РЕШЕНИЕ
№ 185
гр. Монтана, 04.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на десети юни
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Аделина Тушева
Членове:Таня Живкова
Александра Нанова
при участието на секретаря Мадлена Н. Митова
като разгледа докладваното от Аделина Тушева Въззивно гражданско дело №
20241600500196 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 113 от 12.03.2024 г., постановено по гр. дело № 2476 по
описа за 2023 г. Районен съд-Монтана е признал за установено, че Н. П. О.,
ЕГН **********, дължи на „ххххх ч.гр.д. № 1110/2023 г. на РС - Монтана:
сумата 106,10 лева – непогасена главница по Договор издаване на
револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на
овърдрафт по разплащателна сметка № ххххг., ведно със законната лихва от
19.05.2023 г. до окончателното плащане, като е отхвърлил иска за горницата
над присъдения до пълния заявен размер от 4000 лева; сумата 60,16 лева –
непогасена възнаградителна лихва по същият договор, като е отхвърлил иска
за горницата над присъдения до пълния заявен размер от 2250,38 лева, както
и сумата от 0,50 лева – лихва за забава за периода 04.05.2023 г. – 18.05.2023 г.,
като е отхвърлил иска за горницата над присъдения до пълния заявен размер
от 19,04 лева, като неоснователен.
Така постановеното решение е обжалвано от ххххх“ АД, чрез
процесуален представител юрк. А. И., в частите, в които исковете са
1
отхвърлени. Твърди се, че решението е неправилно и необосновано. Оспорва
се извода на съда за изискуемостта на вземанията по процесния договор с
твърдения, че такава настъпва с изтичане крайния срок на договора или
момента на обявяването на изискуемостта му, като в конкретния случай
твърди, че вземанията на банката са изискуеми от 04.05.2023 г., когато
кредитът е обявен за предсрочно изискуем, поради което и неправилно съдът
е приел погасяването им по давност. Иска се отмяна на решението в
обжалваните части като неправилно с постановяване на ново, с което
исковете се уважат, ведно със законните последици.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната
жалба от Н. О., с който същата се оспорва като неоснователна. Моли съдът да
потвърди първоинстанционното решение като правилно и да му присъди
направените във въззивната инстанция разноски.
Във въззивното производство не са събирани доказателства.
Окръжен съд-Монтана, като провери атакувания по реда на въззивното
обжалване съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбата, предвид
събраните по делото доказателства и въз основа на закона, приема следното:
Въззивната жалба е допустима като подадена в срок от легитимирано
лице, имащо правен интерес от отмяна на обжалвания съдебен акт.
Постановеното от първостепенния съд решение по обективни
съединени установителни искове с правно основание чл.430, ал. 1 и ал. 2 от
ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр.чл.86, ал.1 от ЗЗД е валидно,
а в обжалваните отхвърлителни части и допустимо постановено в
производство по реда чл. 422 ГПК по подадена в срок искова молба за
установяване вземания, предмет на издадена заповед за изпълнение по чл. 417
ГПК при наличие на възражение от длъжника.
С исковата молба са предявени обективно съединени искове за
установяване вземания , предмет на издадена заповед за изпълнение, както
следва: 4 000 лева – главница, ведно със законната лихва от 19.05.2023 г.,
2250,38 лева - договорна/възнаградителна лихва за периода от 19.05.2020 г. до
03.05.2023 г. и 19,04 лева обезщетение за забава за периода от 04.05.2023 г. до
18.05.2023 г., произтичащи от Договор за издаване на кредитна карта от
17.10.2007 г. .
За да постанови своето решение, първоинстанционният съд приел, че
2
страните са сключили договор за издаване на револвираща международна
кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка.
Предвид уговореното в договора и Общите условия към него съдът приел, че
падежът на всеки ползван от ответника овърдрафт настъпва на пето число
всеки месец, следващ съответното усвояване, като след тази дата главницата
става изискуема. Съобразно това приел, че е изтекъл петгодишният давностен
срок за всички вземания за главница, станали изискуеми преди 19.05.2018 г.
Въз основа на това съдът приел, че с погасяване на главното вземане се
погасяват и акцесорните вземания за лихви. Единствено по отношение на две
суми, усвоени от кредитополучателя на 09.05.2018 г. и на 19.05.2018 г., съдът
приел, че за тях давността не е изтекла, тъй като изискуемостта им настъпила
на 05.06.2018 г..
От фактическа страна е установено следното:
Между страните не е спорно, че на 17.10.2007 г. са сключили Договор за
издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне
на овърдрафт по разплащателна сметка № 6ххххх/17.10.2007 г.. Съгласно т. 1
от Договора банката приела да открие и да води на името на Н. О. картова
разплащателна сметка и да издаде към нея на негово име револвираща/и
международна/и кредитна/и карта/и с чип ххх Според т. 2 от Договора
банката предоставя на титуляра банков кредит овърдрафт по картовата
разплащателна сметка в размер на 4 000 лв., който може да бъде усвояван с
ползване на всяка от картите, издадени към картовата му разплащателна
сметка. Уговореният срок за ползване на овърдрафта е до 17.10.2009 г., като
същият се подновява автоматично при условията и по реда, предвидени в
Общите условия /т. 3 от договора/. Съгласно т. 19.1.1 от Общите условия
срокът за ползване на овърдрафта се удължава автоматично всеки път за нов
1-годишен срок, при условие че никоя от страните не е уведомила другата за
прекратяване на договора най-малко 60 дни преди изтичане на текущия срок.
Съгласно т. 4 от договора титулярът се задължава да погасява предоставения
овърдрафт в срокове и по начина, договорени в Общите условия. В т. 9 е
пояснено, че Общите условия са неразделна част от договора, като в тях се
уреждат всички права и задължения на страните по договора във връзка с
издаване и ползване на кредитните карти и предоставяне и погасяване на
предоставения овърдрафт. Съгласно т. 10.1 от ОУ титулярът се задължава
всеки месец до падежа или на следващия работен ден, ако падежът е в
неработен ден, да внася по сметката минималната погасителна вноска,
посочена в извлечението по картовата сметка, като неполучаването на
извлечението не го освобождава от задължението да внесе в срок дължимите
на падежа суми. В т. 1.1, б. „з“ от ОУ е пояснен терминът „минималната
погасителна вноска“ - сумата, която титулярът е длъжен да погасява
3
ежемесечно от датата, следваща края на отчетния период, до датата на
падежа, и представляваща 3 % от дебитното салдо по сметката към последния
ден от отчетния период, но не по-малко от 10 лева или целия размер на
усвоения кредитен лимит, ако е по-малък от 10 лева. Съгласно т. 1.1, б. „м“ от
ОУ „отчетен период“ е всеки период от срока на действие на договора,
считано от 20-то число на всеки месец до 19-то число на следващия месец
включително, за който банката издава на титуляра извлечение по картовата
сметка. Според т. 1.1, б. „н“ от ОУ, „падеж“ е датата, до която титулярът е
длъжен да погаси изцяло задълженията си по сметката или не по-малко от
минималната погасителна вноска, като за дата на падежа се счита всяко 5-то
число от месеца, а ако то е неработен ден, дата на падежа е първият следващ
работен ден. Съгласно т. 13.1.1 от ОУ банката има право да обяви ползвания
овърдрафт за изцяло и предсрочно изискуем след писмено уведомление до
титуляра в срок, определен от банката, в случай че титулярът не извърши
което и да е плащане по договора и Общите условия за срок, по-дълъг от 5
работни дни след датата, на която такова плащане е станало изискуемо.
От приложените писмени доказателства е видно, че на 23.11.2022 г. О.
лично е получил покана, с която е уведомен от банката за размера на
задълженията си, като му е даден срок от 7 работни дни от получаване на
поканата доброволно да погаси задълженията си, в противен случай банката
ще счита кредита за изцяло и предсрочно изискуем.
От заключението по съдебно-счетоводната експертиза /ССЕ/, се
установява, че първото усвояване от предоставения лимит с кредитната карта
е извършено на 19.10.2007 г. на АТМ /теглене на пари на банкомат/, а
последното усвояване е извършено на 19.05.2018 г. Установява се още, че на
03.12.2007 г. е реализирано първото погасяване по кредита, а последното е
извършено на 12.07.2017 г. За периода от 19.05.2018 г. до 19.05.2023 г. по
кредитната сметка на кредитополучателя няма постъпили плащания за
погасяване на усвоения овърдрафт. Съгласно заключението 60 броя вноски не
са погасени от кредитополучателя за общо сумата от 7166,38 лева.
При така установената фактическа обстановка от правна страна МОС
приема следното:
Безспорно е установено, че страните са сключили договор, въз основа
на който „хххх АД е предоставила кредит – овърдрафт в размер от 4000 лева
по разплащателната сметка на Н. О.. От съдебно-счетоводната експертиза,
която съдът кредитира като компетентно изготвена, се установява, че сумата
по кредита е предоставена на кредитополучателя, който е ползвал суми по
предоставения му овърдрафт и е погасявал част от дължимите такива.
Доколкото няма данни някоя от страните да е изпратила уведомление до
другата за прекратяване на договора, на основание т. 3 от договора във вр. т.
19.1.1 от Общите условия към него, следва да се приеме, че договорът
автоматично се е удължил след изтичане на първоначално предвидения в него
срок.
4
В случая несъмнено се установява, че О. има непогасени вноски по
кредита на обща стойност 7166,38 лева, като последното погасяване по
кредита е извършено от него на 12.07.2017 г. Не е спорно, че на 23.11.2022 г.
длъжникът лично е получил покана, с която е уведомен, че ако не плати
доброволно в срок от 7 работни дни, кредиторът ще счита кредита за изцяло и
предсрочно изискуем. Следователно, предсрочната изискуемост е настъпила
на 01.12.2022 г., а не както се твърди във въззивната жалба - на 04.05.2023 г.
Уговорката в т. 13.2 от ОУ, че ползваният овърдрафт става автоматично
предсрочно изискуем без банката да уведомява титуляра /длъжника/ не
поражда действие, тъй като противоречи на характера на предсрочната
изискуемост, на преобразуващото право на кредитора, което се упражнява с
негово едностранно волеизявление и чието действие настъпва с достигането
му до длъжника при наличие на обективните предпоставки за изгубване
преимуществото на срока /в този смисъл Решение № 200 от 18.01.2019 г.
на ВКС по т. д. № 665/2018 г., I т. о., ТК/. Ето защо, настоящият състав не
споделя приетата в т. 10 от експертизата дата, на която според вещото лице е
настъпила предсрочната изискуемост.
Спорно по делото е обстоятелството от кой момент задължението на О.
става изискуемо. В случая от съществено значение е, че процесният договор
се отличава от договорите за потребителски и ипотечен кредит, тъй като няма
предварително изготвен погасителен план, а освен това не е известно
предварително каква част от разрешените средства ще бъдат усвоени.
Задължението на кредитополучателя /титуляр/ да погасява
предоставения овърдрафт е записано в т. 4 от процесния договор, който
препраща към Общите условия, където е подробно уредено. Конкретно в
т. 10.1 от ОУ е вменено задължение на титулярът всеки месец до падежа
да внася минимална погасителна вноска, посочена в извлечението по
картовата сметка. В т. 1.1 от ОУ, букви „з“, „м“ и „н“ са разяснени термините
„минимална погасителна вноска“, „отчетен период“ и „падеж“, подробно
описани във фактическата обстановка по делото. Вземайки предвид тези
разяснения, настоящият съдебен състав намира, че ако кредитополучателят не
заплати „минималната погасителна вноска“ до изтичане на 5-то число на
месеца, следващ този, в който е усвоена сума по кредита, вземането по
договора за непогасената част от него става изискуемо.
Специфичното при процесния договор за овърдрафт е, че определеният
кредитен лимит по разплащателната сметка на длъжника се усвоява по избран
начин и период от длъжника. Освен това срокът на договора автоматично се
подновява при липса на изрично искане на някоя от страните за
прекратяването му, от което следва, че в случая не е налице краен срок за
погасяване на целия кредит. В тази връзка съдът намира за неоснователни
въведените в жалбата доводи, че вземането на банката е изискуемо и подлежи
на връщане с изтичане на крайния срок на договора, съответно от момента на
обявяване на изискуемостта му. Тези твърдения не намират опора нито в
договора, нито в Общите условия към него, където ясно са разписани
5
задълженията на кредитополучателя.
С оглед характеристиката и особеностите на процесния договор, за да
се определи началният момент на изискуемостта на вземането, следва да се
съобрази всяка дата, на която е осъществено усвояване на пари от
кредитополучателя. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е
подадено на 19.05.2023 г., от което следва, че всички изискуеми вземания до
19.05.2018 г. са погасени по давност. В тази връзка в таблица № 2 от ССЕ
/л.115 от делото при МРС/ вещото лице подробно е описало на кои дати са
извършвани усвоявания. От таблицата е видно, че последните две суми са
усвоени на 09.05.2018 г. и на 19.05.2018 г., т.е. тяхната изискуемост е
настъпила на 05.06.2018 г. Така единствено задължението за заплащане на
тези суми не е погасено по давност, доколкото останалите задължения са с
настъпил падеж най-късно на 05.05.2018 г. След като е погасено главното
задължение, погасени са и произтичащите от него допълнителни вземания, в
това число и лихви – чл. 119 ЗЗД.
Съобразно гореизложеното, съдът намира, че първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено като правилно.
Заявената претенция за присъждане разноски на въззиваемия не следва
да бъде уважена, тъй като по делото няма доказателства за сторени такива.
Отговорът на въззивната жалба е подаден лично от въззиваемия Н. О. , като в
защита правата му в производството процесуалния действия от упълномощен
от него адвокат не са извършвани видно от протокола от проведеното пред
въззивната инстанция заседание.
Доказателства за упълномощаване на адвокат И. Ц. за процесуално
представителство пред въззивния съд с приложен договор за правна защита и
съдействие от 10.06.2024г., датата на съдебното заседание, са представени
след приключване на устните състезания, поради което и не следва да се
вземат предвид.
Настоящето решение е постановено по обективно съединени искове ,
всеки с цена под 5000 лева, поради което и предвид разпоредбата на чл.
280,ал.3,т.1 ГПК не подлежи на касационно обжалване.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 113 от 12.03.2024 г. на Районен съд-
Монтана, постановено по гр. дело № 2476/2023 г., по описа на същия съд в
обжалваните отхвърлителни части, като ПРАВИЛНО.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
6
Членове:
1._______________________
2._______________________
7