Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

04.03.2022 г.

Град

М.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

	Мездренски районен		съд			ІІ-ри граждански	състав
На						Година

 

В публичното заседание на 11.02.2021 год. в следния състав:

 

Председател

И. ВЪТКОВ

 

Съдебни заседатели

 

Секретар

Мария Ганева

 

Прокурор

 

като разгледа докладваното от

Съдия ВЪТКОВ

 

гражданско

дело номер

499

по описа за

2020

година

и за да се произнесе, взе в предвид следното:

Х.И.А., ЕГН ********** *** и В.И.С., ЕГН ********** ***, са предявили иск против В.Д.Л., ЕГН **********, Ц.М. С., ЕГН ********** и Т.М.Л., ЕГН ********** ***, за делба на съсобствен недвижим имот: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 47714.500.1520.1.9, находящ се в гр. М., общ. М., обл. В., по кадастралната карта и кадастралните регистри одобрени със Заповед № РД-18-1097/11.05.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със заповед: няма издадена заповед за изменение в КККР, адрес на поземления имот: гр. М., ул. „Х.Б.“ № 68, вх. Б, ет. 3, ап. 9, целия с площ от 58.00 кв.м. и прилежащи части: изб. помещение № 8 и 1.96 % ид. части от общите части на сградата и правото на строеж при съседни самостоятелни обекти в сградата : на същия етаж: 47715.500.1520.1.8, под обекта 47714.500.1520.1.6 и над обекта 47714.500.1520.1.12, останал на страните в наследство от общия наследодател И.Вв. Л., починал на 04.06.2008 г., с права по закон.

Копие от исковата молба и доказателствата са връчени на ответниците и в срока по чл. 131 ГПК от ответниците е постъпил отговор на исковата молба, в който оспорват иска. Твърдят, че имота е собственост на Ц. С. към момента, видно от приложения по делото нотариален акт. Прави възражение за изтекла придобивна давност, в резултат на което имота е станал собственост на В.Л. и след това е продаден.

Искът е с правно основание с чл. 69 и сл. ЗН.   

По делото са събрани писмени и гласни доказателства.

  Съдът след преценка становищата на страните и събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна следното:

  В исковата молба се твърди, а и от представеното удостоверение за наследници се установява, че страните са наследници на И.Вв. Л.,***, починал на 04.06.2008 г., като ищците са негови дъщери, а ответниците са съпруга, дъщеря и син на М.И. Л., който е син на общия наследодател, и брат на ищците, починал на 10.12.2014 г. Твърди се, че страните са съсобственици по наследство на имота предмет на исковата молба, който е придобит от общия наследодател с договор за покупко-продажба на жилище сключен по реда на чл. 117 ЗТСУ – рег. № 767/20.02.81 г. Горното обстоятелство не се оспорва от страните. В писмения си отговор процесуалния представител на ответниците твърди, че иска за делба е неоснователен, тъй като имота се владеел от първата ответница и бащата – М.И. Л. на втория и третия ответник от момента от който е населен блока през 1980 г. След неговата смърт през 2014 г. ответницата В.Л. е останала да живее в апартамента. Твърдят, че през това време никой от ищците не е идвал да живее там, нито пък е претендирал за собственост. Твърдят, че имота е бил закупен на името на бащата на М.и общ наследодател на страните, тъй като тогава е бил правоимащ, но парите за покупката са били на М.и В.Л.. Твърди, че ищците са знаели за това и никога не са претендирали за собственост на имота. Проявили интерес за този имот след смъртта на техния брат, но им било казано, че апартамента е на В.Л.. Същата се е снабдила с Нотариален акт за констатиране право на собственост върху недвижим имот придобит въз основа на наследство и давностно владение № 27 том 1 рег. № 142 нот. дело № 24/27.05.2020 г. на нотариус В. С. и в последствие с Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 30 том 1 рег. № 168, нот. дело № 28/04.06.2020 г. В.Л. е продала на дъщеря си Ц. С. процесния недвижим имот. Ищцовата страна оспорва изложеното в отговора, като в подкрепа на твърденията си представя заверено копие от отговор на нотариална покана от В.Л. до ищците по делото, в която заявява, че във връзка с получена нотариална покана от 13.08.2018 г., с настоящия отговор ги уведомява, че по никакъв начин не ги ограничава да ползват както намерят за добре полагащата им се част от съсобствения имот, като заявява още, че освен посочения в нотариалната покана недвижим имот са съсобственици и на друг такъв находящ се в с. Ц.. Представени са и два броя пълномощни с нотариална заверка на подписите, с които пълномощни ищците, в качеството си на наследници на И.Вв. Л., упълномощават В.Л. да ги представлява пред сдружението на жилищната кооперация и общинската администрация гр. М., относно необходими документи за саниране по европейската програма на наследственото им жилище находящо се в гр. М., жилищна кооперация блок Л. -1. В отговора на нотариалната покана не е описан имота по отношение на което В.Л. заявява, че не е създавала пречки на ищците да ползват полагащата им се част, и между страните не съществува спор, че това не се отнася за имота предмет на исковата молба. В подкрепа на твърденията си ответниците са ангажирали гласни доказателства. Свидетелката Й. твърди че познава страните от 1979 г. Твърди, че е работила в Общината като член на комисията за жилищно настаняване. Твърди, че И. Л. е кандидатствал пред комисията за жилищно настаняване като крайно нуждаещ се. Пред свидетелката И. Л. заявил, че купува имота с цел да го даде на сина си и снаха си, тъй като те живеят в неподходящо жилище. Знае, че М.и В. са теглили заем за апартамента за да доплатят разлика от 30%, тъй като междувременно е имало увеличение на цените. И., М.и В. се нанесли в жилището през месец март 1980 г. след това свидетелката твърди, че не знае някой да имал претенции за този имот, да ги притеснява че жилището не е тяхно. Твърди, че е съсед в блока и затова знае тези неща. Не е виждала ищците, не ги познава. Никога не е чувала от И. Л. да твърди, че жилището е негово. Знае, че когато се е санирал блока като собственик се е представяла В., тя има декларация от сестрите на М.. Тогава се е искало съгласие за саниране по удостоверение за наследници.

Свидетелката Георгиева твърди, че в апартамента В. и М.живеят отдавна, никой не е живял с тях. Не е виждала ищците там. Не знае някой да е притеснявал В. и М.с претенции за собственост.

Свидетелката А. твърди, че познава В. от 40 години, познава и съпруга ѝ, тъй като са работили заедно. Ходила е в тях в апартамента им в М. и знае, че никой друг не е живял в този апартамент. Не познава сестрите на М.. След смъртта на М.е поддържала връзка с В. и не знае някой да е претендирал за апартамента.

Свидетеля П. в роднинска връзка с ищците знае, че много отдавна И. Л. е закупил апартамент в гр. М. със свои средства. Дъщерите му В. и Х. са идвали в апартамента, грижели са се за баща си, отношенията между сестрите и брат са били добри. Знае, че апартамента е закупен със средства на И..

Свидетеля В., който е син на ищцата В.С. твърди, че знае, че И. Л. е закупил апартамент в гр. М., не е чул да иска да го прехвърля на някой. Често майка му и леля му са идвали в апартамента в М., не е имало случай да не са допускани до имота. Били са в добри отношения с брат си. От дядо си е чул, че той е закупил апартамента. Последно майка му и леля му са идвали там на погребението на М..

Съдът намира възражението за придобИ.е на имота по давност от съделителката В.Л. за неоснователно.

Разпоредбата на чл. 69 ЗС се прилага на общо основание в отношенията между съсобственици, когато съсобствеността им произтича от юридически факт, различен от наследяването, но не намира приложение в отношенията между сънаследници, както е в случая. Ако сънаследник упражнява фактическа власт върху съсобствен имот, съсобствеността върху който произтича от наследяване, сънаследникът владее своята идеална част на имота, а по отношение на идеалните части на останалите сънаследници упражнява фактическа власт в качеството на държател. За да придобие по давност правото на собственост върху чуждите идеални части съсобственикът-сънаследник следва да превърне с едностранни действия държането им във владение. Действията трябва да са явни и недвусмислени и да показват отричане владението на останалите съсобственици. Ако се позовава на придобивна давност при спор за собственост този съсобственик следва да докаже, че е извършил действия, с които е престанал да държи идеалните части от вещта за другите съсобственици-сънаследници, и е започнал да ги държи за себе си с намерение да ги свои, като тези действия следва да са доведени до знанието на останалите съсобственици. Завладяването частите на останалите сънаследници и промяната на намерението за своене следва да се манифестира явно пред тях, да се осъществи чрез действия, отблъскващи владението им и установяващи своене, освен ако това е обективно невъзможно. Тези обстоятелства следва да бъдат доказани във всеки отделен случай. В посочената хипотеза в тежест на сънаследника, упражняващ фактическа власт върху съсобствен-сънаследствен имот е да докаже, че е упражнявал тази фактическа власт върху имота явно, необезпокоявано, непрекъснато повече от десет години, и че е довел до знанието на останалите съснаследници намерението си да свои имота. В настоящия случай не е така, което се установява от представените по делото отговор на нотариална покана и две пълномощни – на стр. 39 – 41 от делото. Ответницата л. не доказа по безспорен и категоричен начин, че е упражнявала фактическа власт върху имота, явно, непрекъснато и необезпокоявано повече от 10 години, и е довела до знанието на ищците намерението да го свои за себе си.

Следва да се допусне делба на имота, предмет на делбата, с квоти по 3/9 ид. част за всяка една от съделителките Х.И.А. и В.И.С., и по 1/3 ид. части за всеки един от останалите съделители В.Д.Л., Ц.М. С. и Т.М.Л..

Нотариален акт за констатиране право на собственост върху недвижим имот придобит въз основа на наследство и давностно владение № 27 том 1 рег. № 142 нот. дело № 24/27.05.2020 г. на нотариус В. С., вписан в Регистъра на Нотариалната камара под №647, с район на действие – Районен съд М., следва да се отмени, на основание чл. 537 ал. 2 ГПК, в частта му над 1/3 идеална част от описания в него недвижим имот.

Водим от горното,  съдът

 

Р Е Ш И:

 

ДОПУСКА съдебна делба между Х.И.А., ЕГН **********, В.И.С., ЕГН **********, В.Д.Л., ЕГН **********, Ц.М. С., ЕГН ********** и Т.М.Л., ЕГН **********, по отношение следния недвижим имот – Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 47714.500.1520.1.9, находящ се в гр. М., общ. М., обл. В., по кадастралната карта и кадастралните регистри одобрени със Заповед № РД-18-1097/11.05.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със заповед: няма издадена заповед за изменение в КККР, адрес на поземления имот: гр. М., ул. „Х.Б.“ № 68, вх. Б, ет. 3, ап. 9, целия с площ от 58.00 кв.м. и прилежащи части: изб. помещение № 8 и 1.96 % ид. части от общите части на сградата и правото на строеж при съседни самостоятелни обекти в сградата : на същия етаж: 47715.500.1520.1.8, под обекта 47714.500.1520.1.6 и над обекта 47714.500.1520.1.12, при права: 3/9 ид. част за Х.И.А., ЕГН **********, 3/9 ид. част за В.И.С., ЕГН **********, 1/3 ид. части за В.Д.Л., ЕГН **********, 1/3 ид. части за Ц.М. С., ЕГН ********** и 1/3 ид. части за Т.М.Л., ЕГН **********.

ОТМЕНЯ, на основание чл. 537 ал. 2 ГПК, Нотариален акт за констатиране право на собственост върху недвижим имот придобит въз основа на наследство и давностно владение № ……………………………………на нотариус В.С., вписан в Регистъра на Нотариалната камара под №647, с район на действие – Районен съд М., в частта му над 1/3 идеална част от описания в него недвижим имот.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВрОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                Районен съдия: