Р Е Ш
Е Н И Е
гр. София, 30.07.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ брачен въззивен състав, в публично заседание
на двадесет и втори март през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАЛЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА АНГЕЛОВА
МИЛЕН ЕВТИМОВ
при секретаря Милена
Кюркчиева, като разгледа докладваното от съдия М. Евтимов гр.дело № 14925 по описа
за 2016
год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258-273 ГПК.
Образувано е по въззивни жалби на страните срещу решение № 4826/19.04.2016
г., постановено по гр. д. № 16505/2015 г. на СРС, ІІІ ГО, 91 състав.
С въззивната си жалба ищецът по първоначалните искове и ответник по
насрещните – Р.Д.Н., е обжалвал първоинстанционното решение в частта относно
определения режим на лични отношения на майката И.П.Н. с детето К. Р.Н.. В
жалбата се твърди, че решението в обжалваната част е неправилно, като подробно
са изложени съображенията за това. Въззивникът моли да се отмени решението на
първостепенния съд в обжалваната част и да се постанови друго, с което да се
определи режим на лични отношения на майката с детето, посочен във въззивната
жалба. Претендира разноски.
Ответницата по първоначалните искове и ищец по насрещните – И.П.Н., в срока
по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подала отговор на въззивната жалба, с който оспорва
изцяло изложеното в последната и моли жалбата да се остави без уважение. Подала
е въззивна жалба срещу първоинстанционното решение в частта относно вината за
дълбокото и непоправимо разстройство на брака и в частите, в които районният
съд се е произнесъл по въпросите, уредени в чл. 59, ал. 2 от СК. В жалбата си
въззивницата подробно е изложила съображенията си за неправилност на
първоинстанционното решение в обжалваните части. Въззивницата моли да се отмени
решението в обжалваните части и да се постанови друго, с което да се обяви, че
вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има само съпругът Р.Д.Н.,
както и да й се предостави на нея упражняването на родителските права по
отношение на детето К. Р.Н., да се определи местоживеенето на детето при нея,
на бащата Р.Д.Н. да се определи режим на лични отношения с детето К. Р.Н. и бащата
да се осъди да заплаща на детето месечна издръжка в размер на 300 лева. Претендира
разноски.
Ищецът по първоначалните искове и ответник по насрещните е подал отговор на
въззивната жалба на другата страна, с който се оспорва изложеното в жалбата и
се моли същата да се остави без уважение.
Въззивните жалби са допустими. Подадени са в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК,
от страни, имащи правен интерес от обжалването, и са срещу подлежащ на въззивно обжалване акт, който е валиден
като цяло и допустим в обжалваните му части.
Софийският градски съд, като прецени приетите относими доказателства по
делото и обсъди становищата и възраженията на страните, приема за установено
следното:
С решение № 4826/19.04.2016 г., постановено по гр. д. № 16505/2015 г. на
Софийския районен съд, ІІІ ГО, 91 състав, е прекратен с развод гражданският
брак между Р.Д.Н. и И.П.Н., обявено е, че вина за дълбокото и непоправимо
разстройство на брака имат и двамата съпрузи, предоставено е упражняването на
родителските права по отношение на роденото от брака малолетно дете К. Р.Н.,
род. на *** г., на неговия баща Р.Д.Н., определено е местоживеенето на детето
при бащата, определен е режим на лични отношения на майката И.П.Н.
с детето, майката е осъдена да заплаща на детето месечна издръжка в
размер на 105 лева, считано от датата на подаване на
исковата молба - 27.03.2015 г., до настъпване на основание за нейното изменение
или прекратяване, отхвърлени са като неоснователни предявените насрещни искове
от И.П.Н. срещу Р.Д.Н. – за предоставяне на упражняването на родителските права
над детето К. на майката, за определяне на режим на лични контакти на бащата с
детето и за осъждане на бащата да заплаща на детето месечна издръжка в размер
на 300 лв., считано от датата на завеждане на насрещната искова молба -
23.06.2015 г., и ползването на семейното жилище, находящо се в гр. София, ж.к. ********вх.
Д, ап. 77, е предоставено на жената. Първоинстанционният съд, също така, е
осъдил И.П.Н. да заплати по сметка на Софийски районен съд сумата от
176.20 лева, представляваща окончателна държавна такса по иска за развод, както
и такса върху определената в полза на детето издръжка, а Р.Д.Н. е осъдил да заплати по сметка на Софийски районен съд сумата от 25 лева,
представляваща окончателна държавна такса по иска за развод, като с определение
от 04.10.2016 г. е изменил постановеното решение в частта, в която е осъдил И.П.Н.
да заплати на Р.Д.Н. сумата от 550 лева,
представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение,
оставяйки без уважение претенцията на Р.Д.Н. за разноски.
Наведените от въззивницата И.П.Н. доводи за неправилност на обжалваното решение
в частта относно вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака са
неоснователни. Както в първоначалната искова молба (подадена от Р.Д.Н.), така и
в насрещната (подадена от И.П.Н.), са изложени твърдения за ежедневни скандали
между бившите съпрузи, инициирани от всеки ответник. Разпитаните от
първоинстанционния съд свидетели П.М. и М.П.(майка на въззивницата), доведени
от ответницата по първоначалните искове и ищец по
насрещните, са дали показания за наличието на такива скандали. Св. М. е
заявила, че знае, че страните доста често са се карали, в същия смисъл са и
показанията на св. Пенкова, като последната знае, че причината за раздялата на
страните е семейно скарване. Следователно, освен въззивника, и въззивницата е
нарушила изискването за взаимно разбирателство между съпрузите, залегнало в
нормата на чл. 14 от СК. От друга страна, опитът за самоубийство на въззивницата – реален или
мним, с приемането в големи количества на медикамента „Но Шпа“, също не може да
се окачестви като проява на взаимност между съпрузите по смисъла на цитираната
разпоредба. Ето защо, изводът на първостепенния съд, че нито един от съпрузите
не е предприел необходимите мерки, нито е положил усилия, за възстановяване на
нормалните съпружески взаимоотношения, се споделя от настоящия съд.
Въззивницата също е допринесла за разпада на брачната връзка, поради което
обжалваното решение в частта за брачната вина, като правилно, постановено при спазване на материалния и процесуалния закон, следва да
бъде потвърдено.
С оглед задължението на съда да следи служебно за интересите на ненавършилото
пълнолетие дете от брака при произнасянето по въпросите по чл. 59, ал. 2 от СК,
въззивният съд е допуснал изготвянето на съдебно-психологична експертиза, чието
заключение не е оспорено от страните и е прието от съда.
Видно от експертното заключение, детето К. е емоционално привързано и към
двамата си родители, проявява желание да общува с тях, не се наблюдава разлика
в отношението му към всеки от тях; като цяло малолетният К. е в добро и
съответно на възрастта емоционално състояние, сравнително спокоен е, свикнал е и лесно се справя с динамичния стил на живот и местенето от
едно жилище в друго, по време на проведените разговори К. е отговарял на поставените
въпроси, но се е проявила известна тревожност в контекста на семейните
отношения; при детето е налице конфликт на лоялност по отношение и на двамата
родители, засега в лека форма, но съществува риск с възрастта и евентуалното
задълбочаване на конфликта между родителите той също да се задълбочи, детето
обича и двамата си родители, то е на възраст, когато не е в състояние само да
си обясни отношенията между близките му хора и се влияе от това, което те му
казват. От проведените разговори с Р.Н., И.Н. и К. Н. вещото лице е установило,
че и двамата родители говорят за другия пред или с детето, като по този начин
то чува и получава различна, често противоречива информация, която приема, без
да разбира всичко поради възрастта си, родителите са влезли в един порочен кръг
на конкуренция помежду си кой колко и какво е дал на детето, кой какво е казал,
кой е по-добрият от другия и т.н., но проблемът е, че детето е включено в този
порочен кръг и това влияе върху неговите чувства и отношение към родителите му.
Експертът е изследвал родителския капацитет на всеки от родителите и е
констатирал позитивните и негативните им страни в тази насока. Установил е, че
бащата има добър родителски капацитет – по отношение на осигуряване на
безопасна жилищна среда, задоволяване на потребностите от храна, облекло,
хигиена, стимулиране на познавателното развитие чрез подкрепа в училищните
дейности на детето, използване на подходящи възпитателни методи за поощрение и
санкции, успял е да изгради доверителна връзка с детето, държи се с него като с
голям, както и че майката също има добър родителски капацитет по отношение на
основните сфери –постоянна и безопасна жилищна среда (в която, въпреки че не
живее постоянно, детето не се чувства гост, а у дома си), познания и умения за
задоволяване на основните му потребности от храна, облекло, хигиена,
стимулиране на познавателното развитие чрез включване в подготовката за училище, развитие на интерес към четене и
др., използване на подходящи възпитателни методи за поощрение и санкции, без
използване на физическо наказание, наличие на формирана топла и доверителна
връзка с детето (въпреки че не живеят заедно) – общуването им е спокойно,
спонтанно, без признаци на притеснение или прекъсване в отношенията им. Вещото
лице е посочило следните негативи в родителския капацитет на бащата: първо – неустановеното
местожителство на детето, което е пречка то да си изгради постоянна представа
за дом (пред вещото лице детето е споделило, че, когато е на училище, обядва
при бабата по бащина линия в София, после заминава с бащата в Етрополе, където
преспива, а на сутринта отново пътува с бащата за София, за да отиде на
училище; бащата е заявил, че това не всеки ден е така), второ – начинът, по
който бащата, като отглеждащ родител, съдейства и поддържа образа на майката у
детето (детето е цитирало думи на бащата за агресивност на майката, за това, че
тя лъже, коментари за дрехи, учебни помагала и др.), като по този начин той
поставя детето в конфликт на лоялност по отношение на майка му, и трето – детето
е объркано в известна степен и нарича с „мама“, както майка си, така и втората
жена на баща му, и понеже не е получило обяснение по въпроса, смята, че няма нищо лошо
в това, но всъщност по този начин образът на майката се раздвоява и губи своята
конкретност. Като негатив в родителския капацитет на майката вещото лице е
отразило, че тя, също както и бащата, допуска коментари и отрицателни преценки
за бащата пред детето и с това го поставя в конфликт на лоялност по отношение
на бащата. Експертът не е установил наличие на синдром на родителско отчуждение
при детето, предложил е примерен режим на лични отношения на детето с
неотглеждащия го родител и е изразил становище, че времето за контакти между
майката и детето, определено с постановените от първоинстанционния съд
привременни мерки, е недостатъчно, а е свързано и с пътуване на детето от с. Лъга,
общ. Етрополе, до София и после – обратно.
В съдебното заседание, проведено от въззивния съд на 08.06.2017 г.,
процесуалният представител на въззивника е заявил, че детето живее в гр. София,
ул. ********, а самият въззивник е уточнил, че детето пребивава на този адрес
от понеделник до петък, като в събота и неделя отиват при другата жена на
бащата в Етрополския балкан. В съдебното заседание на 22.03.2018 г. въззивникът
отново е споделил, че от понеделник до петък детето живее в гр. София, ул. ********,
което жилище представлява едноетажна къща с три стаи – хол, спалня и кухня,
както и че майка му обитава хола, а той и детето обитават спалнята, и че в това
жилище детето няма самостоятелна стая.
В социалните доклади на ДСП-Слатина – от 26.05.2017 г. и от 09.03.2018 г., представени
във въззивното производство, е отразено, че жилището на бащата представлява
едноетажна къща, находяща се в гр. София, ж.к. Христо Ботев, ул. ********, и се
състои от стая, хол, трапезария с кухненски бокс и сервизни помещения,
обзаведено е с всички необходими мебели и електроуреди, хигиенно-битовите
условия са много добри, за К. не е обособен самостоятелен кът в спалнята на
бащата, детето е споделило, че предпочита да спи на спалнята с баща си или с
баба си, когато баща му го няма, в жилището живее и бабата на детето по бащина
линия. Информацията за жилищните условия на майката, съдържаща се в двата
социални доклада, е следната: жилището й се намира в гр. София, ж.к. ********вх.
Д, ап. 7, и се състои от спалня, детска, хол, кухня и сервизни помещения, за
детето е обзаведена детска стая с всички необходими мебели според възрастта му,
в жилището се наблюдават много добри хигиенно-битови условия, майката няма
съжителстващи с нея лица. В социалния доклад на ДСП-Слатина от 09.03.2018 г. е
посочено и че детето има емоционална връзка с двамата си родители.
Предвид установените факти, настоящата инстанция намира, че местоживеенето
на детето К. Р.Н. следва да бъде при майката И.П.Н., която да упражнява
родителските права. И двете страни имат сравнително добър родителски капацитет,
установен със заключението на допуснатата експертиза, но негативите на
родителския капацитет на бащата налагат упражняването на родителските права и
местоживеенето на К. да се концентрират у личността на майката. Съдът напълно
възприема заключението на вещото лице, че бащата е допуснал детето да има
неустановено местоживеене, което е пречка то да си изгради постоянна представа
за своя дом. Данните за обитаваното от детето, заедно с бащата, жилище са
противоречиви. Не е в интерес на детето след приключването на учебните му
занятия в гр. София да пътува на около 80 км до с. Лъга, общ. Етрополе, а на
следващата сутрин да изминава същото разстояние в обратната посока, за да
присъства в училището (в случай че споделеното от детето отговаря на
действителността), нито е в негов интерес да обитава от понеделник до петък
жилището в гр. София, ул. ******** (в случай че това становище на бащата
отговаря на действителността), при положение че в това жилище малолетният К. не
само няма собствена стая, но и бащата не му е осигурил самостоятелен детски
кът. Детето вече е ученик, през миналата учебна година е било в първи клас
(обстоятелство, заявено от двамата му родители в съдебното заседание на
22.03.2018 г.), предстои му наесен да бъде във втори клас, поради което се
нуждае от собствена, самостоятелна стая, в която да подготвя уроците си и да
почива пълноценно. Такава стая може да му осигури майката в нейното жилище, а
именно детската стая в гр. София, ж.к. ********вх. Д, ап. 7. Изобщо не е в
интерес на малолетния К. и начинът, по който бащата съдейства и поддържа образа
на майката у детето. До настоящия момент бащата е отглеждащият родител, на него
с привременните мерки е възложена отговорността по отглеждането и възпитанието
на неговия син, и, независимо от силно влошените отношения между страните, той
не е успял да поддържа образа на майката по един адекватен начин. Нещо повече –
бащата е допуснал детето да нарича „мама“ не само майката си, но и втората му жена,
без да даде на К. нужното и подходящо за възрастта обяснение по този въпрос. Както
е посочило вещото лице, по този начин образът на майката се раздвоява и губи
своята конкретност. Това раздвоение с порастването на детето неминуемо ще се
задълбочава и в интерес на доброто психично здраве на детето е то да знае коя е
неговата майка. При местоживеене на детето при майката липсва опасност образът
на бащата да губи или загуби своята конкретност, защото въззивницата живее
сама. Посочените негативни черти на родителския капацитет на бащата, при общо
взето еднакви други условия по смисъла на чл. 59, ал. 4 от СК, налагат отмяна
на първоинстанционното решение по въпросите по чл. 59, ал. 2 от СК, уредени с
него. И двамата родители имат добра емоционална връзка със своето дете, имат
желание да упражняват родителските права и да отглеждат детето, последното също
е живяло само с майката в определен период от време – около година след
настъпването на съпружеската фактическа раздяла (за което са събрани гласни
доказателствени средства чрез показанията на свидетелите П.М. и М.П.), и двете страни получават
приблизително еднакви месечни брутни трудови възнаграждения – около 1100 лева
(за което настоящият съд е приел писмени доказателства). При изслушването й от
въззивната инстанция майката е заявила, че трудовата й заетост е от понеделник
до петък от 8 часа до 17.30 часа, брат й живее в близост, а майка й се очаква
да се пенсионира тази година. Ето защо съдът намира, че майката ще разполага с
нужното време и с помощ от нейните близки за справяне с отговорността по
отглеждането и възпитанието на детето. Съдът отчита и негатива на родителския
капацитет на майката – тя е допускала коментари и
отрицателни преценки за бащата пред детето, но същото е правел и бащата по
отношение на нея. Детето в крайна сметка е малко – почти 8-годишно, поради
което все още се нуждае в по-голяма степен от грижите на своята майка.
С оглед всичко изложено дотук, обжалваното решение на районния съд в частите,
в които се е произнесъл по въпросите по чл. 59, ал. 2 от СК, следва да бъде
отменено, като се предостави упражняването на родителските права по отношение
на детето К. Р.Н. на майката И.П.Н., при която детето да живее.
За запазване на
добрата емоционална привързаност на детето към бащата настоящата инстанция
намира за подходящ следния режим на лични отношения на бащата Р.Д.Н. с детето К.
Н.: бащата има право да вижда и взима детето всеки първи и трети петък, събота
и неделя на месеца от 18.00 часа в петък до 18.00 часа в неделя, всяка година от 09.00 часа на първия ден на есенната и
междусрочната училищни ваканции на детето, определени от Министерството на
образованието и науката, до 18.00 часа на последния ден на всяка от тези
ваканции, всяка година през първите половини на пролетната и лятната училищни
ваканции на детето, определени от Министерството на образованието и науката –
от 09.00 часа на първия ден на съответната половина до 19.00 часа на последния
ден на тази половина, всяка четна година през първата половина на коледната
училищна ваканция на детето, определена от Министерството на образованието и
науката – от 09.00 часа на първия ден на тази половина до 19.00 часа на
последния ден на тази половина, всяка нечетна година през втората половина на
коледната училищна ваканция на детето, определена от Министерството на
образованието и науката – от 09.00 часа на първия ден на тази половина до 18.00
часа на последния ден на тази половина, всяка четна година на шести септември
(рождения ден на детето) – от 10.00 часа до 18.00 часа, всяка нечетна година на
двадесет и първи май (именния ден на детето) – от 10.00 часа (или след
приключване на учебните занятия на детето, ако денят е учебен) до 20.00 часа, и
всяка година на първи март (рождения ден на бащата) – от 10.00 часа (или след
приключване на учебните занятия на детето, ако денят е учебен) до 20.00 часа.
Възрастта и нуждите на детето К. и материалните възможности на неговите
родители налагат общата месечна издръжка на детето да бъде в размер на 350
лева, от която сума бащата се осъжда да заплаща 200 лева месечно, а разликата,
ведно с непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието, следва да се
поеме от майката. Началният момент на определената в тежест на бащата месечна
издръжка трябва да бъде датата на привеждане в изпълнение на настоящото решение
в частта за местоживеенето на детето, защото до този момент то ще живее при бащата,
където издръжката му се осигурява в натура (така т. 17, изр. 2 от ППВС № 5/16.11.1970 г.). При това положение искът на въззивницата и въззиваема страна И.П.Н. за
месечна издръжка на детето К. в частта до пълния предявен размер от 300 лева и
в частта относно началната дата на издръжката – 23.06.2015 г., следва да бъде
отхвърлен като неоснователен. Присъдената месечна издръжка на детето се дължи
ведно със законната лихва върху всяка просрочена сума до окончателното й
изплащане (чл. 146, ал. 1, изр. 2 СК).
Предвид характера на производството по въпросите по чл. 59, ал. 2 от СК –
спорна съдебна администрация, в което не се разрешава правен спор със сила на
пресъдено нещо, а се осъществява съдебна намеса при уреждане на граждански
правоотношения, предпоставена от невъзможността за постигане на съгласие между
страните, и с оглед произнасянето по въпросите, включени в обхвата на цитираната
разпоредба, настоящият съд не дължи нарочно произнасяне по въззивната жалба на Р.Д.Н..
Първоинстанционното решение в частта, в която въззивницата и въззиваема
страна И.П.Н. е осъдена да заплати по сметка на СРС сумата от 151.20 лева, представляваща
държавна такса върху определената в полза на детето издръжка, следва да се
отмени, като въззивникът и въззиваема страна Р.Д.Н.
се осъди да заплати държавна такса по сметка на СГС върху присъдената издръжка
в размер на 288 лева, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, вр. чл. 69, ал.1, т. 7 ГПК и чл. 1, предл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират
от съдилищата по ГПК.
В настоящия случай страните нямат право на разноски, поради общата им вина
за брачното разстройство (арг. от чл. 329, ал. 1, във вр. с чл. 273 от ГПК) и
поради характера на производството по въпросите по чл. 59, ал. 2 от СК – спорна съдебна администрация,
приложима при спор относно родителски права, предпоставен от невъзможност
родителите да постигнат споразумение. Съдебното решение при спорната съдебна
администрация се постановява за защита по най-добрия начин на интересите на
малолетното им дете, ползва и двамата родители и затова всяка страна следва да
понесе разноските, които е направила, независимо от изхода на спора.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 4826/19.04.2016 г., постановено по гр. д. № 16505/2015 г. на
Софийския районен съд, ІІІ ГО, 91 състав, в частите, в които е предоставено
упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака малолетно
дете К. Р.Н. на неговия баща Р.Д.Н., определено е местоживеенето на детето при
бащата, определен е режим на лични отношения на майката И.П.Н.
с детето, майката е осъдена да заплаща на детето месечна издръжка в
размер на 105 лева, считано от датата на подаване на
исковата молба - 27.03.2015 г., до настъпване на основание за нейното изменение
или прекратяване и са отхвърлени като неоснователни предявените насрещни искове
от И.П.Н. срещу Р.Д.Н. – за предоставяне на упражняването на родителските права
над детето К. Р.Н. на майката, за определяне на режим на лични контакти на
бащата с детето и за осъждане на бащата да заплаща на детето месечна издръжка,
и в
частта, в която И.П.Н. е осъдена да заплати по сметка на Софийския
районен съд сумата от 151.20 лева, представляваща държавна такса върху
издръжката на детето К. Р.Н., и вместо
него ПОСТАНОВИ:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на детето К. Р.Н., ЕГН **********,
на майката И.П.Н., ЕГН **********, при която то да живее.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата Р.Д.Н., ЕГН **********, с детето К. Р.Н.,
ЕГН **********, както следва: бащата има право да вижда и взима детето всеки първи и
трети петък, събота и неделя на месеца от 18.00 часа в петък до 18.00 часа в
неделя, всяка година от 09.00 часа на
първия ден на есенната
и междусрочната училищни ваканции на детето, определени от Министерството на
образованието и науката, до 18.00 часа на последния ден на всяка от тези
ваканции, всяка година през първите половини на пролетната и лятната училищни
ваканции на детето, определени от Министерството на образованието и науката –
от 09.00 часа на първия ден на съответната половина до 19.00 часа на последния
ден на тази половина, всяка четна година през първата половина на коледната
училищна ваканция на детето, определена от Министерството на образованието и
науката – от 09.00 часа на първия ден на тази половина до 19.00 часа на
последния ден на тази половина, всяка нечетна година през втората половина на
коледната училищна ваканция на детето, определена от Министерството на
образованието и науката – от 09.00 часа на първия ден на тази половина до 18.00
часа на последния ден на тази половина, всяка четна година на шести септември
(рождения ден на детето) – от 10.00 часа до 18.00 часа, всяка нечетна година на
двадесет и първи май (именния ден на детето) – от 10.00 часа (или след
приключване на учебните занятия на детето, ако денят е учебен) до 20.00 часа, и
всяка година на първи март (рождения ден на бащата) – от 10.00 часа (или след
приключване на учебните занятия на детето, ако денят е учебен) до 20.00 часа.
ОСЪЖДА Р.Д.Н., ЕГН **********, да заплаща на малолетното си дете К. Р.Н., ЕГН **********,
действащо чрез неговата майка и законен представител И.П.Н., ЕГН **********,
месечна издръжка в размер на 200.00 (двеста) лева, считано от привеждане в
изпълнение на решението в частта за местоживеенето на детето до настъпване на
законна причина, изменяща размера й или прекратяваща издръжката, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена сума до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска на И.П.Н. за месечна издръжка на детето К. Р.Н. в частта до пълния
предявен размер от 300 лева и в частта относно началната дата на издръжката – 23.06.2015
г., като неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 4826/19.04.2016 г.,
постановено по гр. д. № 16505/2015 г. на Софийския районен съд, ІІІ ГО, 91
състав, в останалата обжалвана част
относно вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака.
ОСЪЖДА Р.Д.Н., ЕГН **********, да заплати по сметка на Софийския градски съд
сумата от 288.00 (двеста осемдесет и осем) лева – държавна такса върху
издръжката на детето К. Р.Н..
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на Р.Д.Н. и И.П.Н. за присъждане на разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО в частта за вината е окончателно и
не подлежи на обжалване, а в останалата част подлежи на обжалване пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.