РЕШЕНИЕ
№ 386
гр. Благоевград, 21.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Кристина Евг. Панкова
при участието на секретаря Латинка Г. Насина
като разгледа докладваното от Кристина Евг. Панкова Административно наказателно дело
№ 20221210200714 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.58д и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на В. Г. В., с ЕГН **********, с адрес гр.С**, ул. „Д*****“ № *, *, с
адрес, посочен в жалбата гр.С*, бул.“Ш********* и адрес за кореспонденция гр.П*, бул.“Д*
против Наказателно постановление № 21-1116-001194 от 08.12.2021 г. на Началник група в
ОДМВР – Благоевград, Сектор „Пътна полиция“, с което на жалбоподателя за извършено
нарушение по чл.145 ал.2 от ЗДвП, на основание чл.177 ал.6 пр.2 от ЗДвП е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 200.00 (двеста) лева.
С жалбата се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на наказателното
постановление, като се оспорва и възприетата фактическа обстановка. Навеждат се
съображения за допуснати съществени процесуални нарушения при съставянето на акта за
установяване на административно нарушение и наказателното постановление, както и се
развиват доводи за неправилно определен субект на отговорност. Иска се от съда да
постанови съдебен акт, с който да отмени НП, като незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, представлява се от надлежно
упълномощен адвокат, който поддържа жалбата, по същество и в писмено становище моли
за отмяна на НП, като развива доводи за незаконосъобразност на процесния акт, като счита,
че неправилно е ангажирана отговорността на жалбоподателя, както и че в хода на
административнонаказателното производство за допуснати съществени процесуални
нарушения, изразяващи се в липсата на дата на извършване на нарушението, нарушение на
чл.34 от ЗАНН, на чл.40 от ЗАНН, алтернативно се застъпва становище за маловажен
случай. Претендира разноски.
Административнонаказващият орган, редовно и своевременно призован, не ангажира
представители по делото, не ангажират и допълнителни доказателства, както и не взема
становище по същество. С нарочно писмо се прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, в случай, че жалбоподателя претендира такова и обжалваното
наказателно постановление бъде отменено.
Районна прокуратура – Благоевград, редовно и своевременно призовани, не изпращат
представител и не ангажират становище по същество на спора.
Съдът след като съобрази събрания доказателствен материал и закона, установи от
1
фактическа страна следното:
На 20.11.2020 г. около 09.00 часа в сградата на Сектор „Пътна полиция“ – Благоевград пред
системен администратор М.Г. Д. е заявена регистрация на ППС „Ф**“ с рама №
МОLKXTP6LLL96995, собственост на „Г**“ ***. Заявлението за регистрация е подадено от
Б*в качеството му на упъолномощено лице на дружеството. Според посоченото в НП
пътното превозно средство е придобито с фактура с № ********** от 15.10.2020 г.
Свидетелят Д** е установил просрочие на срока за заявяване на регистрация на придобито
ППС при обработка на подадените документи, за което е уведомил св. М., същия след
запознаване с документите и установеното просрочие се обърнал за съдействие към
служители на сектор „ПП“, като на 11.10.2021г. св.И. по данни на колегите си и
приложените документи приел, че жалбоподателят е извършил нарушение на чл.145 ал.2 от
ЗДвП, поради което на същата дата 11.10.2021г. в присъствието на св.Д* и М. съставил на
В. АУАН№554727, за това че в качеството си на управител на „Г***“ *** не е представил
придобитото от фирмата ПС в едномесечен срок за регистрация. Актът е изпратен за
връчване на жалбоподателя, като същия е подписан от жалбоподателя на 16.11.2021г., като
същия не направил възражения, такива не постъпили и в законоустановения срок.
Въз основа на така съставения акт, на 08.12.2021 година, Началник група в Сектор „Пътна
полиция“ към ОДМВР - Благоевград, упълномощен с МЗ № 8121з-1632/02.12.2021 г. издал
атакуваното Наказателно постановление № 21-1116-001194, с което на жалбоподателя за
нарушение по чл.145 ал.2 от ЗДвП, на основание чл.177 ал.6 пр.2 от ЗДвП е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 200.00 (двеста) лева. Наказателното
постановление е връчено на 08.04.2022г., като на 26.04.2022 г. чрез куриер е постъпила
разглежданата в настоящото производство жалба.
В хода на съдебното производство са разпитани св.М., Д* и И., които чрез показанията си
установяват, какво са констатирали, защо са приели, че има извършено нарушение, както и
процедурата по съставяне на АУАН.
По делото са приложени писмени доказателства, удостоверяващия извършеното по случая,
справка за нарушител/водач, приложена е и Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на МВР,
която удостоверява материалната компетентност на издателя на процесното наказателно
постановление, от страна на защитата са представени договор за покупко –продажба на
МПС и талон за регистрация, от които се установява, че автомобила е придобит от
„Г****“****, изискани и представени са документите представени пред КАТ за регистрация
на автомобила, сред които е и цитираната в НП фактура, от която е видно, че автомобила е
придобит на 15.10.2020г.
Изложената фактическа обстановка се установява от събрания по делото доказателствен
материал, а именно: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на разпитаните от
съда свидетели. В подкрепа установеното от фактическа страна са и приобщените към
доказателствения материал писмени доказателства. Съдът кредитира показанията на
разпитаните свидетелите, като по съществото си същите имат еднопосочно съдържание, от
което се установява, че на процесната дата и час жалбоподателя е депозирал заявление за
регистрация на ПС, придобито от представляваното от него дружество. Настоящият съдебен
състав кредитира и надлежно приобщените писмени доказателства. Фактите по извършената
проверка и направените при нея констатации относно дата, мястото и обстоятелствата около
извършената проверка се изясняват посредством показанията на посочените свидетели и
събраните в хода на проверката писмени доказателства
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Жалбата е депозирана от надлежно лице в установения от закона 14-дневен срок от връчване
на НП, поради което е допустима, разгледана по същество e основателна по следните
съображения:
2
В конкретния случай и АУАН и НП са издадени от компетентни органи, за което по делото
са представени безспорни доказателства / Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на МВР /.
Съдът обаче намира, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати
съществени процесуални нарушения, представляващи абсолютно основание за отмяна на
НП, поради следните съображения:
На първо място съдът намира, че в случая е допуснато нарушение на чл.34, ал.1 от ЗАНН.
Според чл. 34, ал. 1 от ЗАНН / в актуалната редакция /, не се образува
административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на
нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла
една година от извършване на нарушението, а за митнически, данъчни, банкови, екологични
и валутни нарушения, както и по Изборния кодекс, Закона за политическите партии, Закона
за публичното предлагане на ценни книжа, Закона за пазарите на финансови инструменти,
Закона за дружествата със специална инвестиционна цел, Закона за прилагане на мерките
срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти, Регламент (ЕС) № 596/2014 на
Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 г. относно пазарната злоупотреба
(Регламент относно пазарната злоупотреба) и за отмяна на Директива 2003/6/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета и директиви 2003/124/ЕО, 2003/125/ЕО и 2004/72/ЕО на
Комисията (OB, L 173/1 от 12 юни 2014 г.), Закона за дейността на колективните
инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране, част втора, част
втора "а" и част трета от Кодекса за социално осигуряване, Кодекса за застраховането и на
нормативните актове по прилагането им и по Закона за регистър БУЛСТАТ - две години.
От тълкуването на разпоредбата на чл. 34, ал. 1, пр. 1 от ЗАНН, следва, че по-дългият срок
се прилага само в случаите, когато извършителят е неизвестен, а когато извършителят е
известен, органите, осъществяващи функции по установяване на административни
нарушения, следва да отчитат само по-краткия тримесечен срок. В конкретния случай видно
от представените по делото писмени доказателства, включително заявление за регистрация,
както и показанията на св.М. и Димитров, нарушителят е бил известен на контролните
органи още към 20.11.2020 г., когато от представител на дружеството са представени
документите за регистрация на автомобила, включително и процесната фактура, описана в
АУАН и НП. Т. е. към дата 20.11.2020 г. нарушителят е бил известен за органите на Сектор
„ПП“. Винаги, когато нарушителят е известен срокът за образуване на административно-
наказателно производство е тримесечен. Едногодишният, респ. двугодишният срок за
образуване на административнонаказателното производство, както по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН,
се прилага в случаите, когато при откриване на нарушението нарушителят не е известен.
Следователно, тримесечния срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН е започнал да тече от 20.11.2020 г.
и е изтекъл на 20.02.2021 г. Актът за установяване на административно нарушение е бил
съставен на 11.10.2021 г., т. е. след като е бил изтекъл тримесечния срок по чл. 34, ал. 1 от
ЗАНН, поради което и наказващия орган е следвало да прекрати преписката. Допълнителен
аргумент в тази насока е Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015 г. на ВАС на Р
България – ОСС от НК на ВКС и ОСС от ІІ колегия на ВАС, което определя сроковете по
чл. 34 ЗАНН като давностни. Погасителните основания по чл. 34 ЗАНН са юридически
факти, при настъпването на които се погасява възможността компетентният орган да
реализира правомощията си по административнонаказателните правоотношения. Такъв
юридически факт е изтичане на определен срок, в който органът бездейства, поради което се
погасява възможността за реализиране на отговорността – държавата губи своето
материално право да наложи наказание на дееца и да изпълни вече наложено му наказание,
поради което образуване на административнонаказателно производство извън посочените
срокове е недопустимо. Констатирания порок е абсолютно основание за отмяна на НП.
На следващо място, съдът констатира и други съществени нарушения. Преценявайки
изложеното в атакуваното НП и АУАН съдът намира, че е допуснато вътрешно
3
противоречие досежно времето, което контролните органи са приели за индивидуализиращи
неизпълнението на законовото задължение. Това е така, защото наказващия орган е посочил,
че управителя на дружеството на 20.11.2020 г. в качеството си на управител на „Г******“
**** не е представил придобитото от фирмата ПС в едномесечен срок за регистрация.
Моментът на констатиране на нарушението и срока за заявяване на регистрация не
съвпадат, като при това положение се поражда неяснота относно реквизита дата на
извършване на нарушението. Посочено е, че управителят не е изпълнил задължението си да
представи автомобила в срока за регистрация, но не е посочено нито кога е придобит
автомобила, нито кога е следвало да бъде заявен за регистрация. Според възприетата за
нарушена разпоредба на чл. 145, ал. 2 от ЗДвП, приобретателят на регистрирано пътно
превозно средство е длъжен в срок до един месец да регистрира придобитото превозно
средство в службата за регистрация на пътни превозни средства по постоянния адрес или
адрес на регистрация на собственика, освен когато пътното превозно средство е придобито
от търговец с цел продажба. Следователно задължението по чл. 145, ал. 2 от ЗДвП е
обвързано с конкретен момент /деня на придобиване на ППС / и конкретен срок, с
изтичането на който неизправните субекти осъществяват състава на нарушението и
подлежат на санкциониране по реда и при условията на чл. 34 от ЗАНН. В случая в АУАН и
в НП е посочена единствено датата на извършване на проверката, без обаче да става ясно
дали това е датата, която контролните органи възприемат за момент на извършване на
простъпката. Липсва яснота, относно съществени обстоятелства, относно това от кога е
започнал да тече срока за регистрация и кога е изтекъл. Предвид характера на нарушението
по чл.145 ал.2 от ЗДвП, а именно осъществено чрез бездействие неизпълнение на
задължението от страна на приобретателя на пътно превозно средство в срок до един месец
да регистрира придобитото превозно средство в службата за регистрация на пътни превозни
средства по постоянния адрес или адрес на регистрация на собственика, същото следва да се
счита за извършено в деня, следващ изтичането на регламентирания едномесечен срок. В
случая обаче нито в АУАН, нито в НП не са посочени обстоятелства в тази насока и на
практика липсва ясното коя е датата на извършване на нарушение, възприета от наказващия
орган, а това несъмнено засяга правото на защита на лицето. В обобщение на изложеното,
съдът намира, че са налице допуснати съществени нарушения на чл. 42, т. 3 и 4 от ЗАНН,
както и на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Така констатираните пороци и липсата на яснота
относно съществени елементи на вмененото нарушение препятства и съдът да осъществи
ефективен контрол и произнасяне по същество на делото.
За пълнота следва да се посочи, че при издаване на атакуваното НП е допуснато и друго
нарушение, като според настоящия състав в случая неправилно е определен субекта на
отговорност. НП е издадено срещу жалбоподателя в качеството му на физическо лице. В
НП е посочено, че същия е санкциониран в качеството му на управител на фирма,
приобретател на посочения автомобил, което се установява и от представените писмени
доказателства. При това положение е несъмнено, че приобретател на МПС е „Г*****“ ****
Съгласно чл. 145, ал. 2 от ЗДвП приобретателят на регистрирано пътно превозно средство е
длъжен в срок до един месец да регистрира придобитото превозно средство в службата за
регистрация на пътни превозни средства по постоянния адрес или адрес на регистрация на
собственика, освен когато пътното превозно средство е придобито от търговец с цел
продажба, т. е. субект на административното нарушение е приобретателя, който може да
бъде както физическо, така и юридическо лице. В подкрепа на този извод е и санкционната
разпоредба на чл. 177, ал. 6, предл. 2 от ЗДв. П, която гласи, че на лице, което не е
изпълнило задължението си по чл. 145, ал. 2 се налага глоба или имуществена санкция.
Налага се извода, че НП не е следвало да бъде издавано срещу жалбоподателя, а срещу
търговското дружество „Грома Холд“ ЕООД, представлявано от жалбоподателя, и като е
направил обратното АНО е издал незаконосъобразно наказателно постановление.
Що се отнася до възраженията за нарушение на чл.40 от ЗАНН, съдът намира същите за
4
неоснователни. Действително в хода на съдебното следствие бе установено, че АУАН е
съставен в отсъствие на нарушителя, като липсват доказателства същия да е бил уведомен.
Съставянето на АУАН в нарушението на чл. 40, ал.2 от ЗАНН, обаче макар и да е
нарушение, принципно не е съществено и не може само по себе си да опорочи издаденото
НП, ако нарушителят е узнал съдържанието на акта и е предприел защита против него.
Защитата в пълен обем се гарантира от факта на връчване на АУАН. В конкретния случай от
приложения по делото АУАН се установява, че жалбоподателят е запознат с акта, като
същия го е подписал, поради което и не може да се приеме, че в случая е допуснато
нарушение от категорията на съществените, поради което и доводите в тази насока според
съда са неоснователни.
Предвид констатираното нарушение на чл.34 от ЗАНН, мотивирана липса на яснота,
относно същността на твърдяното нарушение обаче и възприетото от съда, че неправилно е
ангажирана отговорност на жалбоподателя, в качеството на физическо лице, наказателното
постановление се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
Доколкото съдът прие, че с атакуваното наказателно постановление незаконосъобразно е
ангажирана отговорност на жалбоподателя, то произнасянето по доводите за маловажност е
безпредметно, но с оглед пълнота следва да бъде посочено, че в случая е неприложима
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, в който изричен смисъл е чл. 189з от ЗДвП, сочещ, че за
нарушенията по ЗДвП не се прилагат чл. 28 и 58 г от ЗАНН.
При този изход на делото, основателна се явява претенцията на жалбоподателя за
присъждане на разноски в негова полза. Искането е допустимо, т. к. е направено в хода на
съдебното производство преди обявяване на делото за решаване. Пълномощникът на
жалбоподателя има право на такива разноски, съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от
ЗАНН във вр. с чл. 143 от АПК. По делото е представено пълномощно и списък на
разноските, от които се установява, че е договорено адвокатско възнаграждение в размер на
300 лева. От АНО е направено своевременно възражение за прекомерност на разноските,
което съдът намира за неоснователно. Това е така, тъй като изплатеният адвокатски хонорар
е в минималния размер, предвиден в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения и съобразен с разпоредбите на чл. 36 от Закон за адвокатурата.
При това положение ще следва да се присъдят в пълен размер поисканите разноски. Същите
следва да се възложат в тежест на учреждението, към което принадлежи наказващият орган,
в случая ОДМВР- Благоевград.
Предвид изхода на делото и доколкото в хода на съдебното производство са сторени
разноски за свидетел в размер на 24.64лв., същите следва да се възложат в тежест на
учреждението, към което принадлежи наказващият орган, в случая ОДМВР- Благоевград
Мотивиран от горното и на основание чл.63 ал.2 т.1 от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно Наказателно постановление № 21-1116-001194 от
08.12.2021 г. на Началник група в ОДМВР – Благоевград, Сектор „Пътна полиция“, с което
на В. Г. В., с ЕГН **********, с адрес гр.С***, ул. „Д**********, с адрес, посочен в жалбата
гр.С****, бул.“Ш********** и адрес за кореспонденция гр.П***, бул.“Д***** за извършено
нарушение по чл.145 ал.2 от ЗДвП, на основание чл.177 ал.6 пр.2 от ЗДвП е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 200.00 (двеста) лева.
ОСЪЖДА ОД МВР Благоевград да заплати на В. Г. В., с ЕГН **********, с адрес гр.С***,
ул. „Д* с адрес, посочен в жалбата гр.София,*********** бул.“Ш********* и адрес за
кореспонденция гр.П*, бул.“Д**** сторени от същия разноски за адвокат в размер на 300
лв/триста лева/лева.
5
ОСЪЖДА ОД МВР Благоевград да заплати по сметка на Районен съд гр.Благоевград,
сторени в хода на съдебното производство разноски в размер на 24.64 лв. /двадесет и четири
лева и шестдесет и четири ст./ лв
Решението може да се обжалва пред Административен съд Благоевград в 14-дневен срок,
считано от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
6