Р Е Ш Е Н
И Е
№260022/24.2.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
гр.ДЕВНЯ, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ти състав, в публично заседание, проведено на шестнадесети февруари
през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: ЮЛИЯН НИКОЛОВ
при
секретаря Ивелина Маркова,
като
разгледа докладваното от съдията
гр.д. № 295 по описа за 2020г. на ДРС,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявени са пасивно
субективно кумулативно съединени искове от НАП , чрез М. Р. Г.,
главен публичен изпълнител при ТД на НАП Варна против „Руди 90“ЕООД ,
ЕИК ********* и Г.В.Г. , ЕГН ********** с правно основание чл.
216 ал.1 т.2 и т.4 ДОПК вр.чл.135 от ЗЗД за прогласяване за
относително недействителни спрямо ищеца на разпоредителната сделка извършена
между ответниците с покупко- продажба на недвижим имот обективиран в нот.акт № 18, том 1, рег.№ 225, дело №16/23.01.2017г.,
с който Д. Н. Г. в качеството си
на управител на „Руди 90“ ЕООД е прехвърлила на Г.В.Г. следния недвижим имот :
постройка на допълнително застрояване , състояща се от магазин за зеленчуци,
магазен за риба, дюнер и клуб с площ от 250 кв.м, изградена в урегулиран
поземлен имот XXI-918 в квартал 42 по плана на
гр.Суворово, общ.Суворово, обл.Варна с площ 755 кв.м заедно с всички подобрения
и трайни насаждения
В исковата молба ищецът –
публичен изпълнител при ТД на НАП Варна твърди ,че със заповед за възлагане на
ревизия №Р-03000316006114-020-001/07.09.2016г. е започнало ревизионно
производство срещу „Руди 90“ ЕООД за установяване на задължения за данъци 8 ДДС
и корпоративен данък/.Производството е завършило с издаването на РА №
Р-03000316006114-091-001/06.04.2017г.Същият е надлежно връчен по реда на чл.32
от ДОПК , влязъл е в сила с размер на установените задължения 44969.71 лева към
датата на издаването му , а към датата на депозиране на исковата молба –
58900.32 лева.Срещу задълженото лице „Руди 90“ЕООД е образувано изпълнително
производство № *********/2017г. за събиране на публичните вземания.При
извършена проверка , относно наличие на движимо и недвижимо имущество ,
собственост на длъжника, годно за обезпечаване и погасяване на публичните
задължения се установило , че е извършена разпоредителна сделка, сключена след
връчването по надлежен ред на Заповед за възлагане на ревизия на задълженото
лице , а именно управителя на задълженото лице „Руди 90“ ЕООД е прехвърлил на Г.В.Г.
описания по горе недвижим имот.
Твърди , че съгласно
разпоредбите на чл.216 ал.1 т.2 и т.4 ДОПК , недействителни по отношение на
държавата са сделките сключени след връчването на заповедта за възлагане на
ревизия, ако в резултата на ревизията са установени публични задължения при
които даденото значително надхвърля като стойност полученото, както и сделки
сключени с намерение да увредят публичните взискатели.
В срока по чл.131 от ГПК
е депозиран писмен отговор от ответника Г.В.Г... Твърди, че няма
доказателства , че връчения ревизионен акт е влязъл в сила към момента на
сделката и , че също така няма доказателства , че е налице несъответствие между
даденото и полученото по сделката.Моли иска да бъде отхвърлен като неоснователен.
В съдебно заседание ищецът –публичен изпълнител при
ТД на НАП Варна се явява лично и поддържа изцяло депозираната искова молба.
Моли съда да уважи предявеният иск и да присъди в полза на ищеца сторените по
делото съдебно-деловодни разноски.
Ответника Г.В.Г. , чрез процесуалния си представител
поддържа депозираният писмен отговор. Моли исковата претенция да бъде
отхвърлена като неоснователна и да бъдат присъдени сторените по делото
съдебно-деловодни разноски.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и
съобразявайки становището на страните и нормативните актове, регламентиращи
процесните отношения, съдът приема за установено следното от фактическа
страна:
Със заповед за възлагане на ревизия
№Р-03000316006114-020-001/07.09.2016г. е започнало ревизионно производство
срещу „Руди 90“ ЕООД за установяване на задължения за данъци 8 ДДС и
корпоративен данък/.Производството е завършило с издаването на РА №
Р-03000316006114-091-001/06.04.2017г.Същият е надлежно връчен по реда на чл.32
от ДОПК , влязъл е в сила с размер на установените задължения 44969.71 лева към
датата на издаването му , а към датата на депозиране на исковата молба –
58900.32 лева.Срещу задълженото лице „Руди 90“ЕООД е образувано изпълнително
производство № *********/2017г. за събиране на публичните вземания.При
извършена проверка , относно наличие на движимо и недвижимо имущество ,
собственост на длъжника, годно за обезпечаване и погасяване на публичните
задължения се установило , че е извършена разпоредителна сделка, сключена след
връчването по надлежен ред на Заповед за възлагане на ревизия на задълженото
лице , а именно управителя на задълженото лице „Руди 90“ ЕООД е прехвърлил на Г.В.Г.
описания по горе недвижим имот.
Въз основа на така установеното от фактическа страна,
съдът достигна до следните правни изводи:
Изложената в исковата молба фактическа обстановка и
формулираният въз основа на нея петитум на исковата претенция обуславя извод за
предявени от ищеца – публичен изпълнител при ТД на НАП Варна ЕАД пасивно
субективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 216 ал.1 т.2 и
т.4 ДОПК вр.чл.135 от ЗЗД за обявяване на сделката покупко –продажба ,
обективирана в нот.акт № 18/2017г. за относително недействителна по
отношение на държавата и на кредитор. По същността си предявяването на иска по
чл.135, ал.1 от ЗЗД представлява упражняване на потестативно право на кредитора
да обяви за недействителна по отношение на себе си сделка или друго действие, с
която длъжникът го уврежда. Това право възниква за кредитора, когато сделката е
увреждаща и е безвъзмездна или е възмездна, но длъжникът и третото лице са
знаели за увреждането. В случаите, какъвто е настоящия, в които Павловият иск
не е съединен обективно с иск за вземането предмет на делото, правоотношенията,
от които произтича същото не са предмет на изследване и съдът формира изводи
само дали вземането произтича от твърдените факти.
Уважаването на иска по чл.135, ал.1 от ЗЗД възлага в тежест на ищеца
установяване съществуването на следните кумулативни предпоставки: наличие на вземане на кредитора-ищец по отменителния иск спрямо ответника , действие на длъжника, увреждащо интересите
на кредитора /разпоредителна
сделка със собствено на длъжника имущество/ и субективен елемент - знание за
това увреждане у длъжника, а когато действието на длъжника се изразява в сключването на възмездна сделка, законът предвижда знанието да е налице,
както у длъжника, така и у третото лице, с което той договаря. В
този смисъл разпоредбата на чл.135, ал.2 от
ЗЗД въвежда оборима презумпция
за знание за увреждането като постановява, че то се предполага до доказване на противното, ако
третото лице е съпруг, низходящ,
възходящ, брат или сестра на длъжника. Презумпцията за знание е
установена само по отношение на посочения ограничен кръг трети лица, като за всички
останали, ако те добросъвестно са придобили възмездно права преди вписването на
исковата молба по реда на чл.135 от ЗЗД, недействителността не засяга
придобитите от тях права. Фактите, презюмирани по силата на законни оборими
презумпции, съдът е длъжен да третира като ненуждаещи се от доказване и именно
поради това не може да се разширява кръга на лицата, по отношение на които се
предполага знание. Презумпцията освобождава ищеца при наличие на твърдения,
респективно доказателства за наличие на цитираната в чл.135, ал.2 от ЗЗД
родствена връзка да доказва знание за увреждане у третите лица, с които е
договарял, което налага извод за обръщане на доказателствената тежест, в
посока, че вместо ищецът-кредитор да доказва знание, ответниците са тези, които
трябва да доказват незнанието си.
В настоящият случай ответниците не оспорват качеството
кредитор на държавата , но твърдят че няма доказателства , че връчения
ревизионен акт е влязъл в сила към момента на сделката и , че също така няма
доказателства , че е налице несъответствие между даденото и полученото по
сделката.
Ищецът е придобил вземането си против ответника Г.
Георгеев по силата на влязъл в законна сила ревизионен акт с който са
установени задължения към държавата от страна на задълженото лице – „Руди 90“
ЕООД.Безспорно установено е по делото , че процесната сделка е изповядана след
датата на връчване на заповедта за възлагане на ревизия, а именно 19.09.2016г.,
като по делото са приложени писмени доказателства за това.Връчването е редовно осъществено
по електронен път съгласно чл.30 ал.6 от ДОПК.От извършената ревизия са
установени публични задължения, изброени изчерпателно в издадения РА №
Р-03000316006114-091-001/06.04.2017г.Същият е надлежно връчен по реда на чл.32
от ДОПК , влязъл е в сила с размер на установените задължения 44969.71 лева към
датата на издаването му , а към датата на депозиране на исковата молба –
58900.32 лева.Извършено е пълно проучване на имущественото състояние на
задълженото лице и не е установено никакво годно за обезпечение имущество ,
банкови сметки и др.Единственото недвижимо имущество е отчуждено в кратък
период от време , непосредствено след връчването на ЗВР.При изповяданата сделка
платената чена на имота е 9900 лева , което е с 50% по ниско от стойността на данъчната
оценка, поради което може да се направи извод , че даденото значително
надвишава стойността на полученото.
Предпоставка за уважаване на иска с правно основание чл.
135 от ЗЗД е и наличието на увреда по отношение на кредитора. Увреждащо действие е всеки правен и
фактически акт, с който се засягат права, които биха осуетили или затруднили
осъществяване на правата на кредитора спрямо длъжника. Така, увреждане е
налице, когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или по
какъвто и да е начин затруднява удовлетворението на кредитора, в т.ч. извършено
опрощаване на дълг, обезпечаване на чужд дълг, изпълнение на чужд дълг без
правен интерес и пр. В този смисъл съдът отчита извършените
възмездни разпоредителни действия на длъжника а именно – отчуждаването на
цялото налично имущество на нереално ниска цена, прехвърлянето на дружествените
дялове, липсата на връзка с новия управител, липсата на плащания по
изпълнителното дело.Именно тези действия на длъжника сочат явно намерение за
възпрепятстване на възможността кредитора/ в случая държавата/ да удовлетвори
вземанията си и обуславят намерение за увреждане.
С извършената продажба , ответникът обективно е
допринесъл за намаляване на имуществото си служещо за общо обезпечение на
кредитора му, респективно до увреждане на интересите му като е поставил в
опасност шансовете за удовлетворяване на признатото му вземане. Съдът приема,
че обстоятелството дали длъжникът разполага обективно с достатъчно друго
имущество, от което да се удовлетвори кредиторът е правно ирелевантно,
доколкото допускането длъжникът да избере с кои от неговите активи да се
удовлетвори кредитора противоречи на правилото на чл.133 от ЗЗД, а именно, че
цялото имущество на длъжника служи за общо обезпечение на неговите кредитори
Решение № 320 от 5.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1379/2012 г., IV г. о., ГК,
докладчик съдията М.П.. В този смисъл е и Решение № 93/28.07.2017г. по т.д.№
638/2016г. по описа на ВКС, ТК, II т.о, с което се приема, че всяко отчуждаване на имущество на длъжника намалява
възможностите за удовлетворение на кредитора. В случая обаче такова имущество
не е налице.
С оглед изложеното и при наличие на всички предпоставки
от фактическия състав на разпоредбите на чл. 216 ал.1 т.2 и т.4 ДОПК и чл.135
от ЗЗД, съдът намира, че исковете на НАП за прогласяване за относително
недействителни спрямо ищеца на разпоредителната сделка извършена между
ответниците с покупко- продажба на недвижим имот обективиран в нот.акт №
18, том 1, рег.№ 225, дело №16/23.01.2017г., с който Дарина Николова Георгиева
в качеството си на управител на „Руди 90“ ЕООД е прехвърлила на Г.В.Г. следния
недвижим имот : постройка на допълнително застрояване , състояща се от магазин
за зеленчуци, магазен за риба, дюнер и клуб с площ от 250 кв.м, изградена в
урегулиран поземлен имот XXI-918 в квартал 42 по плана на гр.Суворово, общ.Суворово,
обл.Варна с площ 755 кв.м заедно с всимки подобрения и трайни насаждения се
явяват основателни и следва да бъдат уважени.
И двете страни по делото са направили
искане за присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски, като с
оглед изхода на спора, такива се следват на ищеца в размер на 300 .00 лева за
юрисконсултско възнаграждение и в полза на съда в размер на 672.69 лв. – държавна
такса върху данъчната оценка на процесния недвижим имот на основание чл.78 ал.6 ГПК. Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА за относително недействителен по отношение на НАП
– публичен изпълнител при ТД на НАП Варна със седалище и адрес на
управление: гр.Варна , бул“Осми приморски полк“ №128 договор за покупко-
продажба на недвижим имот обективиран в нот.акт № 18, том 1, рег.№ 225,
дело №16/23.01.2017г., с който Д. Н. Г. в качеството си на управител на „Руди
90“ ЕООД е прехвърлила на Г.В.Г. следния недвижим имот : постройка на
допълнително застрояване , състояща се от магазин за зеленчуци, магазен за
риба, дюнер и клуб с площ от 250 кв.м, изградена в урегулиран поземлен имот XXI-918 в квартал 42 по
плана на гр.Суворово, общ.Суворово, обл.Варна с площ 755 кв.м заедно с всички
подобрения и трайни насаждения на основание чл.216 ал.1 т.2 и т.4 ДОПК
вр.135, ал.1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „Руди 90“ЕООД , ЕИК ********* и Г.В.Г. , ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТЯТ солидарно на ТД на НАП Варна сумата
от 300. 00 лв/ триста лева и 00 стотинки/ / представляваща сторени по
делото съдебно-деловодни разноски за юрисконсултско възнаглраждение , на
основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА „Руди 90“ЕООД , ЕИК ********* и Г.В.Г. , ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТЯТ солидарно по сметка на РС Девня сумата от 672.69 лв./шестстотин
седемдесет и два лева и 29 стотинки/ – държавна такса върху данъчната оценка на
процесния недвижим имот на основание чл.78 ал.6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от
получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.
РЕШЕНИЕТО да се връчи
на страните.
СЪДИЯ
В РАЙОНЕН СЪД: