№ 1397
гр. Варна, 10.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Галина Чавдарова
Членове:Диана К. Стоянова
Радостин Г. Петров
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Въззивно гражданско дело
№ 20223100501730 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по постъпила въззивна жалба, подадена от С. Б.
Н. от ***********, срещу решение №2010/21.06.22г. по гр.д.№444/22г. на ВРС, с което са
отхвърлени предявените от С. Б. Н. срещу „Електроразпределение Север“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, бул. „Владислав Варненчик“ №
258, Варна Тауърс-Е, искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД да бъде осъден
ответникът да изпълни договорното си задължение по договори за присъединяване на
обекти на клиент към електроразпределителната мрежа за присъединяване на ниско
напрежение №№ ПУПРОК-2033-ДПРОК-1098/18.05.2017г. с вх. № 4678400/02.11.2017г.,
ПУПРОК-2024-ДПРОК-1096/18.05.2017г. с вх. № 4678413/02.11.2017г., ПУПРОК-2027-
ДПРОК-1100/15.05.2017г. с вх. №4678416/02.11.2017г., ПУПРОК-2029-ДПРОК-
1097/18.05.2017г. с вх. №4678420/02.11.2017г. и ПУПРОК-2029-ДПРОК-1099/15.05.2017г.,
като достави и монтира за негова сметка 5 броя монофазни директни електромера, както и
необходимата предпазна и комутационна апаратура за присъединяване и отчитане на
потреблението на електрическа енергия в апартаменти ******* в сграда **, секция *,
изградена в *******, находяща се в *********.
В жалбата са наведени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на
решението. Въззивникът счита, че ангажиментът на оператора на електроразпр.мрежа да
достави и монтира електромерите и апаратурата, реализирайки така присъединяването към
мрежата, произтичал както от закона, така и от договора, като тълкуването на последния
1
следвало да отговаря на чл.20 ЗЗД. Излага, че съдът не е обсъдил възражението му, че
определянето на срока в чл.9 от договорите противоречи на императивните правила.
Навежда доводи, че този срок бил неопределяем, тъй като началната дата не било възможно
да бъде установена, поради което и този срок следвало да се счита за неписан и
изпълнението се дължало след покана. Тъй като покани били отправени преди завеждане на
делото, то счита за настъпила изискуемостта на задължението. Счита, че отказ на оператора
да изпълни задължението си в разумен срок или да преодолее пречките по адм.ред е
злоупотреба с право, и доколкото ответникът не е инициирал своевременно, съответно е
забавил стартирането на администр.процедура, било налице виновно неизпълнение, за което
ответникът носел отговорност. Моли да бъде отменено решението и да бъде уважен иска.
Въззиваемата страна ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР АД, ЕИК
*********, със седалище гр.Варна, е депозирала отговор, с който счита жалбата за
неоснователна и моли обжалваното решение да бъде потвърдено.
За да се произнесе по спора Варненски Окръжен съд съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявен от С. Б. Н. срещу
„Електроразпределение Север“ АД иск с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД за осъждане
на ответника да изпълни задължението си по договори за присъединяване на обект на
клиент към електроразпределителната мрежа за присъединяване на ниско напрежение
№№ПУПРОК-2033-ДПРОК-1098/18.05.2017г. с вх.№4678400/02.11.2017г., ПУПРОК-2024-
ДПРОК-1096/ 18.05.2017г. с вх.№4678413/02.11.2017г., ПУПРОК-2027-ДПРОК-
1100/15.05.2017г. с вх.№4678416/02.11.2017г., ПУПРОК-2029-ДПРОК-1097/18.05.2017г. с
вх.№4678420/ 02.11.2017г. и ПУПРОК-2029-ДПРОК-1099/15.05.2017г., да достави и
монтира за негова сметка 5 броя монофазни директни електромера, както и необходимата
предпазна и комутационна апаратура за присъединяване и отчитане на потреблението на
електрическа енергия в апартаменти ******* в сграда **, секция *, изградена в *******,
находяща се в *********.
В исковата молба се твърди, че на 12.10.21г. бил сключен договор за цесия
между ищеца и РИАЛ БЛЕК СИЙ ГРУП ЕООД, по силата на който в полза на ищеца били
прехвърлени вземанията на дружеството , произтичащи от договори за присъединяване на
обект на клиент към електроразпределителната мрежа за присъединяване на ниско
напрежение, описани по–горе. Излага, че съгласно договорите ответникът е поел
задължението да присъедини към мрежата апартаменти *** в сграда **, секция *, изградена
в *******, находяща се в *****, собственост на РИАЛ БЛЕК СИЙ ГРУП ЕООД. Въпреки,
че сградата била електроснабдена и въведена в експлоатация, ответникът не доставил и не е
монтирал 5 бр. монофазни електромера и необходимата апаратура, като не е реализирал
присъединяването към електроразпределителната мрежа на апартаментите.
В отговор на исковата молба ответникът ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР
АД оспорва иска по допустимост и основание. Счита, че правото на клиент да бъде носител
на право да бъде присъединен към мрежата е непрехвърлимо, поради което и била налице
правна невъзможност на предмета на договора за цесия и последният бил нищожен. Твърди,
2
че дружеството е стартирало процедура по чл.117, ал.8 от ЗЕ, тъй като съоръженията, от
които е възможно присъединяването на процесните обекти са собственост на трето лице. В
с.з. е наведено твърдението, че срокът за изпълнение е два месеца и тече от датата на
възникване на вещни или сервитутни права на присъединителните съоръжения, вкл. и в
имоти на трети лица.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и
като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и
отговора, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.2 от ГПК, от надлежно
легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. В рамките на тази проверка
настоящият състав намира предявеният иск с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД за
процесуално допустим, поради което и дължи произнасяне по същество на спора.
За основателността на иска по чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД следва да бъде доказано
съществуването на договорна връзка, по която едната страна е поела насрещно задължение
спрямо другата да престира определен резултат (да извърши лично или заместимо правно
или фактическо действие или да се въздържи от такова, да прехвърли собственост, да плати
определена сума пари и др.), което при настъпване на всички условия последната
неоснователно не изпълнява.
По делото няма спор, че между РИАЛ БЛЕК СИЙ ГРУП ЕООД и
ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР АД /с предишно наименование ЕНЕРГО-ПРО
МРЕЖИ АД/ са сключени договори за присъединяване на обект на клиент към
електроразпределителната мрежа за присъединяване на ниско напрежение от 22.05.17г. за
обекти - апартаменти ***** в сграда **, секция *, изградена в *******, находяща се в
*********. Съгласно договорите, в чл.2, ал.3 е предвидено присъединяването на обекта да се
извърши чрез доставката и монтажа на СТИ и необходимата предпазна и комутационна
апаратура в съществуващо електромерно табло, монтирано в сградата и захранено от БКТП
7 Шкорпиловци. По делото няма спор, а и се установява от представения договор за
присъединяване на обект към ел.разпред.мрежа от 20.01.12г., че БКТП 7 Шкорпиловци, от
където е договорено да се извърши присъединяването на процесните обекти, е изграден и е
собствен на трето за спора лице - Алфа Лонг Бийч ООД.
С оглед оплакванията във въззивната жалба спорен по делото се явява
въпросът настъпила ли е изискуемостта на поетото от ответника задължение да достави и
монтира СТИ и необходимата апаратура. Съгласно разпоредбата на чл.9, ал.1 и ал.2 от
договора, на които се позовава ответникът, срокът за изграждане и въвеждане в
експлоатация на присъединителните съоръжения е 2 месеца, като същият започва да тече от
най-късната от следните дати- заплащане на дължимата цена за присъединяване по раздел 7
/т.1/, датата на възникване на вещни и/или сервитутни права на присъед.съоръжения, вкл. и
в имоти, собственост на трети лица /т.2/, датата на влизане в сила на разрешение за строеж
3
по ЗУТ за изграждане на присъед.съоръжения /т.3/. Възражението на ищеца, че
определянето на срока в чл.9 противоречало на императивни норми на закона не може да
бъде споделено. В настоящия случай се касае за отношения по присъединяване на
потребител на електрическа енергия към електроразпределителната мрежа, като тези
отношения са нормативно регламентирани от ЗЕ и действащата към датата на сключване на
процесните договори Наредба №6 от 24.02.2014г. за присъединяване на производители и
клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически
мрежи / обн.ДВ бр.31/04.04.14г./. Предметът на договора за присъединяване е очертан в
нормата на чл.19, ал.1 от наредбата, като включва освен вида и техническите параметри на
съоръженията за присъединяване, задълженията на страните във връзка с изграждане на
съоръженията за присъединяване, така и сроковете на присъединяване /т.11 и 12/.
Несъстоятелен е доводът, че срокът бил неопределяем, доколкото ясно е посочен в т.2 / на
която се основава ответника/ моментът, от който започва да тече, като както в договора, така
и в предхождащите ги становища се съдържа информация за предоставянето на сервитутни
права. Следва да се има предвид, че законът позволява електрическите съоръжения да са
собствени на трети лица, съгласно разпоредбите на чл.117, ал.6-8 ЗЕ, както е в
разглежданият случай, което изисква изрично споразумение с тях за предоставяне на достъп
на ответното дружество срещу определена цена. Именно с тези условия, които не
противоречат на посочените по-горе законови разпоредби, ищецът се е съгласил,
подписвайки договора.
По делото няма спор, че ответникът е отправил до третото лице Алфа Лонг
Бийч ООД искане за предоставяне на достъп от м.01.18г. и впоследствие искане за
изкупуване на енергиен обект, както и че последното не е депозирало отговор. Доколкото
ответното дружество не носи отговорност при отказ на третото лице да се задължи, и след
като същото е предприело горепосочените действия, макар и със закъснение, то не би могло
да се приеме, че е налице отказ на електроразпр.дружество да изпълни договора, респ. че е
налице злоупотреба с права. Допуснатата от него забава при изпълнение на законовото
задължение по чл.117, ал.8 ЗЕ би могла да ангажира отговорността му за обезщетение за
забава, но не променя доворения между страните срок по чл.9 от договора, като липсват
данни да е налице и постигнато съгласие за неговото изменение съгл. чл.20а ЗЗД. След като
срокът за изграждане и въвеждане в експлоатация на присъединителните съоръжения
започва да тече от датата на възникване на вещни и/или сервитутни права на
присъед.съоръжения, находящи се в имот, собственост на трето лице, което е предмет на
договора по чл.117, ал.8 ЗЕ, а такъв понастоящем не е сключен, то следва да се приеме, че не
е настъпила изискуемостта на това задължение. Липсата на изискуемо задължение
обосновава извода за неоснователност на иска за реално изпълнение.
Като е достигнал до идентичен краен извод ВРС е постановил правилен
съдебен акт, който следва да бъде изцяло потвърден.
С оглед изхода от спора пред въззивния съд и направеното искане разноски за
въззивното производство се следват на възз.страна ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР
4
АД. Доколкото възз.страна е защитавана от юрисконсулт, то следващото се възнаграждение
на осн. чл.78, ал.8 ГПК за настоящата инстанция се определя на осн. чл.25 от НЗПП в размер
на 100лв. Ето защо на възз.страна следва да се присъдят разноски в размер на 100лв, на осн.
чл.78, ал.3 ГПК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №2010/21.06.22г., постановено по гр.д.№444/22г.
по описа на Варненски районен съд.
ОСЪЖДА С. Б. Н., ЕГН **********, с адрес *********, ДА ЗАПЛАТИ на
ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, Варна Тауърс-Е, сумата от 100лв,
представляваща разноски за въззивното производство, на основание чл.78, ал.3 вр. ал.8
ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280 от
ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5