РЕШЕНИЕ
№ 627
гр. Бургас, 21.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА
при участието на секретаря МАРИЯ АП. МИЛЕВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА Административно
наказателно дело № 20232120201402 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 58д-63д ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от Р. Н. М., ЕГН **********, законен представител
на „Н............... срещу Електронен фиш серия К № 2............., издаден от ОД на МВР-Бургас, с
който на жалбоподателката на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 3 ЗДвП за
извършено нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер
на 100 лв.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на електронния фиш. Сочи се, че е
изтекъл давностният срок съгласно чл. 80, ал. 1, т. 5 НК. Твърди, че в електронния фиш не е
посочена дата на издаване, поради което не може да се прецени дали е бил издаден в
предвидения в чл. 34, ал. 1 ЗАНН срок. Поддържа, че липсва носител (хартиен или
магнитен) от техническото средство, с което е заснето нарушението. С тези доводи моли за
отмяна на обжалвания електронен фиш. В съдебно заседание жалбоподателката, редовно
уведомена, не се явява и не се представлява. По делото са постъпили писмени бележки, в
които са доразвити изложените в жалбата възражения.
Административнонаказващият орган, редовно уведомен, не изпраща представител. В
съпроводителното преписката писмо се излага, че жалбата е неоснователна и недоказана.
Счита за доказани нарушението и вината на жалбоподателката. Поддържа, че при издаване
на електронния фиш не са допуснати съществени процесуални нарушения, поради което
електронния фиш като законосъобразен да бъде потвърден.
1
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и
възраженията на страните, намира за установено следното:
От фактическа страна:
Срещу жалбоподателката в качеството й на законен представител на „Н.................... е
бил издаден от АНО електронен фиш серия К № 2995686 за това, че на 03.09.2019 г. в 15:37
часа в гр. Бургас, по ПП II -99, км. 1+400 в посока към гр. Созопол, с автоматизирано
техническо средство е било установено, че при въведено ограничение на скоростта с пътен
знак В-26 за движение в извън населено място до 80 км/ч, собственият на „Н............... лек
автомобил „П.............” с рег. № А ..................е бил управляван със скорост 106 км/ч или с 26
км/ч над разрешената скорост, след отчетена грешка - 3 % при измерването. При заснемане
на автомобила от техническото средство е изготвена снимка № 11743D1/0028607.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по
делото писмени доказателства. Доказателствата по делото са непротиворечиви и допълващи
се, поради което съдът ги кредитира изцяло. По делото не се събра доказателствен материал,
който да поставя под съмнение така установените факти.
От правна страна:
Жалбата е депозирана в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по чл.
189, ал. 8 ЗДвП вр. чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните
съображения:
Съгласно чл. 189, ал. 4 ЗДвП в електронния фиш не се вписва като задължителен
реквизит датата на съставяне на фиша, поради което в производството по издаване на
електронни фишове не са приложими предвидените в чл. 34 ЗАНН давностни срокове.
Неоснователно е и възражението на жалбоподателката за изтекла давност по чл. 80, ал.
1, т. 5 НК. В т. 2 от Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015г., постановено по тълк.
дело № 1/2014г. по описа на ОСС на НК на ВКС и ОСС от II колегия на ВАС е прието, че
разпоредбата на чл. 11 ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване на наказателното
преследване по давност в НК. Както изрично е посочено в чл. 11 ЗАНН разпоредбите на НК
намират приложение само когато в ЗАНН не се предвижда друго. В мотивите на цитираното
тълкувателно постановление е развито подробно, че давността в наказателния процес (и в
частност в административнонаказателния) се дели на два вида: погасителна, с изтичането на
която се погасява възможността компетентният орган да реализира правомощията си по
административнонаказателното правоотношение и изпълнителска давност, с изтичането на
която се погасява възможността компетентният орган да реализира изтърпяването на
наложената санкция. Погасителната давност изрично е уредена в чл. 34 ЗАНН, а
изпълнителската в чл. 82 ЗАНН. В такава насока са и изводите в тълкувателното
постановление. Ето защо при прилагането на общите правила за погасителната и
2
изпълнителската давност следва да се вземат предвид правилата на чл. 34 и чл. 82 ЗАНН и
не е необходимо препращане към разпоредбите на НК, тъй като тези въпроси изрично са
уредени в специалния закон. В ЗАНН обаче няма разпоредба, аналогична на разпоредбата на
чл. 81, ал. 3 НК, уреждаща абсолютната давност. Именно тази празнината следва да бъде
преодоляна с приложението на чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 НК и в
административнонаказателния процес. Давността по чл. 81, ал. 3 НК е 4 години и половина.
Деянието се твърди, че е било извършено на 03.09.2019 г. и следователно към настоящия
момент абсолютната давност от 4 години и 6 месеца не е изтекла.
В случая се касае за извършено нарушение по ЗДвП, изразяващо се в превишаване на
разрешената скорост за движение по пътищата, установена с пътен знак B-26 по смисъла на
разпоредбата на чл. 21, ал. 2 ЗДвП. Правилно в електронния фиш е отразена правната
квалификация на нарушението като такова по чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДвП. В разпоредбата на
чл. 21, ал. 1 ЗДвП се регламентира скоростта на движение на превозните средства предвид
тяхната категория и пътния участък, по който се движат (населено място, извън населено
място, автомагистрала, скоростен път). Алинея 2 на същата норма предвижда възможност да
се определи различна разрешена скорост за движение от тази по ал. 1, която се сигнализира
изрично с пътен знак. Настоящият случай е именно такъв. Касае се за нарушение на
разрешена скорост за движение в извън населено място, установена с пътен знак В-26. Ето
защо правилно в електронния фиш правната квалификация на нарушението е определена
като нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
От приетите по делото доказателства безспорно се установява, че лек автомобил
„П.....” с рег. № А ......... е бил управляван в гр. Бургас, по ПП II -99, км. 1+400 в посока към
гр. Созопол със скорост 106 км/ч, при въведена със знак В-26 разрешена скорост за извън
населено място до 80 км/ч. Скоростта е била установена с автоматизирано техническо
средство, за чиято изправност по делото са приложени писмени доказателства -
удостоверение за одобрен тип средство за измерване и протокол от проверка на мобилна
система за видеоконтрол. В преписката е наличен снимков материал на автомобила от
автоматизираното техническо устройство, както и снимка на самото техническо средство. В
тази връзка е неоснователно възражението на жалбоподателката, че липсва носител,
съдържащ информация от техническото средство.
От наличен в преписката протокол за използване на автоматизирано техническо
средство или система (л. 15) се установява, че процесното техническо средство е било с
точно местонахождение извън населено място, ПП II -99, км. 1+400 в посока към гр.
Созопол. Видно от протокола за използване на автоматизирано технческо средство (л.15 от
делото) се установява, че на процесния участък е бил поставен пътен знак, въвеждащ
ограничение за скоростта за управление на МПС В-26, като ограничението е било до 80
км/ч. Следователно безспорно се установява по делото, че за процесния участък е било
въведено ограничение за движение на автомобилите до 80 км/ч с пътен знак В-26, който е
бил поставен на достатъчно разстояние от техническото средство за контрол (1100 метра),
което е позволявало да бъде възприет от водачите, които да съобразят скоростта на
3
движение на автомобилите съгласно въведеното ограничение.
Разпоредбата на чл. 188, ал. 2 ЗДвП предвижда, че когато нарушението е извършено
при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице,
предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител или на
лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно
средство. Съгласно чл. 189, ал. 5 ЗДвП в 14-дневен срок от получаването на електронния
фиш собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура
на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето,
извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно
средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал. 4
за извършеното нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се анулира. В случая
от справка за собственост на автомобила се установява, че процесното МПС е собственост
на „Н.............. Не е спорно по делото, че жалбоподателката е законен представител на
дружеството-собственик на автомобила и по тази причина срещу нея на основание чл. 188,
ал. 2 ЗДвП е бил издаден електронен фиш. По делото липсват данни жалбоподателката да е
подала декларация по чл. 189, ал. 5 ЗДвП.
В чл. 189, ал. 4 ЗДвП е предвидено, че при нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание
лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни
точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за
налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Видно от съдържанието
на нормата законодателят не държи сметка дали техническото средство е стационарно или
мобилно, единственото изискване е да е техническо средство и за нарушенито да не се
предвижда наказание лишаване от право да се управлява МПС. В случая безспорно се
установява, че процесното нарушение е било констатирано с автоматизирано техническо
средство АRH–САM S1, поради което съвсем в унисон с нормата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП е
бил издаден електронен фиш.
На основание чл. 182, ал. 2, т. 3 ЗДвП жалбоподателката е била санкционирана с
налагане на наказание „глоба“ в размер на 100 лева. Наказващият орган правилно е
приложил санкционната норма като относима към случая, тъй като е налице превишаване на
скоростта за населено място с 26 км/ч, т.е. в рамките, определените в чл. 182, ал. 2, т. 3
ЗДвП. За извършеното нарушение разпоредбата на чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП предвижда
наказание за превишаване от 21 до 30 км/ч за извън населено място - глоба 100 лв. На
жалбоподателката е наложена глоба именно в този размер. Съдът счита, че с така
наложеното наказание ще бъдат постигнати целите, предвидени в чл. 12 от ЗАНН да се
предупреди и превъзпита нарушителя, както и генералната превенция за въздействие върху
обществото.
С оглед изложеното обжалваният електронен фиш e законосъобразен и следва да
бъде потвърден.
Така мотивиран, съдът
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К № 2995686, издаден от ОД на МВР-
Бургас, с който на Р. Н. М., ЕГН **********, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т.
3 ЗДвП за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДвП е наложено наказание
„глоба” в размер на 100 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен
срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5