№ 2066
гр. София, 13.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА
при участието на секретаря КРИСТИНА Д. Н.А
като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА Гражданско дело №
20211110166305 по описа за 2021 година
Д. Е. Т. е предявил срещу „....“ АД отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване недължимостта на сумата от 1344,36 лева,
фактурирани за периода 05.03.2014 г. - 05.11.2021 г., представляваща стойност на
предоставени ВиК услуги за имот, находящ в гр. София, ж.к. „О.....
В исковата молба се твърди, че вземанията за начислени ВиК услуги за имот,
находящ се на адрес: гр. София, ж.к. „О...., са недължими поради липса на установена
облигационна връзка между ищеца и ответника и изтекла погасителна давност. Ищецът
излага, че недължима поради погасяване по давност е сума в общ размер на 897,98 лева, от
която 740,83 лева, представлява главница за периода 05.03.2014 г. - 07.09.2018 г., а 157,15
лева, представлява мораторна лихва за периода 05.03.2014 г. - 05.11.2021 г. Сума в размер на
446,38 лева е недължима поради липса на облигационни отношения между него и ответника,
от която 373,60 лева, представлява главница за периода 08.09.2018 г. - 05.11.2021 г., а 72,78
лева, представлява мораторна лихва за периода 08.09.2018 г. - 05.11.2021 г. Твърди, че
приложимата погасителна давност за процесните вземания е тригодишна, като и с оглед на
обстоятелството, че ищецът не е потребител на услугата водоснабдяване, то обективираните
във фактурите задължения към ответника се явяват недължими.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, с който
оспорва предявения иск като неоснователен. Оспорва твърденията на ищеца, че същият не е
потребител на ВиК услуги като заявява, че ищецът се е разпоредил с процесния имот, като
го е продал на К.......в, но е запазил за себе си вещното право на ползване върху имота и към
настоящия момент липсва отказ от това право. Релевира възражение срещу твърденията на
ищеца, че част от процесните суми са недължими поради изтичане на тригодишна
погасителна давност, като излага, че регулярно са извършвани плащания, с които частично
1
са погасявани задълженията, начислени от ответното дружество за същия период, като това
следва да се приеме за признание на задълженията.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните и с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК приема за установено следното:
По делото е представена покана за доброволно изпълнение за дължима от ищеца сума
в размер на 1244,22 лева към 27.09.2021 г. за предоставени ВиК услуги за имот находящ се
гр. София, ж. к. „..........
От справка чрез отдалечен достъп до АВ се установява, че на 09.04.2020 г. Д. Е. Т. се
е разпоредил с притежаван имот в гр. София, ж. к. „........, но е запазил право на ползване
върху имота. Не е спорно, че обектът е водоснабден и за него е открит клиентски № ........
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, потребители на услугите ВиК са собствениците и лицата, на
които е учредено вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез
концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или
дъждовни води. Следователно по изрично разпореждане на нормативен акт по договора за
доставка на ВиК услуги за процесния имот потребител на такива услуги е неговият
собственик или физическо лице, на което е учредено вещно право на ползване. Лицето, на
което е учредено вещно право на ползване, упражнява две от правомощията на собственика
– владее и ползва вещта, поради което е презюмирано, че именно това лице потребява
доставените до имота ВиК услуги и точно то следва да е задължено да я заплаща. С
учредяване на вещно право на ползване собственикът реално се лишава от правата си да
владее и ползва вещта, поради което и няма как да отговоря за разходите за потребени ВиК
услуги в имота. Следователно ищецът е потребител на ВиК услуги в процесния имот, като
облигационното отношение между страните за периода 05.03.2014 г. - 09.04.2020 г. възниква
по силата на залегналото в нормативен акт въз основа притежаваното право на собственост
върху водоснабдения имот и за периода 09.04.2020 г. - 05.11.2021 г. въз основа на
учреденото право на ползване. Поради това съдът намира, че следва да отхвърли предявения
иск за сумата от 446,38 лева, която се претендира като недължима поради липса на
облигационни отношения между страните, представляваща сбор от сумите 373,60 лева -
главница за периода 08.09.2018 г. - 05.11.2021 г. и 72,78 лева - мораторна лихва за периода
08.09.2018 г. - 05.11.2021 г.
Предоставянето на ВиК услуги на потребителите срещу заплащане се осъществява от
ВиК оператори, като в границите на една обособена територия само един оператор може да
извършва тази дейност – арг. чл. 198о, ал. 1 и ал. 2 ЗВ. В настоящия случай е безспорно, че
оператор на ВиК услуги на територията на гр. София е ответното дружество. Следователно
между страните по делото са били налице договорни отношения по продажба на ВиК услуги
за питейно-битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно
Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи и Общите условия на ищеца.
2
Съгласно чл. 32, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. ВиК услугите се заплащат от
потребителите въз основа на измереното количество изразходвана вода от
водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всяко
водопроводно отклонение, като отчитането се извършва от длъжностни лица на оператора
на водоснабдителната система или от лица, на които това е възложено от оператора въз
основа на договор (ал. 8). Съдът намира за неоснователен доводът на ответника, че тъй като
регулярно са извършвани плащания, с които частично са погасявани задължения за
процесния период, това следва да се приеме за признание на задълженията. Доколкото
ответникът е създал пречки за изготвяне на съдебно-счетоводна експертиза, допусната за
изследване именно на обстоятелството дали са извършени плащания от ищца,
непредставяйки необходимите за това документи, поради което на основание чл. 161 ГПК
съдът приема, че не са били осъществявани плащания от страна на ищеца, които да касаят
процесния период, т. е. не е налице признание на задължението.
Ищецът претендира недължимост поради погасяване по давност на сума в общ
размер на 897,98 лева, от която 740,83 лева - главница за периода 05.03.2014 г. - 07.09.2018 г.
и 157,15 лева - мораторна лихва за периода 05.03.2014 г. - 05.11.2021 г. Съгласно
задължителните разяснения дадени с ТР № 3 от 18.05.2012 г. по т. д. № 3/2011 г. на ОСГК на
ВКС вземанията на водоснабдителни дружества са периодични плащания по смисъла на чл.
111, б. "в" ЗЗД и за тях се прилага тригодишна давност, тъй като се касае за изпълнение на
повтарящи се задължения за предаване на пари, имащи единен правопораждащ факт, чиито
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на
плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са
равни и плащанията да са еднакви. Предвид нормата на чл. 114 ЗЗД погасителната давност
започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Вземанията на
водоснабдителните дружества са с определен в общите условия срок за изпълнение –
тридесет дневен срок от датата на издаване на фактура за съответния период (чл. 31, ал. 2
ОУ), респективно от тази дата започва да тече погасителната давност за вземанията. По
делото не са представени фактури за процесните вземания, а единствено от справка за
дължими фактури, представена от ответника, е видно, че такива са били издавани за периода
05.03.2014 г. - 07.09.2018 г. Поради изложеното съдът намира, че е настъпила изискуемостта
за вземанията за този период, вследствие на което същите са се погасили с изтичане на 3-
годишна давност. В заключение съдът намира, че следва да уважи предявения иск за сумата
от 897,98 лева, която се претендира като недължима поради погасяването по давност,
представляваща сбор от сумите 740,83 лева - главница за периода 05.03.2014 г. - 07.09.2018
г. и 157,15 лева - мораторна лихва за периода 05.03.2014 г. - 05.11.2021 г.
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни. Адвокатската защита
на ищеца е осъществена на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, като се претендира адвокатско
възнаграждение в размер на 500 лева, което следва да се намали до 435 лева с оглед
направеното възражение за прекомерност и чл. 7, ал. 2, т. 2 НМРАВ, от които съразмерно с
уважената част от предявения иск следва да бъдат присъдени 290,56 лева. Ответникът
3
претендира юрисконсултско възнаграждение, което съдът на основание чл. 78, ал.8 ГПК
определя в размер на 50 лева, от което съразмерно с отхвърлената част от предявения иск
следва да бъдат присъдени 16,60 лева.
Воден от горното, Софийски районен съд, 82 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Д. Е. Т., ЕГН **********, против
„....” АД, ЕИК 1......, иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че Д. Е. Т. не дължи на „....”
АД сумата от 897,98 лева, от която 740,83 лева - главница за периода 05.03.2014 г. -
07.09.2018 г. и 157,15 лева - мораторна лихва за периода 05.03.2014 г. - 05.11.2021 г.,
представляваща стойност на предоставени водоснабдителни и канализационни услуги за
имот, находящ в гр. София, ж.к. „О...., като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 446,38 лева,
претендирана като недължима поради липса на облигационни отношения между страните,
представляваща сбор от сумите 373,60 лева - главница за периода 08.09.2018 г. - 05.11.2021
г. и 72,78 лева - мораторна лихва за периода 08.09.2018 г. - 05.11.2021 г.
ОСЪЖДА Д. Е. Т., ЕГН **********, да заплати на „....” АД, ЕИК 1......, на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 16,60 лева - съдебни разноски по делото.
ОСЪЖДА „....” АД, ЕИК 1......, да заплати на адв. И. А. Н., личен № .........., на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА сумата от 290,56 лева – адвокатско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4