Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 22.11.2022г.

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-1 състав, в публичното заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и първа   година, в състав: 

 

                                                                             СЪДИЯ: Екатерина Стоева

 

при секретаря Весела Станчева разгледа гр.д. № 13856 по описа за 2019г. на съда и за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Предмет на производството е предявен от Я.К.С. против М.А.П. осъдителен иск с правно основание чл.45 ЗЗД за сумата 70 000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 02.05.2015г. до изплащането.

Твърденията са, че на 02.05.2015г. в гр.София ответникът направил опит да убие ищеца, за което бил осъден с влязла в сила присъда по НОХД № 3132/2017г. по описа на СГС. При осъществяване на деянието получил увреждане от пронизал го куршум с входна рана в поясната област и изходно от гърба вляво под лопатката, непроникващо в коремната и гръдната кухина, съставляващо временно разстройство на здравето неопасно за живота. Непосредствено след инцидента постъпил в болнично заведение, където раната била обработена хирургически, а след това претърпял няколко медицински манипулации под анестезия по поставяне на превръзки, във връзка с което претърпял болки и страдания. Наред с това бил подложен на голям стрес от страх за живота си, който изпитва и понастоящем. Изпаднал в състояние на дълбока емоционална криза със силно изразена тревога, напрежение, чувство за безпомощност, плачливост, затруднения с концентрацията и интензивен страх за бъдещето, което наложило да ползва психологична помощ с прием на медикаменти за преодоляване на тези негативни изживявания. Хората от обкръжението му отказвали да контактуват с него от страх да не пострадат, сочели го с пръст, че е лош и опасен човек, а инцидента отразен в многобройни публикации в медиите, което допълнително допринесло за душевните му страдания. Навежда претърпените неимуществени вреди да се намират в причинна връзка с деянието на ответника, от когото претендира заплащането на парично обезщетение в размер на 70 000лв.

 Ответникът изразява становище за неоснователност на иск с доводи ищецът да не е претърпял неимуществени вреди, съответно търсения размер на обезщетението за несъответен на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени доказателствата по делото, намира следното:

С присъда № 4/15.01.2018г. постановена по НОХД № 3132/2017г. по описа на СГС, НО, 13 състав, ответникът в настоящото производство М.А.П. е признат за виновен за това, че на 02.05.2015г. в гр.София, в съучастие като извършител с Г.Л.П., направил опит умишлено да умъртви Я.К.С. по начин опасен за живота на мнозина- посредством технически изправно и годно да произвежда изстрели огнестрелно оръжие пистолет марка НК /Хеклер и Кох 7, модел Р30/П-30, кал.9х19мм, произвел 5 изстрела насочени към коремната и лявата гръдна кухина  на С., вследствие на което му причинил едно пронизващо, подкожно огнестрелно нараняване с входна рана в поясната област вляво, на нивото на трети поясен прешлен вляво и изходна рана на гърба вляво под лопатката, непроникващо в коремната и гръдната кухина, при което изпълнителното деяние макар и да е било довършено не са настъпили предвидените в закона и искани общественоопасни последици /лишаването от живот на пострадалия/, съставляващо престъпление по чл.116, ал.1, т.6, пр.1, алт.1 вр. чл.115, вр. чл.18, ал.1, пр.2, вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 НК с наложено наказание от девет години лишаване от свобода. Със същата присъда е бил признат за виновен и в извършването на престъпление по чл.339, ал.1, пр.2, алт.2 и 6 НК за това, че  държал в себе си без да има надлежно разрешение посоченото огнестрелно оръжие, за което също определено наказание по НК.  

С присъда № 15/25.10.2018г. по ВНОХД № 397/2018г. на САС първоинстанционната е отменена в частта, с която е осъден и Г.Л.П. за опита за умишлено убийство с признаването му за невиновен, както и в частта, с която е било признато, че М.П. и Георги П. са извършили деянието в съучастие. В останалата осъдителна част спрямо М.П. е потвърдена, съответно потвърдена с Решение № 104/16.09.2019г. по н.д.№ 387/2019г. по описа на ВКС и влязла в сила на 16.09.2019г.

По делото са събрани писмени доказателства и изслушани заключения на вещи лица по СМЕ и СПсх.Е, от които се установява, че вследствие прострелването ищецът получил огнестрелно нараняване с входна рана в лявата поясна област на нивото на трети поясен прешлен и изходно отверстие на нивото под лявата лопатка, а след това и посттравматично стресово разстройство. Вещото лице по СМЕ сочи, че огнестрелната рана е тежка по вид и шокова за простреляния, довела до разкъсване на меките тъкани-кожа, подкожие на поясната област, на левия гръбен мускул и разкъсване на меките тъкани в областта на лявата лопатка с последвал от изстрела хематом, коагулуми /кръвни съсиреци/, а вследствие разпадането на барута в раневия канал са навлезли газове, сажди и смазка, от които простреляните тъкани са изпаднали в некроза /тъканна смърт/.

Непосредствено след инцидента ищецът постъпил в болнично заведение с извършена по спешност хирургична интервенция по обработка на огнестрелната рана, ревизия, отстраняване на некротичните тъкани и коягулуми, хемостаза на кървящите съдове и поставена превръзка. След това на 08.05.2015г. и 11.05.2015г. претърпял още две операции по отстраняване на некротирали на мястото меки тъкани. Наред с това поради появило се психично разстройство в периода 20.05.2015г.-28.05.2015г. е провел психиатрично лечение в УМАЛСМ „Пирогов“ с поставена диагноза „постравматично стресово разстройство“ с назначена медикаментозна терапия. Видно от заключението на СМЕ увреждането от огнестрелната рана е зараснало вторично за срок от 30 дни, а лечението на психичното разстройство отзвучало за срок около 35-40 дни, като общо лечебния и възстановителен период приключил за срок от 2 месеца. В този период е търпял болки и страдания, най-интензивни в първите 2-3 седмици след злополуката, а в останалото време периодично явяващи се болки в увредената зона при рязка промяна във времето. Към момента ищецът е възстановен от огнестрелното увреждане с остатъчни груби и видими кожни белези в областта на входната и изходната зона на раната, както и хлътване с потъмнен цвят на меките тъкани, които са били отстранени поради настъпилата ранева некроза. Движенията на гръбначния стълб са в норма и се придвижва самостоятелно с нормална походка. Липсват данни за трайни негативни последици за здравето или усложнения. Все още изпитва единични болки и стягане в областта на раните, както и има оплаквания за нарушения в съня.  

Според заключението на вещото лице по съдебно-психологичната експертиза опитът за убийство е психотравмено събитие за ищеца, заради което и към момента изпитва страх и тревожност за себе си, за семейството и най-близките, вегетативна възбуда, трудно заспиване, наличие на сънища с преживяното, инсомния. То е повлияло за неадаптивен отговор на тежък продължителен стрес и тревожност, които са нарушили механизмите за справяне и по този начин води до проява на реакции на декомпенсация и нарушение на равновесието със себе си. От екстровертна личност преди събитието ищецът се е превърнал в интровертна с наличие на епизодична симптоматика, характерна за постравматично разстройство. Продължителността му е най-малко един месец, но е възможно да се хронифицира. Към момента няма клинична изразеност на симптоматиката на постравматичното разстройство.

По делото са представени медийни публикации /стр.76-84/, в които е отразен инцидента с излагане на обстоятелствата, при които е настъпил, както и данни за потвърждаване присъдата от ВКС на ответника за опита за убийство.

При така установеното от фактическа страна, съдът обоснова от правна следното:

Разпоредбата на чл.45, ал.1 ЗЗД съдържа по императивен начин общата забрана да не се вреди другиму. Нарушението й поражда отговорността на причинителя да заплати обезщетение, което съгласно чл.51, ал.1 ЗЗД обхваща всички вреди, които са в пряка и непосредствена последица от увреждането.

По делото е безспорно доказан фактическия състав на чл.45 ЗЗД. С влязла в сила присъда ответникът е осъден за престъпление против личността на ищеца-опит за убийство, която на основание чл.300 ГПК е задължителна за настоящия съд, разглеждащ гражданските последици от деянието.

Неимуществените вреди съставляват накърняване на нематериални блага и подлежат на обезщетяване по справедливост на основание чл.52 ЗЗД. Според разясненията дадени в ППВС № 4/1968г. понятието „справедливост” не е абстрактно, а свързано с преценка на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид при определяне размера на обезщетението. При телесните увреждания такива могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнително влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др.

Събраните доказателства установяват претърпени от ищеца неимуществени вреди. Получената огнестрелна рана не е била животозастрашаваща, но е причинила телесно увреждане и като последица от това болки и страдания. Вън от съмнение е, че личност, спрямо която е извършено престъпление насочено към отнемане на живота му, изпитва негативни изживявания като стрес, страх, безпокойство, несигурност, нарушения в съня и др. подобни, които се отразяват неблагоприятно на психичното състояние. В случая освен физическите болки и страдания от самата рана и последващото лечение, ищецът е получил и посттравматично стресово разстройство с проява на симптоматика именно в тази насока, но с по-голям интензитет.

            Твърденията извършеното спрямо него престъпление да е повлияло отрицателно на мнението на обществеността за личността му, довело до ограничаване на социалните контакти и изолация не са подкрепени с доказателства, поради което не може да се приеме, че са източник на болки и страдания, които да се намират в причинна връзка с осъществения от ответника деликт и да послужат като основание за присъждане на завишено обезщетение. Такъв източник не съставляват и представените по делото медийни публикации. Те отразяват факта на прострелването му и като цяло обстоятелствата, при които е настъпил инцидента, но с акцент върху това, че е син на К.К.-Я.с изнесени данни относно личността на последния. Публикацията в интернет сайта на БТВ от 07.10.2019г. /стр.83-84/ отразява единствено постановеното от ВКС решение, с което е потвърдена присъдата на ответника за опита за убийство. Тяхното съдържание се ограничава само до това, че ищецът е жертва на посоченото престъпление без да са изнесени данни поставящи го в неблагоприятна светлина в обществото, които да се свържат по какъвто и да е начин с претърпени вследствие противоправното поведение на ответника неимуществени вреди.

            При горното и при съобразяване естеството на осъществения деликт, в резултат на което на ищеца е причинено телесно увреждане неопасно за живота; необходимостта от провеждането на три операции; претърпените физически болки и страдания и тяхната продължителност и интензитет за около 2 месеца с последващо възстановяване без негативни усложнения или трайни последици, с изключение на загрозяващи белези и деформация на кожата от огнестрелната рана и оперативните интервенции; негативното отражение върху  психиката и емоционалното състояние с причиняване на посттравматично стресово разстройство, което като цяло е преодоляно, съдът приема за справедлив размер на обезщетението по чл.52 ЗЗД в размер на 30 000лв., до която предявеният иск е основателен и следва да се уважи.

            Върху така определеното обезщетение на основание чл.84, ал.3 ЗЗД следва да се присъди законната лихва от деня на увреждането 02.05.2015г. до изплащането.

 

            По разноските:

            На основание чл.83, ал.1, т.4 ГПК ищецът е освободен от заплащането на държавна такса за иска. Направил е разноски в размер на 500лв. за вещи лица. Исковата молба е подадена чрез упълномощен адвокат с оттегляне в хода на делото на дадените пълномощия при липса на доказателства за уговорено и платено адвокатско възнаграждение. Към деня на последното съдебно заседание не е направил искане за разноски, поради което такива в негова полза съобразно изхода от делото по чл.78, ал.1 ГПК не следва да се присъждат.

            Ответникът е представляван от адвокат с уговорено и платено адвокатско възнаграждение от 2400лв. съгласно приложения договор за правна защита и съдействие. На основание чл.78, ал.3 ГПК и с оглед отхвърлената част на иска ищецът следва да му заплати разноски в размер на 1371.43лв.

            На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса за уважената част от иска в размер на 1200лв.

Водим от горното съдът    

 

 

Р   Е   Ш   И:

 

 

ОСЪЖДА М.А.П., ЕГН **********,***, пл.*****, да заплати на Я.К.С., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 30 000лв. на основание чл.45, ал.1 ЗЗД, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие извършено престъпление по опит за убийство, за което е осъден с влязла в сила присъда по НОХД № 3132/2017г. по описа на СГС, НО, 13 състав, ведно със законната лихва от 02.05.2015г. до изплащането, като  

ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер 70 000лв.

ОСЪЖДА Я.К.С., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на М.А.П., ЕГН **********,***, пл.*****, разноски по делото на основание чл.78, ал.3 ГПК от 1371.43лв.

ОСЪЖДА М.А.П., ЕГН **********,***, да заплати по сметка на Софийски градски съд на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата от 1200лв.

 

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.

 

 

 

                                                                                СЪДИЯ: