№ 78
гр. Разград , 10.12.2020 г.
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на десети декември, през
две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА
Секретар:ГАЛЯ МАВРОДИНОВА
Сложи за разглеждане докладваното от ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА
Гражданско дело № 20203330101751 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 13:30 часа се явиха:
ЗА ИЩЕЦА не се явява представител.
ЗА ОТВЕТНИКА адв. К., редовно упълномощен и приет от съда от
днес.
СЪДЪТ докладва и становище по исковата молба и отговор от ищеца.
АДВ. К.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че липсват процесуални пречки по даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО на второ четене при спазване изискванията на
чл. 142, ал. 1 от ГПК.
ДОКЛАД НА СЪДЪТ: Депозирана е искова молба от „МАГ“ ООД, с
която молят съда на основание чл. 86 ЗЗД да осъди „Биокомпост БГ“ ЕООД
да им заплати сумата от 14437.83 лева, представляваща законната лихва за
периода от 13.01.2017 до 13.01.2020г. върху присъдената вече в тяхна полза
главница от 47 423.52 лева съгласно Решение № 28/19.12.2018г. на ОС-
Разград. Претендират и за разноските.
Твърдят, че са предявили срещу ответника искове пред Окръжен Съд -
1
Разград за реално изпълнение по договор за изработка на съоръжения от
09.04.2015г., по които било образувано т.д.№ 40/2017г. По делото не е
предявявана претенция за присъждане на законната лихва върху
претендираните суми - обект на иска. С решение от 19.12.2018г. Окръжен Съд
- Разград /стр. 9 от решението/ призна за дължима от „Биокомпост БГ“ ЕООД
на ищеца сумата от 47423,52лв., от момента на възникване на това
задължение за плащане, т.е от 14.08.2015г.
Със сила на присъдено нещо между страните е установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 47 423.52 лева. Изискуемостта на
законната лихва върху присъденото в полза на ищеца вземане е от
14.08.2015г. Доколкото предмет на развилото се исковото производство не е
била съединена акцесорна претенция към главната такава, то липсват пречки
това да бъде сторено и тази претенция да бъде защитена от страна на ищеца в
отделно исково производство. Претенцията на ищеца по този иск е за
законната лихва върху присъденото му вземане, считано от 13.01.2017 до
13.01.2020г. в размер на 14 437.83 лева.
Представят: Искова молба по т.д.№ 40/2017г. на РОС; Решение №
28/19.12.2018г. на РОС; Решение № 190/26.07.2019г. на ВАпС; Калкулация за
дължимата законна лихва;
Ответникът БИОКОМПОСТ ЕООД счита иска за недопустим и
неоснователен.
Искът е недопустим, защото е предявен от лице, което не е активно
легитимирано да го 1 предяви. Видно от Уведомление за извършена цесия
носител на правото да претендира сумата е ПК „Старт-93" ,ЕИК *********.
Макар посочената там сума да е 14 740,47лв., от приложената към настоящия
отговор кореспонденция.
Претенцията е и неоснователна. Фактическата обстановка е непълна, а
правните изводи погрешни.Ищецът твърди ,че изискуемостта на главното
вземане от 47 432 лв. била определена в Решението на Разградски окръжен
съд на стр.9 . В този абзац, обаче в който е посочена конкретната дата, съдът
анализира договореното в чл.3- кога е следвало да се плати от ответника, при
изпълнение на поетите задължения от ищеца .След като е неизправната
2
страна и няма фактурирана доставка, ищецът няма как да черпи права от
договор, който не е изпълнил и се е наложило друг да изпълнява вместо него.
В мотивите към осъдителния диспозитив за сумата 47 432лв. РОС посочва, че
последните три доставки е следвало да се осъществят на 13.07.2018г./стр.2/.
Това е фиксирано и в Решение №190 от 26.07.2019г. на ВАС на стр.8
абз.2/средата/. След като на тази имено дата 13.07.2018г. /според
обвързващата ни сила на съдебния акт/ страните са имали уговорка на
ответника да се доставят три от съоръженията, няма как преди нея да е
налице задължение за плащане. На стр.9 е посочено, че това ще трябва да
настъпи 10 дни след получаване на стоката, т.е. най-рано на 23.07.2018г.,ако
бяха доставили съоръженията.
Предвид изложеното по-горе считат, че най-ранната дата, от която би
могло изобщо да се претендира законна лихва за забава е 23.07.2018г., а края
на периода - 29.07.2019г., тъй като тогава са превели 32 969лв. на ищеца.
На следващо място ответникът твърди, че няма как да е изпаднал в
забава , след като е спорно главното задължение.При наличието на висящ
процес за главното вземане не само давност не тече между страните.След
влизане на решението в сила , / с което е определен вече размера на
главницата/ започва да тече нова пет годишна давност /чл. 117 ЗЗД /и тогава
изпадат в забава. Ако ищецът е смятал да претендира лихва и за времето от
подаване на исковата молба, до влизане на решението в сила, то той е можел
да стори това с обективно съединяване на претенциите. Като не е сторил това,
за периода/докато спора е висящ, сега не може да претендира лихва за забава.
Ищецът некоректно е определил в исковата молба процесния период от
13.01.2017г. до 13.01.2020г., тъй като не е посочил, че непосредствено след
влизане в сила на решението ответникът е заплатил по сметката на ищеца
сумата 32 969,59лв. На 29.07.2019г. след запознаване с решението на АС-
Варна и присъденото за деловодни разноски е извършено прихващане на
дължимите между страните суми. Макар и ищецът умишлено да е избягнал
получаването на Уведомлението за прихващане, то в основанието на
платежното нареждане изрично е посочено прихващането и сумата е
получена по сметката на ищеца.
Предвид на това ответникът счита, че лихви за забава не се дължат , тъй
3
като няма как да изпълни нещо, което е неопределено, неизвестно. Преди
влизане в сила на съдебно решение по спорното главно задължение, няма как
да е в забава.По отношение на падежа на 2 плащането на задължението по
договора , между страните важи постановеното от двата съда за датата на
последната доставка - а имено десет дни след 13.07.2018г.
По време на висящността на спора за главницата давност между
страните не тече, а лихвата е следвало да се претендира в условията на
обективно съединяване. Този извод ищецът подкрепя с разпоредбата на
чл.117 ЗЗД, че при съдебно определяне на паричното задължение започва да
тече нова давност.
В условията на евентуалност считат, че лихва за забава може да се
претендира най-много за периода 23.07.2018г.-29.07.2019г. в размер на
4901,36лв.
Представят: Удостоверение за актуално състояние;Уведомление за
цесия;.Платежно нареждане от 29.07.2019г.;.Кореспонденция по електронна
поща; Уведомление за прихващане;Разписка от 21.01.202г0 за сумата от
425.53лв.;3апорно съобщение.
Исковата молба е редовна и допустима. Процесуалната легитимация
винаги е свързана с твърдяното материално право. Тъй като се обуславя от
принадлежността на материалното право, засегнато от спора, тя в крайна
сметка е обусловена от правното твърдение на ищеца, заявено с иска -
формулира пред съда правния спор, индивидуализиран чрез спорното право,
което предопределя и чии права засяга, ако съществува. Заявеното спорно
право обуславя процесуалната легитимация и на ищеца, и на ответника.
Легитимацията на ищеца е в петитума и основанието на исковата молба. Там
е и легитимацията на ответника - посочва се върху чия сфера ще повлияе
съдебното решение. При проверка на процесуалната легитимация на страните
съдът изхожда от претендираното или отричаното с исковата молба право,
действителното правно положение е без значение. Гаранцията срещу
неистинско твърдение е, че искът ще бъде отхвърлен като неоснователен.
Предявен е осъдителен иск по чл.86 ЗЗД за сумата от 14437.83лв.,
представляваща обезщетение за забавата на ответника в периода 13.01.17г.-
4
13.01.20г., при който доказателствената тежест е на ищеца-кредитор. Същият
следва да докаже наличието на свое парично вземане спрямо ответника, както
и факта на забава от страна на ответника длъжник. Ищецът следва да докаже
иска си и по размер.
Ответникът следва да доказва само твърдените от него положителни
факти.
Приложените към исковата молба и отговора писмени доказателства са
допустими и относими
ДОКЛАДВА приложените доказателства отговора на ответника и
приложените писмени доказателства както и становище и приложените към
становището на ищеца доказателства.
АДВ. К.: Нямам възражения по доклада. Заявяваме единствено, че това,
което е поучавано от „Биокомпост“ е с Български пощи и уведомление от
ППК „Старт-93“, с която ни уведомяват за вземането в размер на 14740 лв. и
за компенсиране на вземанията. Това е единственият документ, който е
получаван. Като доказателство представям уведомлението и плика с който
сме го получили. Няма да соча други доказателства.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА приложените към исковата молба писмени доказателства, а
именно искова молба, по която е образувано търговско дело № 40/2017 г. на
ОС гр. Разград, решение № 28/19.12.2018 г. на ОС гр. Разград, решение №
190/26.07.2019 г. на Варненски Апелативен съд, търговско отделение,
калкулация за дължимата законна лихва, представените с отговора на
исковата молба писмени доказателства – удостоверение на АВП, уведомление
за цесия, платежно нареждане от 29.07.2019 г., кореспонденция по електронна
поща, уведомление за прихващане, разписка от 21.01.2020 г. за 425,53 лв.,
запорно съобщение, и представените днес в съдебно заседание писмени
доказателства – уведомление от ППК „Старт-93“ за вземането в размер на
14740,74 лв. и плик.
5
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО.
АДВ. К.: Моля да отхвърлите претенцията. По делото се представиха
множество документи, но от тях не може да изведе основния факт дали
ответника е в забава. Представили сме документи, от които е видно, че
вземането не само е цидирано, но е погасено като насрещно задължение
срещу ППК Стар. По делото е намесено още едно юридическо лице, но това
не само не усложнява фактическа обстановка. Напротив, тя показва, че ищеца
не е активно легитимиран да води делото, защото е прехвърлил вземането си
независимо от последващите изявления. Това е документ, който отразява едно
волеизявление достигнало до страната и след като е прието и въз основа на
него са компенсирани насрещни вземания, то това вземане вече не
съществува в правния мир. Няма как да сме в забава, след като нещо не е
определено и е било спорно през цялото време докато не е влязъл в сила
съдебен акт. Ищецът е представил исковата си молба от която е видно, че
неговите претенции са повече отколкото заявява накрая. Съдът е успял да се
произнесе и макар неточно да съм цитирал страниците на съдебните решения,
тъй като съм ползвал интернет справката от двата съда. Следва да прочете
тези решения. На стр. 17 от делото, абзац 3 се намира алтернативното ни
възражение за срока, в който евентуално могат да претендират лихва. Това, че
договора бил от 2013 година, а делото от 2017, това няма никакво значение.
Посочената дата е ясно фиксирана и потвърдена и закрепена в следващия
съдебен акт. Дали е било явна фактическа грешка или не, това не е моя
работа, не съм участвал в делото. Непоправянето ако е фактическа грешка
води до извода, че страните следва да се съобразяват с датата посочена в
съдебните актове. Ето защо при така многобройно преправените периоди, в
които ни се дири нещо при извършено от нас плащане на деня, в който е
влязло в сила съдебното решение считам, че претенцията е неоснователна и
не е доказана, тъй като ищеца не положи усилия да защити основанието и
размера на своята претенция. Моля да ни присъдите разноските по делото.
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с решение в срок.
6
ЗАСЕДАНИЕТО приключи в 13.40 часа.
ПРОТОКОЛЪТ изготвен днес в съдебно заседание.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
Секретар: _______________________
7