Определение по дело №330/2023 на Окръжен съд - Кюстендил

Номер на акта: 47
Дата: 25 януари 2024 г. (в сила от 25 януари 2024 г.)
Съдия: Евгения Христова Стамова
Дело: 20231500500330
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 10 юли 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 47
гр. ***, 24.01.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ***, I СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Мирослав М. Начев
Членове:Ваня Др. Богоева

Евгения Хр. Стамова
при участието на секретаря Й. Хр. Неделчева
като разгледа докладваното от Евгения Хр. Стамова Въззивно гражданско
дело № 20231500500330 по описа за 2023 година

Производство по реда на чл.253 и сл ГПК.
С решение №262/26.05.2023г. постановено от Дупнишкия районен съд
по гр.д.№190/2023г. е признато за установено, на основание чл.1, ал.1 т.3
ЗУТОССР по отношение на ответника Териториално поделение на
Национален осигурителен институт гр.***, с адрес гр.***, бул.“***“№46, че
ищецът Х. Р. К., ЕГН ********** с адрес с.***, общ., обл.*** през периода
26.03.1986г до 01.12.1989г. е бил на работа по трудово правоотношение в ДФ
„***“ гр.***, на длъжност „***“ на тежкотоварен МПС,на пълен работен ден,
с работно място „*** – на Табана на Мини ***, на рудник „***“, като
трудовият му стаж за периода от 3 години и 9 месеца, време което се
признава за трудов и осигурителен стаж. Преписи от решението са връчени на
страните.
В рамките на срока на въззивно обжалване, определен в чл.259, ал.1 ГПК
по делото е постъпила въззивна жалба от НОИ- ***, гр.Кюстеддил,
бул.“***“№46 , представляван от П. М. – Директор, чрез процесуалния
представител А. Д.а, на основание пълномощно №1039-09- 2/16.06.2022г.В
жалбата се твърди неправилност и незаконосъобразност на обжалвания
съдебен акт, Сочи се допуснато нарушение на законовите норми по чл.235,
ал.2 и чл.236, ал.2 ГПК.Въззивникът счита, че исковата молба е неразбираема
от гледна точка на периода, за който се претендира признаване на трудов
стаж. съдържа в края на изложението твърдение, че се касае за периода
26.03.1986г. до 31.12.1989г. и твърдение за предадени разплащателни
ведомости, без да става ясно какво се има предвид.Във връзка с преценка на
събраните доказателства се сочи следното: в копие от трудова книжка
удостоверена работа по трудово правоотношение за периода от 01.01.1986г.
до 31.12.1989г. В удостоверение изх.№ЧР-01-16798/04.08.2022г., издадено от
„Тец ***“ АД е посочено, че К. е работил като *** на Краз в периода от
11.11.1985г. до 04.04.1986г., следователно изводът, че трудовата му заетост е
1
продължила и след 04.04.1986. не може да бъде обоснован.В допълнение се
изтъква, че не е спазено изискването на чл.4, ал.1 т.1 ЗУТОССР, чл.5
ЗУОТОССР и чл.4, ал.3 ЗУТОССР обусловящо допустимостта на иска, както
е прието в ТР №59/01.06.1962г. по гр.д. №54/1962г.Сочат се законовите
норми, които предвиждат, че удостоверение се издава от работодателя,
осигурителя или негов правоприемник, или от ФЛ/ЮЛ съхраняващо
документация, удостоверение се издава от ТП на НОИ, при прекратена
дейност на осигурителя и при иззети от него документи по реда на чл.5, ал.12
КСО. В конкретния случай К. не е представил изискващото се удостоверение,
писмо изх.№ Ц 5506-09-6006/22.01.2022г. и УП- 13, не доказва, че архива на
осигурителя е унищожен или изгубен, каквото е изискването за допустимост
на иска по чл.5, ал.2 ЗУОТОССР, удостоверение съдържа данни единствено
за това, че при извършената проверка на „заповеди, свързани с трудова
дейност“, липсват данни за г-н К., поради това, че за периода от м.01.1986г-.
до м.12.1989г., не е иззета документацията.В този смисъл не става ясно, как е
издадено цитираното в решението на стр.2 и 3 удостоверение
УП3/10.10.2002г. на което се позовава съдът имащо характер на начало на
писмено доказателство за процесния период.Разгледана е разпоредбата на
чл.40, ал.1 от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж, според
предвиденото в която, осигурителния стаж се установява с данните по чл.5,
ал.4 т.1 КСО, с трудови,служебни, осигурителни книжки и с документи по
утвърден образец, а според ал.3 , документите по ал.1 се издават въз основа на
разплащателни ведомости, други разходо – оправдателни документи и
договори за възлагане на труд. Подчертано е, като недвусмислено, разбиращо
се от съдържанието на законовите разпоредби че при несъответствие между
посоченото в разплащателните ведомости и посоченото в трудова ,служебна
и осигурителна книжка релевантно е отразеното в разплащателната
ведомост.Ищецът не е представил копие на трудова книжка. При подаване на
заявление №2213-09-261/09.12.2022г. за отпускане на пенсия е заявил, че
трудовата книжка е изгубена , което се случило при представянето и на личен
състав във фирма“***“ ЕООД.Впоследствие случайно попаднал на копие на
трудовата книжка, и представил по делото една страница от трудовата
книжка.Въпреки това не е възможно да се установи задължителното
оформяна и заверка на стажа, както дали ТК е оформена с необходимите
реквизити , съгласно изискванията на чл.2 и 6 НТКТС.Възраженията във
връзка с показанията на разпитаните свидетели се основават на
обстоятелството, че въпросните свидетели не са представили доказателства в
съответствие с предвиденото в Протокол №302/27.04.2023г. и в решението на
основание чл.6, ал.1 ЗУТОССР, доказващи трудовият им/ осигурителен стаж
и време на полагане на стажа.Тези показания са определени като негодни в
нарушение на предвиденото в чл.6, ал.4 ЗУТОССР да докажат по
недвусмислен начин претендирания стаж за исковия период.В съответствие с
изложеното е искането за отмяна на обжалвания съдебен акт.Заявена е и
претенция за заплащане на разноски на основание чл.78, ал.1 и ал.8 във вр. с
чл.144 от АПК. С жалбата по делото са представени: пълномощно №1039-09-
2/16.06.2022г., удостоверение изх.№ ЧРМ – 1679/04.08.2022г. – „***“
Препис от жалбата е връчен на насрещната страна. В срока за
обжалване по делото е постъпил писмен отговор.В отговора се съдържа
искане за потвърждаване на обжалвания съдебен акт съответно отхвърляне на
подадената жалба, като неоснователна.Сочи се противоречие в позицията на
ищцовата страна, която едновременно като основание за отхвърляне на иска,
сочи непредставено удостоверение по чл.5 ЗУТОССР, а от друга коментира
представено по делото удостоверение.В потвърждение на тезата, че
документите са налични се сочат показанията на свид.С. Х.в, който лично е
намерил унищожените досиета, и част от останалата запазена документация
от ДАП ***.Прави се някаква аналогия във връзка с непредставената в цялост
трудова книжка с включване на функции по разследване.Ищецът в
2
производството поставя, като риторичен следния въпрос : Съществува ли
въобще интерес за водене на дело за установяване на трудов стаж, при
наличие на трудова книжка и допустимо ли е производството.Като се оспорва
допуснато нарушение на законовите разпоредби на чл.235, ал.2 и чл.236, ал.2
ГПК и като се твърди съвсем законно процедиране на съда, който правилно и
обосновано е сборувал, квалифицирал и превърнал труда в съответствие с
разпоредбата на чл.66а от ПКТК, вместо на основание нормата на чл.53 ПКТП
се прави искане за потвърждаване на обжалваното решение.Едновременно се
сочи необоснованост на жалбата, в отсъствие на надлежна проверка на
материалите по делото и представените от страните в хода на съдебното
следствие доказателства.Ответникът възразява и по доводите свързани с
неправилна оценка на събраните по делото доказателства.Категорично е
формулирано становище, за доказан период на придобит осигурителен стаж,
установени продължителност на работния ден, изпълняваната длъжност,
начин на плащане, оръдия на труд, работодател, Преценката според ищцовата
страна е в съответствие с предвиденото в чл.44 АПК, чл.7, ал.1 и чл.9, ал.2
АПК.Изтъква се бездействие във връзка с оспорване подписи и съдържанието
на документи.Иска се потвърждаване на решението.Заявена е и претенция за
заплащане на разноски за производството.
С определение №446/17.10.2023г. съдът е дал ход на устните
състезания, прекратил ги е и е обявил, че ще се произнесе с решени е в срок.
В срока за постановяване на решението, съдът установи, че исковата
молба по която е образувано производството, поради нeдостатъчност и
взаимно изключващи се твърдения, не позволява постановяване на валиден
съдебен акт.
Според Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. №
1/2013 г., ОСГТ -т.т5 когато касационната инстанция констатира, че исковата
молба е нередовна поради противоречие между обстоятелствената част, в
която се излагат твърдения, сочещи на правен интерес да се търси защита
срещу определено лице, и петитума, насочен срещу друго лице, въззивното
решение е недопустимо и подлежи на обезсилване, като делото следва да се
върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.
Постановките на т. 4 от ТР № 1/2001 г. от 17.07.2001 г. по гр. д. № 1/2001 г. на
ОСГК на ВКС в посочената хипотеза не са актуални при действието на ГПК
/в сила от 01.03.2008 г./. В останалите хипотези на нередовност на исковата
молба ТР № 1/2001 г. от 17.07.2001 г. по гр. д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС
продължава да е актуално. 6. Ако в първата инстанция не е бил конституиран
необходим другар, чието участие в производството е задължително,
въззивният съд следва да обезсили като недопустимо първоинстанционното
решение и да върне делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане с
участие на необходимия другар. Постановките на т. 17 от ТР № 1/2000 г. от
04.01.2001 г. по гр. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС в частта относно
задължителното другарство не са актуални при действието на ГПК /в сила от
01.03.2008 г./.
Тълкувателните решения и тълкувателните постановления са
задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите
на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават
административни актове( чл.130, ал.2 ЗСВ) поправената искова молба се
смята за редовна от деня на нейното постъпване, т.е. с обратно действие
нейният порок се счита за саниран.Указано е, че когато нередовността на
исковата молба е констатирана въззивният съд, може сам като инстанция по
същество да приложи чл. 100 ГПК за да отстрани нередовността на исковата
молба като в зависимост от изпълнение на указанията й в тази насока ще
разгледа основателността на въззивната жалба или ще обезсили
първоинстанционното решение и постанови прекратяване на
производство.Щом като при всяко положение на делото съдът може да
3
констатира нейните нередовности и да дава указания на ищеца за тяхното
отстраняване, а въззивният съд пристъпва направо към разглеждане
материалноправния спор по същество, той може да остави без движение
исковата молба съгласно чл. 100 ГПК при констатация за дефекти в нея, като
даде указания за отстраняването им и да изпълни задължението си да
постанови допустим съдебен акт по същество на спора. При поправянето им в
дадения срок, производството ще продължи до произнасяне с решение по
основателността на въззивната жалба, а при неотстраняването им
обжалваното първоинстанционно решение, следва да се обезсили като
постановено по ненадлежно предявен иск и производството по делото
прекрати. При този начин на процедиране, който съответства на променената
същност на втората инстанция при въззивното обжалване се ускорява
разглеждането на делата и подобрява процесуалната дисциплина със
спестяване връщането на делото на първата инстанция. Също така в
Тълкувателното решение е посочено, че отстраняването дефектите на
исковата молба пред този съд може да се отнася до всички реквизити на
исковата молба, посочени в чл. 98 и чл. 99 ГПК при съобразяване, че когато
се уточнява основанието, петитума или страните по делото, то не трябва да
представлява недопустимо изменение на иска или предявяване на нов иск
пред втората инстанция в нарушение на чл. 116 и чл. 117 ГПК. Според
действащия ГПК, както и отменения чл .117 не е възможно изменение на
иска, чрез замяна на страна във въззивното производство.
На основание чл.3 ЗУТОС -искът за установяване на трудов и
осигурителен стаж се предявява пред районния съд по постоянния адрес на
ищеца.
Според ал.2 - искът за установяване на трудов стаж се предявява срещу
работодателя и съответното териториално поделение на Националния
осигурителен институт, а ако работодателят е прекратил дейността си и няма
правоприемник - само срещу съответното териториално поделение на
Националния осигурителен институт.
Съгласно чл.5, ал.1 -стаж по чл. 1, ал. 1 може да се установява, ако пред
съда се представи удостоверение, издадено от работодателя/осигурителя, при
който е придобит стажът, от неговия правоприемник или от друго
юридическо или физическо лице, което съхранява книжа, ведомости за
заплати и други, че документите са загубени или унищожени, а според ал.2 -
когато осигурителят е прекратил дейността си, без да има правоприемник,
или не е прекратил дейността си, но ведомостите и книжата му са иззети по
реда на инструкция на управителя на Националния осигурителен институт,
издадена на основание чл. 5, ал. 13 от Кодекса за социално осигуряване, се
представя удостоверение от съответното териториално поделение на
Националния осигурителен институт, че в архивното стопанство липсват
писмени данни за претендирания стаж.
В хода на производството ищецът е представил удостоверение
№327/10.10.2022г. „***“ АД в което е обективирано удостоверително
изявления, че Х. Р. К. е работил в дружеството – за вида на заеманата
длъжност, периодът през който е заемал съответната длъжност – включен е
периода, посочен в исковата молба, отбелязване относно оценката(
категория)тежестта и естеството на положения труд.В удостоверението се
съдържат подписи за изготвило го лице, гл.счетоводител и
ръководител.Поставен е и печат на “***“ АД.
В хода на производството въззивникът представя удостоверение,
издадено от „ТЕЦ – ***“ АД, съдържащо отбелязване, че за част от исковия
период ищецът е работил, като *** на Краз – за периода 11.11.1985г. до
04.04.1986г.
В представени ксерокопия, заверени по реда на чл.183, ал.1 ГПК, на
трудова книжка, касаеща трудовия стаж на лицето Й. В. С. е удостоверен
4
трудов стаж за период съвпадащ с исковия период в АС“ Смесено"
Автотранспорт, ***.
Посочените доказателства сочат, че възможно предявеният иск да е
лишен от правен интерес и свидетелстват за нередовност на исковата молба,
поради противоречие на обстоятелствата на които се основава иска.
С оглед преценка по допустимостта на иска ищецът следва да уточни,
дали соченото в исковата молба като работодател дружество с наименование
„***“ АД е именно работодател на ищеца( малко вероятно с оглед начина
по който е била организирана икономиката на страната в периода 1986-
1989г.) съответно дали се касае за правоприемник на работодателя - ДФ"*** -
транспорт" като посочи наименованието на работодателя и неговата правно-
организационна форма, за периода за който претендира признаване на трудов
стаж . В случай, че „*** – Транспорт“ АД е работодател на ищеца, да
посочи предвид разпоредбата на чл.5, ал.1 ЗУТОС откъде произтича
правният му интерес от иска, след като работодателят разполага с
необходимите документи, и въз основа на тях в нарочно удостоверение е
потвърдил трудова заетост на ищеца, за периода 26.03.1986г. до 31.12.1989г
Справка в ТР сочи, че „*** „ АД е съществуващ правен субект, касае
се за пререгистриран правен субект но от достъпната информация не става
ясно, дали се касае за новообразувано дружество или въпросното дружество
е правоприемник на някаква част от активи и пасиви на съществувал до 1991г.
стопански субект – следствие на приватизационна сделка или друг допустим
от приложимите нормативни актове способ.Следва да бъдат представени и
доказателства за настъпилото правоприемество.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:

ВЪЗОБНОВЯВА производството по в.гр.д.№330/2023г. по описа на
съда.
ОСТАВЯ искова молба, подадена от Х. Р. К., ЕГН ********** от с.***,
общ.*** ,обл.***ска без движение, като указва на ищеца в 1- седмичен срок
от получаване на съобщението с писмена молба с препис за насрещната
страна следва да отстрани нередовностите на исковата молба, като посочи
дали "***" АД е именно работодател на ищеца, наименованието на
дружеството, през исковия период, съответно в случай на правоприемство да
посочи праводател и представи доказателства, установяващи
правоприемството като предвид факта, че работодателят не е преустановил
дейността си, да посочи обстоятелствата, обуславящи интересът му от иска.
Разяснява на ищеца, че при неотстраняване на нередовностите
обжалваното решение подлежи на обезсилване, а производството на
прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
5
2._______________________
6