№ 9754
гр. София, 08.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20231110112235 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на ФИРМА” ЕАД, ЕИК 1111111,
представлявано от АА- Изпълнителен директор срещу В. Н. Н. с ЕГН:**********, с адрес:
гАДРЕС, с която се иска да бъде признато за установено, че ответницата дължи сумата от
3123,23 лева - главница, представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна
енергия /ТЕ/ за периода м.05.2019г. - м.04.2021г., ведно със законната лихва от 12.12.2022г.
до окончателното изплащане на вземането, 587,55 лева - мораторна лихва за забава от
15.02.2020г. до 25.11.2022г., както и суми за дялово разпределение: 19.19 лева - главница за
периода от м.5.2020г. до м.04.2021г., ведно със законната лихва от 12.12.2022г. до
окончателното изплащане на вземането, и 3,48 лева - лихва за периода от 16.07.2020г. до
25.11.2022г.,за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
№67706/2022 г. на СРС, 46 състав.
Посочен е адрес на топлоснабдения имот: ап.23, находящ се в АДЕРС Аб.№: 1111
ИД номер: *********.
Ищецът твърди, че ответницата е клиент на топлинна енергия (ТЕ) за битови
нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, съгласно който, всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост (СЕС),
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти
на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда,
определени в Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването.
Сочи се, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за
битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни
Общи условия /ОУ/, които в процесния случай се изготвят от „ФИРМА“ ЕАД и се одобряват
от Комисията за енергийно и водно регулиране. Същите влизат в сила в едномесечен срок
след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на
договор между топлопреносното предприятие и клиентите на ТЕ, без да е необходимо
изричното им приемане от страна на клиентите, като ответницата не е упражнила правата си
по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо нея са влезли в сила Общите условия
за продажба на топлинна енергия от „ФИРМА“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр.
София, одобрени с Решение от 2016 г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „Монитор“ в сила от
10.07.2016 г.
1
Излагат се съображения, че в раздел IX от ОУ - „Заплащане на ТЕ и услугата
дялово разпределение”, в чл. 31, ал. 1 е определен редът и срокът, по които купувачите на
ТЕ са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ. Съгласно чл.33 от ОУ, клиентите
са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Също така имат задължение
да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който
се отнасят. Съгласно влезлите в сила ОУ топлопреносното предприятие начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и
ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. При неизпълнение в срок на задълженията по ал.
2, Клиентите заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата до момента на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия
Твърди се, че ответницата е използвала доставяната от дружеството- ищец ТЕ
през процесния период и към настоящия момент не е погасила задължението си.
Сочи се, че на основание чл. 139 от ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в
СЕС се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице,
вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. В настоящия случай, в изпълнение на
разпоредбата на чл. 1386 от ЗЕ, собствениците в СЕС, в която се намира имота на ответника,
са сключили договор за извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ с ищеца.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата е депозирали отговор на исковата молба, с
който исковете се оспорват като неоснователни по основание и размер. Оспорва се
ответницата да се клиенти на ТЕ за битови нужди, като се сочи, че още през 1989 г. тя е
дарила процесния топлоснабден имот и не е запазила правото на ползване върху същия. При
условията на евентуалност се прави възражение за изтекла погасителна давност.
Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени с правно основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД във вр. чл. 422 ГПК.
На 12.12.2022 г. „ФИРМА“ ЕАД е депозирало пред СРС заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу В. Н. Н. за сумите 3 123,23 лева (три хиляди
сто двадесет и три лева и 23 стотинки), представляваща главница за цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна
лихва за период от 12.12.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 587,55 лева (петстотин
осемдесет и седем лева и 55 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от
15.02.2020 г. до 25.11.2022 г., 19,19лева (деветнадесет лева и 19 стотинки), представляваща
главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2020 г. до
30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 12.12.2022 г. до изплащане на вземането,
сумата 3,48 лева (три лева и 48 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от
16.07.2020 г. до 25.11.2022 г.- задължение за доставена, но неизплатена топлинна енергия и
дялово разпределение за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ул. „Оборище“
125, вх.Б, ет.2, ап.23, аб. №1111
С разпореждане от 20.12.2022 г. по ч. гр. д. № 67706 /2022 г. по описа на СРС, съдът е
постановил исканата заповед за изпълнение, като е присъдил на заявителя и сторените в
заповедното производство разноски в размер на 76.64 лв. за заплатена държавна такса и 50
лв. юрисконсултско възнаграждение
Заповедта е връчена на длъжника, , който е депозирал в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК
писмено възражение, намирайки вземането-предмет на заповедта за недължимо. В срока по
чл.415, ал.4 ГПК ищецът е предявил искове за установяване на вземанията си по исков ред.
Приложено по делото е заявление от Столичен народен съвет от 05.07.1984 г. до
Първи нотариус при СРС, с което се иска на основание чл. 134, ал. 4 от ЗТСУ и чл. 288 от
2
Правилника за приложението му да се издаде Нотариален акт на В. Н. Н. за собственост
върху апартамент 1111, находящ се в жилищна сграда с адрес: гАДРЕС.
Представена е молба-съгласие от Столична община до Служба по вписванията за
заличаване на закона ипотека в полза на Столична община върху апартамент АДЕРС
С Нотариален акт за дарение на недвижим имот от 25.01.1989 г. на I Нотариус при
Втори районен съд В. Н. Н. е дарила на сина си НГС апартамент 1111, находящ се в
жилищна сграда с адрес: гАДРЕС.
Видно от Удостоверение Изх. №857/04.08.2009 г., съставено от „ФИРМА“ ЕАД в
сградата ма адрес“ уАДРЕС съществува техническа възможност за дялово разпределение на
топлинна енергия, но не се прилага поради несъгласие на живущите за избор на ФДР.
По делото е назначена и приета съдебно-техническа експертиза, заключението по
което съдът възприема като компетентно дадено. Вещото лице е установило, че абонатната
станция топлозахранва цялата сграда. Общия топломер в абонатната станция се отчита по
електронен път в началото на всеки месец. Посредством т.н. „терминал” се снема
показанието на ТЕ в 0.00 часа на първо число от месеца. От отчетеното количество ТЕ са
приспаднати технологичните разходи в абонатната станция за сметка на топлопреносното
дружество и разликата се разпределя между всички потребители за отопление /имот и
сградна инсталация/ и БГВ. Същите са изчислявани за всеки месец по реда на чл.58, ал.2 от
Наредба №16-334 одобрена от МИЕ и обнародвана в ДВ бр.34/24.04.2007г. Изчисленията са
направени съгласно методика и формули в приложение към чл.61, ал.1, т.4.1. приложени в
Наредба№ 16-334. В процесната сграда по решение на ЕС не са поставени ИРРО
/индивидуален разпределител на разход за отопление/. Разпределението на постъпилата ТЕ в
абонатната станция за отопление се разпределя от „ФИРМА“ ЕАД на база отопляеми обеми
на отделните имоти. За процесния имот е изчислена ТЕ за отопление от сградна инсталация
на пълен отопляем обем 159куб.м. и за ТЕ за отопление на имот на коригиран отопляем
обем 141куб.м. /поради демонтаж на отоплителните тела в обидите части - стълбище/. През
процесния период ТЕ за отопление отдадена от сградната инсталация е изчислена по
формула приложена в Наредба №16-334/06.04.2007г. на база пълната отопляема кубатура
159куб.м. съгл. акт за разпределение на кубатурата, представен на в.л. За процесния период
няма изчислена ТЕ за отопление на общи части, тъй като радиаторите в стълбището са
демонтирани на 26.09.2006г. В процесния имот има монтирани два броя водомери за топла
вода. Водомерите са отчетени на 01.06.2020г. и 27.05.2021 г., като отчетите с подпис на
потребител са представени на в.л. и същите отчетени стойности фигурират в изравнителните
сметки. За отчетни периоди 17/18г. и 19/20г. отчетеното количество топла вода е
коригирано: увеличено с +1.667уб.м. за 19/20г. и намалено с +1.420куб.м. за 20/21г. спрямо
показанието на общия водомер в абонатната станция. През процесния период във фактурите
изготвени от „Топлофикация -София”ЕАД няма начислявана такса мощност, тъй като
същата отпада след 06.2006г. СТЕ счита, че за период 19/20г. във изравнителната сметка
изготвена от ФДР е въведена с -10.86лв. по-малко от фактурираните суми. За отделните
компоненти изчисленията извършени от ФДР са в съответствие с действащата Наредба №Е-
РД- 04-1 от 12.03.2020г.
Вещото лице е изчислило, че дължимата сума за потребена ТЕ за БГВ, сградна
инсталация и имот е 3308.67лв.
По делото е назначена и приета съдебно-счетоводна експертиза, заключението по
която съдът възприема като компетентно дадено. Вещото лице е установило, че има
извършени плащания по партидата с аб. №1111 в размер на 196.29 лева, като същите са
съобразени от ищеца и не са част от исковата претенция.
Няма основание да не бъдат кредитирани експертизите поради това, че вещите лица са
използвали документи, неналични по делото или такИ., осчетоводени в счетоводството на
ищеца. При изпълнение на своята задача вещите лица работят както с приети по делото
3
писмени и веществени доказателства, така и с документи и вещи, които са предоставени от
страните или се съхраняват в държавни учреждения или се намират в трети, неучастващи в
спора лица /проверки в счетоводството на търговци, проверки на документация,
съхранявана в архиви или нотариални кантори, проверки на регулационни или други
благоустройствени актове и документи в техническата служба на общината и др./. Решение
№ 48 от 23.07.2020 г. по т. д. № 199 / 2019 г. на Върховен касационен съд, 1-во тър.
Отделение/ Законодателната идея е вещото лице да изготви заключението си само на база на
собствените си знания и опит, като ползва събрания по делото доказателствен материал и
предоставените му от страните или трети лица материали, стига това да не почИ. на база на
странични данни или предположения, което е в случая не е налице. Прегледаните материали
могат да не бъдат представени в оригинал или копие пред съда, но по искане на някоя от
страните съдът може да изиска документите, за да може да бъде оспорена тяхната истинност.
Ако истинността на документите не се оспорва, представянето им пред съда не е
задължително /Решение №131 от 12.07.2018г. по гр.д.№131/2018г. на ВКС, ГК, IV г.о./.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
„потребители на топлинна енергия“.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано в §1, т.42
ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или ползвател на
имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация или горещо водоснабдяване.
След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от
17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквИ.лентно по
смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според новата редакция на чл.153,
ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение
на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на
ВКС, т.1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение,
какъвто обаче не е разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е
посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти
на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и
дължат цената на доставената топлинна енергия.
Нормата на чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на потребители /клиенти/ на топлинна енергия за битови нужди,
като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия, предложени
от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на
договора. С оглед тази нормативна уредба между „ФИРМА“ ЕАД и ответника за процесния
период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично
известни общи условия за продажба, каквито са Общите условия, одобрени с решение №
ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във вестник „Монитор“ от 11.07.2016 г., в сила от
4
11.08.2016 г.
Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи условия
възниква между топлопреносно предприятие и потребителя /клиента/, по силата на закона –
чл.150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответника – потребител, вкл. и
относно приемането на Общите условия, в какъвто смисъл са й разясненията, дадени в
решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3184/2013 г. на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на
чл.290 ГПК.
От представения по делото нотариален акт се установява, че в рамките на процесния
период ответницата не е била собственик на топлоснабдения имот, а такъв е бил сина й/ още
от 1989 г./ Тя не е и вещноправен ползвател.
Изложените обстоятелства в своята съвкупност обосновават заключението, че за
исковия период между главните страни не е съществувало валидно облигационно
правоотношение с предмет: доставката на топлинна енергия за битови нужди относно
процесния имот.
Друг субект е бил ползвател на топлинна енергия по силата на закона- НГС а от страна
на ответницата не е изразявана воля за възникване на облигационно правоотношение –
например чрез подаване на молба-декларация за открИ.не на партида или чрез сключване на
изричен договор с топлопреносното дружество.
Така между ответницата и топлопреносното предприятие не е съществувало валидно
облигационно правоотношение с предмет: доставката на топлинна енергия за битови нужди
относно процесния имот и искът като неоснователен следва да бъде отхвърлен.
На основание чл. 78, ал. 3 на ответника В. Н. Н. се следват деловодни разноски-500
лева адвокатски хонорар.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ФИРМА” ЕАД, ЕИК 1111111, представлявано от
АА- Изпълнителен директор срещу В. Н. Н. с ЕГН:**********, с адрес: гАДРЕС, искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД във връзка с чл.
422 ГПК, за признаване за установено, че ответницата дължи сумата от 3123,23 лева -
главница, представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за
топлоснабден имот: ап.23, находящ се в АДЕРС Аб.№: 1111 ИД номер: ********* за
периода м.05.2019г. - м.04.2021г., ведно със законната лихва от 12.12.2022г. до
окончателното изплащане на вземането, 587,55 лева - мораторна лихва за забава от
15.02.2020г. до 25.11.2022г., както и суми за дялово разпределение: 19.19 лева - главница за
периода от м.5.2020г. до м.04.2021г., ведно със законната лихва от 12.12.2022г. до
окончателното изплащане на вземането, и 3,48 лева - лихва за периода от 16.07.2020г. до
25.11.2022г.,за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
№67706/2022 г. на СРС, 46 състав.
ОСЪЖДА „ФИРМА” ЕАД, ЕИК 1111111, да заплати на основание чл. 78, ал. 3
ГПК на В. Н. Н. с ЕГН:**********, съдебно-деловодни разноски в размер на 500 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5