№ 1071
гр. Бургас, 17.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично засеание на осемнадесети
ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Дарина Анг. Костова
при участието на секретаря Жана Авр. Кметска
като разгледа докладваното от Дарина Анг. Костова Гражданско дело №
20232100100251 по описа за 2023 година
Постъпила е искова молба от Б. Ф. Д., ЕГН **********, с пост. адрес гр.*** ул.*** №
** ет.* ап.* със съгласието на нейната *** Д. Д. К., ЕГН ***********, чрез адв. Красимир
Марков от СзАК против Я. В. Щ., ЕГН **********, с пост. адрес гр.*** ул.*** № * и Н. Я.
Д., ЕГН **********, с пост. адрес гр.*** ул.*** № ** за прогласяване за нищожен на
договор за замяна, обективиран в нотариален акт № **, том ***, рег. № ****, дело № *** от
**.**.20** г. на нотариус А. Димов per. № 285 на НК, поради противоречие с добрите нрави,
по отношение на ½ ид.ч. от следните имоти: поземлен имот с идентификатор 58356.506.284
и построените в него две сгради с идентификатори на 58356.506.284.1 и 53356.506.284.2,
който поземлен имот описан в договора за замяна като дворно място, представляващо имот
№ 394, парцел V, кв. 34 по плана на гр. Приморско с административен адрес: бул. *** № **
(или ул. *** № **), както и за връщане на даденото по договора. Претендират се и
направените по делото разноски.
Съдът е приел, че след отстраняване нередовностите по исковата молба, последната
отговаря на изискванията за редовност съгласно чл. 127 и 128 от ГПК.
Съдът е изпратил препис от исковата молба и приложенията към нея на ответниците,
на които е указана възможността за подаване писмен отговор в законния едномесечен срок,
задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването им и
неупражняването на права. В определения от съда срок, ответниците – Я. В. Щ. и Н. Я. Д.
са депозирали писмени отговор на исковата молба.
Искът е предявен съобразно правилата за родова и местна подсъдност. Налице са
активна и пасивна легитимация за предявяване на настоящите искове. Не са направени от
страните възражения, нито до настоящия момент са станали служебно известни на съда
1
други факти или обстоятелства, които след проверка за възникването им, да водят до извода,
че са налице процесуални пречки или не са налице положителни процесуални предпоставки
за разглеждане на иска. При това положение той е допустим.
Ищцата сочи в исковата молба, че ищцата е наследник на Ф. Я. Д., починал на
07.05.2021 г.
Твърди се , че на 12.07.2000 г. с договор за доброволна делба на съсобствен имот Д.Н.
Д., ЕГН ********** (починала на 19.05.2003 г.) и нейните *** - Ф. Я. Д., ЕГН ********** и
втория ответник Н. Я. Д., ЕГН ********** са сключили договор за доброволна делба, с
който поделили 4-етажна жилищна сграда, находяща се в гр. ***, обл. ***, състояща се от
сутерен, партерен етаж, първи жилищен етаж, втори жилищен етаж и тавански етаж, с обща
застр. площ 374 кв.м., построена върху дворното място, представляащо УПИ V, кв. 34 с площ
750 кв.м., с описани в договора граници. По силата на сключения договор Д. Д. получила в
дял и станала изключителен собственик на посочени отделни помещения, а наследодателя
на ищцата и ответника Н. Д. получили в дял станали изключителни собственици на
посочени отделни помещения, както и на по ½ ид.ч. от дворното място.
Твърди се , че на **.**.20** г. бил сключен договор за замяна, по силата на който Д.
Д., Ф. Д. и Н. Д. прехвърлили на Я. Щ. правото на собственост на сградата и подземления
имот, в който е построен (имота предмет на договора за делба), а в замяна Я. Щ. прехвърлил
на Д. Д., Ф. Д. и Н. Д. правото на собственост дворно място, находящо се в с. Кръстина,
общ. Камено, придобито от него с нотариален акт за покупко-продажба №*, том ***, per. №
****, дело № *** от **.**.20** г. на НИ нотариус А. Димов, per. № 285 на НК. Сочи се, че
данъчната оценка на имота и сградите, находящи се в гр. Приморско е била 102 36,50 лева, а
на имота в с. Кръстина – 985 лева, което е 103 пъти по – малко, поради което не е налице
еквивалентност на престациите, тъй като едната от тях е почти нулева. Заявява се, че
сделката била сключена с цел опазване на имотите в гр. Приморско, тъй като ответникът Н.
Д. бил любител на хазартните игри и бил задлъжнял.
Посочва се , че с пълномощно peг. № 1149/20.03.2006 г. Я. Щ. упълномощил Ф. Д. и
Н. Д. да извършват всякакви действия на управление и разпореждане с придобитите от него
имоти по договора за замяна, включително при евентуална продажба продажба да получат
цената. Пълномощното било безсрочно. С пълномощно с peг. № 2281/22.06.2001 г. Я. Щ. бил
упълномощил Ф. Д. с почти идентични права по отношение на процесния имот в гр.
Приморско. Това пълномощно било оттеглено с телеграма с известие за доставяне и обратно
върнат текст, като самата декларация била с peг. № 99/07.01.2005 г. на нотариус Н. Ников per.
№ 246 на НК, връчена на Ф. Д., но на разписката нямало отбелязана дата за връчване.
Твърди се пълномощните имали характера на обратно писмо, тъй като от тяхното
съдържание се установявало, че Я. Щ. демонстрира пълна незаинтересованост към
придобития имот, и предоставя всеобхватно пълномощия на двама, от онези, с които е
сключил договор за замяна, да се разпореждат с него както намерят за добре.
Сочи се в исковата молба, че при сравнение на данъчните оценки на заменените имот
към настоящия момент се установява, че имотите в гр. Приморско били с 260 пъти по голяма
2
стойност от имота в с. Кръстина. Заявява се, че договорът за замяна е нищожен, но ищцата
била лишена от достъп до имота. Сочи се по отношение на процесния имот в гр. Приморско
били заведени две съдебни дела пред PC Царево, а иманно: гр.д. № 266/2022 г. на PC Царево,
с иск с правно основание чл. 109 от ЗС, спряно на до приключване на спора по гр.д. №
605/2022 г. по описа на ОС Бургас, с правно осн. чл. 124 ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79 ал.1 от
ЗС, в който процес се претендира придобиване на собствеността, на дела на починалия Ф. Я.
Д. от ищцата по давност. Заявява се от ищцата, че огромна част от задълженията за имота в
гр. Приморско били погасявани от нейната *** на ищцата, починалия й ***, или от
служител на същите.
Заключава се от ищцата, че договорът за замяна от 2001 г. е нищожен, поради
противоречие с добрите нрави, тъй като е налице неравностойност на престациите. Прави се
анализ на понятието „добри нрави“, като се сочи, че в случая договорът е в противоречие с
тях, поради което е нищожен. Отбелязва се, че страните имат свобода на договаряне,
прокламирана в чл. 9 от ЗЗД, но тя също имала граници. Подчертава се обстоятелството, че
в т. от 3 от договора за замяна, Я. Щ. се бил задължил да заплати разлика в стойността на
прехвърляните имоти в размер на 101 379,50 лева, но това задължение не било изпълнено до
датата за завеждане на иска.
Претендира се връщане на полученото от страните по договора, поради неговата
нищожност.
Ответникът Н. Д., редовно уведомен с препис от исковата молба и доказателствата,
подава отговор, в който оспорва предявената искова претенция.
Ответникът сочи, че процесния недвижим имот в гр. Приморско бил закупен с
договор за продажба на недвижим имот частна държавна собственост от 18.05.2000 г., като
към него момент стойността на целия двор по пазарни цени е 317,54 лева. Заявява се, че дата
на сключване на този договор е съпоставима с датата на процесния договор за замяна.
Твърди се, че сградата е била изградена преди да бъде закупена земята, въз основа на
отстъпено право на строеж от 1993г., като стойността на строителството било от 2 100 000
деномннираии лева, т.е. 2 100лв., а в последствие през 1996-1997 г. били извършени
допълнителни промени и преустройства. От изложеното се прави извода, че неравноценност
на насрещните престации, при която едната да е на практика нулева няма. В тази връзка се
подчертава и обстоятелството, че към момента на сключване на договора за замяна, окото
имота в гр. Приморско е нямало въобще инфраструктура и не е било застроено.
На следващо място се сочи, че в договора а замяна има и уговорка за доплащане на
парична сума в размер на 101379,50 лева, за изравняване на стойността на заменяните
имоти, поради което нямало неравностойност на насрещните престации. Заявява се, че тази
уговорка сама по себе си изключвала твърдяната нищожност.Обръща са внимание и на
обстоятелството, че в практиката на ВКС продажбата на вещ на цена, по-ниска от пазарната,
не е несъвместима с общоприетите норми за справедливост и добросъвестност, като е
допустимо уговаряне на цена по – ниска и от данъчната оценка на имота, което не води до
3
изначална нищожност на договора, поради накърняване на добрите нрави. Сочи, че за да е
налице нищожност на договора, нсравностойността на престациите би следвало да е такава,
че практически да е сведена до липса на престация, а случаят не бил такъв.
Заявява се от ответника, че за равностойността на престациите, следвало да бъде
направена преценка и за субективната преценка на договарящите страни. В тази връзка се
сочи, че именно наследодателя на ищцата настоявал да придобие имота в с. Кръстина, тъй
като към него момент се занимавал със селско – стопанство. Сочи се още, че в заменения
имот, находящ се в с. Кръстина имало и къща, за която нямало строителни книжа, поради
което не била описана в договора, но тя представлявала подобрение и била придобита по
силата на приращението.
Оспорват се твърденията на ищцата за мотивите за сключване на процесната сделка.
Ответникът заявява, че не бил имал хазартна зависимост, не бил имал задължения, никога
не бил осъждан за дължими от него парични суми и негово имущество никога не е било
продавано от съдебен изпълнител за удовлетворяване на негови кредитори. Той разполагал
със значителни средства, тъй като пътувал с корабите в чужбина. В тази връзка се заявява, че
именно ответника бил влагал е средства в семейното имущество като основното
строителство, по сградата в Приморско било изпълнено именно с негови пари, а
наследодателя н ищцата обективно не е могъл да участва в разходите по строителството, тъй
като към този момент той започвал трудовата си кариера и не бил натрупал какъвто и да е
капитал.
На следващо място ответникът заявява, че процесната сделка имала смесен характер,
тъй като ставало въпрос за замяна с дарствен елемент, поради което дори и да била налице
неравноценност на престациите, тя се компенсирала от дарствено намерение. В тази връзка
се сочи, че ответникът Я. Щ. бил *** на З.Н., която била *** на Д. Д.. Бркът му с *** на З.Д.
бил сключен по – късно, но те живеели на семейни начала още от 80 – те години. З.Д., която
живеела и работела в чужбина, разполагала със значителни средства и подпомагала
финансово *** си Д. Д. като и дала пари за обзавеждането на семейния хотел в гр.
Приморско, както и да започне бизнес – да отвори аптека. Д. със съгласието на своите
синове искала да се отблагодари на *** си и затова сделката била уговорена при тези
условия. Подчертава се обстоятелството, че до смъртта на Ф. Д. никой от заменителите не е
оспорвал волята си сделката да бъде извършена при тези условия. Сочи се, че Я. Щ. се е
доверявал на двамата *** да му стопанисват имота, тъй като живеел в САЩ.
Ответникът Я. Щ., редовно уведомен с препис от исковата молба и доказателствата,
подава отговор, в който оспорва предявената искова претенция. Заявява, че поддържа
направените от ответника Н. Д. възражения и фактически твърдения. В допълнение се сочи,
че имотът в с. Кръстина и към настоящия момент бил запазен и с него не били извършени
разпоредителни действия, което било косвено доказателство за това, че заменителят -
приобретател бил желал не само да го придобие, но и да го запази за себе си. По отношение
да уговорката за доплащане, ответника сочи, че от обективна страна , тя изключва
твърдението, че едната от двете насрещни предстации е нулева, а от субективна страна за
4
приобреталя на по – евтиния имот, сделката имала смисъл и не била неравноценна.
Оспорват се твърденията на ищцата за мотивите за сключване на процесния договор.
Заявява се, че между страните били налице вътрешни отношения, които обосновават
наличието на дарствен елемент и смесен характер на атакуваната правна сделка.
Предявени са от ищеца искове с правно осн. чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД и чл. 34 ЗЗД
,по които следва да бъде доказано при условията на пълно и главно доказване сключения
договор за замяна от **.**.20** г. е нищожен, поради накърняване на добрите нрави,
изразяващо се в нееквивалентност на насрещните престации.
В съдебното засеание, което е даден ход по същество, ответникът Н.Ф., чрез
процесуалния си представител е направил възражение по допустимостта на исковата
претенция спрямо него, като е посочил, че в действителност процесният договор за замяна
съдържа три самостоятелни договора за замяна, за всеки от заменителите Д. Д. , Ф. Д. и Н.
Д., защото съсобствените сграда и парцел са били доброволно поделени помежду им една
година преди замяната , поради което за ищцата не е налице правен интерес да води делото
по отношение на този ответник, независимо, че трите договора за замяна са сключени във
формата на един нотариален акт.
Съдът намира възражението на неоснователно със следните съображения : На първо
място се иска прогласяване на нищожността само по отношение на ½ идеални части от
процесните сграда и парцел, за които ищцата твърди, че е наследила от *** си, който от своя
страна е наследил половината от частта на починалата си *** Д., като другата половина, без
да се твръди изрично, не се спори , че би била собственост на ответника Н.Ф., в случай, че
процесната сделка е нищожна.Следователно ищцата е предявила иск за защита в рамките на
твърдяния от нея правен интерес и доколкото ответникът Н.Ф. е страна по процесната
сделка и оспорва иска , съдът счита , че ищцата има правен интерес да иска установяването
на нищожността на сделката и по отношение на този ответник. На второ място, както
правилно отбелязва процесуалния предтавител на ответника Ф., Д. Д. , Ф. Д. и Н. Д.,
доброволно са поделили помежду си сградата и пърцела една година преди замяната, като
по делото не са ангажирани доказателства доколко полученото от двамата *** е равно по
обем, поради което не се твърди и не е изяснено от страните по делото доколко след
наследяване на полученото при делбата от *** им , двамата *** – Н. и Ф. биха имали равни
дялове в сградата, в случай ,че договорът за замяна е нищожен. От последното също следва ,
че е налице правен интерес ищцата да насочи иска си и срещу ответника Н.Ф..
Бургаският окръжен съд като прецени, че предявените искове са допустими и не са
налице процесуални пречки за разглеждането им, приема исковата молба за допустима.
Съдът, като взе пред вид становищата на страните и събраните доказателства по
делото, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предявените искове са с правно основание в чл. 26, ал.1, предложение трето от
Закона за задълженията и договорите – поради накърняване на добрите нрави и по чл.34 от
5
Закона за задълженията и договорите – за ръщане на полученото по нищожната сделка.
Ищцата Б. Ф. Д., ЕГН **********, с пост. адрес гр.*** ул.*** № ** ет.* ап.* със
съгласието на нейната *** Д. Д. К., ЕГН ***********, чрез адв. Красимир Марков от СзАК е
предявила срещу Я. В. Щ., ЕГН **********, с пост. адрес гр.*** ул.*** № * и Н. Я. Д., ЕГН
**********, с пост. адрес гр.*** ул.*** № ** иск за прогласяване за нищожен на договор за
замяна, обективиран в нотариален акт № **, том ***, рег. № ****, дело № *** от **.**.20**
г. на нотариус А. Димов per. № 285 на НК, поради противоречие с добрите нрави, по
отношение на ½ ид.ч. от следните имоти: поземлен имот с идентификатор 58356.506.284 и
построените в него две сгради с идентификатори на 58356.506.284.1 и 53356.506.284.2, който
поземлен имот описан в договора за замяна като дворно място, представляващо имот № 394,
парцел V, кв. 34 по плана на гр. Приморско с административен адрес: бул. *** № ** (или ул.
*** № **), както и за връщане на даденото по договора. Претендират се и направените по
делото разноски.
Между страните не са спори, че Д.Н. Д. е *** на Ф. Я. Д. – *** на ищцата и на Н. Я.
Д. - втория ответник, както и че същата е починала на 19.05.2003 год, като същите факти се
установяват от представените удостоверения за наследници и ивършените от съда служебни
справки за родствени отношения. Не се спори, че Я. В. Щ. е *** на *** на Д. Д., дъщеря на
***та – З.Н.Б.. Не се спори , че ищцата е племеница на ответника Н. Я.. Не се спори, че ***
на ищцата – Ф. Я. е починал на 07.05.2021 година.
От представените по делото строителни книжа и приетите по делото съдебно-
технически експертизи – основна и допълнителна, се установява, че с договор за отстъпено
право на строеж от 13.11.1989 год. на Я.Ф.Д. е отстъпено право на строеж върху парце V, в
кв.34 с площ от 770 кв.м. по плана на гр.Приморско за изграждане на вилна сграда за цена от
3080 лв. За строежа на сградата е издадено разрешение за строеж № 29/14.05.1993 год. за
двуетажна жилищна сграда за курортни нужди. С протокол № 22/17.05.1993 год. е
определена строителна линия и ниво, кото от този протокол се установява, че разрешението
е за две нива по 180 кв.м. , общо 360 кв.м. . От акт за узаконяване № 1/13.01.1995 год. се
установява , че Я.Ф.Д. е построил сграда с РЗП от 1630 кв.м., състояща се от четири етажа и
сутерен, прибилизително с пет пъти по-голяма площ и с два етажа и един сутеренен етаж
повече от разрешеното с разрешението за строеж и от учреденото право на строеж върху
държавна земя. Въпреки очевидното надвишаване на обема на отстъпеното право на строеж
и очевидната възможност да се одържави частта от сградата, която надвишава учреденото
право на строеж с повече от половината от построеното, държавните органи не само не
изпълняват задължението си да защитят държавната собственост, но узаконяват сградата, а
след смъртта на Я.Ф. продават на наследниците му – Д.Н. , Ф. Д. и Н. Д. , собствеността на
земята с договори по §1 от ПЗР на ПМС № 235/19.06.1996 год.. По този начин Д.Н.
придобива за цена от 211,68 лв. събствеността на 513,30/770 ид.ч. от процесния парцел, а Ф.
Д. и Н. Д. придобиват собствеността на 256,70/770 ид.ч. кв.м. от за цена от 105,86 лв., т.е. на
18.05.2000 год. собствеността на целия поземлен имот е придобита за сумата от 317.54 лв.
Два месеца по-късно е сключен договор за доброволна делба между Д.Н., Ф. Д. и Н. Д., по
6
силата на която двамата сина получават в дял по ½ ид.част от земята , а помещенията в
сградата са разпределени в три дяла, подробно описани в делбата и исковата молба и по-
горе. Една година след придобиване на земята от Държавата и десет месеца след сключване
на договора за доброволна делба – на **.**.20** год. е сключен процесният договор за
замяна.
По отношение на иска по чл.26, ал.1, предложение трето от Закона за задълженията и
договорите, съдът намира същия за неоснователен със следните мотиви:
Ищцата твърди, че сделката е нищожна като накърняваща на добрите нрави поради
съществената несъразмерност на насрещните престации, като посочва, че престираното от
нейните наследодатели Д.Н. и Ф. Я. над 260 пъти превишава по стойност престираното от
ответника Щ..
Съгласно чл. 26, ал. 1, предл. последно от ЗЗД, нищожни са договорите, които
противоречат на добрите нрави. На другата страна при преценка за нищожност на това
основание е нормата на чл.9 от същия закон, според която страните могат свободно да
определят съдържанието на договорите, доколкото то непротиворечи на закона и на добрите
нрави. В съдебната практика „добрите нрави“ се определят най-често като неписани
общовалидни морални норми, които съществуват като общи принципи или произтичат от
тях и на които законът е придал правно значение, защото правната последица от тяхното
нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона. Съдържанието
на това понятие обаче не може, а и не следва да бъде дефинирано извън особеностите на
конкретния случай, и извън конкретните обществено-икономически условия. В практиката
си Върховният касационен съд е извел множество критерии, които да служат на съда при
преценката му налице ли е нищожност поради противоречие с добрите нрави и които да
предотвратят необоснована намеса в съдържанието на сключената сделка. Такъв е и
посочения от ищцата критерий за нееквивалентност на насрещните престации. В Решение
№ 452 от 25.06.2010 г. по гр.д. № 4277/2008 г., Г. К., І Г. О., ВКС посочва:„Основният
материално правен въпрос, по който е допуснато касационно обжалване е по приложението
на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, т. е. признаване нищожност на договора за продажба, сключен при
неравностойни престации като случай от неспазване на „добрите нрави“. Поддържа се, че
договорената цена, равняваща се на данъчната оценка и значително по-ниска от пазарната
цена излиза извън пределите на нравствената допустимост, което накърнява „добрите
нрави“ и обуславя нищожност на сделката. В същото време чл. 9 от Закона за задълженията
и договорите определя свобода на договарянето, позволяваща на двете страни да направят
конкретна преценка относно потребността от насрещните престации и тяхната взаимна
еквивалентност. Следователно облигационното правоотношение предпоставя
самостоятелност, от една страна и от друга, се рамкира от „добрите нрави“ и от
императивните правила, които при продажбата определят, че държавната такса се изплаща
въз основа на данъчната оценка, дори ако е договорена цена, която е по-ниска от нея.
Следователно законодателя допуска, че цената на един недвижим имот по волята на
страните може да бъде по-ниска от данъчната оценка. В същото време понятието „добри
7
нрави“ предполага известна еквивалентност на насрещните престации и при тяхното явно
несъответствие се прави извод за нарушение, водещо до нищожност на сделката. ВКС счита,
че тази неравностойност би следвало да е такава, че практически да е сведена до липса на
престация. В конкретния случай отклонението от пазарната стойност и заплащането на цена
на имота по данъчната оценка не налага извод за такава неравностойност на престацията,
която да съставлява нарушение на „добрите нрави“ и да води до нищожност на сделката в
хипотезата на чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Налице е ответна парична престация, която макар да се
отклонява от обичайната не говори за такава недопустимост, която да прави самата сделка
нищожна.“
Съдът намира, че това тълкуване следва да бъде приложено и в настоящия случай,
предвид следното: Действително в процесния случай двата заменени имота са посочени с
данъчните им оценки , а не с пазарната им стойност, но видно от уговорките в договора за
замяна е уговорено заплащане на сума за уравнявняване на данъчните оценки, като по този
начин е постигната риципрочност на насрещните престации. В случая е без значение дали е
доказано реалното заплащане на сумата от над 100 000 лв. , защото неплащането е
основание за разваляне на на договора порадинеизпълнеие, а не основание за нищожност.
От друга страна по делото не са цитирани убедителни доказателства доколко разликата в
пазарните цени на имотите е такава, че въпреки уравняването със сумата от 100000 лв. да е
налице съществена неравностойност на престациите. Действително по делото са приети две
съдебно-технически , оценъчни експертизи, но вещото лица е извършило оценка надвата
имота като е съобразило коефициената на инфлация на потребителските цени за периода от
2001 до 2023 год. , който метод според съда не дава точна представа за действителната
пазарна цена на имотите към датата на процесната сделка. В тази посока има множество
косвени доказателства , а именно: вещото лице посочва за цена на парцела сумата от 50050
лв. по първото и 15808,10 лв. по допълнителното заключение, а видно от цитиранине по-
горе договори за придобиване на собствеността на парцела заменителите Д.Н., Ф. Д. и Н. Д.
само една година преди процесната сделка са придобили имота за сумата от 317.54 лв., която
сума е 50 пъти по ниска от определената от вещото лице. Съответно не може да бъде
кредитирано заключението по отношение на сградата , която не само е построена при
превишаване ан правото на строеж и с пет пъти по голяма разгърната застроена площ от
разрешената , но е строена до 1998 година, следователно вложените средства за
построяването й съществено се различават от посочената пазарна цена. Не трето място
следва да бъде съобразено обстоятелството, че се касае за сделка сключена между роднини,
в каквито сделки традиционно има отклонения от пазарния принцип. Съществуват индиции
за подобни отклонения в конкретния случай – ответниците твръдят, че целта на сделката е
била да се прехвърли собствеността на имота, за да не бъде наложено принудително
изпълнение ърху същия от банката кредитор на Д.Н., като в подкрепа на това твръдение са
представени доказателства – влязло в сила осъдително решение по гр.д. № 202/1995 год.,
постановено на 01.06.1998 год. на първа инстанция и потвърдено с решение от 08.11.1999
год. на въззивната инстанция , което решение е влязло в сила в началото на 2000 година и с
което Д.Н. е осъдена да заплати на „Булбанк“АД значителна по размер сума. От страна на
8
ищцата се твърди, че договорът за замяна е сключен , за да се предпази имота от
поведението на ответника Н.Ф., като не се посочва какво е наложило Д.Н. и Ф. Я. също да
заменят своите обекти сградата и парцела. Следователно и двете страни твърдят, че за
сключване на сделката страните са били мотивирани от външни за сделката отношения и че
рознинските връзки между страните по сделката и степента на доверие помежду
заменителите е била от съществено значение за сключване на същата. За съда най-голяма
тежест при преценката, че страните по договора за замяна са упражнили правото си на
свобода на договаряне е обстоятелството, че в продължение на двадесет години нито една от
страните по сделката не е твърдяла по какъвто и да е повод нищожност на сделката, не е
предприела действия за атакуването на същата като недействителна, не са оспорвани правата
на заменителя, напротив приобретателят е упълномощил *** на ищцата – Ф. Я. и *** му –
ответника Н. Я., да го представляват по отношение на процесния имот пред всички и по
всякакъв повод и причина и не е оттеглил това пълномощно в продължение на над 20
години, като упълномощените през същия двадесетгодишен период са управлявали имота,
както се твърди за стопански цели , като хотел с бар и ресторант и до смъртта на Ф. Д. не са
съществували спорове по повод процесната сделка. Първото такова действие е
предявяването на установителе иск за собственост от ищцата в настоящото производство , в
качеството си на наследница на *** си – Ф. Я. и *** си – Д.Н. против ответниците в
настоящото производство за придобиване на собствеността върху процесния имот чрез
давностно владение, производството по който икс е спряно до приключване на настоящото
производство.
От гореписаното поведение на страните по сделката съдът прави извод, че сделката
напълно е отговаряла на разбирането на страните за добрите нрави и каквито и отношения
между страните да са станали причина за сключване на сделката с това съществено
съдържание, то напълно е удовлетворявало страните, а в този смисъл е било резултат от
свободата на договаряне и постигане на един незабранен от закона резултат, а не води до
накърняване на добрите нрави с нееквивалентност на престациите, която да ощети една от
страните до степен сделката да бъде нищожна.
Съдът счита , че в подкрепа на изразено по-горе разбиране е и следната съдебна
практика: Решение № 119 от 22.03.2011 г. по гр. д. № 485/2011 г., Г. К., I г. о. ВКС
постановява: „Противоречие с добрите нрави е налице, когато сделката противоречи на
общо установените нравствено етични правила на морала. Съдебната практика приема, че
значителната липса на еквивалентност в насрещните престации при двустранните договори
може да се приеме за противоречие с добрите нрави доколкото те са опредени като граница
на свободата на договаряне, предвидена в чл. 9 от ЗЗД. Свободата на договарянето пък е
рамкирана и от императивните разпоредби на закона. Така при преценка действителността
на двустранните възмездни договори относно това дали са накърнени добрите нрави следва
съдът да преценява действителната воля на страните, защото нормата на чл. 20 от ЗЗД го
задължава при тълкуване на договорите да установява действителната обща вола на
страните, формирана от всичките им уговорки, да се отчита взаимната им връзка и целта на
9
договора. Доколкото възмездните сделки и в частност продажбата е каузална сделка, то
следва да се съобразява при преценката на действителността й целта, а тя най-често е
свързана с удовлетворяване на допустим от закона интерес за страните. Преценката дали
нееквивалентността е значителна следва да се извършва именно при съобразяване на
преследваната от страните цел, т. е. удовлетворяване на значим допустим от закона интерес“;
Решение № 277 от 26.01.2015 г., постановено по гр.д. № 1962/2014 г., Г. К., ІІІ Г. О.; Решение
№ 24 от 9.02.2016 г., постановено по гр д. № 2419/2015 г., Г. К., III Г. О., в което ВКС
посочва, че „само наличието на нееквивалентност на насрещните престации според
представата на съда не е достатъчно, за да се стигне до извода, че сделката е нищожна
поради противоречие с добрите нрави. Известна обективна нееквивалентност е допустима,
тъй като свободата на договаряне предполага преценката за равностойността на престациите
да се извършва от страните с оглед техния интерес. Следващата степен на нееквивалентност
на престациите може да представлява сделка, сключена при явно неизгодни условия и ако
страната е в състояние на крайна нужда, порокът би бил унищожаемост по чл. 33 от ЗЗД.
При най-високата степен на нееквивалентност на престациите съществува такова
съотношение, че едната от тях е незначителна и практически нулева. Тогава, ако сделката не
е симулативна като прикриваща дарение, тя е нищожна поради противоречие с добрите
нрави.“ Решение № 834 от 26.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 136/2009 г., I г. о., ГК, докладчик
съдията Бойка Дечева. В това решение се указва буквално следното: „ Съдебната практика
приема, че значителната липса на еквивалентност в насрещните престации при двустранните
договори може да се приеме за противоречие с добрите нрави доколкото те определят
границата на свободата на договаряне, предвидена в чл. 9 от ЗЗД. Когато обаче продажбата е
сключена между роднини по права линия, еквивалентността се преценява наред с други
морално етични съображения и имуществени отношения ”
От горното следва , че сама по себе си нееквивалентност на престациите не води до
нищожност поради накърняване на добрите нрави. Дори обаче, да е доказано наличието на
такава , тя не може да бъде единствения критерий, като критерий следва да се преценява
действителната воля на страните – преследваната от тях цел и това дали тя е свързана с
удовлетворяване на значим, допустим от закона интерес.
Поради гореизложеното следва да бъдат отхвърлени претенциите по чл. 26, ал. 1,
предложение трето и по чл.34 от Закона за задълженията и договорите, като неоснователни.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ответника Я. Щ. следва да бъдат
присъдени разноски размер на 9000 лв. – адвокатско възнаграждение, а на ответника Н. Я.
Д. – разноски в размер на 9545 лв. , съобразно представените списъци по чл.80 от ГПК в
съдебното засеание.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Б. Ф. Д., ЕГН **********, с пост. адрес р.*** ул.*** №
10
** ет. ап.* със съгласието на нейната *** Д. Д. К., ЕГН ***********, чрез адв. Красимир
Марков от СзАК искове са с правно основание в чл. 26, ал.1, предложение трето от Закона
за задълженията и договорите – поради накърняване на добрите нрави и по чл.34 от Закона
за задълженията и договорите – за връщане на полученото по нищожната сделка срещу Я. В.
Щ., ЕГН **********, с адрес гр.*** ул.*** № * и Н. Я. Д., ЕГН **********, с адрес гр.***
ул.*** № **, както следва : иск за прогласяване за нищожен на договор за замяна,
обективиран в нотариален акт № **, том ***, рег. № ****, дело № *** от **.**.20** г. на
нотариус А. Димов per. № 285 на НК, поради противоречие с добрите нрави, по отношение
на ½ ид.ч. от следните имоти: поземлен имот с идентификатор 58356.506.284 и построените
в него две сгради с идентификатори на 58356.506.284.1 и 53356.506.284.2, който поземлен
имот описан в договора за замяна като дворно място, представляващо имот № 394, парцел V,
кв. 34 по плана на гр. Приморско с административен адрес: бул. *** № ** (или ул. *** № **),
както и за връщане на даденото по договора, като неоснователни.
ОСЪЖДА Б. Ф. Д., ЕГН **********, с пост. адрес р.*** ул.*** № ** ет. ап.* да
заплати на Я. В. Щ., ЕГН **********, с адрес гр.*** ул.*** № * съдебноделоводни разноски
в размер на 9000 (девет хиляди) лева.
ОСЪЖДА Б. Ф. Д., ЕГН **********, с пост. адрес р.*** ул.*** № ** ет. ап.* да
заплати на Н. Я. Д. съдебноделоводни разноски в размер на 9545 (девет хиляди петстотин
четиридесет и пет лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му пред Апелативен съд – Бургас .
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
11