Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. П., 15.01.2021г.,
В ИМЕТО НА НАРОДА
П.СКИ РАЙОНЕН СЪД, V гр. състав,
в открито съдебно заседание на 17.12.2020г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Биляна Видолова
При
секретаря Галя Николова, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 7605/2019г.
по описа на ПлРС, за да се произнесе, намери за установено следното:
Иск с правно
основание чл. 143
ал. 1 във вр.
с чл. 262 от КТ.
Постъпила
е искова молба от П.К.Л. в която се твърди, че се намира в трудово правоотношение с ответника ***гр. Л., работи на длъжност ***с възнаграждение за 8 часов работен ден
в размер на *** Твърди, че извънредния
труд, положен от него от
работодателя му за периода ***не
отразява действително положения такъв от него. Твърди, че
във всички работни дни на
посочения период, без дните, в които
е ползван болничен и отпуск, включително и събота и неделя, ищецът и И.М.И. – със същата функция и задължения, са се заменяли при
непрекъсваем режим на работа на
предприятието. Твърди, че
за периода ***е работил минимум по 12 часа на ден. Твърди,
че след съобразяване
с нормативно установените часове за целия
период, за всеки месец, изчисляване на часовете действително положен труд, и след преизчисляване на нощните часове
към дневни с коефициент 1.143, има незаплатени часове, които представляват извънреден труд на стойност ***Сочи, че заплатени
са били часове
на стойност ***като конкретизира часовете извънреден труд, които претендира
в таблици. Моли съда да осъди ответника ***да му заплати
на осн. чл. 143 ал. 1 във
вр. с чл. 262 от КТ, сума в размер на ***представляващи възнаграждение за положен извънреден труд за периода
***уточнява, че тази сума е за ***извънреден
труд, в който ***нощен и *** дневен труд, ведно
със законната лихва от подаване
на исковата молба до окончателното
плащане. Уточнява в с.з., че крайното му претенция е само за
извънреден труд, независимо дали е полаган през деня или нощта. Претендира разноски. В с.з. на 17.12.2020г. е
допуснато изменение на общата искова претенция за извънреден труд, като същата
е приета за предявена за сумата от ***Ответникът оспорва иска, прави възражение
за изтекла погасителна давност за вземанията за периодите ***счита, че искът е
неоснователен. Заявява, че нощният труд не е непременно извънреден. Твърди, че
полаганият нощен труд е заплащан от него по правилата на КТ, и не е правилно да
се претендира заплащане на нощен труд като извънреден. Твърди, че всички
възнаграждения са изплатени на ищеца, че в посочения период той е ползвал
болнични и отпуски, които не е взел предвид при исканията си. Моли съда да
отхвърли иска като неоснователен.
Съдът,
като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази
доводите на страните, намира за установено следното: Не е спорно между страните,
а и видно от представения Трудов договор от ***справките за осигуряване на
ищеца от ответника за периода ***и представените фишове за заплащане на трудово
възнаграждение, ищецът е работил при ответника от ***без данни кога е
прекратено трудовото му правоотношение след предявяване на иска, на длъжност ***.
Уговореното трудово възнаграждение е било в размер на ***, с допълнително
възнаграждение ***за всяка година трудов стаж, договорът е бил безсрочен, с
продължителност на работното време 8 часа. В подкрепа на твърденията си за непрекъснат сменен режим
за периода ***ищецът е представил гласни доказателства. Разпитан по делото е
св. И.М.И., който е работил на ръководна длъжност в предприятието на ответника.
Същият заявява, че е бил на длъжност ***, но поради слабост в ръководния
персонал на дружеството, се налагало да бъде сменник на ищеца, и в шестте
години, в които е работил при ответника, две години и половина е бил сменник на
ищеца на неговата длъжност. Обяснява сменике по следния начин – когато ищецът е
на смяна от 5 ч. сутринта до 5 ч. следобяд, той е застъпвал от 5 ч. следобяд до
5 ч. сутринта, вършели едни и същи трудови задължения. Свидетелят заявява, че
от тяхната работа зависело производството на готовата продукция на
предприятието. Заявява, че е имало система за чекиране в предприятието, която
много често не работела, картите им не били добри и не винаги се чекирали,
което според него било умишлено. Посочи, че и на двамата трудовите договори
били за петдневна работна седмица за 8 часов работен ден, но реално са работели
по 27-29 дена по 12 часа на ден без значение дали са работни или почивни дни.
Обяснява работата в предприятието като непрекъснат 24 часов производствен цикъл,
работниците, които били на смени, работели по график, а началниците работели
непрекъснато. Посочи, че е започнал работа преди ищеца, през 2014г., ищецът
започнал през 2016г., след смъртта на собственика през м. май 2019 г. настъпили
промени, него го съкратили, т.к. бил неудобен - с висока заплата и т.к. бил от
гр. В., му плащали и квартирни. Посочи, че ищецът продължил работа и след него,
докато фирмата била обявена в несъстоятелност и спряла да работи. Посочи, че в
предприятието били 7 или 8 човека, които били началници и тяхната работа била
по 12 часа, като това била тяхната първа и втора смяна. Посочи, че
организацията в цеховете била същата – на всеки цех имало началник, който
работел по 12 часа ико трябвало някой да отсъства ден или два, някой от другите
началници изпълнявал неговата функция. Посочи, че работниците били също на 12
часови смени и единствените работници, които работели на 8 часов работен ден
били тези от администрацията. Твърди, че не им е заплащан извънреден труд и не
са били на сумарно изчисляване на работното време, а заплатата им била тнвърда
на месец – *** Съдът е обявил на страните по отношение на този свидетел, че е
му е служебно известно, че той е имал трудовоправен спор с ответника и за него
е било налице влязло в сила решение срещу ответника. Разпитан по делото е и св.
М.М., без дела с ответника. Той посочи, че е работил при ответника от ***на
длъжност ***, че се познава с ищеца, който работил като ***. Посочи, че т.к. с
ищеца били от гр. П., пътували заедно и затова имал наблюдение колко време е
работил ищеца. Потвърди, че системата за чекиране в предприятието на ответника
понякога не работела, че график на работата нямало, било доста хаотично и при
създаден график, той не се спазвал и постоянно бил изменян, свидетелят заяви,
че не бил виждал досега такова предприятие като при ответника – предната вечер
да се решава плана за другия ден. Заяви, че ако не се изпълнел плана за нощната
смяна се оставало допълнително. Свидетелят посочи, че дневната смяна било от
5ч. сутринта до 5 следобед, реално се работело по 27-29 дена в месеца и почти
нямало почивни дни, решавало се в събота вечер, че ще работи и в неделя, след
което в понеделник отново продължавали работа. Посочи, че така било във всички
цехове, и в цеха на ищеца също. Заяви, че имало работници на норма и такива на
работно време, ищецът не можел да си тръгне, докато всички не приключат.
Посочва, че транспорта П. – Л.бил една 7 местна кола и докато всички не
приключат работа, не си тръгвали за П., помагали са за да приключи работа, за
да могат за си тръгнат. Свидетелят заяви, че нямало момент, в който да не се
произвежда нещо в предприятието и производствения цикъл бил 24 часа и св. И.
сменял на работа ищеца. Свидетеля заяви, че неговите наблюдения били, че повече
от определеното не се плащало, но имало много глоби. Постворди, че предната
вечер се решавало какво ще се работи и кога и затова графикът не бил верен.
Заяви, че отпуски почти нямало в завода и че не помни ищеца да е бил в
болничен, но имало практика и да е в болничен, пак да ходи на работа.
По делото е изготвена съдебно-икономическа експертиза, която е работила по
представените по делото документи и в счетоводството на ответника, справки ТД
на НАП за отработени часове съобразила е, че за част от процесния период на
ищеца е начислявано възнаграждение за работа през официални празници и за
извънреден труд, което е видно и от приетите по делото фишове за работна
заплата на ищеца за периода ***Констатирано е, че ищецът е бил в отпуск за
временна неработоспособност, както следва: 9 дни през ***9 дни през ***2 дни
през ***. и 11 дни през ***а платен годишен отпуск: 9 дни през ***и 6 дни през ***Установено
е от заключението нормата на отработените часове през месеца, не е правено
преизчисление на нощен към дневен труд, но, независимо, че ищецът е сочил
таскова в исковата молба, впоследствие той е заявил, че претендира само
извънреден труд и не желае такова преизчисляване. При крайното изчисляване на
претенциите, вещото лице е посочило, че е приспаднало вече начислените от
работодателя часове извънреден труд и труд през празнични дни, дните отпуск,
пресметнало е ставката на база основно трудово възнаграждение и клас прослужено
време, увеличена с 50% при отработени часове при 12 часови смени. Крайното
заключение е, че при норматив часове – *** часа, отработени при 12 часови смени
са били ***, а платени – ***, или за целия исков период извънредния незаплатен
труд общо е бил в размер на *** часа, на стойност ***При така изложеното от фактическа страна, съдът приема следното: Съгл.
чл. 143 ал. 1 от КТ, извънреден е трудът,
който се полага по разпореждане
или със знанието
и без противопоставянето на работодателя или на съответния
ръководител от работника или служителя
извън установеното за него работно
време. Независимо, от забраната в ал. 2 за полагане на
извънреден труд и липса на твърдения за водене на документация за този труд, това
не означава, че такъв реално не е полаган от ищеца при работодателя, От неводене на изрядна документация
за извънреден труд, която да се противопостави на твърденията на ищеца за
такъв, работодателят не може да черпи права. Съгласно Решение
№ 14 от 27.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 405/2011 г., IV г. о.,
ГК, постановено по реда на чл. 290 ГПК, „в тежест на
работника е да установи завишаването на месечната продължителност на работното
време, за което са допустими всички доказателствени средства, в това число и
свидетелски. Неводенето на писмен отчет за
положен извънреден труд от работодателя не прехвърля доказателствената тежест
върху него, но липсата на подобна отчетност сама по себе си не доказва, че няма
извършена работа в някоя хипотезите на чл. 143, ал. 1 КТ. Въпрос на конкретна преценка, с оглед
становищата на страните, доводите им и събраните по делото доказателства е
установяването или не на положен извънреден труд.” В случая съдът намира, че ищецът
успешно доказа положен от него за исковия период ***извънреден труд. Показанията на свидетелите И.И.
и М.М., в своята цялост обхващат исковия период и безпротиворечиво сочат, че
работата в предприятието на ответника е било при непрекъсваем работен режим, а
смените са били 12 часови, като св. И. е сменял ищеца и двамата са работили
една и съща работа при работодателя. Обстоятелство, че св. И. е заинтересован
от изхода на делото, не се установява, към датата на даване на показанията,
производството между него и ответника е приключило. Същевременно и изхода на
настоящия процес не предпоставя идентичен изход по процеса, в които свидетелят
е бил страна, за да се счита, че показанията му са дадени за лична изгода, още
повече, че показанията но този свидетел се потвърждават и от показанията на
незаинтересования от изхода на делото св. М.. Констатацията на вещото лице, че
ищецът е ползвал платен годишен отпуск за исковия период само ***и ***подкрепят
твърденията на свидетелите, че в предприятието почти нямало отпуски. При това
положение, съдът приема за доказано, че за исковия период ищецът е полагал
извънреден труд на всяка от смените си, доколкото това е бил режима на работа
на самото предприятие. В тази връзка приетото заключение на СИЕ, като
компетентно и безпристрастно, изцяло се кредитира от съда и се съобразява при
извода за основателност на размера на претенцията. Видно е, че вещото лице,
съобразявайки всички налични данни - както при работодателя, така и в НОИ – при
проверка на болничните листи на ищеца, е изчислило точно размера на извънредния
труд при доказване на 12 часовия сменен режим. Вещото лице също коректно е
посочило, че при липса на данни кога трудът е полаган в дневната и в нощната
смяна, не може да се преизчислява нощен към дневен труд и посочената от него
сума е само изчисление при положен извънреден труд. Възражението за изтекла
погасителна давност на претенциите на ищеца за заплащане на възнаграждение за
месеците октомври, ноември и декември 2016г. е неоснователно, по следните
съображения: В случая, съгласно чл. 358 ал. 1 т. 3 от КТ давността за
предявяване на иска е тригодишна. Исковата молба е предявена на ***и първата
дата, за която се претендира заплащане на положен извънреден труд е ***Съгласно
чл. 10 от сключения трудов договор между страните обаче, заплащането на
месечното възнаграждение от работодателя е окончателно на 30 число от месеца,
следващ месеца, за който възнаграждението се дължи. Поради горното, съдът
приема, че още за първата дата от исковия период - ***задължението е станало
ликвидно и изискуемо на ***и до завеждане на исковата молба - ***не е бил изтекъл тригодишния давностен
срок. Горното налага извода, че претенцията е основателна изцяло за срока, за
който е предявена, и следва да бъде уважена в изменения размер от ***При този изход на делото, съобразно уважената претенция,
дължимите разноски на ищеца са в размер на ***. На осн. чл. 78 ал. 6 от ГПК, ответникът следва
да бъде осъден заплати в полза на ПлРС държавна такса върху размера на уважения
оценяем иск, в размер на ***както и разноски за вещо лице 164.90лв.
По тези съображения П.ският районен съд
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА ***/в несъстоятелност/, ***, представлявано от синдика Д.С., съд.адрес ***. ***, ДА ЗАПЛАТИ на П.К.Л., ЕГН **********,***,
съд.адрес:***, адв. И.А. от ***, на основание чл. 143 ал.
1 във вр.
с чл. 262 от КТ, възнаграждение за положен извънреден труд за периода ***в размер на ***ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на делото -
***до окончателното и заплащане.
ОСЪЖДА ***/в несъстоятелност/, ***, представлявано
от синдика Д.С., съд.адрес ***. ***, ДА ЗАПЛАТИ на
П.К.Л., ЕГН **********,***, съд.адрес:***,
адв. И.А. от
*** разноски по делото в
размер на ***.
ОСЪЖДА ***/в
несъстоятелност/, ***, представлявано
от синдика Д.С., съд.адрес ***. ***, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на П.ския
районен съд разноски в размер на ***., както и 5.00лв.
– такса, в случай на служебно издаване на изп.лист.
Решението подлежи на обжалване пред П.ския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: