РЕШЕНИЕ
№ 120
гр. Силистра, 17.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на осемнадесети
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Н. Димитров
Членове:Теодора В. Василева
Добринка С. Стоева
при участието на секретаря Галина Н. Йовчева
като разгледа докладваното от Добринка С. Стоева Въззивно гражданско
дело № 20223400500236 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 73/20.06.2022г. ДРС е отхвърлил иска на Н. М. Н. от с.
Черник, общ.Дулово, обл. Силистра срещу ЕОС Матрикс“ ЕООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Рачо Петков
Казанджията № 6, ет.6, с който се иска от съда да приеме за установено по
отношение на ответника, че ищецът не му дължи сумата от общо 3 622.86 лв.
по издаден на 16.09.2009г. изпълнителен лист по ч. гр. д. № 497/2009 г. на РС
- Дулово, по който е образувано изп. д. № 620/2020г. по описа на ЧСИ Георги
Георгиев, поради изтекла погасителна давност за вземанията, като
неоснователен и недоказан.
Недоволна от решението, е останала Н. М. Н., която в
законоустановения срок депозира въззивна жалба. Счита, че същото е
неправилно, поради което моли съда да го отмени и постанови друго, с което
да уважи предявения от нея иск. Претендира присъждане на деловодни
разноски.
Ответната страна „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, със седалище и адрес на
управление гр.София, счита че жалбата е неоснователна и моли да бъде
потвърдено обжалваното решение като правилно и законосъобразно.
Съдът, като обсъди жалбата, доказателствата по делото и становищата
на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
1
Жалбата е неоснователна.
Ищцата в първоинстанционното производство твърди, че не дължи на
ответника сумата от 3 622.86 лева, представляваща изпълняемо право по
изп.дело № 620/2020 г. по описа на ЧСИ Г.Георгиев с район на действие - ОС-
Силистра, тъй като същото не съществува поради погасяването му по давност
- изтекли са две години от извършване на последното действие по
изпълнителното дело и последното е прекратено по силата на закона - чл. 433,
ал. 1, т. 8 ГПК.
Ответникът „ЕОС Матрикс“ ЕООД твърди, че не е настъпила 5-
годишна погасителна давност в полза на ищцата към датата на подаване на
исковата молба и процесните вземания не са погасени по давност. Сочи, че
последното изпълнително действие е от 17.08.20г., а исковата молба е
подадена на 29.07.2022г.
Видно от доказателствата по делото, на 16.09.2009г. е издаден
изпълнителен лист /ИЛ/ в полза на банката, прехвърлила вземането на
ответника. Въз основа на този ИЛ при ЧСИ Милен Бъзински е образувано
изпълнително дело № 20098380404134 по молба на „ОББ“ АД, като на
07.10.2009 г. са изпратени запорни съобщения до всички банки за запор на
банковите сметки на Н. Н.. В последствие изпълнителното дело е
прехвърлено при ЧСИ Г.Георгиев, с район на действие - ОС-Силистра, където
е образувано под № 975/2010г. На 21.04.2012 г. е входирана молба от „ЕОС
Матрикс“ ЕООД с искане да бъде конституиран като взискател по
изпълнителното дело, предвид прехвърляне на вземането. На 21.08.2014г. е
наложена възбрана върху недвижим имот, собственост на ищеца, която е
вписана в Агенция по вписванията. През 2015г. изп.дело № 475/2010г. е
прехвърлено при друг ЧСИ - Даниела Петрова-Янкова и е образувано под №
20157110400146. На 16.04.2015г. ЧСИ Даниела Янкова насрочва опис и
оценка на възбранения имот до размера на задължението, за 27.05.2015г. от
11.00 часа. С молба от 29.04.2015г. длъжникът и настоящ жалбоподател Н. Н.
е поискала отлагане на насрочения опис, изрично заявявайки че ще погасява
вноските си всеки месец в размер на 600 лв. На същата дата по
изпълнителното дело са платени 600 лв. Направено е разпределение на
сумата. В периода от 2015г. до 2017г. са извършвани плащания по
изпълнителното дело от страна на ищцата за погасяване на задълженията й по
него, като на 08.09.2017г. е извършено последно плащане от длъжника. На
25.09.2018г. ЧСИ е наложил запор на банковите й сметки и е изпратил
запорни съобщения до всички банки.
На 30.07.2020г. взискателят „ЕОС Матрикс” е поискал изп. дело №
146/2015г. да бъде изпратено на ЧСИ Г.Георгиев за продължаване на
изпълнителното производство и при ЧСИ Г.Георгиев е образувано под №
620/2020г., като на длъжника Н. М. е изпратена покана за принудително
изпълнение, с което ЧСИ я уведомява, че на 24.09.2020 г. ще извърши опис на
движими вещи. Поканата за принудително изпълнение е й връчена лично на
24.08.2020г.
На 31.08.2020 г. ищцата депозира възражение по изп.дело № 620/2020г.
2
срещу принудителното изпълнение, позовавайки се на чл.433, ал.1, т.8 от
ГПК във вр. с чл. 110 и чл. 111, б. „в” от ЗЗД.
На 31.08.20г. депозира пред ДРС настоящата искова молба,
претендирайки съда да постанови решение, с което да приеме за установено,
че задълженията по изпълнителен лист от 16.09.2009г., присъдени в полза на
„ОББ” АД и в последствие цедирани на ответника „ЕОС Матрикс” ЕЕОД, са
погасени по давност, на основание чл.439 от ГПК във вр. с чл. 110 от ЗЗД и с
чл. 111, б. в” от ЗЗД.
Съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД давността се прекъсва с предприемането
на действия за принудително изпълнение на вземането. В т. 10 от
Тълкувателно решение № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС изрично е посочено, че погасителната давност не спира,
докато трае изпълнителният процес, тъй като в този процес давността се
прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен
способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо
съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен
способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го
приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с
предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. В
изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът може да избере
дали да действа. Взискателят трябва да поддържа със свои действия
висящността на изпълнителния процес. Прекъсва давността предприемането
на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен
способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и
или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане
от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ).
В разглеждания случай, видно от приложеното като доказателство
заверено копие на изп.дело. № 650/2020г. по описа на ЧСИ Георги Георгиев,
са извършени следните действия, които са прекъсвали давността относно
вземането:
-На 07.10.2009г. е наложен запор на банковите сметки на ищеца;
-На 21.08.2014г. е наложена възбрана на недвижим имот, собственост
на ищеца;
- На 16.04.2015г. е насрочен опис и оценка на възбранения
недвижим имот за 27.05.2015г.;
-На 28.04.2015г. ищецът е поискал отлагане на описа и се е задължил
да погасява задължението си на месечни вноски в размер на 600 лв.;
-На 29.04.2015г. са платени 600 лв. от ищеца, на 01.07.2015г. са
платени 400 лв. от ищеца, на 19.08.2015г. са платени 300 лв. от ищеца;
- На два пъти през 2017 г. ищецът е заплатил суми от 600 лв. и 150
лв.;
-На 25.09.2018г. е наложен запор на банковите сметки на ищеца;
-На 22.07.2020 г. е насрочен опис за 28.08.2020г.;
-На 17.08.2020г. е насрочен нов опис за 24.09.2020г.;
3
-На 31.08.2020г., ищецът е подал настоящата искова молба в съда.
Предвид всичко това правилно ДРС е приел, че не е изтекла
погасителната 5-годишна давност в полза на ищцата.
Що се касае до твърдяната от нея настъпила перемция по
изпълнителното дело през 2017г., то това обстоятелство е ирелевантно в
случая, тъй като след 2017г. са осъществени по делото нови изпълнителни
способи.
Съдебната практика е категорична, че когато по изпълнителното дело е
направено искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила,
съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ –
той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него
изпълнителен лист. Единствената правна последица от настъпилата вече
перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в
ново – отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право.
Необразуването на ново изпълнително дело с нищо не вреди на кредитора
нито ползва или вреди на длъжника. То може да бъде квалифицирано като
дисциплинарно нарушение на съдебния изпълнител, само доколкото не е
събрана дължимата авансова такса за образуване на отделното дело и с това
са нарушени канцеларските правила по воденото на изпълнителните дела. В
този см. Решение № 133 от 10.08.2022 г. на ВКС по гр. д. № 562/2022 г., III г.
о. , както и становището в т.10 от ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС
Жалбоподателката се позовава на разпоредбата на чл.111 ЗЗД, но в
случая тя е неприложима. Съгласно ТР № 3/2011 г. от 18.05.2012 г. на ОСГТК
на ВКС, както и решение № 45/17.06.2020 г. по т. д. № 237/2019 г. на ВКС, ІІ
ТО, решение № 38/26.03.2019 г. по т. д. № 1157/2018 г. ВКС, ІІ ТО,
Определение № 492 от 1.06.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3858/2021 г., III г. о., и
др. уговорката между страните по договора за банков кредит за връщане на
предоставената сума на погасителни вноски не превръща кредита в такъв за
периодични платежи, а представлява уговорка за изпълнение на задължението
на части, като нито задължението на банката за предоставяне на кредита, нито
задължението на кредитополучателя за връщането му, са повтарящи се.
Липсва периодичен характер на плащанията по договора за кредит и
приложима по отношение на задължението за главница е общата петгодишна
давност по чл. 110 ЗЗД, а не кратката тригодишна давност по чл. 111, б. "в"
ЗЗД.
В този смисъл правилно ДРС е приел, че след като последното валидно
изпълнително действие е извършено на 17.08.2020 г. /насрочване на нов опис/,
с което е започнала да тече нова 5-годишна давност, то към
31.08.2020г./датата на подаване на исковата молба/ не е налице изтекла 5-
годишна давност в полза на ищцата и настояща жалбоподателка и вземането й
към ответника в размер на исковата сума не е погасено по давност.
Ето защо решението на ДРС, с което е отхвърлен предявеният
отрицателен установителен иск, е правилно и като такова следва да бъде
потвърдено.
Предвид изхода на процеса пред настоящата съдебна инстанция, на
4
жалбоподателя не следва да се присъждат разноски, а ответната страна не
претендира такива.
Мотивиран от гореизложените съображения, СОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 73/20.06.2022г. ДРС, постановено по
гр.д. № 383/20г. по описа на ДРС.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5