Р Е Ш Е Н И Е
№ 747
гр.
Пловдив, 28 април 2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХIII-ти касационен състав, в публично съдебно заседание на дванадесети април през две
хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКО БЕКИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при секретаря ТАНЯ КОСТАДИНОВА и участието на прокурор ИЛЯНА ДЖУБЕЛИЕВА, като разгледа КАНД № 444/2022година
по описа на съда, докладвано от съдия
Стоянов, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63в от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на Н.И.Г., ЕГН ********** ***,
чрез адвокат Я. против Решение № 2301 от 17.12.2021 г., постановено по АНД №
6664/2021г. по описа на Районен съд - Пловдив, XVII наказателен състав, с което е потвърдено наказателно постановление № 21-0438-000698 от 26.08.2021г. на началник
сектор към ОДМВР – Пловдив, РУ-03 Пловдив, с което е
наложено административно наказание “глоба” в размер на 100 /сто/ лева за
извършено административно нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП.
Релевираните касационни основания се субсумират в доводите, че
атакуваният съдебен акт е неправилен, като постановен в нарушение на закона и
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – касационни основания
по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК вр. чл. 63в
ЗАНН. Иска се да се отмени решението на РС-Пловдив, както и да бъде
отменено НП.
Ответникът
по касационната жалба –Трето РУ при Областна дирекция на МВР-Пловдив, чрез процесуалния си представител юрк. Пенкова, в
писмено становище оспорва касационната жалба като неоснователна. Моли да се
потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Претендира
разноски.
Контролиращата страна чрез участвалият
по делото прокурор при Окръжна прокуратура гр. Пловдив дава заключение, че
жалбата е неоснователна и предлага оспореният съдебен акт да бъде оставен в
сила.
Съдът, като взе предвид
релевираните с жалбата касационни основания по смисъла на чл. 348 от НПК и
тези, за които следи служебно на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, вр. чл. 348 и
чл. 354 от НПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал.
1 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН и от надлежна
страна, която има право и интерес от обжалването, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
От фактическа страна първоинстанционният съд е приел, че е установена следната
фактическа обстановка:
На 28.06.2021г.
около 17.15 часа в гр. Пловдив, ул. Васил Левски №60 Н.Г. управлявала лек
автомобил Пежо 1007 с рег.№ ***, собственост на К.Г., като водачът навлиза и
преминава на пешеходен светофар на забранителен сигнал –червено при нормално
работеща светофарна уредба .Полицейският автомобил бил на отсрещната страна с
пряка видимост към движението на автомобилите, като нарушението било явно, а
полицейските служители наблюдавали лично нарушението. Светофарът е пешеходен и
от двете страни свети едно и също, няма отделна секция. Полицейският автомобил
завъртял и спрял водача на лекия автомобил като водача бил сам. Тъй като
касаторът извършил нарушение му бил съставен АУАН за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП, като актът бил подписан без възражения. Въз основа на съставения акт
административно наказващия орган издал обжалваното наказателно постановление.
Въззивният съд е приел, че НП е законосъобразно
издадено, при спазване на всички процесуални правила в ЗАНН и ЗДвП, като съдът
е изложил доводи за законустановеност на нарушението, както и за виновното му
извършване. В разглеждания казус, видно от представените по делото
доказателства, е спазена процедурата по съставяне на АУАН и издаване на НП.
Същите отговарят на формалните изисквания на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН и изхождат
от компетентни органи.
Районен съд Пловдив, след като е провел пълно и
всестранно разследване по делото, е възприел за установена описаната подробно в
обжалваното решение фактическа обстановка, която се възприема и от настоящия
съд, като поради това е ненужно да се повтаря. Въз основа на констатираните
факти и след анализ на събраните в хода на проведеното съдебно следствие
доказателства, първоинстанционният съд е стигнал и до законосъобразния извод за
наличие на осъществено от страна на жалбоподателя нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП като е изложил и подробни мотиви относно законосъобразното санкциониране
на жалбоподателя и определянето на приложимото за това установено нарушение
наказание.
Неоснователни са възраженията на касационния
жалбоподател за липсата на безспорни доказателства за деянието.
Настоящата съдебна инстанция намира, че съдът,
постановил оспореният съдебен акт, е изложил подробни мотиви защо възприема
една част от гласните доказателства като достоверни и ги кредитира, а други не,
като в тази насока решението му не е необосновано. Районният съд е направил
подробен анализ на събраните доказателства, които са от съществено значение за
изясняване на делото. Настоящият съдебен състав намира, че правилно въззивният
съд се е позовал на показанията на актосъставителя по делото Богомил Драмчев. Тези
показания са били кредитирани от първоинстанционния съд, доколкото в тях се
съдържа конкретна информация, от която може да се направи извод дали
поведението на жалбоподателя действително осъществява състав на вмененото му
нарушение. В случая свидетелят изрично е посочил, че процесният автомобил,
управляван от касатора е преминал на червен светофар. Именно тези възприятия на
свидетеля са дали основание за преценката, че Г. е преминала на червен забраняващ сигнал на
светофарната уредба и затова тя е билa и спрянa за проверка. Тези показания, съпоставени със събраните по делото
писмени доказателства установяват незаконосъобразно поведение на жалбоподателя.
Предвид изложеното и при извършената проверка от
страна на настоящия състав по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът намира, че
не се установяват основания за отмяна на обжалваното съдебно решение, като
същото е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон. Затова и тъй
като не са налице и касационните основания, визирани в касационната жалба,
следва решението на районния съд да бъде оставено в сила.
Основателно, при този изход на спора, е направеното от процесуалния
представител на ответника, в приложеното по делото писмено становище, искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция, което
следва да бъде определено в размер на 80 лв.
Административен съд – Пловдив, ХХIII
касационен състав, водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. 1 от АПК
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2301 от 17.12.2021 г., постановено по
АНД № 6664 по описа за 2021 г. на Районен съд –Пловдив- XVII н.с.
ОСЪЖДА Н.И.Г., ЕГН ********** ***, да заплати на ОДМВР-Пловдив сумата от 80.00/ осемдесет/ лева
юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: