 от ЗАНН, Ако до влизане в сила на НП последват различни
нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за
нарушителя.
В случая, нормата на
чл.8, ал.2 от Наредба №36/15.05.2006г. е изменена (ДВ, бр.84 от 21.10.2022г., в
сила от 21.10.2022г.) и придобива следното съдържание: Удостоверението за
психологическа годност е безсрочно.
Процесното НП не е
влязло в сила към 21.10.2022г., а нормата на чл.8, ал.2 от Наредба
№36/15.05.2006г., считано от 21.10.2022г., е по-благоприятна за нарушителя по
смисъла на чл.3, ал.2 от ЗАНН, което обстоятелство обаче не би могло да бъде
съобразено от районния съд, тъй като решението му е постановено на 17.10.2022г.
Предвид гореизложеното, като потвърждава
незаконосъобразното НП, районният съд постановява решението си при неправилно
прилагане на закона и оспореното в настоящето производство съдебно решение е
неправилно, поради което следва да бъде отменено, а вместо него да бъде
постановено друго такова, по същество.
С оглед очерталия се
изход на делото, искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя е
основателно и такива следва да му бъдат присъдени за двете инстанции, до
размера, в който са доказано направени или в общ размер на 1 540,00 лева.
Така мотивиран и на
основание чл.222, ал.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №1935 от
17.10.2022г., изтълкувано с Определение №3395 от 18.05.2023г., по Н.А.Х дело
№20225330204142 (4142) по описа на Районен съд- Пловдив за 2022г., ХХІІІ-ти
наказателен състав, вместо което постановява:
ОТМЕНЯ наказателно
постановление с №36-0000301 от 17.05.2022г., издадено от и.д. директор на
Регионална дирекция “Автомобилна администрация- Пловдив“ при Изпълнителна
агенция “Автомобилна администрация”, с което на “ДЕТЕЛИНА-ДРИТА“ ЕООД, ЕИК
*********, е наложена имуществена санкция в размер на 3 000,00 лева.
ОСЪЖДА Изпълнителна
агенция “Автомобилна администрация”, БУЛСТАТ *********,
да заплати на “ДЕТЕЛИНА-ДРИТА“ ЕООД, със седалище и адрес на управление:
***, ЕИК *********, сумата от общо 1 540,00 (хиляда петстотин и четиридесет)
лева, представляваща направените по делото разноски за двете съдебни инстанции.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:…………….
ЧЛЕНОВЕ: 1………………
2………………