Р Е Ш Е Н И Е
№ 121 /
21.2.2020г.
гр. Пазарджик,
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – Пазарджик, V състав, в
открито съдебно заседание на двадесет и втори януари, две хиляди и двадесета
година в състав:
|
Председател: |
Георги Видев |
|||
|
|
|
|||
|
при секретар |
Я.В. |
и
с участието |
|
|
|
на прокурора |
|
изслуша
докладваното |
|
|
|
от съдия |
Георги Видев |
|
||
|
адм. дело № 1356 по
описа на съда за 2019 г.,
прие за установено следното: |
|
|||
Производството е
по повторно разглеждане на делото от първоинстанционния Административен съд –
Пазарджик след отмяната от ВАС на съдебното решение, постановено при
първоначалното разглеждане на делото.
Делото е по реда
на чл. 145 от АПК и е образувано по жалба на А.И. *** против Уведомително писмо
за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по Мярка 11
„Биологично земеделие“ от програмата за развитие на селските райони 2014 г. –
2020 г., за кампания 2015 г., с изх. № 02-130-6500/2765 от 10.07.2018 г. на
Зам.-изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“.
В
жалбата се твърди, че уведомителното писмо за извършена оторизация и изплатено финансово
подпомагане по Мярка 11 „Биологично земеделие“ от програмата за развитие на
селските райони 2014 г. – 2020 г., за кампания 2015 г. е
незаконосъобразно, необосновано, неправилно и издадено при съществени нарушения
на административно производствените правила, поради което неправилно е отказано
финансово подпомагане и е наложена санкция за бъдещ период. Моли се
административният акт да бъде отменен като незаконосъобразен. Представя
доказателства в подкрепа на твърденията си. Претендира направените по делото
разноски.
В
съдебно заседание жалбоподателят се представлява от процесуалне представител,
който по изложени съображения моли съда да уважи подадената жалба и отмени
издаденото уведомително писмо, с което е отказано финансово подпомагане.
Жалбоподателят подържа жалбата си и при повторното разглеждане на делото.
Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът по жалбата – зам.- изпълнителен директор на
Държавен фонд “Земеделие”, редовно призован се представлява от процесуален
представител, който счита подадената жалба за неоснователна и моли да бъде
оставена без уважение. Претендира направените по делото разноски, както и
оспорва размера на адвокатския хонорар на пълномощника на жалбоподателя. Не
изпраща представител при повторното разглеждане на делото.
Административен съд – Пазарджик, като прецени събраните по делото
доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
Началото
на административното производство е поставено с подаването на заявление за
подпомагане с УИН 13/130715/83681 и приложение за кандидатстване по мярка 11 от
ПРСР 2014-2020 г. за кампания 2015 г. Общата оторизирана сума за получаване е
изчислена чрез интегрирана система за администриране и контрол /ИСАК/ и след
извършването на задължителни административни и/или проверки на място /съгласно
чл. 37 от ЗПЗП/ на данните в подаденото заявление. Към заявлението е приложена
таблица за използваните парцели, като е посочен номерът на всеки блок на
земеделското стопанство /БЗС/ и землището, в което се намират недвижимите
имоти. Представени са карти на БЗС.
Последвало е издаването на обжалваното
уведомително писмо за
извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 от ПРСР
2014-2020 г. за кампания 2015 г., с което е
отказано финансово подпомагане поради констатирани несъответствия с
изискванията за подпомагане за площи, посочени в табличен вид. Констатирано е,
че кандидатът е заявил площи, които не стопанисва, като е отказано финансово
подпомагане на основание чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП, за разликата между
декларираната и установената площ при проверка на място. Неразделна част от
уведомителното писмо е приложената по делото Таблица за формиране на общата
оторизирана сума за финансово подпомагане на база площи, заявени за
подпомагане.
За изясняване на значимите за спора обстоятелства по
делото е допусната съдебно-агрономическа експертиза, чието заключение като
неоспорено от страните, съдът възприема като компетентно изготвено. В отговор
на поставените въпроси вещото лице Г. е констатирала, че наличните дървета в
имотите са на възраст около 2 – 2,5 години, като са налични и малки дървета
високи около 50 см, засадени по-късно през 2017 г., поради което все още не
дават вид на овощна градина. На въпроса дали е допустимо ливадно зачимяване
вещото лице е отговорило, че ливадното зачимяване е система на поддържане на
почвената повърхност в чим чрез затревяване, която се препоръчва за
насажденията при поливни условия. Тревостоя на затревените площи не трябва да
надхвърля височина 0.35 см по всяко време на годината. По литературни данни
почвената повърхност в ореховите насаждения се поддържа предимно в черна угар.
Тя е традиционна за овощарството система, която се състои от непрекъснати
обработки на почвата с цел контрол на плевелите и запазване на почвената
влажност. Почвата се обработва на дълбочина 15 см 4-5 пъти през вегетацията.
Орехът образува големи по размери дървета, с височина 15-20 м и дебелина на
ствола до 150 см. Според вещото лице някои сортове се засаждат по схема 10/10
м, което ще рече че в 1 дка могат да се засадят 10 бр. дървета, а друга 10/8 м
като за 1 дка са необходими 12 бр. фиданки. Големите разстояния на засаждане
/вътрередови и междуредови/ позволяват отглеждане на уплътнители от скороплодни
овощни видове - вишня, праскова, кайсия и др., конто се разполагат обикновено в
междуредията, но може да заемат и свободните пространства в редовете с цел
получаване на доходи. Когато орехите израстат и започват да си пречат двете
култури, /уплътнител и орех/ уплътнителите се изкореняват.
В заключението се казва, че орехът се отглежда
обикновено при неполивни условия, но поливките през първите 5-6 седмици след
цъфтежа и по време на формиране и нарастване на ядката през м. юли и м. август
се отразяват благоприятно на плододаването. В места с валежи над 800 мм и при
поливни условия почвената повърхност в ореховите градини може да бъде
затревена. Върху наклонени терени тревната растителност намалява щетите от
водната и ветровата ерозия на почвата.
В съдебно заседание вещото лице поясни, че
при поливни условия се препоръчва затревяване или зачимяване, тъй като тревата
задържа влагата. В случая жалбоподателя разчита на дъждове, защото наклонът на
терена е голям, районът е полупланински. Затова и теренът изглежда необгрижван,
тъй като е силно заплевен. Вещото лице потвърди констатацията си, че броя на
ореховите дръвчета е 70 %, но те са с различна височина и възраст, тъй като на
места се е наложило присаждане.
Въз
основа на тази фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните
изводи:
Жалбата
е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок и от лице имащо
правен интерес от обжалването.
Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
Държавният фонд „Земеделие“ е
акредитиран за единствена разплащателна агенция за Република България за
прилагане на ОСП на ЕС /чл. 11а от Закона за подпомагане на земеделските
производители/. Разплащателна агенция, съгласно § 1, т. 13 от ДР на ЗПЗП е
специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на
условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за
прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на земеделски
продукти, по правилата на законодателството на Европейския съюз. Акредитацията,
според § 1, т. 15 от ДР на ЗПЗП е "процедура по признаване на статут на
Разплащателна агенция от национален компетентен орган въз основа на оценка на
възможностите за администриране и осчетоводяване на средствата от Европейските
земеделски фондове съгласно законодателството на Европейския съюз”.
За изпълнение на своите функции
разплащателната агенция следва да поддържа и използва Интегрираната система за
администриране и контрол /ИСАК/, на основание Регламент /ЕО/ № 796/2004 г. на
Комисията и чл. 30 и сл. от ЗПЗП. ИСАК от своя страна е комплексна
автоматизирана система, която след съответните изчисления генерира като крайни
актове уведомителните писма, с които се признават и изчисляват сумите по СЕПП и
НД или се намаляват или отказва изплащането им поради различни причини,
заложени в нормативната уредба на схемите за подпомагане /късно деклариране,
грешки, застъпване на заявки, неспазване на изискванията за добро земеделско и
екологично състояние или наддеклариране на допустими за подпомагане площи/.
Съдът намира, че оспореният акт е издаден от
компетентен орган в предвидената от закона форма, при липса на нарушения на
административнопроизводствените правила, както и в съответствие с
материалноправните разпоредби на закона.
Съгласно
чл. 43 от ЗПЗП разплащателната агенция извършва директни плащания по подадените
заявления, когато установи, че: 1. кандидатът ползва заявените земеделски
площи; 2. площите
се поддържат в
добро земеделско и
екологично състояние; 3. размерът
на използваната от земеделското стопанство площ и размерът на земеделските
парцели са не по-малки от определените по реда на чл. 39, ал. 2.
Разплащателната агенция проверява заявленията за подпомагане по СЕПП, съгласно
чл. 37. Съгласно чл. 37 от ЗПЗП Интегрираната система за контрол включва
административни проверки на подадените заявления за подпомагане и проверки на
място. Разплащателната агенция всяка година проверява на място най-малко 5 на
сто от подадените заявления за подпомагане въз основа на анализ на риска.
Проверките на място се извършват чрез инспекция на земеделското стопанство или
методи за дистанционно наблюдение.
С оспореното
уведомително писмо е отказано финансово подпомагане за декларираните в
заявлението за подпомагане за 2015г. площи по мярка 11 „Биологично земеделие“, направление
„Биологично растениевъдство“, които са 2 на брой, а не и за останалите 3 на
брой площи, които са заявени за подпомагане по други мерки. Видно от
заявлението, общата площ на първите е 0.5 ха, т.е., толкова, колкото е посочено
в таблицата на стр. 2, с данните от която е мотивиран отказът. А видно от тези
данни, включващи и текстова част към таблицата, и от материалите, съдържащи се
в административната преписка, от които те са установени, отказът е на основание
чл. 43, ал. 3, т. 4 ЗПЗП в хипотезата на заявени площи, които кандидатът не
стопанисва. Констатациите от извършените две проверки, а именно, проверка на
място на 24.08.2015 г. и дистанционна на 10.09.2015 г., отразени в надлежно
съставен доклад, за който, обратно на твърденията на жалбоподателя, същият е
бил уведомен при уловията чл. 61, ал. 2 и 3 АПК в приложимата му към съответния
момент редакция безспорно установяват обстоятелството, че процесните площи не
се стопанисват.
Това
обстоятелство безспорно се потвърждава и от заключението на приетата по делото
съдебно-агрономическа експертиза, в което, след подробно обсъждане на
спецификата на процесната култура – орех, и агротехническите изисквания и
условия за нейното отглеждане, както и на обективното състояние на площите,
установено от вещото лице при извършеното от него посещение на място, е
направен еднозначния извод, че двата процесни имота /площи „не са обгрижвани –
силно заплевени“, и че наличните орехови дръвчета са на възраст около 2-2.5 г.
Последното означава, че са засадени след месец април 2015 г., когато е било
подадено заявлението за подпомагане. Следва да се има предвид и изричното
пояснение на вещото лице в края на заключението му, че бенефициентът не му е
предоставил необходимите за целите на проверката дневник за извършените дейности,
воденето на който е задължително съгласно чл. 27 от Наредба № 4 от
24.02.2015г.; фактури за закупен посадъчен материал и др., с обяснението, че
няма такива. Следователно, безспорно по делото е установено, че процесните
площи както към момента на подаването на заявлението за подпомагане, така и
по-късно към момента на проверките, не са били в добро земеделско състояние и
съответно не са допустими за подпомагане. Този извод не се променя и от
констатацията на вещото лице, че вероятно 70% от дърветата са били живи към
момента на огледа му, тъй като е безспорно, че голяма част от тях са засадени
много по-късно, както и че земеделското състояние на площите е било
незадоволително.
Следователно, обжалваното
писмо е издадено в съответствие с относимите материалноправни разпоредби, с
административнопроизводствените правила, както и – с останалите предпоставки за
законосъобразност на административните актове.
С оглед изхода на делото е основателно искането на
ответника за присъждане на разноски. Следва да му бъдат присъдени по 100 лв.
юрисконсултско възнаграждение за всяка една от двете съдебни инстанции.
Предвид гореизложеното съдът
Р Е Ш И:
Отхвърля
жалбата на А.И. ***, против Уведомително писмо за извършена оторизация и
изплатено финансово подпомагане по Мярка 11 „Биологично земеделие“ от
програмата за развитие на селските райони 2014 г. – 2020 г., за кампания 2015
г., с изх. № 02-130-6500/2765 от 10.07.2018 г. на Зам.-изпълнителния директор
на ДФ „Земеделие“.
Осъжда
А.И.И. да заплати Държавен фонд „Земеделие“ София – Разплащателна агенция разноски по делото в размер на 200
лв. /двеста лева/.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба чрез настоящия съд пред Върховния административен
съд в 14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
Съдия: /П/
С
решение № 14241 от 17.11.2020 г. по адм. дело № 5401/2020 г. на ВАС - ОСТАВЯ
В СИЛА решение № 121 от 21.02.2020 г., постановено по адм. дело № 1356/2019 г.
на Административен съд - Пазарджик. Решението не подлежи на обжалване.