РЕШЕНИЕ
№………..
гр.
Плевен, 16.04.2021год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІI граждански състав, в публичното заседание на осми април две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЗОРНИЦА
БАНКОВА
при секретаря Поля Цанева
като разгледа докладваното от съдията БАНКОВА гр.дело № 5562 по описа за 2020
година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Пред
ПлРС е депозирана искова молба от С.Х.Б. против Е.М.Ф., в която се твърди, че
между страните е сключен договор за
изработка на 13.03.2020г. за извършване на ремонтни дейности с ответника.Твърди
се, че според чл. 2 от горепосочения договор срокът за извършване на ремонтните
дейности бил 20 /двадесет/ дни от датата на сключване на договора за извършване
на ремонтни дейности. До датата 02.04.2020г. трябвало да бъдат завършени от
ответника Е.Ф. ремонтните дейности по горепосочения договор. До датата
29.05.2020г. строително - ремонтните дейности описани в чл. 1, ал. 1 от
горепосочения договор не са били завършени и приключени, а ответника Е.М.Ф.
откал да ги завърши, като преустановил ремонтните дейности, както и самоволно
напуснал обекта.Твърди се, че към дата 29.05.2020г., повече от половината от
гранитогреса не бил поставен на пода на терасата, също така не били поставени
всички допълнителни вертикални подпори на покрива на терасата, с които трябвало
да се обезопаси стабилността на самия покрив, не била поставена повече от
половината от дървената ограда на терасата, също така не били излепени комините
на покрива на къщата, както и не били поставени ламарината около комините, една
от водосточните тръби на покрива на терасата, дори поставеният покрив от Е.М.Ф.
не бил довършен, не били поставени всички керемиди на покрива, имало съществени
недостатъци по отношение на качеството му и при силен валеж покрива пропускал вода.Твърди
се, че Изпълнителят Е.М.Ф. по горепосочения договор за извършване на ремонтни
дейности получил авансовото възнаграждение, което му се дължи според чл. 4, ал.
1 във вр. с чл. 3 от горепосочения договор, както и дори получи по - голямата
част от остатъка от възнаграждението, което му се дължи само при завършване на
ремонтните дейности съгласно чл. 4, ал. 1 и чл. 11, ал. 4 от горепосочения
договор за извършване на ремонтни дейности. Според договора остатъкът от
възнаграждението се дължи на изпълнителя само след приключването и приемането
на извършените ремонтни дейности с приемо-предавателен протокол. За извършените
авансови плащания представя разписки, подписани от ответника, с което лично той
е удостоверил, че е получил сумите описани в разписките.
Твърди се, че на 29.05.2020г. на
основание чл. 15, ал. 1 и чл. 15, ал. 2 от Договор за извършване на ремонтни
дейности сключен на 13.03.2020г., с уведомление за разваляне на договора за
извършване на ремонтни дейности сключен на 13.03.2020г., ищецът развалил
горепосочения договор. Уведомлението за разваляне на договора за извършване на
ремонтни дейности сключен на 13.03.2020г. било изпратено с писмо адресирано до
ответника Е.М.Ф., което писмо било придружено с известие за доставяне.
Твърди се , че съгласно чл. 16, ал. 1 от
Договора за извършване на ремонтни дейности сключен на 13.03.2020г.
изпълнителят Е.М.Ф. при забава за предаване на изработеното в срока по чл. 2 от
горепосочения договор и след изтичането на 10 /десет/ дни от крайния срок за
приключване на строително — ремонтните дейности дължи неустойка в размер на 1 %
/един процент/ от възнаграждението съгласно чл. 3, ал. 1 от горепосочения
договор за всеки просрочен ден, но не повече от 30 % /тридесет процента/ общо.
Според чл. 16, ал. 1 във вр. с чл. 2 от Договор за извършване на ремонтни
дейности сключен на 13.03.2020г. неустойката за забава се дължи след датата
12.04.2020г. в размер на 1 % /един процент/ от дължимото възнаграждение по чл.
3, ал. 1 от горепосочения договор за всеки просрочен ден, но не повече от 30 %
/тридесет процента/ общо. Според сроковете определени в горепосочения договор Е.М.Ф.
