Определение по дело №238/2019 на Окръжен съд - Габрово

                                               О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

                                               гр.Габрово, 24.07.2019г.

 

         ГАБРОВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в закрито заседание на двадесет и четвърти юли през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ : Полина Пенкова

                                                                  ЧЛЕНОВЕ:  Кремена Големанова

                                                                                       Симона Миланези

 

         Като изслуша докладваното от съдия Големанова в.ч.гр.д.№238 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

         Въззивното производство е образувано по частна жалба подадена от П.К.П. против Разпореждане №2455/03.05.2019г. постановено по гр.д.№568/2019г. на РС Габрово, с което е върната исковата молба, подадена от жалбоподателя против ДСИ С.И. и е прекратено производството по гр.д.№568/2019 г. на РС Габрово.

         В жалбата се твърди, че обжалваното разпореждане е нищожно, необосновано и незаконосъобразно. Със запорно съобщение на ДСИ С.И. бил наложен запор върпху получаваното от жалбоподателя възнаграждение по реда на ЗИНЗС. Получавания от него доход бил под несеквестируемия размер, определен в чл.446 ГПК, поради предприетото принудително изпълнение било незаконосъобразно. Жалбоподателят бил посочил като ответник съгласно чл.49 ЗЗД във вр. с чл.441 ГПКДСИ С.И., като автор на запорното съобщение, която била пасивно легитимирана да отговаря по иска. Същата следвало да възстанови на ищец;а събраните суми. Моли съда да "възобнови" производството  против ответницата, да се постанови съдебен акт, с който да се признае реализираното принудително изпълнение за незаконосъобразно и да бъдат възстановени събраните чрез него суми, ведно със законната лихва.

         За да постанови обжалваното разпореждане първоинстанционният съд приел следното : ищецът не бил изпълнил дадените от съда указания, като дори бил внесъл допълнително противоречие между първоначално наведените твърдения и развитите в допълнителната искова молба. Първоинстанционният съд приел, че защитата на длъжника в изпълнителното производство срещу осъществяването на незаконосъобразно принудително изпълнение била предмет на ясна  и изчерпателна уредба в ГПК. В случай, че длъжникът е претърпял вреди от осъществено срещу него принудително изпълнение в нарушение на законовите предпоставки за развитие на изпълнителното производство, същият имал възможност да предяви искове по чл.49 ЗЗД срещу съдебния изпълнител за обезщетяване на претърпените вреди. Поради неяснотата на съдържащото се в обстоятелствената част на исковата молба и петутима районният съд не можел да определи какъв път на защита е избрал длъжника срещу различните проявни форми на незаконосъобразно принудително изпълнение, а от там и да се определи кой съд е родово компетентен да се произнесе по наведените твърдения. Първоинстанционният съд счита и че предявеният деликтен иск против ДСИ С.И. е насочен срещу процесуално нелегитимен ответник. Съгласно чл.441 ГПК ДСИ отговаря по реда на чл.49 ЗЗД. Държавния съдебен изпълнител е в трудовоправни отношения с Министерство на правосъдието, поради което за вреди, причинени от негови действия отговаря възложителя на работата, което било прието и в ТР№3/22.04.2005г. по т.д.№2/2004г. на ОСГК на ВКС.

         Процесуалната легитимация е абсолютна положителна процесуална предпоставка, обуславяща възникване правото на иска, за която съдът следи служебно и ако тя не е налице съдът е пристъпва към разглеждане на спора по същество, а следва да прекрати делото. По тези съображения районният съд постановил обжалваното разпореждане.

         Въззивният съд намира следното :

         Жалбоподателят е подал искова молба против ДСИ С.И. при РС Габрово, в която излага доводи за извършени от нея незаконосъобразни изпълнителни действия по повод наложен запор върху получаваното от ищеца възнаграждение по реда на ЗИНЗС, тъй като от възнаграждението му били удържани суми, а то било в размер под несеквестируемия минимум. Предявения петитум е принудителното изпълнение да бъде признато за незаконосъобразно и ДСИ И. да възстанови на жалбоподателя събраните суми, ведно със законната лихва.

         Тъй като между изложените в обстоятелствената част на исковата молба обстоятелства и петитума са налице противоречия районния съд е указал да се отстранят същите, както и ако се претендира че на ищеца са причинени имуществени вреди да посочи лице, което следва да ги заплати (легитимиран ответник).

         В отговор на дадените указания ищецът е депозирал допълнение на искова молба и уточнителна молба, в която е изложил отново същите твърдения и е заявил, че с исковата молба са обжалвани като незаконосъобразни действията на ДСИ И., а с петитума е претендирано възстановяване насъбраните принудително от несеквестируемо възнаграждение суми.

         Жалбоподателя не е отстранил указаните му нередовностите, поради което е налице противоречие между обстоятелствената част и петитума. Това противоречие създава пречки при определяне вида на търсената от ищеца защита, а оттам и при определяне на съда, който е родово компетентен да разгледа съответното искане.

         Ищецът изрично е заявил, че ответник по иска за обезщетение е ДСИ С.И. С разясненията дадени в т.6 на ТР№3/22.04.2005г. по т.д.№3/2004г. на ОСГК на ВКС се приема, че Министерство на правосъдието е държавния орган, който отговаря за вреди на граждани от незаконни действия или бездействия на съдебните изпълнители и съдиите по вписванията. Тези лица са в трудови правоотношения с Министерство на правосъдието, макар и организационно да са към районните съдилища и дейността им да се финансира от бюджета на съдебната власт (чл.150, ал.2 ЗСВ и чл.160, ал.2 ЗСВ). В рамките на чл. 49 ЗЗД във вр. с чл. 45 ЗЗД възложителя отговаря за виновно причинените вреди в обема на възложената работа, а делквента лично, ако вредите не са във връзка или по повод на извършената работа. Безспорно с подадената искова молба се търси защита във връзка с извършени от ДСИ И. действия по повод наложен запор на възнаграждение на ищеца, т.е. вреди възникнали по повод на извършената от нея работа и следователно легитимиран да отговаря за тях е работодателя и в частност Министерство на правосъдието, а не държавния съдебен изпълнител в личното му качество, който може да участва в процеса като подпомагаща страна, но не и като ответник.

         Наличието на процесуална легитимация е абсолютна процесуална предпоставка за правото на иск, за която съдът следи служебно и ако същата отсъства производството следва да бъде прекратено и съдът да не пристъпи към разглеждане на спора.

         За пълнота на изложението следва да се отбележи и че ДСИ не е надлежен ответник и по останалите възможни искове и производство, с които жалбоподателя има възможност да се защити против незаконосъобразни действия в изпълнителния процес.

         Поради изложеното подадената частна жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а разпореждането на първоинстанционния съд да бъде потвърдено.

         Водим от гореизложеното, съдът

 

                                               О П Р Е Д Е Л И :

 

         ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №2455/03.05.2019г. постановено по гр.д.№568/2019г. на РС Габрово, с което е върната подадената искова молба и е прекратено производството по гр.д.№568/2019г. на РС Габрово.

         ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в седмичен срок от съобщението до жалбоподателя, на осн. чл.274, ал.4 ГПК във вр. с чл.280, ал.3, т.1 ГПК.

 

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

                                                                  ЧЛЕНОВЕ :