Р Е Ш Е Н И Е
№ 815
от 02.12.2022 г., гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Хасково, в открито заседание
на шестнадесети ноември, две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕНКА
КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНТОАНЕТА
МИТРУШЕВА
БИЛЯНА ИКОНОМОВА
при участието на
секретар Йорданка Попова и прокурор Валентина Радева - Ранчева, като разгледа АНД /К/ № 904/2022 г. по описа на
Административен съд - Хасково, докладвано от съдия Икономова,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63в
от ЗАНН във връзка с чл. 208 и следващите от АПК.
Образувано е по касационна жалба на „ЕКО
- ТИТАН ГРУП“ АД, ЕИК *********, срещу Решение № 227/25.07.2022 г. по АНД №
492/2022 г. по описа на Районен съд – Хасково.
В жалбата са изложени съображения за
отмяна на постановеното съдебно решение. Оспорва твърдението,
че се касае за нарушение на ЗЗБУТ. Съдът, основавайки мотивите си на неправилно
възприета фактическа обстановка, е стигнал до неправилни изводи, като е
потвърдил обжалваното наказателно постановление /НП/. Конкретизира, че
съдържанието на разпоредбите от сочената за нарушение Наредба № 7 за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните
места и при използване на работното оборудване, не били достатъчни, за да се
приеме, че е извършено нарушение. В акта за установяване на административно
нарушение /АУАН/ и НП не било посочено, че трудовата злополука, поради която е
извършена и проверката, има връзка с нарушението. Моли решението и потвърденото
с него НП да бъдат отменени. Прави възражение за прекомерност на
възнаграждението на процесуалния представител на ответника, в случай на
поискано такова.
В съдебно заседание касаторът „ЕКО -
ТИТАН ГРУП“ АД, редовно призован, не изпраща процесуален представител.
Депозирано е писмено становище, че поддържа изложеното в касационната жалба. Претендира
разноски.
Ответникът – Директор на Дирекция
„Инспекция по труда“ - Хасково; редовно призован, не се явява. Чрез
процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на жалбата.
Претендира разноски.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Хасково, редовно призована, изразява становище за неоснователност
на жалбата.
Административен съд - Хасково, като
прецени събраните по делото доказателства и наведените касационни основания,
прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, приема следното от фактическа и правна
страна:
Касационната жалба е депозирана в
законоустановения срок от активно легитимирано лице срещу акт, който подлежи на
оспорване, поради което същата е допустима.
Разгледана по същество, тя е неоснователна.
Решението на Районния съд е валидно
и допустимо, доколкото същото е постановено по подадена в срок жалба срещу акт,
който подлежи на съдебен контрол, като
произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му.
Районният съд е установил следната
фактическа обстановка: на 08.03.2022 г. служители на Дирекция „Инспекция по
труда“ – Хасково извършили проверка в „Депо за ТБО – Г.“,
с. Г., стопанисвано от „ЕКО - ТИТАН ГРУП“ АД по повод трудова
злополука, довела до смъртта на работещ на длъжност „събирач отпадъци
разделно“. Изискани били документи, представени на 14.03.2022 г. Констатирано
било, че дружеството работодател не е осигурил извършването на периодична проверка
в едногодишен срок на осветителната уредба в проверявания обект - „Депо за ТБО
– Г.“, с. Г., Сортировъчна кабина/хале 2, включваща измерване степента на
осветеност в контролните точки и нивото на общата осветеност в работните
помещения. Представени били сертификат за контрол от 03.11.2020 г. и протокол
за контрол на изкуствено осветление от 03.11.2020 г., т. е. не била извършена
проверка в едногодишен период. Бил представен протокол за контрол от 09.05.2022
г. относно извършена проверка и измерване степента на осветеност в контролните
точки и нивото на общата осветеност в работните помещения. За нарушение на чл.
78, ал. 2 във връзка с чл. 200, ал. 1, т. 2 от Наредба № 7 от 1999 г. за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните
места и при използване на работното оборудване във връзка с чл. 381, т. 1 от
Наредба № 16-116 от 2008 г. за техническата експлоатация на енергообзавеждането
е съставен АУАН № 26-2200085/21.04.2022 г. На основание чл. 413, ал. 2 от Кодекса
на труда /КТ/ Директорът на Дирекция „Инспекция по труда“ – Хасково е издал НП
№ 26-2200085/16.05.2022 г., с което на касатора е наложено административно
наказание „имуществена санкция“ в размер на 1 500 лева Тази фактическа
обстановка е установена въз основа на събрания и кредитиран от РС – Хасково
доказателствен материал.
Съдът констатира, че не са налице
основания за отмяна на НП, като изцяло споделя изложените в тази посока изводи
в оспореното съдебно решение и поради това не намира за необходимо да ги
преповтаря.
АУАН е съставен, а НП – издадено, от
компетентните органи, като са спазени разпоредбите на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН, чл. 42, ал. 1, т. 3-5 и чл. 57, ал. 1, т. 5-6 ЗАНН. Не е изтекъл срокът
на абсолютната погасителна давност по чл. 81, ал. 3 във връзка с чл. 80, ал. 1,
т. 5 НК. Не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до
ограничаване правото на защита на лицето, сочено като извършител в оспореното
НП.
Съгласно чл. 413, ал. 2 КТ „работодател,
който не изпълни задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена
санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице,
ако не подлежи на по-тежко наказание - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв.“.
Не е спорно, че „ЕКО - ТИТАН ГРУП“ АД е работодател по смисъла на § 1, т. 1 ДР
КТ и като такъв е длъжен да изпълнява задълженията си за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд. Не е спорно също, че правата и
задълженията на работодателите за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд са уредени не само в Закона за здравословни и безопасни условия
на труд, а и в подзаконовите нормативни актове, каквито са Наредба № 7 за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните
места и при използване на работното оборудване, издадена на основание на чл. 7,
ал. 2 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд и чл. 276 КТ, и
Наредба № 16-116 за техническата експлоатация на енергообзавеждането, издадена
на основание чл. 83, ал. 2 във връзка с чл. 83, ал. 1, т. 3 от Закона за
енергетиката /втората регламентира правилата за поддържане в техническа
изправност и правилата за безопасна експлоатация на електрическите уредби и
съоръжения на потребителите на електрическа енергия/.
Съгласно чл. 78 от Наредба № 7 „в
процеса на експлоатация се поддържат проектните, количествените и качествените
показатели на осветителните уредби и на устройствата за осветление. Качествените
показатели на осветителните уредби и устройства се установяват с периодични
измервания“.
Съгласно чл. 200, ал. 1, т. 2 и т. 3
от Наредба № 7 „при проектирането, строежа и експлоатацията на електрически
уредби, съоръжения, уреди, инструменти и друго работно оборудване, за което
това е необходимо, се спазват изискванията за експлоатацията на
енергопотребителите и безопасността на труда при експлоатация на електрическите
уредби и съоръжения“.
Съгласно чл. 381, т. 1 от Наредба №
16-116 „в процеса на експлоатацията осветителните уредби се подлагат на
следните периодични проверки най-малко един път в годината се измерват степента
на осветеност в контролните точки и нивото на общата осветеност“.
В конкретния случай се констатира,
че е извършена проверка за степента на осветеност в контролните точки и нивото
на общата осветеност на 03.11.2020 г., но е и към датата на проверката на място
/08.03.2022 г./ и по документи /14.03.2022 г./. Нарушението и неговият
извършител са безспорно установени. Нарушението е формално, като за
осъществяването на неговия фактически състав не се изследва настъпването на
определен противоправен резултат. Отговорността на дружеството е обективна,
безвиновна. Осъществената в действителност фактическа обстановка е правилно
подведена под релевантната по време, място и лица правна уредба /чл. 3 ЗАНН/.
Законосъобразно и явно справедливо наказващият орган е наложил
административното наказание „имуществена санкция“ в минимален размер за деяние,
което съставлява нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, с цел да се предупреди
и превъзпита нарушителя /чл. 12 от ЗАНН/, при липсата на предпоставки за
освобождаване от отговорност поради маловажност на случая. Неприложима е
разпоредбата на чл. 415в, ал. 1 КТ, тъй като нарушението не е отстранено
веднага след установяването му, а от извършването му /изпълнителното деяние е бездействие/
е настъпила смъртта на работник в проверявания обект.
Ирелевантни
са обстоятелствата, че след съставянето на АУАН е извършена проверка на
основание на чл. 78, ал. 2 във връзка с чл. 200, ал. 1, т. 2 от Наредба № 7 в
срока по чл. 381, т. 1 от Наредба № 16-116, тъй като тя е в изпълнение на
отправени с протокол от 21.04.2022 г. предписания. Конкретният казус касае
установяване на нарушение в хода на проверката на контролните органи, за което
се предвижда съответното административно наказание, а не – неизпълнение на
предписание по чл. 404, ал. 1 КТ, дадено в хода на тази проверка, за което също
се предвижда административно наказание с разпоредбата на чл. 415, ал. 1 КТ.
Доколкото направените от РС – Хасково
изводи съответстват на установената фактическа обстановка и не са налице
основанията по чл. 348, ал. 1 НПК, оспореното съдебно решение следва да бъде
оставено в сила.
С оглед изхода от спора и на основание
чл. 63д, ал. 1, ал. 4 и ал. 5 ЗАНН във връзка с чл. 37, ал. 1 от ЗПП във връзка
с чл. 27е НЗПП в полза на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в размер от 80 лева.
По изложените съображения и на
основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, чл. 63д, ал. 1,
ал. 4 и ал. 5 ЗАНН, Административен съд – Хасково,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 227/25.07.2022 г. по АНД № 492/2022 г. по описа на Районен
съд – Хасково.
ОСЪЖДА „ЕКО - ТИТАН ГРУП“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. С.,
ул. ***, да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по
труда“, със седалище – гр. София, сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.