Определение по дело №1589/2023 на Софийски градски съд

Номер на акта: 885
Дата: 17 март 2023 г. (в сила от 17 март 2023 г.)
Съдия: Виктор Бисеров Чаушев
Дело: 20231100601589
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 15 март 2023 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 885
гр. София, 17.03.2023 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Виктор Б. Чаушев
Членове:Даниела Талева

Стойчо Попов
като разгледа докладваното от Виктор Б. Чаушев Въззивно частно
наказателно дело № 20231100601589 по описа за 2023 година
В Софийски градски съд е депозирана въззивна частна жалба от
пълномощник на М. Г. С. срещу определение ,от 15.02.2023г., по НОХД
13918/2022г. на Софийски районен съд – Наказателно отделение, 109 състав, с
което първоинстанционния съд е намерил,че на досъдебното производство не
са били допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила,съобразно разпоредбата на чл.248,ал.1,т3 НПК, налагащи
прекратяване на съдебното производство и връщане делото на СРП.
В жалбата на пълномощника на лицето М. С. се излагат доводите,
наведени и пред първоинстанционния съд, съдържащи се в депозирана
нарочна молба и изразяващи се в твърдения за това , че в обвинителния акт, а
и в постановлението водещия разследването от ДП, с което Е. Б. е бил
привлечен, като обвиняем, не е обхваната цялостната престъпна дейност на
Б.,като в предмета на обвинението не било включено предходно деяние,от
което според жалбоподателя са били увредени неговите интереси.
Пълномощникът на С. моли атакуваното определение да бъде отменено и
делото да бъде върнато на Софийска районна прокуратура за отстраняване на
така посоченото нарушение.
Настоящият съдебен състав въпреки,че приема,че жалбата на
пълномощника на М. С. е подадена в срока, визиран в разпоредбата на
чл.249,ал.3 НПК намира,че същата не следва да бъда разгледана по същество,
1
поради нейната недопустимост.
Разпоредбата на чл.248,ал.5;вр.чл.247в,ал.1 и ал.2 НПК ясно дефинира
субектите,които имат право да атакуват определение на съда, имащо за
предмет произнасяне ,по визирания в чл.248,ал.1,т.3 НПК, въпрос, на който
съдът дължи отговор при провеждане на разпоредителното заседание по
делото. В този кръг лица са прокурорът, подсъдимият, неговият защитник,
пострадалият или неговите наследници и ощетеното юридическо лице.
Съдебното производство е образувано по внесен от Софийска районна
прокуратура обвинителен акт срещу Е. Н. Б. за престъпление по
чл.210,ал.1,т.5;вр.чл.209,ал.1 НК,като се твърди ,че на неустановена дата в
периода от 23.06.2014г. до 11.07.2014г. в гр.София с цел да набави за себе си
имотна облага възбудил у В.И.В. заблуждение- че е придобил,чрез завещание
притежаваната от Л. С. ½ ид.ч.от апартамент в гр.София,бул.“Арсеналски“, и
с това причинил имотна вреда на В.В., П.В. и Л.В. в общ размер на 33 300лв.,
явяваща се стойността на притежаваната от тези три лица ,в съсобственост
,другата 1/2ид.ч. от имота, която на 11.07.2014г. Б. получил от тях,като
причинената вреда е в големи размери.
При така очертаните от прокурора фактически обстоятелства на
обвинението, правилно и законосъобразно районният съд, в свое
разпореждане от 09.11.2022г., е определил кръга на участниците в
насроченото разпоредително заседание, сред които М. С. не е, тъй като за
него от конкретното инкриминирано деяние не са настъпили вредни
последици, които да му придават качеството на „пострадал“, а оттам да
обосноват процесуалната му годност да вземе участие в разпоредителното
заседание
В конкретния случай, съобразно включените от прокурора в предмета на
делото обстоятелства, касаещи конкретни действия на подсъдимия Б.,
осъществени на неустановена дата в периода от 23.06.2014г. до 11.07.2014г.,
не произтичат съставомерни, преки и непосредствени вредни последици за М.
С., които да са засегнали неговата имуществена сфера,тъй като се твърди в
обвинителния акт, че те /измамливите действия/ са били извършени спрямо
В.В. и са довели до увреждане на неговото и на две други конкретно
посочени лица, различни от С., имущество-1/2 ид.ч.от конкретен недвижим
имот. На следващо място необходимо е да бъде посочено и това,че
2
претендираната от М. С. предходна деятелност на подсъдимия Б. по
неправомерно придобиване другата ½ ид.ч. от същия имот, върху която част
С. простира претенцията си за собственост, не е и не е била инкриминирана от
прокурора по това наказателно производство и не е включена в обвинението,
поддържано срещу Б. с обвинителния акт.
Тези обстоятелства сочат,че в конкретния случай и при този предмет на
обвинението срещу Б., за жалбоподателя С. не е възникнал допустим правен
интерес от оспорване на конкретния първоинстанционен съдебен акт,издаден
на основание чл.248,ал.1,т.3 НПК. Липсата на процесуална легитимация на М.
С. води единствено до оставяне на неговата жалба без разглеждане, като
изходяща от субект, който не притежава необходимия законовоизискуем
правен интерес да атакува този вид съдебни актове, по реда на чл.249,ал.3
НПК.

Поради горните съображения и на основание чл.341,ал.2;вр.чл.249,ал.3
НПК и чл.345,ал.1 НПК, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба от М. Г. С. срещу определение ,от
15.02.2023г., по НОХД 13918/2022г. на Софийски районен съд – Наказателно
отделение, 109 състав, с което е било отказано прекратяване на съдебното
производство и връщане на делото на Софийска районна прокуратура за
отстраняване на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3