№ 31299
гр. София, 24.07.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти юли през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Антоанета Г. Ивчева
като разгледа докладваното от Антоанета Г. Ивчева Гражданско дело №
20231110136707 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
С Решение № 13015/02.07.2024 г., постановено по гр.д. № 36707/2023 г. по описа
на СРС, Г.О., 74 състав, е признато за установено и признато за незаконно и отменено
уволнението на Н. А. Б., с ЕГН **********, извършено със Заповед № ОТОС – НО17
от 31.03.2023 г. на изпълнителния директор на Българска агенция по безопасност на
храните, БУЛСТАТ ***, с която на основание чл. 71, ал. 1 КТ е прекратено трудовото
му правоотношение, на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ Н. А. Б., с ЕГН ********** е
възстановена на длъжността „главен специалист“ в отдел „Здравеопазване на
животните“ в ОДБХ К. при Българска агенция по безопасност на храните, БУЛСТАТ
***. Със същото решение Българска агенция по безопасност на храните, с БУЛСТАТ
*** и със седалище и адрес на управление ***, е осъдена да заплати на Н. А. Б., с ЕГН
**********, на основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ сумата в размер на
7815 лева, представляваща обезщетение за оставането му без работа за периода от
03.05.2023 г. до 03.10.2023 г., както и на основание чл. 226, ал. 2 КТ сумата в размер на
4689 лева, представляваща обезщетение за незаконно задържане на трудовата книжка
на ищеца за периода от 03.05.2023 г. до 09.08.2023 г, като е отхвърлен искът за
заплащане на обезщетение за оставането му без работа за разликата над уважения
размер от 7815 лева до пълния предявен размер от 9378 лева и за периода от
03.04.2023 г. до 02.05.2023 г. Със същото решение Българска агенция по безопасност
на храните, с БУЛСТАТ ***, е осъдена да заплати на Н. А. Б., с ЕГН ********** и
адрес ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 747,50 лева – разноски по
делото.
Срещу решението в частта, в която са уважени предявените искове, е постъпила
въззивна жалба с вх. № 260447/13.08.2024 г. от Българска агенция по безопасност на
храните. В жалбата е инкорпорирано искане по чл. 248 ГПК за изменение на решение
1
в частта за разноските, присъдени в полза на ищеца, като същото е мотивирано с
твърдение за липса на доказателства за тяхното извършване.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, в който
ищецът в първоинстанционното производство е изразил становище за неоснователност
на релевираните възражения срещу присъдените в негова полза разноски.
Съдът, след като обсъди възраженията, доводите и исканията на страната и
доказателствата по делото, намира за установено следното:
Искането по чл. 248 ГПК е направено в законоустановения срок от легитимирана
страна, имаща право да иска изменение на решението в частта за разноските, поради
което се явява процесуално допустимо. Разгледано по същество, същото е
основателно, съображенията за което са следните:
Съобразно разясненията, дадени в Тълкувателно решение от 06.11.2013 г.,
постановено по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГК на ВКС, „събирането на
доказателствата в исковия процес приключва с постановяване на определението, с
което съдът обявява края на съдебното дирене и дава ход по същество на спора.
Следователно във фазата на устните състезания заявяването на нови искания,
твърдения и събирането на доказателства вече е приключило. Пренията дават
процесуалната възможност на страните да анализират доказателствата и да
изложат своите фактически и правни заключения във връзка със спорното право. До
приключване на устните състезания се стига, когато страните са изчерпили всички
съображения, които желаят съдът да вземе предвид при постановяване на
решението. След тази фаза на процеса съдът постановява своя съдебен акт, а
страните вече не могат валидно да осъществяват процесуални действия, дължими и
свързани с фази на производството, които са приключили. Следователно те не могат
да въвеждат нови искания, нито да ангажират нови доказателства, дори и те да са
във връзка с поддържаното им становище по време на процеса. Тази забрана
обезпечава приложението на основни принципи на исковия процес – равенството на
страните, равно право на защита и състезателност, установени с чл. 8 и 9 ГПК.“
В разглеждания случай претенцията за разноски на ищеца е своевременно
релевирана още с исковата молба, но доказателството за тяхната направа – договор за
правна защита и съдействие от 23.06.2023 г., е представено едва с молба, с вх. №
195307/13.06.2024 г., изпратена по електронен път на 12.06.2024 г. в 12:34 часа, т.е.
след постановяване на определението, с което съдът е дал ход на устните състезания, в
проведеното на 12.06.2024 г. публично съдебно заседание, с участието на
процесуланите представители на страните, приключило в 10:20 часа. Така
извършеното процесуално действие не е валидно упражнено, поради което и
ангажирания чрез него документ не следва да бъде взет предвид от решаващия съд при
произнасяне по претенцията по чл. 80 ГПК на ищеца, респ. за определяне размера на
2
дължимите му на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски.
С оглед на изложеното и липсата на други доказателства за реалното извършване
в хода на първоинстанционното производство на разноски за адвокатско
възнаграждение от ищеца, претенцията му за тяхното присъждане се явява
неоснователна.
За пълнота на изложението, съдът намира за необходимо да изясни, че
представянето на списък по чл. 80 ГПК е процесуална предпоставка от кръга на
абсолютните за развитие на производството по изменение на решението в частта му за
разноските, но няма отношение към основателността на претенцията за тяхното
присъждане /в този смисъл – ТР от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГК на
ВКС/.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ на основание чл. 248, ал. 1 ГПК Решение № 13015/02.07.2024 г.,
постановено по гр.д. № 36707/2023 г. по описа на СРС, Г.О., 74 състав, в частта за
присъдените на страните разноски, както следва:
ОТМЕНЯ решението в частта, в Българска агенция по безопасност на храните, с
БУЛСТАТ *** и със седалище и адрес на управление ***, е осъдена да заплати на Н. А.
Б., с ЕГН ********** и адрес ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на
747,50 лева – разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред СГС в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3