Р Е Ш Е Н И Е
№ ………./09.07.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПРОВАДИЙСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД,
ІІІ състав, в публично съдебно заседание, проведено на девети юни две хиляди и двадесета година, в
следния състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СОНА
ГАРАБЕДЯН
при участието на секретаря И. В., след като
разгледа г. д. № 1151/2019 г. по
описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от С.Г.П., ЕГН
********** против Б.И.В., ЕГН ********** и И.С.В., ЕГН **********, с която са
предявени искове за: прогласяване недействителността на пълномощно рег. № 315 и рег. № 316 от
30.01.2012 г. на Владимир Чеботарьов, помощник нотариус при нотариус Зоя
Аврамова, рег. № 333 на Нотариалната камара, с район на действие РС – ***** и въз основа на това да бъде
прогласена нищожността на договор за покупко – продажба, сключен с нотариален
акт № 62, том I, рег. №
390, нот. дело № 58 от 02.02.2012 г. на нотариус Зоя
Аврамова, рег. № 333 на Нотариалната камара, с район на действие РС – *****,
вписан в Служба по вписванията – ***** с вх. рег. № 620 от 07.02.2012 г., акт №
42, том II, дело № 241/2012 г. от
наследодателя на ищеца – Г. И. И., ЕГН **********, б.ж. на гр. *****, починал
на 27.01.2014 г., като продавач, чрез пълномощник Б.И.В. и Б.И.В. като купувач,
като сключен без представителна власт; да бъде прието за установено по
отношение на ответниците, че ищецът С.Г.П. е собственик на следния недвижим имот: дворно място, находящо се в гр. *****, област ****,
цялото с площ от 785 кв. м., при
граници: улица, поземлени имоти XVIII – 2096, VII – 2110, VIII – 2111, XVI – 2098,
съставляващо УПИ XVII – 2097 в кв. 104 по плана на града, с административен
адрес: ****, ведно с построените в това дворно място жилищна сграда със
застроена площ от 67 кв. м., състояща се
от две стаи, кухня, коридор и входно антре, лятна кухня с площ 20 кв. м. и гараж
с площ 21 кв. м. по наследство, както и ответниците да бъдат осъдени да предадат на ищеца владението върху описания
имот. В условията на евентуалност са предявени искове за: прогласяване нищожността на договор за покупко –
продажба, сключен с нотариален акт № 62, том I, рег. № 390, нот. дело № 58 от
02.02.2012 г. на нотариус Зоя Аврамова, рег. № 333 на
Нотариалната камара, с район на действие РС – *****, вписан в Служба по
вписванията – ***** с вх. рег. № 620 от 07.02.2012 г., акт № 42, том II, дело № 241/2012 г. като привиден, прикриващ договор за покупко – продажба
срещу задължение за гледане и издръжка на основание чл. 26 от ЗЗД, във вр. с
чл. 17 от ЗЗД и иск за разваляне на прикрития договор за покупко – продажба
срещу задължение за издръжка и гледане, сключен между наследодателя Г. И. И. и
ответниците Б.И.В. и И.С.В., поради неизпълнение, на основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че ищецът С.П. е наследник
на Г. И. И. ЕГН **********, б.ж. на гр. *****,
починал на 27.01.2014 г. Приживе наследодателят ѝ притежавал следния
недвижим имот: дворно място, находящо се в гр. *****, област ****,
цялото с площ от 785 кв. м., при
граници: улица, поземлени имоти XVIII – 2096, VII – 2110, VIII – 2111, XVI – 2098,
съставляващо УПИ XVII – 2097, кв. 104 по плана на града, с административен
адрес: ****, ведно с построените в това дворно място жилищна сграда със
застроена площ от 67 кв. м., състояща се
от две стаи, кухня, коридор и входно антре, лятна кухня с площ 20 кв. м. и
¾ ид. части от гараж с площ 21 кв. м. Твърди се, че наследодателят е придобил имота
въз основа на съдебна делба по силата на решение от 23.11.2000 г. по г. д. №
262/1999 г. на РС – *****, поправено с решения от 01.09. 2003 г. по г. д. №
262/1999 г. на РС – ***** и от 17.03.2004 г. по г. д. № 262/1999 г. на РС – *****,
като при извършване на съдебната делба съсобственият между съделителите Г. И. и
С.П. гараж, построен в процесния имот, останал неподелен. На 02.02.2012 г.
наследодателят на ищеца продал на ответника Б.И.В. процесния недвижим имот,
включително и гаража, който към момента на изповядване на сделката е бил
съсобствен между Г. И. И. и ищеца П.. Към датата на изповядване на сделката
ответникът Б.В. е бил в законен брак с ответника И.В.. Излага, че при
изповядване на сделката наследодателят ѝ бил представляван от Б.В., който
се легитимирал с пълномощно рег. № 315 и рег.
№ 316 от 30.01.2012 г. на Владимир Чеботарьов, помощник нотариус при нотариус
Зоя Аврамова, рег. № 333 на Нотариалната камара, с район на действие РС – *****.
С това пълномощно В. бил упълномощен да продава на когото намери за добре и на
цена каквато прецени, включително да дарява, заменя или да извършва други
разпоредителни сделки, включително и да договаря сам със себе си относно
следния недвижим имот: дворно място,
находящо се в гр. *****, област ****, цялото с площ от 655 кв. м., съставляващо парцел XVII – 2094, кв.
104 по плана на гр. *****, ведно с построените в това дворно място къща,
стопански постройки, баня и тоалетна, да получава цялата продажна цена или
части от нея, включително и по банков път, като упълномощителят го освободил от
отчетна сделка и в тази връзка декларирал следното: „че съм получил напълно и в
брой/по банкова сметка ***а цена на имотите към момента на подписване на
настоящото пълномощно...”. В нотариален акт № 62, том I, рег. № 390, нот. дело № 58 от
02.02.2012 г. на нотариус Зоя Аврамова се съдържало
изявление на ответника Б.В., в качеството му на пълномощник на продавача, че
продажната цена е получена напълно от купувача.
Позовава се на изложеното от наследодателя ѝ в
предявена от него пред РС – ***** искова молба, по която е било образувано г.
д. № 307/2013 г. и с която са били предявени обективно евентуално съединени
искове за разваляне на сключения между Г. И. и Б.В. договор за покупко –
продажба, обективиран в нотариален акт № 62, том I, рег. № 390, нот. дело № 58 от
02.02.2012 г., а при условията на евентуалност – за прогласяване нищожността на
упълномощителната сделка и на сключения договор с нот. акт № 62 от 02.02.2012
г., за унищожаване на упълномощителната сделка и договора, като сключени при
измама и за обявяване за нищожен сключения договор, като сключен във вреда на
продавача и поради накърняване на добрите нрави /л. 74 – 78 от делото/. Посочва
се, че провокиран от действията на ответника наследодателят подал жалба до РП –
*****, по която била образувана прокурорска преписка № 1140/2012 г. Твърди се,
че при разпита ответникът заявил, че предложил на Г. И. да му прехвърли къщата
срещу гледане и той се съгласил. През месец януари 2012 г. ответникът започнал
да се грижи за И. и още същия месец последният подписал пълномощно, с което го
упълномощил да се разпорежда с имота му, включително да договаря сам със себе
си, да му взема пенсията и въобще да го представлява пред всички инстанции и за
всичко. Тъй като ответникът полагал грижи, а нямал сигурност, че ще получи
къщата и целия имот, на 02.02.2012 г. продал сам на себе си имота за сумата
11 539.80лева. Тази сума ответникът не бил дал на Г. И., тъй като
уговорката им била ответникът да полага грижи срещу къщата, а не да му я
купува.
Поддържа се, че нотариалният акт, в който
е обективиран договора за покупко – продажба е нищожен, поради наличие и на
трите групи недостатъци, визирани в нормата на чл. 576 от ГПК – недостатъци,
отнасящи се до правата и задълженията на нотариуса; недостатъци, които
произтичат от запретеността на сделката по смисъла на чл. 574 от ГПК и
недостатъци, които се отнасят до предписаната от закона форма и до изпълнение
на постановените от закона условия за извършване на нотариалните
удостоверявания.
Оспорва се извършеното с нот. акт № 62 от 02.02.2012 г. нотариално удостоверяване
досежно извършената от нотариуса проверка по чл. 586, ал. 1 от ГПК на
собствеността и наличието на особените изисквания за изповядване на процесната
сделка, като се твърди, че е налице неистински писмен свидетелстващ документ с
невярно съдържание. В тази връзка се излагат аргументи, че решение от 23.11.2000 г., постановено по г. д.
№262/1999 г. на РС - *****, поправено с решения от 01.09.2003 г. и от
17.03.2004 г., постановени по същото дело, не е вписано, поради което удостоверяването, че са
налице особените изисквания за извършване на сделката е в противоречие с разпоредбата
на чл. 586, ал. 4 от ГПК, съгласно която, когато документът за собственост на
праводателя не е вписан, нотариалният акт не се издава, докато този документ не
бъде вписан. Поддържа се, че неистинността на нотариалното удостоверяване,
обуславя неговата нищожност, защото прикрива липсата на условие за валидността
на извършването на нотариалният акт - вписан документ за собственост на
праводателя по смисъла на чл. 586, ал. 4 от ГПК.
Оспорва се пълномощно рег. №
315 и рег. № 316 от 30.01.2012 г. на Владимир Чеботарьов, помощник нотариус при
нотариус Зоя Аврамова, като се твърди, че същото се отнася до имот с различен
имотен номер като кадастрална единица, различна площ и местонахождение и в него
липсва изявление за гараж, т. е. сделката била извършена без представителна
власт. В пълномощното следвало да се конкретизира имотът с достатъчни с
безсъмнената му идентифакация признаци, видът на разпореждането и съществените
му условия, а при продажба – цената. Твърди се, че ако в пълномощното не са
посочени имотът, видът на разпореждането, условията на договаряне и цената,
упълномощаването е общо. Пълномощното се оспорва и като документ с невярно
съдържание в частта извън упълномощителната сделка, обективираща изявлението на
наследодателя Г. Ивванов, че е „получил сумата напълно и в брой/по банкова
сметка ***а цена на имотите към момента на подписване на настоящото
пълномощно…” Твърди се, че е налице частен свидетелстващ неистински документ с
невярно съдържание.
В обобщение се оспорват нот. акт № 62 от
02.02.2012 г. на нотариус Зоя Аврамова като неистински писмен свидетелстващ
документ с невярно съдържание и пълномощно рег. № 315 и рег. № 316 от
30.01.2012 г. на Владимир Чеботарьов, помощник нотариус при нотариус Зоя
Аврамова като неистински частен свидетелстващ документ с невярно съдържание.
Иска се продажбата да бъде призната за
нищожна, като се посочва, че това обуславя и уважаването на ревандикационния
иск. Твърди се, че упълномощеният не е имал представителна власт да сключи
конкретната сделка, поради което същата е относително недействителна спрямо
упълномощителя докато той не я потвърди в изискваната от закона форма, каквото
потвърждаване не е извършено. Излага се, че е налице мнимо представителство,
защото представителят е надхвърлил границите на представителната власт досежно
разпореждането с гараж и е прехвърлил имот, различен от този, за който му е
дадено пълномощно.
В условията на евентуалност се поддържа,
че договорът за покупко – продажба е нищожен като привиден, прикриващ договор
за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, по
който договор ответниците не са изпълнявали задълженията си. Претендира разноски.
В съдебно заседание ищецът не се явява.
Чрез своите процесуални представители поддържа исковата молба и моли за
уважаване на исковете. Представя договор за правна защита и съдействие, ведно с
пълномощно. Представя писмена защита.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор от ответниците,
които оспорват изцяло предявените искове,
като считат същите за неоснователни. Оспорват изцяло фактическите твърдения,
изложени в исковата молба. Твърдят, че пълномощното изразява волята на
упълномощителя относно основните параметри на сделката, поради което
представлява и предоставя изрично /конкретно/ упълномощаване. Твърдят, че
своевременно и точно са изпълнили задължението си да платят продажната цена на
имота, заплащайки в брой на наследодателя на ищеца сума в размер на 11539.80 лева,
представляваща договорената между тях и продавача Г. И. продажна цена на имота,
преди изповядване на сделката пред нотариус. Въз основа на изложеното за
валидността на упълномощителната сделка твърдят, че сделката, обективирана в
нот. акт № 62 от 02.02.2012 г., е изповядана с оглед наличието на изричното
волеизявление на продавача, надлежно упълномощил купувача, т. е. при наличие на
съгласие за продажба от страна на продавача.
Според ответниците в случая не е
налице нито една от хипотезите по чл. 576 от ГПК, при които извършеното
нотариално действие е нищожно, но дори да се установи такова нарушение, което
оспорват, то нарушението, в частност на чл. 586, ал. 4 от ГПК, не води до
нищожност на сделката поради противоречие със закона, тъй като противоречието е
налице при нарушение на императивна норма, която забранява сключването на сделката.
Считат за неоснователно
твърдението на ищеца за липса на идентичност между имота, предмет на договора
за покупко – продажба, и този, описан в пълномощното. Излагат, че неточното
описание на имота, предмет на сделката, не е сред пороците, водещи до нищожност
на нотариалното удостоверяване.
Позовават се на съдебна практика
на ВКС в подкрепа на възражението за несъстоятелност на твърденията на ищеца за
допуснато от ответника В. надхвърляне на границите на представителната власт
чрез осъществено разпореждане с гараж, изграден върху дворното място, предмет
на договора за покупко – подажба, но невключен изрично в описанието на имота в
пълномощното. Според цитираната от ответниците съдебна практика, ако не е
посочено изрично друго, съгласно чл. 92 от ЗС собственикът на земята е
собственик и на постройките в нея. С оглед на това считат, че прехвърлителният
ефект на продажбата е настъпил и за намиращите се в продаденото дворно място
постройки – стопанска сграда и гараж, а и липсва изрична уговорка в пълномощното
да не се прехвърля правото на собственост върху гаража
Твърдят, че неизпълнението на
нормата на чл. 25, ал. 10, във вр. ал. 9 от ЗННД също не е основание за
нищожност на нотариалния акт, а касае единствено дисциплинарната отговорност на
нотариуса. Според ответниците задължението за заплащане по банков път на
договорената цена, предвидено в разпоредбата на чл. 25, ал. 10, във вр. ал. 9
от ЗННД, възниква към момента на сключване на договора пред нотариуса във
формата на нотариален акт и не засяга сумите, платени като цена преди
сключването му.
Излагат съображения в подкрепа на
твърдението за неоснователност и на исковете за привидност на сделката и за
разваляне на прикрития договор за покупко – продажба срещу задължение за
издръжка и гледане поради неизпълнение от страна на ответниците. Твърдят, че за
пълното доказване на привидността на сделката и действителното прикрито
съглашение е необходимо страните да изготвят обратно писмо, което трябва да
съдържа всички действителни уговорки по прикрития договор, тъй като според
ответниците е недопустимо да се установява точното съдържание на прикрития
договор със свидетелски показания. Ищецът не е представил такъв документ, нито
е конкретизирал параметрите на прикрития договор. Поради факта, че са
договорили като насрещна престация срещу придобиването на правото на
собственост върху процесния имот заплащането на неговата цена, а не грижи и
издръжка спрямо продавача, не са
възприели възникването на подобни задължения, респ. не са ги реализирали. По изложените съображения молят така предявените искове да
бъдат отхвърлени. Претендират разноски.
В съдебно заседание ответниците не се
явяват. Чрез своите процесуални представители поддържат отговора на исковата
молба и молят за отхвърляне на исковете. Претендират направените разноски във
всички инстанции. Представят писмена защита.
По предявената искова молба е било образувано г. д. №
616/2014 г. по описа на РС – *****, по което е постановено решение №
160/18.06.2015 г., с което са уважени исковете по чл. 42, ал. 2 от ЗЗД и по чл.
108 от ЗС. В мотивите на решението първоинстанционният съд е приел, че поради
уважаването на главните искове, не следва да се произнася по предявените в
условията на евентуалност искови претенции.
По въззивна жалба на ответниците Б.И.В. и И.С.В. *** е
било образувано в. г. д. № 2718/2015 г. С решение № 1854/10.11.2015 г.,
постановено по същото дело, е потвърдено решението на първоинстанционния съд.
Решението на ОС – **** също е било обжалвано от ответниците
и с решение № 146/12.01.2018 г. по г. д. № 1064/2016 г. на ВКС, III г.о., решение № 1854/10.11.2015
г. по в. г. д. № 2718/2015 г. на ОС – **** е отменено и делото е върнато на ОС
– **** за ново разглеждане от друг състав. Върховният касационен съд е приел,
че въззивният съд е допуснал нарушения по чл. 281, т. 3 от ГПК, които включват
и трите категории нарушения, регламентирани в нормата.
След връщане на делото пред ОС – **** е било образувано
в. г. д. № 129/2018 г. При новото разглеждане на делото е било постановено
решение № 566/28.03.2018 г., с което е отменено решение № 160/18.06.2015 г.,
постановено по г. д. № 616/2014 г. по описа на РС – ***** и вместо него е
постановено друго, с което исковете по чл. 42, ал. 2 от ЗЗД и по чл. 108 ЗС са
отхвърлени.
Решението на въззивната инстанция е обжалвано от С.Г.П.
пред ВКС, който с решение № 132/18.07.2019 г. по г. д. № 3313/2018 г. на III г. о. е обезсилил решение №
566/28.03.2018 г. по в. г. д. № 129/2018
г. на ВОС и решение № 160/18.06.2015 г. по г. д. № 616/2014 г. по описа на РС –
***** и делото е върнато на РС - ***** за ново разглеждане от друг състав с
указания при новото разглеждане на делото от първостепенния съд същият да се
произнесе по установителните искове за недействителност на договора за покупко
– продажба, съобразно тежестта на порока, който се твърди да засяга сделката,
от по – тежкия към по – лекия /при отхвърляне на предходната претенция/, до
изчерпване на заявените основания, а така също и по обусловените искове по чл.
87, ал. 3 от ЗЗД и чл. 108 ЗС. Освен това ВКС е счел за необходимо да посочи,
че гаражът по своето предназначение е самостоятелен обект на правото на
собственост. Той съставлява постройка на допълващо застрояване – арг. чл. 42,
ал. 2 от ЗУТ и няма правната характеристика на приращение по смисъла на чл. 92
от ЗС. Още повече по делото се установява, че е изграден в съответствие с
одобрени строителни книжа /л. 71 и 72 от г. д. № 616/2014 г. на РС – *****/,
противно на приетото от въззивния съд, поради което не може да се приеме, че
построеното има характер на приращение към терена и попада в обхвата на
овластяване с упълномощителната сделка /макар и гаражът да не е изрично посочен
като обект на учредени представителни права/, а процесният договор не е
недействителен, на основание чл. 42, ал. 2 от ЗЗД, в частта досежно
разпореждането с построения в урегулирания поземлен имот гараж.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 от ГПК, обсъди възраженията, доводите и
исканията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:
От представеното с исковата молба
удостоверение за наследници се установява, че единствен наследник на Г. И. И., починал на 27.01.2014 г. е
ищецът С.Г.П. /л. 6 и л. 73 от г. д. № 616/2014 г. на РС - *****/.
С договор за покупко-продажба на
недвижим имот, обективиран в нотариален кат № 97, том II, дело № 631/1969 г. наследодателите на ищеца - Г. И.
И. и Й.З.И., са закупили от Поликсена Дечева В. и Радка Андреева Костова
жилищна сграда, застроена върху 67 кв.м., стопанска сграда застроена върху 20
кв.м., заедно с дворното място от 655 кв.м., парцел III-1613, в кв. 136 по плана на гр. *****, при
граници: ****, Горски фонд, Х.В.В., Т.И.Ю.и Ю.К./л. 7-8/.
Й.З.И., с ЕГН ********** е
починала на 08.12.1989 г., като е оставила за свои наследници Г. И. И., с ЕГН **********
– съпруг и ищеца С.Г.П. – дъщеря, което се установява от представеното с молба
вх. № 1159/23.03.2015 г. удостоверение за наследници, издадено на 16.02.2015 г.
от Община ***** /л. 73/.
С решение от 23.11.2000 г. по
гр.д. № 262/1999 г., поправено с решения от 01.09. 2003 г. по г. д. № 262/1999 г.
на РС – ***** и от 17.03.2004 г. по г. д. № 262/1999 г. на РС – ***** в дял на Г. И. И. е поставен следният
недвижим имот: дворно място от 785 кв.м., съставляващо парцел XVII-2097 в кв. 104 по плана на гр. ***** при
граници: улица, парцел XVIII-2096,
парцел VII-2110, парцел VIII-2111 и парцел XVII-2098, ведно с построените в него къща,
състояща се от две стаи, кухня, коридор и входно антре и стопански постройки,
баня и тоалетна /л. 13-21/. В решенията са направени отбелязвания, че същите са
влезли в сила, както следва - на 18.12.2000 г., на 15.12.2003 г. и на
24.04.2004 г.
С пълномощно с нотариална заверка
на подписа и съдържанието от 30.01.2012 г., рег. №№ 315 и 315 на помощник
нотариус Владимир Чеботарьов при нотариус Зоя Аврамова, рег. № 333 на
Нотариалната камара, с район на действие РС – *****, Г. И. И. е упълномощил
ответника Б.И.В. да продаде на когото намери за добре и на цена каквато прецени,
включително да дарява, заменя или извършва други разпоредителни сделки,
включително и да договаря сам със себе си, като извършва всички
необходими и/или изискуеми по закон правни и фактически действия пред и спрямо
трети лица, вкл. пред нотариус, във връзка със следния недвижим имот, находящ
се в гр.*****: дворно място с площ от 655 кв.м., съставляващо парцел XVII-2094
в кв.104 по плана на гр. ***** при граници: улица, парцел XVII-2096, парцел
VII-2110, парцел VIII-2111 и парцел XVII-2098, ведно с построените в него къща,
състояща се от две стаи, кухня, коридор и входно антре и стопански постройки,
баня и тоалетна /л. 11-12/. В пълномощното е включена и изрична упълномощителна
клауза пълномощникът да получава цялата продажна цена или части от нея, вкл. и
по банков път, по лични сметки на упълномощените лица, като изрично е заявено,
че упълномощителят освобождава „пълномощниците” от отчетна сделка.
Пълномощникът е овластен да подпише нотариален акт пред компетентния нотариус
или съдия по вписванията при условия и за цената, която прецени, като заяви от
името на упълномощителя обстоятелства, за които декларира, в т. ч. че е получил
напълно и в брой/по банкова сметка ***а цена на имотите към момента на
подписване на пълномощното, финансово е удовлетворен от цената и в тази връзка
няма никакви претенции към пълномощниците.
На 02.02.2012 г. с нотариален акт
№ 62, том I, рег. № 390, нот. дело № 58/2012 г. на нотариус
Зоя Аврамова, Б.И.В., в качеството му на пълномощник на Г. И. И., продал на
себе си собствения на Г. И. И. недвижим имот, а именно: дворно място, находящо
се в гр. *****, общ. *****, цялото с площ от 785 кв.м., при граници: улица,
позем. имоти XVIII-2096, VII, VIII и XVI-2098, съставляващо урегулиран поземлен
имот XVII-2097 в кв.104 по плана на града,
ведно с построените в това дворно място жилищна сграда със застроена площ от 67
кв.м., гараж с площ от 21 кв.м. и лятна кухня с площ от 20 кв.м. за сумата от
11539.80 лева, която сума пълномощникът на продавача е заявил, че е получена
напълно от купувача /л.9-10/. При съставянето на акта са представени нот. акт № 97/1969 г., трите решения
по г. д. № 262/1999 г. по описа на РС – *****, скица и пълномощно.
Като доказателството по делото е приета преписката по
нот. дело № 58/2012 г. по описа на нотариус Зоя Аврамова /л. 93-110/, сред
които и скица на имота № 46/02.02.2012 г., видно от която имота в нотариалния
акт е описан съобразно данните по скицата за същия.
Представена е справка за лице от СВ – ***** от 02.07.2014
г., от която е видно, че по персоналната партида на Г. И. И. решенията по г. д. № 262/1999 г. не са вписани /л.
27-30/.
Към момента на покупко-продажбата
купувачът Б.И.В. е бил в граждански брак с И.С.В., видно от представеното
удостоверение за сключен граждански брак /л. 79/.
В представените извлечения от две
сметки на Г. И. в „Банка ДСК” ЕАД за периода от 01.06.2011 г. до 01.03.2012 г.
няма данни за превод на сума в размер на 11539.80 лева /л.22,23/.
По делото са приети обяснителна записка
за гараж на Г. И. и Й.З., със застроена квадратура 21 кв.м., издадена от
Окръжен народен съвет – ****, Районна техническа служба – *****, ведно с чертеж
на проекта за строителство /л.71, 72/.
Ищцата С.Г.П. ***, че е
собственик на ¼ ид.ч. от гараж построен през 1971 г., с площ от 21
кв.м., находящ се в гр. *****, **** № 9 на 27.02.2012 г., видно от
представената от ищцата декларация по чл. 14 от ЗМДТ за облагане с данък върху
недвижимите имоти /л. 66-70/.
В писмени обяснения от 13.12.2012 г.
ответникът Б.И.В. е заявил, че е полагал грижи за Г. И. и въпреки че имотът е
прехвърлен чрез договор за покупко-продажба, договорката между страните е била
да бъдат осигурени грижи за издръжка и гледане на Г. И. срещу прехвърлянето на
недвижимия имот /л. 31/.
С искова молба от 17.07.2013 г. Г. И. И. е
предявил иск срещу Б.И.В. за обявяване нищожността на договор за покупко
-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 62, том I, рег. № 390, нот. дело № 58/2012 г. на
нотариус Зоя Аврамова, като противоречащ на добрите нрави, и в условията на
евентуалност - иск за унищожаването на
упълномощителната сделка, обективирана в нотариално заверено пълномощно с рег.
№ 315/30.01.2012 г. на нотариус Зоя Аврамова поради наличие на порок във волята
на ищеца като сключена при измама. /л. 74-78/. На настоящия съдебен състав е
служебно известно, че по исковата молба е образувано г.д. № 307/2013 г. по
описа на РС - *****, като с решение от 23.05.2014 г. предявените искове са
отхвърлени. Решението е влязло в законна сила на 16.09.2014 г.
В обяснения, дадени по реда на чл. 176, ал. 1 от ГПК пред
районния съд при първоначалното разглеждане на делото, ответниците са заявили,
че са заплатили продажната цена по договора, която е предадена в брой /л. 115 –
гръб/.
При първоначалното разглеждане на делото са
събрани гласни доказателства посредством разпит на свидетелите С.Х.П., съпруг
на ищеца и З. И. З., приятел на ответниците.
В показанията си свидетелят П. твърди, че
посещавал често процесния имот, тъй като съпругата му имала ¼ ид.ч от
гаража и той съхранявал свои инструменти в гаража. Твърди, че Г. И. му е
споделил, че ответникът Б.В. му е предлагал да му прехвърли имота срещу
задължение за издръжка и гледане, на което свидетелят отвърнал: „както си
решиш“. След прехвърлянето на имота Г. И. се оплакал на свидетеля, че са го
накарали да прехвърли имота на ответника Б.В. с договор за покупко-продажба.
Свидетелят П. заявя, че след прехвърлянето на процесния имот на ответниците, Г.
И. бил одърпан, скъсан и по-зле от клошар. Твърди, че не е виждал да са
осигурявани храна, пране или други грижи за Г. И. от ответниците, както и да са
предавани пари от ответниците на Г. И..
Свидетелят З. твърди, че преди около 3 години
дал назаем на ответника Б.В. сумата от 5000 лв. в началото на 2012 г., тъй като
му трябвали пари, за да закупи къщата на негов съсед.
Съдът, при така установената
фактическа обстановка, намира от правна страна следното:
В изпълнение на указанията
на ВКС, дадени в решение №
132/18.07.2019 г. по г. д. № 3313/2018 г. на III г. о., с определение №
1053/04.11.2019 г. с оглед възприетото от върховната
инстанция по въпросите относно правната квалификация и реда за разглеждане на
предявените искове, съдът е изготвил проект за
изменение на доклада по делото като посочил поредността, връзките и правната
квалификация на предявените от С.Г.П. против Б.И.В. и И.С.В. искове,
а именно:
1. иск по чл. 26, ал. 2, предл. 2 от ЗЗД, във
вр. с чл. 44 от ЗЗД за прогласяване нищожност на пълномощното поради липса на
воля – главен;
2. иск по чл. 26, ал. 2, предл. 5 от ЗЗД за
нищожност на договора за покупко – продажба като привиден и прикриващ
действителен алеаторен договор – главен;
3. иск по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД за разваляне
на прикрития действителен договор за покупко – продажба срещу задължение за
гледане и издръжка поради неизпълнение – обусловен от иска по т. 2;
4. иск по чл. 42, ал. 2 от ЗЗД за
недействителност на договора за покупко – продажба на процесния недвижим имот,
като сключен от лице без представителна власт – евентуален спрямо иска по чл.
26, ал. 2, предл. 5 от ЗЗД;
5. иск по чл. 108 от ЗС за установяване на
собствеността и предаване на владението върху процесния недвижим имот –
обусловен от иска по т. 4.
По иска по чл. 26, ал. 2, предл. 2 от ЗЗД,
във вр. с чл. 44 от ЗЗД за прогласяване нищожност на пълномощното поради липса
на воля – главен:
Според разпоредбата на чл. 26, ал. 2, предл. 2
от ЗЗД, нищожни са договорите, при които липсва съгласие, а според чл. 44 от ЗЗД, правилата относно договорите, намират съответно приложение и към
едностранните волеизявления в случаите, в които законът допуска те да пораждат,
изменят или прекратяват права и задължения. Основанието за нищожност – „липса на съгласие” за извършване на упълномощителната сделка,
обуславящо квалификация по чл. 26, ал. 2, предл. 2 от ЗЗД, изисква липсата на
воля (при едностранните сделки) и на съгласие (при договорите) да е съзнателна
(съзнавана). В настоящия случай, видно от съдържанието на пълномощното с нотариална заверка на подписа и съдържанието рег. № 315 и рег. № 316, том 1, № 18 от 30.01.2018
г. на помощник нотариус Владимир Чеботарьов при нотариус Зоя Аврамова, вписана
в НК под № 333, пълномощникът има право да се разпорежда с имотите на упълномощителя,
описани в него, при условия и спрямо лица, каквито намери за добре, вкл. и да договаря
сам със себе си. Отношенията в този едностранен акт са такива на доверие и от
степента на това доверие зависи обема на представителната власт, която
упълномощителят ще учреди с пълномощното. От значение за съдържанието му обаче,
е единствено волята на упълномощителя, отразена в пълномощното, като при
тълкуването му съответно приложение намират правилата на чл. 20 от ЗЗД, във вр.
с чл. 44 от ЗЗД. С оглед на това
възражението за нищожност на пълномощното поради липсата на воля се явява неоснователно. Същото отговаря по съдържание на изискванията за
валидно упълномощаване за разпореждане с имотите, описани в него, според дадените
в т. 1 от ТР № 5/2014 г. от 12.12.2016 г. на ОСГТК на ВКС разяснения, а именно:
за упълномощаване с последиците по чл. 36, ал. 2 от ЗЗД за валидно разпореждане
с имущество на упълномощителя, необходимо и достатъчно е в пълномощното общо да
е изразена неговата воля за овластяване на пълномощника да извършва
разпореждане от негово име. Не е необходимо в пълномощното да са посочени вид
разпореждане, конкретни по вид сделки или действия на разпореждане, нито техни
елементи - определено имущество, цена и пр., нито лице, в полза на което да се
извърши разпореждане. Изисквания за конкретно съдържание на пълномощното могат
да се поставят, само когато правна норма изрично ги установява. Обемът и
ограниченията на учредената на пълномощника представителна власт за
разпореждане изцяло се определят от изявената за това воля на упълномощителя в
пълномощното. Допълнителни гаранции за правата и интересите на упълномощителя
са установени с разпоредбите на чл. 38 и чл. 43 от ЗЗД - за да договаря сам със
себе си или с друго лице, което също представлява, както и за да преупълномощи
друго лице, пълномощникът следва изрично да е овластен за това от
упълномощителя, каквото изрично овластяване в случая е налице, като
упълномощителят винаги може да оттегли пълномощното. Съдържанието на процесното
пълномощното сочи общо, ясно и недвусмислено заявена воля на упълномощителя за
извършване на разпоредителни правни сделки, включително продажба на имотите,
или действия от негово име чрез изрично посочения пълномощник по смисъла на т.
1 от цитираното тълкувателно решение. В тази връзка и само за пълнота следва да
се посочи, че адресите на упълномощителя и упълномощения също не съставляват
задължителен реквизит от съдържанието на пълномощното. Личните им данни,
включително и посоченият адрес на упълномощения, в достатъчна степен
индивидуализират лицата.
В случая следва да се има предвид
и посоченото в мотивите на цитираното по-горе ТР № 5/2014 г. от 12.12.2016 г. на
ОСГТК на ВКС, че често очакванията на упълномощителя не се покриват с постигнатия
от пълномощника му резултат при извършената от негово име разпоредителна сделка
или действие. В такива случаи, в опит да отклони правните последици, настъпили
директно в неговата правна сфера (чл. 36, ал. 2 ЗЗД), упълномощителят би могъл
да се позовава на „непълнота” – на липса на „задължителен” реквизит (какъвто
всъщност законът не изисква) в даденото от самия него пълномощно и да
претендира, че сделката или действието са извършени без представителна власт –
извън нейните предели (чл. 42 ЗЗД). По този начин той би се домогнал до една
неследваща му се защита, а третото добросъвестно лице би понесло последиците от
една от най-тежките санкции в гражданското право – недействителността, и то без
възможност съдът да преценява, дали упълномощителят действително е увреден и
дали неговият пълномощник и лицето, с което той е договарял, са добросъвестни
или не. Подобен резултат сериозно би застрашил правната сигурност в гражданския
оборот, като пред правата на третите лица, които добросъвестно са договаряли с пълномощника
и са се доверили на това, което упълномощителят е изявил в пълномощното (чл.
39, ал. 1 ЗЗД не случайно изрично сочи третите лица), се предпочетат „права” на
представлявания, каквито той няма. Рискът, който упълномощителят поема,
избирайки своя пълномощник и очертавайки обема и границите на учредената му
представителна власт, следва да се поеме от самия него, а не неоправдано да се
възлага на третото лице, което е действало добросъвестно.
Ето защо съдът приема, че процесното пълномощно не е нищожно
поради липса на воля, поради което искът следва да се отхвърли като
неоснователен.
По иска по чл. 26, ал. 2, предл. 5 от ЗЗД - главен:
Съгласно чл. 26, ал. 2,
пр. 5 от ЗЗД привидните договори са нищожни, като тази норма следва да се
тълкува във връзка с разпоредбата на чл. 17 от ЗЗД. Привидността на договора е
обусловена от уговорка между страните, с която те прикриват действителната си
воля чрез сключването на съглашение за пред третите лица. Съгласието може да се
изразява в липсата на воля договорът да породи правни последици – абсолютна
симулация или във воля сделката да породи правни последици, различни от външно
изявените – относителна симулация. Законът разпорежда, че при относителната
симулация се прилагат правилата за прикритото съглашение, ако са налице
изискванията за неговата действителност. В този смисъл искът по чл. 26, ал. 2,
пр. 5 от ЗЗД би могъл да бъде предявен за разкриване на относителната
симулацията или за прогласяване на абсолютна симулация.
В практиката на ВКС е
изяснена разликата между иска за установяване на привидност по чл. 26, ал. 2 ЗЗД, с предмет обявяването на относителна недействителност и иска, с който се
претендират последици от прикритата сделка по чл. 17, ал. 1 от ЗЗД. Последователно
е указанието тези искове да се разглеждат като самостоятелни, което не отрича
връзката между привидно и прикрито съглашение при доказването на симулацията, включително
ако при манифестирана покупко - продажба се прикрива алеаторен договор. Изводът
за съществуването на алеаторен договор като прикрита сделка при явна покупко -
продажба на недвижим имот се изгражда при обсъждане на всички установени
обстоятелства и връзките между фактите. Когато трето лице предяви иска и твърди
насочена срещу него симулация с наличие на прикрита сделка, чието съществуване
ответниците оспорват, доказателствената тежест за тези обстоятелства е за
ищеца, но е важно да се отграничи кои са те, предвид обема на търсената защита. Принципното
указание в практиката на ВКС, изразена в решение № 163/2011 г. по г.д №
1536/2009 г І. г.о, постановено по реда на чл. 290 от ГПК е, че в тежест на
страната, която претендира привидна сделка и наличието на прикрито съглашение е
да докаже симулацията и съдържанието на прикритото съглашение. Съществуването на прикритата сделка подлежи на пълно и
главно доказване. За разкриване на симулацията като относителна е необходимо
доказване съществуването на прикритата сделка. Видът
на търсената защита при предпоставките на чл. 17, ал. 1 от ЗЗД може в едни
случаи да се изчерпва само с предявяване на положителната установеност за
съществуването на прикритата сделка като правоотношение, а в други случаи да обуславя
произнасяне по осъдителни, или конститутивни искове - за изпълнение на уговорки
по прикритата сделка, за разваляне по съдебен ред поради неизпълнение и др.
В практиката на ВКС е
утвърдено разбирането, че привидната сделка е винаги нищожна, независимо дали
нищожността е абсолютна или относителна и съдът прогласява тази нищожност по
иск или възражение съгласно чл. 26, ал. 2 от ЗЗД, независимо дали е предявен и
иск по чл. 17, ал. 1 от ЗЗД. В този случай установяването на симулацията като
основание за нищожност по смисъла на чл. 26, ал. 2 от ЗЗД не се обуславя от
изчерпателното, пълно и главно доказване на всички елементи на прикритата
сделка, а е достатъчно да се установи привидността, определяна като съгласие за
симулация.
Установяването на симулацията
може да стане както с писмени доказателства, така и с гласни, при спазване на
ограничението по чл. 165, ал. 2 от ГПК. Няма пречка симулацията да бъде
разкрита и на базата на косвени доказателства, ако те, разгледани и преценени в
своята съвкупност, водят до единствен и несъмнен извод за наличие на такава. Привидността
на сделката може да бъде установена от трето, неучастващо в нея лице, стига то
да има правен интерес от това, т.е. ако от привидността на сделката и от
следващите се от това последици то би могло да черпи права, а конкретният
случай е точно такъв, което обуславя допустимостта на иска.
Предявеният иск е за обявяване на
сключения между наследодателя на ищеца и ответника Б.И.В. договор за продажба
на процесния имот за нищожен, като прикриващ сключен действителен договор за
прехвърляне на имот срещу поето задължение за осигуряване на издръжка и
гледане.
За установяване на привидността,
съгласно чл. 165 от ГПК се изисква писмен документ „обратно писмо”, изходящо от
другата страна по договора, което, като нарочно съставено, трябва да съдържа
всички действителни уговорки, всички клаузи от съдържанието на прикрития
договор /решение № 19 от 13.03.2014 г. на ВКС по г.д. № 2159/2013 г. на III
г.о., постановено по реда на чл. 290 от ГПК; решение № 243 от 30.10.2014 г. на
ВКС по г.д. № 3412/2014 г. на I г.о./. Не се оспорва фактът, че към момента на
подписването на договора за продажба на 02.02.2012 г., липсва такова обратно
писмо, подписано от ответниците или от някой от тях. В случая обаче ищецът П. е
наследник по закон на праводателя по сделката, чиято валидност оспорва. Същата
е насочена срещу нея, тъй като
препятства реализирането на правата ѝ като наследник, поради което е
допустимо събирането на гласни доказателства за установяване на симулативността
ѝ. Това следва от установеното в чл. 165, ал. 2 от ГПК изключение от
принципа за недопустимост на свидетелските показания.
Процесуалният закон в чл. 165,
ал. 2 от ГПК обаче допуска със свидетелски показания да се доказва привидност
на съгласието за сключване на договора и когато е изпълнено едно от посочените
условия: в делото да има писмени доказателства, изходящи от другата страна или
пък писмени доказателства, удостоверяващи нейни изявления пред държавен орган,
които доказателства да правят вероятно твърдението ѝ, че съгласието е
привидно. В теорията и практиката тези документи се определят като непълни
обратни документи или още като „начало на писмено доказателство“ – случаен
документ, който за разлика от „обратното писмо“, не разкрива пълно симулацията,
а създава някаква вероятност за нейното съществуване, което от своя страна
обосновава допустимостта на свидетелски показания за нейното пълно и главно
доказване. В този смисъл е многобройната практика на Върховния касационен съд –
решение № 12 от 31.01.2019 г., по гр.д. № 2000/2018 г. на
ВКС, IV г.о., решение № 251/ 09.01.2015 г. по гр.д. № 7253 по описа
за 2013 г. на ВКС и много др.
За установяване на твърдяната
симулация, от страна на ищеца е направено искане за допускане на гласни
доказателствени средства, като едновременно с това посочва като начало на писмено
доказателство - изявление на купувача по сделката пред държавен орган –
обяснения от 13.12.2012 г., дадени по прокурорска преписка № 1140/2012 г. на РП
- *****, че сделката е симулативна. По делото обаче е представен само писмен
документ, наименован „Обяснение” от 13.12.2012 г., подписан от лицето, дало
обяснение – Б.И.В. /не е оспорена неговата автентичност/, както и от лицето,
снело обясненията, без да е посочено неговото име и качество. С оглед на това
не става ясно дали и пред кой държавен орган е дадено обяснението, поради което
не може с категоричност да се приеме, че се касае за писмено доказателство, удостоверяващо
изявления на купувача пред държавен орган. Не следва обаче да бъде игнорирано
обстоятелството, че въпросното „обяснение” обективира
изявления на страна по сделката, относно факти и обстоятелства, които правят
наличието на симулация вероятно, поради което съдът приема, че същият има
значение като начало на писмено доказателство. Документът „начало на писмено
доказателство” не доказва симулацията, а вероятното ѝ съществуване и
наличието му е основание да бъдат допуснати свидетелски показания, чрез които
симулацията може да бъде доказана. В този смисъл е и решение № 83 от 8.03.2010
г. на ВКС по гр. д. № 2787/2008 г., III г. о., ГК, съгласно което нормата на
чл. 165, ал. 2 от ГПК допуска изключение при условие, че страната, доказваща
симулацията, направи вероятно твърдението си за симулативност чрез т.нар. начало
на писмено доказателство, което се състои в документ, изходящ от противната
страна, материализиращ или удостоверяващ нейно изявление, от което може да се
заключи, че симулацията е вероятна, т.е. удостоверява индиции за привидност,
но не разкрива пряко твърдяната симулация, а за
да се постигне пълно доказване на симулацията, се допускат свидетелски
показания. В случая обаче установяването на предпоставките за преодоляване на
предвидените в чл. 165, ал. 2 от ГПК ограничения за допускане на свидетелски
показания е ирелевантно. Както вече беше посочено по – горе, ищецът е законен
наследник на продавача по сделката, която е насочена срещу него, поради което
по отношение на същия ограничението е неприложимо. Независимо от това, следва да се има предвид, че
доказването със свидетел, трябва да е пълно, иначе претендираната симулативност
не се счита за доказана, както е в случая. Показанията
на свидетеля на ищеца не могат да бъдат възприети като пряко и годно
доказателство, установяващо каква е била волята на прехвърлителя към момента на
сключване на сделката. Този свидетел няма преки впечатления от другата страна
по сделката и не доказва неговата воля.
От анализа на показанията на
свидетеля Стоян П., ценени при условията на чл. 172 от ГПК, не може да се
достигне до извод, че действителното намерение на страните е било да се
обвържат от договор, при който ответникът В. да дължи полагане на грижи и
даване на издръжка. Говори се само за предложение от едната страна преди
сключване на договора и за очаквания на другата страна след неговото сключване, но не и, че такива са били
намеренията и първоначалната насоченост за обвързване със съглашението. Освен
това, този свидетел, който е съпруг на ищеца и роднина по сватовство на
наследодателя, следва да се счита заинтересован от изхода на делото.
Не може да бъде споделено
разбирането, застъпено в исковата молба, основано само на обясненията на
ответника В., че към момента на упълномощителната сделка и към момента на
сключване на договора страните по нея са желаели настъпването на правните
последици по прикритата сделка – прехвърляне на правото на собственост върху
процесния имот срещу задължение за издръжка и гледане, а не плащане, което би
следвало от продажбата на имота, редуцирано в представената писмена защита до
желаните и целени от ответника последици от сделката, изразяващи се в това да
полага грижи срещу имота, но за негова сигурност продал същия на себе си. Не е
възможно едната страна да е изразила воля за придобиване срещу издръжка и
гледане, а другата да е изразила воля за прехвърляне срещу заплащане. Сделката
е факт при съвпадение на насрещни волеизявления, поради което не би могло в
случая страните да имат различни възприятия за нейното основание. В този смисъл
обясненията остават изолирани от доказателствения материал
и са напълно недостатъчни за да се приеме искът за доказан. Доказването на
относителната симулация следва да бъде пълно, като е допустимо да се извърши и
само с косвени доказателства, но при условие същите да формират такава система
от доказателствени факти, които да създават
сигурност, че фактът, относим към симулативността на изявленията се е осъществил /така в решение №
31 по гр. д. №
502/2011 г. на ВКС, III г./.
Отделно от горното, изводите, направени от
ищцовата страна в насока, че Г. И. не е получил продажната цена, която е
отразена в нотариалния акт като получена предварително от купувача /същият се
явява и пълномощник на продавача, като с процесното пълномощно е овластен да
получи продажната цена/, изплатена напълно и в брой преди сключването на
договора, базиращи се на предявената от прехвърлителя искова молба, по която е
образувано гр. д. № 307/2013 г. по описа на РС – ***** и на представените по
делото две извлечения от банковите му сметки за период, включващ времето преди,
по време и след сключване на сделката, не могат да обосноват с категоричност
извода, че е установена, при пълно и главно доказване относителната симулация
на сключения договор. В частта, с която са отразени
изявления на страните или техните пълномощници за плащане цената на имота, нотариалният
акт съставлява частен свидетелстващ документ. От събраните по делото
доказателства не може да се формира извод, че е установено действителната воля
на прехвърлителя да не е обективираната в нотариалния акт такава за прехвърляне
на собствеността срещу заплащане на определената цена от купувача. Макар да не
се установи безспорно, че действително уговорената цена е била платена от
ответника, купувач по договора, това обстоятелство не води до извод за
симулативност на продажбата и прикриването на алеаторен договор. За да е налице
привидност на договора, следва да се установи по несъмнен начин, че към датата
на сключването му страните не са желали да постигнат последиците му -
прехвърлянето на правото на собственост и заплащането на цената. Видно от
съдържанието на нотариалния акт, сделката е сключена от пълномощник, който е
договарял сам със себе си, прехвърляйки си правото на собственост срещу
определената цена, удостоверено е и нейното плащане, като по делото не са
представени доказателства, годни да оборят доказателствената сила на
нотариалния акт. Като такива не могат да бъдат определени нито посочените по –
горе разпечатки от две банкови сметки на прехвърлителя, доколкото не са
ангажирани други доказателства, от които да се установи, че това са били
неговите единствени сметки, нито по иска по чл. 87, ал. 3
от ЗЗД за разваляне на договора поради неплащане на цената, който е един от
предявените искове, по които е образувано г. д. 307/2013 г. на РС – *****, е
постановено влязло в сила решение, доколкото самият ищец, чрез процесуалния си
представител, твърди, че този иск е оттеглен. От друга страна личните обяснения на ответниците, дадени по реда на чл.
176 от ГПК, представляват техни твърдения, които, с оглед императивната
разпоредба на чл. 154, ал. 1 от ГПК, подлежат на установяване на общо
основание с допустимите за това доказателствени средства. Обясненията на
страната биха могли да бъдат доказателствено средство, но само ако съдържат
признание на неизгодни за нея факти, какъвто настоящият случай не е. От показанията на свидетеля З. З. /без
родство/ не се установяват релевантни за
спора факти. Дори да се приеме, че продажната цена
не е заплатена на продавача, не е налице нищожен
договор, а неизпълнение на задължение на една от страните по него. Доводите на
ищеца, че неплащането на покупната цена е индиция за различна от обективираната
в договора воля са неоснователни, тъй като по делото не е проведено пълно и
главно доказване относно релевантния за спора факт за наличие на воля у
наследодателя му за прехвърляне на имота на ответника срещу задължение за
издръжка и гледане. Тежестта за доказването му е на ищеца, поради което от
ангажираните по делото доказателства, не може да се направи извод за наличие на
привидна, респективно прикрита сделка поради неотносимостта им към въпроса за
наличие на намерение у прехвърлителя да се разпореди с имота, сключвайки
алеаторен договор.
Предвид всичко изложено, съдът
формира извод за неоснователност на исковата претенция за обявяване на
нищожност на
договора за покупко – продажба като привиден и прикриващ действителен алеаторен
договор. Поради
това и същия следва да се отхвърли.
По иска по чл. 87,
ал. 3 от ЗЗД за разваляне на прикрития действителен договор за покупко –
продажба срещу задължение за гледане и издръжка поради неизпълнение – обусловен
от иска по чл. 26, ал. 2, предл. 5 от ЗЗД:
Като обусловен и доколкото не се
установиха твърденията за наличие на договор за прехвърляне на право на
собственост срещу поемане на задължение за гледане и издръжка, искът за
развалянето му следва също да се отхвърли.
С оглед отхвърлянето на главния иск по чл. 26, ал. 2,
предл. 5 от ЗЗД, съдът следва да разгледа и
предявеният евентуален иск по чл. 42, ал. 2 от ЗЗД за недействителност
на договора за покупко – продажба на процесния недвижим имот, като сключен от
лице без представителна власт
По евентуалния иск по чл. 42, ал. 2 от ЗЗД:
Предявен е иск за признаване за
недействителен договор за покупко – продажба, обективиран в нот. акт № 62/2012 г.,
като сключен за продавача от пълномощник без представителна власт с оглед общия
характер на упълномощаването, както и поради разминаване на описанието на имота
по упълномощителната и продажбената сделка и липса на упълномощаване за
разпореждане с гараж.
Договорът за
покупко-продажба между наследодателя на ищеца и ответникът Б.В. не е
недействителен на релевираното от ищеца основание по чл. 42, ал. 2 от ЗЗД, предвид
приетото от съда по иска по чл. 26, ал. 2, предл. 2 от ЗЗД, във вр. с чл. 44 от ЗЗД.
Сключената чрез
пълномощник процесна продажба не е недействителна на основание на чл. 42, ал. 2
от ЗЗД, поради общото овластяване на пълномощника.
За притежавания от продавача процесен
недвижим имот, сделката е действителна. В тази връзка няма спор по делото, че
единственият притежаван от упълномощителя Г. И. *** е този, възложен му в дял
по гр.д. № 262/1999 г. по описа на ПРС и продаден с договора по нот. акт №
62/2012 г. В този смисъл и поради идентичността на притежавания и прехвърлен
имот е и обоснованият правен интерес от установителния иск за недействителност,
както и фактическите твърдения по иска за собственост в исковата молба.
Описанието на имота в текста на пълномощното съответства на описанието на имота
в основното решение по гр.д. № 262/1999 г. на РС - *****, преди поправянето му
по реда на чл. 192 от ГПК /отм./. От друга страна, независимо от разминаването
в описанието на номера и площта на имота в текста на пълномощното и в договора
за продажба, то границите на имота, като основен индивидуализиращ признак на
недвижимия имот са идентични, а видно от скицата, приложена в преписката по
нотариалното дело, в нотариалния акт имотът е описан в съответствие с
актуалните му индивидуализиращи белези към момента на изповядване на сделката.
Неоснователен в тази връзка е доводът за превишаване пределите на
представителната власт, поради различно описание на номера и площта на имота в
пълномощното и в нотариалния акт.
На следващо място, съдът намира за
неоснователни наведените от ищеца доводи за наличието на пороци в нотариалното
удостоверяване, а именно: нотариалният акт, в който е обективиран договора за
покупко – продажба е нищожен, поради наличие и на трите групи недостатъци,
визирани в нормата на чл. 576 от ГПК – недостатъци, отнасящи се до правата и
задълженията на нотариуса; недостатъци, които произтичат от запретеността на
сделката по смисъла на чл. 574 от ГПК и недостатъци, които се отнасят до
предписаната от закона форма и до изпълнение на постановените от закона условия
за извършване на нотариалните удостоверявания.
В разпоредбата на чл. 576 от ГПК са посочени
случаите, при които нотариалното удостоверяване е нищожно. Съгласно чл. 18 от ЗЗД договорите за прехвърляне на право на собственост върху недвижими имоти трябва
да бъдат извършени с нотариален акт. Липсата на предписана от закона форма е
едно от основанията за нищожност по чл. 26, ал. 2 от ЗЗД. В случая
императивното изискване за извършване на договора с нотариален акт, като форма
за действителност, е спазена. Неоснователен е доводът, че конкретният
нотариален акт е нищожен поради неспазване на изискването по чл. 586, ал. 4 от ГПК същият да не се издава, докато документът за собственост на праводателя не
бъде вписан. С
изменението на чл. 112 от ЗС от 2000 г. /ДВ, бр. 34/2000 г., в
сила от 01.01.2001 г. /се добави,
че подлежат на вписване освен актовете, с които се прехвърля правото на
собственост и се учредява, прехвърля, изменя или прекратява друго вещно право
върху недвижими имоти, а също и
"актове, с които се признават такива права". На
това основание /чл. 114 ал. 1, б."а", вр. чл. 112, ал.1,
б."а" от ЗС/ след от 01.01.2001 г. подлежат на вписване и исковите
молби по делбените искове. До посоченото изменение не е съществува изискване за
вписване на исковите молби за делба /в този смисъл и
решение № 1945 от 14.08.1965 г. по гр.д. № 1234/65 г. на I г.о. на ВС/. Не се
спори между страните, а и видно от представените по делото копия от решение от 23.11.2000 г. по г. д. №
262/1999 на РС – *****, образувано по иск за делба на процесния имот и на друг имот,
решение за поправка на очевидна фактическа грешка от 01.09. 2003 г. и решение
за поправка на очевидна фактическа грешка от 17.03.2004 г., постановени по
същото дело и влезли в сила съответно на: 18.12.2000 г., на 15.12.2003 г.
и на 24.04.2004 г., в дял на Г. И. И. е поставен следният недвижим имот: дворно
място от 785 кв.м., съставляващо парцел XVII-2097 в кв. 104 по плана на гр. ***** при
граници: улица, парцел XVIII-2096,
парцел VII-2110, парцел VIII-2111 и парцел XVII-2098, ведно с построените в него къща,
състояща се от две стаи, кухня, коридор и входно антре и стопански постройки,
баня и тоалетна /л. 13-21/. Видно от номера на делото, то е образувано през 1999 г. и
е приключило с влязло в сила решение през 2000 г. С оглед на това, независимо че исковата молба по делото за делба
не е подлежала на вписване, постановеното решение има сила на пресъдено нещо
спрямо страните по него и е задължително за тях. Налице е валидно решение,
което обвързва страните по него, техните наследници и правоприемници, съда,
който го е издал и всички съдилища и учреждения в Републиката – чл. 220, ал. 1
от ГПК /отм./. По изложените съображения, настоящият състав намира, че
постановеното по г. д. № 262/1999 г. решение на РС – ***** легитимира
наследодателя на ищеца и продавач по сделката като собственик на поставения в
дял имот. Дори да се приеме, че горепосочените решения е следвало да бъдат
вписани преди извършване на сделката, съобразно чл. 586, ал. 4 от ГПК, следва
да се има предвид, че неспазването на това изискване не е сред изчерпателно
посочените в разпоредбата на чл. 576 от ГПК основания за нищожност на
нотариалните удостоверявания, поради което не се отразява върху тяхната валидност.
По отношение на релевираната нищожност на
нотариалното удостоверяване, поради това че нотариусът е изповядал сделката в противоречие с чл. 578, ал. 4 от ГПК -
без да се убеди в представителната власт на пълномощника, съдът намира
следното:
в текста на нот. акт № 62/2012 г. за покупко-продажба на недвижим имот в случая
е записано, че на 02.02.2012г. пред Нотариус Зоя Аврамова, в канцеларията ѝ
в гр. ***** се е явило лицето Б.И.В., с ЕГН ********** с описан документ за
самоличност, в качеството му на пълномощник на Г. И. И., упълномощен с
пълномощно, с нотариална заверка на подписа и на съдържанието peг. № 315 и 316/30.01.2012 г., извършена в
канцеларията на същия нотариус, като продавач и явилото се лице, като купувач.
След като се е уверил в самоличността на явилото се лице, дееспособността и
представителната му власт, съставил нотариалния акт, прочел съдържанието му и
страните по сделката - продавача, представляван от пълномощник и купувача,
подписали акта. В акта е описано също, че при съставянето му е представено пълномощно
от 30.01.2012 г., както и документи за собственост.
При тези данни не може да се приеме за
основателен доводът за нищожност на договора, сключен с НА № 62/2012г. Щом като
волеизявлението за извършване на правно действие - в случая на нотариален акт,
е било направено пред нотариуса и удостоверено от същия, който освен това, в
рамките на своята компетентност, е удостоверил и личното полагане на подписите
на участващите лица, това означава, че тези лица са се явили лично пред
нотариуса, в съответствие с изискването на закона, като същият е проверил
самоличността и дееспособността, съответно и представителната власт на явилия
се. Легитимацията на пълномощника на прехвърлителя е била удостоверена, предвид
представеното при сключване на договора пълномощно, описано в приложенията към
акта. Нотариусът е спазил разпоредбата на чл. 578, ал. 4 от ГПК, поради което
нотариалното действие не е нищожно по аргумент от чл. 576 от ГПК.
Относно твърдяното от ищеца, извършване на сделката в противоречие на чл. 25, ал.
10 от ЗННД /нова - ДВ, бр.41 от 2011 г., в сила от 01.7.2011 г./, в
разпоредбата на чл. 74 от ЗННД е предвидено, че за виновно неизпълнение на задълженията по закона и устава на
Нотариалната камара нотариусът и помощник-нотариусът носят дисциплинарна
отговорност.
Нотариалният акт за
покупко-продажба на недвижим имот материализира удостоверителните изявления на
нотариалния орган и изявленията на страните по договора. В частта, с която
нотариусът удостоверява, че пред него са се явили посочените лица и съдържащите
се в нотариалния акт изявления са техни, нотариалният акт представлява
официален свидетелстващ документ. В частта, с която купувачът е заявил, че е
платил цената, а продавачът, че е получил цената, нотариалният акт е частен
свидетелстващ документ за знание и материализира удостоверителното изявление на
своя издател за даден факт - плащането на цената. Поради това съгласно
практиката на ВКС, създадена по реда на чл. 290 ГПК и задължителна за
съдилищата по смисъла на т. 2 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на
ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК /решение № 403/10.01.2012г. по гр. дело №
1543/2010г. на ВКС, ГК, ІІІ г. о., решение № 402/17.01.2012г. по гр. дело №
449/2011г. на ВКС, ГК, ІІІ г. о., решение № 173/27.07.2010г. по гр. д. № 5166/2008г.
на ВКС, ГК, ІV г. о. и други съдебни актове/, нотариалният акт за
покупко-продажба на недвижим имот в частта, с която страните са направили
изявление за заплащане, респективно получаване на продажната цена, има характер
на разписка за плащане. Действително, в декларативната част на процесното
пълномощно упълномощителят е заявил, че
е получил напълно и в брой/по банкова сметка ***ена на имотите към момента на
подписване на пълномощното, но същевременно в т. 2 от неговата диспозитивна
част е овластил пълномощника да получава цялата продажна цена или части от нея,
включително и по банков път, по лични сметки на упълномощените лица или по
сметки на юридически лица, които представляват или са в договорни взаимоотношения,
като освобождава пълномощниците от отчетна сделка. Да договарят начин и условия
на плащане, както и плащане по сметка на трето лице. Съгласно чл. 180 от ГПК
подписаните от лицето, което ги е издало, частни документи /диспозитивни и
свидетелстващи/ притежават формална доказателствена сила и съставляват
доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от това
лице. Когато частният свидетелстващ документ удостоверява неизгодни за издателя
си факти, той се ползва и с материална доказателствена сила, т. е. има
доказателствено значение за стоящите вън от него факти, до които се отнася
удостоверителното изявление. В този случай твърдението, че признатият от
издателя факт всъщност не се е осъществил, представлява оспорване на
съдържанието на документа в съответната част по смисъла на чл. 164, ал. 1, т. 6 ГПК. Следователно, когато обективираното в документа изявление принадлежи на
подписалото го лице, но това изявление не е вярно, защото не съответства на
обективната действителност, документът е автентичен, но с невярно съдържание.
Доказателствената тежест за опровергаване на верността на удостовереното
обстоятелство за получаване на цената е на страната, която оспорва верността на
направеното от нея удостоверително изявление, т. е. на страната, която твърди,
че признатият от нея факт в действителност не се е осъществил. В зависимост от
постигнатия резултат доказването може да бъде пълно и непълно. Поради това, че
твърдението на продавача /в исковата молба по г.д. № 307/2013 г. на РС - *****,
респ. на неговия наследник по настоящото дело, че признатият от Г. И. факт за
получаване на цената не се е осъществил, обуславя спорното право за заплащане
на цената по иск с правно основание чл. 79, ал. 1, във вр. с чл. 183 и сл. от ЗЗД, и с оглед доказателствената тежест за опровергаване верността на
удостовереното обстоятелство за получаване на цената, то ищецът трябва да
проведе пълно и главно доказване, че признатото от продавача обстоятелство за
получаване на цената е невярно. Такъв иск обаче в настоящото производство не е
предявен, а предявеният такъв от Г. И. по г.д. № 307/2013 г. на РС – ***** по
признанието на процесуалния представител на ищеца е оттеглен /л. 82/.
По отношение на гаража: В ТР № 5/2014 г. от
12.12.2016 г. са дадени разяснения, че обемът на представителната власт на
пълномощника спрямо третите лица се определя според това, което упълномощителят
е изявил при извършването на упълномощителната сделка /чл. 39, ал. 1 ЗЗД/.
Както при всяко друго волеизявление, насочено към пораждане на определени
правни последици, и при упълномощаването упълномощителят си служи с определени
думи и изрази, с които външно изразява волята си да настъпят целените с
упълномощаването правни последици – възникване на представителна власт за
пълномощника в определен обем и съдържание. Разпореждането от името на упълномощителя ще е
валидно, стига да е извършено от пълномощника в рамките на учредената му
представителна власт – съобразно това, което упълномощителят е волеизявил в
пълномощното /чл. 39, ал. 1, вр. чл. 42, ал. 2 ЗЗД/. Така наример
упълномощителят може да посочи в пълномощното едно или друго свое имущество
/недвижим имот, движима вещ, вземане и пр./ като предмет на бъдещото
разпореждане чрез пълномощника. В този случай обемът от правата на пълномощника
са ограничени от упълномощителя и се свеждат до имуществото, визирано в
пълномощното. Ако при извършване на сделката пълномощникът извърши
разпоредителни действия с имущество, различно или в повече от това, за което е
овластен, тогава неговите действия ще бъдат извършени без представителна власт,
като упълномощителят, който вече се явява мнимо представляван, има възможност
да потвърди или да откаже да потвърди сделката, сключена от негово име, но без
представителна власт. До този момент същата ще бъде в състояние на висяща
недействителност и само от волята на мнимо представлявания зависи дали ще я
валидира или не. Както субективното потестативно /преобразуващо/ материално
право на мнимо представлявания да потвърди и по този начин да валидира с обратно
действие във времето висящо недействителния договор, така и неговото субективно
материално право да се позове на тази недействителност, респ. – и процесуалното
му право на иск, включващо предявяването на установителния иск и заявяването на
правоизключващото процесуално възражение с правна квалификация по чл. 42, ал. 2 ЗЗД, са по принцип наследими и могат да бъдат упражнени от всеки от
наследниците му – съразмерно дела му от наследството. Когато недействителният
договор е бил сключен в хипотезите на липса на учредена представителна власт,
извън пределите на учредената такава или след нейното отпадане, при липса на
потвърждаване от страна на мнимо представлявания, този договор не поражда
насрещни права и задължения за страните по него, както и вещно-транслативен
ефект по чл. 24, ал. 1 ЗЗД, поради което насрещната страна – третото лице,
договаряло с мнимия представител, нито придобива облигационни, нито вещни права
по силата на договора.
В случая въз основа на
събраните по делото доказателства съдът намира за установено, че по отношение
на гаража процесният договор е сключен от пълномощника извън пределите на
учредената представителна власт, поради което се е намирал в състояние на
висяща недействителност по смисъла на чл. 42, ал. 2 от ЗЗД. Последният се е
трансформирал в окончателна недействителност, поради отказа на мнимо представляваното лице да я потвърди,
обективиран с предявяването на иска по г. д. № 307/2013 г. на РС - *****. Това
е така, тъй като съобразно влязлото в сила решение по г. д. № 262/1999 г. на РС
– ***** гаражът не е бил предмет на делбата, страни по която са били Г. И. и
неговата дъщеря С.П. – ищец по настоящото дело. Както вече се посочи описанието
на имота по това решение е пренесено в съдържанието на пълномощното от
30.01.2012 г. По делото са представени и приети строителни книжа – обяснителна
записка и проект за гараж. Обяснителната записка е издадена на името на
наследодателите на ищеца – Г. И. и Й.З., но от тях не може да се направи извод
за годината, в която е осъществен строежът. Такъв извод не може да се направи и
от представената декларация по чл. 14 от ЗМДТ на С.П., въпреки че в същата е
посочена година на построяване - 1971 г. Това обстоятелство обаче е
ирелевантно, доколкото до процесната сделка – 02.02.2102 г. гаражът, като
самостоятелен обект на правото но собственост, безспорно е бил построен,
доколкото същият е част от нейния предмет. От представените по делото
удостоверения за наследници на Г. И. и Й.З. се установява, че дъщеря им С.П. е
техен единствен наследник, поради което смъртта им същата се легитимира като
едноличен собственик на гаража по силата на наследствено правоприемство.
Ето защо искът по чл. 42, ал. 2 от ЗЗД е частично основателен и следва да бъде уважен като бъде обявен за
недействителен договор за покупко – продажба на недвижим имот, представляващ
гараж с площ 21 кв.м., построен в дворно място, находящо се в гр. *****, област
****, цялото с площ 785 кв. м., при граници улица, позем. имоти ХVIII – 2096, VII, VIII, ХVI – 2098,
съставляващо урегулиран поземлен имот ХVII – 2097 в кв. 104 по
плана на града, обективиран в нотариален акт № 62, том I, рег. № 390, дело № 58
от 02.02.2012 г. на нотариус Зоя Аврамова, рег. № 333 на НК, с район на
действие РС – *****, като сключен без на представителна власт. В останалата
част искът е неоснователен и следва да се отхвърли.
По иска по чл. 108 от ЗС за установяване на
собствеността и предаване на владението върху процесния недвижим имот –
обусловен от иска по чл. 42, ал. 2 от ЗЗД:
Като обусловен и доколкото се
установиха твърденията за недействителност на договора за покупко – продажба по
отношение на гаража, като сключен без представителна власт, в тази част искът
по чл. 108 от ЗС се явява основателен. Ответниците не са придобили на валидно правно
основание правото на собственост в режим на СИО върху гаража, по отношение на
който не е настъпил вещно - транслативен ефект. Г. И. И. не е загубил това
право върху същия самостоятелен обект – той не е напускал неговия патримониум. Гаражът
или идеална част от него е бил включен в наследството му, към момента на неговото
откриване - 27.01.2014 г., поради което в полза на ищеца е настъпило наследствено
правоприемство. Ищецът П. е едноличен собственик на заявеното правно основание
след смъртта на родителите си, поради което предявеният иск за ревандикация,
като основателен по отношение на гаража, следва да се уважи, а в останалата
част искът е неоснователен и следва да се отхвърли.
По отношение на
разноските:
При този изход на делото страните имат право
на разноски по съразмерност. Същите са претендиран и от двете стани за
производствата пред трите инстанции и възлизат в размери както следва: 1.
ищецът е направил разноски пред трите инстанции по всички образувани
производства в общ размер на 2050.81 лева, като в договорите за правна защита и
съдействие възнаграждението е договорено общо, без разграничение за отделните
искове; 2. ответникът Б.В. направил разноски пред трите инстанции по всички
образувани производства в общ размер на 686.50 лева, като в договора за правна
защита и съдействие възнаграждението е договорено общо, без разграничение за
отделните искове; 3. ответникът И.В. направила разноски пред трите инстанции по
всички образувани производства в общ размер на 350.00 лева, като в договора за
правна защита и съдействие възнаграждението е договорено общо, без
разграничение за отделните искове.
С оглед изхода на делото в полза на ищеца
следва да се присъдят разноски по съразмерност за трите инстанции в общ размер
на 179.31 лева, в полза на ответника Б.В. следва да се присъдят разноски по
съразмерност за трите инстанции в общ размер на 626.48 лева и в полза на
ответника И.В. следва да се присъдят разноски по съразмерност за трите
инстанции в общ размер на 319.40 лева.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С.Г.П., ЕГН **********, с адрес: *** против Б.И.В., ЕГН **********, с
адрес: *** и И.С.В., ЕГН **********,*** иск
с правна квалификация чл.
26, ал. 2, предл. 2 от ЗЗД, във вр. с чл. 44 от ЗЗД, за
признаване на установено по отношение на ответниците, че пълномощно с нотариална заверка на подписа и съдържанието рег.
№ 315 и рег. № 316, том 1, № 18 от 30.01.2018 г. на помощник нотариус Владимир
Чеботарьов при нотариус Зоя Аврамова, вписана в НК под № 333, е нищожно
поради липса на воля от страна на наследодателя на ищеца - Г. И. И., ЕГН **********, б.ж. на
гр. *****, починал на 27.01.2014 г. за
предоставяне на право на упълномощения да извършва от негово име разпоредителни
сделки с имотите, описани в него.
ОТХВЪРЛЯ предявения
от С.Г.П., ЕГН **********,
с адрес: *** против Б.И.В., ЕГН **********, с адрес: *** и И.С.В., ЕГН **********,***
иск с правна квалификация чл. 26,
ал. 2, предл. 5 от ЗЗД за признаване за установено в отношенията между
страните, че договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в
нотариален акт за продажба на недвижим имот № 62, том I, рег. № 390, нот. дело № 58 от
02.02.2012 г. на нотариус Зоя Аврамова, рег. № 333 на Нотариалната камара, с
район на действие РС – *****, вписан в Служба по вписванията – ***** с вх. рег.
№ 620 от 07.02.2012 г., акт № 42, том II, дело № 241/2012 г., с който
наследодателят на ищеца – Г. И. И., ЕГН **********, б.ж. на гр. *****, починал
на 27.01.2014 г., като продавач, чрез пълномощник Б.И.В. продал на Б.И.В. като
купувач, следния недвижим имот: дворно място, находящо се в гр. *****, област ****,
цялото с площ от 785 кв. м., при
граници: улица, поземлени имоти XVIII – 2096, VII – 2110, VIII – 2111, XVI – 2098, съставляващо УПИ XVII – 2097, кв. 104 по плана на града,
с административен адрес: ****, ведно с построените в това дворно място жилищна
сграда със застроена площ от 67 кв. м.,
състояща се от две стаи, кухня, коридор и входно антре, лятна кухня с площ 20
кв. м. и ¾ ид. части от гараж с площ 21 кв. м., е нищожен като
привиден и прикриващ действителен алеаторен договор.
ОТХВЪРЛЯ предявения от С.Г.П., ЕГН **********, с адрес: ***
против Б.И.В., ЕГН **********, с адрес: *** и И.С.В., ЕГН **********,*** иск с правна квалификация чл. 87, ал. 3 от ЗЗД за разваляне на прикрития действителен договор, с който Б.И.В., в
качеството му на пълномощник на Г. И. И., ЕГН **********, б.ж. на гр. *****, наследодател на
ищеца, починал на 27.01.2014 г., като продавач, продал на себе си собствения на Г. И. И.,
недвижим имот, представляващ дворно място, находящо се в гр. *****, общ. *****,
цялото с площ от 785 кв.м., при граници: улица, позем. имоти XVIII-2096, VII,
VIII и XVI-2098, съставляващо урегулиран поземлен имот XVII-2097
в кв.104 по плана на града, ведно с построените в това дворно място жилищна
сграда със застроена площ от 67 кв.м., гараж с площ от 21 кв.м. и лятна кухня с
площ от 20 кв.м. срещу задължение за
гледане и издръжка, поради неизпълнение.
ПРОГЛАСЯВА за недействителен
на основание чл. 42, ал. 2 от ЗЗД спрямо
ищеца С.Г.П., ЕГН **********,
с адрес: *** договор за покупко – продажба от 02.02.2012
г., обективиран в нотариален акт № 62, том I, рег. №
390, нот. дело № 58/2012 г. на нотариус Зоя Аврамова, рег. № 333 на НК, с район
на действие РС – *****, с който Б.И.В., в качеството му на пълномощник на Г. И.
И., ЕГН **********, б.ж. на гр. *****, наследодател на ищеца, починал на
27.01.2014 г., като продавач, продал на себе си собствения на Г. И. И.,
недвижим имот, представляващ гараж с площ 21 кв.м., построен
в дворно място, находящо се в гр. *****, област ****, цялото с площ 785 кв. м.,
при граници улица, позем. имоти ХVIII – 2096, VII, VIII, ХVI – 2098,
съставляващо урегулиран поземлен имот ХVII – 2097 в кв. 104 по
плана на града, обективиран в нотариален акт № 62, том I, рег. № 390, дело № 58
от 02.02.2012 г. на нотариус Зоя Аврамова, рег. № 333 на НК, с район на
действие РС – *****.
ОТХВЪРЛЯ предявения от С.Г.П., ЕГН **********, с адрес: ***
против Б.И.В., ЕГН **********, с адрес: *** и И.С.В., ЕГН **********,*** евентуален иск с правна квалификация чл. 42, ал.
2 от ЗЗД в частта за прогласяване за недействителен по отношение на С.Г.П., ЕГН ********** на договор за покупко –
продажба от 02.02.2012 г., обективиран в нотариален акт № 62, том I, рег. №
390, нот. дело № 58/2012 г. на нотариус Зоя Аврамова, рег. № 333 на НК, с район
на действие РС – *****, с който Б.И.В., в качеството му на пълномощник на Г. И.
И., ЕГН **********, б.ж. на гр. *****, наследодател на ищеца, починал на
27.01.2014 г., като продавач, продал на себе си собствения на Г. И. И.
недвижим имот, а именно: дворно място, находящо се в гр. *****, общ. *****,
цялото с площ от 785 кв.м., при граници: улица, поземлени имоти
XVIII-2096, VII, VIII и XVI-2098, съставляващо урегулиран поземлен имот XVII-2097 в кв.104 по плана на града, ведно с
построените в това дворно място жилищна сграда със застроена площ от 67 кв.м. и
лятна кухня с площ от 20 кв.м.
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО спрямо
Б.И.В., ЕГН **********,
с адрес: *** и И.С.В., ЕГН **********,***, че С.Г.П., ЕГН **********, с адрес: *** е собственик по наследство на следния недвижим имот,
а именно – гараж с
площ 21 кв.м., построен в дворно място, находящо се в гр. *****, област ****,
цялото с площ 785 кв. м., при граници улица, позем. имоти ХVIII – 2096, VII, VIII, ХVI – 2098,
съставляващо урегулиран поземлен имот ХVII – 2097 в кв. 104 по
плана на града, обективиран в нотариален акт № 62, том I, рег. № 390, дело № 58
от 02.02.2012 г. на нотариус Зоя Аврамова, рег. № 333 на НК, с район на
действие РС – *****, като
ОСЪЖДА на основание чл. 108 от ЗС
Б.И.В., ЕГН **********,
с адрес: *** и И.С.В., ЕГН **********,***, да предадат владението на С.Г.П., ЕГН **********, с адрес: *** върху следния недвижим имот, а
именно – гараж с
площ 21 кв.м., построен в дворно място, находящо се в гр. *****, област ****,
цялото с площ 785 кв. м., при граници улица, позем. имоти ХVIII – 2096, VII, VIII, ХVI – 2098,
съставляващо урегулиран поземлен имот ХVII – 2097 в кв. 104 по
плана на града, обективиран в нотариален акт № 62, том I, рег. № 390, дело № 58
от 02.02.2012 г. на нотариус Зоя Аврамова, рег. № 333 на НК, с район на
действие РС – *****.
ОТХВЪРЛЯ предявения
от С.Г.П., ЕГН **********,
с адрес: *** против Б.И.В., ЕГН **********, с адрес: *** и И.С.В., ЕГН **********,***
иск с правна квалификация чл. 108 от ЗС в частта, с която се иска да бъде
признато за установено, че ищецът е собственик по наследство на следния
недвижим имот: дворно място, находящо се в гр. *****, общ. *****, цялото с площ
от 785 кв.м., при граници: улица, поземлени имоти
XVIII-2096, VII, VIII и XVI-2098, съставляващо урегулиран поземлен имот XVII-2097 в кв.104 по плана на града, ведно с
построените в това дворно място жилищна сграда със застроена площ от 67 кв.м. и
лятна кухня с площ от 20 кв.м., и се иска да бъдат осъдени ответниците да
предадат на ищеца владението върху същия недвижим имот, като неоснователен.
ОСЪЖДА Б.И.В., ЕГН **********, с адрес: *** и И.С.В., ЕГН **********,***
да заплатят на С.Г.П., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 179.31 лева /сто и
седемдесет и девет лева и тридесет и една стотинки/, направени разноски във
всички инстанции, по съразмерност.
ОСЪЖДА С.Г.П., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на Б.И.В.,
ЕГН **********, с адрес: *** и И.С.В., ЕГН **********,*** сумата от 626.48 лева /шестстотин
двадесет и шест лева и четиридесет и осем стотинки/, направени разноски във
всички инстанции, по съразмерност.
ОСЪЖДА С.Г.П., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на И.С.В.,
ЕГН **********,*** сумата от 319.40 лева /триста и деветнадесет лева и четиридесет
стотинки/, направени разноски във всички инстанции, по съразмерност.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред ОС - ****.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: