Решение по дело №958/2019 на Районен съд - Дупница

Номер на акта: 664
Дата: 31 октомври 2019 г. (в сила от 3 декември 2019 г.)
Съдия: Мирослав Руменов Саневски
Дело: 20191510100958
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 май 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

31.10.2019

 

 

 

Дупница

 
 


Номер                                                  Година                                     Град

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

      ГО, V-ти

 
 


Районен съд – Дупница                                                                                                        състав

31.10.

 

2019

 
 


на                                                                                                           Година

Мирослав Саневски

 
В публично съдебно заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

 

 
        1.

 

 

Роза Цветанова

 
         2.

 

 
Секретар:

Председателя на състава

 
Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

Гражданско

 

958

 

2019

 
 


                                      дело №                                     по описа за                               година.

„ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД е предявило срещу Н.Т.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, искове с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 107 от ЗЕ, за признаване за установено по отношение на ответницата, че същата дължи на ищеца сумата от 1900.88 лв., представляваща главница по незаплатени фактури за използвана и незаплатена електрическа енергия за периода от 20.10.2015г. до 21.05.2018г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното плащане, както и сумата от 427.57 лв., представляваща законна лихва за забава на месечните плащания, начислена за периода от 24.12.2015г. до 09.11.2018г. Претендира разноски.

Ищецът твърди, че се е намирал в облигационни правоотношения с ответницата, които се регулират от Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД, които са общоизвестни и са публикувани са в редица издания на периодичния печат и съгласно чл.98а от Закона за енергетиката обвързва всички абонати на енергийния снабдител, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. Съгласно тях, ищецът е изпълнил задължението си за доставка на електрическа енергия за периода от 20.10.2015г. до 21.05.2018г. От своя страна ответникът не е изпълнил задължението си да заплати доставената ел.енергия по издадени фактури. „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД е доставчик на електрическа енергия на обособената територия, определена в Приложение 1 към Лицензия за доставка на електрическа енергия от доставчик от последна инстанция № Л-409-17/01.07.2013г. Дружеството е доставяло до електроснабден имот, находящ се в гр. Бобов дол, ул. „Иван Вазов“ бл. 1, вх. Г, ап. 5, с ИТН 310196872103, ел. енергия за периода от 20.10.2015г. до 21.05.2018г., за което е издало отделни фактури. В тях са посочени конкретно дължими суми, а именно:

1.Фактура № ********* от 27.11.2015г., на стойност 75.12 лева за периода 20.10.2015г.- 19.11.2015г.; 2. Фактура № ********* от 26.12.2015г., на стойност 149.20 лева за периода 20.11.2015г. - 19.12.2015г.; 3. Фактура № ********* от 26.01.2016г., на стойност 175.22 лева за периода 20.12.2015г. - 19.01.2016г.; 4. Фактура № ********* от 25.02.2016г., на стойност 191.58 лева за периода 20.01.2016г. - 19.02.2016г.; 5. Фактура № ********* от 26.03.2016г., на стойност 195.65 лева за периода 20.02.2016г. - 21.03.2016г.; 6. Фактура № ********* от 26.04.2016г., на стойност 139.86 лева за периода 22.03.2016 - 21.04.2016г.; 7. Фактура № ********* от 27.05.2016г., на стойност 159.35 лева за периода 22.04.2016г. - 21.05.2016г.; 8. Фактура № ********* от 26.06.2016г., на стойност 37.81 лева за периода 22.05.2016г. - 21.06.2016г.; 9. Фактура № ********* от 27.07.2016г., на стойност 107.14 лева за периода 22.06.2016г. - 21.07.2016г.; 10. Фактура № ********* от 26.08.2016г., на стойност 86.34 лева за периода 22.07.2016г. - 19.08.2016г.; 11. Фактура № ********* от 27.09.2016г., на стойност 58 лева за периода 20.08.2016г. - 9.09.2016г.; 12. Фактура № ********* от 26.10.2016г., на стойност 117.4 лева за периода 20.09.2016г. - 20.10.2016г.; 13. Фактура № ********* от 26.11.2016г., на стойност 147.6 лева за периода 21.10.2016г. - 18.11.2016г.; 14. Фактура № ********* от 26.12.2016г., на стойност 141.53 лева за периода 19.11.2016г. - 19.12.2016г.; 15. Фактура № ********* от 25.02.2018г., на стойност 4.21 лева за периода 20.01.2018г. - 19.02.2018г.; 16. Фактура № ********* от 28.05.2018г., на стойност 90.35 лева за периода 21.04.2018г. - 21.05.2018г.; 17. Фактура № ********* от 27.12.2017г., на стойност 0.34 лева за периода 19.11.2017г.  19.12.2017г.; 18. Фактура № ********* от 27.03.2018г., на стойност 6.25 лева за периода 20.02.2018г. -21.03.2018г.; 19. Фактура № ********* от 26.04.2018г., на стойност 8.68 лева за периода 22.03.2018г. - 20.04.2018г.; 20. Фактура № ********* от 26.01.2018г., на стойност 9.25 лева за периода 20.12.2017г. - 19.01.2018г.

Поради неизпълнението на горепосочените задължения от ответника, ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз основа на което е образувано ч.гр.д. 2312/2018г. по описа на Районен съд-Дупница. По него в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение за горепосочените суми, връчена на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. 

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, чрез назначения му от съда особен представител, с който се оспорва изцяло предявения иск. Твърди, че ответницата не живее на посочения адрес, а в жилището са живели различни лица през посочения период. Освен това счита, че ищецът е отговорен за натрупаните задължения за ел енергия, тъй като, вместо да прекъсне електроподаването на неизправния потребител, е продължил да начислява суми за ел енергия.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства,  прие за установено следното:

Ищецът е представил и съдът е приел като доказателства заверени копия на: лицензия за обществено снабдяване с електроенергия, Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЧЕЗ Електро България" АД, счетоводна справка за задълженията по процесната партида и копия от гореописаните фактури.

По делото е приета като доказателство Справка от службата по вписванията –гр. Дупница за периода от 01.01.1992г. до 09.10.2019г. за вписвания, отбелязвания и заличавания по персоналната партида на лицето Н.Т.Г., ЕГН ********** (на л. 91 от делото), видно от която същата е собственик на процесния електроснабден имот, находящ се в гр. Бобов дол, на ул. „Иван Вазов“ бл. 1Г, вх. А, ет. 1, ап. 5.

По делото е прието като доказателство Заявление от 17.10.2017г., подадено от Н.Т.Г. до „ЧЕЗ Електро България" АД, с което моли да и бъде разсрочено или отсрочено задължението за плащане на дължимите суми за консумирана електроенергия на обща стойност 2379.98 лв., по клиентски /ИТН/ № 310196872103, поради финансови затруднения.

Видно от служебно изготвената от съда справка от НБДН, по реда на Наредба № 14/2009г. за постоянен и настоящ адрес на ответника (на л. 65 от делото), същата е регистриран по постоянен и настоящ адрес ***, на същия адрес.

Назначена е и е изготвена по делото съдебно – счетоводна експертиза, вещото лице по която сочи, че в счетоводството на ищеца са водени редовно счетоводните записи, свързани с отчитането, остойностяването, заприходяването и заплащането на изразходваната електро енергия за процесния период по партида №310196872103, с титуляр Н.Т.Г., ЕГН **********, с адрес: ***. В счетоводството на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ”АД са отразени като задължение за плащане посочените в исковата молба фактури. B счетоводството на ищцовото дружество няма отразено плащане по процесиите фактури за исковия период. Има данни за предходни плащания по издадени от дружеството фактури преди процесния период. Размерът на задължението на Н.Т.Г. по главницата по посочените фактури в исковата молба за процесния период е на стойност 1900,88лв. Размерът на дължимата лихва за забава по всяка една данъчна фактура за период от настъпване на изискуемоста до датата на издаване на счетоводната справката за възникналите задължения и общия размер на законната лихва е на стойност 427.58 лв. Общият размер на задължението на ответницата, включващо главницата по посочените фактури в исковата молба и сумата на дължимата лихва за забава на плащането за исковия период е общо 2328.46 лв.

Приложено е ч.гр.д. № 2312/2018г. по описа на ДРС, по което са представени доказателства за спазване на срока по чл.415 ГПК за предявяване на иска по чл.422 ГПК.

Съобразно установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявен е установителен иск, в производството по който ищецът цели да установи, че ответникът дължи сумата, за която е издадена заповед за изпълнение по е ч.гр.д. № 2312/2018г. по описа на РС – Дупница. В тежест на ищеца е да докаже, че се намира в договорни отношения с ответника, че е изпълнил своите задължения по договора за доставяне на електрическа енергия на ответника, че претендираната сума съответства на количеството потребена от ответника енергия.

С исковата молба са представени Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЧЕЗ Електро България" АД, издадени на основание чл.98а от Закона за енергетиката, одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ - 059 от 07.11.2007 г., в сила от 26.11.2007 г. и изменени и допълнени с Решение № ОУ - 03 от 26.04.2010 г. на ДКЕВР, както и Общите условия на договорите за използване на електроразпределителните мрежи на „ЧЕЗ Разпределение България" АД, одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ - 056 от 07.11.2007 г., в сила от 26.11.2007 г., са публикувани в един централен и един местен всекидневник, поради което същите са влезли в сила.

 По делото е установено, че на името на ответницата за процесния жилищен имот е разкрита партида при ищеца. Доказателство, че ответницата е ползвател на електроенергия, доставяна в посочения електроснабден имот, както и че ответницата е собственик на същия имот, според настоящия състав, представлява представената от ищеца справка от имотен регистър, видно от която Н.Т.Г. е собственик на процесния електроснабден имот.

Доказателство, че ответницата е ползвател на електроенергия, доставяна в посочения електроснабден имот, както и че ответницата е собственик на същия имот, според настоящия състав, представлява и Заявление от 17.10.2017г., подадено до „ЧЕЗ Електро България" АД, с което същата моли да й бъде разсрочено или отсрочено задължението за плащане на дължимите суми за консумирана електроенергия. Това заявление представлява извънсъдебно признание на задължения на ответницата към ищеца за консумирана, но незаплатена електроенергия в процесния имот.

 Макар и косвено, доказателство в тази насока е и изготвената справка от НБДН по реда на Наредба № 14/2009г. видно от която ответницата е регистрирана по постоянен и настоящ адрес на същия адрес.

След свързването с електрическата мрежа на обекта, ответницата е станала страна по договори при общи условия за използване на електроразпределителната мрежа на "ЧЕЗ Разпределение България" АД и за продажба на електрическа енергия на "ЧЕЗ Електро България" АД, за което не е необходимо изрично изявление от страната на потребителя за приемане, като по делото не са ангажирани доказателства ответникът да е поискал изменение на посочените договори в срока по чл.98а, ал.5 от ЗЕ, което да е отразено в допълнително споразумение. Поради договорните отношения между страните във връзка с доставката на електроенергия, следва да се уреждат от тези общи условия. Съгласно чл.13, т.5 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЧЕЗ Електро България" АД, потребителят се задължава да уведоми продавача в 30-дневен срок в писмена форма за всяка промяна, свързана със собствеността или другите основания, на които продавачът доставя електрическа енергия в обекта. Ответницата не е изпълнила това си задължение след евентуално извършено разпореждане с имота /за което няма твърдения и ангажирани доказателства от негова страна/, а принцип в гражданското право е, че никой не може да черпи права от неправомерното си поведение. Ищецът е доставял електроенергия в имота съгласно сключения между страните договор, а ответницата не може да откаже плащането й, позовавайки се на евентуална промяна в собствеността на обекта, за която не е уведомил доставчика. По силата на сключения и действащ в исковия период договор задължението за плащане на потребената електрическа енергия е на ответницата, като купувач по договора.

Несъстоятелно е направеното от процесуалния представител на ответницата в първото открито съдебно заседание по делото възражение за погасяване на част от процесните суми по давност. На първо място, следва да се посочи, че това възражение е преклудирано, на основание чл. 133 от ГПК, тъй като не е сторено с отговора на исковата молба, а едва в първото открито заседание. Освен това същото е и неоснователно, тъй като видно от приложеното ч.гр.д. № 2312/2018г. по описа на РС – Дупница, заявлението за издаване на заповед за изпълнение, което прекъсва теченето на евентуално започналия да тече давностен срок, е подадено от ищеца на 20.11.2018г., а падежа на задължението по първата предендирана фактура е 23.12.2015г., тоест нито една от приложените фактури не би могла да е погасена по давност, защото не са изминали три години от падежа на първата фактура до датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК. Още повече, че е налице признание на вземанията, обективирано в подаденото от ответницата Заявление от 17.10.2017г., което също прекъсва давността.

По изложените съображения съдът приема, че следва да бъде признато по отношение на ответницата съществуването на вземането на ищеца за претендиратните с исковата молба суми, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 2312/2018г. по описа на РС – Дупница.

При този изход на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на ответницата следва да се възложат разноските, направени от ищеца по водене на делото за внесена държавна такса – 79.74 лв., за възнаграждение на вещото лице-200.00 лв., за особен представител на ответника – 393.00 лв. и за адвокатско възнаграждение – 87.00 лв., в размер общо на 759.74 лв., както и разноските по ч.гр.д. № 2312/2018 г. по описа на ДРС в размер общо на 104.57 лв.

Така мотивиран съдът

Р     Е     Ш     И     :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н.Т.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, че дължи на ищеца „ЧЕЗ Електро България“ АД, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1784, район Младост, бул. «Цариградско шосе» № 159, бл. БенчМарк Бизнес център, ЕИК *********, следните суми: сумата от 1900.88 лв. (хиляда и деветстотин лева и осемдесет и осем стотинки), представляваща главница по незаплатени фактури за използвана и незаплатена електрическа енергия за периода от 20.10.2015г. до 21.05.2018г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното плащане, както и сумата от 427.57 лв. (четиристотин двадесет и седем лева и петдесет и седем стотинки), представляваща законна лихва за забава на месечните плащания, начислена за периода от 24.12.2015г. до 09.11.2018г.

ОСЪЖДА Н.Т.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „ЧЕЗ Електро България“ АД, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1784, район Младост, бул. «Цариградско шосе» № 159, бл. БенчМарк Бизнес център, ЕИК *********, сумата от 759.74 лв. /седемстотин петдесет и девет лева и седемдесет и четири стотинки/ - разноски по водене на настоящото дело, както и 104.57 лв. /сто и четири лева и петдесет и седем стотинки/ - разноски по ч.гр.д. № 2312/2018 г. по описа на РС-Дупница.  

Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Кюстендил в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                                      

РАЙОНЕН СЪДИЯ: