С обвинителен акт на Районна прокуратура
– гр. Перник e повдигнато обвинение, изменено
на основание чл.287, ал.1 от НПК в
съдебното следствие, на:
Е.Г.Е. за престъпление по чл.197, т.1, вр. чл.194, ал.1 от НК, за това, че: на 05.05.2018 г. в гр.Перник, кв***пред
*****, е отнела чужди движими вещи – 1 бр. мобилен телефон марка „Леново“,
модел „***“ с ИМЕЙ № ****, на стойност 86,00 лв., 1 бр. дамско кожено портмоне
с цип на стойност 9,00 лв., и парична сума в размер на 80,00 лв., всички вещи
на обща стойност 175,00 лв., от владението на собственика им - Б.К.Д. ***, без
нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като до приключване
на съдебното следствие в първоинстанционния съд
откраднатите вещи са върнати и заместени.
Производството
се е развило по реда на глава 27, в хипотезата на чл.371, т.2 от НПК.
В съдебните прения прокурорът поддържа повдигнатото обвинение и предлага
подсъдимата да бъде призната за виновна в извършване на престъплението по-горе, като предвид наличието на условията по чл.55 от НК
наказанието й бъде определено съобразно чл.58а, ал.4 от НПК и предвиденото за
престъплението наказание “лишаване от свобода” бъде заменено с по-лекото - „пробация“ с мерки по чл.42а, ал.2, т.1 и 2 НК. Предлага в
тежест на подсъдимата да бъдат възложени
разноските по делото.
Подсъдимата Е.Г.Е., при условията на чл.371, т.2 от НПК признава изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, съгласявайки се
да не се събират доказателства за тези факти. В правото си на последна дума изразява
разкаяние за стореното.
Защитникът адв. К. А. изцяло
се солидаризира с предложението на прокурора
относно признаването на подсъдимата
за виновна по обвинението и наказанието,
което да понесе.
Пернишкият районен съд, при условията на чл. 372, ал.4
от НПК, позовавайки се на направеното самопризнание от подсъдимата и
доказателствата, събрани в досъдебното производство, които го подкрепят, водим
от принципа по чл.14 от НПК, приема за
установено следното:
Подсъдимата Е. Г.Е. ***. С **** образование е. Не е омъжена..
**** е. Не е осъждана.
От фактическа
страна, съдът намира за установено по делото следното:
На 05.05.2018г., около 11.30 часа,
свид. Б.К.Д. излязла пред блока, в който живее, намиращ се в гр. Перник,
ул. ** №*. Седнала на пейка,
разположена непосредствено пред вход „В“
и провела разговор по мобилния си телефон „Леново“, модел ***, с ИМЕЙ № ****.
След като приключила разговора, прибрала телефона в коженото си дамско
портмоне, което оставила на пейката до
себе си. Д. поседяла там още около пет минути, след което се прибрала в апартамента
си, намиращ се на третия етаж в същия вход на жилищния блок, като забравила
на пейката портмонето си и намиращите се в него вещи – телефонен апарат,
парична сума от 80 лева, лична карта и дебитни карти.
Непосредствено след като пострадалата влязла във входа,
покрай пейката минала подсъдимата Е.Е., която към
горепосочената дата живеела под наем в квартира, намираща се в гр. Перник, ул. ** ***№*, вх. *, ет.*, ап.*. Подсъдимата
видяла оставеното малко преди това от свид. Д. портмоне на пейката, взела го и
го отворила. Установила, че в него се намират мобилен телефонен апарат „Леново“,
четири банкноти с номинал от 20 лева, лична карта и дебитни карти. Е. взела телефона и паричната сума от 80 лева с
намерение да ги задържи за себе си, а портмонето, личната карта и дебитните
карти изхвърлила в контейнер за смет в района.
Междувременно, след като се прибрала в дома си, свидетелката
Б.Д. веднага установила, че е забравила портмонето си с вещите в него на пейката
пред входа, където седяла и веднага се върнала, за да ги вземе. Когато стигнала до пейката вещите вече не били
там. Д. набрала от друг апарат телефонния си номер, но същият вече бил изключен от подсъдимата.
Пострадалата веднага подала сигнал за случая във 02 РУ при
ОД МВР Перник, по повод на който и след проверка, на основание чл.212, ал.1 от НПК било образувано досъдебно
производство.
Подсъдимата похарчила за собствени нужди паричната сума,
която намерила във взетото от нея портмоне, а телефонния апарат „Леново“, модел ***, с ИМЕЙ № ****, решила да задържи за себе си.
На 07.07.2018г. поставила в него
собствената си СИМ-карта с телефонен номер *****и го използвала с нея до
09.07.2018г., включително. На 24.07.2018г., тъй като се нуждаела от парични
средства, Е. заложила телефона срещу сумата от 40 лева в заложна къща, собственост на „София Комерс – Заложни къщи“ АД, находяща се в гр. Перник, ул. „*****“ до ***№*.
Въз основа предоставените по реда на чл.159а от НПК данни от „Теленор
България“ ЕАД като предприятие, предоставящо електронни съобщителни мрежи и
услуги, е установено, че в периода от 07.07.2018г. до
09.07.2018г. вкл., инкриминираният
мобилен апарат „Леново“, модел ***, с ИМЕЙ № **** се е ползвал със СИМ карта с телефонен номер *****, чийто титуляр е
подсъдимата Е.Е..
Пред свид. И. К. Н. -
разузнавач в група „Криминална полиция“
при 02 РУ ОДМВР – Перник Е.Е. признала за
извършеното престъпление и дала подробни сведения за начина на разпореждане с намерените в
портмонето на пострадалата движими вещи.
Подсъдимата откупила от заложната къща мобилния апарат,
който по-рано заложила, и с протокол от 16.08.2018г го предала доброволно на разследващия
орган.
На 12.12.2018г. вещта била върната
на свидетелката Б.Д. срещу разписка.
Видно от заключенията на извършените оценителна и
допълнителна оценителна експертиза, стойността на вещите – предмет на
престъплението /портмоне, телефонен апарат и пари/ възлиза на 175.00 лв., която
стойност представлява 0,37 МРЗ за страната към момента на деянието.
Преди приключване на съдебното следствие, в проведеното
на 16.04.2019г. съдебно заседание, подсъдимата възстанови лично на пострадалата
остатъка от сумата, на която възлизат вредите от престъплението, а именно 89
лева.
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена по несъмнен начин, като взе
предвид самопризнанието на подсъдимата, направено при предварителното
изслушване по реда на чл. 371, т. 2 НПК, доказателствата, събрани в досъдебното
производство, които го подкрепят – показанията на свидетелите Б. К.Д., И. К. Н., К. Н.М., писмените доказателства, подробно
изброени в описа към досъдебно производство №285/2018 по описа на 02 РУ
„Полиция” - ОД на МВР – Перник /том 1 и
2/; събраните и приети писмени доказателства в съдебното следствие: писмо, рег.
№ 192000-5256 от 03.05.2019 на
началник 01 РУ – ОДМВР- Перник, писмо,
рег. № 379600-3639 от 13.05.20198г.
на началник 02 РУ – ОДМВР – Перник,
ведно с приложено към него писмо рег. №313-5891/13.05.2019г. на началник група
ОАПС – ОДМВР – Перник, писмо изх. №19/СЛУ-3262-1 от 09.05.2019г. на директор Дирекция „МПТ“ при Община Перник, както и извършените
съдебно-оценителна и допълнителна съдебно-оценителна експертизи.
Събраните гласни и писмени доказателства са непротиворечиви
помежду си, взаимно се подкрепят и допълват като всестранно и пълно изясняват
всички релевантни за делото обстоятелства. Самопризнанието на подсъдимата,
направено в съдебното производство по реда на чл.371, т.2 от НПК убедително се
подкрепя от събрания в досъдебното производство доказателствен материал, поради
което съдът го приема за достоверно и го
цени като годно доказателствено средство наред с останалите по НПК.
От правна страна:
Съдът счита, че процесното деяние
принципно законосъобразно е
квалифицирано от прокурора като кражба, тъй като инкриминираната
деятелност изпълва обективните и субективните признаци именно на този престъпен
състав .
Събраната доказателствена
съвкупност установява еднозначно, че в конкретния казус се касае за забравени
вещи. Съдебната практика приема, че отнемането на забравена вещ с намерение за
присвояване е кражба, тъй като притежателят
й не е прекъснал владението си върху
нея, доколкото не е лишен от възможността да упражни фактическата си власт
върху нея. Типични за тази хипотеза са установените действия на пострадалата в
случая, която веднага след като е
забелязала липсата на портфейла си се е върнала обратно до пейката пред жилищната
сграда, където го забравила. Поради това, отнемането на забравените вещи е
деятелност съответна на нормата на чл.194 от НК. В този смисъл е налице богата
и последователна съдебна практика, вкл. задължителната за правоприлагането
такава - ППВС №6/1971, р. II, т.1; Решение
№646/17.12.2008 г. на ВКС, I н.о.;
Решение №380/25.10.2011 г. на ВКС, II н.о.;
Решение №406/14.10.2013г. на ВКС, I н.о. и др..
Съдебният състав не приема обаче за правилна дадената
от държавното обвинение правна квалификация на деянието по чл.197, т.1, вр.
чл.194, ал.1 от НК с изменението на обвинението в съдебното следствие, в частта
досежно преценката, че извършената от Е. кражба на инкриминираните вещи е
немаловажна.
Съдът счита, че деянието
представлява маловажен случай по смисъла на чл.93, т.9 от Наказателния кодекс,
какъвто първоначален извод е формирал и
прокурорът, внасяйки обвинителен акт с
обвинение по чл.194, ал.3, вр. ал.1 от НК. В подкрепа на този извод се
наслагват множество обстоятелства: стойността на вещите е общо 175 лева, вредите на
пострадалата са възстановени, престъплението, от гледна точка обстоятелствата на извършването му, не разкрива висока степен
на обществена опасност и висока степен на засягане непосредствения обект на
посегателството в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния
вид, не на последно място, подсъдимата не е осъждана, няма регистрирани други криминални прояви, степента
на обществената й опасност е ниска, с процесуалното си поведение е съдействала
за разкриване на престъплението, изразява разкаяние за стореното, в тежко социално и материално положение
е - самотна майка е, има четири деца и е ****.
В
съвкупност изложените обстоятелства мотивират съдебния състав да приеме, че са
касае за маловажен случай на кражба по чл.194, ал.3, вр. ал.1 от НК.
Несъставомерните вредни
последици – отнемане на личен документ и банкови карти, които не са възможен
предмет на престъпление против собствеността, са пренебрежимо малки, за да
повлияят на преценката по-горе.
Намереното от прокурора
основание за прилагане на закон за по-тежко наказуемо престъпление, мотивирало
упражненото правомощие за изменение на
обвинението, а именно наличие на регистрация на подсъдимата в масивите
на МВР като извършител и на друго престъпление по чл.207 от НК, е фактологически неточно. Вярно е, че в писмо, рег. №
313р-5891 /13.05.2019г. на началник група ОАПС при ОД МВР – Перник /л.42,
том 1/ се съдържат данни за образувано
срещу Е. и друго ДП - №462/04.10.2018г.
по описа на 02 РУ – Перник, за престъпление по чл.207, ал.1 от НК,
извършено на 01.07.2018г. В действителност, посоченото ДП
има за предмет същата като факти престъпна деятелност, а видно от постановление от 02.10.2018г. на наблюдаващия прокурор /л.79, том 1 от дос. пр-во/, както и от доклад на
разследващия орган /л.81, том 1/, то
е образувано въз основа отделяне на
материали от процесното ДП №285/2018г, като е
постановено новото дело да се води за
престъпление по чл.207, ал.1 от НК за това, че на неустановена дата през месец
юли 2018г., при същите обстоятелства, подсъдимата е намерила чужди движими вещи
/процесните/ и в продължение на една седмица не е съобщила за тях на собственика,
на властта или на този, който ги е загубил. С постановление от 08.11.2018г.
/л.127, том 2 от дос. пр-во/
двете досъдебни производства №285/2018г. и № 462/2018г. са обединени в едно, продължило
под номера на по-рано образуваното. Явно е, че „друго деяние“ в случая няма.
В този смисъл,
събраните данни относно личността на подсъдимата по никакъв начин не
разколебават формирания от съдебния състав извод, че именно приетата по-горе
правна квалификация /чл.194, ал.3, вр. ал.1 НК/ е приложимият материален закон.
Този извод изисква преценка налични ли са
предпоставките на чл.218б от НК. Тъй като предмета на престъплението е
възстановен и заместен, а стойността му възлиза на 175 лв., която безспорно е
под размера на две минимални работни заплати за страната към датата на извършване
на деянието, то условията заложени в разпоредбата на чл.218б, ал.1 от НК са
налице. Същевременно, съобразявайки
данните за съдебното минало на подсъдимата, наличните данни в
досъдебното производство /л.57, том 1/, както и тези, съдържащи се в горецитираните
писма на 01 и 02 РУ при ОД МВР - Перник и на дирекция „МПТ“ при Община Перник, приети
като писмени доказателства в съдебното следствие, съдът не установява наличие
на някоя от отрицателните предпоставки предвидени в ал.2 на чл.218б от НК,
която да препятства приложимостта на коментираната разпоредба.
Установената приложимост на разпоредбата на чл.218б от НК води до декриминализиране на извършеното деяние и
изключва реализиране на наказателна
отговорност на дееца, като обуславя административнонаказателна отговорност
спрямо извършителя по реда на чл.424, ал.5 от НК. На практика, в тази хипотеза
деянието губи престъпната си същност и се обхваща в разпоредбата на чл.24,
ал.1, т.1 от НПК - не съставлява престъпление. Изложеното мотивира извод, че
подсъдимата Е.Е.
не е осъществила от обективна и субективна страна съставът на вмененото й
престъпление по чл.197, т.1, вр. 194, ал.1 от НК, тъй като деянието й по
противозаконно отнемане на мобилен телефон марка „Леново“, модел „***“, с ИМЕЙ
№ ****, дамско кожено портмоне с цип и парична сума 80 лв., от владението на
пострадалата Б.К.Д. представлява престъпление по 194, ал.3, вр. ал.1 НК,
наказуемо по административен ред.
Тъй като в случая се касае за деяние, подлежащо на наказване
по административен ред, съгласно чл.218б, ал.1 от НК, то в случая е
приложима разпоредбата на чл.305, ал.6
от НПК, която има за последица признаване на подсъдимата за невинна и налагане
на административно наказание.
В съответствие с формираните изводи от фактическа и
правна страна досежно съставомерността
на престъплението по чл.197, т.1, вр. чл.194, ал.1 от НК, за което е подигнато обвинение срещу подсъдимата
Е.Е., съдът я призна за невинна в това, че на 05.05.2018 г. в гр.Перник, кв***пред
*****, е отнела чужди движими вещи – 1 бр. мобилен телефон марка „Леново“,
модел „***“ с ИМЕЙ № ****, на стойност 86,00 лв., 1 бр. дамско кожено портмоне
с цип на стойност 9,00 лв., и парична сума в размер на 80,00 лв., всички вещи
на обща стойност 175,00 лв., от владението на собственика им - Б.К.Д. ***, без
нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като до приключване
на съдебното следствие в първоинстанционния съд
откраднатите вещи са върнати и заместени,
и на основание чл.304, предл. последно от НПК, във
вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК, я ОПРАВДА по повдигнатото обвинение за
престъпление чл.197, т.1, вр. чл. 194
ал.1 от НК, но тъй като деянието представлява маловажен
случай на кражба - престъпление по чл.194, ал.3, вр. ал.1 от НК, подлежащо на
наказване по административен ред съгласно чл.218б, ал.1 от НК, на основание чл.305, ал.6, предл.1 от НПК, вр. чл. 218б, ал.1 от НК, съдът наложи на подсъдимата административно наказание „глоба“, в
размер 150 лева.
При определяне размера на
административното наказание, съобразявайки разпоредбата на чл.27, ал.1 ЗАНН, както и обстоятелствата по ал.2 на с.р., съдът намери, че е налице отчетлив превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства /коментирани по-горе при преценката по
чл.93, т.9 от НК/, които мотивират определяне на глоба в посочения размер от 150 лв., явяващ се към предвидения
минимум в разпоредбата на чл.218б, ал.1 от НК.
Съдът счита, че наказание в този размер е съответно по тежест
на извършеното деяние и на личността на Е.Е. и
успешно ще изпълни целите на административното наказване по чл.12 от ЗАНН.
С оглед изхода на делото, съдът не осъжда подсъдимата
за направените по делото разноски, тъй като съгласно разпоредбата на чл.190,
ал.1 от НПК, същите остават за сметка на държавата.
Водим от
гореизложеното, съдът постанови диспозитива на присъдата си.
Председател:/п/
Вярно
с оригинала
ИЗ