Р E Ш Е Н И Е
№ 236
гр.Плевен, 10.05.2021 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, първи касационен
състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети април две хиляди двадесет и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛКА БРАТОЕВА
РАЛИЦА МАРИНСКА
при
секретаря Бранимира Монова и с участието на прокурора Иван Шарков, като
разгледа докладваното от председателя касационно административнонаказателно
дело № 150 по описа за 2021 год. на Административен съд - Плевен и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 6/18.01.2021 год.,
постановено по АНХД № 2020444020034 по описа за 2020 год., Районен съд – гр. Червен
бряг отменил Наказателно постановление № 20-0374-000827/07.10.2020 г. на Началник РУ
към ОД МВР- Плевен, РУ- Червен бряг, с което на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП по отношение на В.М.Й. ***, за нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП, е
наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв. и на основание
Наредба № Iз-2539 на МВР са отнети 6 контролни точки.
Против горното решение постъпила
касационна жалба от началника на РУ – Червен бряг към ОД МВР - Плевен, в която
се излагат доводи, че въззивното решение е неправилно, немотивирано и
постановено при съществено противоречие с материалния закон. Твърди се, че по
делото е установено обстоятелството за наличен здравословен проблем по отношение
на нарушителя Д., който обаче според касатора не е физически по смисъла на
разпоредбата на чл.137а, ал.2, т.2 от ЗДвП, поради което горното не го
освобождава от задължението за използване на обезопасителен колан. Излагат се
доводи, че съобразно разпоредбата на чл.171, т.1 от ЗДвП се отнема
свидетелството за управление на водач, за когото видимо се установи, че не
отговаря на медицинските или психологическите изисквания, поради което, ако
използването на обезопасителен колан е пречка за Д., то това би означавало, че
той не отговаря на медицинските изисквания и спрямо него следва да бъде
приложена принудителна административна мярка по смисъла на цитираната по - горе
разпоредба. По тези съображения се изразява становище, че Д. няма физически
недъг или друг физически проблем, който да се явява пречка за използване на
обезопасителен колан. Оспорват се изложените от първостепенния съд доводи,
свързани с приложимостта на чл.28 от ЗАНН за конкретния случай. В заключение се
прави искане да бъде отменено обжалваното решение като неправилно и
незаконосъобразно, както и да бъде потвърдено оспореното НП.
В съдебно заседание касаторът не се представлява.
Ответникът се представлява от адв. П. К.от АК- Плевен, който изразява
становище за неоснователност на касационната жалба, поради което решението на
РС- Червен бряг следва да бъде оставено в сила.
Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен
изразява становище, че решението на първостепенния съд е правилно, поради което
следва да бъде оставено в сила.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните,
намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения
срок, от надлежна страна, поради което е допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна.
Съобразно разпоредбата на чл. 218, ал.1 АПК настоящият
съдебен състав следва да обсъди само посочените в жалбата пороци на решението,
а съобразно чл.218, ал.2 АПК служебно следи за валидността, допустимостта и
съответствието на решението с материалния закон.
С оглед конкретните оплаквания в касационната жалба,
съдът приема, че между страните не е налице спор относно приетата от РС- Червен
бряг за установена фактическа обстановка, свързана с формалното осъществяване
признаците на нарушение по чл.137а, ал.1 от ЗДвП от страна на жалбоподателя на 27.09.2020
г., изразяващо се в управление на лек автомобил без водачът да е поставил
обезопасителния колан, с който автомобилът е оборудван. Районен съд - Червен
бряг е направил анализ на събраните в тази насока доказателства и е изложил
мотиви в достатъчен обем, с които настоящият съдебен състав е съгласен и не
намира за нужно да ги повтаря в касационния съдебен акт, с оглед разпоредбата
на чл.221, ал.2 от АПК.
Между страните се спори дали в случая се касае за
умишлено извършено нарушение, респективно налице ли са предпоставките за
приложение на чл.137а, ал.2, т.2 от ЗДвП по отношение на касатора.
Разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП вменява задължение на водачите и
пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3,
когато са в движение, да използват обезопасителните колани, с които моторните
превозни средства са оборудвани. Санкцията за неизпълнение на това задължение е
предвидена в чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП. Според хипотезата на чл. 137а, ал. 2, т. 2 от ЗДвП освободени от задължението за
ползване на обезопасителен колан са лицата, чието физическо състояние не
позволява неговото използване. За физическо състояние, което не позволява на
лице – водач на МПС, да използва обезопасителен колан, следва да се приеме само
състояние, при което поради обективни причини (стоящи извън субективните
възприятия и желания на лицето) е невъзможно да се постави колан или
поставянето на такъв би застрашило здравословното му състояние. Законът не
предвижда спазването на специален ред или издаване на конкретен документ за
удостоверяване на физическото състояние на водача, т.е. касае се за фактическа
преценка на горното обстоятелство.
Пред първостепенния съд е била представен Амбулаторен
лист № 005604/26.09.2020 г., т.е. от деня, предхождащ издаването на процесния
АУАН, както и ЕМГ изследване от 18.09.2020 г., от които се установява, че при
г-н В.М.Й. са налице локално ограничени по скорост и обем движения в раменната
става в ляво. В областта на лява ключица е установена палпаторна болезненост и
лек оток. Районен съд – Червен бряг е обсъдил горните писмени доказателства и
обосновано е приел, че въз основа на тях може да се направи извод за наличие на
противопоказания при използване на предпазен колан, с оглед на което е приел за
доказани обстоятелствата по чл.137а, ал.2, т.2 от ЗДвП.
Настоящият съдебен състав е съгласен с горните изводи.
Издаденият амбулаторен лист отразява здравословното състояние на ответника по
касационната жалба непосредствено преди извършване на нарушението, поради което
първостепенният съд правилно е преценил, че по отношение на г-н Й. към момента
на съставяне на АУАН е била налице хипотезата на чл.137а, ал.2, т.2 от ЗДвП, с
оглед което за него не е съществувало задължение за спазване разпоредбата на
чл.137а, ал.1 от ЗДвП, за нарушението на която е санкциониран.
Неоснователни и неотносими към правния спор са
доводите на касатора, че се касае за установен здравословен, а не физически
проблем, какъвто термин е употребен в разпоредбата на чл.137, ал.2, т.2 от ЗДвП, както и че при наличие на твърдените обстоятелства са налице
предпоставките за налагане на ПАМ по смисъла на чл.171, т.1 ЗДвП. Здравословното
състояние несъмнено е част от физическото такова, поради което тълкуването на
нормата от страна на касатора е неправилно, а дали водачът към момента на
проверката е отговарял или не на медицинските или психологическите изисквания
по смисъла на чл.171, т.1, б.“а“ от ЗДвП е въпрос, който е извън предмета на
делото, тъй като по отношение на ответника по касационната жалба не е приложена
принудителна административна мярка по реда на тази разпоредба и нито за
настоящия съд, нито за първостепенния такъв е налице задължение да изследват
наличието или липсата на предпоставките за приложение на въпросната правна
норма.
С оглед горното оспореното решение законосъобразно и
правилно, поради което следва да бъде оставено в сила.
Водим от
горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН
и чл. 221, ал. 2 второ от АПК, Административен съд – Плевен, първи
касационен състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение №
6/18.01.2021 год., постановено по АНХД № 2020444020034 по описа за 2020 год. на
Районен съд – Червен бряг.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ ЧЛЕНОВЕ: 1./п/ 2./п/