Решение по дело №1669/2019 на Районен съд - Враца

Номер на акта: 856
Дата: 17 октомври 2019 г. (в сила от 12 март 2020 г.)
Съдия: Емил Кръстев
Дело: 20191420101669
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 май 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр.ВРАЦА, 17.10.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският районен съд, VІІІ граждански състав, в публичното съдебно заседание на 26.09.2019 г., в състав:

 

Районен съдия : ЕМИЛ КРЪСТЕВ

 

при секретаря Стефка Радева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело №1669 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Делото е образувано по предявен на 30.04.2019 г. от О.Б.М. с ЕГН ********** ***,чрез адв.С.Р. ***,против Д.П.А. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес *** иск с правно основание чл.422 ал.1 във връзка с чл.чл.415 ал.1 и 124 от ГПК.

Ищцата твърди,че на 13.07.2017 г. била сключила договор с ответницата,лично и като пълномощник на съпруг А.М.А.,за наем на апартамент-СИО в гр.С. *** трети надпартерен етаж.Съгласно чл.4.1 от договора,в деня на сключването му била предоставила гаранционен депозит в размер на 400 евро /левова равностойност 782.33 лв./.След като била освободила имота на 30.06.2018 г.,била провела дълга кореспонденция с ответницата,в която били коментирали необходимостта от приспадане на дължимите от ищцата консумативи от депозита.Ответницата била отложила връщането на депозита до лятото на 2019 г.,след което била спряла да отговаря на имейлите на ищцата.

Съгласно договора,при забава връщането на депозита ответницата била дължала неустойка в размер на 0.5% дневно от размера на месечния наем,но не повече от размера на един наем/400 евро/.

По изчисления на ищцата,задълженията й за консумативи възлизали на сумата от 8.28 лв.,съответно ответницата следвало да върне 774.05 лв..

За задължението,ведно с неустойка за забава,ищцата била подала заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК против ответницата и било образувано ч.гр. дело №197/2019 г. на ВРС.Връчването на заповедта за изпълнение на ответницата по реда на чл.47 ал.5 от ГПК обуславяло правния интерес на ищцата да сезира Съда.

Искането е да бъде признато за установено по отношение на ищцата,че ответницата й дължи сумите по заповедта за изпълнение : 774.05 лв.-главница, представляваща депозит,дължим по договор от 13.07.2017 г. за наем на апартамент в гр.С. ***;547.40 лв.-лихва/неустойка/ от 01.09.2018 г. до 18.01.2019 г.; законната лихва върху главницата,считано от 21.01.2019 г. до изплащането на главницата.

Претендират се и разноските в производствата.

След проверка на исковата молба,Съдът е намерил същата за редовна и съдържаща допустим иск.В срока по чл.131 от ГПК,от ответницата не е постъпил отговор/след залепване по чл.47 от ГПК,исковата молба е била връчена на баща П.Б.М.от гр.Враца бул. *********,също така пълномощник на ответницата/.

Допълнително,от ответницата е постъпил отговор,с който се оспорва иска.Признава сключването на договора, респ. плащането на депозита.Заявява повреди по апартамента и неплатени сметки,които следвало да се удържат от депозита.

Съдебният състав,предвид наведените доводи и събраните допустими,относими и необходими доказателства, приема за безспорно установено от фактическа страна следното:

На 21.01.2019 г. ищцата е депозирала във ВРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК против ответницата за : 774.05 лв.-главница, представляваща депозит,дължим по договор от 13.07.2017 г. за наем на апартамент в гр.С. ***;547.40 лв.-лихва от 01.09.2018 г. до 18.01.2019 г.;законната лихва върху главницата,считано от 21.01.2019 г. до изплащането на главницата;разноските по делото-27.48 лв. държавна такса и 120 лв. с ДДС адвокатско възнаграждение.

Исканата заповед за изпълнение/№123/ е била издадена на 22.01.2019 г..Заповедта е била връчена на длъжника чрез залепване по чл.47 от ГПК.Ищецът е бил уведомен за възможността да предяви иск относно вземането си на 28.01.2019 г..

Горното е видно от приложеното ч.гр. дело №197/2019 г. по описа на ВРС.

Видно от представения договор за наем на недвижим имот/стр.стр.5-7 по делото/,на 13.07.2017 г. ответницата, лично и като пълномощник на съпруга си А.М.А.,е предоставила на ищцата за временно и възмездно ползване апартамент в гр.С. *** трети надпартерен етаж.Страните са уговорили месечен наем от 400 евро и срок на действие 1 г.,считано от датата на сключване на договора.

Съгласно чл.4.1 от договора,в деня на сключване на договора ищцата е следвало да предостави депозит в размер на 400 евро,обезпечаващ плащането на консумативи и/или покриване на разходи за възстановяване на липси, отстраняване повреди и други щети.

Съгласно чл.4.5 от договора,депозитът се връща при прекратяване на договора,след подписване на приемо-предавателен протокол и погасяване на всички задължения на ищцата.При забава връщането на депозита се начислява неустойка в размер на 0.5% от размера на месечния наем дневно,но не повече от размера на наема.

Видно от представената електронна кореспонденция между 02.07.2018 г. и 09.01.2019 г./стр.стр.9-14/,ищцата е претендирала връщане на депозита след приспадане на последните й задължения за консумативи,ответницата е признала принципната дължимост,като е обвързала връщането с получаването на последните фактури за консумативи. Заявила е и повреди по апартамента-скъсано бяло перде в хола,счупени качки корниз кафяви пердета.

Видно от представените изравнителна сметка за отоплителен сезон 2017-18 г./стр.44/ и съобщение към фактура от 31.07.2018 г./стр.60/,доплащане не се е налагало.

Видно от представеното писмо от ”Софийска вода” /стр.57/,на 15.08.2019 г. са платени задълженията по фактури от 26.06.2018 г. и 25.07.2018 г.-общо 29.13 лв..

Видно от представените писмо и справка от ”ЧЕЗ Електро България”/стр.стр.58 и 59/,на 15.08.2019 г. са платени задълженията по фактури от 30.06.2018 г. и 31.07.2018 г.-общо 23.07 лв..

При тези фактически констатации се налагат следните правни изводи:

Предявеният установителен иск е допустим/като предявен в срок от валидно представляван правен субект с правен интерес/.Разгледан по същество,същият е частично основателен.

Касателно иска в частта за главницата по заповедта за изпълнение/депозита/ : ищцата е провела нужното доказване-представила е договор за наем,по силата на който е поела задължение вкл. да предостави на ответницата гаранционен депозит,от който ответницата да се удоволетвори с предпочитание при налични при прекратяването на договора повреди и задължения за консумативни разходи.

Между страните е безспорно,че депозит е бил предоставен и че ползването на имота е продължило до края на м.06.2018 г..

Единствените задължения,които е следвало да бъдат прихванати от депозита,са задълженията за вода и ел. енергия,в общ размер от 52.20 лв..Твърденията на ответницата за повреди са останали недоказани.

Затова и Съдът приема,че ответницата дължи връщане на ищцата на сумата от 730.13 лв..

Касателно неустойката : Съдът приема,че ответницата е била поставена в забава за периода.Фактурите са били издадени,ищцата е поискала връщането на депозита.

В същото време,Съдът намира уговорената неустойка прекомерна.

Съгласно чл.92 ал.1 от ЗЗД,неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението,без да е нужно те да се доказват.Обобщено,неустойката изпълнява няколко основни функции - обезпечителна/стимулира точното изпълнение на поетите с договора задължения/,обезщетителна/обезщетява за вредите от неизпълнението,без да е нужно те да се доказват/по волята на страните и наказателна/когато размерът на неустойката е по-голям от размера на претърпените от кредитора вреди,в който случай средствата за защита на длъжника са както предвидената в чл.92 ал.2 от ЗЗД възможност за намаляване поради прекомерност,така и възможността за прогласяването на клаузата за неустойка за нищожна поради противоречие с добрите нрави/.

Предпоставките за намаляване се преценяват към момента на неизпълнение на договора чрез съпоставяне с вече настъпилите от неизпълнението вреди.

Липсва дефиниция на понятието прекомерност”,както в закона,така и в съдебната практика и в теорията,което се дължи на разнородния характер на задълженията,чието изпълнение неустойката обезпечавареценката следва да се прави при всеки конкретен случай,като намаляването следва да става с оглед съотношението на действителния размер на дължимата неустойка с претърпените вреди,но във всички случаи неустойката не трябва да се свежда до размера на вредите,поради това,че при приравняване на неустойката до размера на доказаните вреди би се игнорирала наказателната й функция.Съобразяват се съотношението на размера на неустойката с размера на претърпените от кредитора вреди,но и допълнителни факти и обстоятелства, като например съотношението на размера на неустойката с размера на основното задължение,чието изпълнение неустойката обезпечава,абсолютният й размер,естеството на неизпълненото задължение,поведението на страните/вкл. дали кредиторът е могъл да избегне вредите,като положи грижата на добър стопанин-чл.83 ал.2 от ЗЗД/,както и обичайната практика за уговаряне на неустойка при договори от същия вид.

Съдът намира,че е справедливо неустойката да бъде намалена до тройния размер на законната лихва за периода. Посредством онлайн калкулатор калкулатор.бг,Съдът изчислява размер 85.17 лв..

По горните съображения,Съдът намира,че от сумите по заповедта за изпълнение ответницата дължи част от главницата/730.13 лв./ и неустойката/85.17 лв./. Съответно,предявеният иск следва да бъде уважен частично, респ. отхвърлен частично.

При този изход на делото,ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищцата разноските по заповедното производство/претендирани и доказани 26.43 лв. държавна такса и 150 лв. адв. възнаграждение/,съразмерно уважената част от иска-общо 108.85 лв..

Ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищцата и разноските в настоящето производство /претендирани и доказани 73.57 лв. държавна такса по иска,15 лв. държавни такси за издаване на съдебни удостоверения 3 бр.,7 лв. такса справка ЧЕЗ и 27 лв. автобусни билети 3 бр./,съразмерно уважената част от иска-общо 75.62 лв..

Ищцата е претендирала разноски 9.30 лв. такса куриер във връзка с изпращането на заявлението.Съдът намира,че разноските не следва да се репарират,доколкото не са били претендирани своевременно/със заявлението/ и не фигурират в заповедта за изпълнение,която заповед не е обжалвана в частта за разноските.

Водим от горното,Съдът

 

 

                 Р  Е  Ш  И :

 

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д.П.А. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес ***,че дължи на О.Б.М. с ЕГН ********** *** част от сумите по издадената по ч.гр. дело197/2019 г. на ВРС заповед за изпълнение123/22.01.2019 г.,а именно : 730.13 лв.-главница,представляваща депозит,дължим по договор от 13.07.2017 г. за наем на апартамент в гр.С. ***;85.17 лв.-лихва/неустойка/ от 01.09.2018 г. до 18.01.2019 г.;законната лихва върху главницата, считано от 21.01.2019 г. до изплащането на главницата.

 

 

ОТХВЪРЛЯ предявения иск в останалата му част до пълния му размер/за останалите суми по заповедта за изпълнение-главница над 730.13 лв. до 774.05 лв. и лихва /неустойка/ над 85.17 лв. до 547.40 лв./.

 

 

ОСЪЖДА Д.П.А. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес *** да заплати на О.Б.М. с ЕГН ********** *** 108.85 лв. деловодни разноски по ч.гр. дело197/2019 г. на ВРС,както и 75.62 лв. деловодни разноски по настоящето дело.

 

 

    Решението подлежи на въззивно обжалване пред Врачанския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :