РЕШЕНИЕ
№ 2107
гр. Варна, 06.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Ивалена Димитрова
при участието на секретаря Снежана Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Ивалена Димитрова Гражданско дело №
20233110113404 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по Глава XIII от ГПК във вр. с чл. 10 ЗУТОССР.
Образувано е по предявен от Е. И. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. ...., вх. ....,
ет. ...., ап. ...., срещу „О.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
В., бул. „.........“ № ......., и ТП на НОИ - Варна, с адрес: гр. В., ул. ... № ...., иск с правно
основание чл. 1, ал. 1, т. 3 от ЗУТОССР за приемане на установено в отношенията между
страните, че в периода от 01.07.1979 г. до 09.06.1986 г. ищцата е полагала труд в СДТ „О. х.“
- Варна, на длъжност „*****“, при осемчасов работен ден, както и че в периода от
09.06.1986 г. до 01.10.1986 г. ищцата е полагала труд в СДТ „О. х.“ - Варна, на длъжност
„****“, при осемчасов работен ден.
По твърдения в исковата молба ищцата в периода от 01.07.1979 г. до 09.06.1986 г. е
полагала труд в СДТ „О. х.“ - Варна, на длъжност „****“ при осемчасов работен ден, както
и в периода от 09.06.1986 г. до 01.10.1986 г. е полагала труд в СДТ „О. х.“ - Варна, на
длъжност „****“ при осемчасов работен ден.
Излага, че според Уведомително писмо, издадено от II РПУ - Варна, правоприемници
на Стопанска дирекция „Търговия“ - „О. х.“ - Варна, са Комбинат за търговия и услуги „Л.“ -
предприятие „Р.“ - Варна, Държавна фирма „О.“ - Варна, и ответното дружество „О.“ ЕООД.
Твърди, че „О.“ ЕООД е издало уведомително писмо, в което е отразено, че няма
възможност да издаде удостоверение за трудов стаж поради това, че разплащателните
ведомости за периода, в който ищцата е работила в СДТ „О. х.“, били откраднати.
Настоява за уважаване на предявения иск.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „О.“ ЕООД депозира отговор на исковата молба,
в който заявява, че предвид регистрираната кражба с взлом за времето от 08.08.2003 г. до
13.08.2003 г., липсват разплащателни ведомости за заплати от 1960 г. до 2000 г.,
1
включително такива на сочения от ищцата работодател. В тази връзка е налице обективна
невъзможност да представи ведомостите за заплати. Посочено е, че „О.“ ЕООД е оказало
пълно съдействие на ищцата за снабдяването й с всички документи, релевантни на
информацията. Счита, че дружеството не е станало причина за завеждане на исковата молба,
която и не оспорва, поради което в негова тежест не следва да се възлагат разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът ТП на НОИ - Варна, депозира отговор на исковата
молба, в който излага становище за недопустимост на предявения иск за периода от
01.06.1983 г. до 31.12.1985 г. с твърдения, че липсвало приложено удостоверение по чл. 5,
ал. 1 или 2 на ЗУТОССР. Оспорва иска и като неоснователен. Настоява за прекратяване на
производството, евентуално - за отхвърляне на предявения иск.
В съдебно заседание ищцата Е. И. Д. се явява лично и се представлява от адв. М. С.
от АК - Варна. Поддържа исковата претенция, претендира разноски.
В съдебно заседание ответникът „О.“ ЕООД не се представлява. С молба вх. №
37686/10.05.2024 г. поддържа депозирания отговор.
В съдебно заседание ответникът ТП на НОИ - Варна, не се представлява. С молба вх.
№ 37788/10.05.2024 г. поддържа депозирания отговор.
Съдът, след преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 1, ал. 1, т. 3 ЗУТОССР.
По предварителните въпроси и допустимостта на исковата претенция съдът се е
произнесъл с Определение № 1356/01.02.2024 г.
За успешно провеждане на предявения иск ищцата следва да установи при условията
на пълно и главно доказване, че в посочения период от 01.07.1979 г. до 01.10.1986 г. е
полагала труд в СДТ „О. х.“ - Варна, съответно от 01.07.1979 г. до 09.06.1986 г. - на
длъжност „***“, а от 09.06.1986 г. до 01.10.1986 г. - на длъжност „****“, при осемчасов
работен ден, който труд се признава за трудов стаж и стаж при пенсиониране; че ответникът
"О." ЕООД е правоприемник на СДТ "О. х." - гр. Варна, респективно е съхранявал
ведомостите на работодателя; че ведомостите на работодателя за работни заплати за
процесния период са откраднати и не са налични.
Правоприемството между работодателя на ищцата СДТ "О. х." - гр. Варна, и
ответното дружество „О.“ ЕООД не се оспорва нито от последното, нито от ТП на НОИ -
Варна.
Видно от Уведомително писмо изх. № 40/12.10.2022 г. от „О.“ ООД до Е. И. Г., в
същото е посочено, че разплащателните ведомости на СДТ „О. х.“ с правоприемник „О.“
ЕООД за периода 1979 г. - 1986 г. са откраднати, поради което е невъзможно да й бъде
издадено удостоверение за трудов стаж; посочено е, че се прилага писмо от II РПУ - Варна.
Видно от Уведомително писмо от II РПУ - Варна, със същото управителят на „О.“
ЕООД е уведомен, че във връзка със съобщение на дружеството № 1790/13.08.2003 г. е
регистрирана кражба с взлом в ресторант „****“ (офис на „О.“ ЕООД), като при огледа е
установено, че липсват разплащателни ведомости за заплати от 1960 г. до 2000 г. на ГТП „З.
х.“ с правоприемници СДТ "О. х.", КТУ „Л.“ - поделение „Р.“, ДФ „О.“ и „О.“ ЕООД - общо
631 бр. папки, сред които 15 бр. папки за 1979 г., 22 бр. папки за 1980 г., 28 бр. папки за 1981
г., 25 бр. папки за 1982 г., 17 бр. папки за 1983 г., 13 бр. папки за 1984 г., 23 бр. папки за
1985 г. и 11 бр. папки за 1986 г.
Настоящият съдебен състав счита, че горните документи са достатъчни, за да се
приеме за доказана кражбата на разплащателните ведомости на дружеството-работодател за
процесния период.
Съгласно чл. 6, ал. 2 от ЗУТОССР, в зависимост от характера на упражняваната
трудова дейност, писмени доказателства, които установяват вероятността на
трудовия/осигурителния стаж, могат да бъдат: трудов договор; уведомление по чл. 62, ал. 3
от Кодекса на труда, от което е видно, че през посочения в исковата молба период и с
2
посочения от лицето работодател е бил сключен трудов договор; допълнителни
споразумения; заповеди за определяне на допълнително възнаграждение за продължителна
работа или за придобит трудов стаж и професионален опит; трудови книжки; осигурителни
книжки; решения на компетентни органи за изплащане на дължимо възнаграждение;
договори за възлагане на управление и контрол.
По делото е представена трудова книжка на ищцата, от която е видно, че същата е
била в трудово правоотношение със СДТ „О. х.“ на длъжност „готвач“ за периода от
01.07.1979 г. до 01.11.1979 г. със заплата 85 лева, преназначена на същата длъжност от
01.11.1979 г. до 01.08.1981 със заплата 115 лева, преназначена на същата длъжност от
01.08.1981 до 01.09.1985 г. със заплата 120 лева, преназначена на същата длъжност от
01.09.1985 г. до 09.06.1986 г. със заплата 135 лева, назначена на длъжност „****“ за периода
от 09.06.1986 г. до 01.10.1986 г. със заплата 130 лева; трудовото правоотношение е
прекратено на 01.10.1986 г. на основание чл. 37 КТ; отразено е, че трудовият стаж от
01.07.1079 г. до 01.10.1986 г. е седем години и три месеца (стр.10-11 на трудовата книжка).
Представената трудова книжка представлява начало на писмено доказателство по смисъла
на чл. 6, ал.1 от ЗУТОССР, поради което е допустимо събирането на гласни доказателства за
установяване на трудовия и осигурителен стаж на ищцата. С ал. 4 на същия законов текст е
уредено, че за свидетели се допускат само лица, притежаващи писмени доказателства
относно това, че са работили или изпълнявали длъжност при същия работодател/осигурител
през периода, през който е положен претендираният стаж.
В хода на настоящото производство са събрани гласни доказателства посредством
разпита на свид. Р. П. А. и Д. К. Г..
От трудовата книжка на свид. А., представена с исковата молба и впоследствие в
оригинал в проведеното по делото открито съдебно заседание, се установи, че същата е
работила по трудово правоотношение със СДТ „О. х.“ на длъжност „***“ от 25.05.1978 г. до
20.08.1979 г. и на длъжност „****“ от 20.08.1979 г. до 01.10.1986 г. - т.е. през целия
процесен период. Свидетелката излага, че работила към СДТ „О. х.“ от 1978 г., като познава
ищцата от лятото на 1979 г., когато последната постъпила на работа в тяхното заведение.
Работели заедно, на 8-часов работен ден, до месец октомври 1986 г., когато трудовото им
правоотношение било прекратено едновременно, поради смяна на името на фирмата. През
цялото време Е. работела като готвач и не била прекъсвала работа.
От трудовата книжка на свид. Г. (в трудовата книжка - Х.), представена с исковата
молба и впоследствие в оригинал в проведеното по делото открито съдебно заседание, се
установи, че същата е работила по трудово правоотношение със СДТ „О. х.“ на длъжност
„управител“ за периода от 08.03.1968 г. до 01.10.1986 г. - т.е. през целия процесен период.
Свидетелката излага, че работила с ищцата за периода от лятото на 1979 г. до 1986 г., като
свидетелката била управител, а Е. готвач. Работели на 8-часов работен ден. Докато работели
заедно, Е. не била прекъсвала работа.
Съдът кредитира показанията на свид. А. и свид. Г. като ясни и последователни, в
съответствие с останалия доказателствен материал по делото и относимата към процесния
период правна уредба. Като такива, същите установяват твърдените от ищцата
обстоятелства, изложени в исковата молба и декларацията по чл. 8 от ЗУТОССР.
Следва да се добави и че записите на стр. 10-11 в самата трудова книжка на ищцата,
отразяващи датата на постъпване в СДТ „О. х.“ на длъжност „****“ - 01.07.1979 г.,
преназначаване на същата длъжност на дати 01.11.1979 г., 01.08.1981 г. и 01.09.1985 г.,
назначаване на длъжност „****“ на 09.06.1986 г., прекратяването на трудовия договор на
01.10.1986 г., са изпълнени с всички необходими реквизити - подписи и кръгли печати, за да
може да се приеме, че в тази част трудовата книжка представлява официален
удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства. От така отразените начална и
крайна дата на трудовото правоотношение следва и неговата продължителност - 7 години и
3 месеца, както и е записано с цифри и словом върху правоъгълния печат на предприятието,
за което е положен и подпис на директор. Вярно е, че върху последния запис - за
продължителността на трудовия стаж, липсва подпис на главен счетоводител, но
3
пропуските при оформяне на документа, което изцяло е задължение на работодателя, не
могат да се вменяват в отговорност на работника/служителя.
Що се отнася до продължителността на работното време, следва да се съобрази и
разпоредбата на чл. 39 от КТ, обнародван в ДВ, бр. 91 от 13.11.1951 г. и действащ за
процесния период, съгласно която нормалният работен ден е 8 часа през деня и 6 часа през
нощта, като в случая няма твърдения и не се установява ищцата да е работила нощна смяна.
Следва да се добави и че съгласно чл. 41 на относимия КТ, намален работен ден може да се
въвежда единствено за работниците или служителите, извършващи вредни за здравето
работи или работи от особен характер, каквато изпълняваната от ищцата работа не е.
С оглед на изложеното, по делото се налага обоснован извод, че ищцата за периода от
01.07.1979 г. до 01.10.1986 г. е полагала труд по трудово правоотношение със СДТ „О. х.“ -
Варна, при осемчасов работен ден, като през периода от 01.07.1979 г. до 09.06.1986 г. е била
назначена на длъжност „****“, а през периода от 09.06.1986 г. до 01.10.1986 г. - на
длъжност „****“. Предявеният иск се явява основателен и следва да бъде уважен.
По отношение на съдебно-деловодните разноски:
При този изход на спора, разноски се следват на ищцата с оглед даденото разрешение
в ТР № 2/2015 г. от 06.06.2016 г. по ТД № 2/2015 г. на ОСГК на ВКС, съгласно което при
уважаване на предявения положителен установителен иск с правно основание чл. 1, ал. 1, т.
3 от ЗУТОССР за трудов стаж, на ищеца следва да се присъждат разноски на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК, освен ако са налице предпоставките по чл. 78, ал. 2 ГПК.
Ищцата със списък по чл. 80 ГПК претендира присъждането на 500 лева - платено в
брой адвокатско възнаграждение по представения Договор за правна защита и съдействие.
Съдът намира, че в конкретния случай предпоставките по чл. 78, ал. 2 ГПК са налице
по отношение на ответника „О.“ ЕООД, който е съдействал на ищцата за изясняване на
обстоятелствата относно установяването на трудовия й стаж, издал е относимите документи
и с поведението си не е дал повод за завеждане на делото, както и не оспорва исковата
молба. Предвид изложеното, разноски в негова тежест не следва да бъдат възлагани; същият
не претендира такива.
Доводът на ответника ТП на НОИ - Варна, че разноски в настоящото производство не
следва да се присъждат предвид разпоредбата на чл. 9, ал. 2 ЗУТОССР, съдът намира за
неоснователен, тъй като относимата разпоредба в случая е чл. 9, ал. 3 ЗУТОССР. Сочената
разпоредба освобождава от заплащане на такси и разноски ищците по исковите
производства за установяване на трудов стаж по чл. 1, ал. 1, т. 3 от ЗУТОССР и е в
отклонение от общото правило на чл. 71, ал. 1 от ГПК за дължимост на държавни такси и
разноски по гражданските дела, но не е в отклонение от общите правила по чл. 78 от ГПК за
отговорността и присъждането на направени разноски по граждански дела.
Претендираните от ищцата разноски в размер на 500 лева, включващи платено в брой
адвокатско възнаграждение, следва да бъдат възложени в тежест на ТП на НОИ - Варна.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на осн. чл. 1, ал. 1, т. 3 от ЗУТОССР, по отношение
на „О.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. В., бул. „.....“ №
***, и ТП на НОИ - Варна, с адрес: гр. В., ул. ... № ...., че в периода от 01.07.1979 г. до
09.06.1986 г. Е. И. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. ...., вх. ...., ет. ...., ап. ...., е
полагала труд в СДТ „О. х.“ - Варна, на длъжност „****“, при осемчасов работен ден, както
и че в периода от 09.06.1986 г. до 01.10.1986 г. същата е полагала труд в СДТ „О. х.“ -
Варна, на длъжност „****“, при осемчасов работен ден.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, ТП на НОИ - Варна, с адрес: гр. В., ул. ... №
4
...., да заплати на Е. И. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. ...., вх. ...., ет. ...., ап. ....,
сумата от 500,00 лева (Петстотин лева), представляваща сторени в производството
съдебно-деловодни разноски, включващи платено в брой адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5