Р Е Ш Е Н И Е № ……
Гр. София, 10.11.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV - „Д” състав, в публично съдебно
заседание на осми октомври през две хиляди и двадесета година в следния състав
:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка Иванова
ЧЛЕНОВЕ : Цветомира Кордоловска
Мл.
съдия : Мария Малоселска
при секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа докладваното от съдия Иванова
в. гр. д. № 10672 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 124899/27.05.2019 г. на СРС, 87 с - в, по гр. д. № 11015/2018 г.
е признато за установено, на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и
чл. 86 ЗЗД, че :
- З.З.Д., ЕГН **********,
дължи на „Т.С." ЕАД, ЕИК *******,
сумата от 3 524, 53 лв. - главница,
представляваща стойност на доставена в периода от м. 09.2014 г. до
м. 04.2016 г. топлинна енергия в имот с
абонатен №*****, находящ се в гр. София, общ. „Красно село“, ул. „*******,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 14.09.2017 г. (подаване
на заявлението) до изплащане на вземането, сумата
от 343, 96 лв. - обезщетение за забава в погасяването на главния
дълг за периода от 15.09.2015 г. до 08.09.2017 г., сумата
от 40, 65 лв., представляваща цена на извършена услуга дялово
разпределение за периода от м. 05.2014 г. до м. 04.2016 г., ведно със законната
лихва върху нея от 14.09.2017 г. до изплащане на вземането,
- А.Д.В.,
ЕГН **********, дължи
сумата от 881, 13 лв. - главница, представляваща стойност на
доставена в периода от м. 09.2014 г. до м. 04.2016 г. топлинна енергия същия
имот, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 14.09.2017 г. до
изплащане на вземането, сумата от 85, 99 лв., обезщетение
за забава в погасяването на главния дълг за периода от 15.09.2015 г. до 08.09.2017
г. сумата от 10, 16 лв. - цена на
извършена услуга дялово разпределение за периода от м. 05.2014 г. до м. 04.2016
г., ведно със законната лихва върху нея от 14.09.2017 г. до изплащане на вземането,
- С.Д.А.,
ЕГН **********, дължи
сумата от 881, 13 лв. - главница,
представляваща стойност на доставена в периода от м. 09.2014 г. до м. 04.2016
г. топлинна енергия в същия имот, ведно със законната лихва върху тази сума от
14.09.2017 г. до изплащане на вземането, сумата от 85, 99 лв., представляваща
обезщетение за забава в погасяването на главния дълг за периода от 15.09.2015
г. до 08.09.2017 г., сумата от 10, 16 лв. -
цена на извършена услуга дялово разпределение за периода от м. 05.2014 г. до м.
04.2016 г., ведно със законната лихва върху нея от 14.09.2017 г. до изплащане
на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 64057/2017 г. по описа на СРС, 87
състав, като исковете за главница и лихви са отхвърлени до пълните предявени
размери, като неоснователни и като погасени по давност.
Страните са осъдени съразмерно за разноски в
исковото и заповедното производства.
Недоволен от решението само в отхвърлителните части е останал
ищеца „Т.С.” ЕАД, който в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК го обжалва при твърдения
за допуснати нарушения на материалния и процесуален закон при постановяването
му. Поддържа се, че неправилно СРС е приел, че част от
задълженията са погасени по давност, като се позовава на чл. 33, ал. 1 от ОУ.
Твърди, че задължението за заплащане на сумите по фактурите е изискуемо най -
късно до края на текущият месец, следващ месеца на доставката на ТЕ. СРС не е
съобразил, че сумите по общата фактура, издадена през м. 07.2014 г., стават
изискуеми едва през м. 09.2014 г., от който момент следва да се приеме, че
започва да тече давностния срок за вземанията. Поради това неоснователно СРС е
приел, че е налице погасяване по давност на част от вземанията. От
доказателствата се установява в цялост наличието на ликвидни и изискуеми
задължения на ответниците за ТЕ. Поддържа, че ОУ на дружеството са публикувани
по установения в закона ред, ответникът не е възразил срещу прилагането им и е
бил длъжен да заплаща месечните си задължения за ТЕ в 30 – дневен срок след
изтичане на периода, за които се отнасят. След изтичане на този срок ответникът
е изпаднал в забава и дължи лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Съгласно чл. 22, ал. 2
от ОУ на договорите, клиентите заплащат на продавача стойността на услугата
дялово разпределение, извършена от ФДР, която е включена в сумите по фактурите.
Върху дължимата сума се начислява и лихва за забава до датата на изготвяне на
извлечението от сметки. Издаването на фактура за услугата и качването й в сайта
на дружеството представлява покана за изпълнение на задължението, според ищеца.
Моли да се отмени решението в оспорените отхвърлителни части и да се уважат изцяло исковете.
Претендира разноски за въззивната инстанция, в това число
за юрисконсултско възнаграждение и прави
евентуално възражение за прекомерност на разноските на насрещната страна.
Ответниците З.З.Д., (починала в хода на производството пред СГС на 19.08.2020 г. и
заместена от наследниците си по закон - другите двама ответници - А.Д.В. и С.Д.А.),
А.Д.В. и С.Д.А., не са подали отговор по реда на чл. 263 ГПК. В съдебно
заседание, чрез представителя си, оспорват жалбата като неоснователна и молят
да се остави без уважение, като се потвърди решението в оспорените части.
Основателно СРС е приел, че част от вземанията на ищеца са погасени по давност.
Претендира разноски съгласно списък.
Третото лице - помагач на ищеца „Т.с.” ЕООД не взема
становище по въззивната жалба и не представя доказателства.
Като
съобрази изложените от страните доводи и възражения и събраните по делото
доказателство по реда на въззивната проверка, съдът намира следното :
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася
по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на
въведените във въззивната жалба оплаквания, като проверява законосъобразността
само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените
фактически констатации на първоинстанционния съд. Съдът проверява служебно
решението единствено за нарушения на
императивните материалноправни норми. Относно правилността на
първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посочените в жалбата
пороци. Обжалваното решение е валидно и допустимо постановено.
Предявените пред първоинстанционният съд обективно
съединени искове са установителни, при
квалификацията на чл. 415, ГПК, вр. чл.
422 ГПК - за установяване дължимост на суми за разходвана топлинна
енергия, дялово разпределение и лихви за забава върху тях на процесния адрес в
процесния период.
Заповедта по чл. 410 ГПК е издадена и респективно
решението на СРС е постановено срещу З.З.Д., А.Д.В. и С.Д.А., разделно при определени квоти 4/6 срещу
първата и по 1/6 част от задълженията срещу останалите двама ответници.
Ответницата З.З.Д. е починала в хода
на производството пред СГС на 19.08.2020 г. и е заместена на основание чл. 227 ГПК от наследниците си по закон другите двама ответници - А.Д.В. и С.Д.А..
Обжалваното
решение е валидно и процесуално допустимо в оспорената част - производството е
образувано след подадено в срок възражение от длъжниците по чл. 414 ГПК.
Решението се
оспорва от ищеца само в частта, в
която исковете за главница и лихви са отхвърлени и е влязло в сила в останалата неоспорена от ответниците уважителна част,
относно признатите с него задължения за главница и лихви.
По същество
на спора, въззивният съд приема, че в съответствие със събраните пред него
доказателства СРС е направил извод, че страните са обвързани от валиден договор за продажба на топлоенергия - чл. 153, във вр. е чл. 149 от ЗЕ, по реда на
чл. 150, ал. 1 от ЗЕ при действие на Общите условия за периода. Договорното отношение
между тях е възникнало от качеството на ответника на собственик на топлоснабдения имот, апартамент № 3, находящ се в гр. София, общ. „Красно село", ул. „*******. Качеството
на ответниците на собственици на имота при
претендираните квоти, както следва : за първоначалният ответник З.З.Д. – 4/6, а за А.Д.В.
и С.Д.А. по 1/6 част от задълженията, не е оспорено в
производството пред СРС.
Законодателят
не е предвидил като условие за влизането на ОУ в сила приемане от страна на
потребителите, въпреки че е уредено право на потребителите да искат специални
условия като внесат в топлопреносното предприятие писмено заявление. Не са
представени доказателства ответникът да е възразил срещу прилаганите от ищеца
ОУ, поради което основателно е прието, че главните страни са обвързани от
договорно правоотношение във връзка с предоставянето на ТЕ за битови нужди в
процесния период.
Сградата е
етажна собственост и в исковия период се установява, че ищецът е подавал в нея
топлоенергия за битови нужди. Съгласно действащото законодателство - чл. 139,
ал. 1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна
собственост, се извършва по система за дялово разпределение. При прилагане на дяловото
разпределение чрез индивидуални топломери ТЕ се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти. Начинът за извършване на дяловото
разпределение е регламентиран в ЗЕ и действалата през периода Наредба № 16 -
334 от 06.04.2007 г. В случая измерването на индивидуалното потребление на
топлинна енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла
вода между топлоснабдените имоти в сградата в режим на етажна собственост е
възложено от етажните собственици на „Т.с.“ ЕООД.
Реалното потребление на топлинна
енергия в процесния имот, както и стойността на топлинната енергия се
установява на база представените от ФДР и неоспорени от ответника главни отчети
за периода и заключението на приетата пред СРС и неоспорена СТЕ, която съдът
кредитира.
Вещото
лице е констатирало, а и от доказателствата представени от третото лице пред
СРС се установява, че дяловото разпределение в сградата е извършвано от ФДР „Т.с.“
ЕООД съгласно реален отчет в края на всеки отоплителен сезон на уредите в
имота. Топлоенергията отдадена от сградната инсталация, е изчислена съобразно
методиката, заложена в Наредба № 16-334/06.04.2007 г.
В заключение експертизата е определила, че дължимите суми за топлоенергия
за процесния имот в размер на общо 7 464,
95 лв. за периода от 01.05.2013 г. до 30.04.2016 г. Съответно от тази сума З.З.Д. дължи 4/6 - в размер на 4 976, 63 лв., а А.Д.В. и С.Д.А. дължат по 1/6 или сума от по 1 244, 16 лв., както основателно е
приел и СРС.
По основния довод на ищеца във
въззивната жалба - че претендираните в производството вземания по главницата не
са погасени с изтичане на 3 - годишна давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД
към момента на подаване на заявлението на 14.09.2017 г., въззивната
инстанция намира следното :
В съответствие с трайно установената практика по
въпроса за погасителната давност (Тълкуване дадено от ВКС с Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г., по тълкувателно
дело № 3/2011 г., на ОС на ГК и ТК на ВКС), СРС е приел, че процесните
главни и акцесорни задължения се погасяват с изтичане на 3 - годишна давност.
Според нормата на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД давността
започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, а при срочните
задължения давността тече от деня на падежа.
Като съобрази периода на претенцията по главницата,
въззивният съд намира, че по отношение изискуемостта на сумите за топлинна
енергия, консумирана до м. 02.2014 г. се прилагат Общите условия на ищеца,
одобрени с Решение № ОУ-001/07.01.2008 г. на ДКЕВР, а по отношение режима на
забавата за дължими суми за топлинна енергия, консумирана след м. 02.2014 г. са
приложими Общите условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на
ДКЕВР, в сила от 12.03.2014 г.
Следователно, за задълженията за периода м. май 2013 г. - м. февруари 2014 г. е приложимо
уговореното в чл. 33, ал. 1 от Общите условия от 2008 г., съгласно който
купувачът е длъжен да заплаща месечната сума за топлинна енергия в
тридесетдневен срок след изтичане на периода, за който се отнася.
За задълженията от м. 03.2014 г. до м. 04.2015 г.
приложение ще намерят ОУ от 2014 г. Анализът
на нормите на ОУ на ищеца от 2014 г. сочи, че отделните периодични задължения
също стават изискуеми ежемесечно – до 30 число на месеца следващ този, за който
се отнасят, но длъжникът изпада в забава на плащането им само ако не изпълни
задължението в 30 - дневен срок от публикуване на общата фактура за потребеното
количество топлинна енергия за целия отчетен период на интернет страницата на
ищеца.
Следва
да се отбележи, че обективирането на задълженията м. 05.2013 г. - м. 04.2014 г.
в една обща фактура, не променя падежа на общото задължение и същото не се
дължи от датата на издаване на общата фактура (31.07.2014 г.), каквито
твърдения ищецът поддържа във въззивната жалба. Това е така, тъй като съгласно
чл. 32, ал. 2 от Общите условия от 2014 г., общата фактура обективира месечните
задължения за целия отчетен период, след отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки, т. е. при съобразяване на
резултата от изравнителните сметки и добавяне на сумите за доплащане от
потребителя, респ. изваждане на сумите за връщане на потребителя. От изложеното
следва, че падежът на месечните задължения за стойност на потребена топлинна
енергия остава същият, както е посочен в нормата на чл. 33, ал. 1 ОУ. Обратното
би означавало да се даде възможност на ищеца да измества периода на
изискуемостта на задълженията, с оглед течението на срока на погасителната
давност за тях, което би било в противоречие с нормата на материалния
закон.
Както
основателно приема и СРС, с подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК на 14.09.2017 г. течението на давността е
прекъснато, поради което тригодишната погасителна давност е изтекла за главница
за ТЕ за периода от м. 05.2013 г. до м. 08.2014 г. включително.
Следователно искът е основателен само за вземанията за ТЕ за периода от м.
09.2014 г. до м. 04.2016 г. (30.04.2016 г.), които съдът е определил по размер, на основание чл. 162 ГПК, до
който размер решението не е оспорено от ответниците и е влязло в сила.
Настоящият
състав също приема, че до определените от СРС размери исковете за главницата за доставена ТЕ са
основателни, а за разликата над него до пълните предявени размери и за периода
от м. 05.2013 г. до м. 08.2014 г. исковете са
неоснователни, като погасен по давност. Законосъобразно исковете срещу
всеки от ответниците по главницата за погасения по давност размер и период са
били отхвърлени. Не са налице основания за промяна изводите на СРС по
атакуваното решение в тази част.
Доколкото
не са изложени никакви конкретни съображения относно отхвърлената част от
исковата са сумите за главница за дялово разпределение над уважените размери за
всеки от ответниците, настоящият състав споделя изложеното от СРС за дължимост
на тези суми до установения от този съд размер.
По иска за лихви за забава по чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД, въззивният състав приема следното :
В случая лихвата се
претендира за периода от 15.09.2014 г. до 08.09.2017 г. Тъй като вземанията за
лихва се погасяват със същата давност като тези по главницата - по чл. 111, б.
„в“ ЗЗД - 3 години, като за погасените по давност вземания по главницата (от м.
05.2013 г. до м. 08.2014 г.), посочени по - горе, погасени са и акцесорните
вземания за лихви по смисъла на чл. 119 ЗЗД, както е приел и СРС.
Според чл. 33, ал. 4 от тези ОУ от 2014 г., приложими
за непогасените по давност вземания за лихва, продавачът начислява обезщетение
за забава в размер на законната лихва само върху задълженията по чл. 32, ал. 2,
които не са изплатени в срок. Съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия от 2014
г., последните суми следва да бъдат заплатени в тридесетдневен срок от датата
на публикуването на сметките за тях на интернет - сайта на дружеството.
За разлика от СРС настоящият състав намира, че
доколкото ищецът не е ангажирал доказателства за датата, на която сметките на
ответника са били публикувани на интернет - страницата му е останало недоказано
изпадането на ответника в забава за изпълнение на процесните задължения за
заплащане стойността на ползваната в имота топлинна енергия за непогасения по
давност период, поради което не се дължи мораторна лихва върху тези задължения.
Същият извод следва и по отношение на лихвите върху сумите за дялово
разпределение, за които не са ангажирани доказателства за покана за плащане и
изпадане на потребителя в забава.
Предвид забрана за влошаване положението на
обжалващата страна по чл. 271 ГПК и липсата на жалба от длъжниците в тази част
съдът намира, че решението, с което претенцията за установяване задължения за
лихви за забава е частично уважена е
влязло в сила и е може да се ревизира.
По
отношение цялостното отхвърляне на претенциите за обезщетение за забава върху
главницата за дялово разпределение, в жалбата не се излагат никакви конкретни
съображения от ищеца, поради което настоящият състав не намира основание за
промяна на извода направен от СРС - за недължимост на такива лихви. Относно
тези претенции въззивният състав споделя изводите на СРС, че по делото не са ангажирани доказателства за
изпадане на длъжниците в забава за задълженията за суми за дялово
разпределение, поради липса на покана за заплащането им и даване на срок за
изпълнение и искът е изцяло неоснователен – арг. от чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
Доколкото изводите на СГС като цяло съвпадат
с тези на районния съд, решението в оспорените части - в които исковете за
главница за доставена ТЕ и услуга дялово разпределение и за лихви за забава
върху главното вземане за
ТЕ са отхвърлени до пълните предявени
размери и изцяло са отхвърлени претенциите за лихви за забава върху
услугата за дялово разпределение, следва да се потвърди както е постановено.
Този извод се отнася и до решението
в частта по присъдените разноски в полза на двете страни, които са съобразени с
изхода от спора и доказателствата за реално направени от тях разноски в
производството пред СРС.
По разноските пред СГС :
Предвид изхода от спора -
жалбата няма да бъде уважена, право на разноски има въззиваемата страна -
ответниците, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. В тяхна полза съдът присъжда
разноски в размер на 400 лв., за които има данни, че са реално заплатени. Не са
налице предпоставките по чл. 78, ал. 5 ГПК за намаляване на адвокатския хонорар,
претендиран от ответниците. Съдът приема, че той не е прекомерен съобразно
нормите на НМРАВ.
При тези
мотиви, Софийски градски съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 4340/08.01.2019 г. на СРС, 34 с - в, по гр. д. № 14401/2018 г., в
частите, в които са ОТХВЪРЛЕНИ
исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК , вр. с
чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявени от „Т.-С.“ ЕАД, с ЕИК ******* срещу
З.З.Д.,
ЕГН **********, (починала в хода на
производството пред СГС, заместена от наследниците си по закон другите двама
ответници - А.Д.В. и С.Д.А.), А.Д.В., ЕГН ********** и С.Д.А., ЕГН ********** за задължения
за доставена ТЕ, суми за дялово разпределение за периода м. 05.2013 –
30.04.2016 г. и лихви за забава върху тях за периода 15.09.2014 г. – 08.09.2017
г., дължими за имот с абонатен № 209999, находящ се в гр. София, общ. „Красно
село", ул. „******* – до пълните предявени размери и изцяло са
отхвърлени исковете за установяване на задължения за лихви за забава върху сумите
за дялово разпределение, за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 64057/2017 г. по описа на СРС, 87
с – в, както и в частта по разноските, присъдени на страните.
РЕШЕНИЕ е влязло в сила
в цялата останала уважителна част -
като неоспорено от ответниците.
ОСЪЖДА
„Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, с адрес *** - Б, да заплати на А.Д.В., ЕГН ********** и
С.Д.А., ЕГН **********, с адрес на представителя си : гр. София, бул. „*********,
чрез адв. М., адвокатски хонорар в размер на 400 лв., на основание чл. 78, ал.
3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено
при участието на трето лице помагач на ищеца „Т. с..
РЕШЕНИЕТО не подлежи
на обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.