Р E Ш
Е Н И Е
№
............... /19.10.2020
г.,
гр. Панагюрище
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Панагюрище, в проведеното
на пети октомври две хиляди и двадесета
година публично съдебно заседание, в състав:
Районен съдия:
Магдалена Татарева
при участието на
секретаря Мария Терзийска разгледа докладваното от съдията Татарева гр.д. № 129/2020
г. по описа на съда
Производството е по реда на чл.
422 ГПК във вр. с чл. 79 ЗЗД във вр с чл. 9 ЗПК ичл. 86 ЗЗД
Производството е образувано по обективно кумулативно съединени искове с
правна квалификация чл. 422 във връзка с чл. 415 ГПК във вр. с чл. 79 ЗЗД
предявени от „А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК ********* срещу П.Т.М. ЕГН **********, за
приемане на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца сумата от 496,62 лв.,
представляващи непогасена главница по договор за кредит, ведно със законната лихва от 10.12.2019 г. до окончателното изплащане на
вземането,
52,18 лв. - договорна лихва по договор за заем за
периода от 07.08.2018г.
до 07.02.2019г.,
49,28лв. – сума по за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги за
периода от 07.08.2018 . до 07.2.2019 г..
369,60 лв. –
застрахователна премия по договор за
допълнителни услуги за периода от 07.08.2018 г. до 07.02.2019 г., 36,01 лв. – лихва за
забава по договор за заем за периода от 08.08.2018 г. до 09.12.2019 г. и 27,52 лв. – лихва за
забава по договор за допълнителни услуги за периода от
08.08.2018 г. до 09.12.2019 г., които вземания са прехвърлени на ищеца въз
основа на рамков договор за прехвърляне на парични задължения от 16.01.2015г. и
приложение 1/09.11.2018 г. към него, за които суми е издадена заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1006/2019 г. по описа на Районен
съд - Панагюрище.
Ищецът
основава исковата си претенция на следните фактически твърдения:
Между ответникът и „Микро кредит“ АД на 25.01.2018 г. е сключен договор за кредит CreditHome № ****-********, по силата на който дружеството е предоставило на ответника заем в размер
на 800,00 лева. Твърди се, че подписвайки договора за кредит, заемополучателят е удостоверил, че е получил от
кредитора заемната сума, като се е задължил да върне на кредитодателя в сроковете и при условията, посочени в
договора и приложимите Общи условия, сума в общ размер на 940,20 лева, представляваща чистата стойност на заема ведно с
договорната лихва по него. Съгласно Общите условията, при които е подписан
договорът, Заемополучателят се е задължил да върне
заема ведно с договорната лихва, която е в размер на 140,20лева, на 12 месечни погасителни вноски, в размер на 138,19 лева, като първата погасителна вноска е платима на 07.03.2018 г. Така страните са договорили общ размер на плащанията
по заема 940,20 лева. Сочи се, че е сключен договор за допълнителни услуги,
съгласно, който ответника дължи заплащане на сумата от 84,48 лв. платима на 12
бр. месечни погасителни вноски всяка в размер на 7,04 лв. Навеждат се доводи, че на основание сключения
договор за допълнителни услуги „Микро Кредит“ АД, в качеството си на
застрахователен посредник предоставил на Заемополучателят финансиране и
разсрочване на сключена с посредничеството на „Микро Кредит“ АД застраховка
„Защита“ към застрахователна компания „УНИКА Живот“ АД, конкретните условия по
която са посочени в индивидуална застрахователна полица, предоставена на и
подписана от Заемополучателят, като в конкретния слуачй застрахователната премия е в размер на 633,60 лв. Съгласно сключения договор за допълнителни
услуги Заемателят се е задължил да върне на Заемодателя платената от страна на
„Микро Кредит“ АД застрахователна премия, в срок от 12 месеца, на равни погасителни вноски, дължими на падежните дати
на погасителните вноски по договора за заем, всяка в размер на 52,80 лева, платими считано от 07.03.2018 г. По сключените договори на длъжника е начислена лихва за забава. Твърди
се, че срокът на договора е изтекъл на 07.02.2019г. с последната погасителна вноска, като заемополучателят не е заплатил
изцяло дължимия паричен заем към Дружеството, като до момента е погасена сумата от 697,19 лв. В исковата молба се
излага, че на 09.11.2018 г. е
подписано Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания (цесия) от 16.01.2015 г., сключен на основание чл. 99 от ЗЗД между „А.з.с.н.в.”
ООД, ЕИК *********, и „Микро Кредит“ АД, ЕИК *********, по силата на който
вземанията на „Микро Кредит“ АД срещу П.М.,
произтичащи от Договор за заем CreditHome № ****-******** и Договор за допълнителни услуги са прехвърлени изцяло с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на дружеството –
кредитор, като А.з.с.н.в. АД /понастоящем Агенция за
събиране на взменаия ЕАД/, в качеството си на цесионер е упълномощена от името
на цедента и за своя сметка да изпраща уведомления за извършената цесия, за
което има изрично пълномощно от законният представител на „Микро Кредит“ АД.
Твърди се, че длъжникът следва да се счита уведомен на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД за
цесията с получаване на препис от
исковата молба. Предвид всичко изложено се моли за уважаване на исковите
претенции. Претендират се разноски.
Ответникът, получил препис от исковата
молба с приложенията, като в законоустановения срок по чл. 131 ГПК е подал
отговор на исковата молба. В отговора на исковата молба се излагат доводи за
неоснователност и недоказаност на предявените искове. Твърди се, че договора за
кредит CreditHome № ****-********
от 25.01.2018 г., както и договора за допълнителни услуги към него са нищожни
поради противоречие с добрите нрави и с нормите на чл. 11, т. 9 и т. 10 ЗПК и
чл. 22 ЗПК и чл. 19, ал. 1 ЗПК във вр с чл. 10, ал. 2 и чл. 10а, ал. 4 ЗПК.
Твърди се, че липсва ясна методика на формиране на годишния процент на
разходите по кредита, в който смисъл се цитира практика на СЕС. Твърди се, че
доколкото в договора не са уговорени различни разходи от договорната лихва, то
ГПР следва да се включи единствено този разход, като посочването на висока
стойност на ГПР е въвел потребителя в заблуда и е създал предпоставка да
претендира престирането на недължими разходи по кредита. Твърди се, че
разходите за заплащане на пакет от допълнителни услуги и застрахователна премия
следва да се включват в ГПР, като в случая с това е нарушена разпоредбата на
чл. 19, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Сочи се, че в договора не е посочена
общата дължима сума по смисъла на пар. 1, т. 2 ДР кум ЗПК, поради което не са
спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК. Твърди се, че в съдържанието на договора не
са включени клаузи относно правото на отказ от потребителя. Твърди се, че
размерът на възнаградителната лихва противоречи на морала, в който смисъл е
цитирана практика на ВКС. В евентуалност са изложени доводи за недействителност
на отделни клаузи от договора, а именно чл. 3 от сключения договор за
допълнителни услуги, която противоречи на чл. 143, т. 19 ЗЗП, сочи се, че се
цели заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Оспорва се съобщаването
на извършената цесия, като се твърди, че подписа положен на получател върху
известието за доставяне не е положен от П.М.. Твърди се, че договора за цесия
не е породил действие, тъй като по него
не е уговорена продажна цена между цедента и цесионера. Направено е изявление
за прихващане с надвзетите суми по договора за допълнителни услуги и
застрахователната премия, което по своята правна същност представлява изявление
за приспадане, доколкото не са налице вземания произтичащи от различни
правоотношения. Моли се да се отхвърля предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и
събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Районен съд-Панагюрище е сезиран с обективно
кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК във
вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 9 ЗПК и чл. 86 ЗЗД.
Предявените искове са процесуално допустими, тъй
като са предявени в законоустановения едномесечен срок по чл. 422, ал. 1 ГПК.
Видно от данните по делото указанията по чл. 415 ГПК са връчени на заявителя –
ищец на 20.01.2020 г., а исковата молба е подадена на 17.02.2030 г. от
процесуално легитимирана страна- заявител в заповедното производство.
На 25.01.2018 г. ответникът подал до „Микро крдит“
АД искане за отпускане на кредитв размер на 800 лв., като същия ден между
ответника П.М. и „Микро кредит“ АД е сключен договор за заем №****-********, по
силата на който търговското деужество предоставило на ответника сума пари в
размер на 800 лв., която сума кредитополучателят се задължила да върне на
равни смесечни вноски –12 бр. всяка в размер на 78,35 лв. Между страните бил уговорен фиксиран
годишен лихвен процент -30,91 %, както и ГПР – 50,00 %. Посочено е, че общата
дължима сума е в размер на 940,20 лв. Договорът е сключен при общи условия за
договор за заем CrediHome от 17.06.2018 г.
подписани от кредитополучателя. Към
посочения договор за кредит бил сключен и договор за допълнителни услуги към
заема CrediHome № №****-******** от 25.01.2018 г., по силата на който на ответника са предоставени
допълнителни услуги състоящи се в: посещение вкъщи или на удобно място за
събиране на вноската, безплатно внасяне на вноските от името и за сметка на
клиента по бамкова мсетка на кредитодателя, безплатно внасяне на вноска
директно в офис на кредитодателя, безплатно предоговаряне и разсрочване на
заема, без наказателна лихва за просрочие при закъснение до 15 дни, като цената
дължима от ответника за предоставяне на тези допъслнителни услуги е в размер на
7,04 лв. месечно, платими на 12 месечни вноски. С договора за допълнителни
услуги е уговорено и заплащане от страна на ответника на сума в размер на 52,50
лв. месечно за 12 месеца за закупуване на застраховка защита пакет „Премиум
живот“, посочения договор е сключен на основание искане от П.М. за допълнителни
услуги към заем CrediHome №****-********.
По делото е представена и приета като доказателство застрахователна полица
застраховка „Защита“ за застраховано лице П.М. и застраховател „Уника живот“
АД.
По делото е приложен и приет като доказателство Рамков договор за
прехвърляне на вземания (цесия) от 16.01.2015 г. сключен между „Микро кредит“
АД и „А.з.с.н.в.“ АД, ведно с Приложение № 1 от 09.11.2018 г., по силата на
който на ищецът е прехвърлено вземането на кредитодателя „Микро Кредит“ АД към
ответника П.М. възникнало от процесния договор за потребителски кредит, което
вземане към дата на продажбата е в общ размер на 967,09 лв. Като доказателство
по делото е приложено и пълномощно от цедента в полза на цесионера, с който е
упълномощен изрично да уведоми длъжниците за станалата цесия по см. на чл. 99,
ал. 3 ЗЗД, както и уведомление за извършената цесия, което уведомително писмо е
съобщено на ответника на 16.11.2018 г., видно от известие за доставяне
приложено по делото- л. 35.
По делото е
допусната и приета без възражение на страните съдебносчетоводна експертиза от
заключението на която се установява, че размерът на усвоената от ответника сума
е 800 лв., като за погасяване на същата от ответника са направени плащания в
общ размер на 691,19 лв., като плащането е преустановено на 04.09.2018 г., след
която дата не са извършвани плащания от длъжника. В своето заключение вещото
лице е посочило, че общият съотношението между застрахователната премия,
договорната лихва и суми по договор за допълнителни услуги и сбора на законите
лихви е 17,59 пъти, като изрично е изяснето, че резмерът на договорната лихва не надминава три пъти размерът на
законната лихва за периода, за който е начислена договорна лихва. Съдът
възприема заключението вещото лице като компетентно и безпристрастно дадено,
дало пълен отговор на всички поставени за решаване въпроси, поради което при
постановяване на съдебния си акт цени фактическите (доказателствени) изводи, до
които вещото лице е достигнало.
При така установено от фактическа страна, съдът от правна
страна намира следното:
Уважаването на предявените искове е обусловено от доказване на следните
материално правни предпоставки -валиден договор за цесия, по който са
прехвърлени всички вземания предмет на спора, надлежно уведомяване до длъжника
за извършената цесия, валиден договор за
заем CreditHome №****-********и Договор за допълнителни услуги към него и двата
от дата 25.01.2018г., по които „Микро кредит“ АД е предоставил на ответника
сума пари и нейния размер; настъпила изискуемост на задължението и размер на
дължимата главница; че по силата на договора за допълнителни услуги ответникът
е поел задължението за заплащане на сумата от 84,48 лв. – възнаграждение за
допълнителни услуги и наличие на действителна уговорка и действително
правоотношение по договор за застраховка, по който кредитодателят е заплатил
застрахователна премия в размер на 633,60 лв., както и че посоченото вземане е
прехвърлено на ищеца, изпълнение на задълженията на кредитора, произтичащи от
императивните правила за защита на потребителите относно предоставяне на
необходимата писмена информация за съдържанието на условията по кредитите, вкл.
обективните критерии, въз основа на които разходите могат да се изменят;
индивидуалното договаряне на условията по договора, както и да обосноват
договарянето на размера на лихвите и останалите разходи (такси), вкл. премията
застрахователния договор, в съответствие с типични разходи на кредитора и
обичайна печалба. Ответникът следва да докаже фактите, на които основава своите
възражения. Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК, ищецът носи
доказателствената тежест да установи при пълно и главно доказване наличието на
посочените предпоставки.
Съгласно чл. 9, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит
е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и
всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.
От данните по делото се установява, че между „Микро
кредит“ АД и П.М. е сключен договор за кредит от 25.01.2018 г., по силата, на
който търговското дружество е предоставило на ответника кредит в размер на 800 лв. Уговорен е между страните фиксиран лихвен
процент и годишен процент на раходи. Предвид изложеното, съдът приема, че между
ответника и „Микро кредит“ АД са възникнали правоотношения по чл. 9 и сл. ЗПК.
Съгласно трайната съдебна практика съдът е длъжен служебно да следи за
съответствето на договора с императивните правила на ЗЗП и ЗПК, които права на
потребителя са му предоставени в съответствие с Директива
93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г.
По отношение сумите претендирани на основание договора за допълнителни
услуги съдът намира следното:
С оглед посоченото в договора за
предоставяне на допълнителни услуги следва да се изведе изводът, че в тези
допълнителни услуги са включени следните услуги: посещение вкъщи или удобно
място за събиране на вноска, безплатно внасяне на вноските от името и за сметка
на кредитополучателя по банкова сметка ***, безплатно внасяне на вноска в каса
на кредитодателя, безплатно предоговаряне и разсрочване на заема. Според съда
„Допълнителни услуги“ по смисъла на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК са такива услуги,
които нямат пряко отношение към насрещните престации на страните – предоставяне
на парична сума и връщане на същата (заедно с възнаградителна лихва) на определен
падеж и такива са например издаването на различни референции, удостоверения и
служебни бележки за отпуснатия кредит, за размера на текущото задължение или за
добросъвестното поведение на клиента. В същото време посочените в договора за
допълнителни услуги, услуги по своята същност са действия, целящи осигуряване
на изпълнението на задълженията на потребителя по договора и имат за
предназначение да улеснят взаимоотношенията между него и кредитора, като
помогнат последния да управлява по-добре договора и изплащането на сумите по
него. Събирането на такси и комисионни за дейности, свързани с усвояването и
управлението на кредита обаче е изрично забранено с нормата на чл. 10а, ал. 2
от ЗПК. Уговорките за заплащане на допълнителни услуги поставят в по-неблагоприятна
позиция потребителя, не защитават правата му като по-слаба страна в
правоотношението и водят до значително неравновесие между правата и
задълженията на страните.
Съдът намира, че и клаузата за заплащане на застрахователната премия се явява
неравноправна клауза по смисъла на чл. 143 ЗЗП,
тъй като е уговорена във вреда на потребителя с цена (633,60 лв.), равна на повече от 2/3 от
размер на предоставената в заем сума, същата не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията
на търговеца или доставчика и потребителя. Още повече, че възнаграждението по
застраховка пакет "Премиум Живот" следва да се включи в ГПР, а в
случая това не е сторено, като по този начин търговецът е заблудил потребителя
относно рзмера на ГПР. Това от своя страна съставлява
заобикаляне на императивната норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК, съгласно която максимално допустимият процент на разходите на
година по потребителските кредити следва да е в размер не по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения, определена с постановление
на Министерския съвет, като в конкретния случай се устнови, че този размер
надминава 17 пъти размера на законната лихва. Още повече, че по делото не са предтавени доказателства претендираната сума
– застрахователна премия да е заплатена на застрахователното дружество „Уника
Живот“ АД – въпреки изрично дадените от съда указания в тази насока. Още
повече, че
в договора за допълнителни услуги е посочено, че цената на застраховката се дължи от потребителя
дори и в случаите на предсрочно погасяване на договора за заем, както и при
отказ от услугата, т. е. възнаграждението за допълнителните услуги се дължи и
когато такива не са били предоставени на клиента поради отказ или прекратяване
на договора. Формулирани по този начин клаузите налагат на потребителя да
изпълни задълженията си, дори ако насрещната страна – търговецът или
доставчикът, не изпълни своите задължения. Таксите, дължими отделно от
главницата и възнаградителната лихва по договор за кредит, представляват
възнаграждение за извършена от кредитора конкретна дейност или услуга и би
следвало дължимостта им да е обусловена от това дали кредиторът е изпълнил
насрещното си задължение – да извърши дейността или да предостави услугата.
Таксите, за разлика от възнаградителната лихва, не съставляват възнаграждение
за кредитора и не следва да се превръщат в източник на печалба за него. Предвид изложеното следва да се приеме, че клаузите на договора за
допулнителни услуги се явяват недействителни поради противречие с императивни
правни правила установени с оглед защита не потребителите, поради което и исковите
претенции за заплащане на възнаграждение по договор за допълнителни услуги и
застраховтелна премия се явяват неоснователни.
Доколкото неоснователна се явява главната претенция за установяване на дължимостта
на сумата в размер на 49,28 лв. – дължима по договор за допълнителни услуги, то
и неоснователна се явяа и акцесроната претенция за заплащане на мораторна лихва
върху тази сума в размер на 27,52 лв. за периода от 08.08.2018 г. до 10.12.2019г.,
както и законнта лихва от дата на подаване на исковата молба в съда до
окончвателното изплащане на сумите.
По отношение на искането за
зпалащане сума в размер на 52,18 лв. – договорна лихва съдът намира следното: съдебната
практика приема трайно, че няма пречка страните по договор да уговарят
заплащане на възнаградителна лихва над размера на законната лихва. Максималният
размер на договорната лихва ( била възнаградителна или за забава) е ограничен
винаги от чл. 9 ЗЗД , съгласно който страните могат свободно да определят
съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на добрите нрави. За
противоречащи на добрите нрави се считат сделки, с които неравноправно се
третират икономически слаби участници в оборота, използува се недостиг на
материални средства на един субект за облагодетелствуване на друг и пр. Прието
е, че противно на добрите нрави е да се уговаря а лихва за забава, надвишаваща
трикратния размер на законната лихва, а когато възнаградителна лихва е
уговорена по обезпечен и по друг начин заем (напр. ипотека), противно на
добрите нрави е да се уговаря лихва за забава, надвишаваща двукратния размер на
законната лихва. В тези случаи се дължи само законната лихва. В този смисъл е
посочената от ответника практика, вкл. и Определени № 901 от 10.07.2015г. по
гр.д. № 6295/201 г. на Четвърто гр.о., ВКС. По делото е установено, че
уговорената възнаградителна лихва не надвишава над три пъти размера на законната лихва, като не се установи кредитът
да е обезпечен по друг начин, поради кеото клаузата, с която е уговорена лихвата
се явява действителна, а претенцията за заплащане на договорна лихва в посочения
размер се явява основателна.
По отношение на претендирата
главница в размер на 496,03 лв. по договр за потребителски кредит от 25.01.2018
г. съдът намира следното: от доказателствата по делото (приетата съдебно-счетоводна
експертиза) се установи, че на отвентика е отпусната сума в размер на 800 лв., като същият е направил
плащания в размер на 691,19 лв 580,02 лв., с която сума са погасени суми
дължими по додоговр за допълнителн пакет услуги в размер на 269,20 лв., които
вземания бяха приети от настоящия съдебен състав за недействителни. Ето защо на
основание чл. 19, ал. 6 Закона за потребителския кредит следва отпуснатата
главница в размер на 800лв. да се приспадне заплатената до момента от ответниак
сума в по догвора за допълните услуги, поради което дължимата от ответника сума
представляваща главница по договор за кредит е в размер на 199,83 лв., до която
сума следв да се уважи предявения иск.
Разпоредбата на чл. 86 ЗЗД предвижда, че при неизпълнение на
парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от
деня на забавата, която лихва за перида от 08.08.2018 г. (падеж на първата
непогасена вноска) до 08.08.10.2019 г. (дата на подаване на исковата молба,
арг. чл. 422 ГПК) е в размер на 27,15 лв., до която сума следва да се уважи искът.
Тук е мястото да се посочи, че неоснователни се явяват доводите на
ответника за нищожност на процесния договор за портебителски кредит. Трайната
съдебна практика на Окръжен съд – Пазарджик приема, че в случаите когато е
уговорен фиксиран процент на лихвата е достатъчно в погасителния план към
договора за потребителски кредит да бъде посочена дължимата месечна вноска,
какъвто е настоящия случай, тъй като изчисляването на дължимата договорна лихва
е проста математическа сметка.
За пълнота на изложението следва да се добави, че
съобразно задължителните разяснения дадени с т. 13 по Тълкувателно дело № 4 от
18.06.2014г. по тълкувателно дело № 4/2013 г. на ОСГТК, ВКС издадената заповед
за изпълнение не подлежи на обезсилване, при отхвърляне на иска предявен по
реда на чл. 415 ГПК във вр. с чл. 422 ГПК. Ето защо не следва да се постановява
диспозитив за обезсилване на издадената заповед относно главницата.
По отношение на разноските:
При този изход на делото и на основание т. 12 от
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. постановено по тълкувателно дело №
4/2013 г. на ОСГТК, ВКС настоящата съдебна инстанция е длъжна да се произнесе
по искането за присъждане на разноски в заповедното производство. На основание
чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. чл. 37 Закона за правната
помощ и съобразно предвиденото в чл. 26 Наредбата за заплащане на правната
помощ възнаграждението следва да бъде определено в размер на 50 лв., като
съобразно уважената част от иска (в размер на 279,16 лв. от предявения размер
от 1030,60 лв.) в полза на ищеца следва да се присъдят разноски за заповедното
производство в размер на 20,31 лв.
Относно разноските пред настоящата инстанция и
предвид изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. чл. 37 Закона за правната помощ и съобразно предвиденото в чл. 25,
ал. 1 Наредбата за заплащане на правната помощ възнаграждението следва да бъде
определено в размер на 100 лв., като съобразно уважената част от иска (в размер
на 279,16 лв. от предявения размер от 1030,60 лв.) в полза на ищеца следва да
се присъдят разноски за първоинстанционното производство в размер на 155,74
лв., от които 27,08 – юрисконсултско възнаграждение, 74,48– държавна такса и
54,18 лв. – депозит за вещо лице.
Разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК предвижда,
ответникът има право на разноски съразмерно с отхвърлената част на исковете. В
конкретния случай исковата претенция на ищеца изцяло се явява
неоснователна. Разпоредбата на чл. 38,
ал. 1, т. 2 ЗА предвижда възможност адвокатът да оказва безплатно адвокатска
помощ и съдействие на материално затруднени лица. За присъждането на разноски в
хипотезата на чл.38, ал.2 ЗАдв., следва да бъде установено, че оказаната правна
помощ е безплатна на някое от предвидените основания в чл.38, ал.1 ЗАдв. Когато
е представен договор за правна защита и съдействие за предоставяне на безплатна
правна помощ по чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв., за процесуално представителство по
граждански дела с определен интерес, възнаграждението се определя с оглед
уважената част на иска (по арг. от чл.38, ал.2, изр.1 ГПК) на основание чл.7,
ал.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, в конкретния случай за исковото производство дължимото адвокатско
възнаграждение с процесуално представителство се определя по чл.7, ал.2, т.1 от
Наредба № 1/2004 г. и е в размер на *** лева, като съобразно отхвърлената част
на исковите претенции следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в
размер на 218,74 лв. По отношение на възнаграждението в заповедното
производство приложение следва да намери разпоредбата на чл. 7, ал. 7 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, поради което и присъденото в полза на процесуалния представител
на ответника възнаграждение за процесуално представителство следва да бъде в
размер на също на 218,74 лв., съобразно отхвърлената част от исковите
претенции.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО, по
исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79 ЗЗД във вр.с чл. 9 ЗПК по отношение на П.Т.М., ЕГН
**********, с адрес: ***,
че „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ***, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4 е носител на парични вземания, както следва: сума от 199,83 лв. – главница по
CreditHome № ****-******** от 25.01.2018г. сключен между „Микро
кредит“ АД и П.М., ведно със законата лихва от дата на подаване на исковата
молба- 10.12.2019 г. до окончателното изплашане на вземането, сума от 52,18
лв. - договорна лихва по договор за заем за
периода от 07.08.2018г.
до 07.02.2019г.,
както и сума от 27,15 лв. - лихва за забава от 08.08.2018 г. до 09.12.2019г., които вземания са прехвърлени на ищеца въз основа
на рамков договор за прехвърляне на парични задължения от 16.01.2015г. и
приложение № 1/09.11.2018 г. към него, за които суми е издадена заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1006/2019 г. по описа на Районен
съд - Панагюрище,
като ОТХВЪРЛЯ иска за установява дължимостта на сума представляваща главница по договора за
кредит над уважата част от 199,83 лв. до претендирания размер от 496,03 лв.,
както и по отношение на иска за мораторна лихва над уважения размер от 27,15
лв. до претендирания размер от 36,01.
ОТХВЪРЛЯ
исковете предявени от „Агенция за събиране на
вземанията“ ЕАД, ЕИК ********* срещу П.Т.М., ЕГН **********, с които се иска да се приеме за установено, че отвътникът дължи
на ищеца сума в размер 49,28лв. –
сума по за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги към договор за
кредит за периода от 07.08.2018 . до 07.2.2019 г.. 369,60 лв. –
застрахователна премия по договор за
допълнителни услуги за периода от 07.08.2018 г. до 07.02.2019 г., и 27,52 лв. – лихва за
забава по договор за допълнителни услуги за периода от
08.08.2018 г. до 09.12.2019 г., които вземания са прехвърлени на ищеца въз
основа на рамков договор за прехвърляне на парични задължения от 16.01.2015г. и
приложение № 1/09.11.2018 г. към него, за които суми е издадена заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1006/2019 г. по описа на Районен
съд – Панагюрище.
ОСЪЖДА, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК,
П.Т.М.,
ЕГН ********** да заплати на Агенция за събиране на
вземанията“ ЕАД, ЕИК ********* сума в
размер на 26,83 лв.-
представляваща разноски напрвавени в заповедното производство, както и сума в размер на 177,79 лв. - представляваща разноски направени пред
настоящата инстанция.
ОСЪЖДА, на основание чл.
78, ал. 3 ГПК, Агенция за събиране на
вземанията“ ЕАД, ЕИК ********* да
заплати на адв. Е.Г. И. с адрес: ***, сума в размер на 218,74 лв. –
представляваща адвокатско възнаграждение за осъществена в хипотезата на чл. 38 т. 2 от Закона за адвокатурата безплатна адвокатска правна помощ и съдействие пред заповедния съд на
П.Т.М.
ЕГН **********, както и сумата в размер на 218,74 лв.
– адвокатско възнаграждение за осъществена в хипотезата на чл. 38 т. 2 от Закона за адвокатурата безплатна адвокатска правна помощ и съдействие пред
първоинстанционния съд на П.Т.М. ЕГН **********.
Решението може
да се обжалва, с въззивна жалба, в двуседмичен срок от съобщаването му на
сраните пред Окръжен съд – Пазарджик.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: