№ 344
гр. Русе, 31.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Явор Д. Влахов
при участието на секретаря Албена Асп. Соколова
като разгледа докладваното от Явор Д. Влахов Административно
наказателно дело № 20214520201897 по описа за 2021 година
Производството е по чл.58д и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от адвокат Е.В. от АК-Добрич, в качеството на
упълномощен процесуален представител на Д. М. Д. от гр.Добрич, до
Русенския Районен съд против наказателно постановление № 38-
0002248/10.08.2021г. на Директора на Регионална дирекция “Автомобилна
администрация”-Русе, с което за нарушение по чл.6, ал.1 от Закона за
автомобилните превози /ЗАПр/ и на осн. чл.93, ал.1, т.1 от ЗАПр на Д. било
наложено наказание “Глоба” в размер на 2000.00лв.
Жалбоподателят моли съда да отмени наказателното постановление
като незаконосъобразно и неправилно.
Административнонаказващият орган, редовно призован, не се явява и не
изпраща упълномощен процесуален представител.
Русенската Районна прокуратура редовно призована, не изпраща
представител и не взема становище по жалбата.
Жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с
преупълномощен процесуален представител, който заявява, че поддържа
жалбата и моли Съда да отмени наказателното постановление, като излага
1
аргументи за липса на елементи от обективната и субективната страна на
състава на нарушението.
Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено
от фактическа страна следното:
На 19.03.2021г. свид.Г.Д. и К.Ц. – инспектори в РД “Автомобилна
администрация”-Русе изпълнявали служебните си задължения по контрол на
обществените превози, на ГКПП „Дунав мост“ на трасе „Изход“ от
Р.България. Около 18.20ч. те спрели за проверка лек автомобил „Мерцедес
Спринтер“ с рег. № ТХ 1971 АР, който се насочил за напускане на Р.България
и му извършили проверка. В хода на тази проверка установили, че водач на
автомобила е жалб.Д.Д., а в превозното средство пътуват пет пътника.
Проверяващите установили самоличността им и снели обяснения от част от
тях. В своите саморъчни обяснения свид.Ж. Й. Д. посочил, че пътува за
ФРГермания, като заплатил за превоза 20 евро на свид.М.М.; Д.Х. Д. – че
заплатили 100 евро на водача за пътя до Германия, а като стигнат там ще
платят горивото, а свид.М. Ш. М. заявил, че заплатил на водача 20 евро при
тръгването, а по време на пътя ще му плати още 40 евро за пътя до Германия.
При тази информация свид.Д. извършил проверка в информационната
система на ИА“Автомобилна администрация“ и установил, „Мерцедес
Спринтер“ с рег. № ТХ 1971 АР не е включен в никакъв лиценз за
обществено превоза на пътници на територията на Р.България и на
Общността.
С оглед установеното свид.Ц. приел, че жалб.Д. е осъществил състава на
нарушението по чл.6, ал.1 от ЗАПр, за което му съставил акт.
С възражение /молба/ по акта, жалб.Д. представил Договор за наем на
МПС от 19.03.2021г. по силата на който „Инджи Груп 2020“ЕООД отдало
под наем на Г.Х.М., Д.Х. Д., Ж. Й. Д., М. Ш. М. и Али Ескикьой лек
автомобил „Мерцедес Спринтер“ с рег. № ТХ 1971 АР.
Въз основа на този акт Директора на РД”Автомобилна администрация”
гр.Русе издал обжалваното наказателното постановление, с което за
извършеното нарушение и на осн. чл.93, ал.1, т.1 от ЗАПр, наложил на
жалб.Д.Д. наказание “Глоба” в размер на 2000.00лв.
Тази фактическа обстановка Съдът приема за установена от събраните в
2
хода на настоящото производство доказателства.
Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок, от
легитимното за това действие лице и при наличието на правен интерес,
поради което се явява допустима, а разгледана по същество се явява
неоснователна.
Съдът констатира, че при съставянето на актът за установяване на
административното нарушение и издаване на наказателното постановление не
са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са
предпоставка за отмяна на НП само на това основание.
В акта, а в последствие и в наказателното постановление, нарушението
било описано пълно и ясно, като били посочени всички елементи от
обективната страна на състава му, както и допълнителните относими към
него обстоятелства. По този начин била осигурена възможност на нарушителя
да разбере за извършването на какво конкретно нарушение е ангажирана
административнонаказателната му отговорност, респективно да организира
пълноценно защитата си, което той на практика сторил в развилото се
съдебно производство.
В хода на съдебното производство се събраха безспорни доказателства
за това, че жалб.Д.Д. е осъществил от обективна и субективна страна състава
на нарушението по чл.6, ал.1 от ЗАПр, за което била ангажирана
административнонаказателната му отговорност.
Съгласно чл.6, ал.1, изр.1 от ЗАПр, обществен превоз на пътници и
товари се извършва от превозвач, който притежава лиценз за извършване на
превоз на пътници или товари на територията на Република България, лиценз
за извършване на международен превоз на пътници или товари – лиценз на
Общността, удостоверение за регистрация за извършване на "Пътна помощ"
или удостоверение за регистрация – за извършване на таксиметрови превози
на пътници, и документи, които се изискват от този закон.
Съобразно легалните дефиниции на §.1, т.1 и т.2 от ДР на ЗАПр,
обществен превоз на пътници е дейност на лице, което извършва услуги по
извършване на превоз на пътници с моторно превозно средство за чужда
сметка или срещу заплащане или икономическа облага.
3
От събраните по делото доказателства безспорно се установи, че на
процесната дата жалб.Д.Д. е извършвал международен обществен превоз на
пътници срещу заплащане, а не както се твърди в жалбата и се отстоява в
хода на съдебните прения от страна на процесуалния представител на
жалбоподателя, че се касае за договор за наем от типа "Rent-a-car". Това
обстоятелство се установява несъмнено от показанията на свид. Г.Д., който
извършил проверката и пред когото трима от пътниците - Д.Х. Д., Ж. Й. Д. и
М. Ш. М. лично дали обяснения, в които еднозначно потвърдили, че за
превоза от Р.България до Ф.Р.Германия са заплатили на жалб.Д. и на свид. М.
различни суми за превоза. В подкрепа на показанията на свид. Д., са и
показанията на свид. М.М. – племенник на жалб. Д., разпитан в хода на
съдебното следствие, от които става ясно, че той заплатил на жалбоподателя
парична сума за горивото, а по уговорка, като стигнели до ФРГермания щял
да му плати по още 20 евро на ден. В показанията си пък свид. Ж.Д. твърди,
че още преди потеглянето си от гр.Добрич, всички пътници платили общо 100
евро на свид.М., за който Д. предполага, че бил собственик на буса.
Действително, и двамата свидетели заявяват, че сумите който платили, или
ще заплатят допълнително, били за наем на процесното превозно средство и
за гориво, но в тази им част, Съдът не възприема показанията за достоверни.
На първо място, става ясно, че такива обстоятелства нито един от тримата
пътника, от които били снети обяснения в момента проверката, не изложил
пред проверяващите от РД“Автомобилна администрация“-Русе. Напротив и
тримата заявили, че платили: „за превоза“, „за пътуването до Германия“, „за
пътя до Германия“. На второ място, прави впечатление, че представеният и
приобщен по делото договор за наем на лек автомобил „Мерцедес Спринтер“
с рег. № ТХ 1971 АР от 19.03.2021г. страда от редица липси и неясноти -
относно срока за който бил сключен, предмета му, цената на предоставената с
него услуга, а освен това липсва подпис и на един от наемателите, вписани в
него. Прави впечатление също така, че така наречените „наематели“, в по-
голямата си част изобщо не се познавали, нямали родствена, приятелска или
друга връзка помежду си, което сочи, че са случайно набрани за курса до
ФРГермания, а не група хора, с обща цел и интерес да наемат автомобил, с
който да извършат пътуване до желана от тях дестинация. Нещо повече, по
делото не е представен фискален бон за извършено от „наемателите“ плащане
по този „договор за наем“, независимо, че към възражението /молбата/ по
4
акта жалбоподателя приложил два фискални бона, касаещи обаче плащания
извършени на дати предхождащи датата на обсъжданият договор. Доколкото
както в обясненията на тримата пътници пред свид. Д., така и в показанията
на свидетелите Д. и М., дадени в хода на съдебното следствие се установява,
че на практика плащането било осъществено или щяло да се извърши към
физическо лице /жалбоподателя и свид.М./, то очевидно е, че не и имало
основание за издаване на фискален бон от „Инджи Груп 2020“ ЕООД. При
отсъствие на издаден фискален бон за тази услуга, следва да се приеме, че
между страните е възникнало съвсем различно правоотношение, а не такова
по договор за наем. Извън това, дори да се приеме наличието на валидно
сключен такъв договор, то отново се касае за извършване на обществен
превоз, тъй като не някой от пътниците-наематели е управлявал процесният
автомобил, за да бъде споделена тезата на защитата, че се касае за договор за
наем от типа "Rent-a-car", а автомобилът бил управляван към момента на
проверката именно от водач, която имал сключен трудов договор с
дружеството „наемодател“. Следователно, независимо от това дали е имало
договор за наем на автомобила или не, по същината си отношението между
пътниците и дружеството не е било отношение на наемател-наемодател, а
правоотношение, свързано с осъществяване на обществен превоз на пътници.
Поради това безспорно е установено, че е извършван превоз на пътници, а не
отдаване на автомобила под наем и съществуването на такъв договор има за
цел само прикриване на реалното правоотношение.
От така изложеното се налага извода, че в случая се касае за
международен превоз на пътници с моторно превозно средство срещу
предварително договорено и частично извършено заплащане. Установи се по
делото и не се оспорва от страните, че л.а. „Мерцедес Спринтер“ с рег. № ТХ
1971 АР не бил включен в никакъв лиценз за обществено превоза на пътници
на територията на Р.България или на Общността.
При тези обстоятелства, правилно била ангажирана административно-
наказателната отговорност на жалб. Д. за нарушението по чл.6, ал.1 от ЗАПр и
законосъобразно АНО приложил санкционната норма на чл.93, ал.1, т.1 от
ЗАПр, като определил наказанието, в неговия фиксиран размер.
Поради това, като правилно и законосъобразно наказателното
постановление следва да бъде потвърдено.
5
Съдът намира, че в случая не е налице хипотезата на маловажност по
чл.28 от ЗАНН, доколкото допуснатото нарушение не се отличава съществено
от останалите нарушения от същия вид за да се приеме, че обществената му
опасност е явно незначителна. Липсват множество или значими смекчаващи
отговорността обстоятелства, което очевидно е преценено и от
административнонаказващия орган.
Мотивиран така и на основание чл. 63, ал.2, т.5, вр. ал. 1 ЗАНН Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 38-
0002248/10.08.2021г. на Директора на РД “Автомобилна администрация”
гр.Русе, с което за нарушение по чл.6, ал.1 от Закона за автомобилните
превози и на осн. чл.93, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози, на Д. М.
Д., от гр.Добрич, ЕГН-********** било наложено наказание “Глоба” в размер
на 2000.00лв.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му
пред Административен съд гр.Русе.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6