Р Е Ш Е
Н И
Е № 1866
гр. Пловдив, 15.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XXII състав, в публичното заседание на петнадесети
април две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА
при секретаря Лиляна Шаламанова, като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 15995 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Образувано
е по искова молба от „Профи Кредит България” ЕООД,
ЕИК ********* против И.Г.Б., ЕГН **********, с която се иска да бъде признато
за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 3476,77 лева - главница,
представляваща неизплатено парично задължение по договор за потребителски
кредит № *** от 28.02.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 08.06.2018 г. до
окончателното й погасяване, въз основа на издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 9638/2018 г. на ПРС, ХIV гр. с-в.
В исковата молба и уточнение към нея се твърди, че на 28.02.2017 г. бил
сключен между И.Г.Б. *** ЕООД договор за потребителски кредит № ***, по силата
на който ищецът предоставил на ответника заем в размер 4000 лв., платим за срок
от 36 месеца, с месечна погасителна вноска в размер 195,18 лв. и падежна дата
всяко 20-то число на месеца. В договора бил уговорен годишен процент на
разходите 49,89 %, годишен лихвен процент 41,17 % и лихвен процент на ден 0,11
%. Ответникът сключил и споразумение за Пакет от допълнителни услуги,
неразделна част от договора, по сила на което същия се задължил да заплати
сумата от 3117,24 лева, с месечна погасителна вноска в размер 86,59 лв. Така
общото задължение се твърди, че било 10 143,72 лева, като общият размер на
вноската бил 281,77 лева. Съгласно Декларация т.А, неразделна част от договора
и споразумението, били Общите условия, приети от ответника без забележки.
Сочи
се, че с част от сумите по договора ответникът поискал да бъде извършено
рефинансиране на друго негово задължение към кредитора. Твърди се, че
ищцовото дружество изпълнило точно и в срок задълженията си по договора, като
на 28.02.2017 г. превело парична сума в размер на 1498,92 лева по посочената от
длъжника банкова сметка, *** по договора за потребителски кредит № ***, като го
сключили при посочените по-горе параметри. Поради факта, че длъжникът не
изпълнявал точно поетите с договора задължения и направил само осем пълни
погасителни вноски, последната от които с дата – 04.12.2017 г., след изпадането
в забава и съгласно уговореното и прието от страните в т.12.3. от ОУ към ДПК,
на 27.02.2018 г. договорът бил прекратен автоматично от страна на ищеца и била
обявена предсрочната му изискуемост, като до длъжника било изпратено
уведомление за това. Твърди се, че към момента на подаване на исковата молба
размерът на погасеното от длъжника задължение по ДПК бил в общ размер на 2283,86
лева. С плащанията си длъжникът бил погасил част от номинала по заема в размер
на 2254,16 лв., като сумата от 19,70 лева била отишла за погасяване на лихвите
за забава по кредита на основание т.12.1 от ОУ. Посочва се още, че съгласно
уговореното в чл. 17.4 от ОУ към ДПК с плащанията си клиентът е заплатил 10
лева от начислените такси по тарифа. Сочи се, че ищецът се отказва да търси
претендираните с подаденото заявление лихви за забава в размер на 18,69 лева,
поради липса на материален интерес. Твърди се, че въз основа на посочените
обстоятелства длъжникът дължал на ищцовото дружество сума в размер на 7889,56
лева, представляваща неизплатено задължение по ДПК. Посочва, че кредиторът,
чрез упълномощен от него кредитен експерт, представил на клиента образец на
искане за получаване на потребителски кредит. Сочи се още, ако потребителят бил
желал, той можел да се откаже от кредита в срок от 14 календарни дни, без да
посочва причина и да дължи обезщетение съгласно т.7.1.1 ОУ, като ответникът не
бил сторил това, а усвоил предоставената в заем сума, направил плащания по
заема, което било показателно относно наличието на съгласие за получаване на
заема при одобрените параметри. Твърди се, че ответникът се съгласил с цената
на кредита и със сключването на договора, към който момент бил наясно с общата
сума, която трябвало да върне, така и с правото си да се откаже от посочения
договор, а също и с погасяването на кредита.
Предвид горното ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК, като същото било уважено и била издадена заповед за
претендираните суми, както и разноските в заповедното производство. Длъжникът
бил уведомен за заповедта по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което и на
основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК се предявяват настоящите установителни
искове за съществуване на вземането. Моли се искът да се уважи. Претендира
разноски.
Във връзка с Разпореждане от 15.10.2018 г. на ПРС, ищцовото дружество е
подало молба от 01.11.2018 г. за уточняване на претенцията ответникът. В нея се
посочва, че неизплатената сума от 7889,56 лева, представляваща остатъчно
неизплатено задължение по ДПК е формирана, както следва: 3476,77 лева – главница, 1988,27 лева – възнаградителна договорна
лихва и 2424,52 лева – възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги.
