№ 31
гр. София, 11.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на осми декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Пламен Дацов
Членове:Димитър Фикиин
Светла Букова
при участието на секретаря Валентина Игн. Колева
в присъствието на прокурора Апелативна прокуратура - София
като разгледа докладваното от Светла Букова Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20211000601161 по описа за 2021 година
Производството е по реда на гл. ХХІ НПК.
С присъда от 17.05.2021 г. по нохд № 211/19 г. на Окръжен съд – Благоевград Н.
К. Н. е признат за виновен за това, че на 25.05.2016 г. около 17.50 ч. на път II-19 в
района на километър 549+900 при управление на МПС – „БМВ 530 Д“ с рег. №
******** нарушил чл.20, ал.2, изр.2 и чл.23, ал.1 ЗДвП и по непредпазливост причинил
смъртта на Г. Т. В., поради което и на основание чл.343, ал.1, б. „в, вр. чл.342, ал.1, пр.3
НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години. На
основание чл.66, ал.1 НК е отложено изтърпяването на наказанието за срок от три
години, считано от влизане на присъдата в сила.
На основание чл.343г НК Н.Н. е лишен от правото да управлява МПС за срок от
три години и шест месеца.
С допълнително постановено определение по делото от 14.07.21 г. съдът е
осъдил подсъдимия да заплати на частните обвинители М.В. и И.И. сумата от общо
2520 лв., сторени за повереник в производството.
Срещу постановената присъда е постъпила жалба от защитника на подсъдимия,
в която се възразява срещу правилността й. В допълнително изложение са развити
доводи за недоказаност по несъмнен начин на фактите по обвинението, тъй като
1
подсъдимият не е имал обективна възможност да предотврати процесното ПТП, а
скоростта му на управление е била съобразена с пътната обстановка. В тази насока се
прави позоваване на експертното заключение по първоначално назначената
автотехническа експертиза, изготвена от в.л. М., според която причината за настъпване
на произшествието следва да се търси в действията на водача на товарния автомобил,
който изненадващо е предприел забранена маневра без дори да е подал светлинен
сигнал за това. Относно възприетата от съда тройна автотехническа експертиза се
възразява, че същата, макар и добре защитена теоретично от в. л. К., не обсъжда в
пълна степен фактите по делото и конкретно естеството на следите по процесната
пътна настилка, оставени при задействана „АВS система“ на процесния автомобил,
както и видимостта на водача на лекия автомобил при излизане от завоя. Акцентира се
на първоначалния експертен извод на в.л. М., че за времето на изминатия път от
товарния автомобил от 5.16 секунди от възникване на опасността – от момента на
предприетата маневра от товарния автомобил, до мястото на удара е по-голямо от
времето, за което лекият автомобил е можел да измине опасната зона за спиране до
мястото на удара- 4.8 секунди. Поради това настъпилото произшествие е случайно
деяние и не следва да се ангажира отговорността на подс. Н.. Въз основа на тези
доводи е направено искане за отмяна на присъдата и оправдаването му, а алтернативно
за изменението й при отчитане съпричиняването на противоправния резултат от другия
участник в произшествието, както и много добрите характеристични данни за
подсъдимия. Направено е доказателствено искане за назначаването на повторна
петорна автотехническа експертиза, изпълнена от нови вещи лица, а алтернативно за
допълнителна такава с конкретно посочени задачи към всяка от тях.
От защитника на подсъдимия е депозирана и частна жалба срещу определението
от 14.07.21 г. относно присъдените на частните обвинители разноски. Изложени са
доводи за недоказаното им извършване, както и за тяхната прекомерност.
Недоволни от присъдата в частта й относно определеното наказание са останали
и частните обвинители М.В. и И.И., от чийто повереник е постъпила жалба с
допълнително изложени подробни съображения. Направено е искане за увеличаване на
определеното наказание лишаване от свобода към максимално предвидения размер,
като се отмени приложението на чл.66 НК, а алтернативно – да се увеличи
постановеният изпитателен срок. Поискано е също определянето на по-продължителен
срок на наказанието лишаване от право на управление на МПС.
От повереника на частните обвинители М.В. и И.И. е постъпил отговор по
частната жалба на подсъдимия с искане да се потвърди атакуваното определение на
съда по разноските.
В съдебно заседание пред въззивния съд защитникът на подсъдимия поддържа
жалбата, като акцентира на липсата на установено противоправно поведение на подс.
2
Н., което да е причина за произшествието. Според първото по делото експертно
заключение на в.л. М. той не е имал обективна възможност да предотврати удара, а
скоростта на управление на превозното му средство е била съобразена с пътната
обстановка. В разрез с правилата водачът на товарния автомобил е предприел маневра
за завиване наляво на неразрешено за целта място, като не е и подал светлинен сигнал.
Това е наложило подсъдимият да намали скоростта, да предприеме заобикаляне на
товарния автомобил, след което извършил спасителна маневра и аварийно спиране.
Поведението му не е в нарушение на чл.20, ал.2, изр.2 ЗдвП, тъй като не може да се
очаква от него да знае за предстоящата забранена маневра, а след нея е бил в обективна
невъзможност да предотврати произшествието. Възможността за възприемането на
товарния автомобил от завоя не е била детайлно преценена от вещите лица в състава на
тройната експертиза, а само принципно посочена, поради което е било от значение да
се извърши оглед и видимостта да се прецени чрез измерване, каквото не е било
направено при осъществения две години и половина след произшествието оглед.
Според соченото за коректно дадено заключение времето от 5,6 секунди, за което
товарният автомобил е изминал пътя от предприемане на маневрата за завой наляво до
удара е по-голямо от времето от 4,8 секунди, за което лекият автомобил е можел да
измине опасната си зона на спиране до мястото на удара. Алтернативно на
оправдаването на подсъдимия се иска изменение на присъдата с отчитане на
съпричиняване от страна на другия водач, който е предизвикал опасността на пътя,
застрашила и самия подсъдим. Сочат се и много добрите характеристични данни на
последния, налагащи приложение института на чл.55 НК.
Подсъдимият Н. допълва казаното, като изразява съжалението за случилото се и
загубата на дългогодишен близък приятел, а в последната си дума моли да бъде
оправдан.
От страна на частните обвинители във въззивното съдебно заседание присъства
единствено И.И., представляваща и майка си – М.В.. Тя поддържа депозираната жалба
срещу присъдата, като оспорва тази на подсъдимия и защитата му. Пред
първоинстанционния съд са били събрани всички доказателства, изясняващи
обстоятелствата по делото, включително и относно видимостта след процесния десен
завой на пътя до мястото на произшествието. Бавната реакция на подсъдимия и дори
липсата на такава била отчетена от експертите въз основа показанията на свидетелите
и оставените следи на пътя, а дадените обяснения представляват единствено защитна
линия. От друга страна се иска изменение на присъдата в частта й относно наказанието
по съображенията в жалбата, като се отчете за единствено смекчаващо отговорността
обстоятелство чистото съдебно минало на подсъдимия, който и до настоящия момент
не е изразил адекватно разкаянието си пред близките на пострадалия.
Останалите частни обвинители Г.В., действаща като законен представител на
3
Т.В. и Д.В., редовно призовани, не се явяват и не ангажират становище по жалбите.
Представителят на Софийска апелативна прокуратура излага доводи за
неоснователност на жалбата, депозирана от подсъдимия и защитника му, тъй като
изводите на съда относно вината му са обосновани. По отношение жалбата на частните
обвинители И.И. и М.В. се счита, че имат основание да възразяват срещу размера на
наказанието, но правилността на присъдата в тази й част следва да се прецени от съда.
Въззивният съд, като обсъди събраните в хода на наказателното производство
доказателства, прецени изложените в жалбите на подсъдимия и частното обвинение
доводи и сам служебно провери изцяло извършените процесуални действия и
правилността на присъдата, намира за установено следното:
Подсъдимият Н. К. Н. е роден на ******** г. в гр. Гоце Делчев, българин, с
българско гражданство, не е осъждан, със средно образование, работи като старши
полицай в СДВР, с ЕГН **********. Правоспособен водач е на МПС, категории В, М,
АМ, като е бил наказван по адм. ред за нарушения по ЗдвП в периода 2003 г. – 2008г. и
веднъж през 2015 г.
Повдигнатото спрямо Н.Н. обвинение е за престъпление по чл.343, ал.1, б. „в”,
вр. чл.342, ал.1, пр.3 НК, от фактическа страна изразяващо се в това, че на 25.05.2016 г.
около 17.50 ч. на път II-19 в района на километър 549+900 при управление на МПС –
„БМВ 530 Д“ с рег. № ******** нарушил чл.20, ал.2, изр.2 и чл.23, ал.1 ЗДвП и по
непредпазливост причинил смъртта на Г. Т. В..
За да приеме установената по делото фактическа обстановка
първоинстанционният съд е провел съдебно следствие по общия ред, като при спазване
на процесуалните изисквания е извел в пълнота значимите за процесното обвинение
факти, поради което въззивният съд не счете за необходимо допускането на съдебно
следствие, каквото е отправеното в жалбата на подсъдимия искане. Обстоятелствата,
при които е настъпило процесното пътно-транспортно произшествие са изяснени в
максимален обем, а възможността на подсъдимия да възприеме своевременно
възникналата опасност и да предотврати произшествието, като се отчете и
местоположението на товарния автомобил при характеристиките на конкретния пътен
участък е била двукратно експертно изследвана не само в досъдебното производство,
но и впоследствие с допълнително поставени задачи към вещите лица. Действително
налице е съществено несъответствие между първоначално изготвената единична
автотехническа експертиза и тази, дадена от три вещи лица, но в процесния случай
това не налага допускането на повторно разширено изследване, тъй като от една страна
не са останали неизяснени въпроси, а от друга – наличното противоречие между
експертните изводи и произтичащото от това затруднение за възприемането на едно от
тях може да бъде преодоляно при преценката им съобразно останалите доказателства и
доказателствени средства по делото. Процесуалният подход на първата инстанция е
4
бил именно такъв и не може да се счете за неправилен, доколкото е обоснован с
изложени по въпроса мотиви и не е довел до неизясненост на относимата към
конкретното обвинение фактология. Така относно всички значими за правилното
решаване на делото обстоятелства – за мястото на настъпилото пътнотранспортно
произшествие и разположението на превозните средства непосредствено след момента
на удара, за скоростта на движение на автомобилите и отстоянието им до мястото на
удара, механизма на произшествието и причинените от същото смърт на Г. В., както и
телесни увреждания на водача Н. и свидетеля Х. М., фактическата обстановка е
надлежно изяснена по категоричен начин, поради което и въззивната инстанция ги
прие за доказани. Констатациите за тях са направени въз основа на събраните по
делото гласни и писмени доказателства: обяснения на подсъдимия Н.Н., дадени пред
съда, показанията на свидетелите Р. П., Х. М., /включително и приобщената част от
тях, дадени в досъдебното производство и прочетени в съдебно заседание/, С. Ш., Б. З.,
К. М., А. Д., И.И., М.В., Г.В. и А. Б., заключения на приетите единична /в. л. М. – т.2,
л.23-63, т.3 досъд. пр-во/ и тройна автотехнически експертизи /т.4, л.22-40 досъд. пр-
во/ с допълнителни заключения към последната /т.7, л.7-13 досъд. пр-во и в съд. пр-во
– л.174-176 и л.227-244/, съдебномедицински /на труп – т.3, л.7-15, за св. Х. М. – т.9,
л.9-12 досъд. пр-во/, химически /3 бр. протоколи в т.1, л.82, л.85 и л.79, досъд. пр-во/ и
трасологична /т.3, л.96-97 досъд. пр-во/ експертизи, протоколи за оглед на
местопроизшествие с фотоалбуми към тях /т.1 и т.5, л.40-47 и л.69-79, досъд. пр-во/,
протокол за огледи на т.а. "МАН" рег. № ******** с полуремарке рег. № ******* и на
л.а "БМВ" с рег№ ********, препис –извлечение от акт за смърт и удостоверение за
наследници на Г. В., справки за допуснати нарушения и наложени административни
нарушения по ЗдвП на подс. Н. и свид. П., справка за организацията на движение в
процесния пътен участък, епикризи за Х. М., справка за съдимост и характеристика за
подсъдимия. По отношение на установените чрез тях обстоятелства са налице
съществени противоречия и спор между страните предимно по въпросите, обсъждани
от експертните заключения относно механизма на произшествието и приносът на всеки
от водачите при реализирането му.
Извършеният от въззивния съд собствен анализ на всички събрани по делото
доказателства позволява споделяне на основните изводи на първата инстанция и
възприемането на фактическа обстановка, която се свежда до следните правнозначими
факти:
На 25.05.2016 г. късния следобед подсъдимият Н.Н. управлявал л.а. "БМВ 530 Д"
с рег. № ******** в посока към гр. Гоце Делчев. С него на предна дясна седалка
пътувал пострадалият Г. В., а на задната – свид. Х. М., с които се намирали в
приятелски отношения и предния ден заедно били в гр. София. Около 17.50 ч. попътно
на подсъдимия пред него в посока от гр. Банско към гр. Гоце Делчев се движел т. а.
"МАН ТГХ" с рег. № ******** с полуремарке "Ялчин Дорсе 4ЛБУЗ" с рег. №
5
*******, управляван от свидетеля Р. П.. Последният работел в "Галчев Инженеринг"
ЕООД и след приключване на работния ден трябвало да прибере товарната композиция
в асфалтова база на дружеството, намираща се от лявата страна по посока на
движението му на път II-19 в района на километър 549+900. На това място пътят бил
сух с настилка от асфалтово покритие и с две ленти за движение във всяка посока от по
3.75 м. широчина, разделени от единична непрекъсната линия, като действал и знак В
24 "забранено изпреварването на автомобили и мотоциклети с кош". Скоростта на
товарния автомобил, управляван от свид. П. била около 55 км/ч, но при приближаване
на отбивката за базата и за да завие наляво към нея намалил същата до около 16 км/ч.,
като сигнализирал с ляв мигач. Намиращият се първоначално на около 57 м. зад него
л.а. "БМВ" се движел със скорост от около 78 км/ч, при която опасната му зона за
спиране е от около 56 м. Въпреки възможността да възприеме по-бавното движение на
товарния автомобил в прав участък от пътя след десен завой с видимост от около 166.2
м. преди мястото на удара, подсъдимият не намалил скоростта своевременно, а
предприел /на около 37 м. от мястото на удара/ първоначално отклоняване наляво, след
това надясно с минимално напускане лентата си за движение на около 10-15 см. от
разделителната линия, при което е загубена частично напречната устойчивост на
автомобила. В този момент вече е била предприета маневрата за завой наляво от
товарния автомобил с косо пресичане на лявата лента за движение, при което
ремаркето заемало дясната пътна лента. Поради скъсената дистанция между двете
превозни средства, и недостатъчно намалената скорост на лекия автомобил /от около
62 км/ч в този момент/, последвал удар на последния с челната му част и задната лява
част на товарния в полуремаркето. В резултат на ударния импулс лекият автомобил
продължил движението си напред и надясно с едновременна минимална ротация около
вертикалната ос в посока обратна на часовниковата стрелка, а товарният продължил
движението си напред до положението, в което са установени и отразени в огледния
протокол.
Действията на двамата водачи са на прав участък от пътя непосредствено след
десен завой с видимост след него от около 166.2 м., а мястото на удара е в дясната
лента за движение на 31,9 м. след мерната линия /поставена от мястото на първата
следа, отразена в огледния протокол/ и на ниво от 0.6 м. до 2 м. от разделителна линия
на платното за движение в посоката на двата автомобила, като при първоначалния
контакт лекият автомобил е бил в дясната лента, а товарният е заемал част от двете
ленти. В този момент скоростта на автомобил „БМВ“ е около 62 км/ч, а на „МАН“ –
около 16 км/ч, при което опасните им зони за спиране са съответно около 57 м. и 46 м.
В момента на намаляване скоростта на товарния автомобил, той е бил на около 46 м. от
мястото на удара, а лекият - на около 89 м. от него, като отстоянието помежду им е
било около 46 м. Подсъдимият е реагирал с отклоняване на автомобила наляво на
около 37 м. от мястото на удара, като към този момент дистанцията между превозните
6
средства е била около 25 м.
На мястото на произшествието първоначално спрели свидетелите Б. З. и С. Ш.,
пътуващи с лек автомобил в обратна на процесните посока. Заедно с водача П. те
помогнали на В. и Н. да напуснат превозното средство, използвайки за целта
техническо средство, а свид. Х. М. сам излязъл от автомобила. Впоследствие на
мястото спрели и свид. З. К. и А. Б., а до половин час пристигнали екип на спешна
медицинска помощ и полицейските служители К. М. и А. Д.. Последните запазили
местопроизшествието до извършването на оглед, за който е съставен съответен
протокол с фотоалбум.
В резултат на произшествието пострадал пътуващият с подсъдимия Г. В., чиято
смърт била констатирана на място още при пристигането на медицинския екип,
въпреки опитите за оказване на първа помощ от дошлите лица. Получената при него
автомобилна травма се изразявала в гръдна такава със счупване на гръдната кост и
ребра двустранно, пълно разкъсване на стената от аортната дъга, излив Н. К.в в
гръдните кухини, множество кръвонасядания и охлузвания по гърдите, белодробните
хилуси, черния дроб, лицето, устната кухина, теменната област на меки черепни
покривки вляво, на средното ухо вляво, по корема и крайниците, счупване на носни
кости, вътрешната част на десния глезен, в горните части на двете бедра. Вследствие на
това получил анемия на вътрешните органи, остра кръвозагуба от несъвместимата с
живота гръдна травма, при което смъртта е настъпила почти моментално и е била
неизбежна. При оглед и аутопсията на трупа му са установени конкретни
вътреавтомобилни контактни травми, чието получаване според експерта е приживе
при челен удар в условията на ПТП на мястото до водача от разместени и
деформирани части на автомобилната кабина, като разположението на контузиите и
вида им сочат най-вероятно за тежък и основен удар отпред и вляво от пострадалия,
като към момента на удара вероятно е бил използван предпазен колан, независимо, че
наличието му няма съществено значение за смъртния изход.
Подсъдимият Н. и свидетелят М. също получили телесни увреждания, като за
последния медико-биологичният характер на същата се изразява във временно
разстройство на здравето, неопасно за живота.
Назначеното химическо изследване Н. К.вни проби от подс. Н. и свидетелите П.
и М. не е установило наличието на етилов алкохол в същите.
Според трасологичното изследване две от намерените на местопроизшествието
следи са от приплъзване на автомобилна гума и не притежават отпечатъци от шарка от
грайфера на оставилата ги гума, а третата е оставена при натиск от триене, притежава
шарка от грайфер, но е заснета без мерна линия и не позволява съпоставяне с рисунъка
от грайфера върху гумите на л.а."БМВ" с цел идентификация, поради което може само
вероятно да се заключи, че следата е от този автомобил, а проследената траектория
7
сочи за възможност да е от задна лява гума на същия.
Според възприетите като компетентно дадени по делото експертни изследвания
на вещите лица проф. К., доц. У. и инж. Ш. по тройна автотехническа експертиза с
допълнителни заключения към нея обективните находки на мястото на
произшествието със запазване местоположението на превозните средства след удара,
деформациите по тях, както и оставените следи позволяват достоверното изчисляване
на скоростите им на движение преди и към момента на удара, опасните зони за всеки
от тях, дистанцията помежду им, както и извършените от всеки водач маневри
непосредствено преди сблъсъка им. Така за водача П. е прието, че за реалното му
движение може да се съди достатъчно убедително по оставените следи от двете гуми
на задния мост на автомобила към момента на удара /в.л. проф. К. – в с.з. на л.89 от
съд.дело/, крайното му положение след това и известната кинематика на движение на
композицията влекач – полуремарке. Относно действията на подсъдимия посочените
експерти считат, че при установената скорост на движение и дистанция с намаляващия
пред него товарен автомобил, ударът е бил предотвратим само при намаляване на
скоростта още при възприетото забавено движение на първия, която следва да е до 58
км/ч. към момента на завиването му наляво, както и чрез своевременно предприето
спиране. Реакцията на водача Н. при обективно възможната за възприемане опасност
от намалилия скоростта пред него автомобил е на не по-голямо разстояние от 37 м. от
мястото на удара, при което непредотвратимостта на същия, обусловена от по-
голямата опасна зона при конкретната скорост от около 79-78 км/ч се дължи на
субективните действия на водача. Той е предприел отклоняване на превозното
средство първоначално наляво, след което надясно, загубвайки частично контрол, като
оставените следи са типични такива не от предприето аварийно спиране или поне не
ефективно такова, а от приплъзване. Посоченият механизъм на настъпване на
произшествието е потвърден и при допълнително изследване с оглед установената с
допълнителен оглед видимост от 166.2 м. за двамата водачи преди мястото на удара с
оглед наличния завой. Въз основа на взаимното положение на автомобилите е счетено,
че действия на двамата водачи са реализирани в зоната на правия участък от пътя с
взаимна видимост от около 166 м. Въз основа това вещите лица отново изрично
посочват, че водачът на л.а. „БМВ“ е имал обективна възможност да възприеме
намаляващата дистанция между двата автомобила и действията на намиращия се пред
него водач за намаляване на скоростта, но се е поставил в невъзможност да
предотврати удара, поради скъсената – около 25 м. дистанция към момента на
предприетото отклоняване на товарния автомобил наляво. Техническата възможност да
предприеме спиране е налице при отстояние от около 46 м. зад превозното средство.
Съгласно заключение по второ допълнително експертно изследване, назначено в
съдебното следствие /ДАВТЕ- л.227-244 съд. дело/ технически възможно е товарният
автомобил преди предприетата маневра за завой наляво да е спирал на банкета и част
8
от дясната пътна лента, но в този случай при установената му скорост към момента на
удара и необходимата траектория за извършване на маневрата до позиционирането му
в двете ленти, преди удара е изминал път от 30 м. при съответно ускорение, чийто
кинематичен анализ сочи, че в този момент товарният автомобил е отстоял от лекия на
разстояние, много по-голямо от видимата зона на водача Н..
Изложената фактическа обстановка съвпада с възприетата от първата инстанция
и се извежда от посочените по-горе доказателства, събрани при спазване на
процесуалните изисквани и при анализ на същите, който е извършен задълбочено и
всеобхватно без да са игнорирани и съществуващите противоречия. С основание съдът
е кредитирал показанията на разпитаните свидетели, всеки от които е възприел
отделни факти, относими към случилото се. Голяма част от тях не са спорни,
доколкото касаят действията, предприети след настъпване на произшествието,
включващи оказване помощ на пострадалите, запазване на местопроизшествието,
както и узнатото за случилото се от близките на пострадалия В. /свид. С. Ш., Б. З., К.
М., А. Д., З. К., А. Б., И.И., Г.В. и М.В./.
С най-голям принос за изясняване на значимата по делото фактология относно
механизма на произшествието е казаното от очевидците Р. П. и Х. М.. Водачът П.
добросъвестно е посочил предприетата от него маневра за завой наляво на процесния
пътен участък, чиято хоризонтална маркировка не е позволявала пресичане на
разделителната линия. Съобщената последователност от действия в тази връзка е
потвърдена като технически възможна от изводите на тройната експертиза /в.л. проф.
К. – в с.з. на л.88 от съд. дело/. Независимо, че крайното становище на трите вещи лица
за предотвратимостта на удара и участието на всеки от водачите не се е променило при
изследване на различните варианти за предварително движение на товарния автомобил
/според това дали е потеглял от покой или не/, от значение за правилното установяване
на фактите по делото е и кредитираното от първата инстанция твърдение на П., че
намалил скоростта, сигнализирал е с ляв мигач за отклонението си, и е предприел
същото без да спира превозното средство на банкета. Изложените в тази насока
съображения, напълно се споделят, като към доводите за житейска нелогичност на
евентуален престой на композицията непосредствено преди крайната цел на
пътуването при приключване на работния ден, следва да се добави и че до същия извод
се стига въз основа на допълнителното експертно заключение. Същото, макар да не
отхвърля като технически невъзможно подобно предварително движение на товарния
автомобил, изяснява необходимото разстояние за извършване на маневрата и
оставането му в положението непосредствено преди и след удара, въз основа на което е
направена преценка и на възможното отстояние на лекия автомобил към момента на
предприетата маневра, излизащо извън зоната на видимост на водача Н.. Обобщено с
предходните разяснения на експертите в съд. заседание /в.л. проф. К. – л.90 съд дело/
може да се приеме, че маневрата за отклоняване наляво вече е била предприета, когато
9
автомобилът на подсъдимия е навлязъл частично в лявата пътна лента и това е
позволило на водача П. да го възприеме зад него, макар и субективно неточно по-
навътре от действителното в тази лента.
Следва да се посочи и че първоначално спиране на товарния автомобил вдясно
на пътя и на банкета не се описва и от свидетеля Х. М., чийто показания също
правилно са оценени като достоверни, независимо от отчетените приятелски
отношения с подсъдимия. Последните вероятно са повлияли за заявеното пред съда
разсейване с телефона и чута единствено реплика на Н. за липсващ мигач от товарния
автомобил непосредствено преди произшествието, за разлика от казаното в
досъдебното производство за частично навлизане на автомобила им в насрещната
лента, а впоследствие и връщането им в дясната непосредствено преди удара. Същият
подход при преценка на свидетелските показания е приложен и по отношение на
казаното от свидетеля С. Ш., чийто роднински отношения със свид. П. коректно са
били отчетени, за да не се възприеме за достоверно и неговото твърдение за включен
ляв светлинен показател на товарния автомобил след удара, когато е по-логично да са
били включени аварийни светлини, както е съобщил безпристрастния свидетел
Захариев.
Преценени въз основа на посочените гласни доказателства и счетените за
компетентно дадени експертни изводи изложените от свидетеля П. показания във
всичките им части, включително и тази за подаден светлинен сигнал за отклонение
наляво, с основание са счетени за правдиви, а противоречащите им твърдения на
подсъдимия правилно не са кредитирани. Дадените от него обяснения обосновано са
приети за доказателствено средство само в частта им извън твърденията за престой на
товарния автомобил и предприето аварийно спиране към момента на внезапно
предприетата маневра за завой наляво. Решаващите съображения и на въззивната
инстанция да се съгласи с така направените изводи се свеждат не само до
изолираността на обсъжданите обяснения, но и на категорично заявеното експертно
становище за обективната невъзможност да се възприеме така соченото
местонахождение на товарния автомобил при отстоянието, на което би се е намирал
лекият такъв, излизащо много извън видимата му зона. От друга страна обясненията в
останалата им част относно първоначална реакция при възприемане движението на
товарния автомобил /макар и съпроводено с невъзприетото твърдение за внезапно
потегляне от място и без даден светлинен сигнал/, а именно чрез опит да бъде
заобиколен товарния автомобил и предприетите действия по навлизане в лентата за
насрещно движение, последвани от връщане в дясната лента намират подкрепа както в
показанията на свид. М., така и в обективните находки на пътя, чиято правилна
експертна преценка е поставена в основата на изводите относно възприетия механизъм
на настъпване на произшествието.
10
Обосновано първоинстанционният съд е възприел като компетентно дадени и в
съответствие със специалните знания на вещите лица в различните научни области
заключенията по съдебномедицинските, химическите и трасологичната експертизи,
които също правилно е ползвал за изведената фактология. Относно изготвените и
изслушани по делото автотехнически експертизи категорично с най-голяма степен на
обоснованост следва да се счете повторно изготвената такава от три вещи лица още във
фазата на досъдебното производство, допълнена с изследване на видимостта от
намиращия се на пътния участък десен завой до мястото на произшествието.
Основание за такъв извод дава не просто численото превъзходство на експерти, сред
които двама с научна степен в областта, но и възможността именно при прочита на
заключенията им и защитата на направените изводи да се установи лесна проследимост
и убедителност на същите, направени в съответствие с изрично посочените научни
методи и правилна интерпретация на обективните находки на мястото на
произшествието с подчертано въздържане от навлизане в правни изводи при защита на
заключението. Без да е необходимо дословното преповтаряне на изрично посочените
от трите вещи лица експертни грешки при изчисляване на скоростта и преценка на
оставените следи по пътя като спирачни /вкл. и след отчитане на „АBS“ система на
автомобила/, може да се приеме, че заключението по единичната автотехническа
експертиза не следва да бъде поставяно в основата на приетата по делото фактология
дори и само поради обстоятелството, че те са препятствали успешното провеждане на
това изследване, а и въз основа на него неправилно е изведена невъзможност за
предотвратимост на произшествието с игнориране на субективния момент за реакция
на подсъдимия като водач при възникналата пътна опасност. Правилна е така
направената преценката на окръжния съд, който е изложил напълно споделяеми
доводи в тази насока, отчитайки и подробните разяснения на експертите в съдебните
заседания.
В отговор на защитните доводи за неправилно изследване на видимостта в
процесния участък следва да се посочи, че макар и извършен впоследствие чрез
допълнителния оглед на мястото на произшествието е изяснено това обстоятелство и
същото е било предмет на допълнително експертно заключение. То е затвърдило вече
направените изводи за възможността на подсъдимия да възприеме своевременно
движещия се пред него товарен автомобил, намаляващ скоростта, и в по-ранен момент
от този на обективно установената негова реакция, свързана с отклонение в
насрещната лента. Несъмнено оставените следи сочат за момента, в който това е
сторено, като разликата между двете основни експертизи се базира на различната
преценка на действията му – като предприети за аварийно спиране /според в.л. М./ или
от частично навлизане в насрещната лента и връщане в собствената при загуба на
устойчивост на автомобила /според трите вещи лица/. Самият подсъдим в обясненията
си пред съда сочи за опит за заобикаляне на товарната композиция, което е свързано с
11
навлизане в лявата пътна лента. Обективно установеното отклоняване на превозното
средство наляво, /потвърдено и от свидетеля М./, а веднага след това надясно дава
основание да се счете за убедително именно възприетото от съда експертно становище
за частична загуба на напречна устойчивост на автомобила, като първоначално той се е
движел в собствена лента, а връщането му в нея е било провокирано от вече
започналото реализиране на маневрата от страна на товарния автомобил /в.л. проф. К.
– л.203 съд. дело/, което опровергава тезата за внезапно променено движение на
товарната композиция. Извън тези съображения, следва да се акцентира на отчетената
и от първата инстанция грешка в изводите на единичната експертиза, свеждаща се до
пренебрегване на времето за реакция на водача на опасността и съобразяването му от
момент, в който той е реагирал, вместо от този, в който е било обективно възможно да
възприеме опасността. Поради това и напълно неправилно във въззивната жалба въз
основа на това заключение се настоява, че е налице изначална непредотвратимост на
удара за подсъдимия и поради това действията му са с характер на спасителна маневра.
Безпредметно е и направеното сравнение на времето на изминатия път от товарния
автомобил от 5.16 секунди от възникване на опасността – от момента на предприетата
от него маневра до мястото на удара и това, за което лекият автомобил е можел да
измине опасната си зона за спиране до мястото на удара- 4.8 секунди, тъй като е
основано на погрешната теза, че опасността в процесния случай е възникнала едва от
момента на предприетото отклоняване на наляво. С подобно движение на товарната
композиция, дори и в нарушение на пътната маркировка в процесния участък, по
никакъв начин не са застрашени движещите се отзад превозни средства какъвто е бил
лекият автомобил, чийто водач дори не твърди, че е предприел изпреварване преди
потеглянето на товарния, а само че се е опитал да заобиколи спрелия последен, но
внезапно потеглил. Нещо повече, изрично според трите вещи лица маневрата на
товарния автомобил, независимо от предходното му движение, е предприета в доста
по-ранен момент и вече е извършвано навлизането в лявата лента към момента на
оставянето на следи от приплъзване от лекия автомобил. В този момент
непредприетите действия за намаляване на скоростта от водача Н. и скъсената на 25 м.
дистанция до автомобила на свид. П. са предопределили невъзъможността му с
аварийно спиране да предотврати удара. Правилно на това обстоятелство първата
инстанция също е отдала значение, за да приеме, че подсъдимият е имал възможност да
възприеме по-рано от обективираната му реакция движението на товарния, свързано с
намалената му скорост и скъсена дистанция. Според възприетото експертно
заключение техническата възможност да се предприеме спиране от страна на лекия
автомобил е била при отстояние от около 46 м. зад товарната композиция при
своевременна реакция. Следователно опасността, с която е следвало да се съобрази
подсъдимият е самото местонахождение на другото превозно средство пред него при
скъсена дистанция поради забавяне на движението му и от този момент е възникнало
12
задължението му за намаляване на скоростта и при необходимост за спиране, а
впоследствие при недостатъчното отстояние от отклоняващия се наляво автомобил
вече е бил в невъзможност да стори това преди мястото на удара, настъпил изцяло в
дясната лента.
Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав сподели извода на
първоинстанционния съд, че събраният доказателствен материал установява по пълен и
непротиворечив начин възприетата по делото фактическа обстановка, като причината
за настъпването на пътно транспортното произшествие са били само действията на
подсъдимия Н., който е имал обективна възможност да възприеме своевременно
движещия се пред него и намаляващ скоростта товарен автомобил. Макар последният
неправомерно да е предприел маневра за отклоняване наляво, предвид установената с
пътната маркировка забрана за това на процесния участък, водачът Н. е следвало да
съобрази намалялата дистанция /по-малка от опасната му зона за спиране/, като намали
скоростта до посочената от експертите стойност от 58 км/ч. още при възникване на
опасността /забавяне движението на т.а. и опасното му приближаване/, а при
необходимост и спре, което вече е било технически невъзможно при предприетото
отклоняване на движещия се пред него автомобил поради малкото отстояние от около
25 м. Това обосновава и правилността на правните изводи относно виновното
осъществяване от страна на подс. на престъплението по чл.343, ал.1, б. "в", вр. чл.342,
ал.1, пр.3 от НК. Безспорно той е допуснал нарушение на правилата за движение,
визирани в чл.20, ал.2, изр.2 ЗДвП и чл.23, ал.1 ЗДвП, изискващи съответно намаляване
на скоростта и предприемане на спиране, както и движение зад друго превозно
средство на разстояние, позволяващо избягване на удар в него, когато то намали
скоростта или спре рязко. Двете нарушения са в пряка причинно-следствена връзка с
настъпилия съставомерен резултат – смърт на возилия се в превозното средство Г. В..
Тази последица не би настъпила в случай, че при управлението на автомобила в
процесния пътен участък водачът Н. своевременно е реагирал на възникналата
опасност и е предприел действия за намаляване на скоростта, позволяваща му спиране
преди мястото на удара, като невъзможността да стори това е обусловена и от избора
на недостатъчна дистанция от около 25 м. зад товарния автомобил. Вместо това подс.
Н. е реагирал на опасността от по-кратко разстояние от мястото на съприкосновение-
на около 37 м., което е по-малко от опасната зона на спиране на автомобила му и то
като е предприел отклоняване наляво. По този начин сам се е поставил в невъзможност
да предотврати сблъсъка.
Независимо, че движението на другия водач с предприето отклонение наляво на
неразрешен за това участък от пътя е сторено неправомерно, в процесния случай не
може да се счете, че деянието се явява случайно за жалбоподателя и той следва да бъде
оневинен за станалото ПТП на основание чл.15 НК. При установената по делото
фактология несъмнено той се е движел в дясната пътна лента зад свид. П., като
13
опасността е възникнала от намаляване скоростта на първия автомобил във връзка с
предстоящата неправилна маневра за отклоняването му наляво, но независимо по
какви причини товарният автомобил е забавил движението си, това е налагало още в
този момент водачът зад него да вземе дължимите мерки за сигурност. В този случай
опасността за движението е била лесно предвидима и възприемането й не е било
обективно затруднено, а като на същата не е реагирано със съответните дължими
действия на водача, се изключва случайният характер на деянието. Съобразно трайната
съдебна практика такъв е налице само в случай, че водачът не е допуснал нарушения
на правилата за движение, бил е поставен в състояние на внезапна, пряка и
непосредствена опасност за движението му и която ситуация той не е могъл да
предвиди и не е могъл да предотврати. За подсъдимия конкретният съставомерен
резултат от произшествието е бил предотвратим при своевременно реагиране по
указания начин чрез осигуряване на безопасна дистанция, позволяваща спиране и
своевременното намаляване на скоростта до стойността, изчислена от вещите лица
като безопасна и спиране на превозното средство. Вместо това при скъсена дистанция
и в по-късен момент от нужния и обективно възможен за изпълнение на изискването на
чл.20, ал.2, изр.2 ЗДвП е реагирал, като управляваният от него автомобил се е отклонил
наляво, а впоследствие се е върнал в лентата си за движение, което го е поставило в
невъзможност да изпълни посоченото изискване своевременно и така е станал причина
за настъпилите общественоопасни последици.
Въз основа на обсъдените медицински експертни заключения въззивният съд
сподели извода на първата инстанция за налична причинна връзка между допуснатите
нарушения на посочените правила за движение и телесните увреждания на пострадалия
от процесното произшествие. Несъмнено е установено, че същите са причинени в
резултат на силния челен за лекия автомобил удар и това е обусловило смъртния изход.
Тази последица не би била налице в случай, че на процесното място подсъдимият Н.
като водач на превозно средство бе предприел своевременно намаляване на скоростта
и спиране, което е било обективно възможно към момента на също възможното за
възприемане движение на товарния автомобил, отстоянието до който не е било
безопасно. Поради това съдът счете, че правилно е прието наличието на пряка
причинна връзка между извършените нарушения на посочените правила за движение
по пътищата по чл.20, ал.2, изр.2 и по чл.23, ал.1 ЗДвП, допуснати от него и
причинената смърт на В..
Установеният по делото механизъм на настъпване на произшествието не дава
основание да се счете, че принос за същото има и свид. П., който преди започване на
маневрата се е убедил в безопасното й извършване /според правилата за предимство и
разстоянието между двете превозни средства/, а към момента на технически
неправилните действия по навлизане в лявата пътна лента не са били обвързани със
съобразяване скоростта и положението на намиращия се зад него автомобил, който не е
14
следвало да бъде пропускан при самата маневра, тъй като не се е намирал от лявата
страна на товарния. Твърдяното рязкото и внезапно отклоняване на последния е
опровергано въз основа на възприетите свидетелски показания и експертни изводи, при
което положение предприетото намаляване на скоростта му и скъсеното отстояние до
него, независимо по каква причина, е задължавало водача Н. да спази вече обсъдените
правила за безопасност. Дори при праволинейно движение на намиращия се отпред
товарен автомобил с установената намалена скорост и отстояние би се стигнало до
удар без своевременно намаляване на скоростта и увеличаване на отстоянието от
страна на подсъдимия. В конкретната пътна ситуация липсват основания да се счете, че
при навлизането си в съседната пътна лента водачът на товарния автомобил е нарушил
правилото на чл.25, ал.2 ЗДвП, изискващо отдаване предимство на движещите се по
нея превозни средства, а самото неправомерно пресичане на разделителната линия от
него при разположението на управлявания от подсъдимия автомобил на пътното
платно не би довело до конфликтна точка между двете движещи се превозни средства
и поради това то не е причина за удара. Според кредитираното експертно заключение
небезопасното отстояние помежду им към момента на предприетата маневра за завой
наляво е можело да бъде съобразено единствено от водача Н., като именно късното му
реагиране за аварийно спиране и недостатъчно безопасна дистанция при избраната
скорост е направило невъзможно предотвратяването на удара.
Вярно първоинстанционният съд е преценил, че от субективна страна деянието е
извършено непредпазливо при формата на небрежност. Подсъдимият не е предвиждал
настъпването на обществено опасните последици, но е могъл и е бил длъжен да очаква,
че като не реагира своевременно за намаляване на скоростта или спиране при
възникналата опасност и не спазва необходимата безопасна дистанция до
преднодвижещото се превозно средство /по-голяма от опасната му зона за спиране/,
може да стане участник в пътно транспортно произшествие, при което да причини
посочените по-горе вредни последици.
При индивидуализиране на отговорността за извършеното престъпление
първоинстанционният съд е съобразявал границите на наказанието по чл.343, ал.1, б.
„в” НК, като вярно са посочени наличните смекчаващи отговорността обстоятелства, а
именно чистото съдебно минало на подсъдимия, много добрите му характеристични
данни с трудовата му заетост, както и изтеклия значителен времеви период от деянието
не по негова вина. Без основание от страна на частното обвинение се възразява срещу
приетото в тази насока, тъй като безспорно Н. няма противообществени прояви, а
упражняваната трудова дейност в качеството му на полицейски служител не поставя
по-високи от обичайното изисквания към него за спазване на правилата за движение,
още повече, че нарушаването им в процесния случай не може да се счете за израз на
самонадеяно негово поведение на пътя. На следващо място съобразяването на изтеклия
немалък времеви период от деянието също правилно е ценен от съда в полза на
15
подсъдимия, който макар и по-късно привлечен като обвиняем /на 12.12.2018 г./, все
пак понася последиците на обективно забавеното производство с провеждане на
разследване, касаещо основно неговото поведение. Отделно от това в процесния
случай посоченото обстоятелство не е прието за изключително само по себе си, нито
пък обуславящо многобройност, отчитано в съвкупност с останалите и не е било
преценено като налагащо смекчаване на отговорността по реда на чл.55 НК, поради
което в нужната степен то е било взето предвид при индивидуализацията на
наказанието без да му е придадено по-голямо от действителното значение в тази
насока. За разлика от първата инстанция, обаче въззивният съд прие, че дадените от
подсъдимия обяснения в процеса не могат да се оценят като допринасящи съществено
за изясняване на обстоятелствата по делото, доколкото тяхната достоверност в
основната им част относно механизма на произшествието е отречена и същите са по-
скоро израз на застъпваната защитна теза за липсата на какъвто и да е принос в
причиняване на произшествието.
От друга страна настоящият съдебен състав не се съгласи и с тезата на защитата,
че укоримостта на извършеното се намалява и с факта на установеното нарушение от
другия участник в произшествието, тъй като то не се намира в причинна връзка с
настъпването на произшествието. Поради това, дори да се отчете факта, че
произшествието е реализирано при усложнена пътна ситуация, то единствено
неспазването от страна на подсъдимия на две правила на движение е довело до
причиняването на тежкия съставомерен резултат от неизбежния удар при установеното
несвоевременно спиране и недостатъчна дистанция. Липсата на наложени по
административен ред наказания в близък до инкриминирания период също не следва да
се приема като съществено намаляващо укоримостта на извършеното, доколкото
същото е обосновало констатацията за положителна оценка на личността на
подсъдимия. Отделно от това на поведението му като примерен водач на МПС се
противопоставя самото реализиране на две нарушения, както и високата степен на
обществена опасност на конкретното деяние, поставило в опасност и другия пътник в
автомобила на подсъдимия, получил несъставомерно телесно увреждане. Това налага
споделяне на извода на първия съд, че не са налице предпоставките за определяне на
наказание под законовия минимум от две години, каквото е искането на защитата, а
отмереният срок на лишаване от свобода за три години се явява справедлив при
съотношението между посочените значими за отговорността обстоятелства. Обективно
им отчитане не налага и завишаване на наказанието в съответствие с искането на
жалбоподателите - частни обвинители, които при загубата на своя близък обяснимо
желаят по-тежко санкциониране на извършено, но според съда такъв подход не е
необходим, тъй като не би допринесъл в по-голяма степен за постигане на целите,
визирани в разпоредбата на чл.36 НК. Аргумент за обратното не би могло да се търси и
в поведението на подсъдимия след деянието, свързано с липсата на обективирано под
16
някаква форма извинение, интерпретирано от частните обвинители като липса на
разкаяние. На първо място същото принципно не следва да се преценява във вреда на
подсъдимия, в чието право на защита се включва възможността да отрича вината си.
Освен това според съда такова извънпроцесуално поведение може да се разглежда и в
друг контекст и да е израз именно на съжалението му и чувството за отговорност за
случилото се, както е заявено от него самия в процеса при положение, че с пострадалия
е бил дългогодишен приятел.
Налице са предпоставките изпълнението на наложеното наказание лишаване от
свобода да се отложи на основание чл.66, ал.1 НК, както е счел и първоинстанционния
съд. Вече обсъдените характеристики на личността на подс. Н. дават основание да се
счита, че поправителен ефект върху него е възможен и без изолирането му от
обществото, като изтеклият времеви период от деянието също обективно е оказал
своето въздействие. Определянето на изпитателен срок над минималния такъв от три
години, съобразно другото искане на обжалвалите частни обвинители също е напълно
ненужно, като възможността за реализиране целите на наказанието би се осигурило и с
тригодишен период на отлагането му. Поради това въззивният съдебен състав счете, че
не следва да внася промяна в присъдата и по този въпрос.
При така направените изводи съдът счете, че не е необходимо да се коригира и
определения срок на наложеното на основание чл.343г, вр. чл.343 НК кумулативно
предвидено наказание „лишаване от право на управление на МПС”. Несъмнено при
съобразяване тежестта на настъпилия противоправен резултат и на допуснатите
нарушения на правилата за движение по пътищата най-ефективно въздействие върху
поведението на подсъдимия за мотивирането му да спазва правилата за безопасност на
движение би се постигнало именно с налагането и на това наказание. Видно от
приложената справка от ОДМВР- Благоевград /л.25-26, т.2 досъд. пр-во/ последното
най-актуално нарушение, за което е бил санкциониран по административен ред
подсъдимият като водач на МПС е от 2015 г. за нарушение по чл.21, ал.1 ЗДвП, а
предходните такива от периода 2003-2008 г. са само три на брой и не са аналогични на
процесното /касаят управление при неносени документи, нарушение на режим за
паркиране, навлизане след знак, забраняващ това/, като няма нарушения, довели до
причиняване на произшествия. В тази връзка постигането на поправителен ефект би
било възможно и с определения срок за обсъжданото наказание от три години и шест
месеца без да е необходимо завишаването му съобразно искането на обжалвалите
присъдата частни обвинители.
Правилно е произнасянето с присъдата за връщането на вещественото
доказателство – л.а. „БМВ“ рег. № ******** на собственика му /близък на
подсъдимия/, а с оглед изхода на делото и на основание чл.189, ал.3 НПК в тежест на
подсъдимия са възложени разноските по делото, направени за възнаграждения на
17
участвалите експерти и държавна такса за служебното издаване на изпълнителен лист
за същите.
По депозираната от подс. Н. частна жалба срещу определение по делото от
14.07.2021 г., с което допълнително са присъдени разноски в общ размер от 2 520 лв. в
полза на частните обвинители М.В. и И.И. за упълномощаване на повереник, съдът
счете, че същата е допустима, но произнасянето по нея успоредно с настоящото
разглеждане на делото по същество пред въззивната инстанция по постъпилите срещу
присъдата жалби е преждевременно и безпредметно. Действително с акта по реда на
чл.306 ал.1, т.4 НПК е допустимо първоинстанционният съд да се произнесе по
въпроси, които не са намерили решение с постановената присъда без това да е изрично
обвързано с влизане на присъдата в сила, но в този случай независимо от отделно
предвидения ред по глава 22 от НПК за атакуване на постановеното определение,
въззивният контрол върху него се явява последен /доколкото определението по чл.341-
345 НПК не подлежи на касационно обжалване/ и не би могъл да предшества
окончателното произнасяне по жалбите срещу присъдата. Последното е от значение за
преценка основателността и на частната жалба, поради което налага последващо й
разглеждане след приключване на производството по проверка на присъдата. Поради
тези съображения съдът счете, че не следва да разглежда жалбата срещу определението
по чл.306, ал.1, т.4 НПК, а същата да се докладва за произнасяне на САС след влизане
на присъдата в сила.
По изложените съображения за липсата на основания за отмяна или изменение на
атакуваната присъда и на основание чл.338 от НПК, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 17.05.2021 г. по нохд № 211/19 г. по описа на
Окръжен съд – Благоевград.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ постъпилата частна жалба от защитника на
подсъдимия Н. К. Н. срещу определение от 14.07.21 г., с което по реда на чл.306, ал.1,
т.4 НПК в полза на частните обвинители М.В. и И.И. са присъдени разноски в общ
размер на 2 520 лв. за упълномощаване на повереник.
Частната жалба да се приложи по делото и да се администрира за произнасяне по
същество на САС след влизане в сила на постановената по делото присъда.
Решението подлежи на обжалване или протестиране пред ВКС в 15-дневен срок
от съобщението до страните.
Председател: _______________________
18
Членове:
1._______________________
2._______________________
19