РЕШЕНИЕ
№ 104
гр. гр. Хасково, 29.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Иван Ст. Маринов
при участието на секретаря Цветелина Хр. Станчева
като разгледа докладваното от Иван Ст. Маринов Административно
наказателно дело № 20255640200117 по описа за 2025 година
Производството е на основание чл.59 и следващите от ЗАНН.
Жалбоподателят – А. К. С., ЕГН **********, от с.Жълти бряг, е
депозирала жалба против Наказателно постановление №24-1253-
004353/10.01.2025г. на Началник Група в ОД-МВР-Хасково, Сектор Пътна
полиция, с което за това, че на 21.11.2024г. в 21:10 часа, в с.Книжовник, по път
III-5074 км.1 в посока към центъра на селото управлява мотопед марка «К.»
модел «L. 50» черен на цвят, с номер на рама: XLC2011000911043, без
регистрационна табела, собственост на И.И.Т. с ЕГН: ********** от село
Стамболово, като водачката С. поради движение с несъобразена скорост с
релефа на местността и със състоянието на пътя и на превозното средство
губи контрол над управляваното МПС, навлиза в лентата за насрещно
движение и се удря в крайпътния бордюр. Настъпва ПТП с пострадало лице, с
което за виновното нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП, на основание чл.53 от
ЗАНН и чл.179, ал.2, предл.1 от ЗДвП й било наложено наказание “Глоба” в
размер на 200лв.
Излага доводи за незаконосъобразност на Наказателното постановление,
необоснованост на същото, моли същото да бъде отменено.
Жалбоподателят- редовно призован за съдебно заседание, не се явява, не
взема становище по жалбата си.
Упълномощеният процесуален представител на жалбоподателя поддържа
депозираната жалба, моли да се приемат приложените към нея писмени
доказателства, счита наказателното постановление за недоказано, моли да
бъде отменено наказателното постановление, както и да бъдат присъдени
направените по делото разноски.
1
ОТВЕТНИКА по жалбата- Началник Сектор Пътна полиция при ОД.-
МВР-Хасково- редовно призован, не се явява, не изпраща представител и не
взема становище по депозираната жалба.
С оглед представените по делото доказателства и събраните в съдебното
заседание такива, съдът намира следното:
На 21.11.2024г. бил получен сигнал в ОД-МВР-Хасково, за настъпило
ПТП в с.Книжовник, Община Хасково.
Около 21,30ч. На място били изпратени полицейските служители при Сектор
«Пътна полиция»- св.А. М. и св.Д. П..
Същите установили, че на централната улица в селото, след мостче има на
пътното платно близо до бордюра мотопед, както и пластмасови части около
него.
ЗапитА. дошлите хора кой е управлявал мотопеда, като установили, че същият
е бил управляван от настоящия жалбоподател А. С., като зад нея на седалка се
возело и друго лице. Обяснили, че както карА. мотопеда на техен приятел,
решили да направят завой и не усетили как паднА., като се ударил мотопеда в
бордюра.
Свидетелят А. М. съставил на представилата се като водач А. С. акт за
установяване на административно нарушение № GA3330812/21.11.2024г., в
който описал, че същата управлява мотопед в с.Книжовник, като поради
движение с несъобразена скорост с релефа на местността и със състоянието на
пътя и на превозното средство губи контрол над управляваното МПС, навлиза
в лентата за насрещно движение и се удря в крайпътния бордюр. Настъпва
ПТП с пострадало лице. Като нарушена разпоредба на закона е описана тази
на чл.20, ал.2 от ЗДвП. Съставеният акт бил връчен на жалбоподателя С. и
подписан от последната без възражения.
Въз основа на така съставения акт за установяване на административно
нарушение е издадено предметното на делото Наказателно постановление
№24-1253-004353/10.01.2025г. на Началник Група в ОД-МВР-Хасково, Сектор
Пътна полиция, с което за виновното нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП, на
основание чл.53 от ЗАНН и чл.179, ал.2, предл.1 от ЗДвП й е наложено
наказание “Глоба” в размер на 200лв.
Постановлението било връчено на жалбоподателя на 31.01.2025г., видно от
неразделната разписка към него, а жалбата против него е депозирана пред
адм.-наказващия орган същия ден- на 31.01.2025г. – т.е. в законоустановения
14-дневен срок.
Горните факти се установяват от акт за установяване на
административно нарушение № GA3330812/21.11.2024г., Наказателно
постановление №24-1253-004353/10.01.2025г. на Началник Група в ОД-МВР-
Хасково, Сектор Пътна полиция, показанията на разпитаните свидетели А. М.
и Д. П., от останА.те писмени документи- приложени и приети като
доказателства по делото.
Производството е по чл.59 и следващите от ЗАНН. Подадена е жалба от
лице, на което по реда на ЗАНН е наложена санкция за Д.ие, третирано като
нарушение от ЗАНН, жалбата е подадена пред компетентен за това съд,
спазени са общите и специални изисквания на ЗАНН и НПК в тази насока,
предвид което съдът разгледа жалбата по същество.
2
Проверявайки поотделно съответствието на процесуалните предпоставки при
издаване на обжалваното постановление и законосъобразността и
обосноваността на наложеното наказание, в съответствие с материалните
норми, съдът намира:
При съставяне на акт за установяване на административно нарушение №
GA3330812/21.11.2024г. са спазени като цяло изискванията на чл.42 от ЗАНН,
изключвайки следното допуснато процесуално нарушение: -не е отразена
местоработата на нарушителя- нарушение на чл.42, т.6 от ЗАНН. Това
нарушение на закона обаче не се явява съществено досежно констатациите в
акта.
Относно констатациите в акта, възприети в последствие и при издаването на
обжалваното наказателно постановление, съдът намира следното: -описано е,
че водачът поради движение с несъобразена скорост с релефа на местността и
със състоянието на пътя и на превозното средство губи контрол над
управляваното МПС.
В тази връзка следва да се уточни, че задължение на водачите на ППС според
разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП е при избиране скоростта на движението
да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със
състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.
В случая може да се приеме за установено кой е водачът, управлявал
въпросния мотопед. По обясненията на присъстващите на място лица и по
отломките около мотопеда може да се приеме, че е настъпило ПТП след удар
на същия мотопед в бордюр. Не става ясно обаче как е настъпило това ПТП,
съобразно разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП.
Контролните органи, а в последствие и адм.-наказващия орган са възприели
несъобразената скорост като причина, което са и вменили като нарушение на
жалбоподателя. Следва обаче да се подчертае, че причините за удар в
крайпътен бордюр може да са и ред други- изскачане на непредвидимо
препядствие, внезапна повреда на МПС, отвличане на вниманието,
неопитност на водача на мотопеда. В тази връзка не е ясно защо контролните и
адм.-наказващия органи са вменили именно несъобразената скорост като
нарушение, при положение, че липсват конкретни доказателства за това.
Не са събрани доказателства за виновното поведения на водача на мотопеда,
не е установен механизма на самото ПТП, и дА. водачът е имал възможност на
реагира. Използването на общата формулировка на закона визирана в
разпоредбата му не е основание да се приеме нА.чието на административно
нарушение, тъй като такова е нА.це само при виновно поведение на даденото
лице. Изясняването на това дА. възникнА.ят инцидент е в следствие на
умишлено поведение, осъществяващо състава на административно нарушение
или е в следствие на случайно събитие, за което водачът няма как да носи
вина, е от съществено значение за развитието на цялото адм.-наказателно
производство. След като тези фактически положения не са установени по
делото не може да се приеме за безспорно установено описаното в
обжалваното наказателно постановление. От друга страна липсата на такова
уточняване, отнема на нарушителя правото да разбере в извършването на
3
какво точно административно нарушение е обвинен и това накърнява
сериозно правото му на защита, а правото на защита е основен принцип в
наказателния процес и нарушаването му води до незаконосъобразност на
всички действия извършени от административния орган. От друга страна
посочено е, че с Д.ието си жалбоподателят е допуснал нарушение по чл.20,
ал.2 от ЗДвП, като е конкретизирано, че не се е съобразил скоростта си на
движение с релефа на местността, състоянието на пътя и състоянието на МПС
. В същото време обаче само може да се предполага какви са били релефа и
пътните условия към момента на констатиране на нарушението, а още повече
– при неговото извършване. Според показанията на св.М., по пътното платно
не е имало видими препятствия, като асфалтът е бил сух. А според св.П.,
метеорологичните условия са били лоши е било валяло дъжд. Освен тази
неустановеност относно пътните и метеорологичните условия, е нА.це и друга
такава- относно състоянието на управляваното МПС. И двамата свидетели не
споменават какво е било неговото състояние, което да е допринесло или да е
било причина за настъпването на ПТП. По същия начин е и с установяването
на релефа на местността и състоянието на пътя, като липсват каквито и да
било обективно и безспорно установени фактори, които в тази насока да са
били причина за настъпилото ПТП и водачът да не се е съобразил с тях. Които
неизяснености са още едно основание да се приеме, че е нарушено правото на
защита на жалбоподателя, който на практика не може да разбере в какво точно
се обвинява. Въз основа на това не може да се формира и административно-
наказателната отговорност по чл.179 от ЗДвП в нейната пълнота и яснота.
Видно от изложеното е, че в наказателното постановление липсват както бе
упоменато по-горе пълно описание на нарушението, обстоятелствата при
които е извършено и доказателствата, които го потвърждават. Или иначе
казано същото не отговаря на императивните изисквания на чл.57, ал.1, т.5 от
ЗАНН. Начинът, по който е описано нарушението прави невъзможно
установяването как същото точно е извършено, за което съдът може да
направи своята обоснована и несъмнена преценка, че действително така
описаното нарушение съставлява такова по смисъла на закона. Тези
обстоятелства са от съществено значение за установяване на нарушението.
Липсата на конкретизация, създава за съда на практика невъзможност да
прецени извършеното нарушение.
Следва да се подчертае също, че за да бъде доказано едно нарушение, същото
следва да е установено по безспорен начин по време, място и начин на
извършването му. В случая контролните органи са се спрели на множество
възможни причини за настъпване на ПТП, вменили са ги като вина на водача,
без да съберат доказателства за точно това нарушение. Не е описан релефа на
пътя, пътните и атмосферните условия, за да е ясно с кое по-точно от
изискванията на чл.20, ал.2 от ЗДвП не се е съобразил жалбоподателя.
Тежестта на доказване тежи върху административно- наказващия орган и
недоказването на административното нарушение е предпоставка за отмяна на
наказателното постановление.
Предвид горното, съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление следва да бъде изцяло отменено- като необосновано и
незаконосъобразно.
Съобразно мотивите по-горе за отмяна на обжалваното наказателно
постановление, на основание разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН
4
жалбоподателят има право да иска да му бъдат възстановени разноските,
които е направил по съдебното производство, в т.ч. такива за адвокатско
възнаграждение, които според представения по делото договор за правна
защита и съдействие възлизат на 550 лева, заплатени в брой според
отразеното в договора. Ето защо и доколкото такова изрично искане е
направено своевременно в хода на съдебното производство и са нА.це
доказателства за реалното им заплащане, в тежест на АНО следва да бъдат
възложени направените от жалбоподателя разноски за адвокатско
възнаграждение в посочения размер. Направеното в условията на
евентуалност от АНО възражение за прекомерност на претендираните
разноски за адвокатско възнаграждение от жалбоподателя, съдът намира за
неоснователно, доколкото същото е определено в близък до минималния
размер според разпоредбите на чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.1 от НАРЕДБА №1
от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а и
настоящото производство е проведено в две съдебни заседания, на които е
присъствал упълномощеният процесуален представител.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН,
Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №24-1253-004353/10.01.2025г.
на Началник Група в ОД-МВР-Хасково, Сектор «Пътна полиция», с което на
А. К. С., ЕГН **********, от с.Жълти бряг, за това, че на 21.11.2024г. в 21:10
часа, в с.Книжовник, по път III-5074 км.1 в посока към центъра на селото
управлява мотопед марка «К.» модел «L. 50» черен на цвят, с номер на рама:
XLC2011000911043, без регистрационна табела, собственост на И.И.Т. с ЕГН:
********** от село Стамболово, като водачката С. поради движение с
несъобразена скорост с релефа на местността и със състоянието на пътя и на
превозното средство губи контрол над управляваното МПС, навлиза в лентата
за насрещно движение и се удря в крайпътния бордюр. Настъпва ПТП с
пострадало лице. С което за виновното нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП, на
основание чл.53 от ЗАНН и чл.179, ал.2, предл.1 от ЗДвП й е наложено
наказание “Глоба” в размер на 200лв.- като необосновано и
незаконосъобразно.
ОСЪЖДА ОД-МВР– Хасково да заплати на А. К. С., ЕГН **********,
от с.Жълти бряг, направените пред въззивната инстанция (АНД 117/2025г.)
разноски в размер на 550 /петстотин и петдесет/ лева- произтичащи от
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - Хасково в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е обявено.
Съдия при Районен съд – Хасково:/п/ Не се чете.
Вярно с оригинала.
Секретар: С.А.
5
6