С влязло в сила Определение на ПРС от 06.11.2018 г. се прекратява
производството по гр.д. № 15995/2018 г. по описа на ПРС по отношение на сумата
от общо 4414,23 лева – представляваща разлика между присъдената в заповедното
производство главница в размер на 7889 лева и претендираната в настоящото
производство главница в размер на 3474,77 лева, доколкото установителният иск е
недопустим по отношение на претенцията за възнаградителна договорна лихва и
допълнителен пакет услуги. Обезсилва се Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 9638/2018 г. по описа на ПРС по
отношение на сумата от 4414,23 лева, представляваща разлика между присъдената в
заповедното производство главница в размер на 7889 лева и претендираната в
настоящото производство главница в размер на 3474,77 лв.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от назначения особен
представител на ответника, с който се оспорва исковата претенция. Счита, че претендирания размер като
остатък не е изчислен правилно. Липсвали твърдения каква част от
допълнителния пакет услуги е ползвана от ответника. Предвид изложеното моли предявените искове да бъдат отхвърлени.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Видно
от приложеното ч. гр. д. № 9638/2018 г. по описа на ПРС, вземанията
по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Заповедта
е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК. Исковете, по които е
образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК. Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.
Предмет
на разглеждане в настоящото решение е иск с правна
квалификация чл.422, във вр. с чл.415 ГПК, във вр. с чл.240, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.9 ЗПК.
За да бъдат уважени така
предявения иск, ищецът носи
доказателствената тежест да установи, че е възникнало
твърдяното правоотношение по договор за потребителски кредит между страните,
както и че е изправен кредитор – че е предоставил кредита при предвидените в
договора условия, при което за ответника е възникналото задължение за неговото
връщане. Следва да докаже и, че са налице предпоставките за обявяване на
предсрочната изискуемост на договора, както и че ответникът е бил надлежно
уведомен за това обстоятелство преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, както и да докаже размера на вземанията си.
След влизане в сила на Определение на ПРС
от 06.11.2018 г.в производството з аразглеждане е останал иска за претендирана
главница в размер на 3476,77 лева по договор за потребителски кредит № *** от
28.02.2017 г.
Видно от
приложения по делото договор за потребителски кредит № *** от 28.02.2017 г.
/л.20/ Профи Кредит България” ЕООД е предоставил И.Г.Б. заем в размер 4000 лв.,
платим за срок от 36 месеца, с месечна погасителна вноска в размер 195,18 лв. и
падежна дата всяко 20-то число на месеца, с краен падеж на договора 20.03.2020
г. Не се оспорва от ответника, че сумата по кредита в размер на 4000 лева му е
предоставена.
От извлечение по
сметка към процесния договор /л.40/ се установява, че ответникът е платил 8
броя месечни вноски, последната с падеж на 20.11.2017 г., от които платена
главница в размер на 523.23 лева. След тази дата е преустановено плащането на
задълженията по договора.
Претендира се
остатъка на главницата по договора до края на срока 20.03.2020 г. по вноска от
№ 9 до № 36 включително, като ищецът се позовава на настъпила предсрочна изискуемост на заема по силата
на уговореното в ОУ към същия /л.26/.
Прекратяването на договора е уредено в
т.12 от ОУ.
В т.12.3. от ОУ е предвидено, в случай че
клиентът, просрочи една месечна вноска с повече от 30 дни настъпва автоматично
прекратяване на договора и обявяване на неговата предсрочна изискуемост без да
е необходимо да се изпраща уведомление, като страните могат допълнително да
договорят и различен начин на уреждане на отношенията си по договора.
Обявяването на предсрочната
изискуемост, по смисъла на чл.60, ал.2 ЗКИ, предполага изявление на кредитора,
че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно
изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на
изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от
момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този
момент са се осъществили обективните факти, обуславящи настъпването й. В този смисъл т.18
от Тълкувателно решение по тълкувателно дело №4/2013г. на ОСГТК на ВКС.
Действително разпоредбата на
чл.60, ал.2 ЗКИ използва като адресат на правната норма банките. Същото е пренесено
и в т.18 от Тълкувателно решение по тълкувателно дело №4/2013г. на ОСГТК на ВКС.
Използването като адресат на правната норма на чл.60, ал.2 ГПК на банките е в
контекста на разпоредбата на чл.418 ГПК, доколкото единствено банките от
финансовите институции могат да се възползват от незабавно изпълнение въз
основа на документ по чл.417, т.2 ГПК.
Дружеството - ищец представлява финансова
институция по смисъла на чл.3 ЗКИ, регистрирана с основна дейност отпускане на
заеми със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или
други възстановими средства. Макар и да не притежава статут на банка, за
ищцовото дружество са приложими разпоредбите на Закон за кредитните институции
и Закон за потребителските кредити.
Съдът, счита, че потребителят по ЗПК от небанкова финансова
институция, не може да бъде поставян в по-неблагоприятно положение от
потребителя на банкова услуга, още повече в хипотеза, в която предлагат
идентична услуга по занятие в хода на търговската си дейност – предоставяне на
паричен заем.
В този смисъл, следва да се изхожда от целта на разпоредбата, която има за
предназначение да даде защита на по-слабата икономически страна в
правоотношението – кредитополучателят. След като дружеството – ищец е приело да
извършва търговска дейност по занятие, характерна за банковите институции, при
осъществяване на тази дейност, съответно приложение следва да намери
разпоредбата на чл.60, ал.2 ЗКИ и по отношение на ищеца, като финансова
небанкова институция, като при позоваване на обявена предсрочна изискуемост на
задължението по договора за кредит, същия следва да установи не само наличието
на обективните предпоставки за това, заложени в договора, но и отправяне и
получаване на изявлението за предсрочната изискуемост от длъжника.
Видно
от представеното по делото извлечение от сметка към договора за заем /л.40/ до
датата на подаване на заявлението в съда не са платени 6 вноски от вноска с
падеж 20.12.2017 г. до вноска с падеж 20.05.2018 г., поради което съдът приема,
че е налице обективен критерии за обявяване на кредита за предсрочно изискуем,
предвиден в договора
От представеното по делото уведомително писмо
/л.42/ за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, адресирано до
ответника, не се установява същото да е
изпратено и да е достигнало до своя адресат.
Предвид изложеното, съдът намира, че не е
осъществена втората предпоставка за настъпване на предсрочна изискуемост на
задълженията по договора преди подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение, доколкото ответникът не е уведомен за това.
Независимо, че кредитът не е надлежно обявен
за предсрочно изискуем преди подаване на заявлението, съдът следва да съобрази,
както дължимите вноски с настъпил падеж до датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, така и вноските за които е настъпил падежа
от подаване на заявлението до приключване на съдебното дирене, съгласно
указанията, дадени с Тълкувателно решение № 8 от 02.04.2019 г. по т.д. № 8/2017
г. на ОСГТК на ВКС.
До датата на подаване на заявлението в съда –
08.06.2018 г. падежиралите и неплатени вноски по кредита за главница в общ
размер на 496.28 лева, представляващи сбора на вноските от № 9 с падеж
20.12.2017 г. до вноска с № 14 вкл. с падеж 20.05.2018 г.
След подаване на заявлението в съда – 08.06.2018
г. до приключване на съдебното дирене – 15.04.2019 г. е настъпил падежа на
вноските за главница от № 15 с падеж 20.06.2018 г. до № 24 включително с падеж
20.03.2019 г. в общ размер на 1086.65 лева.
Общо дължимото вземане за главница на ищеца
по процесния договор за падежиралите всноки преди подаване на заявлението в
съда до приключване на съдебното дирене в настоящото производство, формирано от
сбора на вноските за главница от № 9 с падеж 20.06.2018 г. до № 24 вкл. с падеж
20.03.2019 г. е в общ размер на 1582.93 лева, до която сума искът се явява
основателен и следва да бъде уважен, като за горницата над уважения размер до
пълния предявен такъв от 3476,77 лева искът е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Като законна последица от
уважаване на иска следва да бъде признато за установено и дължимостта на
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда –
08.06.2018 г. до окончателното плащане на вземането.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски се пораждат и за
двете страни. Доколкото ответникът по делото се е представлявал от особен
представител, същият не е направил разноски по делото, поради което и такива не
му се дължат.
Ищецът е направил своевременно искане за присъждане на разноски, като доказа такива, както следва – 158.77 лева – държавна такса за заповедното производство и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение. В исковото производство са сторени следните разноски – 157.79 лева – държавна такса, 473.37 лева – платен депозит за особен представител на ответника. В исковото производство ищецът се е представлявал от юрисконсулт, поради което на основание чл.78, ал.8 ГПК съдът следва да му определи възнаграждение, доколкото е направено своевременно искане в тази насока от ищеца. Съдът намира, че съгласно чл.37 Закона за правната помощ във вр. с чл.25, ал.1 Наредба за заплащане на правната помощ следва да бъде определено възнаграждение в размер на 100 лева, предвид липсата на правна и фактическа сложност, както и, че делото е приключило с едно съдебно заседание без извършване на процесуални действия по събиране на доказателства.
На
основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
разноски в общ размер на 146.70 лева за исковото производство, съобразно уважената
част от претенцията и 41.89 лева – разноски за заповедното производство.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че И.Г.Б., ЕГН **********, с адрес: *** ДЪЛЖИ на „Профи Кредит
България“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „България“ № 49, бл.53Е, вх.В, представлявано от С.Н.Н. и И.Х.Г–
***, сумата в размер на 1582.93 лева лева, главница по договор за потребителски кредит № ***
от 28.02.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на постъпване на заявлението в съда – 08.06.2018 г. до окончателното й
погасяване, за
която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч. гр. д. № 9638/2018 г. на ПРС, ХIV гр. с-в., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдения размер от 1582.93 лева до
пълния предявен размер от 3476,77 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА И.Г.Б.,
ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „Профи Кредит България“ ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл.53Е, вх.В, представлявано от С.Н.Н. и И.Х.Г– ***, сумата в общ
размер на 41.89 лева – разноски за заповедното производство и сума в общ размер на 146.70 лева, разноски дължими за
исковото производство.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Пловдивския окръжен съд.
Препис от решението да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
ЛШ