Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260100 17.03.2021г. град Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, първи въззивен граждански състав, на седемнадесети
февруари две хиляди двадесет и първа
година в открито заседание, в следния състав:
Председател:
Минка Трънджиева
Членове: Венцислав Маратилов
Димитър Бозаджиев
при
участието на секретаря Лилия Кирякова като
разгледа докладваното от съдията Маратилов въззивно гр.д.№60 по описа за 2021г.
и за да се произнесе, взе в предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и следващите от
Гражданския процесуален кодекс.
С решение на Панагюрски районен съд №260030 от 13.10.2020г. , допълнено с решение
по чл.247 от ГПК, №260056 от 30.11.2020г. , постановени по гр.д.№153/2020г. по
описа на същия съд, е осъдено на
основание чл.405 от КЗ Застрахователно дружество “Е.“ АД, ЕИК-*********, със
седалище и адрес на управление гр.С., бул.“Х.К.“ ***, да заплати на С.Ц.Ц., ЕГН-**********,***,
сумата в размер на 21015.53лв застрахователно обезщетение по щета №********* от
19.09.2019г.-„тотал щета“ по повод ПТП от 09.09.2019г. с лек автомобил „М.“ **************,
като е отхвърлен иска над уважения размер
от 21015.53лв до претендирания размер от 22399лв, както и по отношение
искането за заплащане на законна лихва върху главницата, считано от датата на завеждане
на исковата молба-28.02.2020г. до окончателното й изплащане. Със същото решение
е отхвърлен иска с правно основание чл.86 от ЗЗД, предявен от С.Ц.Ц. срещу
Застрахователно дружество „Е.“АД, за заплащане на сумата от
871.07лв-обезщетение за забава върху сумата от 22399лв за периода 10.10.2019г.
до 28.02.2020г. В полза на ищеца са присъдени разноски за първоинстанционното
производство от 2073.33лв, платими от ответното дружество, а от своя страна
ищецът С.Ц. е осъден да заплати на
същото дружество разноски от 19.37лв.
Решението се обжалва изцяло и от двете страни с
въззивни жалби подадени в срока по чл.259 ал.1 от ГПК.
Жалбоподателят ищец С.Ц.Ц., обжалва с въззивната си
жалба, с вх.№260953 от 06.11.2020г. решението в неговите отхвърлителни части-за
отхвърлената претенция за законна лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, както и за лихвата за забава върху главницата за периода от 10.10.2019г. до 28.02.2020г., с
доводи за порочност като незаконосъобразно и необосновано поради липса на пълно, ясно и всестранно изследване на
събрания доказателствен материал и неговото едностранчиво обсъждане, направени
необосновани изводи, несъответни на фактите и в нарушение на нормативната уредба и съдебна практика. Поддържа, че
са установени по безспорен начин елементите на фактическия състав на
предявената главна претенция-сключен застрахователен договор “Каско на МПС“;
настъпило застрахователно събитие, представляващо покрит риск по договора; вид и характер на
претърпените вреди; причинно-следствена връзка между събитието и настъпилите
вреди; размер на застрахователното обезщетение, съобразен с материалните вреди,
настъпили по отношение на застрахования обект; отказ на застрахователя за
изплащане на застрахователно обезщетение в нарушение на сключения
застрахователен договор и нормативната уредба, и забава от страна на
застрахователя за изплащане на дължимото застрахователно обезщетение. По
отношение на отхвърлената претенция за лихвата за забава върху главницата от
датата на последното изпратено от ответника писмо-отговор-10.10.2019г. до
28.02.2020г., се поддържа, че изводът на съда за липса на удостоверение за
дерегистрация на автомобила поради настъпила тотална щета, което да е
представено пред застрахователя и правещо вземането за обезщетение, изискуемо от ищеца, съгласно чл.390 от КЗ, е необоснован и несъответстващ на
събраните доказателства, защото исковият съд е пропуснал да вземе в предвид
възражението на ищеца, че е бил в обективна невъзможност да стартира процедура
по прекратяване на регистрацията на процесното МПС поради установена тотална щета, защото
финализирането на тази процедура изисква активност от страна на застрахователя.
Коментира се приложено писмено доказателство-писмо рег.№***********от
02.09.2020г. на ОДМВР-Пазарджик, Сектор „Пътна полиция“ за невъзможност да бъде
прекратена регистрацията на лек автомобил поради тотална щета при непредставяне
на официално уведомление, изпратено от застрахователя, удостоверяващо, че
автомобилът е тотално увреден,
действително е налице тотална щета и подлежи на дерегистрация, като процесното
писмено уведомление съгласно чл.18а ал.1
от Наредба № I -45 от 24.03. 2000г. за
регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане,
прекратяване, възстановяване на регистрация на МПС и ремаркета, теглени от тях,
и реда за предоставяне на данни за регистрираните ППС, се представя от собственика с писмено
заявление и се прилага към него с изрично писмено уведомление от лицензиран застраховател
до съответното звено „Пътна полиция“ за взето решение за изплащане на тотална
щета“ и че в същност застрахователят е определил нанесените вреди върху лекия автомобил като
частична щета, а не тотална щета. Аргументира извода си, че такова писмено уведомление
задължително трябва да бъде съставено и издадено от самия застраховател,
като в случая такова не е било издадено от застрахователя нито е представил
такова удостоверение до КАТ или на застрахования, като в същност неколкократно
е отказвал да издаде такъв документ като е предложил на застрахования изплащане
на обезщетение за частична щета. Повтаря извода си, че без подобно уведомление
е невъзможно да стартира процедурата по прекратяване на регистрацията на
автомобила поради „тотална щета“ и по този начин застрахованият е бил поставен
в обективна невъзможност да прекрати регистрацията на процесната вещ на това
основание, поради неиздаване и непредставяне на изискуемия се документ
/уведомление за решение за изплащане на тотална щета/ от компетентния за това
орган, който счита, че щетата е
частична, а не тотална. Твърди се, че по тази причина, регистрацията на
автомобила е прекратена от застрахования на друго основание в опит да бъде
преодолян затворения кръг, създаден от бездействието на застрахователя и незаинтересованост на
администрацията. Коментира се бездействието на застрахователя по неизпълнение
на задължението да издаде процесното удостоверение и че последният не е твърдял
да е издавал такъв документ или да го е предавал на застрахованото лице и то
преди образуване на исковия процес. Жалбоподателят-ищец се позовава на
разпоредбите на чл.95 и чл.96 от ЗЗД като обосновава, че в същност не той е в
забава, непредставяйки доказателства за дерегистрация на автомобила поради
“тотална щета“, а застрахователя, поради което същият дължи обезщетение за
забава, който извод се налагал при
пълното, ясно и всестранно обследване на събрания доказателствен
материал.
По отношение на отхвърлената претенция за законна
лихва върху присъдената като обезщетение сума, считано от датата на подаване на
исковата молба-28.02.2020г. до окончателното изплащане на главницата се
поддържа, че причината поради която е
отказано присъждането й, е същата както
и за предходната претенция- непредставен от застрахования документ, удостоверяващ дерегистрацията на
автомобила. Изводът на съда не се споделя от жалбоподателя като се поддържа, че
се касае за претенция за законна лихва върху непогасено от длъжника парично
вземане за периода след завеждането на делото до окончателното плащане и че
законната лихва се дължи като законова последица от предявяването и уважаването на иска за вземането и за да
бъде присъдена е достатъчно да бъде заявена от ищеца; че в случая се касае за забава по отношение на съдебно присъденото
обезщетение като застрахователят е
санкциониран по отношение неизплащането на призната от съда сума и че това няма
нищо общо с евентуална предходна липса на забава от негова страна. Коментира се
и представен документ за дерегистрация на автомобила на друго основание и на
дата 13.02.2020г. и че съдът е следвало да вземе под внимание този факт и
съобразно същия да постанови и решението си, като датата на депозиране на
исковата молба следва датата на прекратяване на дерегистрацията. Цитира съдебна
практика като навежда извод, че дължимостта на лихвата за забава следва да се
обвърже с момента на прекратяване на регистрацията на автомобила и че не се
изследва наличието или липсата на забава на кредитора-застраховател с оглед
следващата се от тази забава обективна невъзможност на застрахованото лице да
стартира и довърши процедурата по дерегистрация на увредения автомобил. Счита,
че присъждането на законната лихва върху присъдената главница от датата на
подаването на исковата молба е право на ищеца който е поискал присъждането й,
което е сторено като присъждането й се явява последица от уважаването на иска
на ищеца за присъждане на застрахователно обезщетение, и то не се влияе от това
дали е налице забава от страна на застрахователя за плащане на
застрахователното обезщетение преди образуване на исковото производство, нито
се влияе от началния срок на тази забава. Моли да се отмени първоинстанционното
решение в посочените обжалваеми отхвърлителни части и се присъди законната
лихва върху присъдената главница от 21015.53лв от подаването на исковата
молба-28.02.2020г. както и
претендираната лихва за забава от 823.95лв върху главницата от 21015.53лв за
периода от 10.10.2019г.-датата на последно изпратеното от ответника
писмо-отговор до датата на подаване на исковата молба-28.02.2020г., с
присъждане на разноските.
Жалбоподателят ответник ЗД „Е.“АД с въззивната си
жалба с вх.№260929 от 04.11.2020г. обжалва решението в осъдителната му част по
отношение на присъденото в полза на ищеца застрахователно обезщетение, платимо
от процесното застрахователно дружество за сумата над 14156.35лв и до
присъдените 21015.53лв или за разликата от 6859.18лв, ведно с разноските за
тази сума като незаконосъобразно, необосновано, постановено в нарушение на
процесуалните правила. Не се оспорва от жалбоподателя приетото от
първоинстанционния съд, че вследствие на настъпило застрахователно събитие е
налице тотална щета на застрахования автомобил за което дружеството дължи
обезщетение, като неправилно съдът определил размера на същото, приспадайки от
действителната стойност на автомобила само
сумата, която би получил собственика при даване на автомобила за скрап,
вместо да приспадне по възражението на застрахователя и наличните запазени части по автомобила на
значителна стойност и останали в собственост на застрахованото лице.
Жалбоподателят признава правилността на първоинстанционното решение за
определената стойност на автомобила на 23515.53лв, но счита, че необосновано и
в противоречие с техническата експертиза е приел, че запазените части са от 2500лв
и че това била сумата която би получил собственика при предаване на автомобила
за скрап. Коментира се т.4.8 от заключението, в което експертът е
определил размера на запазените по автомобила части в процентно
отношение от неговата стойност /39.8%/ или на 9359.18лв и че с този размер е
следвало да се намали застрахователното обезщетение. Съдът не съобразил, че при
наличие на „тотална щета“, съгласно чл.26. ал.1 от ОУ на застраховка „Каско на
МПС“, обезщетението е до действителната стойност на МПС към датата на
настъпване на застрахователното събитие, намалена със стойността запазените
части и вторичните суровини и че съгласно условията на договора застрахователят
не дължи обезщетение за имущество, което не е увредено, а вторичните суровини
са само единият от компонентите при определяне на застрахователното
обезщетение. Счита, че необосновано съдът намалил обезщетението единствено със
стойността на автомобила за вторични суровини, като не е взел в предвид и че в
съдебното заседание експертът е уточнил, че по автомобила са налице множество
запазени части, като някои от тях
формират по съществена цена от други и че това са именно частите посочени в
т.4.8 от заключението. Изложен е и довод, че не са представени доказателства
автомобилът да е предаден за скрап, и че се съхранява в недвижим имот, с което
се навежда извода, че запазените части са на разположение на ищеца при намалено
обезщетение само от стойността за скрап
на автомобила, което е довело до неоснователно
обогатяване за застрахования. Моли да се отмени решението за посочената
разлика и се отхвърли претенцията.
Постъпили са отговори на двете въззивни жалби от
насрещните по спора страни.
В отговора на въззивната жалба, подадена от
жалбоподателя-ищец, депозиран от ответното дружество, с вх.№261458 от
11.12.2020г. се поддържа, че жалбата е неоснователна. Оспорват се доводите
изложени в жалбата, като се поддържа, че ищецът е заявил прекратяване на
регистрацията на увредения автомобил еднократно и то едва на 13.02. 2020г. или
след завеждането на исковата молба, което искане е удовлетворено, като не е
представил доказателства за направен отказ да се прекрати регистрацията.
Оспорва се твърдението на ищеца за липса на активно съдействие от страна на
застрахователя, и че не му е било издадено уведомително писмо за наличие на
тотална щета. В тази връзка се коментира уведомление от 29.10.2019г. с което дружеството е предложило изплащане на обезщетение при
условията на тотална щета като от определената действителна стойност на МПС е
приспаднато предложението за изкупуване на остатъците от автомобила на стойност
7200лв. Като втори довод се посочва, че
в процесното писмо на ОДМВР-Пазарджик, сектор ПП се цитира чл.18а от
Наредба I-45 от 24.03.2020г., който е изменен през
2019г.-ДВ,бр.47,в сила от 01.07.2019г., преди настъпването на застрахователното
събитие и съгласно което новият ред за
дерегистрация не изисква никакво активно действие от страна на застрахователя и че е отменена старата
разпоредба на чл.18а ал.2 т.1 и не е
действаща към датата на настъпилото събитие. Поддържа, че и при действието на
отменената разпоредба няма подадено от
ищеца заявление за дерегистрация. Моли
да се потвърди претенцията с която е отхвърлена лихвата за забава за периода до
подаване на исковата молба, като неоснователна. Претендира разноски.
В отговора на въззивната жалба, подадена от ответното
дружество, депозиран от ищеца С.Ц., вх.№261433 от 10.12.2020г., въззивната
жалба се оспорва като неоснователна. Счита, че правилно е изчислен размера на
застрахователното обезщетение. Акцентира на признанието на
жалбоподателя-ответник за правилност на решението на съда приел, че стойността
на автомобила към датата на ПТП е от 23515.53лв и че това е действителната стойност на автомобила установено от
експертите С. и М.. Акцентира на заключението на инж. М., за сумата от 2500лв,
която би получил застрахования при
предаване на увредената вещ за скрап, както и становището му, за нецелесъобразно от техническа гледна точка
определяне на остатъчна стойност на
всяка от запазените части, тъй като реално няма как да бъде продадена всяка от
тях по-отделно, а следва да се определи остатъчна стойност на целия автомобил.
Поддържа, че правилно съдът е приел, че следва да бъде определена остатъчната стойност на целия
автомобил тъй като е нецелесъобразно от техническа гледна точка определяне на
остатъчна стойност всяка от запазените части. Поддържа, че решението е правилно
и обосновано е кредитирано изцяло заключението на експерта, което не е оспорено
от страните, и е прието без възражения, както и че същото не противоречи на останалите писмени
доказателства по делото, и обосновано съдът е определил размера на
застрахователното обезщетение на 21015.53лв приспадайки от действителната стойност
действителната стойност от предаването на автомобила на скрап. По отношение на
довода за липса на доказателства автомобилът
въобще да е предаван за скрап, се поддържа, че такъв довод не е заявен в
производството пред първата инстанция и се заявява за първи път с въззивната
жалба, поради което се излага довод за
преклудиране на посоченото възражение. Поддържа
още, че ищецът е бил възпрепятстван да ангажира доказателства за
предаването на автомобила за скрап поради липса на спор относно това обстоятелство между страните. Моли да не се разглежда този
довод от въззивната инстанция по
изложените съображения и се потвърди решението в обжалваната му от
застрахователя част.
Страните не сочат нови доказателства по реда на чл.266
от ГПК пред въззивната инстанция.
Пазарджишкият окръжен съд при условията
на чл.269 от ГПК провери валидността и
допустимостта на обжалваното решение, а по неговата правилност съобрази
изложеното във въззивните жалби на страните по спора и за да се произнесе взе в предвид следното:
Предявени са
обективно съединени искове по чл.405 във връзка с чл.390 ал.1 и ал.2 от Кодекса за
застраховането/КЗ/ и по чл.86 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД/.
В исковата си
молба против “Застрахователно дружество Е.“ АД, ЕИК *********, със седалище в
гр.С., ищецът С.Ц.Ц., с ЕГН-********** ***,
твърди, че на 09.09.2019г. около 15.00ч.
при движението си със собствен лек автомобил,
марка „М.“, модел СХ5, с рег.№., с номер на рамата N=., по
Автомагистрала „Тракия“ в посока гр.С., в района на 15-ти километър застига
движещо се пред него в същата лента МПС,
с марка „Волво“, с рег.№==, с прикачено ремарке марка „Шмиц“
с рег.№===, от което последвало удар в задната част на второто МПС, като при
сблъсъка цялата предна част на лекия автомобил на ищеца била напълно унищожена.
Бил съставен на същата дата двустранен констативен протокол за пътно-транспортно
произшествие /ПТП/. Твърди се още, че към датата на ПТП автомобилът на ищеца
бил застрахован по договор за застраховка „Каско МПС“, сключен на 21.11.2018г.
между него и ответното дружество, обективиран в застрахователна полица
№00500100280460, със срок на действие на застраховката от 00.00ч. на
22.11.2018г. до 24.00ч. на 21.11.2019г., при застрахователната сума по договора
в общ размер от 24900лв. Твърди се още, че според договора на обезщетяване
подлежат материалните вреди, настъпили по отношение на застрахования обект, в резултат на покритите
рискове, изчерпателно изброени в полицата. Посочва, че в изпълнение на
задълженията си по сключения застрахователен договор /чл.19 ал.3 от Общите
условия /ОУ/ за застраховка „Каско на
МПС/ ищецът като застрахованото лице незабавно уведомило застрахователя за
настъпилото ПТП, в резултат на което била образувана преписка по щета *********
и извършен опис на щетите на процесното МПС. Твърди ищецът, че с оглед настъпилите повреди и пазарната цена на вещта, на практика е
икономически нецелесъобразно възстановяването на автомобила тъй като средствата необходими за
влагането в ремонта надвишават действителната стойност на унищоженото МПС.Допълва,
че до момента застрахователят не е изплатил и отказва да изплати обезщетение по
застрахователния договор.Твърди още, че
за пълното възстановяване на автомобила е необходима сума от 30899.47лв с ДДС, съставляваща стойността на всички подлежащи на подмяна части и агрегати, включително
и стойността на извършване ремонтни операции, като в исковата молба е направена
калкулация-ремонт на автомобила по раздели-резервни части- с посочване на
инвентарен номер, наименование, номер на частта и единична цена-общо в 62 /шестдесет
и два/пункта; раздел „Механична работа“ -ремонт, включваща код на операцията,
база време за 1час и цена в български лева, изброени в 42/четиридесет и два/
пункта; раздел „Боядисване“-код операция и автомобилна част и стойност, в 19 /деветнадесет/
пункта; Боя-разход на време плюс разходи на материали и боя и работна цена в 10
/десет/ пункта; Заключителна калкулация, включваща резервни части на стойност 19829.51лв плюс
малки резервни части от 396.59лв или обща сума
резервни части от 20226.10лв плюс механична работа на обща стойност от
4716лв и боядисване на обща стойност
807.46лв или общо разходи за ремонта без ДДС от 25749.56лв, а с ДДС на стойност
от 30899.47лв. Твърди се, че към датата на събитието пазарната стойност на
автомобила възлиза на 24899лв, а
най-добрата цена за изкупуване на останките от автомобила за скрап представлява
сумата от 2500лв. Поддържа, че стойността на ремонта на автомобила надвишава сумата, представляваща 70% от
пазарната цена на автомобила, поради което на практика настъпилите щети
представлява икономически тотал, при което възстановяването на автомобила е нецелесъобразно.Твърди още, че въпреки
предаването на всички необходими документи за установяването на основанието и
за определяне размера на
застрахователното обезщетение,до момента ответното застрахователно дружество не
е извършило плащане и категорично отказва да изплати пълния размер на щетата. Счита,
че ответникът дължи на ищеца обезщетение за репариране на вредите по процесния лек автомобил, както и
лихва за забавено пращане. Моли да се осъди
Застрахователно дружество „Е.“ АД да заплати на ищеца С.Ц.Ц. сумата от
22399лв съставляваща обезщетение за настъпило застрахователно събитие по договор „Каско за МПС“,
обективиран в застрахователна полица №00500100280460, ведно със сумата от
871.07лв, съставляваща лихва за забава върху главница в размер на 223999лв за
периода 19.10.2019г.- дата на последно изпратено от ответника писмо-отговор до
датата на подаване на исковата молба и ведно със законната лихва върху
присъдената главница от 22399лв, считано от датата на подаване на исковата молба
до окончателното изплащане на сумата.
Претендира присъждане на разноските направени в производството. В срока по чл.131 от ГПК, /спрян да тече по време на обявеното извънредно
положение, съгласно чл.3 т.1 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение,
обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване
на последиците/, е постъпил писмен отговор на исковата молба от
ответното застрахователно дружество, в който не се оспорва наличието на валидно възникнало
застрахователно правоотношение по договор за застраховка “Каско“ със срок на
действие , обхващащ дата на процесното ПТП, сключен между страните по делото.
Оспорват се исковете по основание, като дружеството твърди, че застрахователят
законосъобразно е определил по основание и по размер застрахователно обезщетение
за което е уведомил застрахования ищец, което не му е изплатено поради липса на
безспорно установяване на основанието и размера на претендираното обезщетение,
в частност неизпълнение от страна на ищеца на задължението си да представи на застрахователя документ за
дерегистрация и снемане на отчет по законоустановения ред на процесното МПС и
че с писмо изх.№003-445/8/19.02.2020г. застрахователят е поискал посочените
документи. Направено е и оспорване на претендираните от ищеца вреди по МПС, както и същите да са в
причинно-следствена връзка с ПТП. Оспорва се още твърдяната действителна
стойност на МПС към датата на събитието, както се оспорва и размера на претендираните вреди, като завишен и
несъответстващ на принципа за обезщетяване на действително претърпените вреди и
че застрахователят правилно и
законосъобразно е определил размера на
застрахвателното обезщетение, както и че са налице запазени части в определения от застрахователя размер.
Оспорва се като неоснователен изцяло иска за присъждане на лихва за забава
поради неоснователност на главния иск,както поради неизпадането на
застрахователя в забава поради забава на ищеца,неизпълнил задължението си за
представяне на всички документи, имащи отношение към основанието изискуемостта на плащането.Не се оспорва от
застрахователя механизма на ПТП както и се възразява по исканата техническа
експертиза за определяне на необходимата
за пълно възстановяване на МПС сума по цени на официалния представител
на „М.“ за Р България предвид експлоатацията на автомобила към датата на ПТП и липса
на уговорки в застрахователния договор за обезщетяване по цени на официален
представител или отремонтиране в официален сервиз на „М.“ и доколкото в
полицата е уговорено обезщетяване по
експертна оценка или в доверен сервиз. Претендира присъждане на разноските в производството.
Пазарджишкият окръжен съд за да се
произнесе взе в предвид следното:
Няма спор между
страните, а това се установява от събраните доказателства, че помежду им на
дата 21.11.2018г. е сключен договор за застраховка „Каско на МПС“ за
застраховка на притежавания от ищеца лек автомобил , марка „М.“ ,модел СХ5, с
рег.№==, произведен 2013г., с дата на първа регистрация 07.02.2013г., с номер на
рама N=., обективиран в застрахователна полица №00500100 280460, със срок на
действие на застраховката от 00.00ч. на 22.11.2018г. до 24.00ч. на
21.11.2019г., с покрити рискове: “ Клауза А-Пълно Каско съгласно Общите
условия за застраховка „Каско на МПС“,
покриваща вреди, причинени на застрахованото
МПС при настъпване на някой от рисковете на т.1-т.2 /клауза „С“-Пожар и
природни бедствия“; Клауза „В“-частично каско за вреди от ПТП; вреди от
животни; злоумишлени действия на трети лица, включващи кражба на отделни части, оборудване, детайли
или възли от МПС или нарушаване целостта на гумите,на възраст до 2г. и с
дължина на протектор не по-малък от 6мм/, или някой от следните рискове / също
по клауза А/:-а/кражба или грабеж на цяло МПС; б/палеж или взривяване МПС; в/щети
по МПС при намирането му след кражба-аа/липсващи или откраднати части и
детайли; бб/палеж или взривяване на МПС; разходи за спасяване на МПС; транспортиране
на МПС; отговорно пазене, почистване на купето.
Установява се,
че процесният лек автомобил по време на действието на сключения застрахователен
договор, е участвал в ПТП на дата 09.09. 2019г. в резултат на което е получил
множество увреждания на възли, системи и детайли.
Съгласно
изслушаната съдебна автотехническа експертиза, заключението по която, изготвено
от експерта инж. В.И. М. въззивният съд възприема изцяло като обосновано, компетентно
изготвено и неоспорено от страните и от което се установява, че механизмът на
събитието за настъпване на ПТП на процесната
дата и час, се изразява в това, че при движение по АМ“Тракия“/в посока гр.С. при 15-ти км/ лекият автомобил „М. ЦХ5“,
с рег.№., застига попътно и се блъска в задната част на ремаркето на движещата
се попътно пред него товарна
автокомпозиция, като ударът е бил челен, слабо ексцентричен, отзад в попътно движещо
се превозно средство.Вещото лице е изчислило размера на сумата, необходима само
за новите части за възстановяване на увредената вещ“/без останалите средства за ремонтни работи и боядисване/ при
официален представител на марката „М.“ за територията на РБ, равен на сумата от 33150.39лв без ДДС и 39780.47лв с ДДС, които
надхвърля действителната стойност на автомобила към датата на застрахователното
събитие която е от 22395.75лв,/сума за закупуване на автомобил с аналогична
застрахователна характеристика/, като сумата, която би получил ищеца при
предаването на автомобила на скрап е от
2500лв, а стойността на цените на частите,
подлежащи на смяна,труда и материалите, в това число и боядисване
за възстановяване на лекия автомобил са от 25797.54лв, а с ДДС 30957.05лв;
процентът на запазените части по процесното МПС е под 40% и че застрахователното
обезщетение при условията на наличната в случая тотална щета на превозното
средство е в размер на 22395.75лв. В заключението подробно са посочени запазените части по процесното МПС по наименование и като
процент от стойността на МПС, като най-висок процент е определен за двигателя
комплект-дизлов-10%, а най-малък- процент 1% е даден за стартера/електромотора/,
на алтернатора и на комплект-стъкла.В групата на запазени части от автомобила
са включени още- скоростна кутия комплект; окачване задно ляво/дясно за брой; седалки комплект;
врата предна комплект; врата задна комплект:
врата отзад комплект или общо процентът на запазените части е от 39.80%. Експертът
е посочил единичната цена и обща стойност на необходимите за смяна резервни
части при сервиз „М.“-гр.Пловдив в 62 пункта относими към процесния автомобил, с посочените в исковата молба и
застрахователната полица характеристики и с допълнителни данни посочени от експерта в Приложение №1 към експертизата си/л.102/ на
обща стойност от 33150.39лв към дата 12.09.2020г. В съдебно заседание експертът
поддържа изцяло заключението си, като
посочва че цените са усреднени и представляват средната пазарна цена на автомобила
към датата на ПТП и че понякога при изготвяне на експертизите се взимат в
предвид автомобили 1 г. по-нови спрямо
датата на процесния автомобил и че се получава завишение с 8-10%, но че в
случая не е прилагал този критерий, и вместо това е посочил 4% намаление от
предложението при предлагани за 1000лв, но съгласни и на 900лв.Уточнява, че
цените са усреднени като би увеличил
действителната средна пазарна стойност на процесния автомобила с още 5% към
м.септември 2019г. Допълва,че няма реална практика като катастрофира автомобила и останат
запазени части -седалка, облегалка, капак за багажник и други да се продават и
че това става по-лесно при изкупуване на
автомобила за да се препродават тези части. Счита за нецелесъобразно от техническа
гледна точка определяне на сума за запазените части.Коментира, че застрахователните
компании ползват списък на проценти на овехтяване.Счита, че ако се взимат в предвид запазените части,
тяхната стойност и се приспаднат от стойността на автомобила, остатъчната
стойност няма да бъде реална, тъй като останалите части са много, като някои от
тях, които са по-големи може да формират по-съществена цена и че остатъкът
струва толкова колкото се даде за него.
Установява се
от приложената писмена документация към образуваната преписка по щета *********,
че е приложен двустранен констативен протокол за ПТП от 09.09.2019г. съставен
между участниците в ПТП, П.П. -водач на МПС Волво с ремарке и водача на л.а. М.-ищеца
С.Ц.,в който е посочено мястото на удара и повредените части по лекия автомобил
и протокол на извършен оглед на катастрофиралия лек автомобил на ищеца от
експерт огледи при застрахователното дружество,
в.с.Мало Конаре на дата 13.09.2019г., с описание на повредените части по
автомобила, включително и кои от тях следва изцяло да се подменят и боядисат,като
протокола е подписан двустранно, включително и от ищеца и без забележки, по
което обстоятелство няма спор между страните.Установява се ,че по преписката за
щетата на 10.10.2019г. е изпратено
съпроводително писмо до ищеца Ц., с изх.№003-445/5/ подписано от експерт ликвидация на щети -АЗ К.Д. с предложение за споразумение за
изплащане на обезщетение по посочената
щета и след парафиране от ищеца да се върне екземпляра на застрахователя.
Споразумението по-скоро представлява проект на декларация по застраховката, с
която С.Ц.Ц. се съгласява с определеното му от застрахователя застрахователно
обезщетение в размер на 14580лв по гореописана
частична щета и приема същото да му бъде заплатено по посочената от него
в преписката бланкова сметка; че изрично се съгласява и желае да се прекрати по
взаимно съгласие гореописания застрахователен договор като не желае издаването
на никакви допълнителни документи и на
трето място, че с превеждането на
посочената сума по банковата му сметка, декларира че няма
никакви финансови и каквито и да
е други неудовлетворени претенции към ЗД „Е.“ АД по повод на процесната
щета и по застрахователната полица, като на основание чл.108 от ЗЗД се отказва
от вземането си , основаващо се на претърпени
имуществени и неимуществени вреди и обезщетения за
забава,надхвърлящи по размер сумата
определена по-горе, както и за пропуснати
ползи.
На това
предложение е отговорено от ищеца Ц. с
възражение , с вх.№003-445/6/ от 14.10.2019г., в което същият възразява и не е
съгласен с определеното му застрахователно обезщетение и с определената
частична, а не тотална щета, като настоява за допълнително разглеждане на
претенцията поради презумпцията на останали скрити щети и здравите части са
значително малко. Посочва, че не може да се възползва от офертата за изкупуване
на катастрофирал автомобил и посочва, че ще бъде удовлетворен от обезщетение от 85% от
застрахователната сума. По това възражение е постъпило уведомление №003-445/7/ от 29.10.209г. с
което застрахователното дружество отказва да преразгледа претенциите на застрахования, поради липса
на нововъзникнали обстоятелства и че
определеното застрахователно обезщетение е окончателно; че действителната
стойност на МПС е определена коректно на
21787.50лв, и е изпратена оферта за
остатък от 7200лв, изчисленото обезщетение е от 14587.50лв при което се поддържа,
че не може да се изплати обезщетение надхвърлящо действителната стойност на
автомобили и реализиран остатък по офертата.Посочено е още, че размерът на изчисленото обезщетение е определен коректно
по експертна оценка на застрахователя, съобразена с пазарните цени на частите и
труда, както и действащата нормативна уредба и е съобразено с действителната
пазарна стойност на застрахования актив и действащите ОУ и методика на ЗД „Е.“
АД. В следващо писмо от 19.02.2020г.
изх.№003-445/8/ застрахователят е изпратил уведомление до С.Ц. по повод на
застрахователната щета с указания да представи документ за дерегистрация на МПС
с рег.№РА4190КМ и/ или декларация без дерегистрация на основание чл.108 ал.2 от КЗ във връзка с наличието на правно основание за изплащане на застрахователно
обезщетение.Установява се, че регистрацията на МПС е прекратена служебно съгласно
чл.143 ал.10 от ЗДвП след получено уведомление от Гаранционен фонд по чл.574
ал.11 от КЗ-прекратяване на регистрацията на
МПС при непредставени в срок данни за сключен договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите- писмо рег.№100600-1667
от 27.01.2020г. на Сектор Пътна полиция към ОД МВР Пазарджик-л.77, и е снет от
отчет на дата 13.02.2020г. –удостоверение на същата институция /л.28/ изх.№20100600 4153, въпреки подадено по-рано заявление
за дерегистрация лично от собственика Ц. на основание „съхраняване на ПС в чужд имот с дата 07.02.
2013г.с приложена към искането декларация.
Обжалваното
решение е валидно и допустимо.
Постановено е
от надлежен съдебен състав, в рамките на правораздавателната му компетентност,
по предвидения процесуален ред и форма и при наличие на правен интерес за ищеца
да установи, че като собственик на застрахован със застраховка по Клауза
А-„Пълно каско“ лек автомобил, претърпял ПТП има право да получи
застрахователно обезщетение по покрития застрахователен риск -ПТП с настъпила
тотална щета-чл.4 ал.2 т.3 Клауза А-Пълно Каско, включваща т.2 Клауза
В-Частично каско, буква “а“-пътно-транспортно
произшествие /ПТП/ от раздел III. „Обект
на Застраховане.Застрахователно покритие“ от Общи условия на застраховка „Каско
на МПС“ на ЗД“Е.“ АД.Съгласно разпоредбата на чл.25 ал.2 от Раздел „Размер на вредите.Застрахователно
обезщетение“, от ОУ, ако според
експертната оценка стойността на разходите за ремонт на МПС надвишават 70 на
сто от действителната му стойност, обезщетението се определя като тотална щета на МПС, като обезщетението на това
основание /чл.26 ал.1 от ОУ/ и в този случай е до действителната стойност на
МПС към датата на настъпване на застрахователното събитие, намалена със
стойността на запазените суровини. Предвидена е хипотеза за определяне на
застрахователното обезщетение чрез споразумение между застрахователя и ползващия
застрахователната услуга при предаване в разпореждане на застрахователя на
застрахованото МПС.
В чл.390 от
Кодекса на застраховането е дадено легално определение на понятието тотална
щета на МПС,като съгласно ал.1 е предвидено, преди изплащане на обезщетение,
определено като тотална щета на моторно превозно средство, регистрирано в
Република България, застрахователят изисква от ползвателя на застрахователна
услуга удостоверение от компетентните регистрационни органи за прекратяване на
регистрацията на моторното превозно средство, в което е отбелязано, че
прекратяването на регистрацията е поради настъпилата тотална щета.Във втората
алинея е посочено, че тотална щета на моторно превозно
средство е увреждане,
при което стойността на разходите за необходимия ремонт надвишава 70 на сто от
действителната му стойност, като стойността на разходите за необходимия ремонт
се определя съгласно определения способ за обезщетяване въз основа на: 1. издадена от сервиз проформа фактура –
при възстановяване в натура на вредите, или 2.
експертна оценка – при изплащане на парично обезщетение. В разпоредбата на
закона няма предвидено от дължимото от застрахователя застрахователно
обезщетение да се приспада стойността на запазените суровини, но в случая
ползващият се от застраховката ищец С.Ц. е приел общите условия на
застрахователя и в частност разпоредбата на чл.26 ал.1 без възражение и се е
съгласил за такова приспадане на запазените части от катастрофиралия автомобил.
Във връзка с исканата дерегистрация на МПС с тотална щета и представяне в тази
връзка на удостоверение от лицето, ползващо застрахователната услуга, издадено
от компетентните регистрационни органи, което удостоверение да се предостави на
застрахователя преди изплащането на застрахователното обезщетение,
въпросът е доразвит в разпоредби от НАРЕДБА
№ I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и
пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на
регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях,
и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни преводни
средства (Загл. изм. и доп. - ДВ, бр. 105 от 2002 г., изм., бр. 67 от
2012 г., бр. 20 от 2018 г.)-Раздел III.Прекратяване на регистрацията на моторни превозни
средства и ремаркета теглени от тях,
която в редакцията си към датата на настъпване на ПТП- 09.09.2019г./ Дв бр.47
/2019г., в сила от 01.07.2019г., се предвижда ,че чл. 18. (Доп.
- ДВ, бр. 20 от 2008 г., изм., бр. 67 от 2012 г.) Регистрацията напревозно средство се прекратява:1. с
писмено заявление от собственика; 2. служебно.;чл.18 а (Нов - ДВ, бр. 67 от 2012 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр.
47 от 2019 г., в сила от 1.07.2019 г.)
При
прекратяване на регистрацията по чл.18 т.1/ с писмено заявление на
собственика/, собственикът представя документ за самоличност и подава
заявление, което се попълва служебно и се подписва от него. Към заявлението
собственикът представя: ал.7.(Нова) При прекратяване на регистрацията по чл.
18, т. 1 на основание взето решение за изплащане на тотална щета уведомление от
лицензиран застраховател се получава по служебен път от информационните системи
на Гаранционния фонд, тоест от собственика на МПС е отпаднала отговорността да
представя такова уведомление от застрахователя за дерегистрацията на МПС.От
друга страна обаче, застрахователят оспорва наличието на тотална щета на катастрофиралото
при ПТП МПС собственост на ищеца в производството пред първата инстанция и по
тази причина не е и взело окончателно решение за изплащане на тотална щета, а
само отправено предложение и то само за изплащане на частична щета. Позицията
му обаче пред въззивната инстанция е променена коренно и дружеството признава,
че правилно е установено от първоинстанционния съд наличието на тотална щета на
застрахования автомобил вследствие на настъпило застрахователно събитие, за
което дължи обезщетение, но оспорва претенцията по размер с довод,че от
действителната стойност на автомобила към датата на ПТП следва да се приспадне от обезщетението значителната
стойност на наличните запазени части по автомобила, останали в собственост на
застрахованото лице. Като краен резултат застрахователят процесуално признава
наличието настъпила тотална щета за процесния застрахован автомобил собственост
на ищеца резултат от настъпилото
застрахователно събитие, като от друга страна отказва да вземе решение за
изплащане на обезщетение за тотална щета, и на база на такова взето решение да се извърши дерегистрация на автомобила
поради настъпила тотална щета с подаване на заявление от лицето ползващо се от
застраховката.Нещо повече, в първото писмо до ищеца от 10.10.2019г.
застрахователното дружество изрично предвижда изплащане на обезщетение на ищеца
за описаната по преписката частична щета
от 14580.50лв, като във второто писмо по повод възражението на ищеца от 29.10.2019г. потвърждава първоначално
определената сума за обезщетение по частична щета поради липса на
нововъзникнали обстоятелства, тоест застрахователят предлага изплащане на
обезщетение по частична щета без необходимост от дерегистрация на МПС. Затова и
такава той не иска от собственика на увредения автомобил да му бъде
представена. Признаването на тоталната щета на увреденото МПС от застрахователя
в един по-късен момент има обратно правно действие,тъй като щетата е определена
като тотална на база стойността на автомобила към момента на настъпването на
ПТП и увреждането на автомобила, така както е установена от експерта инж.М.,
според който стойността на автомобила към датата на застрахователното събитие
от 09.09.2019г. е от 22400лв, плюс още 5%
по-висока стойност или става
сумата от 23515.53лв, която е по-висока от определената от застрахователя с 1728.03лв,
като следва да се зачете по-високата сума тъй като не е оспорена от застрахователя,
а и е съобразено допълнително изразеното мнение от експерта в откритото съдебно
заседание при приемане на заключението му .
Следователно от сумата 23515.53лв
представляваща стойността на застрахователното обезщетение при тотална щета, ще
следва да се приспаднат стойността на запазените части по автомобила, като
районният съд е приспаднал само сумата от 2500лв, представляваща стойността,
която би получил собственика на увреденото МПС при предаването му за скрап/виж заключението на
вещото лице/, като я е квалифицирал като запазени авточасти от автомобила, при
което се получава сумата от 21015.53лв, толкова колкото е присъдил
първоинстанционният съд. Жалбоподателят ответник претендира приспадане на пълния
размер на запазените части по автомобила, подробно изброени в 10пункта в заключението
на експерта М.-л.95 и формиращи 39.80%
от стойността на моторното превозно средство /23515.53лв/, което представлява
сумата от 9359.19лв. Приспадането на сумата на запазените части е
залегнало като условие в Общите условия, не е оспорена тази клауза от лицето
ползващо застрахователната услуга, като е без значение начина по който тези
части биха се реализирали на пазара, което означава, че с тази сума следва да
бъде редуциран размера на обезщетението. В същност, видно от жалбата исканото
редуциране на застрахователната сума като обезщетение е в по-малък размер, а именно от 6859.18лв
или се иска като окончателен резултат по спора присъждане на ищеца сумата от 14156.35лв, тоест жалбоподателят–ответник
приема приспадане като краен резултат
само общия размер на запазените части по автомобила. В този смисъл жалбата на
застрахователното дружество е изцяло основателна. Без значение за приспадането
на сумите за запазените части от автомобила
е дали и кой следва да извърши
последващата им продажба, дали същите биха се реализирали на пазара и на какви
цени.
По въпроса за лихвата за забава върху застрахователното
обезщетение.
Претенцията е основателна.
След като застрахователят признава настъпването на тотална щета по застрахования
автомобил, в негова тежест е било да вземе надлежно решение за тотална щета,
което да послужи на лицето ползващо се от застрахователна услуга като
основание, причина и условие да подаде
документи в съответните контролни органи и да извърши дерегистрация на МПС. В
случая е налице неоказване на съдействие от страна на кредитора за да може
длъжникът да изпълни задължението си по закон за дерегистрация. Дори ищецът да
беше подал молба за дерегистрация на МПС поради тотална щета, застрахователят
от чието поведение само и единствено зависи издаването на документ за взето
решение за призната и изплащана тотална щета, резултат от настъпило
застрахователно събитие на застрахованото МПС, то след като няма създаден от
него такъв документ,респективно да представен и регистриран в Информационната система/ИС/
на Гаранционния фонд/ГФ/, то няма как
контролният орган да извърши заличаване на регистрацията на лекия автомобил на
това основание. Застрахователят изобщо не твърди,че той е издал такова решение
и го представил за включване в
Информационната система на ГФ, респективно предоставил е такова решение и на
лицето, ползващо се от застрахователната услуга, в случая ищеца по спора или
поне да го е уведомил за наличието му и включването му в ИС на ГФ. В този смисъл
заличаването на регистрацията на МПС поради
тотална щета няма как обективно да бъде извършено от ищеца С.Ц. поради факта на
невзето решение от страна на застрахователя за признаване и изплащане на
тотална щета по отношение на процесния автомобил като резултат от настъпилото
ПТП, още повече в хипотеза, когато в последствие и в хода на процеса тази
тотална щета се признава и зачита от застрахователя, но въпреки това не се
взима съответното решение за изплащане на тотална щета от единственият легитимиран орган, който може
да го приеме-застрахователя, отговарящ и дължащ съответното застрахователно
обезщетение. Касае се за действие /вземане на решение за изплащане на тотална
щета/, което не може да бъде извършено от ползващия застрахователната услуга
или от друго трето лице тъй като същото е изключително в прерогативите на
застрахователя и това е основният акт въз основа на който и след като за него
бъде уведомена ИС на ГФ, може да се пристъпи към последваща процедура по иницииране
на дерегистрация чрез подаване на заявление лично от собственика на увреденото
МПС.
В този смисъл в полза на
ищеца ще следва да се присъди мораторна лихва върху обезщетението, считано от
10.10.2019г.-датата, на която е първоначално отказано да се признае от
застрахователя наличието на тотална щета, а само частична щета на
застрахованото МПС в писмо до ищеца, до подаване на исковата
молба-28.02.2020г., върху главницата от 14156.35лв, което се равнява на сумата
от 558.39лв, изчислена с онлайн
калкулатор за изчисляване на законна лихва, като за разликата до пълния претендиран
размер с жалбата от 828.95лв, претенцията следва да се отхвърли. Начисляването
на мораторната лихва е поради виновното и незаместимо поведение на
застрахователя, който не е оказал и необходимото задължително съдействие на
ищеца във връзка с дерегистрацията на застрахования автомобил. Както се посочи,
изричният отказ на ответника да признае
застрахователния случай като тотална щета изключва възможността за прекратяване на
регистрацията на увреденото МПС, поради което и следва да се приеме, че с
поведението си самият застраховател се е поставил в забава за това обезщетение.Ищецът
Ц. никога не би могъл да изпълни изискването на закона /чл.390 ал.1 от КЗ/ да дерегистрира застрахования автомобил поради настъпила
тотална щета, ако не получи изрично нужното съдействие от страна на
застрахователя, изразяващо се във вземане на решение от последния за изплащане на тотална щета за което да е уведомен и ГФ. Становището на ответника застраховател за отсъствие на „тотална
щета", изключва възможността за прекратяване на регистрацията на
увреденото МПС по посоченият ред /чл.18а ал.2 т.1 и ал.7 и ал.8 от цитираната Наредба № I-45 от 24.03.2000г./. Ето защо с поведението си
последният сам се е поставил в забава за заплащане на обезщетение, респективно
последното се дължи на общо основание и без
допълнителни условия.
Основателна е претенцията на
ищеца за присъждане на законната лихва върху застрахователното обезщетение.
Касае се за парично вземане, което е лихвоносно
и е без предвиден срок за плащане, като страната, която го дължи изпада
в забава от предявяване на исковата претенция за установяването му по съдебен ред тъй като исковата молба играе
роля на покана за заплащане на задължението от ответника, в случая от
застрахователя.Още повече, че към момента на предявяване на исковата молба е
налице и фактически реализирана дерегистрация на застрахования автомобил на
27.01.2020г. и снемането му от отчет,
считано от 13.02.2020г., но не и на основание за настъпила тотална щета, поради изключителната вина на
застрахователя, който първоначално оспорва наличието на тотална щета, а
по-късно в хода на производството недвусмислено
признава този факт с правно значение. Затова върху определения размер на застрахователното
обезщетение от въззивната инстанция, ще следва да се присъди като дължима и
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаването на исковата молба-28.02.
2020г. и до окончателното изплащане на вземането, съгласно чл.86 от ЗЗД.
При този изход на делото
на ищеца С.Ц.Ц. се следват разноски за
първата инстанция, изчислени с оглед на уважената част от исковете в размер общо на 1451.87лв, тоест присъденият
размер разноски от първоинстанционния съд от 2073.33лв ще следа да бъде редуциран/намален
до посочения от въззивната инстанция размер. Съответно на ответното дружество
за първата инстанция му се следват разноски в общ размер от 128.68лв, съразмерно
на отхвърлената част от исковете или ще следва да се присъдят допълнително
предвид присъдените такива от районния съд, в размер на още 109.37лв. За
въззивната инстанция в полза на ищеца Ц. ще следва да се присъдят разноски в
размер на 498.42лв съразмерно с
уважената част от исковете, а в полза на ответното дружество разноски в общ размер
на 620.31лв съразмерно с отхвърлената част от исковите претенции срещу
дружеството.
Водим от горното и на
основание чл.271 ал.1 от ГПК, Пазарджишкият окръжен съд
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ решение на Панагюрски районен съд
№260030 от 13.10. 2020г., допълнено с решение №2600056 от 30.11.2020г. по чл.247 от ГПК, постановени
по гр.д.№153/2020г. по описа на същия съд, В ЧАСТТА С КОЯТО е осъдено на основание чл.405 от КЗ Застрахователно
дружество “Е.“ АД, ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление гр.С.,
бул.“Х.К.“ ***, за заплати на С.Ц.Ц., ЕГН-**********,***, сумата ЗА РАЗМЕРА НАД
14156.35лв /четиринадесет хиляди сто петдесет и шест лева и тридесет и пет
стотинки/ и до присъдените 21015.53лв или за сумата 6859.18лв застрахователно
обезщетение по щета №********* от 19.09.2019г.-„тотал щета“ по повод ПТП от
09.09.2019г. с лек автомобил „М.“ **************; В ЧАСТТА С КОЯТО е отхвърлен
иска за заплащане на законна лихва върху главницата до размера на 14156.35лв,
считано от датата на завеждане на исковата молба-28.02.2020г. до окончателното
й изплащане; В ЧАСТТА С КОЯТО е
отхвърлен иска с правно основание чл.86 от ЗЗД, предявен от С.Ц.Ц. срещу
Застрахователно дружество „Е.“АД, за заплащане на сумата до размера на 558.39лв
от общо претендираната сума от 828.95лв-обезщетение за забава върху сумата до
размера на главницата от 14156.35лв от общо претендираната сума от 22399лв за
периода 10.10.2019г. до 28.02.2020г.; КАКТО И В ЧАСТТА с която в полза на ищеца С.Ц.Ц. са присъдени разноски
за първоинстанционното производство за размера над 1451.87лв/хиляда
четиристотин петдесет и един лева и осемдесет и седем стотинки/ и до
присъдените 2073.33лв, платими от
ответното застрахователно дружество.
ОТХВЪРЛЯ ИСКА на
С.Ц.Ц., ЕГН-**********,*** и против Застрахователно дружество “Е.“ АД,
ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление гр.С., бул.“Х.К.“ ***, за
присъждане на застрахователно обезщетение по щета №********* от
19.09.2019г.-„тотал щета“ по повод ПТП от 09.09.2019г. с лек автомобил „М.“ **************,
за размера над 14156.35лв /четиринадесет хиляди сто петдесет и шест лева и
тридесет и пет стотинки/ и до присъдените 21015.53лв или за сумата 6859.18лв.
ОСЪЖДА Застрахователно дружество “Е.“ АД, ЕИК-*********,
със седалище и адрес на управление гр.С., бул.“Х.К.“ ***, ДА ЗАПЛАТИ на С.Ц.Ц., ЕГН-**********,***, законната лихва
върху присъденото застрахователно обезщетение от 14156.35лв /четиринадесет хиляди
сто петдесет и шест лева и тридесет и пет стотинки/ по щета №********* от
19.09.2019г.-„тотал щета“ по повод ПТП от 09.09.2019г. с лек автомобил „М.“ **************,
считано от датата на завеждане на исковата молба-28.02.2020г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Застрахователно дружество “Е.“ АД, ЕИК-*********,
със седалище и адрес на управление гр.С., бул.“Х.К.“ ***, ДА ЗАПЛАТИ на С.Ц.Ц., ЕГН-**********,***, обезщетение за
забава в размер на 558.39лв/ петстотин петдесет и осем лева и тридесет и девет
стотинки/ върху присъденото застрахователно обезщетение от 14156.35лв за
периода от 10.10.2019г. до 28.02.2020г.
ПОТВЪРЖДАВА решение на Панагюрски районен съд №260030 от 13.10.2020г., допълнено с
решение №2600056 от 30.11.2020г. по
чл.247 от ГПК, постановени по гр.д.№153/2020г. по описа на същия съд, В
ОСТАНАЛИТЕ ОБЖАЛВАНИ ЧАСТИ.
ОСЪЖДА Застрахователно дружество “Е.“ АД, с посочени ЕИК,
седалище и адрес на управление, ДА ЗАПЛАТИ в полза на С.Ц.Ц., ЕГН-**********,***,
разноски за въззивната инстанция съразмерно с уважената част от исковете в
размер на 498.42лв /четиристотин деветдесет и осем лева и четиридесет и две
стотинки/.
ОСЪЖДА С.Ц.Ц., с посочени ЕГН, постоянен и настоящ
адрес, ДА ЗАПЛАТИ в полза на Застрахователно дружество “Е.“ АД, ЕИК-*********,
със седалище и адрес на управление гр.С., бул.“Х.К.“ ***, допълнително разноски
за първата инстанция в размер на 109.37лв. /сто и девет лева и тридесет и седем
стотинки/, и още 620.31лв /шестстотин и двадесет лева и тридесет и една стотинки/ разноски за
въззивната инстанция, изчислени съразмерно с отхвърлената част от предявените
срещу дружеството искове.
Решението подлежи на касационно обжалване в
едномесечен срок от връчването му на страните пред Върховния касационен съд на
Р България.
Председател: Членове:1. 2.,