към датата 29.05.2020г. по отношение на неговите задължения свързани с
извършването на строително - ремонтни дейности било в просрочие и забава повече
от 50 дни, от датата която е определена с него да бъде краен срок на
завършването на всички ремонтни дейности по горепосочения договор.Твърди се, че
до 29.05.2020г. ремонтните дейности описани в чл. 2 от Договора за извършване
на ремонтни дейности сключен на 13.03.2020г. не били приключени и завършени, а
изпълнителя Е.М.Ф. отказал да завърши ремонтните дейности и напуснал обекта.
С оглед гореизложеното, твърди, че
Е.М.Ф. дължи неустойка за забава на
основание чл. 16, ал. 1 от Договор за извършване на ремонтни дейности сключен
на 13.03.2020г. в общ размер на 1170лв.На основание чл. 16, ал. 2 от Договора
за извършване на ремонтни дейности сключен на 13.03.2020г. изпълнителят Е.М.Ф.
при пълно неизпълнение на възложената работа, както и съответно при разваляне
на договора съгласно чл. 10, ал. 2 и чл. 13, ал. 2 от горепосочения договор ми
дължи неустойка в размер на 30 % /тридесет процента/ от размера на дължимото
възнаграждение по чл. 3, ал. 1 от горепосочения договор.
Твърди, че на 28.05.2020г. провел
телефонен разговор с Е.М.Ф., в който телефонен разговор ответникът Ф.
категорично отказал да продължи строително - ремонтните дейности на обекта
и уведомил ищеца, че ще си събере
инструментариума и личните вещи, и ще напусне обекта на извършване на
ремонтните дейности. Посочва , че ищецът е уведомил ответника, че ще прекрати
договор и ще си потърси правата по съдебен ред, като ответника е държал
арогантно.Свидетел на телефонния разговор станала съпругата ***Б.. На
29.05.2020г. ответникът си събрал личните вещи и напусна обектът на извършване
на ремонтни дейности. В същия ден изпратил и уведомление за разваляне на
договора за извършване на ремонтни дейности сключен на 13.03.2020г.с писмо
адресирано до Е.М.Ф..Твърди се, че със
Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК е сезиран Районен съд-Плевен с молба за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Образувано е ч.гр.д.№3064/2020 год. по описа на РС-Плевен. Издадена е била Заповед за изпълнение. В
законоустановения срок от страна на длъжника Е.М.Ф. е постъпило възражение по реда на
чл.414 от ГПК.Получил разпореждане от Районен съд - Плевен, с което се дават указания, че в едномесечен срок може да предявя иск за установяване на
вземането , като довнесе дължимата държавна такса.
Моли съда да установи, че се дължи :На
основание чл. 16, ал. 2 от Договор за извършване на ремонтни дейности сключен
на 13.03.2020г. ответникът Е.М.Ф. дължи
неустойка в общ размер на 1170лв. /хиляда сто и седемдесет лева/, както и на
основание чл. 16, ал.1 от Договор за извършване на ремонтни дейности сключен на
13.03.2020г. ответникът Е.М.Ф. дължи
неустойка за забава в общ размер на 1170лв. /хиляда сто и седемдесет лева/,
ведно със законната лихва върху горепосочените дължими суми, считано от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК пред Районен съд — Плевен до окончателното изплащане от ответника на
дължимите горепосочени суми.
Претендират се на основание чл. 38, ал. 2 във
вр. с чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. 1 от Закона за адвокатурата на адвокат Х.С.Б.,
адвокатско възнаграждение в минимален размер съгласно Наредба № 1 от
9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както за
настоящето съдебно производство, така и за производството по ЧГД № 3064/2020г.
по описа на Районен съд - Плевен.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, като оспорва
предявените искове.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и взе предвид
доводите на ищеца и възраженията на ответника, намира за установено следното:
Видно от приложеното ч.гр.д.№3064/2020г. по
описа на ПлРС е, че от страна на ищецът е подадено заявление по реда на чл.410 от ГПК. Въз основа на същото е
издадена заповед№1596/16.07.2020г., както следва: за сумата от 2 340, 00 лв., ведно със законната
лихва, считано от 15. 07. 2020 год.
до изплащане на вземането, както и сумата 46, 80 лв. разноски по делото, както
и на адвокат Х.С.Б. от Адвокатска колегия гр. Плевен, с адрес: гр. ***,сумата
от 200, 00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение по чл. 38 ал. 1 от ЗА.Вземането
произтича от следните обстоятелства: неустойки за забава на основание чл. 16
ал. 1 и ал. 2 от договор за извършване на ремонтни дейности, сключен на 13. 03.
2020 год.
Безспорно по делото е, че между
страните е сключен
договор за изработка на 13.03.2020г. за извършване на ремонтни дейности на недвижим имот,
находящ се в ***, като същите са описани точно в договора по пера и квадратура:поставяне
на гранитогрес на тераса, поставяне на покрив с нови керемиди на терасата, на
дървена ограда на терасата, на прозорец на третия етаж, ремонтни дейности по
комин: излепване и поставяне на ламарина.Според чл. 2 от горепосочения договор срокът
за извършване на ремонтните дейности бил 20 /двадесет/ дни от датата на
сключване на договора за извършване на ремонтни дейности- 02.04.2020г.посочено е
възнаграждението в размер на 3900лв., което не може да се променя и включва цената
на материалите и изразходваните от изпълнителя
средства.Уговорено е да се заплаща : авансово 1170лв. и остатък след завършването
на всички дейности и и приемането на обекта.Не се спори, че е заплатена по-
голяма сума от посочената и то
предварително, което е и признато в отговора и са приложени документи.Не е спорно,
че ответникът е напуснал обекта на 29.05.2020г., като не е довършил редица
дейности по ремонта. На 29.05.2020г. на основание чл. 15, ал. 1 и чл. 15, ал. 2 от
Договор за извършване на ремонтни дейности сключен на 13.03.2020г., с уведомление
за разваляне на договора за извършване на ремонтни дейности сключен на
13.03.2020г., ищецът е
развалил горепосочения договор. Уведомлението за разваляне на договора за
извършване на ремонтни дейности сключен на 13.03.2020г. е изпратено с писмо адресирано до
ответника Е.М.Ф., което писмо било придружено с известие за доставяне.
Относно спорните въпроси дали е извършено
уговореното по договора в срок и изцяло и дължат ли се претендираните
неустойки, са събрани писмени и гласни
доказателства.
От назначената СТЕ е установено, че са извършени
част от СМР, като има редица недостатъци:покрива е с променена
конфигурация и конструкцията не изчислена
за товарите , които носи, не са поставени всички керемиди и без водосточна
тръба, не е поставен целият гранитогрес върху двете тераси, не са изпълнени дейностите
по измазване на комините и монтиране на ламаринена обшивка, монтаж на прозорец,
описани са редица нередности при изпълнение на покривната конструкция, не е
спазен необходимия наклон на гранитогреса.Посочено е, какви дейности след
29.05.2020г. се е наложило от друг изпълнител да бъдат извършени.
Съдът приема становището на представителя на ищеца
по отношение на представените от ответника писмени доказателства, че една част от представените
фискални бонове и стокови разписки се отнасят за закупени материали през месец
ноември 2019г., което като дата се явява няколко месеца преди датата на
сключването на договора между двете страни и поради тази причина тези писмени
доказателства са неотносими по делото. Друга част от представените стокови
разписки и фискални бонове се отнасят за закупени материали в това число -
фибран, лепило за изолация, мрежа за изолация, тухли четворки, които материали не се дакозани , че се
отнасят за настоящия ремонт и са вложени в него и следователно тези писмени доказателства също
са неотносими по делото.
Видно от представеното към исковата молба
прокурорско постановление за отказ да се образува досъдебно производство се
установява, че ответника Ф. в снетите му в хода на прокурорската проверка
обяснения казва, че не желае да довърши обекта, тъй като Б. не му е заплатил
определени суми пари за договорените дейности.А както е посочено в договора и от
доказателствата, става ясно, че е заплатена сумата по чл.4 авансово, но дори и
в повече, като остатъкът се дължи след приемане на работа от възложителя без
възражения.А в уведомлението за разваляне на договора са направи възражения в
тази насока.
От заключението на ВЛ и
заявеното от него в с.з. във връзка с
възражение на ответника, че ищецът е създавал спънки за доставка на гранитогреса
в срок, се установява, че не е задължително да бъде монтиран първо, за да се
извършат другите дейности.Но и от друга страна от показанията на свидетелите е
видно, че е бил доставен и че изпълнителят
е изчислявал квадратурата, на която да го поставя.
При това положение съдът
приема, че са събрани достатъчно доказателства, че са налице условията за
разваляне на договора, поради неизпълнение на същият от възложителят и се дължи неустойка по чл.16, ал.2 от
същият.В тази връзка и предвид задължителна съдебна практика ТР№7/2014г. на
ОСГК на ВКС, което е посочено дори от самият ищец, следва на се признае за
установено дължимостта само на тази неустойка, тъй като неизпълнението на договора
включва в себе си и неизпълнение в срок.
При това положение признава за установено на основание чл.422, ал.1 от ГПК, че
ответникът дължи на ищеца сумата 1170лв., дължима неустойка по чл.16, ал.2 от
договор за изработка, сключен между страните на 13.03.2020г., ведно със
законната лихва, считано от датата на заявлението -15.07.2020г. до
окончателното изплащане на сумата, за която е издадена заповед за изпълнение№1596/16.07.2020г.
по ч. гр.д.№3064/2020г. по описа на ПлРС, като за сумата 1170лв., дължима неустойка
по чл.16, ал.1 от договор за изработка представляваща неустойка, представляваща
разликата до претендираните 2340лв., следва да се отхвърли предявения иск като неоснователен и
недоказан.
С оглед изхода на спора и на
основание чл.78 ал.1 ГПК съдът следва да се произнесе по направените разноски в заповедното и
исковото производство, при съобразяване приетото в т.12 от Тълкувателно решение
от 18.06.2014г. по т.д. №4/2013г. на ОСГТК.В заповедното производство се дължат
разноски в полза на ищеца в размер на 23,40лв., а на осн. чл.38 от ЗА на
представляващия -100лв. адвокатско възнаграждение.
При този изход на процеса и на основание чл.78 ал.2 от ГПК ищецът
следва да заплати на ответника, по компенсация, сумата 35лв. ,направени
разноски.По отношение на адвокатското възнаграждение ,съдът се е съобразил, че
са предявени два иска, Разпоредбата на чл.7, ал.2,т.2 от Наредба№1/2004г.,
изхода на процеса и приема, че дължимата сума е 311,90лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА
на осн. чл. 422 вр. чл. 124 от ГПК по отношение на ответника Е.М.Ф., ЕГН**********,
че ДЪЛЖИ на С.Х.Б., ЕГН**********: сумата 1170лв., дължима неустойка по
чл.16, ал.2 от договор за изработка, сключен между страните на 13.03.2020г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на заявлението -15.07.2020г. до
окончателното изплащане на сумата, за която е издадена заповед за изпълнение№1596/16.07.2020г.
по ч. гр.д.№3064/2020г. по описа на ПлРС, като за сумата 1170лв., дължима неустойка
по чл.16, ал.1 от договор за изработка представляваща неустойка/ представляваща
разликата до претендираните 2340лв./, следва да се отхвърли предявения иск като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА, на осн. чл.78, ал.2 от ГПК, С.Х.Б.,
ЕГН********** , ДА
ЗАПЛАТИ на Е.М.Ф., ЕГН**********, сумата
общо 35лв., направени деловодни разноски, по настоящето дело, по компенсация.
ОСЪЖДА, на
осн. чл.78, ал.1 от ГПК, Е.М.Ф., ЕГН**********, ДА ЗАПЛАТИ на С.Х.Б., ЕГН**********, сумата 23,40лв.- разноски по ч.гр.д. №3064/2020г. по описа на
ПлРС, съобразно предявените и уважени претенции.
ОСЪЖДА Е.М.Ф.,
ЕГН**********, на основание чл.38 от Закона за адвокатурата, ДА ЗАПЛАТИ на Х.С.Б.,***
***, като процесуален представител на С.Х.Б., ЕГН**********, сумата 100лв., представляваща
адвокатско възнаграждение по ч.гр.д.№№3064/2020г. по описа на ПлРС..
ОСЪЖДА Е.М.Ф.,
ЕГН**********, на основание чл.38 от Закона за адвокатурата, ДА ЗАПЛАТИ на Х.С.Б.,***
***, като процесуален представител на С.Х.Б., ЕГН**********, сумата 311,90лв., представляваща
адвокатско възнаграждение по настоящето дело.
Решението подлежи на
обжалване пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните, с въззивна
жалба.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :